Одески кръстопът

При това мое първо пътуване на дълго разстояние съм някакъв вид зверче, готово със зъби и нокти да брани себе си и своето имущество. Имуществото ми тогава е елементарно и се състои от лятно облекло, което е върху мен, паспорт, диплома за средно образование и парички. В куфарчето ми са гащи и потник за смяна, многофункционална кърпа, сапунче, четка и паста за зъби, различна дребна храна и бутилчица за вода. Ето това е моето имущество тогава. Не си позволих да взема някакъв необходим учебник или тетрадка за да съм лек и мобилен. Независимо от това съм пределно спокоен и уверен в моите знания.

По разписание влаковата композиция трябва да пристигне на Казанската железопътна гара в град Москва след три денонощия. Разбира се, с моите финансови авоари не си позволявам да се храня във влаковия ресторант. Ям от хранителните продукти в моето куфарче. Купувам си чай и хляб, който периодично разкарват по влаковите коридори с колички.

Привечер успявам да се отпусна и заспивам. Събуждам се от рязкото спиране на влака, съпроводено от скърцане на влаковите спирачки и възцаряване на моментна тишина. После чувам някакви викове и милиционерски свирки. Гледам през прозореца на купето заедно с моите съседи. Хвърлям бегъл поглед върху механичния си ръчен часовник, за който забравих да спомена при изреждане на имуществото си. Към четири часа е след полунощ, а навън все още е тъмна нощ, слабо осветление и бягащи хора по пясъка. Оказа се, че това е редовна спирка около Аралско море. Бягащите хора са продавачи на сушена морска риба. Тази продажба тогава е забранена, което обяснява тази гоненица.

Въпреки забраната властите не могат да се справят с тази незаконна търговия. Всеки път при преминаване на пътнически влак става подобно нещо. Някои успяват да продадат риба, други не успяват, трети ги хващат и глобяват. Въпреки всички рискове продавачите на риба са заинтересовани и посрещат всеки влак с пътници. Милиционерите могат да ги глобяват само в момента на продажбата, поради което се разиграват различни сценки за отклоняване на вниманието им. Към пристигането на нашата композиция пак е измислена някаква щуротия. Пътник, който успя да си купи сушена риба разказва, че на десетина метра преди спирката някой уж случайно „забравил” празна кофа направо върху релсите. Ето защо влакът спира не съвсем плавно. С други думи около Аралско море се разиграват какви ли не сценки във връзка с нерегламентираната продажба на сушена риба. Тази малка сценка, според мен, оголва един огромен проблем на тогавашния социализъм, изразяващ се в ограничаване на личната и частната инициатива. За съжаление, такива малки проблеми пречат тогава при социализма да се отключат и активират неговите огромни възможности.

Разбира се не слизам за никаква риба, тъй като избягвам и най- малките рискове. Към подобно свръхпредпазливо поведение се придържам през целия ми път до Одеса. След потегляне на влака пак заемам хоризонтално положение. Интуитивно разбирам, че това е необходимо за да съм спокоен и да се концентрирам върху предстоящите приемни изпити.

Мекото поклащане на вагона пак ме приспива. Сутринта се събуждам късно, даже много късно. Това е обяснимо, тъй като за никъде не бързам. Влакът неуморно потраква по железния си път. Спира сравнително рядко и за кратко време. Все още пресичаме пустинните райони на Казахстан. Впечатление ми правят малките къщурки покрай пътя. Те не са една до друга и не са на едно място, а единични и разположени на няколко километра една от друга. Някой от моите съседи коментира, че това са служебни сгради за поддържане на железния път. Около тези къщурки тук там се виждат монголските физиономии на казахите. Къщурките са изключително мизерни и затрупани с пясък почти до покривите им.

Привеждам се в ежедневен порядък като имам предвид тоалетни и водни процедури. Разбира се, тук влиза и бръсненето, което тогава правя през няколко дни. Ето още една забравена позиция в екипировката ми. Това е една малка самобръсначка. В тоалетната на вагона е сравнително чисто и уютно. При моите отлъчвания за тези процедури цялата ми документация и парите са винаги при мен. Това е още една свръх предпазливост, която ме прави по- сигурен по време на пътуването.

