Официално заверени преписи не носят подписи на длъжностните лица, които са ги издали, а представляват извлечение от компютърна програма, поради което автентичността им не би могла да бъде проверена

“представените от въззиваемия Г.Х. официално заверени преписи не носят подписи на длъжностните лица, които са ги издали, а представляват извлечение от компютърна програма, поради което автентичността им не би могла да бъде проверена.

..официално заверени преписи от решенията на Поземлен комисия - Кнежа, които представляват разпечатки от информационна програма и върху същите не са положени подписи на длъжностни лица, с изключение на този на лицето, издало преписите.

представените официално заверени преписи от същите решения са неистински документи.

Съгласно действалата към момента на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП, задължителен елемент от съдържанието на административния акт и условие за неговата действителност е същият да е подписан от лицето (лицата), от чието име изхожда обективираното в акта волеизявление. В случая административният орган е представил препис от Решение № № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки със заверка „препис“ и печат на ОСЗ Лъки, който не съдържа подписите на нито един от членовете на комисията, включително на председател и на секретар. В изпратената преписка не се съдържа оригинал или подписан препис от административния акт, а в писмото, с което е изпратена на съда е посочено изрично, че оригинал на акта няма запазен. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията обн. ДВ бр.34 от 1992г., действала към момента на постановяване на оспореното решение, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. По делото не е представен оригинала на оспореното решение, а само компютърна разпечатка със заверка „препис“ без никакви подписи и е налице изявление, че липсва оригинала на акта, поради което и не е ясно как е изготвен представения препис, на който е отбелязано, че е подписан от председател, секретар и двама членове на комисията. […] Това представлява особено съществен порок за валидното действие на административния акт, във всички случаи обосноваващ неговата нищожност, за което съдът следи служебно.

Видно от представеното копие на решението, липсват положени подписи за председател, секретар и членове.

Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на обжалваното решение, тъй като същото не е надлежно подписано.

С оглед установеното служебно начало и за да провери валидността и формата на обжалвания административен акт, съдът е изискал от ОС „Земеделие” гр. Стара Загора оригинал на обжалваното решение и на преюдициалното спрямо него – решение № 51191/08.07.1993г. Административният орган представя препис – извлечение на решение по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с надлежно положени подписи за председател и секретар, като заявява, че липсва оригинал на решение № 50001 от 18.10.1999 г. ПК-Стара Загора.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд-Асеновград са били четири решения на общинската земеделска служба-гр.Лъки, като три от тях носят един и същ номер и дата на издаване /09.11.1994г./, а последното е от 24.03.2000г. Всички протестирани за нищожност административни актове са издадени по преписка вх.№ 1503/19.02.1992г.

Съгласно чл.33 ЗСПЗЗ ал.1 /изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., бр. 45 от 1995 г., Решение № 7 на КС на РБ - ДВ, бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 99 от 2002 г./ - Общинските служби по земеделие са органи на Министерството на земеделието и храните. Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието и храните по предложение на областните дирекции "Земеделие". Той назначава и освобождава състава им. С новата ал.6 е установено-/ДВ, бр. 13 от 2007 г./- Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители.Земеделските служби са наименовани като ОПК до изм. с ДВ, бр.79 от 1996г., ПК до изм. с ДВ, бр.99 от 2002г., ОЗСГ до изм. на ОСЗ.

По същество изводът на съда, че решенията на ПК-Лъки са нищожни поради постановяването им от незаконен състав съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е правилен. До изм. с ДВ, бр. 28 от 1997г ., съгласно чл.60 ал.4 ППЗСПЗЗ - Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове.  Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. Според ал.5 от същата разпоредба- В поземлените комисии по възможност се включват юрист, агроном,инженер-геодезист или инженер-земеустроител, инженер по горско стопанство.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 113/28.12.1999 г., при действието на която са взети решенията на ПК от 1994г., съставът на комисията е от председател, заместник-председател, секретар и нечетен брой членове. В титулната част на решенията не е отразено, че поземлената комисия е заседавала в пълен състав. При това съдържание на решенията на поземлената комисия, АРС е изисквал оригинал на преписката, за да изясни дали в ОСЗ /сега/ има екземпляр от решенията на ПК, оформен в съответствие с изискването на чл. 15, ал. 2, пр. 2 от ЗАП /отм./.

Към момента на постановяване на протестираните решения от 1994г. в състава на ПК задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. По делото не е представена Заповед на министъра на земеделието за назначаване на членовете на ПК-Лъки към момента на постановяване на индивидуалните административни актове. От приетите по делото справки /л.75, 92/-19.08.2008г., 04.03.2009г., издадени от ОСЗ-Лъки и от ГД “Земеделие” към МЗХ, се установява несъответствие в състава на комисията от длъжностни лица, както и липса на задължителните специалисти по смисъла на чл.60 ал.5 ЗСПЗЗ.

С оглед приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, касационният състав приема за установено по делото, че в състава на административния орган, постановил оспорваните Решения от 1994г. и от 2000г., не са участвали като членове лица, с изискуемия от императивната норма на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ образователен ценз, а отделно от това-посочени за членове от състава не се установи да са заемали длъжност в ПК към относимия период. Несъответствие на състава с императивната разпоредба на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт. В качеството си на административен колективен орган по поземлената собственост, ответната страна осъществява своите правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав. Допуснато нарушение е довело до липса на валидно формирана воля, т. е липса на персонална компетентност и респективно валидно волеизявление на компетентния орган.

… в представените по делото два екземпляра от акта, и двата не носят подписи на нито един член от комисията, която го е постановила, което го прави нищожно като постановено в непредвидената от закона форма. ... и двата представени екземпляра не носят подписите на нито един член от комисията, което води до липса на валидно обективирана воля от страна на поземленият орган. Следва да се отбележи, че и на двата преписа няма заверка за вярно с оригинала, като на изпратения от ОСЗГ- Несебър екземпляр е посочено, че същия съставлява препис от система динамичен регистър. Това налага извода, че нито в ответника, нито в поземления орган се съдържа оригинал на въпросното решение, което в голяма степен води до съмнение в неговата достоверност.

“Несъответствието между оригинал и препис може да доведе до предпоставки за пораждане на наказателна отговорност спрямо длъжностното лице, издало препис, който се различава по съдържание от оригинала”

Към преписката е приложен и препис /л.5/, също заверен от ОСЗ Севлиево, на протокол № 258 от 10.11.1997 г. с посочен друг състав на комисията, неподписан от който и да било от членовете й. Същият има посочен за свой автор “Общинска служба по земеделие” Севлиево, със същото съдържание и мотиви, като посоченото по- горе заверено копие от административен акт. ГАС намира, че този препис не съставлява решение на ПК Севлиево, не съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване. Към 10.11.1997 г. ОСЗ Севлиево не е съществувала като колективен орган. Този преписът не съставлява окончателен документ, нито да е равнопоставен на оригинала или на заверено копие от такъв, точно защото липсва съществена част от него- подписите на съставителите му. На обжалване следва да подлежи изявлението на ПК Севлиево, приложено към преписката, подписано от петима нейни членове. Освен това на копието на протокола, издаден от името на ПК Севлиево, е поставен щемпел със съдържание “вярно с оригинала”, т.е. за него се твърди, че това е копие на оригиналното решението, което е и логично, поради посочения автор и положените подписи. То не е оспорено от А. в проведеното по делото о.с.з. при представянето и приемането му, нито по- късно. Докато на преписа от решението с посочен автор- ОСЗ Севлиево не е посочено, че същият е сверен с оригинала, на него е поставено само отбелязването “заверил преписа”, но от какъв документ е този препис- от оригинал, от извлечение на оригинал/ копие или от друг препис, това не е посочено. Поради тази причина ГАС намира, че обект на обжалване пред СРС е именно решението, обективирано в протокол № 258 от 10.11.1997 г. на Поземлена комисия Севлиево. Според действалия към датата на издаване текст на чл.31, ал.1 от ЗСПЗЗ органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и поземлените комисии. Дори и да бъде прогласена нищожност на решение на ОСЗ Севлиево от 10.11.1997 г., какъвто акт не съществува, то решението, обективирано в протокол № 258 от същата дата на Поземлена комисия Севлиево остава като наличен административен акт, който не е отменен и чиято нищожност не е прогласена по съответния ред. Очевидно не това е била волята на жалбоподателя- да бъде отменен ИАА, който не съществува в правния мир, издаден от несъществувал през 1997 г. орган и неподписан от членовете му.

Актовете на ПК са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на ПК и подпечатани с печата й. Редът за издаването на такъв акт е регламентиран в чл. 6 и сл.ЗАП /отм./. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗАП /отм./ административният акт се издава в писмена форма и съдържа реквизити, подробно описани в чл. 15, ал. 2 , т. 1- 6 от ЗАП /отм./. Такъв реквизит безспорно са дата, подпис на лицето, означение на длъжността, както и подпис на председателя и секретаря, когато органът е колективен, какъвто е и настоящия случай.