Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница2/22
Дата22.09.2017
Размер2.73 Mb.
#30742
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Геоложката карта включва картен лист К-35-88-А (Студен кладенец) с площ от 385 km2, разположен в централната част на Южна България.

В морфографско отношение площта попада в североизточните отдели на Източните Родопи, разчленени от долинната система на р. Арда на второстепенни дялове и ридове. На запад са включени източните склонове на Стръмни рид, а на изток – западните склонове на рида Ирантепе. Релефът е предимно нископланински, с надморска височина 600–850 m (вр. Свети Илия, 879 m). Характеризира се с високи стойности на хоризонтално и вертикално разчленение. На север от долината на р. Арда релефът е хълмист, разположен във височинния пояс 250–450 m.

В хидрографско отношение площта принадлежи към Егейската отточна област. Отводнява се от р. Арда и нейните големи десни притоци – р. Крумовица и р. Бюйюкдере. Долинната морфология и гъстотата на разчленение се предопределят предимно от геоложкия строеж, значителната обезлесеност и преходносредиземноморските климатични особености. В терените, изградени от палеогенските вулканогенно-седиментни и седиментни скали, се формират долинни разширения – Рабовското в долината на р. Арда и Нановишкото в долината на р. Бюйюкдере. В пролома Студен кладенец на р. Арда е построен едноименният язовир.

Разглежданият район се отличава с разнообразен геоложки строеж. В изграждането му участват: скали на Източнородопския метаморфен терен – Крумовишка литотектонска единица; седименти на Ивановската група, теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга; вулкано-седиментни скали – Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група; разнообразни вулканити – Маджаровски, Нановишки, Звезделски и Планинецки вулкански комплекс; олигоцен-миоценски седименти – Вълчеполска свита и кватернерни наслаги.

От тектонска гледна точка районът попада в границите на първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Източнородопския метаморфен терен и Източнородопското комплексно понижение. В рамките на същото са обхванати части от второразрядните структурно-тектонски зони – Североизточнородопска, Момчилградска и Звинишко-Ибреджекска. В различна степен са застъпени елементи от треторазрядните Припекско и Ранилистко понижение, югоизточния фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, Кърджалийската депресия, Нановишката магмопроводяща полукръгова структура, северната периферия на Звезделския вулкан, части от Високополянското и Бряговско-Вълчеполското понижение. В обхвата на картния лист попадат група тела, изграждащи северозападния фланг на Планинецката тензионна зона.

Металните полезни изкопаеми са представени от полиметални минерализации в рудоносната площ при с. Морянци и североизточната периферия на Звезделското рудно поле (с. Джелепско). Злато-полиметални орудявания има в района източно от вр. Калабак и с. Джелепско. Неметалните полезни изкопаеми са представени от перлити и зеолити –западно от с. Кос, и фосфорити – югоизточно от с. Лале. Строителните материали – андезити, риолити и варовици, се разработват кариерно.

По отношение на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като опасен. Предпоставки са възникването на процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са сложният геоложки строеж и дълбокото хоризонтално разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия и антропогенната дейност.



Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи






-Местоположение на картния лист
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1: 50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1: 50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров; палеогенски скали - Б. Йорданов, В. Вълков, П. Петров, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на картировъчните работи.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски изследвания (Б. Банушев), петрохимични (НИГЛ „ГЕОЛАБ” БАН), химични (ЦНИЛ „Геохимия”и ГИ БАН) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева). Консултанти към проекта са: по метаморфния терен – Ж. Иванов (СУ); по вулкано-седиментни терен – Й. Янев (ГИ БАН).

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1: 25 000 за този район (Саров и др., 1996ф, 2002ф; В. Георгиев и др., 1997ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 34N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от И. Георгиева и Р. Климова под редакцията на Б. Йорданов и Х. Хрисчев. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев и М. Аргирова.



2. Геоложка изученост на района


Цялата площ на картен лист Студен кладенец е изградена от палеогенски седиментни, вулкано-седиментни и вулкански скали, които са с висока степен на геоложка изученост.

Геоложката изученост на Източните Родопи е разгледана в няколко тематични разработки, които са придружени с кадастрални карти на изучеността по видове работи (геоложко и геоморфоложко картиране в М 1: 100 000 и М 1:25 000, литохимични, хидрохимични и шлихови изследвания) и библиографска справка (Мазников и др., 1973ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

В хронологичен аспект историята на геоложките изследвания в областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание периода: начален (маршрутни изследвания), основен (систематични изследвания) и съвременен (неомобилистичен).


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница