Онкодиспансерът в Пловдив: спазени са всички правила


Защо все лекарите са виновни за всичко в държавата, а ние работим по 24 часа



страница2/11
Дата31.12.2017
Размер0.54 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Защо все лекарите са виновни за всичко в държавата, а ние работим по 24 часа


От ден на ден става все по-лошо и много страшно. Особено за младите специалисти, те затова бягат

Любо Илков

24 часа  стр. 16  

Д-р Гергана Анчева бе пребита на 27 октомври от 18-годишния Димитър Костадинов в спешното отделение на държавната болница в Пазарджик по време на дежурство. Седмица по-късно тя все още е на лечение в отделението по неврохирургия

Д-р Анчева е завършила Медицинската академия в София. Работила е по разпределение в Ямбол, след това в столичната 12-а поликлиника, в болница "Тина Киркова". Била е участъков лекар в пазарджишкото село Виноградец

Има специалност по акушерство и гинекология и работи едновременно в родилното отделение на пазарджишката областна болница и в Бърза помощ. Майка е на три деца



- Д-р Анчева, седмица след като ви беше нанесен побой по време на дежурство, все още сте на лечение в болницата. Как се чувствате?

- По- добре съм, но слухът ми все още е намален (от удари в ухото от нападателя - б.а.). Надявам се скоро да ме изпишат. Трябва да ми се направят допълнителни изследвания, все още съм на системи.



- Според близките на младежа, който ви удари с юмруци, вие носите вина за случилото се. Твърдят, че сте го напсували, а също и че той не ви е бил, а само имало сбутване с ръце и словесни обиди. Освен това сте се забавили и не сте обърнали внимание на тежко ранения им родственик. Как ще коментирате?

- Първо - това не е вярно. Второ - има много свидетели на случилото се. На секундата обърнахме внимание на ранения пациент. Те забавиха процеса, като влязоха в конфликт, без да имат основание.

Търсеха на момента хирург, но съществува ред, който се следва. Има изследвания, прегледи, рентгени. Ние сме тези, които ще повикаме съответния специалист в определен момент, когато сме готови с другите неща. И трето - агресията става начин на поведение. Цялото семейство са много агресивни. Тяхно право е да имат свои претенции и защити, но истината е такава.

- Имате 30-годишен стаж. Били сте участъков лекар, давате дежурства в Бърза помощ, работите и в родилно отделение, като специалист акушер-гинеколог. Мислите ли, че системата на здравеопазването не сработва?

- От ден на ден става все по-лошо и много страшно. Особено за младите специалисти. Те и затова бягат. Съчетанието на частна медицинска помощ, частни болници, недофинансирани пътеки и държавни болници, несработването с доболничната помощ между специализирани кабинети и лични лекари говори за дисбаланс отвсякъде.

Пациентът е оставен да се оправя сам, както може.

Една част от частните болници съществуват като фиктивни.



- Защо като фиктивни? Само да прибират едни пари?

- Да прибират едни пари, да. Има специалисти, които си дават дипломите там, а в същото време не работят в тези заведения. Плаща им се само за дипломата.

Работата основно се върши от определени хора, които са поставени в не много благоприятни условия, получават някакво по-високо заплащане, но и трудът там не е малък. Основната работа се върши от малко хора с по-ниско заплащане.

Държавните болници се обезкървяват от специалисти поради ниското заплащане, многото работа, агресията на населението. Хората може би си имат своите основания, защото искат обслужване, но възможностите стават от ден на ден по-малко.



- Искате да кажете, че това е една от причините за агресията?

- Да, но медицинският персонал не е виновен за това. Защото се разпокъсва - и по отделения, и по Бърза помощ, запълва дупки, работи се по 24 часа. Хората вече са преуморени. В нашата болница последните няколко години умряха 10 души.



- Имате предвид лекари?

- Да. Последният, който почина преди няколко месеца, беше на 49 години. От претоварване, от преумора. Защото работеше в тази болница в две отделения - в спешното и в инфекциозното, и в една частна болница.



- Вие също работите и в родилното отделение, и в спешното...

- Да, да. Натоварването е голямо. Но е така, за да може да се свържат двата края.

Докато личните лекари, въобще доболничната помощ, почти не работят, особено по селата.

Работят по 1-2 часа, колкото да раздадат направления

Затова спешните отделения са пълни с пациенти, които искат и изследвания, и прегледи. А спешните отделения не са длъжни да ги правят.

- Това не са ли крайни констатации, с които вашите колеги лични лекари няма да са съгласни?

- Искам да попитам колегите от доболничната помощ по колко часа работят на ден? Събота и неделя почиват ли? Нощно време почиват ли? Защо не са поставени като нас например, които не знаем почивка? А при тях заплащането е на калпак. Искам да ги попитам къде са им домашните посещения? Къде са им спешните? Отзовават ли се? Те пренасочват пациентите винаги към Бърза помощ.



- Колко е ефективен един лекар, който след 12-часово дежурство в дадено отделение отива още 12 ч да работи в Бърза помощ?

- Вече се вижда, че не може да се издържа. След това хората напускат и отиват някъде, където е по-платено и има по-малко работа.



- Във вашия случай вие как издържате?

- Аз издържам семейството си. Имам болен съпруг. Доскоро подпомагах финансово трите си деца студенти. Но и колегите ми са на мнение, че не може да се издържа дълго време на такова темпо



- Много ли са лекарите, които работят на две места като вас?

- Много. И в София имам колеги, които работят на по 2-3 места, някои са по-натоварени от мен. Но тези извънредни дежурства не ни се зачитат за трудов стаж. Въпреки че ни се удържат данък и осигуровки. Дори на колегите, които са на втори трудов договор, това не им се зачита за трудов стаж.



- Ако от вас зависи да се промени системата на здравеопазване, откъде ще започнете?

- От доболничната помощ. И там лекарите намаляват, и там няма специалисти. В същото време частните болници са оставени да правят каквото си искат. Например в Пазарджик има частна университетска болница, а праща пациентите си при нас.



- Къде е решението?

- Трябва да има ясни правила. За частни болници, за държавни, за лични лекари. Трябва да се знае кой какво ще върши, защото сега няма връзка, да речем, между болничния и личния лекар. Трябва да се преструктурира цялото здравеопазване. Да се видят кои болници са ефективни и кои - не. Кои имат персонал и кои нямат. Да се направи нова стратегия, за да може и пациентът, и лекарят да са доволни. Сега нито пациентът, нито лекарят са доволни.



- Няколко дни след побоя споделихте, че в някаква степен съжалявате, че сте лекар. Все още ли е така?

- Донякъде, защото стана така, че лекарите сме виновни за всичко в тази държава. Всеки се отрива в нас. В един момент се запитах дали си заслужава да давам толкова. Защото един лекар не може да лекува, без да даде от себе си. Винаги дава частица от себе си.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница