Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за


Дива коза (Rupicapra rupicapra)



страница9/12
Дата13.10.2018
Размер1.86 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

1371 Дива коза (Rupicapra rupicapra)

Видът е реликт от ледниково време със 7 подвида в Алпите, Карпатите, Кавказ, Мала Азия и Балканския полуостров. У нас обитава балканската дива коза (R. r. balcanica Bolkay, 1925), разпространена в някои по-високи планини на Балканите (без Хърватия). В миналото е обитавала Стара планина, Средна гора, Витоша и Рило-Родопския масив. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. застрашително намалява. До 2005 г. нараства на 1600 - 1800 индивида: Централен Балкан – 200 - 220, Рила – 450 - 500, Пирин – 200, Западни Родопи – 750 - 850 индивида. Плътността върху обитаваната площ у нас е средно 1 - 2 инд./100 ха. Обитава стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона. Разгонването в Стара планина е октомври - ноември, в Пирин – ноември - средата на декември. Повечето женски започват да се размножават през третата година, а мъжките през четвъртата и петата. Бременността е 160 - 175 дни; най-често ражда 1 малко. През лятото и ранната есен стадата на женските достигат 40 - 50 животни. Храни се през деня (Големански 2011).



Оценка на вида в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) зоната се обитава постоянно от 25 - 40 индивида. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 118510 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.


1171 Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)

Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м.н.в. (по изключение и по-високо). Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци, не е доказан за Северозападна България. Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета и др., като се придържа към по-влажните места. Храни се с различни водни и сухоземни безгръбначни животни. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата и се предшества от специфични брачни игри. Женската снася яйца, които залепва поединично по подводните растения. От яйцата се излюпват ларви, които до края на лятото метаморфозират и напускат водоемите. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина на пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата (Бисерков 2007).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 640206.6 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат местообитания на вида, като се засягат пряко (само сухоземната им част).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 3.969 дка, или 0.0006% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки предвид и слабата пригодност на местообитанията (крайбрежна част на проточен водоем, който може да се използва единствено за придвижване от едно място към друго), въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга на практика един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.

Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, можещи да изпълняват биокоридорна функция – р. Черни Вит. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

Широко разпространен вид, който се среща от най-ниските части на страната до около 2000 m н.в. (в Пирин и Стара планина). Обитава потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища и др. Среща се също и в силно обрасли и в замърсени водоеми. Не избягва и бързотечащи потоци. Активна е денем и по сумрак, но през брачния период – и през голяма част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни. Размножителният период е от края на март до май - юни. Женската снася от 60 до 200 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи (до 20 - 30 броя). Подвижността на метаморфозиралите жабки е голяма и способства за бързото разселване на вида. Зимува на сушата. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние (Бисерков 2007).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е с обилие 0.769 екз. на 1000 м. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 794651.8 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат местообитания на вида, като се засягат пряко (само сухоземната им част).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 4.003 дка, или 0.0005% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки предвид и слабата пригодност на местообитанията (крайбрежна част на проточен водоем, която може да се използва единствено за придвижване от едно място към друго), въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга на практика един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, можещи да изпълняват биокоридорна функция – р. Черни Вит. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Много по-рядък е от другия вид сухоземна костенурка в най-североизточните части на България. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1450 м н.в. Предпочита хълмисти райони с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Най-висока е плътността на вида в нископланинския пояс с разредени храсти и широколистни гори в Южна България. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с и в широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта и есента. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н., и има сутрешен и следобеден пик на активност . Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 2 до 3 пъти – най-често между 4 и 5 (не рядко и по 8 и повече) яйца. Инкубацията продължава от 55 до 80 дни. При зазимяване се заравя в почвата (Бисерков 2007, Stojanov et al. 2011).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 70251.3 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.


Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.




1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Отсъствува в най-северозападните части. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1300 м н.в. Предпочита откритите места с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н. Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 1 до 4 пъти – най-често между 3 и 7 яйца. Инкубацията продължава от 70-100 дни. При зазимяване се заравя в почвата (Бисерков 2007, Stojanov et al. 2011).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 534.7 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 m н.в. (Лозенска планина). Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени, бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността в рибарници и микроязовири, обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега, или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни. Не е така тясно привързана към водата като каспийската блатна костенурка и може да се отдалечава от нея на големи разстояния. В годината може да даде до 2 люпила с най-често 4 - 10 яйца. Презимуването става в повечето случаи на дъното на водоемите и по-рядко на сушата. Храната се състои от водни инсекти, ракообразни и молюски, както и риба. В по-редки случаи не се отказва и от мърша. Рядко храната съдържа и растителни компоненти (Бисерков 2007, Stojanov et al. 2011).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като много рядък “V”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е с обилие 0.16 екз. на 1000 м. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 80223.3 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат местообитания на вида, като се засягат пряко (само сухоземната им част).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 4.003 дка, или 0.005% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки и слабата пригодност на местообитанията (крайбрежна част на проточен водоем, който може да се използва единствено за придвижване от едно място към друго), въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга на практика един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, можещи да изпълняват биокоридорна функция – р. Черни Вит. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1122 Малка кротушка (Gobio uranoscopus)

Среща се само в дунавските притоци. Първоначално е намерен в р. Искър, в близост до София, а по-късно е установен и в р. Огоста, при Монтана; р. Искър, между Самоков и Враждебна; р. Вит, при селата Божурица, Ясен и Дерманци, както и в р. Черни Вит; р. Осъм, при селата Александрово и Бели Осъм и р. Янтра, над Севлиево и при Габрово. В последствие вида е уловен и в яз. “Ал. Стамболийски” на р. Росица, малко след завиряването му, както и в р. Видима, под с. Сенник; р. Росица, при с. Поликраище и р. Янтра, при В. Търново. През последните 20 години е установен само в р. Вит и р. Палакария (басейна на р. Искър), както и в р. Скът; р. Лом, при с. Ружинци и в басейна на р. Янтра (р. Негованка, при с. Емен и р. Белица, над Килифарево). Среща се само в горните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързи, студени води. Типичен реофилен вид. Храни се с бентосни безгръбначни животни и диатомови водорасли. Продължителността на живота е до 6 години. Размножаването се извършва в плитки участъци с бързо течение, като не е известна възрастта, на която индивидите съзряват полово (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 1945.7 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида (р. Черни Вит), като не се засягат пряко.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


2511 Балканска кротушка (Gobio kessleri)

Установен е в р. Дунав и средните течения на повечето нейни притоци – Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. В последните години е рядък вид с намаляваща численост и разпространение – намерен е само в басейните на реките Лом, Искър, Вит и Янтра. Среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителния период е от средата на май до септември. Плодовитостта на женските индивиди е между 2000-3000 хайверени зърна. Достига максимална дължина 129 мм и възраст 6 г. (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 605.6 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis)

Видът е широко разпространен в горните и средни течения на реките от Дунавския водосборен басейн - Видбол, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом и част от по-големите им притоци до около 800 м н.в. Бентосен вид, обитава чакълести и пясъчни участъци с бързо течение. Достига на дължина до 30 см. Размножава се в периода март – юни, като отлага хайвера си по камъните. Храни се с дънни безгръбначни животни и по-рядко с подводна растителност (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ с численост 3280.25 инд. на ха. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 4415.348 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида (р. Черни Вит), като не се засягат пряко.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1146 Балкански щипок (Sabanejewia aurata)

В миналото вида е бил с много широко разпространение в страната. Първоначално е публикуван за горните и средни течения на повечето дунавски притоци - Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра, както и за много от притоците на р. Марица - Чепинска р., Стара р., Въча, Чепеларска р., Харманлийска р., Тополница, Луда Яна и Стряма. Установен е и в р. Струма, при Земен и притока и Рилска река, р. Доспат (приток на Места), както и в р. Камчия. В последствие вида е потвърден за реките от дунавския басейн - Искър и притоците й, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Установен е и в реките Арчар и Лом. Постепенно изчезва в реките от Егейския водосборен басейн. Първоначално е съобщен за р. Струма под и над яз. Студена, както и в притока й р. Мътница, но при последващите изследвания в района не е установен. В басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка при Първомай, р. Арда и притоците й и Бяла река. След първоначалните данни за разпространението на вида в реките Места и Камчия повече не е установяван в тях. Обитава средните и горни течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързо течение. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни и хайвер. Размножителния период е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска - около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като обикновен “С”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ с численост 644 инд. на ха. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 4133.41 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1163 Главоч (Cottus gobio)

В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е в много от предишните си местообитания. Сега се среща в следните реки: р. Дългоделска Огоста над с. Дълги Дел, р. Берковска над Берковица, р. Малки Искър над Етрополе, р. Бели Вит при Рибарица, р. Топля (приток на р. Вит) и р. Бели Осъм над Троян. Обитава горните течения на реки с пясъчно и чакълесто дъно и с бързотечащи, студени води. Бентосен вид. Полово съзрява през втората година. Размножителният период е през април - май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100 - 300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се отлага и прикрепя по долната страна на големи камъни и се охранява от мъжките индивиди. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби (Големански 2011).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ с численост 478 инд. на ха. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 4424.65 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида (р. Черни Вит), като не се засягат пряко.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1032 Бисерна мида (Unio crassus)

Обитава предимно долните течения на реките и някои почти стагнантни водоеми. Ендобиосен филтратор, псамо-пело-аргирофил (песъкливо-тнинесто-глинест характер на дъното). Обикновено индивидите са разделнополови (в реките и големите езера) но популациите изолирани в стари речни мъртвици и др. по-малки стагнантни водоеми са съставени от хермафродитни форми. Полова зрялост мидите достигат след третата година. По хрилете им се развиват до 130000 яйца. Развитието протича с метаморфоза - паразитна ларва глохидиум, която се прикрепя към различни видове риби. У нас яйцата се оплождат от края на април до юни, а узряването на глохидиите в мидите и изхвърлянето им във водата продължава до август. Престояването на яйцата и глохидиите в хрилете на мидата продължава от 20 до 40 дни (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 25234.3 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, като се засягат пряко. Това явно се дължи на грешка при картирането, тъй като р. Черни Вит е извън границите на имотите. Освен това в този участък реката е с чакълесто и скалисто дъно, което е неподходящо за вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium)

Среща се от низините до планинските райони (от 150 - 200 до 1700 м н.в.). Липсва в Източна Стара планина, Източни Родопи, Сакар, Странджа и Дунавската равнина. Слабо е застъпен в Предбалкана. Обитава предимно малки потоци, странични ръкави и разливи с каменливо дъно. Развива се добре в някои язовири, поточета и вади с тинесто и глинесто дъно, протичащи из пасища и ливади. В потоци с глинести брегове, добре обрасли с растителност, във вировете (с големина 2 - 2.5 м2 и дълбочина 0.30 - 0.40 м), може да се видят до 30 - 40 рака. В реки с голи каменливи брегове се намират единични, по-едри екземпляри. При пресъхване на планинските потоци в малки вирчета (до 1 м2) се наблюдават до 20 - 30 индивида. Силно оксибионтен вид, който не понася ниско кислородно съдържание, замърсяване и високи температури (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. Според Стандартният формуляр, числеността на популацията на вида в зоната възлиза на 645294 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установен в ЗЗ с численост 0.06 екз./м2. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 10754.9 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида (р. Костина), като се засягат пряко. Това явно се дължи на грешка при картирането, тъй като р. Черни Вит е извън границите на имотите.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


4052 Odontopodisma rubripes

Видът O. rubripes за пръв път е съобщен за България от Пешев (1954) под името O. schmidti rubripes (Ramme, 1931). Chobanov (2009) прави пълна ревизия на всички материали от род Odontopodisma от музейни и частни колекции. При това се оказва, че видът е грешно съобщаван и в отделните случаи се касае за O. montana Kis, 1962 или O. decipiens Ramme, 1951. Материалите, по които O. rubripes е обявена от страната, принадлежат на вида O. montana, поради което последният замества O. rubripes. Липсата на доказателствени материали (voucher specimens) за установяване на O. rubripes в страната и отсъствието на данни за наблюдение на вида след разграничаването му от близките видове O. montana и O. decipiens са основание за изключване на вида от фауната на страната (МОСВ 2013).



Оценка на популацията в зоната: Видът не се среща в ЗЗ.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Не се среща.
Въздействия:

Видът не се среща в ЗЗ, както и в страната. ИП не може да му въздейства.


4053 Paracaloptenus caloptenoides

Разпространен в Долна Австрия, Унгария, Румъния, Молдова, югозападна Украйна, Балканския полуостров и Западна Мала Азия от морското равнище докъм 2000 м н.в. в планините. В България се среща разпокъсано в цялата страна от Черноморието до 2000 м в Пирин, като на места популациите му са многочислени. Обитава ксерофитни смесени тревисто-храстови или тревисти (в субалпийския пояс) асоциации, като се придържа към почвата сред тревата. Храни се с двусемеделни тревисти растения. Има едно поколение годишно. Зимува в яйчна фаза в почвата (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ и не се среща в нея.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1060 Lycaena dispar

Сравнително дребна дневна пеперудка, разпространена в Европа и Турция. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000 м (около Копривщица) в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, R. crispus, R. aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври. Поколенията вероятно са три в зависимост от надморската височина (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 45105.1 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1065 Euphydryas aurinia

В България е локално разпространен до 2100 м надморска височина. Обитава ливади, поляни и окрайнини на гори. Има едно поколение годишно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Ларвите се хранят с ливадна синьоглавка (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa sp.), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum), и зимуват на групи в паяжинно гнездо. Имагото е активно от април до юли.



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 127468.2 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, като се засягат пряко.
Въздействия:

В границите на имотите попадат 0.697 дка, или 0.0005% от потенциалните местообитания на вида в зоната. Въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга много малка част от периферията на един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Бариерен ефект

ИП не представлява преграда за имагото, поради високата му мобилност – летящо насекомо. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1078 Callimorpha quadripunctaria

В България се среща от най-ниските части на страната, включително и Черноморското крайбрежие, до около 1600 м н.в. в планините, най-вече по топли, обраснали припечни склонове, навсякъде, където има леска. Лети и се храни предимно денем през юли и август на сенчести места край храсталаци и в покрайнините на горите. У нас е известна от множество находища, разпръснати из цялата страна. Ларвите се хранят с глухарче (Taraxacum), Lamium, Lonicera, коприва (Urtica), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus). Видът се приема в Европа като парамигрант - извършващ сезонни миграции (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. Според Стандартният формуляр, числеността на популацията на вида в зоната е между 134434 и 282779 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установен в ЗЗ в 12 находища. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 741728.6 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат местообитания на вида, като се засягат пряко.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 2.644 дка, или 0.0004% от потенциалните местообитания на вида в зоната. Въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга малка част от периферията на един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментацията се оценява като незначителна.



Бариерен ефект

ИП не представлява преграда за имагото, поради високата му мобилност – летящо насекомо. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


4042 Polyommatus eroides

В България е локално разпространен във височинен интервал от 600 до 2400 м. Обитава открити поляни във високите части на планините. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Хранителното растение на ларвите e прилегнала жълтуга (Genista depressa). Имагото се среща през юни и юли. Има едно поколение годишно.



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 88198 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


4045 Coenagrion ornatum

Източно медитерански вид добре представен у нас. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 м н.в. в планините. Ларвити се развиват по подводната част на растения, като изправена берула (Berula erecta), блатна перуника (Iris pseudocorus), ежова главица (Sparganium erectum) и други (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 832.4 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.




Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина. Местообитание и начин на живот: Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета (например череша), много рядко е намиран в иглолистни дървета (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 5 находища. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 667344.7 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, като се засягат пряко. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имотите липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид не може да се говори. Картирането им като такива е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1084 Osmoderma eremita

В България е установен с единични находища в южната половина на страната. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Среща се от 50 до 1200 м надморска височина. Дендробионтен вид, който обитава хралупи на стари, все още живи дървета (Quercus, Tillia, Salix, Fagus sylvatica, Prunus, Pyrus, Malus) в стари широколистни гори, като предпочитани хабитати са покрайнини на гори и брегове на реки. Ларвата се развива в продължение на 2-3 години. Имагото е активно от май до септември.



Оценка на вида в зоната. Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 4 находища. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 755056.6 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, като се засягат пряко. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имотите липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид не може да се говори. Картирането им като такива е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

Разпространен предимно в предпланините (Предбалкан) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Пирин, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Странджа, Беласица и Славянка). Среща се от 0 до 1200 м надморска височина, като в района на южен Пирин и Славянка достига до 1500 м. Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), също по Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglands, Larix, Querqus, Salix, Tilia. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета, като се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 7 находища. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 813212.5 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, като се засягат пряко. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имотите липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид не може да се говори. Картирането им като такива е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Среща се предимно в северните и източни части на страната (поречието на р. Дунав, Лудогорие, Черноморско крайбрежие, Странджа), както и в Малешевска планина, Западни Родопи и др. В северна България се среща от 0 до 800 м, в южна България - от 0 до 1000 м, а в района на Славянка - до към 1500 - 1600 м надморска височина. Обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglands и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората на дървета (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 находище. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 43209.7 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.


Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.


1089 Буков сечко (Morimus funereus)

Разпространен е предимно в предпланините (Предбалкан, Краище) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Беласица и Славянка), както и в Лудогорието. Среща се от 50 до 1700 м надморска височина. Обитава предимно широколистни и смесени гори (Fagus, Populus, Tilia, Acer, Salix, Carpinus, Quercus и др.), но също така се среща и в иглолистни гори. Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевната им. (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - той е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 5 находища. Площта на потенциалните му местообитания е оценена на 951850.7 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, като се засягат пряко. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имотите липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид не може да се говори. Картирането им като такива е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно).
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.




Каталог: doc -> naturaconsult
naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол
naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „
naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница