Обяснителен меморандум контекст на предложението Основания и цели на предложението
Изтегляне 1.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съществуващи разпоредби в областта на предложението
- Съгласуваност с други политики и цели на Съюза
- 2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието Консултация със заинтересованите страни
- Събиране и използване на експертни становища
- 3. Правни елементи на предложението Правно основание
- Принцип на субсидиарност
- Принцип на пропорционалност
- 4. Отражение върху бюджета
- Преразглеждане / редакция / клауза за автоматично прекратяване
- Мерки за транспониране и обяснителни документи
- Европейско икономическо пространство
- Подробно обяснение на предложението
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. Контекст на предложението
Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ [COM(2010) 2020] се основава на три взаимосвързани и подсилващи се приоритета: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; насърчаване на нисковъглеродна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите; стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване. Обществените поръчки играят ключова роля в стратегията „Европа 2020“ като един от пазарните инструменти за постигане на тези цели чрез подобряване на бизнес средата и условията за фирмите да се занимават с иновации и чрез насърчаване на по-широкото използване на екологични обществени поръчки, подпомагащи прехода към нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите. В стратегията „Европа 2020“ се подчертава също така, че политиката за обществените поръчки трябва да гарантира най-ефикасното използване на средствата, а пазарите на обществени поръчки трябва да продължат да бъдат отворени за целия ЕС. Предвид тези предизвикателства съществуващото законодателство в областта на обществените поръчки трябва да се преразгледа и модернизира, за да е по-способно да се справи с променящата се политическа, социална и икономическа среда. Това се отнася не само за поръчките, възлагани от държавата и публичните органи, но и от операторите в отрасъла на комуналните услуги, които следват собствен режим в тази сфера. В съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар: дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“, Европейската комисия посочи като едно от дванадесетте ключови приоритетни действия, които трябва да бъдат предприети от институциите на ЕС преди края на 2012 г., преразглеждането и модернизирането на правната рамка на обществените поръчки, така че процедурата по възлагането им да е по-гъвкава и да се дава възможност за по-доброто им използване в подкрепа на други политики. Настоящото предложение има две допълнителни цели:
Обществените поръчки играят важна роля в цялостната икономическа ефективност на Европейския съюз. В Европа публичните органи изразходват около 18 % от БВП за доставки на стоки, строителни работи и услуги. Предвид този обем обществените поръчки могат да се използват като мощен лост за постигане на единен пазар, в който се насърчава интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж. Действащият набор от директиви относно обществените поръчки, а именно директиви 2004/17/ЕО1 и 2004/18/ЕО2, е резултат на дълъг процес на развитие, който започна през 1971 г. с приемането на Директива 71/305/ЕИО. С осигуряването на прозрачни и недискриминационни процедури тези директиви целят най-вече да гарантират, че икономическите оператори в целия единен пазар могат да се възползват напълно от основните свободи, когато се конкурират в сферата на обществените поръчки. Цялостната икономическа оценка показа, че директивите за поръчките са постигнали целите си в значителна степен. Те доведоха до по-голяма прозрачност и по-високи нива на конкуренция, като същевременно бяха реализирани значителни икономии благодарение на по-ниските цени. Въпреки това заинтересованите страни изразиха желание за преразглеждане на директивите за обществените поръчки с оглед опростяване на правилата, повишаване на ефективността и ефикасността и привеждането им във вид по-способен да се справи с развиващия се политически, социален и икономически контекст. Рационализираните и по-ефикасни процедури ще дадат по-голяма гъвкавост на възлагащите органи, ще са от полза за всички икономически оператори и ще улеснят участието както на МСП, така и на трансграничните оференти. Освен това усъвършенстваните правила за поръчките ще дадат възможност на възложителите да ги използват по-добре в подкрепа на общи обществени цели, които включват опазване на околната среда, подобрена енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите, борба с промените на климата, насърчаване на иновациите и социалното приобщаване, както и гарантиране на най-добрите възможни условия за осигуряване на висококачествени обществени услуги. Тези ориентировъчни насоки бяха потвърдени в резултатите от консултациите със заинтересованите страни, проведени от Европейската комисия през пролетта на 2011 г., при които преобладаващото мнозинство подкрепи предложението за преразглеждане на директивите за обществените поръчки с цел по-доброто им адаптиране към новите предизвикателства, пред които са изправени както възложителите, така и икономическите оператори.
