Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

е. балканска¹, в. гроздеВ¹, Р. Маринова¹, Н. Марков¹

Редактори: Б. Йорданов¹, С. САРОВ¹

СОФИЯ 2008

ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”

възложител – Министерството на околната среда и водите

изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД

по Договор № 425/20.07.2004г.

© Министерство на околната среда и водите

Българска национална геоложка служба

Печат „Унискорп” ООД
Съдържание

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В морфографско отношение в по-голямата част от площта попада ридът Царичина (Източни Родопи) с нископланински до хълмист облик на релефа, с надморска височина от 300 до 500 m. На юг се включва подножието и източните части на граничния планински дял Гюмюрджински снежник със среднопланински релеф (вр. Вешката, 1483 m). Северните му склонове са стръмни, дълбоко разчленени от десните притоци на р. Върбица. На изток се откроява ридът Стръмни рид с нископланински релеф (вр. Стръмни рид, 960 m).

В хидрографско отношение площта принадлежи към Егейската отточна област. Отводнява се от долинната система на р. Върбица, част от Арденския водосборен басейн. Средното течение на р. Върбица представлява система от проломни участъци и долинни разширения. Долинните разширения са формирани в палеогенските седименти в околностите на с. Бенковски, с. Фотиново и Джебел. Такава долинна морфология имат и големите притоци на р. Върбица. Най-югоизточните части се отводняват от горното течение на р. Кесебир и притоците ù с отток към р. Крумовица.

Районът се отличава със сложен геоложки строеж. В изграждането му участват скалите на Кесебирска, Крумовишка и Боровишка литотектонска единица; палеогенските седименти на Крумовградската и Ивановската група, на Свободиновската вулкано-седиментна група, на теригенния комплекс и Кърджалийската вулкано-седиментна група, вулканитите и вулкано-седиментните скали на Нановишкия и Звезделския вулкански комплекс, киселият тензионен комплекс и кватернерни наслаги.

От тектонска гледна точка в рамките на картния лист попадат части от няколко късноалпийски тектонски структури: – Източнородопският метаморфен терен и условно възприетото като първоразрядно, обединяващо палеогенското пространство в региона Източнородопско комплексно понижение.

Металните полезни изкопаеми са представени от оловно-цинково-медни орудявания, концентрирани в Звезделското рудно поле (западната му част), златно-сребърни минерализации, находища на хромит. Неметалните полезни изкопаеми са представени от перлит в източната част на Устрен-Мишевското поле. Строителни материали – варовици, мрамори, риолити и глини, се разработват кариерно североизточно от с. Бенковски. Ювелирни суровини – ахати, са установени около с. Птичар.

По отношение на геоложката опасност площта може да се характеризира като сравнително опасна. Сложният геоложки строеж, дълбокото

Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположението на картните листове

разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия, са предпоставка за възникване на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации.

Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август–ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров; палеогенски скали – Б. Йорданов, В. Вълков, П. Петров, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни наслаги – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на геолого-картировъчните работи.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкият университет – петрографски описания (Б. Банушев) и възрастови определения (Д. Синьовски); химични (ЦНИЛ „Геохимия” и ГEOЛАБ – ГИ БАН); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева). Консултанти към проекта са: метаморфити – Ж. Иванов (СУ).

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1995ф, 1997ф; В. Георгиев и др., 1998ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова и И. Георгиева под редакцията на С. Саров, Б. Йорданов и Х. Хрисчев. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.