Обяснителен меморандум контекст на предложението



страница1/8
Дата04.10.2017
Размер1.24 Mb.
#31626
  1   2   3   4   5   6   7   8


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

  • Общ контекст

Европейският съюз (ЕС) трябва да предприеме стъпки, за да гарантира, че ще може да излезе от икономическата и финансова криза и ще открие пътя към устойчив растеж.

Една от целите на „Хоризонт 2020“1 — програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации за периода 2014 — 2020 г. — ще бъде укрепването на европейската промишленост чрез действия в подкрепа на научните изследвания и иновациите в редица промишлени отрасли.

Конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ от програмата „Хоризонт 2020“ е насочена по-специално към засилване на промишлената конкурентоспособност в ключови технологични области като ИКТ. Микро- и наноелектрониката, както и интелигентните вградени компоненти и системи, представляват приоритетни области, които са набелязани в рамките на темата за ИКТ в „Хоризонт 2020“.

С цел по-доброто съгласуване на подкрепата от страна на ЕС за научни изследвания и иновации с целите на промишлеността и за привличане на повече промишлени инвестиции в Европа, в програмата „Хоризонт 2020“ се предвижда създаването на публично-частни партньорства в ключови области, в които научните изследвания и иновациите биха могли да допринесат за постигане на по-широките цели по отношение на конкурентоспособността на Европа и да спомогнат за справяне с обществените предизвикателства.

Настоящото ново предложение за публично-частно партньорство (ПЧП) се отнася до съвместно предприятие (СП) в областта на електронните компоненти и системи. Съвместното предприятие ECSEL („Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ (Electronic Components and Systems for European Leadership)) заменя досегашните съвместни предприятия ENIAC2 и ARTEMIS3 съответно в областта на наноелектрониката и на вградените системи, създадени в рамките на Седмата рамкова програма4. То се създава в контекста на многогодишната финансова рамка5, предложението на Комисията за програмата „Хоризонт 2020“, съобщението на Комисията „Партньорство в областта на научните изследвания и иновациите“6, водещата инициатива „Съюз за иновации“7, съобщението на Комисията относно главните базови технологии8 „Европейска стратегия за главните базови технологии — мост към растеж и заетост“ и съобщението на Комисията „Европейска стратегия за микро- и наноелектронните компоненти и системи“9. Предложението е също така в съответствие със съобщението на Комисията „Публично-частните партньорства в „Хоризонт 2020“: мощен инструмент за напредък в областта на иновациите и растежа в Европа“10.


  • Обосновка и цели на съвместното предприятие в областта на електронните компоненти и системи

Освен че представляват важен промишлен отрасъл с оборот в световен мащаб от над един трилион евро, електронните компоненти и вградените системи са в основата на по-голямата част от повишаването на производителността на икономиката като цяло и играят ключова роля за справяне с обществените предизвикателства. Въпреки силното ѝ присъствие във важни вертикални пазари (автомобилостроене, енергетика, системи за разплащания и др.), промишленият сектор на електронни компоненти и системи в Европа е изправен пред големи предизвикателства, които ще окажат отражение върху цялата икономика.

По-специално Европа е изправена пред две основни предизвикателства в областта на електронните компоненти и системи. Едното е свързано с контрола на ключовите елементи от веригата на добавената стойност (т.е. проектирането, производството и интегрирането в крайни продукти), които са от съществено значение за гарантиране на устойчивостта на създаването на стойност от страна на електрониката в Европа, включително конкурентоспособността на много други европейски промишлени отрасли (автомобилостроене, енергетика, здравеопазване, уебиндустрия и др.). Другото е свързано с преодоляване на сериозните пропуски във веригите за иновации с цел по-добро преобразуване на върховите постижения на научните изследвания в успешни търговски начинания.

При справяне с посочените по-горе предизвикателства Европа трябва да държи сметка за ожесточената конкуренция в световен мащаб, намаляването на пазарните дялове на нейната промишленост, високите разходи за научни изследвания и иновации и бързото развитие на технологиите.

В този контекст съвместното предприятие в областта на електронните компоненти и системи ще има за цел:



  • да гарантира сигурността на доставките на ключови технологии, които са в основата на иновациите във всички основни сектори на икономиката, както и да гарантира, че Европа може да използва по най-добрия начин тези технологии за стимулиране на икономическия растеж като цяло;

  • да оказва подкрепа на политиките на ЕС, на конкурентоспособността в областта на околната среда и промишлеността, както това е залегнало в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

  • да преодолява пречките пред ефективната научноизследователска дейност и иновации в тази област, включително големите рискове, високите разходи за научноизследователска и развойна дейност и неефективността на пазара. За привличане на частни инвестиции е необходимо оказването на обществена подкрепа;

  • да съгласува с държавите членки стратегиите за привличане на частни инвестиции и за подпомагане на постигането на стабилни публични финанси, като се избягва ненужното дублиране на усилия и разпокъсаността и се улеснява включването на заинтересовани участници в научни изследвания и иновации;

  • да стимулира промишлеността за установяване на дългосрочна стратегическа програма за научни изследвания и иновации, създаване на необходимата критична маса, привличане на частните инвестиции, улесняване на обмена на знания, намаляване на рисковете, съкращаване на разходите и намаляване на времето за достигане до пазара.

По-специално това ново съвместно предприятие има следните конкретни цели:

  • да поддържа и развива капацитета в Европа за производство на полупроводници и интелигентни системи, включително заемане на водещи позиции в производството на оборудване и обработката на материали;

  • да заеме водещо място в областта на проектирането и инженеринга на системи, включително на вградените технологии;

  • да осигури достъп за всички заинтересовани страни до инфраструктура на световно равнище за проектирането и производството на електронни компоненти и вградени и интелигентни системи;

  • да насърчава развитието на екосистеми, свързани с иновативни МСП, като укрепва съществуващите клъстери и благоприятства създаването на нови клъстери в перспективни нови области.

  • Използване на натрупания опит

Предложеното съвместно предприятие се основава на постиженията на предходните съвместни предприятия (ENIAC и ARTEMIS) в рамките на Седмата рамкова програма. И двете съвместни предприятия имаха за цел създаването на общоевропейска програма за научни изследвания и развойна дейност в областта на наноелектрониката и на вградените системи, като насърчаваха промишлеността, държавите членки и Европейския съюз да съгласуват своите стратегии и да увеличават инвестициите си. Те предоставиха значителна възможност за сътрудничество в цяла Европа, създадоха критична маса и привлякоха инвестиции. Съвместните предприятия доказаха, че могат успешно да играят ролята на „честен посредник“ и да бъдат катализатор на амбициозни проекти за увеличаване на участието на най-добрите предприятия от частния сектор в рамка, в която националните и европейски публични органи могат да подкрепят теми с голямо стратегическо значение. Тази способност бе убедително демонстрирана от успеха на съвместното предприятие ENIAC при активното прилагане на препоръките относно главните базови технологии (ГБТ) в областта на наноелектрониката и от първото стартиране на широкомащабни пилотни проекти за иновации от страна на съвместното предприятие ARTEMIS. През периода 2008 — 2012 г. общо 2,8 млрд. евро бяха инвестирани в научни изследвания, развойна дейност и иновации от около 2000 участници, като над 500 от тях са МСП.

В тези съвместни предприятия участие взема частният сектор, националните и европейските органи. Едно значително предизвикателство пред тази тристранна структура бе привеждането на процедурите и съдържанието в съответствие с очакванията на участващите държави членки и процесите в тях.

При първата и втората междинна оценка на съвместните предприятия ARTEMIS и ENIAC настоятелно бе препоръчано да се продължи с подобна инициатива в рамките на „Хоризонт 2020“, като се има предвид, че нито една отделна организация или държава членка не би могла да отговори на всички предизвикателства в този сектор. Поради това като най-подходящ начин за постигане на напредък се считат координираните действия на европейско равнище.

Опитът с настоящия модел показва, че той е позволил да бъдат постигнати целите, макар и етапът на усвояване, по време на който трябваше да бъде установено доверие и практически начин на функциониране, да е бил по-труден от очакваното.

Освен посочените по-горе успехи е необходимо да бъдат споделени някои наблюдения относно настоящата конфигурация:


  • налице е липса на синхрон между различните национални процедури (както по отношение на сключването на договорите, така и по отношение на плащанията), което води до закъснения в изпълнението на проектите;

  • задължението за участниците да сключат две споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, основаващи се на различни правила (със СП и национално), представлява административна тежест;

  • различаващите се национални правила оказват въздействие върху начина, по който се изграждат консорциумите;

  • твърдо установената зависимост между поетите задължения на национално равнище и на равнището на ЕС (съотношението на финансовото участие в размер на 1,8 ДЧ/ЕС е наложено с регламент на Съвета) възпрепятства изпълнението на бюджета;

  • изискванията на рамковия финансов регламент за децентрализираните агенции оказаха значителен натиск върху ограничените ресурси на съвместното предприятие.

Тези трудности не доведоха до преустановяване на процеса, но наложиха полагането на непрекъснати усилия от всички страни, за да се осигури функционирането на системата. Бъдещата инициатива ще извлече полза в голяма степен от един опростен модел на действие в съответствие с общата цел за опростяване в рамките на „Хоризонт 2020“. Предложението за ново съвместно предприятие включва разпоредби, насочени към опростяване и гъвкавост на функционирането.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

  • Резултати от консултацията

Заинтересованите страни считат, че двете съществуващи съвместни предприятия в областта на ИКТ имат голяма стойност. Обществената консултация показа, че СП са спомогнали за преодоляване на основните пречки в съответните им области и са допринесли за увеличаване на европейската конкурентоспособност.

Понастоящем в съвместните предприятия ENIAC и ARTEMIS участват заинтересовани страни от промишлеността (както големи дружества, така и МСП) и научноизследователската общност (организации за научни изследвания и разпространяване на знания) от цяла Европа. Държавите членки участват пряко в управленските структури и във финансирането. Представителите на промишлеността и научноизследователската общност са представени чрез промишлените сдружения AENEAS и ARTEMIS-IA.

От консултациите става ясно, че всички участници са мотивирани и ангажирани по отношение на съвместните технологични инициативи (СТИ). Според представителите на промишлеността СТИ са спомогнали за сближаването на съответните заинтересовани страни и са улеснили сътрудничеството при изпълнението на стратегическите планове за научни изследвания. СТИ обединяват ресурси от частния сектор и публични средства на държавите членки и на Европейския съюз.

Що се отнася до новите СТИ, всички заинтересовани страни подкрепят твърдо следните две основни цели:



  • постигане на критична маса чрез обединяване на публични и частни ресурси; и

  • осигуряване на обществена подкрепа за широкомащабни демонстрационни и пилотни проекти.

Сътрудничеството в областта на иновациите между вериги на добавената стойност в Европа и по-близо до пазара следва да бъде подпомагано. Следва да бъдат обхванати проектирането на сложни електронни компоненти и системи, както и производството и технологичното развитие.

Държавите членки наблягат на необходимостта от най-ефективно изразходване на публичните средства в интерес на тяхната национална промишленост и изследователска общност. Всички участващи държави членки признават значението на силната промишленост в областта на електронните компоненти и системи за тяхната национална икономика. Държавите членки са готови да разгледат възможността за участие в тристранен модел, когато равнището на финансиране изисква обединяване на ресурсите и по-голяма степен на съгласуване на стратегиите на регионално и национално равнище, както и на равнището на ЕС.

Някои държави членки признават трудностите, пред които понастоящем са изправени участниците, по-специално чрез прилагането на национални критерии за допустимост и липсата на синхронизиране и съгласуване на националните условия за сключване на договори и финансиране. Различията в националните споразумения водят до създаване на различни условия за участие и до известна неефективност. Тези трудности бяха изтъкнати от заинтересованите страни във връзка с тристранния модел на СТИ.

За МСП от първостепенно значение е улесняването на участието. Те изказват силно предпочитание към по-целенасочено подпомагане, като тяхното становище се споделя от участващите държави членки.

Необходимостта от осигуряване на многогодишни финансови перспективи от държавите членки за функционирането на СП се подчертава и от много заинтересовани страни.

Различните становища бяха взети под внимание при разработването на новата СТИ в областта на електронните компоненти и системи, въпреки че начинът на функциониране на СП като единно звено за контакт не се подкрепя в еднаква степен от всички държави членки.



Предложеният регламент бе предмет на оценка на въздействието от страна на Комисията, приложена към предложението.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

  • Обобщение на предлаганите мерки

Предложението се състои от регламент на Съвета за създаване на съвместното предприятие ECSEL и определяне на неговите цели, правен статут, оперативни правила и устав за периода 2014 — 2024 г. (до 2020 г. за финансовото планиране). Съвместните предприятия ENIAC и ARTEMIS бяха създадени съответно в областите на наноелектрониката и на вградените компютърни системи с Регламент (ЕО) № 72/2008 и Регламент (ЕО) № 74/2008 на Съвета от 20 декември 2007 г. Те трябва да бъдат отменени, считано от датата на влизане в сила на новото СП.

  • Правно основание

Правното основание на предложението е член 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Ще се прилагат правилата за участие и разпространение на резултатите на „Хоризонт 2020“. Предвид специфичните оперативни нужди на посочената инициатива обаче е необходима дерогация от посочените правила. Въпреки това тази специална дерогация не е включена в настоящото предложение на този етап, за да не попречи на междуинституционалните обсъждания относно подходящото правно основание/процедурни правила за тяхното приемане, които все още са в процес на разглеждане в контекста на работата по законодателството във връзка с предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ (COM(2011) 0810 — 2011/0399 (COD). Специалната дерогация ще бъде въведена на по-късен етап с оглед на резултатите от горепосочените обсъждания.

Приложимостта на правилата за държавните помощи налага извършването на дерогация от Регламент (ЕС) № ... [правила за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“] по отношение на единната ставка за финансиране на отделните действия. Поради съфинансирането от страна на държавите членки, правилата за държавните помощи с техните специфични разпоредби относно интензитета на помощите в зависимост от вида на участниците и вида на дейностите се прилагат по отношение на публичната помощ, предоставена от съвместното предприятие.


  • Принцип на субсидиарност

Принципът на субсидиарност се прилага, доколкото предложението не е от изключителната компетентност на Съюза.

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки поради посочените по-долу причини:



  • Големите предизвикателства, пред които са изправени европейската промишленост и икономика, изискват значителни инвестиции, които представляват голямо усилие за всяка една взета отделно държава членка. В резултат на това отделните държави членки, независимо от размера на техните икономики, се колебаят дали да се ангажират с научни изследвания и иновации или пък отлагат извършването на инвестиции, които са от основно значение за привличането на повече частни инвестиции и за изграждането на капацитета на Европа за създаване на иновации и постигане на конкурентоспособност. Чрез съчетаването на ресурси, предоставяни на регионално и национално равнище, както и на равнището на ЕС, Европа може да реагира бързо и да предвиди търсенето на големи инвестиции, както е видно от поканите за представяне на предложения за 2012 г. по отношение на съвместната технологична инициатива ENIAC. В рамките на тази покана бе оказана подкрепа за редица пилотни производствени линии в ключови за европейската промишленост области.

  • Европа разполага с висококачествени специализирани технологични и промишлени клъстери в областта на микро- и наноелектронните компоненти и интелигентните и вградените системи. Иновативните и конкурентоспособни продукти и услуги са във все по-голяма степен резултат от мултидисциплинарни научноизследователски и иновационни дейности, и от съюзи и партньорства по цялата верига на добавената стойност — от разработките в областта на полупроводниците до вградените програмни продукти и мрежови приложения. Ако на равнището на ЕС не бъде предприета никаква нова инициатива, разпокъсаността в областта на научните изследвания и иновациите в Европа ще се увеличи. Без целенасочена и адекватна програма приносът на Европа към областта на електронните компоненти и системи ще се състои от поредица разпръснати и неструктурирани усилия по места. Напредъкът ще бъде спъван от липсата на съгласуваност на целите на научноизследователската и развойна дейност в промишлеността, дублирането на усилията, ненужната бюрокрация и не напълно оптималното използване на ограниченото финансиране за научни изследвания. Поради това действията на отделните държави членки не са достатъчни, за да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправен промишленият сектор на електронни компоненти и системи. Нито един национален механизъм няма да бъде в състояние да осигури събирането на всички необходими експертни познания и финансови средства, за да се заеме силна позиция на световния конкурентен пазар.

Желаните цели ще бъдат постигнати по-добре посредством действие на равнището на ЕС по няколко причини. Едно европейско публично-частно партньорство ще позволи мобилизирането на финансовите и технически средства, които са от съществено значение за овладяване на сложността на постоянно ускоряващия се процес на създаване на иновации в тази област. То ще окаже ефект на съсредоточаване върху европейските, националните и промишлените приоритети, като съчетае силните страни на транснационалните и европейските програми. Приемането на опростен начин на функциониране следва да позволи скъсяване на времето за отпускане на безвъзмездни средства и избягване на допълнителна бюрократична тежест за участниците.

Поради това предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.



  • Принцип на пропорционалност

В съответствие с принципа на пропорционалност разпоредбите на настоящия регламент не надхвърлят необходимото за постигането на неговите цели.

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини. Предложеното съвместно предприятие е единствената несложна опция, която превъзмогва ограниченията и отговаря на изискванията за постигане на целите на действието. Това е трайна във времето структура с юридическа правосубектност, която предоставя ясна правна рамка за сътрудничеството и включването на участници, работещи в областта на научните изследвания и иновациите, националните органи и ЕС в публично-частно партньорство. Участието на всички заинтересовани лица е от първостепенно значение. Тъй като инициативата се фокусира върху много важни за икономическата конкурентоспособност промишлени цели, участието на промишлеността е от съществено значение, за да се подпомогне изготвянето на изследователските приоритети и политиките в областта на иновациите. Участието на държавите членки е необходимо за мобилизиране на национални финансови средства, които съставляват основната част от обществените разходи за научни изследвания и иновации в тази област. И на последно място, ЕС играе ключова роля за напредъка на процеса на интегриране, за постигането на баланс между различните интереси на партньорите и за осигуряването на адекватен контрол върху използването на неговата финансова вноска.

Предложеното действие ще постигне необходимото интегриране на равнището на ЕС, като едновременно с това предостави възможност за гъвкаво участие на отделните държави членки. Правомощията за вземане на решения относно използването на националното финансово участие се упражняват на национално равнище. Съвместното предприятие ще изгради опростена структура за процедурите по вземане на решения и финансовите и административни операции. То ще бъде особено ефективно от гледна точка на разходите, тъй като неговите административни разходи се очаква да бъдат около 3 % от общия принос на ЕС за научноизследователски и иновационни дейности, които ще бъдат започнати от съвместното предприятие.


  • Избор на инструмент

Предложен инструмент: Регламент

Други средства не биха били подходящи поради следната причина: създаването на съвместно предприятие, в което участва Европейският съюз, изисква регламент на Съвета.



4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Според бюджетната оценка, за която ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ ще предостави средства от нейния бюджет за целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“, максималните разходи на ЕС са в размер на 1 215 255 000 EUR1112 (включително ЕАСТ) за целия срок на съществуване на съвместното предприятие ECSEL (до 2024 г.), които би трябвало да бъдат поети като задължение преди 31 декември 2020 г., когато приключва бюджетът за „Хоризонт 2020“, и плащанията да бъдат извършени до 31 декември 2024 г.



5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

  • Опростяване

Предлага се опростен модел на действие, с цел преодоляване на практическите трудности, с които са се сблъсквали участниците при настоящото СП, като разнообразието от национални правила и практики, водещи до значителни разлики в третирането на отделните участници. Предлага се новото СП да може да действа от името на държавите членки, като изготвя споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и извършва плащания на такива средства вместо националните администрации по същия начин, както го прави за вноската на ЕС. Това ще позволи СП да действа като единно звено за контакт и да гарантира синхронизиране на финансирането на всички участници. Предлага се също така да се хармонизират ставките за публично финансиране (от ЕС и от национални източници) по отношение на всички участници.
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница