Окачил е земята на нищо



Дата15.01.2018
Размер54.77 Kb.
#47228

ОКАЧИЛ Е ЗЕМЯТА НА НИЩО




Вернер Гит



Новите факти към древния спор:

Библия и астрономия
Библията, особено Старият Завет, съдържа многобройни твърдения за космоса, слънцето, луната и звездите. Как могат да се оценят тези древни гледища в светлината на новите открития, до които стигат изследователите на космоса? Дали библейските тези са неверни, както твърдят либералните богослови от няколко поколения? Нека сравним библейските стихове с фактите от астрономията.

Структура на вселената


Един от основните проблеми в астрономията е свързан с устройството на вселената. Столетия наред продължава спорът дали вселената е безкрайна. Или каква е структурата на мирозданието изобщо? Съвременните изследвания не дават отговор на тези въпроси. Очевидно не е възможно да се обхване структурата на вселената като цяло. През 1989 г. американските астрономи Джон Бароу и Йосиф Зилк питат дали до 2000 г. ще има отговори на най-важните космологически въпроси. И самите те уточняват: “Трябва да се отнасяме много скептично към решението на въпроса за ограничеността или безкрайността на космоса. Във всеки случай в миналото всяко усъвършенстване на астрономическите инструменти само пречеше да се реши този въпрос.”

Немският астрофизик Фолкер Вайдеман изтъква на един от световните конгреси: “Космологията повече от всички други клонове на естествознанието се основава на философски предположения. Ако бъдем принудени да премахнем границите на това, което може да се нарече наука, и спрем да се надяваме, че ще намерим отговорите на фундаменталните въпроси в космологията, тогава трябва да признаем, че мирозданието в основата си е непознаваемо. Науката трябва да се примири с факта, че има въпроси, чиито отговори човек не знае. Така ни остава само теорията за нашето познание.”

Дали Библията дава отговори? За структурата на вселената в Библията четем: “Ако може да се измери небето нагоре, и основите земни – да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ” (Йер.31:37 СИ). Този стих може да се тълкува така: ако учените са способни да изследват структурата и просторите на вселената, както и недрата на земята, Господ ще отхвърли израилския народ. В този стих Бог свързва две съвършено различни неща. Какво отношение има структурата на вселената към Божията вярност спрямо Израил? На много места в Библията различни теми се свързват. Защо Господ постъпва така? Стигнах до следния извод: можем да се отнасяме към едното от твърдения с голямо доверие, докато другото разбираме трудно. Тогава Бог, както и в цитата от Йеремия, твърди: ако сте съгласни с едното, можете да бъдете сигурни и в другото. Във факта, че Господ не е забравил народа Си Израил, ние се убеждаваме и през ХХІ век, защото виждаме как Той го връща в Израел, както обеща преди хиляди години. Но изявлението в началото на цитата бих нарекъл “смело”. Как е възможно в древността да се твърди, че не е по силите на никой да познае структурата на мирозданието и на земните недра?

Известно е, че всеки проект за изследване на структурата на вселената всъщност е опит да се намери квадратурата на кръга. Проблемът остава нерешен. Може би вселената е създадена така, че решението на тази задача е непосилно за разума на човека, дори ако се приложат създадените от него технически средства? В края на краищата вселената е сътворена по Божия замисъл.

Но да се върнем към Библията. През последните години виждаме, че Бог не отхвърли народа Си. Напротив, Той изпълнява дадените важни обещания. Тогава можем да предположим, че и първата част на стиха в бъдещето ще остане вярна: никой няма да е способен да познае структурата на вселената.

Вселената е пуста


Дали други библейски пасажи описват вярно това, което съвремената наука знае за вселената? В книгата на Йов четем: “Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо” (Йов 26:7). На съвременен език: “Вселената е тъмна, тя е пуста и Земята свободно се рее в нея.” Това твърдение изглежда невярно и през ХХІ век. Наистина ли вселената е пуста? Само Млечният път, в който се намира нашата земя, наброява близо 200 млрд. звезди. Ако изразим теглото им в тонове, то ще отговаря на маса от 2,8 х 10 на 39 степен. Как може да се смята, че вселената е пуста, като имаме предвид тези невъобразимо огромни числа?

Ако цялата материя на Млечния път се разпредели равномерно в заетото от нея пространство, на един кубически сантиметър ще се паднат само 4 атома водород. За сравнение: един кубически сантиметър въздух съдържа около 27 х 10 на 18 степен молекули. При едно вдишване поемаме приблизително 500 кубически сантиметра въздух. В сравнение с това материята на Млечния път примерно в 7 х 10 на 18 степен пъти е по-разредена. Една от най-близките до Млечния път галактики е отдалечената от нас на 2,25 милиона светлинни години мъглявина Андромеда. Разделя ги празнота. Ето защо библейското твърдение, че вселената е пуста, е изключително точно.


Вселената е обхваната от мрак

Бихме могли да възразим на Библейската теза, че вселената е тъмна: Слънцето осветява всичко. Но при нас е светло само защото около Земята има атмосфера, която равномерно разпръсва слънчевата светлина. Ако я нямаше тази атмосфера, щяхме да виждаме на небето само едно светло петно – Слънцето. Всичко останало щеше да бъде черно. Астронавтите твърдят, че от Луната Земята изглежда като синя перла на черен фон. В книгата на Исайя се казва: “Аз обличам небесата в мрак” (Ис. 50:3). Божието Слово и в този случай съвпада с научните данни.

Нека се задълбочим още малко. Да предположим, че Земята се намира между мъглявината Андромеда и Млечния път. Тогава и едната, и другата звездна система щяха да се виждат като две малки точки. Отделните звезди нямаше да се различават. Само с помощта на огромни телескопи бихме могли да наблюдаваме другите галактики. Всичките съзвездия, които виждаме с невъоръжено око, са част от Млечния път, с изключение на Магелановите облаци и мъглявината Андромеда. В това се откроява особеното положение на Земята в космоса: тъй като тя се намира в галактиката, ние виждаме звездното небе през нощта; тъй като сме “близо” до Слънцето, имаме източник на светлина; благодарение на атмосферата около земната повърхност, денят е равномерно осветен. Но във вселената цари абсолютен мрак.
Земята се рее свободно в пространството

Твърдението от книгата на Йов, че Земята се рее свободно в пространството, е изразено математически от немския астроном Йохан Кеплер (1571-1630) в така наречения закон на Кеплер и от английския учен Исак Нютон (1643-1727) в закона за всеобщото притегляне. В древността се е смятало невъзможно огромната Земя да се рее в пространството. И в този случай Библията изпреварва науката в описанието на действителността.


Броят на звездите

Съгласно астрономическите познания вселената наброява близо 10 на 25 степен звезди. Фактически те вероятно са много повече, защото астрономическите уреди имат ограничено увеличение. В книгата на Йеремия Бог говори за броя на звездите: “Както е небесното воинство безчетно, и неизмерим е морският пясък…” (Йер.33:22). Бог сравнява звездите с морския пясък. И двете са неизброими. В древността астрономията е била една от най-развитите науки. Астрономите са били убедени, че на небето има около 3000 звезди: именно толкова се виждат с невъоръжено око. Този брой се е смятал за научно достоверен. Тогава предадените от пророк Йеремия думи на Бога би трябвало да се смятат за неверни и твърдението на Иеремия – за крайно преувеличено. Едва сега, 2600 години след Йеремия, можем да потвърдим научно, че никой не е способен да преброи звездите и следователно това библейско твърдение е научно достоверно. Компютърът може да извършва близо 10 милиарда математически операции в секунда. Но за да изброи звездите, му трябват 30 милиона години. Дали това не е урок за тези, които осъждат библейските твърдения и ги смятат за недостоверни само защото на съвремения етап от развитието на науката те изглеждат невероятни? Бог казва, че Словото Му е вярно. Вярно е и когато детайлите не могат да се потвърдят научно. Цитираните библейски пасажи показват, че Божието Слово е вярно и относно астрономията – 26 века след Йеремия. Възможно е много неща, които днес ни изглеждат необясними, да бъдат обяснени от бъдещите поколения. Посочените примери показват колко внимателно трябва да съдим за научната несъстоятелност на Божието Слово.


Превод: Светлана Вълкова



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница