Обучението по фонетика в началните класове проф дпн Галя Христозова бсу

Изучаването на български език в началните класове е най-важната, но и най-трудната задача в тази училищна степен. Съвременният български език е изключително сложна система, чиито отделни съставни компоненти са в непрекъсната и закономерна връзка помежду си. Нито един от тези компоненти не може да съществува без другите, въпреки че в училищното обучение по български език всеки компонент има определена самостоятелност, но не и независимост. Такива компоненти са звуковата организация на езика, лексиката му и неговата граматика. Те трябва да се изучават едновременно и синхронизирано. Най-абстрактно и трудно е обучението по фонетика, защото лингвистичните понятия имат непълна самостойност за разлика от лексикологията, която изучава основната значеща единица – думата, и граматиката, която се занимава с формите на думата, с нейния състав и с най-използваните речеви единици – словосъчетание и изречение. Абстрахирането и различаването на звуковете в речта е важен процес не само при ограмотяването, а и при изучаването на граматиката, правописа и както и за развитието на устната и писмената реч.

1. 
   Същност и особености на обучението по фонетика
   

Обучението по фонетика в началните класове е с изключителна значимост както за формиране на първоначални лингвистични понятия в това направление, така и за овладяване на правописа и правоговора като основни норми на българския книжовен език.

Фонетиката се занимава с изучаването на звуковата страна на езика. Тази звукова страна е свойствена, характерна за всяка дума и учениците разбират, че думите физически се възпроизвеждат и възприемат. Същевременно тази звукова страна не съществува сама по себе си и не всеки набор от кои да е звукове образува дума, а само този, който има определен смисъл и може да служи за целите на комуникацията.

Децата още в предучилищна възраст усвояват звуковете по практически път. Те артикулират правилно голяма част от тях, но съзнателното диференциране се реализира чрез училищното обучение. Същевременно обучението по фонетика е трудно, поради особеностите на самите понятия. Най-честите затруднения и проблеми са:

• 
  недиференциране на звук и буква;
  
• 
  неосмисляне на първостепенното значение на звука в сравнение с буквата;
  
• 
  запаметяване на гласни и съгласни, а не съзнателно осмисляне на артикулационните и акустичните им характеристики;
  
• 
  неразбиране на логиката на изучаването на звуковете в корелация – тесен – широк гласен, звучен – беззвучен съгласен;
  
• 
  по-трудно възприемане на звукове и букви като дж, дз, я, ю,щ, ь;
  
• 
  поради липса на писмен начин за отбелязване не се осъзнават меките и твърдите съгласни.
  

Изучаването на фонетиката започва организирано още в периода на ограмотяване. Запознаването със звуковете и буквите като първоначален етап на обучението по четене и писане се реализира в първи клас. Темите по фонетика са подредени по класове в Таблица №1:

Видно е, че учениците в този период усвояват най-значимите теми от областта на фонетиката и може да се каже, че нейното овладяване е концентрирано в началните класове.

Въпреки че темата за звук и за буква и тяхното взаимоотношение е включена във всички начални класове, тя е основна и най-важна за първи клас. Формират се основните знания и умения по фонетика, които в следващите класове се задълбочават и усъвършенстват. Още в началото на ограмотяването учениците се запознават със звука и буквата – като белег на звука. Изяснява се, че звукът е първичен, а буквата е вторична и е белег на звука. Всеки звук се бележи с отделна буква. Учениците се запознават с 4 букви – две главни и две малки, като от тях две са ръкописни и две печатни. Азбуката е от 30 букви и се нарича така по наименованието на първите букви от старобългарската азбука – аз (а), буки (б), веди (в), глаголи (г) и т.н. Звуковете са 45, от тях 6 – гласни, 18 меки съгласни и 21 – твърди съгласни. Звуковете са много повече от буквите, защото за меките и за твърдите съгласни няма отделни букви. И мекият съгласен [б’] в думата бял и твърдият съгласен [б] в думата бал се отбелязват с една и съща буква – б.

При формиране на понятията звук и буква и техните взаимоотношения и съотношения могат да се отбележат следните особености:

а - ъ о - у е - и

2. Сонорните съгласни са й, л, м, н, р. Всички сонорни съгласни са звучни.

3. Звучните съгласни имат в корелация съответни беззвучни:

б-п, в-ф, г-к, д-т, ж-ш, дж [ү] -ч, з-с, дз [s] -ц

4. Три от съгласните са само твърди – ж, ч, ш.

5. Щ е буква, означаваща два звука – ш + т.

6. Ю е буква, която:

- означава, че предходният съгласен е мек – [’у]; дюли [д’ули];

- означава два звука – й + у

в началото на думата – юли [йули]

след гласен звук – каюта [кайута].

7. Я е буква, която:

- означава, че предходният съгласен е мек – [’а]; лято [л’ато];

- означава, че предходният съгласен е мек – [’ъ]; горя [гор’ъ];

- означава два звука – й + а

в началото на думата – ято [йато]

след гласен звук – мая [майа]

• 
  означава два звука – й + ъ
  

8. Ь е буква, която няма звукова стойност. С нея се отбелязва мекостта на предходния съгласен – миньор - [мин’ор];

9. Меки са тези съгласни, след които са буквите я, ю, ь.

Едновременно с теоретичните познания по фонетика основната практическа задача е отделните звукове и думите да се произнасят правилно, да се прави звуков анализ, да се разделя думата на срички, да се открива мястото на ударението. Учениците трябва да се научат правилно да възприемат звуковете, правилно да ги произнасят и да ги шифрират в съответните букви. Различаването на звуковата страна на българския език и нейното отношение към писмото създават предпоставка да не се смесват и грешат отделни звукове и букви помежду си: ч – ц, с – ш, с – ц, р – л . Диференцирането на звуковете е стабилна основа при обучението по правопис и правоговор. Това налага използването на задачи за отделяне на звуковете, буквите, сричките, за свързване на звуковете в срички и думи, т.е. непрекъсната аналитико-синтетична дейност. Най-важният анализ особено в периода на подготовка за ограмотяване и в процеса на самото ограмотяване е звуковият. Чрез него учим ученика да наблюдава звуковия състав на думите, т.е. онова, което чува и произнася.

1. 
   Определяне на броя на звуковете в дадена дума – кора – 4 звука.
   
2. 
   Определяне на последователността на звуковете в думата, т.е. кой звук след кой и преди кой се намира? – кора – Кой звук се намира след звука „р”? А пред звука „р”? Кой звук е след звука „к”? Кой звук се намира между звуковете „о” и „а”?
   
3. 
   Определяне на поредността на звуковете в думата, т.е. кой звук на кое място се намира? – кора – Кой е първият звук? А кой е третият звук? Кой звук е четвърти?
   
4. 
   Определяне на вида на звуковете – кора - гласни – о, а; съгласни – к, р; както и по-детайлно на следващ етап – широки, тесни гласни; звучни, беззвучни съгласни.
   
5. 
   Могат да се определят и буквите (буквен анализ), сричките (сричков анализ), ударението. Анализът може да бъде и комбиниран – звуко-буквен анализ.
   

Още в първи клас при формиране на понятия за гласни и съгласни звукове и с оглед на тяхното диференциране може да се използва следният алгоритъм¹:

1. 
   Звукът среща ли преграда (пречат ли му) от езика, зъбите, устните?
   

Г←НЕ ДА→ С

2. 
   Чува ли се ясно?
   

Г ←ДА НЕ→ С

3. 
   Чува ли се шум?
   

Г ←НЕ ДА→ С

4. 
   Звукът може ли да образува сам сричка?
   

Г ←ДА НЕ→ С

За диферециация на съгласните на звучни и беззвучни може да се зададе допълнителен въпрос:

5. Чува ли се и глас?

↓ ↓

Езиковото обучение на фонетично равнище е свързано с усвояване на основни правоговорни правила и изграждане на правоговорни навици. Специално внимание е отделено на ударението и интонацията. В трети клас на емпирично равнище се представят някои фонемни редувания – непостоянно [ъ], резултати от палатализациите, асимилация, елипса. Тези фонетични явления са представени емпирично-дедуктивно във връзка с усвояването на правописната норма и на книжовния изговор. Създава се и връзка морфемен състав – звуков състав – буквен състав. Ново, и то сравнително трудно за формиране в четвърти клас, е понятието „меки и твърди съгласни”.

1. Сричката е най-малката произносителна единица. Или казано по друг начин – срички се наричат частите, на които може да се раздели думата при изговор.

2. Задължителна съставка на сричката е гласната. Броят на сричките винаги е равен на броя на гласните.

3. Сричката за разлика от морфемата не е носител на определено смислово или граматично значение (Фонетика 1998, стр. 165).

Допълнителен несъществен признак е това, че думите се пренасят на нов ред на срички.

Всеки един от тези признаци на понятието е необходим за самото понятие, а наличието на всички заедно са напълно достатъчни за установяване на понятието.

Усвояването на терминологията е част от обучението по фонетика. Една част от термините са български думи и в тях се съдържа част от признаците на понятието, напр. звук (звучи), сричка (свързваме с дейността сричане), ударение (поставя се акцент, набляга се) и др. Друга част са от общоприета международна лексика, напр. редукция, асимилация и др. Владеенето на термините подпомага систематизирането на знанията за езика. Методиката на обучението по български език правилно се е ориентирала през последните години към използване на научна терминология. Архаизъм са ненаучните термини като потъмняване и др. Това подпомага еднозначнато формиране на понятието, изграждане на логична връзка понятие – термин.

Обръща се внимание на следните особености:

1. 
   Най-напред се определя броят на звуковете, после на буквите. Звуковете могат да се определят безпогрешно, ако се записват думите в транскрипция, т.е. така, както се изговарят.
   
2. 
   Броят на сричките е равен на броя на гласните звукове.
   
3. 
   В различните класове може да се извършва само част от разбора, напр. меки и твърди съгласни могат да се диференцират едва в четвърти клас, докато определянето на броя на звуковете и на буквите се прави още в първи клас.
   

Съществено внимание трябва да се обарне на ударението, защото гласните променят своя изговор, когато не са под ударение, т.е. са в неударена сричка (в слаба позиция), а проверката се прави чрез думи, в които гласният е в ударена срички (в силна позиция) – окò - òчен. Освен това правоговорната норма изисква думите да се произнасят, като ударението се поставя правилно.

1. 
   То е свободно, т.е. не пада на определена сричка в различните думи – рòза, косà, телевùзор, хипопотàм.
   
2. 
   То е подвижно, т.е. може да се променя във форми на думата или в сродни думи – грàд – градовè, градùна; бряг – брегà - бреговè
   

При формиране на лингвистични понятия по фонетика трябва да се имат предвид следните особености:

1. Звукът има първостепенно значение, защото е първичен. Без формиране на това понятие не могат да се разберат останалите.

2. Много добре трябва да се осмисли съотношението звук – буква. Защо буквите са 30, а звукове в българския език – 45.

3. Гласните да се анализират в корелация широк гласен – тесен гласен с оглед отчитане на редукция и обратна редукция, а не просто заради класификацията.

4. Съгласните да се анализират в корелация звучен съгласен – беззвучен съгласен с оглед отчитане на обеззвучаване в абсолютно краесловие и асимилация по звучност и по беззвучност, а не просто заради класификацията.

5. Обучението по фонетика да бъде пряко обвързано с обучението по правопис и правоговор, което ще доведе до сериозна мотивация за учене на този иначе не много лесен лингвистичен дял.

6. Знанията по фонетика трябва непрекъснато да се актуализират, за да се подготви осмислянето на трудните теми по фонетика в пети клас – метатеза, ятов преглас, непостоянно ъ, променливо ъ и др.

7. За да не се теоретизира прекомерно обучението по фонетика и да не остане само на ниво съответната лингвистична фонетична единица – звук, буква, сричка, ударение, звучен съгласен и т.н., при формирането на всяко фонетично понятие трябва да се търси наличието на съответното понятие, явление в по-големи речеви единици – дума и изречение.

Така ще се постави едно научно начало при формиране на фонетични понятия, което ще се отрази на цялостното лингвистично обучение на учениците от началните класове. Усвоят ли точно и правилно звуковете и буквите, учениците ще формират много по-лесно и пълно познанията си по правопис и по правоговор. Същевременно ще са усвоили звуковата страна на речта, която дава първоначална представа комуникативните компетентности на всеки говорещ. Ясната дикция, отчетливото произнасяне на думите, спазването на паузите и логическото ударение са част от темите и проблемите, които учениците успешно ще овладеят в следващата училищна степен, ако обучението по фонетика в началните класове е реализирано пълноценно и ярко.

1. 
   Тилков и Бояджиев 1977: Тилков, Д. и Т. Бояджиев. Българска фонетика.
   
2. 
   Фонетика 1998: Граматика на съвременния български книжовен език. Том първи - Фонетика. Абагар, С.
   
3. 
   Христозова 2000: Христозова, Г. Обучението по правопис в началните класове – методически проекции. (второ преработено издание). Макрос 2001, П.