След още едно денонощие влаковата ни композиция пресича моста на река Урал. Тази река е границата между Азия и Европа. Цялото трето денонощие ние сме в европрйската част на пътя. Тя е по- залесена, не е толкова гореща, по- зелена, по- привлекателна и по- цивилизована. По време на нашите кратки престои всичко изглежда вече по- привлекателно и по- дружелюбно. Чуват се радостни възгласи на посрещачите, изпращачите, слизащите и качващите се във влака. Често пъти тези хорски възгласи се губят във веселите мелодии на акордеони, хармоники и китари.

По това време хората са по- вярващи в каузите на социализма. Управлението на огромната държава е поверено в ръцете на реформатора Никита Хрушчов. Той доста смело, даже бих казал, дръзко развенчава силовата магия на Йосиф Сталин. Саркофагът на Сталин е изваден от мавзолея и „вождът на народите” е погребан в земята. Според мен, това е грешка на Хрушчов, тъй като това е чисто и просто разрушаване на историческата памет. До този момент този саркофаг лежи до саркофага на Владимир Ленин.

Никита Хрушчов отправя смели предизвикателства към САЩ и други капиталистически държави. Хрушчов е уверен, че социализма като обществен и икономически строй е много по- справедлив, по- конкурентен и има редица предимства в сравнение с капитализма.

През годината на завършване на средното ми образование и първото ми далечно пътуване е реализиран успешен полет на първия в света космонавт Юрий Гагарин. Да, това е 1961 година. Провеждат се редица успешни реформи в икономиката. Капиталистическите държави и техните икономики са притиснати към една огромна условна стена, а може би към един съдбовен ъгъл.

След този възход на социализма, следващите световни събития не са в негова полза. Начело на тези събития е „карибската криза”, в която Никита Хрушчов предприе отстъпка в полза на САЩ. Тази отстъпка, според мен, е преломен момент в конкуренцията между социализма и капитализма.

Това събитие дава тласък на критиците на Хрушчов да минат в настъпление. Това са много хитри и подмолни ходове на хора от неговото обкръжение. Те възприемат реформите на тогавашния модел на социализма, започнати от Никита Хрушчов, като пречки за лично облагодетелстване. В крайна сметка реформатора Хрущчов е свален от поста си. Сваленият реформатор понася своето „детрониране” стоически, като излиза в пенсия. Отказва се да плете политически интриги, но остава до край верен на своите убеждения.

„Превратът” е извършен от неговото обкръжение начело с Леонид Брежнев, който управлява СССР (разбирай и целия социалистически лагер) много години. През това време стъпка по стъпка социалистическата икономика върви в погрешна посока. Вместо реформите за усъвършенстване на прилагания модел на социализма, се извършва гигантско копиране на капиталистически икономически подходи.

Това, според мен, е недалновидност и успокоение на тогавашния управленски елит, който не разбра, а може би не пожела да използва икономическите предимства на социализма. По такъв начин е изтърван историческия шанс за повишаване на стандарта на живот и бит на хората не по силов път, а само и единствено по пътя на разумни и убедителни икономически усъвършенствания. Тези „изтървани” икономически реформи замислени от Хрушчов биха могли не само да противостоят на капиталистическата икономика, но и да я погълнат. За съжаление, това не се осъществява и социалистическия лагер начело със СССР самодоволно се запътва към своето постепенно „угасване”.

Чак на третото денонощие рано сутринта влаковата композиция от Фрунзе пристига на Казанската железопътна гара в град Москва.

При излизане ме спохожда моментно усещане, което наричам привързаност към нещо за нещо. В случая става въпрос за привързаност към моето място, към вагона за това, че безпроблемно пропътувах огромното междуконтинентално разстояние. Това продължава може би само миг, тъй като веднага забравям за това усещане и се втурвам да търся превоз до Киевската железопътна гара, откъдето да продължа за Одеса.

Още в град Джамбул от касиерката на железопътната гара се информирам в колко часа тръгва влака за град Одеса. До тръгването на втория ми влак Москва- Одеса имам над четири часа, но за по- сигурно решавам да побързам. За придвижване до Киевската гара има няколко възможности, но като за мен реалната възможност е с автобус или с метро.

На автобусния паркинг намирам автобус до Киевската железопътна гара и веднага се качвам в него. Купувам си билет направо от шофьора и намирам своето място. Чакам около 15 минути и автобуса потегля, а аз започвам да разглеждам всичко що е зад прозореца. Сравнявам реалното с моите виртуални представи за хората, сградите, превозните средства и всякаква инфраструктура. Все повече и повече стигам до извода, че моите виртуални представи са много по- интересни от реалната действителност. Не помня колко време пътувам с автобуса, не помня и всички други подробности. Помня, че около един час преди да потегли новата влакова композиция, аз съм на новото си място във вагона.

Осведомен съм, че пътуването до Одеса е около две денонощия и че влакът трябва да пристигне пак сутринта. Това много ме устройва, тъй като имам време да намеря хората, при които трябва да отседна по време на моето кандидатстване във висшето морско училище. Подробности за това пътуване до Одеса почти не помня. Направи ми впечаатление, че спирките на влака са по- чести и качващите се и слизащите хора са повече.

Изплува ми спомена за един млад набит мъж, с който пътуваме в едно купе. Той трябва да слезе в град Киев и с него си бъбрим известно време. Не зная защо, но му излагам в прав текст къде и защо пътувам. Като разбра моята фамилия той изпадна в някаква еуфория, причината за която разбирам не след дълго. Тази причина е свързана с национализма. По фамилията ми моят спътник ме приема за украинец и излага теориите си колко сме по- добри и по- качествени от другите нации. В същност това е първото ми сблъскване с украинския национализъм. Добре е, че разговора ни е на руски език, тъй като моят украински е доста слаб. По време на неговата екзалтация разбирам, че е по- добре да се съгласявам с него за да нямам евентуални усложнения. Така и правя. На железопътната гара в град Киев той дружелюбно ми стисна ръката, пожела ми успех и слезе.

За пръв път се замислям сериозно каква е моята националност. Пак анализирам моето родословно дърво, пак се обръщам към моите чувства и не намирам категоричен отговор. Мисля, че моята националност е съветска, но веднага осъзнавам, че такава мационалност не съществува, а има само съветско гражданство. Спирам да мисля по този въпрос като се успокоявам, че моите корени са европейски и аз съм оцеляло трето поколение колонисти. Някои националисти от Средна Азия наричат такива като мен „колонизатори”.

Идвам до извода, че въпросът за националното самоопределение по- скоро е глупав и манипулативен, отколкото е сериозен. Този въпрос е много удобен за така наречените политици, образуващи националните управленски елити. Те много прочувствено и ловко използват национализма за утвърждаване на своето надмощие и достигане на едни или други цели. Накрая решавам, че темата за национализма заслужава допълнително анализиране и се връщам към действителността.

Най-после нашият влак пристига в Одеса. Одеската сутрин ми допадна много като усещам върху себе си някакъв нов полъх, който като че ли идва отвсякъде. В този полъх долавям някаква магия, обединяваща няколко наднационални неща като мъдрост, хумор, свобода, предприемачество, безстрашие, превъзходство и още нещо, което не мога да изразя с думи.

Говорът в град Одеса е особен като не е съвсем руски език, а по- скоро е одеско руски език. Имам предвид своеобразния одески акцент и употребата на много думи в подчертано преносния им смисъл. В географско отношение Одеса е украински град, но в действителност няма усещане за това. Няма усещане, че е и руски град. Той не е и еврейски, независимо, че в него живеят много евреи. Този град по- скоро е космополитен. В него освен украинци, руснаци и евреи живеят и доста хора от други националности. Това са българи, гърци, татари, молдованци, и народи почти от целия Кавказ. Една част от тази информация зная още от Ивано- Алексеевка. Ето защо решавам да следвам именно в този град и не къде и да е, а в Одеското висше инженерно морско училище. А защо ли? За да обиколя цял свят за да се запозная реално с него. През време на моето пребиваване в град Одеса постоянно се интересувам за неговата история. Този интерес продължава и по- късно. Научавам все повече и повече неща, които са доста интересни и поучителни. Затова този град наричат още Одеса мама.

Една легенда гласи, че основоположници на градовете Одеса и Варна на Черно море са потомците на легендарния гръцки (елински) герой Одисей. Българският град Варна през това далечно време се нарича Одесос. Легендарният род на Одисей владее черноморските брегове от Одесос до Одеса. Твърди се, че господството на елините продължава много време. Те успяват да задържат тези територии не само със сила, но и чрез успешна търговия с племена и народи, населяващи причерноморските земи.

След упадъка на гръцкото и византийското величие земите на сегашната Одеса са превзети от татари. Това са европоидни народи, които владеят огромните територии от Кавказ до устието на река Дунав. Съществуват теории, според които сегашна България и автономните републики на Руската федерация по течението на река Волга са потомци на народите образуващи в древността империя Велика България.

Впоследствие хазарите от империя Велики Хаганат владеят тези земи. Османските турци изтласкват хазарите и построяват на територията на сегашна Одеса крепостта Хаджибей. Тази крепост е превзета от руските войски през 1789 година.

По европейските представи Одеса е сравнително млад град. Основан е от императрица Екатерина Втора през 1794 година. Тя решава, че на Руската империя е необходимо пристанище на Черно море за разширяване на връзките с Европа. Утвърждаването на град Одеса се дължи не само на административно решение, но е подплатено и с нови икономически подходи, разработени под ръководството на императрица Екатерина Втора. Тези икномически мерки са доразработвани впоследствие и за други райони на Руската държава. Именно на тези мерки се дължи привличането и на моите предци в Средна Азия. Нещо повече, икономическите прозрения на руската императрица допринасят за успешното икономическо и социално развитие и модернизиране на САЩ, Канада и ред други държави.

Основна роля в икономическите мерки за усвояване на нови земи и пространства на императрица Екатерина Втора имат всевъзможните привилегии за привличане и организиране на хората. По времето на императрица Екатерина Втора в Русия съществува крепостно право. Вероятно всеки знае, че крепостното право е един от по- меките варианти на робовладеене, което свежда почти до нула правата на крепостните хора. Крепостните хора са собственост на различен вид богаташи, които безпроблемно могат да купуват и продават не само крепостните хора, но и техните семейства и даже техните селища. Императрица Екатерина Втора разбира, че това пречи на нейните планове за привличане на хора към Одеса и други нови райони на Русия. Тя прави опит за премахване на крепостното право, но не успява поради неразбиране и съпротива на нейното обкръжение.

Независимо от това тя прави различни опити за подкопаване на крепостната система. Един такъв опит е поощряването на бягството на крепостните от техните собственици на така наречения „Юриев ден”. През този ден, който е един път в годината, крепостните хора имат право безпрепяствено да избягат от един собственик към друг. Обаче, болшинството от тях бягат към градовете и селищата в новите територии, където не действат унизителните крепостни зкони. По такъв начин императрица Екатерина Втора успява да обезсмисли в известна степен крепостното право. В резултат на тези усилия през 1861 година крепостното право е отменено в цяла Русия.

Одеса бележи бум в своето всестранно развитие, което е последица от икономическата политика на императрицата и нейните последователи. Бумът на град Одеса се подсилва и от неговото благоприятно (кръстопътно) разположение и притока на борчески и предприемчиви хора. За няколко десетилетия неголямото някога селище се превръща в търговски, промишлен, научен и културен център от европейско значение.

Към стотната годишнина от основаването на Одеса градът заема четвърто място в Руската империя по броя на населението и нивото на икономическото развитие след Санкт- Петербург, Москва и Варшава.

Този невероятен бум поражда завист и злоба на властимащите и богаташите от цяла Русия и особено от някои центрове, губещи своето първенство. За разрушаване на величието на Одеса се използват какви ли не враждебни действия като необосновано намаляване на полагащите се държавни субсидии, данъчни утежнения, еврейски погроми и други.

Елитът на града усеща този непрекъснат натиск и започва да „изнася” умствен и финансов потенциал за чужбина. Началото на този процес е десетина години преди навършване на стотната годишнина от утвърждаването на града от императрица Екатерина Втора и завършва в общи линии десетина години след тази годишнина.

През този двадесет годишен период в Северна Америка възникват десет града с название Одеса, в които се разгръщат безброй конкурентни производства и дейности ръководени от одесити. В САЩ едноименици на Одеса са осем града, а в Канада те са два. Може да се направи извода, че Одеса внася там своя предприемачески дух, финанси, организация и влияние. С други думи Одеса се проявява като една от „майките” на тези две Североамерикански държави. Разбира се, Одеса оказва влияние освен върху Русия и върху други черноморските държави като Украйна, Грузия, Молдова, Румъния, България и Турция. По отношение на Турция това влияние е особено решаващо. Турция става светска държава след успешното възстание предвождано от реформатора Кемал Ататюрк. Разбира се, за тези изменения действат и други фактори, но одеския фактор, според мен, е главен. Мисля, че поради това Одеса заслужено получава почетната добавка „мама”, т.е. майка. Това признание е не само в регионален, но и в световен мащаб.

С това „изнасяне” на своето „ноу- хау” хората от град Одеса сякаш предусещат приближаването на тежки за тях времена. По време на Първата световна война и гражданската война в Русия градът е подложен на разрушение и хаос. Царските генерали, усещайки краха на Русия в Първата световна война, съвсем брутално ограбват одеските бизнесмени, повечето от които са от световна величина. Обаче, най- разрушителна за града е Гражданската война. Одеситите са подложени на невероятен грабеж, упражняван то от „белите” генерали, то от „червените” комисари.

Когато болшевиките побеждават както в град Одеса, така и в цяла Русия, не достигат финансови средства в държавната хазна. Започва трескаво търсене на финансови средства, при което Одеса е на едно от първите места като източник на ценности и валута. Образно казано град Одеса прилича тогава в очите на управляващите на все още недообрулено плодово дърво, а по- вероятно на недоизтупан брашнен чувал. Разработват се методи и начини за доограбване на местното население и особено на богаташите. За тази цел се стига дори до съюз между червените управляващи и одеските банди, което е показано и във филма за живота и делата на Мишка Япончик.

В този филм Мишка Япончик е един от основните вождове на одеските бандити. Именно с него и неговите сътрудници висшето болшевишко ръководство в лицето на своя пълномощник сключва договор за сътрудничество. Съгласно този договор болшевиките няма да преследват бандитите, но те трябва да набавят финансови средства. Започва невероятен грабеж съпроводен с убийства за набавяне на валута и съкровища. Мишка Япончик и неговото бандитско обкръжение получават все нови и нови задачи за увеличаване на финансовите средства. Тези ограбвания продължават през значителен период от време докато в края на краищата държавната хазна се попълва с огромни средства.

В този смисъл съществуват твърдения, че финансовите средства изтискани от жителите на град Одеса са спасителни и решаващи за оцеляване на съветската власт в Русия. Алегорично и тук отново град Одеса се проявява като майка, субсидираща болшевиките. Е, вярно е, че това субсидиране е грабителско и несправедливо, но град Одеса е пак в ролята на майка, макар и насилена. Краят на филма не е в духа на „happy end”. Мишка Япончик и всички одески бандити са изпратени да воюват с армията на украинската националистическа съпротива. Сблъсъкът е унищожителен, тъй като по- голямата част от одеските бандити са избити от украинските националисти. Оцелелият като по чудо Мишка Япончик е отчаян и се предава доброволно на съветската власт. Краят на филма не е конкретизиран и предполага съответни размисли и догадки.

До началото на Втората световна война градът „кърви” и е в сянката на съветските достижения. През Втората световна война съветското ръководство използва одеските катакомби за водене на военни действия. По време на немската окупация одеските катакомби са убежище за съпротивителното партизанско движение. Много уникални сгради са разрушени от хитлеристката авиация. По своята архитектурна същност тези сгради са в ренесансов стил и Арт- Нуво, неповторими са и са загубени безвъзвратно.

След края на Втората световна война град Одеса обрулен и разрушен започва да се възстановява. Неговото възстановяване прилича на приказката за птицата Феникс, която възкръсва от пепелта. До разпадането на СССР градът успява да си възвърне някои лидерски позиции от миналото. Сега град Одеса е в състава на Украйна и е трети по големина и икономическо значение след град Киев и град Харков. Както в миналото така и сега населението в град Одеса е многонационално като преобладават украинци, руснаци и евреи. Броят на жителите е над един милион.

Днес градът продължава да се развива като крупен промишлен и курортен център на Украйна. Мекият климат, множеството пясъчни плажове и топлото море ежегодно привличат хиляди туристи в града, който отдавна заслужено носи прозвището „Южен Палмир”. Една от уникалните забележителности на Одеса са катакомбите, чиято дължина е над 2,5 хиляди километра. По своята същност това са каменни галерии, образувани от добиването на строителен камък, който по състав е прахов варовик. Катакомбите се състоят от няколко подземни кухини, от които от 95% до 97% са подземните каменоломни. Освен каменоломните там има военни бункери, подземни ходове, водни галерии и други. Най- древният елемент на одеските катакомби са карстовите пещери, които са възникнали преди повече от 3,7 милиона години.

За да стане още по- ясно какво представлява град Одеса към момента на писането на тези редове ще добавя,че. това е най- голямото пристанище на Украйна и крупен железопътен център. Тук са базите на военно- морския, риболовния и китобойния флот. Основните отрасли на промишлеността са корабостроене, нефтообработка, машиностроене, металообработка, лека промишленост, хранително- вкусова, дървообработваща, селскостопанска и химическа промишленост.