Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение



страница1/3
Дата20.08.2016
Размер388.75 Kb.
  1   2   3



ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ


на


ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ


Изграждане на ветроенергиен парк (ВЕП) “Георги Дамяново Уинд” в землището на с. Дълги Дел, община Георги Дамяново, обл. Монтана
Редакция 01

Инвеститор: “ГЕОРГИ ДАМЯНОВО УИНД” ООД – с. Г. Дамяново



Септември, София

2008 г.

I. Анотация.
Предмет на настоящото инвестиционно намерение е изграждането на Ветроенергиен парк (ВЕП), състоящ се от 41 ветрогенератора, в землището на с. Дълги Дел, Община Георги Дамяново, Област Монтана. Общата площ на трите имота, в които ще се изгради парка, е 7026.933 дка, разположени в местността Чобан Курия. По начин на трайно ползване земите представляват пасища и мера, Х-та категория земеделска земя, чието предназначение трябва да бъде променено преди реализиране на инвестиционното предложение.

Ветрогенераторите ще са марка NORDEX, модел N100/2500 HS, с мощност 2500 кW. Турбините са с 3 перки, всяка с дължина 49 m, с общ диаметър 99.8 m. Оста на въртене е хоризонтална, скоростта варира от 9.6 до 16.8 rpm. Те са със специфична конфигурация, която работи при ниски и умерени ветрови условия. Турбините ще смонтират на стоманени кули с височина 100 m. Фундамента е цилиндричен, с диаметър 22 m и височина 4 m, което прави около 0.5 дка площ за ветрогенератор. По наши дании, площта, заета от пътища и други обслужващи съоръжения и сгради, заедно с тази, заета от фундамента на ветрогенератора, се равнява грубо на около 2 дка.

Ветрогенераторите ще се изградят на две площадки – ВЕП „Г. Дамяново - Запад” и ВЕП „Г. Дамяново - Изток” (Прил. 1). ВЕП „Г. Дамяново - Запад” ще се състои от 10 ветрогенератора, разположени в имот №000197, с площ 1755.475 дка. ВЕП „Г. Дамяново - Изток” ще се състои от 31 ветрогенератора, разположени в имоти №000188 и 000192, с площи съответно 5067.071 дка и 204.387 дка. Продуктивността на двете площадки ще е съответно 94.1% и 87.0%.

Вятърните турбини ще бъдат свързани последователно с кабелно трасе, което ще захранва т.нар. обща събирателна/предавателна подстанция. Тази подстанция ще бъде едноетажна сграда, разположена на площ от 30 m2. Подстанцията ще бъде свързана с електропровод със съществуваща трансформаторна станция на НЕК. За нуждите на строителството, поддръжката и ремонта на парка ще се използват максимално рехабилитираните трасета на съществуващи черни пътища, чийто сервитут ще се използува за полагане на кабелната мрежа.



II. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона.
Във връзка с присъединяването на нови вятърни генериращи мощности към ЕЕС е предвидено да се изгради ВЕП „Чипровци Уинд”, в имоти общинска частна собственост, разположени в землището на гр. Чипровци, Община Чипровци, Област Монтана, с обща площ 10816.142 дка и с начин на трайно ползване – пасище, мера. В рамките на терена ще бъдат изградени 24 ветрогенератора, марка NORDEX N100/2500 HS, с мощност 2500 кW, с височина на кулата и диаметър на перките 100 m, средна продуктивност 94.2%.

Терена на ВЕП „Чипровци Уинд” попада в границите на защитени зони „Западна Стара Планина и Предбалкан”, код BG 0001041, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, и защитена зона „Западен Балкан”, код BG 0002002, за опазване на дивите птици.



III. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона и нейните елементи.
Потенциалното негативно въздействие на ветроенергийните паркове върху растителния и животински свят може да се раздели на три категории (Christensen et al. 2003, Kahlert et al. 2004, Orloff and Flannery 1992, Petersen et al. 2006, Piorkowski 2006):

- Директна загуба на местообитания

- Безпокоене на фауната (индиректна загуба на местообитания)

- Повишена смъртност на прилепната и орнитофауната (резултат от сблъсък с ветрогенераторите)

Директната загуба на местообитания е свързана с площта, необходима за „стъпките” на ветрогенераторите, за прокарването на временни (обслужващи фазата на строителство) и постоянни (за поддръжка и ремонт) пътища, обслужващи сгради и съоръжения и др. Логично е площта на пряко нарушените местообитания да е много по-малка от тази на местообитанията, загубени за представителите на фауната (в резултат на безпокойство). Ето защо директната загуба на местообитания има много по-голямо значение за флората, отколкото за фауната.

