Оценка за съвместимост на комплекс за отдих и туризъм

Инвеститор: ЕТ „Теодора Лозанова - Сървисис”, Враца

Сглобяемите къщи са едноетажни, с площ 61 m², с капацитет 4 човека (Прил. 2).

Елзахранването ще се извърши от мачтов трафопост, намиращ се в съседния ПИ 000424.

Водоподаването ще се осъществи от водопровод „Мътница”, чрез новоизградено водопроводно отклонение с дължина от около 3 m.

Отпадните води ще се пречистват чрез локална пречиствателна станция, след което ще се използват за напояване.

Отоплението ще е с климатици.

Сглобяемите къщи ще са тип бунгало, с ивично фундиране.

Целия комплекс ще е с максимален капацитет 20 човека.

Имота попада в Защитена Зона „Врачански Балкан”, код 0000166, обявена по Директивата за местообитанията, и е в близост до Защитена Зона „Врачански Балкан”, код 0002053, обявена по Директивата за птиците (Прил. 3).

II. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона.
Негативен кумулативен ефект при развитието на туризма се наблюдава при прекомерното разрастване на инфраструктурата обслужваща туризма, в дадена туристическа зона, водещо до драстично увеличаване на туристопотока и оттук – увеличаване антропогенния натиск върху елементите на живата природа, по-точно увеличаване на фактора безпокойство.

Съгласно справка на Община Криводол (в Приложенията), в района на настоящото инвестиционно намерение не съществуват други, свързани с развитието на туризма инвестиционни намерения.

Сглобяемите къщи са едноетажни, с площ 61 m², с капацитет 4 човека. Така общата площ, заета от къщите, ще възлезе на 305 m².

Елзахранването ще се извърши от мачтов трафопост, намиращ се в съседния ПИ 000424.

Водоподаването ще се осъществи от водопровод „Мътница”, чрез новоизградено водопроводно отклонение с дължина от около 3 m.

Отпадните води ще се пречистват чрез локална пречиствателна станция, след което ще се използват за напояване.

Отоплението ще е с климатици.

Сглобяемите къщи ще са тип бунгало, с ивично фундиране.

Целия комплекс ще е с максимален капацитет 20 човека.

Имота е част от одобрен ПУП, обхващащ бившия ПИ 000397 (от който ПИ 000401 е образуван), за чиято реализация има издадено решение на РИОСВ – Враца (№7-ПР/2003 г.) да не се извършва ОВОС. Настоящото инвестиционно предложение третира единствено петте сглобяеми къщи в ПИ 000401, тъй като инвеститора се е отказал от реализацията на плана в първоначалния му вариант.

IV. Описание на Защитената Зона, местообитанията, видовете и целите на управление.
Имота попада в Защитена Зона „Врачански Балкан”, код 0000166, обявена по Директивата за местообитанията, и отстои на 0.2 km от Защитена Зона „Врачански Балкан”, код 0002053, обявена по Директивата за птиците.

Защитена Зона „Врачански Балкан”, код 0000166, тип К, е обявена по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Тя е с площ 35981.25 ha. Зоната обхваща основната част от Врачанска Планина. Тя е добре обособен масив с максимална надморска височина 1482 m (вр. Бегличка Могила). Състои се от ясно очертана главна планинска верига с основно направление изток-запад и второстепенни хребети, отклоняващи се повече или по-малко от главната на север. Основна отличителна черта на Врачанския Балкан е силно изразеният карстов характер на територията му, който, добавен към многокомпонентния релеф, благоприятства за образуване на разнообразни екологични уславия. Вътрешността на Врачанския Балкан се състои от палеозойски скали – кварцпорфиритни, балкански гранитоиди, пясъчносионитни и др., които в няколко района на планината излизат на повърхността. Палеозойските скали обикновенно са покрити от дебел слой долно-триаски пясъчници и средно-триаски, юрски и отчасти кредни варовици. Преобладават варовиковите скали. Парка е най-богатия на пещери район в България. Над 500 пещери и пропасти са разположени там. Те са уникални поради тяхната красота и пещерните организми, които ги обитават.

Изключително разнообразната растителната покривка формира 78 дървесно-храстови и 36 тревни групи и фракции. Някои от тях са уникални за планината, други са доминирани от редки и/или ендемични видове, при някои се наблюдава разлика от описаните в други райони и разбира се такива, които се срещат и в други области. Непознати или редки са групите от Acer monspessulanum, Juglans regia, Syringa vulgaris, Juniperus sabina, Stipa calamagrostis, Centhranthus kellereri, Silene alpina и много други. Като цяло се наблюдават два отделни пояса – дъбов и буков. Дъбовият пояс се разпростира между 700 и 1100 m над морското равнище, докато буковият пояс достига почти до най-високата точка на планината. Широко разпространената скална растителност и растителността по сипеите е интразонална, срещаща се и в двата пояса.

За флората на планината са установени 99 семейства, 430 рода и 983 вида растения. Те са 66.9 % от семействата в България, 48.4 % от родовете и 22.5 % от видовото разнообразие в страната. Тук са запазени популациите на 5 български и 20 балкански ендемита. Срещат се 48 редки и 8 застрашени вида от Червената книга на България. Пет вида са включени в Европейският списък за застрашени и редки растения. В приложение ІІІ от Закона за биологичното разнообразие са включени 35 вида. 30 от растителните вида имат международен статут на защита.

На територията на Врачански Балкан са установени 116 вида птици, от които 19 са включени в Червената книга на България, и 62 вида са с европейски консервационен статус. Тук се срещат три вида, определящи биомни граници – Prunella collaris и Pyrrhocorax graculus – типични за алпийската зона, и Alectoris graeca – типичен за средиземноморската зона. Врачански Балкан е важномясто за 29 вида гнездещи птици, от които 19 имат висока плътност на популациите. От установените 216 вида гръбначни животни, 25 са включени в Червената книга.

Врачански Балкан има огромна роля за опазването на пещерната фауна. Към момента тук са установени 191 вида троглобити, като голяма част от тях са местни ендемити. 19 от 29те български вида прилепи са установени тук.

Предмет на опазване в зоната са 23 типа природни местообитания, 7 от които са приоритетни за опазване (Табл. 1).

Предмет на опазване в зоната са и 39 вида животни и един вид растение – пърчовката (Himantoglossum caprinum). Приоритетни за опазване са един вид гръбначно (вълка) и 4 вида безгръбначни животни (Табл. 2).
Защитена Зона „Врачански Балкан”, код 0002053, тип J, е обявена по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици. Тя е с площ 30879.8 ha. Врачанският балкан е една от най-интересните земеповърхни форми, ясно открояваща се от останалите дялове на Западна Стара планина и Предбалкана. Многообразието от скални венци, заоблени върхове, долини, седловини, въртопи, понори и други форми, както и сравнително голямата разлика в надморската височина (от 200 до 1482 m) и разнообразна дървесна растителност, допринасят за съществуването на богата орнитофауна.

Установени са 139 гнездящи видове птици, 27 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 58 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 17 вида, в SPEC3 – 38 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 47 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 40 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Врачански Балкан е от едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 5 вида птици, гнездящи тук – осояд (Pernis apivorus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловeн сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus) и бухал (Bubo bubo). Скалният орел (Aquila chrysaetos), черният щъркел (Ciconia nigra), червеногърбата сврачка (Lanius collurio) и керкенеза (Falco tinnunuculus) също имат представителни популации в района.

Таблица 1: Типове природни местообитания, предмет на опазване в Защитена Зона „Врачански Балкан”

Районът на Врачански Балкан е слабо населен, но по границите му са разположени много селища и е посещаван от голям брой туристи, поради прочутите исторически места и природни забележителности. На северната му граница се намира областен град – Враца. Местообитанията във Врачанския балкан са чувствителни към всички човешки дейности, свързани с одиха и туризма, както и със земеделието, горското стопанство и ползването на водите. Каптирането на изворите в карстовия терен оказва негативно влияние на екосистемите на Врачански балкан. Горско стопанските дейности, осъществявани през гнездовия период, оказват отрицателно въздействие върху птиците. Туристическите дейности причиняват безпокойство на птиците, особено по време на гнезденето им. За сега туристическите дейности са концентрирани на определени места в зоната. Недостатъчния контрол или разрастването на туристическите дейности на нови територии би могло да доведе до значително безпокойство за птиците, особено за грабливите птици и за черния щъркел. През последните години скално гнездящите птици са подложени на силно безпокойство от страна на катерачи, делтапланеристи и иманяри. Скалите в местността Вратцата се използват интензивно за катерачество, като на тях са разположени 116 маркирани тура. Бракониерството също е значим фактор за безпокойство. Поддържането на ливадите и пасищата е от ключово значение за опазването на ливадния дърдавец. Минните дейности и добива на инертни материали в Искърското дефиле, особено взривяването на скали е фактор за силното безпокойство на скални гнездящите птици в близост до границите на мястото, включително една двойка скални орли и най-малко една двойка черни щъркели.

Предмет на опазване в зоната са 37 вида птици, включени в Приложение 2 на ЗБР, както и 5 редовно срещащи се мигриращи птици, невключени в Приложението (Табл. 3).

• 
  пряко разрушаване на природните местообитания, предмет на опазване;
  
• 
  пряко разрушаване местообитанията на видове, предмет на опазване;
  
• 
  безпокойство на видове, предмет на опазване в защитените зони.
  

Характера на инвестиционното предложение, а именно разполагането на 5 сглобяеми къщи в границите на имота, не предполага използване на тежка строителна техника, която да застраши с отъпкване съседни терени. Генерираните по време на строителството отпадъци ще се депонират на определено от Община Криводол място. Така областта на въздействие на инвестиционното намерение ще е ограничена в границите на разглеждания имот. Той е образуван от ПИ 000397 и на практика представлява дворно място, използвано по предназначение, и като такова не е природно местообитание. Ето защо може да се заключи, че осъществяването на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху природните местообитания, предмет на опазване в Защитена Зона „Врачански Балкан”.

Характера на имота (дворно място) и неговото специфично местоположение, а именно в самата периферия на зоната по Директивата за хабитатите, предполага ниската стойност не само на имота, а и на района около него като местообитание на видовете, предмет на опазване в зоната. Имота може да е потенциално хранително местообитание единствено за някои видове прилепи:

- Rhinolophus hipposideros. Пещерен вид. Обитава карстови райони, частично обрасли с дървесна растителност. Установен в Тошина Дупка.

- Rhinolophus mehelyi. Пещерен вид. Обитава карстови райони в близост до водни басейни. Установен в Тошина Дупка.

- Miniopterus schreibersi. Типичен пещерен вид. Ловува в открити пространства в карстови райони. Установен в Тошина Дупка.

- Myotis emarginatus. Обитава гористи места в карстови райони, в пещери и минни галерии. Ловува ниско над земята (1-5 m) или над водна повърхност. Установен в Тошина Дупка.

- Myotis bechsteini. Обитава гори, но понякога и паркове и градини. Размножава се в хралупи на дървета. Зимува също в сгради, пещери, мини. Не е установяван в района на инвестиционното намерение.

Като цяло прилепите са силно адаптивна група бозайници, уязвими най-вече към разрушаване местата им за размножаване и/или зимуване (разрушаване на пещери при кариерни разработки, изсичане на стари дървета), безпокойство в тези места (при често и/или невнимателно проникване в пещерите), и повишено използване на инсектициди в селското стопанство, унищожаващи или замърсяващи хранителната им база (насекоми). Осъществяването на инвестиционното предложение няма да окаже подобно влияние на прилепите. Дори да използват разглеждания терен при хранене, инвестиционното намерение няма да понижи стойността на терена като хранително местообитание на прилепите, тъй като те ловуват най-често във въздуха.

Терена не е потенциално хранително местообитание за нито един от останалите видове, предмет на опазване в зоната. Ето защо смятаме, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната, и техните местообитания.

От видовете, предмет на опазване в двете зони, в района са установявани видрата (Lutra lutra), големия (Rhinolophus ferrumequinum), малкия (Rhinolophus hipposideros) и подковоноса на Мехели (Rhinolophus mehelyi), пещерния дългокрил (Miniopterus schreibersi), трицветния нощник (Myotis emarginatus), гребенестия тритон (Triturus sp.), обикновената блатна (Emys orbicularis) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), черния щъркел (Ciconia nigra), скалния орел (Aquila chrysaetos), земеродното рибарче (Alcedo atthis), малкия ястреб (Accipiter nisus) и обикновения мишелов (Buteo buteo). От тези видове като чувствителни към човешко присъствие можем да причислим видрата, прилепите, черния щъркел и скалния орел.

Видрата е установяваня в района единствено през зимния сезон, когато скита в търсене на храна. През това време лимитиращ фактор за нея е хранителната база. При търсене на храна през зимния сезон, видрата често навлиза в места със засилено човешко присъствие, напр. в рибарници. Ето защо смятаме, че дори и да има някаква туристическа активност през зимния сезон, тя няма да повлияе върху присъствието на вида в района.

Прилепите са чувствителни към безпокойство единствено в местата им за размножаване и/или зимуване. Най близкото такова място, от където са и установени тези видове, е пещерата Тошина Дупка, отстояща на около 3 km западно от разглеждания имот. Пещерата е трудно достъпна за обикновените туристи, така че безпокойство за прилепите в района, породено от реализацията на инвестиционното предложение, също не се очаква.

Птиците са чувствителни към безпокойство предимно в местата за гнездене. Черния щъркел и скалния орел са скално гнездещи видове (поне на територията на Врачанския Балкан). Най-близкото възможно място, подходящо за тези видове, скалния венец на Котля, отстои на около 3 km югоизточно от разглеждания имот. Мястото е труднодостъпно, гористо, скалите са с височина от около 150 m, така че безпокойство в потенциалните места за гнездене на тези два вида, в резултат от осъществяване на инвестиционното намерение, е малко вероятно.

Характера на инвестиционното предложение, а именно разполагането на 5 сглобяеми къщи в границите на имота, не предполага използване на тежка строителна техника по време на строителството. Безпокойство на видовете, предмет на опазване в зоните и установени в района на инвестиционното намерение, по време на строителството също не се очаква.

Като цяло може да се заключи, че поради малкия капацитет на комплекса (максимално 20 човека), и поради отдалечеността му от потенциалните местообитания на установените в района видове, предмет на опазване в зоните, отрицателно въздействие върху тях в резултат на безпокойство не се очаква.

От така направения анализ на потенциалните отрицателни въздействия върху видовете, предмет на опазване в двете зони, се вижда, че такива няма да има. Осъществяването на инвестиционното намерение не би снижило стойността на района като потенциално хранително местообитание за прилепите. Ниския капацитет на комплекса и неговата отдалеченост от потенциалните размножителни местообитания на видовете предполага ниска степен на безпокойство. Запознаването на посетителите с природозащитната стойност на мястото чрез брошури, плакати, схеми със съществуващи маршрути и чувствителни зони, и други информационни материали за мястото би свело фактора безпокойство практически до нула.

Разглеждания имот е образуван от ПИ 000397 и на практика представлява дворно място, използвано по предназначение, и като такова не е природно местообитание. Осъществяването на инвестиционното намерение не би променило параметрите на терена от гледна точка на потенциалното му използване по време на хранене от прилепите, тъй като те ловуват предимно във въздуха.

Фрагментация на едно местообитание се наблюдава ако в рамките на единна свързана територия, покрита с местообитанието, има линейни инфраструктури, прекъсващи изцяло или частично връзките между различните части на местообитанието (Зингстра и кол., ред. 2009). При реализацията на това инвестиционно намерение не би могло да се говори за фрагментация, тъй като обекта няма да раздели местообитания на части, нито има потенциала за изолиране на части от популации на видове, предмет на опазване в защитените зони.
- Обезпокояване на видовете и нарушаване на видовия състав

Характера на инвестиционното намерение не предполага използване на тежка строителна техника при неговата реализация, като в същото време предполага ниска антропогенна натовареност (максимален капацитет 20 човека) по време на експлоатацията му. Тези два фактора, съчетани с отдалечеността на терена от потенциалните местообитания на установените в района видове, предопределят отсъствието на отрицателно въздействие върху тях в резултат на безпокойство. В резултат може да се заключи, че нарушаване на видовия състав в района няма да има.

Кумулативен ефект при развитието на туризма се наблюдава при прекомерното разрастване на инфраструктурата обслужваща туризма, в дадена туристическа зона, водещо до драстично увеличаване на туристопотока и оттук – увеличаване антропогенния натиск върху елементите на живата природа, по-точно увеличаване на фактора безпокойство.

Съгласно справка на Община Криводол (в Приложенията), в района на настоящото инвестиционно намерение не съществуват други, свързани с развитието на туризма инвестиционни намерения. В същото време, съгласно проучванията, свързани с Плана за управление на Природен Парк „Врачански Балкан”, в района има обособени две туристически зони – в местността Кална Мътница и при Мътнишкия манастир (Прил. 4). Обособяването на тези две зони, от една страна, и отсъствието до момента на инфраструктура, обслужваща туризма (леглова база), от друга, предполага, че осъществяването на инвестиционното намерение не би оказало съществено влияние върху защитените зони, тъй като имаме съчетание на по-висока толерантност на екосистемите към човешко присъствие с ниско такова. Тъй като до момента не съществуват други инвестиционни намерения, предполагащи засилване на туристопотока в района, може да се заключи, че този праг на толерантност няма да се надхвърли, т. е. отрицателен кумулативен ефект не би се наблюдавал.

Негативен кумулативен ефект би могъл да се прояви и при прекомерното разрастване на инфраструктурата изобщо, което би намалило ефективно площта на зоните.

Настоящото инвестиционно предложение ще заеме 1.27 дка от площта на зоната по Директивата за хабитатите, което е 0.00035% от площта на същата. Вижда се, че площта на инвестиционното намерение е пренебрежимо малка, за да може, дори в съчетание с други инвестиционни предложения, планове, програми или проекти, да достигне някакви прагови стойности, при които да се прояви евентуален кумулативен ефект.

В резултат може да се каже, че осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже отрицателно влияние върху целостта на зоната. Тъй като не се очаква отрицателно въздействие върху видове или местообитания, нейната структура и функции също няма да бъдат повлияни.

2. Окончателното депониране на строителните отпадъци да се съгласува с Община Криводол;

3. Да се предоставят на посетителите информационни материали: брошури, плакати, схеми със съществуващи маршрути и чувствителни зони, за защитените зони, видове и местообитания, с цел свеждане антропогенния натиск до минимум.

VII. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона.
Настоящото инвестиционно намерение е възможно най-щадящия природната среда вариант на развитие на туризма, създавайки възможност за устойчиво използване на природните ресурси в защитените зони и територии. Съчетанието от минимална площ, малък капацитет, разполагането му в антропогенен терен, близостта му до предвидени туристически зони, периферно разположение спрямо защитените зони и територии, го прави най-добрата алтернатива за развитие на туризма в района по отношение запазване на защитените зони и тяхното биоразнообразие.

Съществуват много алтернативи за осъществяване на подобно инвестиционно намерение.

1. По отношение на начина на стопанисване съществуват две алтернативи:

- Нулева – имота се използва по предназначение.

Имота е с начин на трайно ползване „друга селскостопанска територия” и на практика представлява дворно място. Като такова той не е природно местообитание. Качеството му като местообитание (хранително) за видове, предмет на опазване в защитената зона – прилепите, няма да е по добро, тъй като те се хранят с широк спектър от насекоми, които улавят в полет, и които ще присъстват и след реализацията на настоящото инвестиционно намерение.

- Имота е част от по-голям туристически комплекс.

По-стар вариант на възложителя, включващ бившия ПИ 000397, с площ 3.53 дка, и с предвидени за изграждане освен петте къщи, ресторант и басейн. Този вариант също не би оказал съществено отрицателно въздействие върху защитените зони, но би отнел повече площ от зоната по Директивата за местообитанията.

2. По отношение на местоположението:

Инвеститора не притежава други имоти, които биха могли да се разглеждат като алтернативни по отношение местоположение. Местоположението на имота е възможно най-благоприятното за биоразнообразието в зоната, тъй като е разположен в антропогенен терен, в близост до предвидени туристически зони (това ще намали вероятността от проникване на туристи в територии, които биха могли да бъдат потенциални места за размножаване на видове, предмет на опазване в зоните), периферно разположение спрямо защитените зони и територии.

3. По отношение типа на сградите:

Същия капацитет за настаняване би могъл да се постигне с изграждането на монолитна сграда. Този вариант обаче предполага използване на по-тежка строително-транспортна техника, оттам по-голямо безпокойство за видовете в района, а също така и генериране на по-голямо количество строителни отпадъци.

VIII. Картен материал.
В Приложение 1 е представена скица на разглеждания имот. В Приложение 3 е представена схема на разположението на инвестиционното намерение спрямо защитените зони. В Приложение 4 е представено функционално зониране на ПП „Врачански Балкан” и разположението на имота спрямо него.

IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие.
1. Вид и степен на отрицателното въздействие върху типовете природни местообитания

В областта на въздействие на инвестиционното намерение няма природни местообитания по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Терена предсравлява дворно място, което се използва по предназначение.

Осъществяването на инвестиционното намерение не би снижило стойността на района като потенциално хранително местообитание за прилепите. Типа на постройките, ниския капацитет на комплекса и неговата отдалеченост от потенциалните размножителни местообитания на видовете, предмет на опазване в защитените зони, предполага ниска степен на безпокойство на последните.

2. Диплома за магистърска степен № NINSHU 1590, Kyoto University;

3. Копие от трудова книжка;

4. Служебна бележка от Международна Фондация „Св. Св. Кирил и Методий”;

5. Списък с публикации;

6. Декларация.

Приложение 2: Трасировъчен план;

Приложение 3: Схема на разположението на инвестиционното предложение спрямо защитените зони;

Приложение 4: Функционално зониране на ПП „Врачански Балкан” и разположението на имота спрямо него;

Приложение 5: Списък на използваната литература;

Приложение 6: Справка Община Криводол.

Jonsson, L. 2006. Birds of Europe with North Africa and the Middle East. A&C Black Publishers Ltd., London.

Macdonald, D., P. Barrett. 1993. Mammals of Britain and Europe. Harper Collins Publishers, London.

Красимир Дончев