Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за
VI. Предложения за смекчаващи мерки
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VII. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона.
- VIII. Картен материал.
- IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие.
- X. Наличие на обстоятелства по Чл. 33 от ЗБР.
- XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.
VI. Предложения за смекчаващи мерки.Тъй като направения анализ в Част V. показва, че не се очаква значително въздействие върху зоните, повечето от предложените мерки имат по-общ характер и са насочени към намаляване въздействието върху околната среда изобщо. Част от мерките са задължителни условия според Националното законодателство. 1. Да не се извършва строителство в размножителните периоди на видовете Barbastella barbastellus, Myotis bechsteinii, Accipiter nisus и Pernis apivorus (1 май - 31 юли). Фаза: Строителство. Ефект: Елиминиране на безпокойството за тези видове. 2. Машините и строителната техника да се поддържат в изправност. Фаза: Строителство. Ефект: Намаляване безпокойството по време на строителството. Свеждане на емисии в атмосферния въздух до минимум. 3. Строителната техника да се придвижва само по съществуващия път и в границите на имотите. Фаза: Строителство. Ефект: Запазване състоянието на местообитанията в съседните терени. Намаляване безпокойството по време на строителството. 4. Да не се допуска депониране на земни маси в съседни терени. Фаза: Строителство. Ефект: Запазване характера на растителността в съседните терени. 5. Да не се използват инвазивни видове при ландшафтното оформяне - Ailanthus altissima, Robinia pseudoacatia, Amorpha fruticosa, Fallopia japonica, Gleditsia triacanthos, Pueraria lobata и др. Фаза: Строителство. Ефект: Запазване характера на растителността в съседните терени. 6. Да не се допуска изхвърлянето на строителни и битови отпадъци в съседните терени. Фаза: Строителство и експлоатация. Ефект: Запазване състоянието на местообитанията в съседните терени. VII. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона.1. „Нулева” алтернатива „Нулева” алтернатива е описание на настоящото състояние и последиците от него в случай, че ИП не бъде осъществено. В конкретния случай при реализиране на нулевата алтернатива би се запазило сегашното състояние и параметри на компонентите на околната среда. 2. Други алтернативни решения. 2.1. Алтернативи на местоположението. Възложителят не притежава друга недвижима собственост в землището на с. Дивчовото, което не дава възможност за алтернатива по отношение местоположението на ИП.
Инвестиционното предложение предвижда разширение на съществуващ цех за бутилиране на изворна вода, склад за суровини и склад за готова продукция, като една цяла сграда, изградена на бетонна основа с метална конструкция и термопанели. Изкопни работи се предвиждат дотолкова, доколкото се изпълняват основите на сградата. Не се предвижда изграждане на нови пътища и друга инженерна инфраструктура. Видно е, че подобно минималистично застрояване е най-добрата алтернатива, в сравнение с по-големи площи, придружаваши постройки и т.н. VIII. Картен материал.В Приложение № I-1 са дадени скици на имотите. В Приложение № V.1.1-1 е дадена карта на хабитатите в изследвания район - зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите). IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие.1. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, код BG0001493 Степен на повлияност върху защитената зона Реализацията на инвестиционното няма да повлияе на териториалната цялост на защитена зона „Централен Балкан - буфер”, код BG0001493, поради малката засегната площ. Област и степен на въздействие Типове природни местообитания Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху природни местообитания, предмет на опазване в зоната. Видове, предмет на опазване С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната. Можем да заключим, че реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Централен Балкан - буфер”, код BG0001493. 2. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128 Степен на повлияност върху защитената зона Реализацията на инвестиционното няма да повлияе на териториалната цялост на защитена зона „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128, поради малката засегната площ. Област и степен на въздействие С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната. Можем да заключим, че реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128. X. Наличие на обстоятелства по Чл. 33 от ЗБР.Няма такива. XI. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието.Методология Теренните проучвания на природните местообитания и видове, предмет на опазване в разглежданите защитени зони, са извършени в края на м. април 2018 година. Използвани са и данни от теренна работа в района през март и юни 2016 г. Картирането на хабитатите в изследваните райони е извършено по дистанционния метод (Brainerd et al 2006). С помощта на Quantum GIS 1.7.0-Wroclaw (координатна система WGS 84/UTM 35N), около границите на имота е очертан буфер с ширина 150 м (граница на максимално безпокойство за по-чувствителни видове). Въз основа на сателитни изображения (Google Earth, 5.2.1.1588), бяха очертани ръчно полигони с еднородни хабитати при максимално увеличение 1:1000 в ГИС среда. Принципите и методите на това картиране са базирани на методологията на CORINE land cover (Commission of the European Communities 1994). По време на теренната работа е извършена верификация на предварително очертаните полигони в границите на буфера. По време на работата на терена бяха направени и описания на характерни места с цел получаване на възможно най-пълна представа за съществуващите местообитания в района на проучването. Приложен е маршрутният метод за описание на характерните съобщества. Геоботаническите описания са с видови имена по Андреев и кол. (1992), а оценките на растителните видове са съгласно петстепенната скала на Браун-Бланке (Guinochet 1973). За идентифицирането на природните местообитания са ползвани „Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България” (Кавръкова и кол. 2009). Впоследствие са нанесени необходимите корекции и е извършена класификация на хабитатите по EUNIS (Davies et al. 2004). Проучването на терен на земноводни, влечуги и бозайници бе извършено по маршрутния метод – с умерен ход изследователя оглежда терена от двете си страни. Специфични микрохабитати – напр. купчини камъни, локви, вирове, бяха изследвани по-обстойно. Установени индивиди или следи от жизнената им дейност (стъпки, екскременти, убежища и пр.) бяха регистрирани с помощта на GPS устройство. В границите на изследвания район бе извършвана и оценка на пригодността на отделните терени като местообитания за целевите видове, вкл и наличие/отсъствие на потенциални убежища за прилепи. При проучването на орнитофауната е изполван стационарния метод. Птиците са установявани чрез преки визуални наблюдения и акустично по техните видово специфични звуци. При визуалните наблюдения са използвани бинокъл с приближение 10х50. Изчисленията и анализите на въздействията върху видове, предмет на опазване в зоните (засегнати площи, отстояния, вероятност за безпокойство) са извършени в ГИС среда (Quantum GIS 1.7.0-Wroclaw, Google Earth, 5.2.1.1588) на база извършеното от нас картиране и данни от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). Използвана литература Андреев, Н. и кол. 1992. Определител на висшите растения в България. Изд. Наука и изкуство, София. 787 стр. Бисерков, В. (ред.). 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани. 196 с. Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Зингстра, Х. и кол. (ред.). 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София. Иванов, Б. 2011. Фауна на България. 30. Aves. Част III. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”. София, 2011 г. Кавръкова, В. и кол., ред. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и Федерация „Зелени Балкани”. Мичев, Т. и кол. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Второ преработено и допълнено издание. София, Екотан. МОСВ. 2013. Обща информация и данни получени в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Доклади, методики и схеми за мониторинг на целеви видове и природни местообитания от Натура 2000. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, МОСВ, 2013. Интернет адрес: http://natura2000.moew.government.bg/Home/Documents. Нанкинов, Д. и кол. 1997. Фауна на България. 26. Aves. Част II. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, Изд. “Пенсофт”. София, 1997 г. Пеев, Д. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. I - Растения и гъби. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Пешев, Ц. и кол. 2004. Фауна на България. 27. Mammalia. Акад. Изд. “Марин Дринов”, София. Попов, В. и А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Библиотека Витоша, Геософт ЕООД, с. 327. Симеонов, С. и кол. 1990. Фауна на България. 20. Aves. Част I. Акад. Изд. на БАН. София, 1990 г. Симеонов, С. и Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския Полуостров. Полеви определител. ДФИ „П. Берон”. София, 1991 г. Стоянов, Г. и К. Дончев (непубл.). Провеждане на предварителни и теренни проучвания по проект “Разработване на план за управление на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002090 „Берковица”. Окончателен доклад. Кадастър Монт ООД, Монтана. Възложител: РИОСВ Монтана. Almenar, D. et al. 2006. Habitat selection and spatial use by the trawling bat Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837). Acta Chiropterologica 8(1): 157-167. BirdLife International. 2012. IUCN Red List for birds. Интернет адрес: http://www.birdlife.org. Bowden, C. 1990. Selection of foraging habitats by Woodlarks (Lullula arborea) nesting in pine plantations. Journal of Applied Ecology 27: 410-419. Brainerd, S. et al. (eds.). 2007. Habitat modelling – A tool for managing landscapes? Report from a workshop held in Sunnersta, Sweden, 14 – 17 February 2006. NINA Report 195. Commission of the European Communities. 1994. CORINE land cover. Интернет адрес: http://www.eea.europa.eu/publications/COR0-part1. Cornes, B. 2005. Barbastelle radiotracking in 2005. Report. Bedfordshire Bat Group. Davies, C. et al. 2004. EUNIS Habitat Classification Revised 2004. European Environment Agency. European Topic Centre on Nature Protection and Biodiversity. Dietz, C., A. Kiefer. 2016. Bats of Britain and Europe. Bloomsbury Publ., UK. Dietz, M., J. Pir. 2009. Distribution and habitat selection of Myotis bechsteinii in Luxembourg: implications for forest management and conservation. Folia Zool. 58(3): 327-340. Fitzsimons, P. et al. 2002. Patterns of habitat use by female Bechstein’s bats (Myotis bechsteinii) from a maternity colony in a British woodland. School of Biological Sciences, University of Sussex. Fuszara, E. et al. 1996. Hibernation of bats in underground shelters of central and northeastern Poland. Bonn. Zool. Beitr. 46 (1-4): 349-358. Ganser, S. 2013. Population dynamic of western barbastelles (Barbastella barbastellus) during summer. Diplomarbeit. Universitat Wien. Georgiev, K. and P. Iankov. 2009. International species action plan for the semi-collared flycatcher Ficedula semitorquata in the European Union. Prepared by: BirdLife International, оn behalf of the European Commission. Gorsuch, W. and S. Lariviere. 2005. Vormela peregusna. MAMMALIAN SPECIES 779: 1-5. American Society of Mammalogists 20 December 2005. Guinochet, M. 1973. Phytosociologie. Edit. Masson, Paris. 227 p. Jonsson, L. 2006. Birds of Europe with North Africa and the Middle East. A&C Black Publishers Ltd., London. Kuźniak, S. et al. 2001. Spatial and temporal relations between the Barred Warbler Sylvia nisoria and the Red-backed Shrike Lanius collurio in the Wielkopolska region (W Poland). Acta Ornithologica 36(2): 129-133. Macdonald, D. and P. Barrett. 1993. Mammals of Britain and Europe. Harper Collins Publishers, London. Mallord, J. et al. 2007. Nest-site characteristics of Woodlarks Lullula arborea breeding on heathlands in southern England: are there consequences for nest survival and productivity? Bird Study 54(3): 307-314. Murariu, D. et al. 2009. Results on Mammal (Mammalia) survey from Bulgarian and Romanian Dobrogea. Travaux du Muséum National d’Histoire Naturelle “Grigore Antipa” Vol. LII: 371-386. Napal, M. et al. 2010. Habitat selection by Myotis bechsteinii in the southwestern Iberian Peninsula. Ann. Zool. Fennici 47: 239-250. Payevsky, V. 1999. Breeding biology, morphometrics, and population dynamics of Sylvia warblers in the Eastern Baltic. Avian Ecology and Behaviour 2: 19-50. Pearson, D. and C. Lack. 1992. Migration patterns and habitat use by passerine and near-passerine migrant birds in eastern Africa. Ibis 134(1): 89-98. Penteriani, V. et al. 2005. Development of chicks and predispersal behaviour of young in the Eagle Owl Bubo bubo. Ibis 147: 155–168. Polak, M. 2012. Habitat Preferences of the Sympatric Barred Warbler (Sylvia nisoria) and the Red-Backed Shrike (Lanius collurio) Breeding in Central Poland. Annales Zoologici Fennici 49(5-6): 355-363. Ragyov, D. et al. 2008. Peregrine in Bulgaria – general overview. In: J. Sielicki, J. and T. Mizera (eds.). Peregrine Falcon Populations – status and perspectives in the 21st Century. European Peregrine Falcon Working Group, Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”. Turul, Warsaw 2008, Pages 345-360. Ragyov, D. et al. 2009. Saker Falcon Falco cherrug Reintroduction in Bulgaria: Feasibility Study. SESN. Sofia, 2009. Rainho, A., M. Palmeirim. 2011. The Importance of Distance to Resources in the Spatial Modelling of Bat Foraging Habitat. PLoS ONE 6(4): e19227. http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0019227. Russo, D., G. Jones. 2003. Use of foraging habitats by bats in a Mediterranean area determined by acoustic surveys: conservation implications. Ecography 26: 197-209. Russo, D. et al. 2005. Spatial and temporal patterns of roost use by tree-dwelling barbastelle bats Barbastella barbastellus. Ecography 28: 769-776. Schofield, H., C. Morris. 2000. Ranging behaviour and habitat preferences of female bechstein’s bat, Myotis bechsteinii (Kuhl, 1818), in summer. The Vincent Wildlife Trust. Stojanov, A. et al. 2011. Die Amphibiern und Reptilien Bulgariens. Edition Chimaira Frankfurt am Main, s. 592. Vincent, S. et al. 2011. Activity and foraging habitats of Miniopterus schreibersii (Chiroptera: Miniopteridae) in southern France: implications for its conservation. Hystrix It. J. Mamm. (n.s.) 22(1): 57-72. Zeale, M. et al. 2012. Home range use and habitat selection by barbastelle bats (Barbastella barbastellus): implications for conservation. Journal of Mammalogy 93(4):1110-1118. XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.Приложение № XII-1. XIII. Приложения.Приложение № I-1 Скици на имотите Приложение № II-1 Справки за други ИП, планове, програми или проекти, можещи да окажат въздействие върху ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, код BG0001493, и „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128; Приложение № II-2 Други ИП, планове, програми или проекти, можещи да окажат въздействие върху ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, код BG0001493 Приложение № II-3 Други ИП, планове, програми или проекти, можещи да окажат въздействие върху ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128 Приложение № V.1.1-1 Хабитати в изследвания район. Приложение № XII-1 Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОС Каталог: doc -> naturaconsult naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „ naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|