Индиректната загуба на местообитания е свързана с безпокойството на представители на фауната в района на ветроенергийния парк, проявяващо се както по време на строежа му, така и по време на експлоатацията (Kahlert et al. 2004, Larsen and Guillemette 2007, Leddy et al. 1999, Pettersson 2005, Walker et al. 2005). Значението на подобна загуба е локално и видовоспецифична (Fox and Petersen 2007, Johnson et al. 2000, Johnson et al. 2003, Petersen et al. 2004, Petersen et al. 2006, Piorkowski 2006) и зависи от начина, по който даден вид използва засегнатите местообитания. Негативното въздействе би било голямо върху видове, използващи тези местообитания за размножаване и хранене, при условие, че разпространението на тези (или други подходящи) местообитания е ограничено. Наличието и степента на това въздействие обаче е трудно да се прецени (Erickson et al. 2003, Erickson et al. 2004, Fiedler 2004, Howe and Atwater 1999, Schmidt et al. 2003). Редица изследвания дори доказват липсата на подобно негативно въздействие (Guillemette et al. 1998, Guillemette et al. 1999, Howe et al. 2002, Jain 2005, Koford et al. 2004).

Смъртността поради сблъсък с перките на ветрогенераторите е най-изследвания негативен ефект. Тази смъртност варира от много висока – например в Алтамонт Пас, Калифорния, САЩ (Altamont Pass Avian Monitoring Team 2008, Hunt 2000, Smallwood and Thelander 2005), в Испания (Barrios and Rodriguez 2004, Lekuona 2001), до незначителна или липса на такава (Pettersson 2005 – Калмар Саунд, Швеция; Howe and Atwater 1999 – Шърли, Уисконсин, САЩ; Kerlinger 2002 – Грийн Маунтин, Върмонт, САЩ; Schmidt et al. 2003 – Колорадо, САЩ). В редица изследвания са правени опити да се конкретизират характеристиките на ветроенергийните паркове – технически, екологични, метеорологични, физикогеографски – увеличаващи риска от сблъсък, но еднозначен и конкретен отговор все още няма. Това вероятно се дължи на малкия брой мъртви птици, съотнесен към отделните категории на тези характеристики, особено на видово ниво – например брой мъртви скални орли/вид хабитат, в който е разположен ветрогенератора. Липсата на подобен конкретен отговор съответно затруднява прогнозирането на смъртността преди изграждане на ветрогенераторите.

Общото въздействие на ветрогенераторите (загуба на местообитания плюс повищена смъртност) също е трудно да се предвиди. Но е логично да се предположи, че загубата на местообитания ще е обратнопропорционална на повищената смъртност за даден вид (Madders and Whitfield 2006).



IV. Описание на Защитената Зона, местообитанията, видовете и целите на управление.
Терена на ВЕП „Чипровци Уинд” попада в границите на защитени зони „Западна Стара Планина и Предбалкан”, код BG 0001041, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, и защитена зона „Западен Балкан”, код BG 0002002, за опазване на дивите птици.
Защитена зона „Западна Стара Планина и Предбалкан”, с код BG 0001041, тип „К” е с площ 219715.84 ha и е обявена по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Зоната включва частта на Стара планина от Искърския пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Във високите части преобладават нефрагментирани горски райони със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. В предпланинските части се наблюдава мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания, използвани като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени. Към зоната е включен и района на езерото Рабиша и околните хълмове.

Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0, Табл. 1) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Ихтиофауната е богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра). Зоната е една от малкото зони в България, където голям брой горски местообитания достигат оценка B от националното покритие и са в относително добро състояние, като на големи площи още са запазени вековни гори. В зоната постоянно се намират няколко мечки, като всички те са мигранти или от планините в Сърбия или от Централните части на Стара планина. Тук е единственото място между тези два центъра на разпространение, където мечката може да формира мета-популация с голямо биокоридорно значение за въстановяване генетичния обмен между тези популации. Зоната е най-важното място в Северна България за опазване на Testudo hermanni. Никъде другаде в северна България този вид не е запазен на такива площи с толкова плътни и жизнени популации. Този вид, освен едрите хищници, също е ключов за определяне на защитената зона.

Таблица 1: Типове природни местообитания, цел на опазване в защитена зона „Западна Стара Планина и Предбалкан”




Код

Пр.

Наименование

% Покр.

91E0

!

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

13.00

6430




Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

1.00

3260




Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

0.30

4060




Алпийски и бореални ерикоидни съобщества

0.03

4070




Храстови съобщества с Pinus mugo

0.01

40A0

!

Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

0.10

5130




Съобщества на Juniperus communis върху варовик

1.00

6110

!

Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

0.50

6230




Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините

2.00

6210

!

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (!важни местообитания на орхидеи)

9.00

62D0




Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества

2.00

6240

!

Субпанонски степни тревни съобщества

2.00

6510




Низинни сенокосни ливади

1.00

6520




Планински сенокосни ливади

0.20

7140




Преходни блата и плаващи подвижни торфища

0.01

7220




Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

0.01

8110




Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс

0.01

8210




Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

0.10

8220




Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

0.10

8230




Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

0.01

8310




Неблагоустроени пещери

0.01

3130




Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

0.01

9110




Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

0.40

9130




Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

8.50

9150




Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

9.20

9170




Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

1.10

9180

!

Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

0.20

91G0

!

Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

0.60

91M0




Балкано-панонски церово-горунови гори

12.30

91CA




Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори

0.01

9260




Гори от Castanea sativa

0.03

9410




Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

0.50

91Z0




Мизийски гори от сребролистна липа

0.06

91H0

!

Панонски гори с Quercus pubescens

0.10

9530

!

Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

0.01

91W0




Мизийски букови гори

2.49

6410




Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

?

3140




Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

?

Код: според Приложение І към Директива 92/43/EEC; Пр.: застрашено местообитание, приоритетно за опазване; % Покр.: процент от общата площ на защитената зона

Защитена зона „Западен Балкан”, код BG 0002002, тип „J е с площ 146820.48 ha и е обявена по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

Границите на зоната почти съвпадат с орографските граници на западния дял на главната Старопланинска верига, на северозапад от землищата на село Раковица и Подгоре до Петрохан и Понор планина на юг, и до долината на река Пробойница и Врачански Бланина на югоизток. В границите на зоната попадат Белоградчишките скали и съседната на тях по-висока част на Предбалкана - простираща се на югоизток ивица от карстови хълмове. На територията и се намират биосферния резерват “Чупрене” и резерват “Горната Кория”. Зоната обхваща предимно планински и полупланински горски местообитания. С най-голяма площ са представени широколистните гори, като половината от тях са букови. Около 50% от буковие гори са на възраст между 80 и 250 години. Горите от благун (Querqus frainetto), цер (Q. cerris), горун (Q. dalechampii) и обикновен габър (Carpinus betulus) имат издънков характер. Иглолистните гори са предимно смърчови (на територията на биосферния резерват “Чупрене”) и смърчово-елови (“Горната кория”). Смърчовите гори са единствените естествени и компактни гори от този вид в Западна Стара планина и са сравнително добре запазени от антропогенно въздействие. Въпреки сравнително малката застъпеност на скалните образувания и комплекси, те са най-изразеното местообитание в района, предоставящо места за гнездене на някои редки и застрашени грабливи птици и на черния щъркел.

Западен Балкан се отличава с богато биоразнообразие. В орнитологично отношение мястото не е напълно проучено. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (Табл. 2). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида – ловен сокол (Falco cherrug), ливаден дърдавец (Crex crex), царски орел (Aquila heliaca) и белошипа ветрушка (Falco naumanni). В категориите “застрашени в Европа”, съответно в SPEC2 – 17 и в SPEC3 – 22 вида. В Червената книга са включени 24 от срещащите се тук видове. Западен Балкан поддържа една от най-многочислените популации на планинския кеклик (Alectoris graeca) и на ливадния дърдавец (Crex crex) в България. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. Западен Балкан е представителен за алпийския биом поради комлекса от гнездящи алпийски видове - скалолазка (Tichodroma muraria), жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus) и пъстрогуша завирушка (Prunella collaris).

