Омир “ илида” първа песен чумата гневът



страница1/4
Дата30.06.2017
Размер0.78 Mb.
#24695
  1   2   3   4
Х  Р  И  С  Т  О  М  А  Т  И  Я

                             

                  ПО

Л И Т Е Р А Т У Р А

    


  1. к л а с

Омир “ илида”

ПЪРВА ПЕСЕН
ЧУМАТА
ГНЕВЪТ


Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои,

тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,

пир за грабливите птици. Тъй волята Зевсова стана,

след като в свада жестока се скараха и се разделиха

мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен……

Първо убиваше богът катъри и кучета бързи,

сетне обсипа войските със свойте стрели смъртоносни;

и непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха.

Девет дни цели по стана летяха стрелите на бога,

а на десетия свика Ахил на събрание всички.

Бе му внушила това белоръката властница Хера,

жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.

След като вече дойдоха и заедно всички се сбраха,

стана Ахил богоравен сред тях и така заговори:

Сине Атреев, аз мисля, след дългото скитане трябва



ний да се върнем дома, ако можем смъртта да избегнем,

че от войната и чумата много ахейци погиват.

А пък Ахил, бързоног и божествен, така отговори:

Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!



Как ще получиш награда от силните духом ахейци?

Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:

плячката от градове разорени нали поделихме?

Не подобава войските отново делитба да правят.

Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци

тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само

Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.“

Властният цар Агамемнон с такива слова му отвърна:

Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,



ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.

Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,

пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана?
……………………………………………………………………
Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи

към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:

Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!



Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,

ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.

Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка!

Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци

дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.

Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!

Иначе, сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.

Но се заричам и клетва велика сега произнасям,

в този се жезъл кълна, който никога няма да пусне

клони и листи, веднъж в планината отсечен ………. …………………………………………………………………………….

ВТОРА ПЕСЕН

Нека ний всички постъпим тъй, както сега ще ви кажа:

с кораби нека побегнем към нашата мила родина;

широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“

Каза и силно разпали сърцата в гърдите на тези,

дето не бяха в съвета и плана не чуха тогава.

В миг се раздвижи войската, тъй както вълни исполински

всред Икарийско море се надигат от Евра и Нота,

рукнали буйни от облаци, сбрани от татко ни Зевса.

Както Зефирът неспирно вълнува узрелите ниви,

щом забушува, и доземи чак класовете им свежда,

тъй се раздвижиха заедно всички ахейски войници.

С вик се понесоха в стана и прах под нозете се вдигна.

Вкупом взаимно се блъскаха по-скоро те да достигнат

близо до витите кораби и да ги спуснат в морето.

Чистеха пътя пред тях и засваляха ниски подпори,

бързаха в къщи: викът им достигна небето високо……..

Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,

който в душата си въдеше разни слова непристойни,

дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,

стига това да разсмива събраните много аргийци.

Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:

с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,

вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.

Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми

Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея…..

ШЕСТА ПЕСЕН
СРЕЩА НА ХЕКТОР И АНДРОМАХА


Щом като Хектор дойде при дъба и при Скейските порти,

вкупом се сбраха край него троянски съпруги и щерки,

за да го питат за рожби и братя, съпрузи и близки.

Той заповяда на всички поред боговете да молят:

мъки горчиви надвисваха вече над много троянки…

Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:

вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.

Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,

за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.

Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:

моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.

Никак не зная дали ще се върна отново от боя,

или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“…

Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,

носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,

чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.

Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —

Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.

Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.

Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.

Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш



свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;

скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно

скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.

По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!

Няма да има за мене утеха, когато погинеш.

Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.

С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,

високопортната Тива, цветущия град киликийски,

в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби…

А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:

Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,



но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,

ако избягам далече от битката като страхливец.

Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда

винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,

за да печеля най-хубава слава за мене и татка.

Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.

С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,

силно смутено от външния вид на баща си обичан:

светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,

щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.

Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.

Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема

и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.

После целуна любимото чедо, в ръце го подруса

и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:

Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,



както баща си да стане известен сред всички троянци,

тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!

Нека да казват за него, когато от битка се връща:

«Той и баща си по храброст надмина.»

Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.

Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.

Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,

нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!...



18 песен
Майсторът с чудно изкуство му вниза богата украса.

Изобрази във средата земята, небето, морето,

неуморимото слънце - наред с пълноликия месец,

всички съзвездия, дето обкичват небето високо,

всички Плеяди, Хиади, стрелеца могъщ Ориона,

Мечкат, също, която мнозина наричат Колата —

тя все на север кръжи, наблюдава безспир Ориона

и се не къпе единствена в бездните на океана.

После представи два града цветущи със жители смъртни.

В първия сватби се вдигат, гощавки и пиршества пищни.

Пряко града се извеждат невести от брачни чертози

с ярко запалени факли и сватбена песен отеква,

в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи,

флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци.

Спрели пред къщните порти, дивят се и радват жените.

А пък площадът обширен е пълен със хора стълпени.

Тъжба решават и спорят двамина за кръвния откуп:

първият казва, че той е платил за убития вече,

вторият пък се заклева, че нищо не е получавал.

Двамата искат пред съд да решат със свидетели спора.

Хора от две страни викат, за всеки един се застъпват.

А глашатаи смиряват народа. И съдници-старци

сядат на камъни гладки, в свещения кръг наредени;

всеки в ръката със скиптър на вещ, звънкогласен

вестител,

стават, на скиптър подпрени, и редом изричат присъда.

А по средата лежат във съвета два златни таланта, предназначени за този, когото в съда оправдаят.

Другият град пък обсаждат войски във блестящи доспехи.

Тези, които обграждат отвън, двоумят се все още:

да разрушат ли града, или да поделят с враговете

всички имоти, които желаният град притежава.

Тези отвътре не скланят и тайно стъкмяват засада.

Бранят стената отгоре любимите техни съпруги,

малките рожби и даже мъжете, сломени от старост.

Впущат се в битка начело с Атина Палада и Арес,

двамата златни и в златни одежди облечени цели,

хубави, снажни, с доспехи, тъй както са всички безсмъртни.

Но враговете отвън, щом дочуват шума при стадата.

шибват коне вихрогонни и в бяг с колесници политат

право при свойте другари, веднага пристигат на помощ.

Спират край речния бряг и завързва се битка свирепа.

Те се замерват взаимно със своите копия медни…

Нива на щита представи със плодна и рохкава угар,

ширна и триж преорана, а много орачи из нея

карат ралата във впряга, насам и натам ги възвиват.

Винаги щом се завръщат до слога на тучната нива,

идва човек и поднася в ръцете им чаша голяма

с медено вино, а те се обръщат отново в браздите,

жадни по-скоро да стигнат до края на плодната нива.

Тя зад гърба им чернее, подобна на рохкава оран,

а пък е цяла от злато: направи той истинско чудо.

Измайстори после нива просторна с висока пшеница.

Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете,

а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици.

Силни връзвачи с въжета от слама ги стягат във снопи.

Трима връзвачи по стъпките следват жетварите сръчни.

А пък децата събират във свойте прегръдки ръкойки,

трупат ги пъргаво. Сам господарят с тояга в ръката,

с радост в сърцето, безмълвен сред тях на браздата застава.

Готвят наблизо вестители обед под дъбова сянка.

Едър вол те са заклали и шетат усърдно край него;

бяло брашно за жетварска гощавка замесват жените.

Хубаво лозе, отрупано с грозде, издяла от злато.

Гроздове едри и черни увисват навред по лозите,

всяка подпряна умело със сребърни дълги подпорки.

С тъмен ров той го опаса и още с оловна ограда.

Води напряко през лозето само едничка пътека,

гдето минават носачите, щом гроздобер се започне.

А пък девойки и юноши с радостно чувство в сърцата

носят във плетени кошници меденосладки гроздове.

Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива

свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен

хубава Линова песен. Те дружно потрепват с нозете,

следват го с песен и викот и скачат във такт хороводен.

Също създаде и стадо — безчет правороги говеда.

Кравите ловко извая от злато и светло олово,

как се отправят с мучене от своите обори на паша

чак до реката шумлива из блатни лъки със тръстика.

Четири златни пастири сподирят голямото стадо,

кучета девет ги следват отблизо с нозе бързогонни.

Там посред първите крави внезапно два лъва свирепи

бик грабват, който реве страховито, догдето го влачат.

Всички пастири и псета веднага ги погват със ярост,

двата пък лъва, раздрали дебелата бикова кожа….,

Куцият майстор направи една долина необятна

с пасбище китно и злачно, а в него овце белорунни,

също кошари, покрити овчарски колиби и навес.

После прочутият Хефест хоро изрисува на щита,

както хорото, което в обширния Кносос издяла

нявга Дедал за мома Ариадна със прелестни плитки.

Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък

кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки.

С тънки була са момите, момците пък носят хитони,

дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни…

както приседнал грънчар колелото със длани

ловко опитва дали завъртяно добре ще се движи;

Майсторът изобрази Океана със сила безкрайна

в крайния кръг върху щита, грижливо и крепко направен.

След като бе изработил той щита огромен и плътен,

почна тогава и броня, по-ярка от огън разпален.

Шлем му приготви, прилягащ покрай слепоочника точно,

красиво изпъстрен: прибави му гребен от злато.

Той наколенници после изчука от ковко олово.

Щом като всички доспехи завърши прочутият майстор,

вдигна ги и ги постави пред майката на Еакида.

Тя с бързина на сокол отлетя от Олимп белоснежен,

носейки тези блестящи доспехи, подарък от Хефест.


22 песен
Хектор изтръпна, когато го зърна: загуби той смелост

да го дочака и почна да бяга, подмина вратите.

Хукна Пелид подир него, уверен в нозете си буйни.

Както планински сокол-хищник, най-бързолетната птица,

мигом се спуска след гълъб, треперещ безспир

от боязън, който се стрелва встрани, но соколът със писък пронизен

жертвата вече настига с ламтеж да я сграбчи със нокти:

тъй и Ахил устремено летеше, а тичаше Хектор

край крепостта на троянци, размахал нозе вихробежни.

Все край смокинята дива,открита за вятър и хълма,

все по коларския път край стената се носеха двама.

Стигнаха скоро до две дивноструйни речици,

чиито извори изпод Скамандър дълбоковъртежен клокочат.

Вряла вода от единия блика и пара се вдига,

както високо се вие пушилка от огън разпален.

Другият даже и лете се лее студен и сравняван

с лед от вода или сняг мразовит, или дребна градушка.

Имаше близо до тях две удобни, широки перални,

с камъни гладки постлани, в които перяха блестящи

дрехи съпруги троянски и техните щерки красиви

в мирните дни, преди още чедата ахейски да дойдат.

Двама търчаха: единият бяга, а другият гони.

Храбър мъж бягаше с устрем, преследван от още по-храбър.

Те се домогваха не за животно и бикова кожа,

давани щедра награда на вихреноноги бегачи:

тичаха те за живота на конесмирителя Хектор.

Както в галоп префучават край стълба повратен победни

еднокопитни коне: и голяма награда ги чака

в чест на убит пълководец — триножник или пък робиня,

тъй край града на Приама двамината трижди кръжиха

в луда гонитба, а всички безсмъртни ги гледаха зорко.

Пръв заговори бащата на хората и боговете:

Ужас! С очите си виждам героя любимец, преследван



около Троя. Сърцето ми тежко более за Хектор,

който гореше за мене безбройни бедра от говеда

там по билата на Ида, прочута с клисури, а също

върху стената троянска. Но ето Ахил богоравен

с бързи нозе го преследва покрай крепостта на Приама.

Хайде сега, богове, разсъдете добре и решете:

трябва ли Хектор от смърт да запазим, или да оставим

той от Ахила в двубой да загине, макар и безстрашен….“




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница