Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 0.94 Mb.

страница	1/10
Дата	09.01.2018
Размер	0.94 Mb.
	#42252
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

М 1:50 000

КАРТЕН ЛИСТ
К-35-89-В (Мандрица) и

К-35-101-А (Микродерион)

С. Саров¹, Б. Йорданов¹, С. Георгиев¹, В.Вълков¹,

Е. балканска¹, В. гроздев¹, Р. Маринова¹, Н. Марков¹
С участието на К. КОЛЧЕВА², Б. БАНУШЕВ³
Редактори: С. САРОВ¹, Б. Йорданов¹

¹ НИИ „Геология и геофизика“ АД

² СУ „Св. Климент Охридски”

³ МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2008

ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”

възложител – Министерството на околната среда и водите

изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД

по Договор № 425/20.07.2004г.

Българска национална геоложка служба

Печат „Унискорп” ООД

Съдържание

1. ВЪВЕДЕНИЕ 6

2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ 9

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 13

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 13

3.2. Източнородопски метаморфен терен 13

3.2.1. Белоречка литотектонска единица 14

3.2.1.1. Литоложка характеристика 14

3.2.1.2. Структурни особености 17

3.2.1.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите 18

3.2.2. Мандришка литотектонска единица 20

3.2.2.1. Литоложка характеристика 20

3.2.2.2. Структурни особености 22

3.2.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите 22

4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 24

4.1. ПАЛЕОГЕН 24

4.1.1. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2) 24

4.1.2. Ивановска група 25

4.1.2.1. Подрумченска свита (PE3) 26

4.1.3. Теригенен комплекс 26

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3) 27

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3) 28

4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга (tsmE3-Ol1) 29

4.1.6. Kърджалийска вулкано-седиментна група 30

4.1.6.1. Подковска свита (PkOl1) 30

4.1.6.2. Пирокластично-варовикова задруга 31

4.1.7. Орешиновски андезити (ОaOl) 32

4.2. НЕОГЕН 33

4.2.1. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга (sbcgN1) 33

4.3. НЕОГЕН–КВАТЕРНЕР 34

4.3.1. Алувиални наслаги (аN2-Q1) 34

4.4. КВАТЕРНЕР 34

4.4.1. Плейстоцен 34

4.4.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (аQp) 35

4.4.2. Холоцен 35

4.4.2.1. Пролувиални наслаги (prQh) 35

4.4.2.2. Алувиални наслаги – руслови и назаливни тераси (aQh) 35

5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 36

5.1. Развитие на представите 36

5.2. структури в метаморфните терени 37

5.2.1. Регионални структури 37

5.2.1.1. Зони на срязване 37

5.2.1.2. Подутини 38

5.3. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА 39

5.3.1. Подходи в тектонското райониране 39

5.3.2. Североизточнородопско понижение 40

5.3.2.2. Характеристика на гънково-блоковия комплекс. 44

5.3.3. Други тектонски структури 47

5.3.3.1. Трансзонални тензионни зони 47

5.3.4 Източнотракийска депресия (ИТД) 48

5.3.5. Разломни структури. 48

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 50

6.1. Метални полезни изкопаеми 50

6.1.1. Цветни и благородни метали 50

6.2. Неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали 51

6.3. Строителни материали 51

6.4. Твърди горива 51

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ 52

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови) 52

7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие 53

7.3. Процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление 54

ЛИТЕРАТУРА 55

Научни публикации 55

Фондови материали (ф) 63

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Геоложката карта включва картни листове K-35-89-В (Мандрица) и К-35-101-А (Микродерион), разположени в югоизточната част на Южна България, на границата с Гърция (фиг. 1). От тях на българска територия е обхваната площ от 226,1 km².

В морфографско отношение районът попада в Източните Родопи. На юг се открояват източните отдели на граничния дял Мъгленик с хълмист и нископланински релеф и надморска височина 200–450 m. В северната част са включени източните дялове от рида Сърта с нископланински до хълмисто-равнинен релеф, разположен във височинния пояс 100–500 m.

В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от речната система на Бяла река, с отток към Източнотракийската низина. Характерно за долинната морфология на реката е редуването на проломни участъци и малки долинни разширения в средното ù течение. Притоците ù образуват дълбоко всечени долини с каньоновидни участъци и всечени меандри.

Районът се характеризира със сравнително нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от метаморфните скали на Белоречката и Мандришката литотектонска единица, разделени от зони на срязване; палеогенски седименти – Крумовградска и Ивановска група, теригенния комплекс, мергелно-варовиковата и туфозно-теригенно-карбонатната задруга; вулкано-седиментни скали – Кърджалийска вулкано-седиментна група; вулканити – комплекс на късния базичен вулканизъм; неогенски седименти; плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.

От тектонска гледна точка в района попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Източнородопският метаморфен терен, Източнородопското комплексно понижение и Тракийската депресия.

От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се характеризира с ниска степен на риск. Предпоставки за възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са геоложкият строеж и дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.

Настоящата геоложка карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като представлява част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководители С. Саров (метаморфни терени) и Б. Йорданов (неозой).

Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г. от екип в състав: ръководители – С. Саров (метаморфни терени) и Б. Йорданов (неозой), и геолози – С. Георгиев, Г. Добрев, В. Гроздев, Е. Балканска, Л. Московска. За по-голямата част от площта на картния лист картировъчните

Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположение на картните листове

работи са ревизионни, основаващи се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Йорданов и др., 1995ф; Саров и др., 2002ф), както и на по-стари геоложки карти в различни мащаби,посочени в схемата на използваните материали. Картирането е осъществено чрез система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геологокартировъчните работи са съпътствани от аналитични изследвания, извършени в МГУ „Св. Иван Рилски” от Б. Банушев (петрографски) и Д. Синьовски (биостратиграфски).

Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в геоложки доклад (Саров и др., 2006ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите.

Настоящата геоложка карта е съставена под редакцията на Б. Йорданов (неозой) и С. Саров (метаморфни терени). Обяснителната записка към нея е съставена от авторски колектив, като участието на отделните автори е отразено в съдържанието.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е 1950 г.

Дигиталният макет на геоложката карта във формат MapInfo и съпътстващата я специализирана база данни са изготвени от Р. Климова. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната база информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев под редакцията на Б. Йорданов (неозой) и С. Саров (метаморфни терени).

Изтегляне 0.94 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10