ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
относно хидрогеоложка информация за изграждане на сондажен кладенец в ПИ с № 66250.12.85 м. Герзала, с.Сенокос, общ. Балчик , обл. Добрич с инвеститор : „Земеделска компания БГ 2000” ЕООД
Настоящото инвестиционно предложение е свързано с изграждане на сондажен кладенец за добив на подземни води за напояване на овощна градена в с № 66250.12.85 м. Герзала, с.Сенокос, общ. Балчик , обл. Добрич с площ 100 002 м2. Инвестиционното предложение е за нов водоизточник. На долното приложение е представено местоположението на водоизточника.
Предвижда се водовземното съоръжение да разкрие води от подземно водно тяло с код BG2G000000N044 – „Карстово-порови води в Неоген-сармат в Североизточна и Средна Добруджа”на територията на БДЧР – Варна.
Водовземането ще се осъществява чрез сондажен кладенец (СК) от първия водоносен хоризонт на територията на с. Сенокос с добро качество на водата и с достатъчен запас и експлоатационен ресурс. Водоносният хоризонт освен със средна водообилност е и с добра водопроводимост, която играе съществена роля при добивът на вода.
Според химичния си състав, подземната вода е годна за предвидените цели.
Инвестиционното предложение преминава през три основни етапа както следва:
I етап – изграждане на водовземното съоръжение
II етап – опитно-филтрационни изследвание
III етап – водовземане
1.Физико-географски очерк на района Физико-географска характеристика
Релеф.
В геоморфоложко отношение районът на проучване се отнася към Добруджанската част на Източната област на Дунавската равнина. Релефът е платовиден, хълмист и разчленен. Открояват се следните геоморфоложки елементи: (приложение 3)
-
Високи платовидни заравнености с надморска височина 200-240 м.
-
Полегати склонове с наклон до 4-50.
-
Дерета и оврази, разчленяващи терена предимно със северозападна насоченост, разделени от полегати вододелни била. В деретата са развити тесни, маломощни тераси, изградени от преотложен льос.
Релефът на района с. Сенокос е представен на топографскатакарта в М 1: 25 000.
Климат
Проучвателният район в климатично отношение се отнася към Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина. Спада към умереноконтинеталната климатична област. Годишната температурна амплитуда е от порядъка 24÷26 0С. Средногодишни валежи – 500 ÷ 600 мм/м2. Преобладаващи ветрове са северозападни и западни и източни североизточни.
Температура. Минималните температури са през м. януари (-2-30С), а максималните през м.юли (+230С). Средногодишната стойност на температурата е 10 оС .
Ветрове. Преобладават западните и северозападните ветрове, които в зимното полугодие са свързани с пренос на влажни въздушни маси, а през лятото - с бързо изсушаване на почвата.
Валежи. Средногодишният валеж е 515 мм с максимум през м.юли и минимум през м.февруари-март и август-септември.
Хидрография и хидрология
В района липсва хидрографска мрежа. По слабоочертаните дерета протича отток само при проливни дъждове и обилно снеготопене. Повърхностният отток не превишава 5-10 % от влажното количество. По-голямата част от него се изразходва за изпарение и подземен отток.
В геолого-тектонско отношение районът е много добре изучен. Има съставена геоложка карта в М 1:100 000. Интерес за проучвания район представляват отложенията с Неогенска и Кватернерна възраст.
Отложенията са установени чрез сондажи с изключение на кватернерните материали, които се разкриват на повърхността. Геоложкия строеж на проучвания район е разгледан от долу нагоре и е следния:
Горно кредна система
Към нея в района е привързана Новаченска свита (nK2ср), представена от мергели, глинести варовици и глини. Възраст –кампан.
Неогенска система
Представена е от Одърската свита (odN1s ) – органогенни, оолитни и глинести варовици, глини и пясъчници. Те залягат трансгресивно върху по-стари скали. Препокриват се от кватернерни наслаги,а в суходолията се разкриват на повърхността. Възраст – среден сармат(бесараб).
Кватернерна система
С кватернерната система са свързани еоличните образувания eQp2-3 жълтокафяви и червеникавокафяви глини с дебелина до 10 м; еолично- алувиалните образувания(eaQp1)-глинест льос и льосовидни глини с дебелина до 5-15 м; холоцен(Qh) - представен от делувиални рахли отложения всред глинесто-песъчлива маса и от алувиални песъчливи глини, развити в терасите на деретата в поречието на р. Суха. Дебелина около 10-15 м.
С кватернерната система са свързани еоличните образувания eQp2-3 жълтокафяви и червеникавокафяви глини с дебелина до 10 м; еолично- алувиалните образувания(eaQp1)-глинест льос и льосовидни глини с дебелина до 5-15 м; холоцен(Qh) - представен от делувиални рахли отложения всред глинесто-песъчлива маса и от алувиални песъчливи глини, развити в терасите на деретата в поречието на р. Суха. Дебелина около 10-15 м
Геоложка карта район с Люляково
eQp2-3 – Еолични образования;
odNls – Неоген- миоцен- Одърска свита ;
- проучвателен район
2. Хидрогеоложка характеристика
Според районирането, възприето за националната хидрогеоложка информационна система, разглежданият район принадлежи към Черноморски район за басейново управление на водите с център гр. Варна.
Плиткозалягащ първи водоносен хоризонт, от който може да се черпи вода за други цели е неогенският водоносен хоризонт - ПВТ с код BG2G000000N044 – „Карстово-порови води в Неоген-сармат в Североизточна и Средна Добруджа”на територията на БДЧР – Варна.
Подземните води в неогена са акумулирани във варовиците на Одърската свита.По характер са ненапорни, а по тип са карстови и порови.
Подземните води се подхранват от инфилтрация на валежна вода, директно в разкритията на сарматските отложения или чрез лъосовата покривка.
Мощността на неогенския водоносен хоризонт е 40-100 м със средна водопроводимост 200-600м2/д.
Дълбочината на водното ниво е в зависимост от теренната кота и е от няколко до 35-65 м дълбочина под терена.
Водоотдаването μ е 10-12% за варовиците и 18-20% за пясъците.
Нивопредаването α е от порядъка на 104м2/д.
Посоката на движение е на югозапад
Дренирането на водоносния хоризонт се осъществява по естествен път чрез извори и по изкуствен начин чрез сондажи, шурфове и кладенци.
По химичен състав са хидрокарбонатно- магнезиево калциеви, пресни, умерено твърди до твърди, студени.
Връзка с други подземни води
Подземните води на неогена са разположени над малм-валанжския водоносен хоризонт, чието водно ниво е на дълбочина 70-80 м от терена и между двата хоризонта в този район няма хидравлична връзка.
Обосновка за задоволяване на водоползването
. Неогенското ПВТ с код BG2G000000N044 – „Карстово-порови води в Неоген-сармат в Североизточна и Средна Добруджа” ще осигури най-икономичното добиване на вода за предвидените цели:
-
това е първия водоносен хоризонт от повърхността
-
съоръжението има сравнително малка дълбочина - на 146 м от повърхността;
-
съоръжението е изградено в собствен имот в непосредствена близост до резервоар и ползването ще бъде с малки разходи по водопроводната мрежа;
исканото водно количество е рационално да се добива от този ВХ
Структура на водоносния хоризонт
Неогенският водоносен хоризонт в частта от водното тяло е първия водоносен хоризонт.
Според макроеднородността на водовместващия резервоар е условно еднороден. Той е площно издържан от неогенски отложения, представени от варовици окарстени, с прослойки от песъчливи глини, пясъчници. За долен водоупор на водоносните скали служат мергелите на палеогена .
При хидрогеоложките изчисления могат да се приемат средни стойности за показателите водопроводимост, водоотдаване, коефициент на филтрация и пористост.
Оценка на граничните условия
Посоката на потока на подземните води в частта от водното тяло е на югоизток към морето.
Оценка на дебитите по вътрешните граници на частта от водното тяло
Мощността, хипсометричното положение и благоприятните структурни и литоложки условия са позволили в седиментния комплекс да се формира водоносен хоризонт с безнапорни подземни води.
Гранично условие по контурите на пласта – ІІ род (q = соnst.);
Гранично условие на проектното водовземно съоръжение е І род – съоръжението работи
при зададено понижение.
Според хидравличните условия – прости гранични условия
Според макро еднородността на водовместващия резервоар- еднороден;
Основната изчислителна схема, към която се отнася ВХ в план е неограничен
.
3. Проектна конструкция на водоизточника – сондажония кладенец.
За водовземането от подземни води се предвижда изграждане на сондажен кладенец със следната конструкция:
-
Експрлоатационна колона: от РVС с диаметър Ø160 мм в интервала 0-220,0 м;
-
Водоприемна част (филтри): от PVC колона перфорирана с диаметър Ø160 мм, и чакълеста засипка в интервала 150,0 -220,0 м
Проектираните филтри трябва да отговарят на следните условия:
-
филтриращата повърхност да обеспечава приток в сондажа на необходимото количество вода при неголяма входна скорост ;
-
през филтрите да не постъпват глинести, праховидни и пясъчни частици;
-
филтрите да се използват продължително време и да са устойчиви на корозия;
-
филтрите да не влошават качествата на водите
-
Географските координати на водовземното съоръжение са :
: N 430 32` 15,129`` E 280 01` 9,459``.
Кота терен – 259,0м
Дейностите за проучване на подземните води протичат в следната последователност:
-
сондиране със сонда до 220,0м и затръбяване с РVС колона с диаметър Ø160 мм, като от 150,0 до 220,0м –филтър.
-
опитно водочерпене при максимално възможния постоянен дебит и проследяване на възстановяването на водното нимо – не по-малко от 6 денонощия;
-
провеждане на ходравлични тестове;
-
вземане и анализ на водни проби за оценка на актуалното състояние на разкритите подземни води и пригодността им за питейно-битови цели.
4. Водопотребление
Водопотреблението ще бъде предимно сезонно, като годишното количество използвани води е 25 200м3/годишно. необходимо за напояване.
Водопотреблението е за напояване на на 30 дка овощна градина.
Възложител:
Сподели с приятели: |