Заедно с предложението за нова директива за обществените поръчки, възлагани от публични органи, настоящото предложение ще замени директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО като основни елементи на законодателната рамка на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. Директивата ще се допълва и от следните елементи на тази законодателна рамка:
Настоящото предложение е в изпълнение на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ [COM(2010) 2020] и нейните водещи инициативи „Програма в областта на цифровите технологии за Европа 2020“ [COM(2010) 245], „Съюз на иновации“ [COM(2010) 546], „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ [COM(2010) 614], „Енергетика 2020“ [COM(2010) 639] и „Европа за ефективно използване на ресурсите“ [COM(2011) 21]. С него също така се изпълнява Актът за единния пазар [COM(2011) 206] и по-специално неговото дванадесето ключово действие „Преразгледана и модернизирана правна рамка на обществените поръчки“. То е част от стратегическа инициатива, предвидена в Работната програма на Комисията за 2011 г. 2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието
Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията На 27 януари 2011 г. Европейската комисия публикува „Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки – към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“5, лансираща широка обществена консултация относно вариантите за законодателни промени, като целта е възлагането на поръчки да стане по-лесно и гъвкаво, както и да се подобри тяхното използване в подкрепа на други политики. Предназначението на Зелената книга бе да се определят няколко ключови области за реформа и да се съберат мненията на заинтересованите страни относно конкретни варианти за законодателна промяна. Сред засегнатите въпроси бяха необходимостта от опростяване и разчупване на процедурите, стратегическото използване на обществените поръчки за насърчаване на целите на други политики, подобряването на достъпа на МСП до договори за обществени поръчки и борбата с облагодетелстването, корупцията и конфликтите на интереси. Обществената консултация приключи на 18 април 2011 г. и бе посрещната с голям интерес. Бяха получени общо 623 отговора от широк кръг групи на заинтересовани страни, в това число централните органи на властта в държавите-членки, областни и общински възложители и техни сдружения, предприятия, промишлени асоциации, академичните среди, организации на гражданското общество (включително профсъюзи) и отделни граждани. Мнозинството от отговорите дойдоха от Обединеното кралство, Германия, Франция и в по-малка степен – от Белгия, Италия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Испания и Дания. Резултатите от консултацията бяха обобщени в синтезиран документ6 и бяха представени и обсъдени на обществена конференция на 30 юни 2011 г7. Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид Много от заинтересованите страни оцениха инициативата на Европейската комисия да преразгледа настоящата политика за поръчките. Сред различните теми, разгледани в Зелената книга, заинтересованите страни акцентираха особено силно върху необходимостта от опростяване и разчупване на процедурите. Сред всички групи заинтересовани страни има и консенсус, че правилата за възлагане на поръчки от операторите в отрасъла на комуналните услуги все още са релевантни. Отявлено мнозинство от участниците се съгласиха, че все още има нужда от отделен набор правила, които да се прилагат към тези оператори, и че те адекватно отразяват специфичния характер на поръчките в този отрасъл. По същия начин отявлено мнозинство от участниците са съгласни, че критериите за определяне на субектите, които са предмет на правилата за комуналните услуги (дейностите, осъществявани от тези субекти, тяхната правосубектност, а когато са частни предприятия – съществуването на специални или изключителни права), все още са уместни и трябва да се запазят. Повечето участници са съгласни и с това, че етичните норми при преследването на печалба и търговията на частните дружества не могат да се считат за достатъчни с цел гарантиране на обективно и справедливо възлагане на поръчки, ако тези дружества работят по силата на специални или изключителни права. Смесени бяха становищата на заинтересованите страни относно стратегическото използване на обществените поръчки за постигане на обществените цели на стратегията „Европа 2020“. Много от тях, особено фирмите, показаха общо неодобрение към идеята за използване на обществените поръчки в подкрепа на целите на други политики. Други заинтересовани страни, по-специално организациите на гражданското общество, се изказаха силно в полза на подобно стратегическо използване и се застъпиха за важни промени в самите принципи на политиката за обществените поръчки на Европейския съюз.
В допълнение към консултацията по Зелената книга, през 2010 и 2011 г. Европейската комисия извърши цялостна оценка на въздействието и ефективността на законодателството в областта на поръчките на ЕС, като се позова на обширен доказателствен материал и ново независимо изследване. В проучванията се оцениха най-вече разходите и ефективността на процедурите по възлагане на поръчки, въпросите на трансграничните поръчки, достъпът на МСП до пазарите на поръчки и стратегическото им използване в Европа. По отношение на поръчките в областта на комуналните услуги бе разгледан въпросът дали отраслите на комуналните услуги понастоящем са изложени на по-голяма конкуренция, отколкото по времето, когато е бил приет режимът за поръчките. Констатациите от оценката показаха, че законодателната дейност с оглед либерализиране на достъпа до отраслите на комуналните услуги все още не е довела до устойчив или ефективен конкурентен натиск върху съответните оператори. В много отрасли на комуналните услуги все още се наблюдават високи нива на пазарна концентрация или много слаба конкуренция. След провеждането на оценката се стигна до заключението, че условията не са еволюирали до степен, че конкуренцията във всички въпросни отрасли да се счита за достатъчно силна и по този начин да доведе до изключването им от приложното поле на директивата. Основанията в директивата продължават да важат по принцип, като е възможно да се обосноват конкретни изключения от правилата за поръчките въз основа на задълбочен анализ на всеки отделен случай.
Оценката на въздействието и резюмето ѝ дават общ преглед на различните варианти за всяка от петте групи основни проблеми (административна организация, обхват, процедури, стратегически обществени поръчки и достъп до пазарите на обществени поръчки). Въз основа на анализ на предимствата и недостатъците им бе определен пакет от предпочитани варианти, които следва да оптимизират съвместното съществуване на различните решения, като така ще се реализират икономии, тъй като един тип действие ще неутрализира разходите, произтичащи от друго (например възможното увеличение на процедурните изисквания, причинено от стратегическите обществени поръчки, може частично да се неутрализира от икономиите, свързани с по-доброто проектиране на процедурите). Тези предпочитани варианти формират основата на настоящото предложение. Проектодокладът от оценката на въздействието бе проучен внимателно от Комитета по оценка на въздействието, който поиска внасянето на изменения, отнасящи се по-специално до посочването на конкретните елементи от правната рамка, на които трябва да се обърне внимание, описанието на обсъжданите варианти, по-задълбочен анализ на разходите и ползите от избраните основни действия и систематично включване на мненията на заинтересованите страни както при дефинирането на проблемите, така и за допълване на анализа на въздействието. Тези препоръки за усъвършенстване бяха взети предвид при изготвянето на окончателния доклад. Становището на Комитета за оценка на въздействието относно доклада е публикувано заедно с настоящото предложение, както и с окончателния доклад за оценка на въздействието и с неговото резюме. 3. Правни елементи на предложението
Предложението се основава на член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Принципът на субсидиарността се прилага, доколкото предложението не е от изключителната компетентност на ЕС. Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради следната причина: Координирането на процедурите за поръчки над определени прагове се оказа важно средство за сформиране на вътрешния пазар в областта на поръчките, осъществявани от операторите в отрасъла на комуналните услуги. Така се осигурява ефективен и равен достъп до договори за поръчки на икономическите оператори в рамките на вътрешния пазар. Опитът с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, както и с по-ранните поколения директиви за поръчките показа, че общоевропейските процедури в тази сфера осигуряват прозрачност и обективност, което води до значителни икономии и по-добри резултати, които са от полза за операторите в отрасъла на комуналните услуги, техните клиенти и в крайна сметка за европейските данъкоплатци. Тази цел не би могла да се изпълни в достатъчна степен чрез действия на отделните държави-членки, които неизбежно биха довели до различни изисквания и евентуално противоречиви процедурни режими, усложняващи регулаторната среда и създаващи неоправдани препятствия пред трансграничната дейност. Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.
Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не излиза извън границите на необходимото, за да се постигне целта за осигуряване на правилно функциониране на вътрешния пазар чрез набор от координирани общоевропейски процедури за обществените поръчки. Освен това то се основава на подхода на инструментариума, който дава максимална свобода на държавата членка при адаптиране на процедурите и инструментите към конкретната ситуация. В сравнение с настоящите директиви за поръчките предложението ще намали административната тежест, свързана с провеждането на процедурата, както за възложителите, така и за икономическите оператори. Там, където се предвиждат нови изисквания (например в контекста на стратегическите обществени поръчки), те ще бъдат компенсирани от премахването на ограничения в други сфери.
Тъй като предложението се основава на член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от ДФЕС, ползването на регламент по отношение на разпоредби, приложими към обществените поръчки както за стоки, така и за услуги, не би било разрешено от Договора. Вследствие на това, предложеният инструмент е директива. В процеса на изготвяне на оценката на въздействието бяха отхвърлени незаконодателни варианти поради причини, подробно изложени в оценката на въздействието. 4. Отражение върху бюджета Предложението няма отражение върху бюджета. 5. Допълнителна информация
Приемането на предложението ще доведе до отмяна на съществуващо законодателство (Директива 2004/17/ЕО).
Предложението съдържа клауза за преразглеждане по отношение на икономическите последици от праговите суми.
Предложението засяга област, в която законодателството на Съюза има координираща цел със значително отражение върху широк диапазон от национални юридически сектори. Независимо от координиращата цел, много разпоредби предполагат пълна хармонизация и предложението включва голям брой законови задължения. Държавите-членки допълват правилата на Съюза с национални разпоредби, за да проработи цялата система. В този контекст Комисията е набелязала определен брой фактори, които правят обясненията от страна на държавите-членки необходими както за правилното разбиране на мерките за транспониране, така и за функционирането на пълния набор от правила за възлагане на обществени поръчки на национално ниво:
Единствено държавите-членки могат да обяснят как различните мерки транспонират директивите на Съюза в сектора на обществените поръчки и как същите мерки взаимодействат помежду си. По тези причини документите, обясняващи отношението между различните части на настоящата директива и съответните части на националните мерки за транспониране, трябва да се обявяват едновременно с мерките за транспониране – особено таблиците за съответствие, които представляват оперативен инструмент за анализа на националните мерки.
Предложеният акт урежда материя, свързана с Европейското икономическо пространство (ЕИП), поради което действието му следва да обхване ЕИП.
1) Опростени и по-гъвкави процедури за обществени поръчки Предложената директива осигурява опростен и по-гъвкав процедурен режим от установения с действащите директиви за обществени поръчки. За тази цел тя съдържа следните мерки: Изясняване на обхвата: Основното понятие за „обществени поръчки“, което фигурира и в заглавието на предложената директива, е въведено наново, за да определи по-добре обхвата и целта на законодателството в областта на обществените поръчки и да улесни прилагането на праговете. Определенията на някои основни понятия, определящи обхвата на директивата (като публичноправен орган, обществени поръчки за строителство и услуги, смесени поръчки), са преразгледани в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Същевременно предложението се опитва да осигури приемственост в използването на понятия, които са разработени през годините в практиката на Съда и са добре известни на практиците. В този контекст трябва да се отбележи, че дребни отклонения от формулировките или изложението, познати от предишните директиви, не означават непременно промяна по същество, а може да се дължат на опростяването на текстовете. Понятието за специални или изключителни права има централно значение по отношение на дефинирането на приложното поле на настоящата директива, тъй като лицата, които не са нито възлагащи органи, нито публични предприятия по смисъла на настоящата директива, попадат в това приложното поле само доколкото упражняват една от дейностите, обхванати въз основа на такива права. Следователно е необходимо да се поясни, че права, предоставени чрез процедура, в която е осигурена достатъчна публичност и в която предоставянето на тези права е станало въз основа на обективни критерии, а именно съгласно законодателството на Съюза, не представляват специални или изключителни права за целите на настоящата директива. Традиционното разделение между така наречените приоритетни и неприоритетни услуги (услуги „A“ и „Б“) се премахва. Резултатите от оценката показват, че вече не е оправдано да се ограничава пълното приложение на законодателството в областта на обществените поръчки към определена група услуги. Също така стана ясно, че обичайният режим за обществените поръчки не е пригоден към социалните услуги, които имат нужда от специфичен набор от правила (виж по-долу). Вследствие на резултатите от оценката, приложното поле по отношение на попадащите в него отрасли остава до голяма степен непроменено. Въпреки това поръчки, възложени с цел проучване за добив на нефт и газ, са извадени от обхвата, тъй като е установено, че този отрасъл е подложен на такъв конкурентен натиск, че дисциплината по отношение на поръчките, наложена от директивата, вече не е необходима. Конкурентната ситуация в тази сфера на дейност е проучена в контекста на четири различни заявки за освобождаване по настоящия член 308. И в четирите случая е последователно установено, че съответният географски пазар е световен, което освен това е в съответствие с добре установената практика при случаи на сливания9. Последователно се стига да заключения, че пазарът на този вид проучвания не е силно концентриран. Освен държавните дружества, пазарът се характеризира с присъствието на трима международни вертикално интегрирани частни участници, а именно свръхголемите (BP, ExxonMobil и Shell), както и на определен брой така наречени „големи“, като отделният пазарен дял дори на свръхголемите е доста под един процент. За всичко това последователно е установено, че представлява признак за пряко излагане на конкуренция и достъпът до пазара е допълнително либерализиран с разпоредбите на директивата относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди10. Следователно е необходимо да се опрости правната ситуация и да се намали административната тежест върху всички засегнати страни (възложители, държави-членки, Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета), като се избегне необходимостта да се приемат отделни решения по член 30 по отношение на всяка от останалите 23 държави-членки. Подход на инструментариума: Системите на държавите-членки ще осигурят трите основни форми процедури, които вече съществуват съгласно настоящите директиви: открити и ограничени процедури, както и процедури на договаряне с предварително обявяване на състезателна процедура. Те имат право освен това да предвидят като стандартна процедура или при определени условия партньорството за иновации – нова форма на процедура за новаторски обществени поръчки (виж по-долу). Възложителите освен това ще имат на свое разположение набор от шест специфични техники и инструмента, предназначени за комбинирани и електронни обществени поръчки: рамкови споразумения, динамични системи за покупки, електронни търгове, електронни каталози, централни органи за покупки и съвместни обществени поръчки. В сравнение със съществуващата директива тези инструменти са подобрени и изяснени с оглед улесняване на електронните обществени поръчки. Насърчаване на електронните обществени поръчки: Използването на електронни комуникации и обработка на транзакции от страна на възложителите може да доведе до значителни икономии и подобряване на резултатите от поръчките при същевременно намаляване на загубите и грешките. Предложението има за цел да помогне на държавите-членки да постигнат преминаване към електронни обществени поръчки, което да позволи на доставчиците да вземат участие в процедурите онлайн в целия вътрешен пазар. За тази цел предложената директива предвижда задължително изпращане на обявленията по електронен път, задължително предоставяне на документите за поръчките в електронен вид и задължава преминаването към напълно електронна комуникация – в частност електронното подаване на документи – във всички процедури за поръчки с преходен период от две години. Това рационализира и подобрява динамичните системи за покупки и електронните каталози – изцяло електронни инструменти за поръчки, които са специално пригодени за комбинираните поръчки от множество разнородни елементи, възлагани от централните органи за покупки. Електронните обществени поръчки също така ще позволят на възлагащите органи да предотвратяват, откриват и отстраняват грешки, които се дължат най-общо на неправилно разбиране или тълкуване правилата за обществените поръчки. Модернизация на процедурите: Предложението осигурява по-гъвкав и удобен подход за определени важни функции на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Сроковете за участия и подаване на оферти са съкратени, което позволява по-бързо и по-рационално възлагане на обществени поръчки. Разграничението между подбора на оферентите и възлагането на поръчката, което често е източник на грешки и недоразумения, е направено по-гъвкаво и позволява на възложителите да решават коя е най-практичната последователност, като проучват критериите за възлагане преди критериите за подбор, и да отчитат организацията и качеството на персонала, ангажиран с изпълнението на поръчката, като критерий за възлагането. Процедурата за освобождаване на поръчки, възложени в достатъчно конкурентни пазари (текущите „решения по член 30“), е опростена и рационализирана. Определен брой освобождавания – особено вътрешногруповите и тези за съвместните предприятия – които са важни на практика, също са преразгледани и изяснени. Измененията на договорите за обществени поръчки в рамките на техния срок става все по-належащ и проблематичен въпрос за практиците. Конкретна разпоредба за изменението на договорите се съобразява с основните решения, разработени от съдебната практика, и осигурява прагматично решение за справянето с непредвидени обстоятелства, изискващи адаптиране на договор за обществена поръчка в рамките на неговия срок.
Предложената директива е основана на разрешителния подход и осигурява на възложителите необходимите инструменти за принос към постигането на стратегическите цели на „Европа 2020“, като използват своята покупателна способност да поръчват стоки и услуги, които насърчават иновациите, съхраняват околната среда, борят се с промяната на климата и подобряват заетостта, здравеопазването и социалните условия. Оценка на разходите за целия жизнен цикъл: Предложението дава на възложителите възможността да обосновават своите решения за възлагане на разходите за целия жизнен цикъл на продуктите, услугите или строителството, обект на поръчката. Жизненият цикъл включва всички етапи от съществуването на стоката, строежа или предоставянето на услугата от придобиването на суровината или генерирането на ресурсите до депонирането, разчистването и финализирането. Разходите, които трябва да се отчитат, не включват само преките парични разноски, но и косвените разходи за околната среда, ако те могат да се остойностят и проверят. Там, където съществува общоевропейска методология за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл, възложителите са длъжни да я използват. Производствен процес: Възложителите могат да се позовават на всички фактори, пряко свързани с производствения процес, в техническите спецификации и критериите за възлагане, доколкото те се отнасят до аспекти на производствения процес, които са тясно свързани с конкретното производство или доставка на стоки или закупени услуги. Това изключва изисквания, които нямат отношение към процеса на производство на продуктите, строителството или услугите, включени в поръчката – например общото изискване за социална отговорност на фирмите, обхващащо цялостната дейност на изпълнителя. Етикети: Възложителите може да изискват строителството, стоките или услугите да носят определени етикети, удостоверяващи екологични, социални или други характеристики, стига да приемат и еквивалентни етикети. Това се отнася например за европейски или (мулти)национални екологични етикети или етикети, удостоверяващи, че за продукта не е използван детски труд. Въпросните схеми за удостоверяване трябва да засягат характеристики, свързани с предмета на поръчката, да бъдат изготвени на основата на научна информация, да са установени с открита и прозрачна процедура и да са достъпни за всички заинтересовани страни. Санкциониране на нарушенията на задължителното социално, трудово или екологично право: Съгласно предложената директива възложителят може да изключи икономически оператори от процедурата, ако открие нарушения на задължения, наложени от законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право или на разпоредбите на международното трудово право. Освен това възложителите ще се задължават да отхвърлят оферти, ако установят, че са необичайно ниски поради нарушения на законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право. Социални услуги: Оценката на въздействието и ефективността на законодателството в областта на обществените поръчки на ЕС сочи, че социалните, здравните и образователните услуги имат специфични характеристики, които правят неподходящо прилагането на обичайните процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги към тях. Тези услуги обикновено се извършват в специфичен контекст, който се различава силно в отделните държави-членки поради различни административни, организационни и културни обстоятелства. Поради специфичното си естество услугите имат силно ограничено трансгранично измерение. Държавите-членки следователно трябва да имат голяма свобода да организират избора на доставчиците на услуги по свое усмотрение. Предложението отчита това, като предвижда специфичен режим за поръчки за тези услуги с по-висок праг от 1 000 000 EUR и налага единствено спазването на основните принципи за прозрачност и равнопоставеност. Количествен анализ на стойностите на поръчките за съответните услуги, възложени на икономически оператори от чужбина, сочи, че поръчките под тази стойност обикновено не представляват трансграничен интерес в конкретния контекст на поръчките в отраслите на комуналните услуги. Иновации: Изследванията и иновациите играят централна роля в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Възложителите трябва да имат възможност да купуват новаторски продукти и услуги, насърчаващи бъдещия растеж и подобряващи ефективността и качеството на обществените услуги. За тази цел предложението предвижда партньорството за иновации – нова специална процедура за разработката и покупката впоследствие на новаторски продукти, строителство и услуги, стига те да могат да бъдат доставени при договорените нива на изпълнение и разходи. Освен това предложението подобрява и опростява процедурата на състезателния диалог и улеснява съвместните трансгранични поръчки, което представлява важен инструмент за новаторски покупки. 3) По-добър достъп до пазара за малките и средните предприятия и новите фирми Малките и средните предприятия (МСП) имат огромен потенциал за създаване на работни места, растеж и иновации. Лесният достъп до пазарите на поръчки може да им помогне да отключат този потенциал, като същевременно позволява на възложителите да разширят своя контингент от доставчици с положително отражение благодарение на по-високата конкуренция за обществени поръчки. За да се направят обществените поръчки възможно най-достъпни за МСП, през 2008 г. Европейската комисия публикува „Ръководството за добри практики за облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до обществени поръчки“11. Предложението надгражда върху тази основа и предвижда конкретни мерки за премахване на бариерите пред достъпа до пазара от страна на МСП. Опростяване на задълженията за информация: Следователно се предвижда възложителите да имат право да прилагат критериите за подбор, предвидени в предложената директива, за възлагането на обществени поръчки и когато го правят, да се задължават да прилагат по-специално разпоредбите по отношение на тавана за изискванията за минимален оборот, както и разпоредбите за удостоверяването от собствено име. По-добър достъп до рамкови споразумения: Съгласно настоящите директиви няма ограничение за времетраенето на рамковите споразумения, сключени в отраслите на комуналните услуги. Това може да доведе до затваряне на пазара за конкуренцията. Предложението ограничава времетраенето до четири години (освен при надлежно обосновани обстоятелства), което подобрява достъпа до възможностите за стопанска дейност и разширява конкуренцията, което е също така в полза на МСП. Директно заплащане на подизпълнителите: Освен това държавата членка може да предвиди възможността подизпълнителите да заявяват директно заплащане от страна на възложителя на доставки, строителство и услуги, предоставени на главния изпълнител в контекста на изпълнение на поръчката. Това предлага на подизпълнителите, които често са МСП, ефикасен начин да защитават своя интерес да получат парите си. 4) Стабилни процедури Заложените финансови интереси и взаимодействието между държавния и частния сектор правят поръчките рискова област за нездрави бизнес практики, например конфликт на интереси, облагодетелстване и корупция. Предложението подобрява досегашните предпазни мерки срещу подобни рискове и предвижда допълнителна защита. Конфликти на интереси: Предложението съдържа специална разпоредба за конфликтите на интереси, обхващаща ситуации с действителен, потенциален или предполагаем конфликт на интереси, засягащи членове на персонала на възлагащия орган или на доставчиците на услуги, предмет на поръчката, които се намесват в процедурата, както и членове на ръководството на възлагащия орган, които биха могли да повлияят на резултата от процедурата, дори официално да не участват в нея. Предвид разликите в процесите за взимане на решения на възлагащите органи и предприятията, е подходящо тези разпоредби да се ограничат до обществените поръчки, възлагани от първите. Неправомерни действия: Предложението съдържа специална разпоредба срещу неправомерни действия от страна на кандидати и оференти, например опити за неправомерно влияние върху процеса на взимане на решения или сключване на споразумения с други участници с цел манипулиране на резултата от процедурата, като те трябва да бъдат изключени от нея. Подобни неправомерни действия нарушават основните принципи на правото на Европейския съюз и могат да доведат до сериозни изкривявания на конкуренцията. Нелоялно предимство: Пазарните консултации са полезен инструмент за възложителите за получаване на информация за структурата, възможностите и капацитета на един пазар, като същевременно информират участниците на пазара за проектите и изискванията на възложителите на поръчки. Предварителните контакти с участниците на пазара обаче не трябва да водят до нелоялно предимство и изкривяване на конкуренцията. В тази връзка предложението съдържа специална разпоредба за предпазните мерки срещу необосновани преференции в полза на участници, консултирали възложителя или участвали в подготовката на процедурата. 5) Управление Национални надзорни органи: Оценката сочи, че не всички държави-членки последователно и систематично следят изпълнението и функционирането на правилата за поръчките. Това нарушава ефикасното и еднакво прилагане на правото на Европейския съюз. В тази връзка предложението предвижда държавите-членки да определят един национален орган, отговарящ за следенето, изпълнението и контрола на законодателството в областта на поръчките. Само единен орган с всеобхватни задачи може да осигури цялостна представа за основните затруднения при изпълнението и да предложи подходящи решения на проблеми от по-структурно естество. Той ще бъде в състояние да осигури незабавна обратна връзка за функционирането на политиката и потенциалните слабости в националното законодателство и практика, като по този начин ще допринесе за бързото откриване на решения и подобряването на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Центрове за знания: В много случаи възложителите нямат необходимия собствен опит за справяне със сложни проекти за възлагане на поръчки. Подходяща и независима професионална помощ от административни структури би могла съществено да подобри резултатите от обществените поръчки чрез разширяване на базата от знания и професионализма на възложителите и осигуряване на помощ на фирмите – особено на МСП. В тази връзка предложението задължава държавите-членки да осигурят помощни структури, предлагащи юридически и икономически консултации, напътствия, обучение и подпомагане при подготовката и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Помощни структури или механизми вече съществуват на национално ниво, но са организирани по много различни начини и обхващат различни области от интерес за възлагащите органи и другите възложители. Държавите-членки следователно ще могат да използват тези механизми, да надграждат върху техния опит и да популяризират техните услуги като подходящ и съвременен инструмент, способен да осигури необходимата помощ на възлагащите органи, другите възложители и икономическите оператори. С цел засилване на борбата срещу корупцията и субективния избор възлагащите органи ще бъдат задължени да предоставят текста на сключените договори на надзорните органи, които ще могат внимателно да ги разглеждат, и да дават достъп до тези документи на заинтересовани лица, доколкото не се застрашават законните обществени или частни интереси. Поради очевидните проблеми със защитата на законните търговски интереси и избягването на изкривяване на условията на конкуренция, това задължение не следва да се отнася до предприятия (публични или частни), които работят в тези сектори. Освен това следва да се избягва създаването на непропорционални административни тежести, а задължението за представяне на целия текст на сключените договори следва да бъде ограничено само до договорите с относително висока стойност. Предложените прагове ще утвърдят правилния баланс между увеличаване на административните тежести и осигуряване на по-голяма прозрачност: праг от 1 000 000 EUR за доставки и услуги и 10 000 000 EUR за строителство, като по този начин това задължение ще се отнася до 10-20 % от всички обществени поръчки, публикувани в Официален вестник. Не се очаква изискванията, засягащи надзорните органи и центровете за знания, да генерират като цяло допълнителна финансова тежест за държавите-членки. Ако се очакват известни разходи за реорганизиране или прецизиране на дейностите на съществуващите механизми и структури, те ще бъдат неутрализирани от намаляването на разходите по съдебните дела (както за възложителите, така и за фирмите), на разходите, свързани със забавеното възлагане на поръчките поради погрешно прилагане на правилата или лоша подготовка на процедурите за възлагане на обществените поръчки, както и на разходите, свързани с факта, че консултациите за възложителите в момента се осигуряват откъслечно и неефективно. Административно сътрудничество: Предложението предвижда също така осигуряване на ефективно сътрудничество, позволяващо на националните надзорни органи да споделят информация и най-добри практики и да си сътрудничат през Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП). 2011/0439 (COD) Предложение за
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|