Таблица 2. Консервационно значими видове птици, срещащи се на територията на Защитена Зона „Западен Балкан”, и техния природозащитен статус




No

Вид

Прил. 2

Прил. 3

ЧКБ1

SPEC

IUCN2

1

Ciconia ciconia

+

+




2




2

Ciconia nigra

+

+

З

2




3

Accipiter brevipes

+

+

З

2




4

Aquila chrysaetos

+

+

Р

3




5

Aquila heliaca

+

+

З

1

VU

6

Aquila pomarina

+

+

З

2




7

Buteo buteo




+










8

Buteo rufinus

+

+

З

3




9

Circaetus gallicus

+

+

З

3




10

Hieraaetus pennatus

+

+

З

3




11

Milvus migrans

+

+

З

3




12

Neophron percnopterus

+

+

З

3




13

Pernis apivorus

+

+

З







14

Falco cherrug

+

+

З

1

EN

15

Falco naumanni

+

+

З

1

VU

16

Falco peregrinus

+

+

З







17

Falco subbuteo




+

З







18

Falco tinnunculus




+




3




19

Alectoris graeca

+







2




20

Coturnix coturnix










3




21

Bonasa bonasia

+

+

З







22

Tetrao urogallus

+




З







23

Crex crex

+

+

З

1

NT

24

Gallinula chloropus




+










25

Charadrius dubius




+










26

Vanellus vanellus




+




2




27

Gallinago gallinago







И

3




28

Streptopelia turtur










3




29

Caprimulgus europaeus

+

+




2




30

Aegolius funereus

+

+










31

Athene noctua




+




3




32

Bubo bubo

+

+

З

3




33

Glaucidium passerinum

+

+

И







34

Otus scops




+




2




35

Strix uralensis

+

+

Р







36

Alcedo atthis

+

+




3




37

Merops apiaster

+







3




38

Coracias garrulus

+

+




2




39

Dendrocopos leucotos

+

+

Р







40

Dendrocopos medius

+

+










41

Dendrocopos syriacus

+

+










42

Dryocopus martius

+

+

Р







43

Jynx torquilla




+




3




44

Picus canus

+

+




3




45

Picus viridis




+




2




46

Alauda arvensis




+




3




47

Galerida cristata




+




3




48

Lullula arborea

+

+




2




49

Hirundo rustica




+




3




50

Anthus campestris

+

+




3




51

Lanius collurio

+

+




3




52

Lanius minor

+

+




2




53

Prunella collaris




+










54

Erithacus rubecula




+










55

Luscinia megarhynchos




+










56

Monticola saxatilis




+




3




57

Saxicola torquatus




+










58

Turdus merula




+










59

Turdus philomelos




+










60

Turdus torquatus




+










61

Sylvia atricapilla




+










62

Sylvia nisoria

+

+










63

Ficedula parva

+

+










64

Ficedula semitorquata

+

+




2




65

Regulus regulus




+










66

Parus caeruleus




+










67

Parus lugubris




+










68

Tichodroma muraria

+

+










69

Emberiza calandra




+




2




70

Emberiza cirlus




+










71

Emberiza hortulana

+

+




2




72

Emberiza melanocephala




+




2




73

Acanthis cannabina




+




2




74

Carduelis chloris




+










75

Fringilla coelebs




+










76

Corvus monedula
















77

Pyrrhocorax graculus

+

+










1: „Р” – рядък вид; „З” – застрашен от изчезване; „И” – изчезнал.

2: „VU” – уязвим вид; „NT” – почти застрашен от изчезване; „EN” - застрашен.


Каталог: old -> reports
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Доклад оценка за степента на въздействие върху защитени зони bg 0001040 "западна стара планина и предбалкан"
reports -> Доклад за оценка на съвместимост мвец "Живина", на р. Равна (Бърза)
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Информация за дейността на риосв – Монтана за периода 11. 07. 2008 г. 17. 07. 2008 г
reports -> Програма за управление на дейностите по отпадъците, отчетна книга за заверка, необходимите документи за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Съставен е акт на управителя на фирмата
reports -> Програма за опазване на околната среда. Извършена е и проверка на държавно лесничейство Лом по приложение на Закона за лечебните растения. При проверката не са констатирани нарушения на злр


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница