Оо, боже, ооо, божичко, ооох, боженце, ооу!
Изтегляне 38 Kb.
|
| ЖЪТВА
Викала тя всяка вечер, щом си легнат. По-точно, виела като вълчица срещу луната, както казват нашенци. Високо и страстно, та се чувало чак извън стените на къщата.
Илия овчарина – петоркаджията минавал от там случайно една вечер, връщайки се от кръчмата. Объркал пътя човекът. Нищо друго. Чул виковете и му станало любопитно. Поспрял се под прозореца, почакал, изпушил една-две цигари, повъртял се, а виковете продължавали. И на следващата сутрин, разбира се, разказал на селяните, чийто животни пасял, за виковете на младата жена на бай Стефан Дерта. И на другата вечер всички до един били там – под прозореца. Като угаснала лампата на втория кат, дали се минали десетина-петнайсет минати и се почнало едно пъшкане, едно охкане, реване, стенене…
Славел се като надарен мъж бай Стефан, та знаели за славата му. Четири жени бил сменил, тази била последната. Докарал я от града с кабриолета наскоро, около 30-40 години по-млада от него. Била пълна и хубава, червена като презряла диня, все усмихната и озарена. И все до него! Под ръка го държи. Колкото повече време минавало, толкова по-силни ставали виковете. Леля Славка – шивачката казала веднъж на младата жена:
Навеждала главата надолу младата булка и въздишала тежко. Всяка неделя ходела на селската баня. Да се къпе. С какъв сапун се търкала, никой не знаел, ама като излизала от там, ухаела на пресен селски хляб. Сякаш от фурна изваден. Била зачервена и топла, та още по ги биела по мерака нашенци. Зимата пък, като се зачули с оня ми ти червен вълнен шал, от банята чак до Сарая, пара се вдигало от нея.
А тя, усещайки забитите в гърба й мъжки сластни погледи, още по- бавно пристъпвала. Едва-едва.. . И с всяка срещната комшйка се спирала. Да поприказва. Ей тъй, нарочно. Да удължи любопитството… Това лято, бай Стефан получил едно възпаление, на бъбреците, че го пратили на бани. На Хисаря. Жетвено време било. И не щеш ли, в неделята, като излизала от банята, срещнала Динко Зевзека:
„ Айдее… Отиде коня в ряката…” – мина през главата на Зевзека. Нещо го зачовъркало. Решил той пак да я издебне, да я срещне, демек. Другата неделя, тъкмо се връщала през градината, от там бил пътя, Динко пък, ходел за вода на селската чешма, та случайно я срещнал. Кусал бил малко и затуй викнал отдалеч:
Сън не спал цяла нощ Динко. На сутринта, рано-рано, преварил той в къра. Едва белезникава мъгла се надигала над нивите още. Миришело на влага и жито. Стегнат и треперещ, вървял къмто дървото. Ама нищо не се мяркало. И тъкмо си мислел, че може да му е скроена шапката, Катя изникнала изпод сянката на крушата. С бяла плът и бели ръкави. Косата й светела в злато, досущ - житен клас. А гърдите й, сякаш някоя стопанка забравила в нощтвите тестото, и то, превтасало, излизало от тях. Така се показвали те – големи, кръгли и бели.
Наоколо нивите, навирили стръкове, чакали жътва. Всичко замлъкнало. Мъглата ги покрила, като я повалил той на земята, да ги пази от хорските очи. Само птиците беснеели отгоре. Сега тя викала на воля, колкото й глас държи. Викала, крещяла, смеела се… Тогава Динко угадил, че тези викове били други… По-истински. Таман свършили и мъглата се вдигнала. Сплела си тя косата като житен сноп, запретнала ръкави и двамата навлезли в истинската нива. „ Хърт – хърт-хърт „ –се чувало само съскането на сърповете. Китка й подарил Динко - от мак, лавандула и синап - та още по-красива изглеждала тя. Свършили до вечерта и прибрали зърното. Под навеса. Там още на няколко пъти Зевзека я овършал. Тогава тя му разказала историята си. Ама нали и въздуха има уши, та леля Славка сметнала, че това е нейна работа и тъй научило цялото село. На пазара в града я срещнал бай Стефан. Работела слугинче в една бирария. Чорбаджията хем я ползвал някой път, хем я биел, хем не й плащал. Харесал я Стефан. И нали милозлив бил, като всеки селянин, и щом видял сълзите в очите й, я заразпитвал каква е работата.
И докато допивал бирата си, тя му дала отговор, че е съгласна и той я довел в село. Скоро се върнал бай Стефан от курорта позакрепен. Още по-радостен станал като видял, че нивата е ожъната и житото е прибрано под навеса. Минало известно време и тя му рекла:
Тя останала в къщата, а той – в одаята, до нея. Виковете нощем ставали все по- силни и по-радостни. Бай Стефан бил доволен, че всеки ден хората като го видели, се усмихвали загадъчно. Мислел за славата си старият човек. А Катя разцъфвала от ден на ден… Динко влизал всяка вечер през прозореца и оставал до съмнало. Цяла нощ те се любели, тя тъй викала и стенела, че гласът й пробивал стените на къщата и сякаш го чували всички мъже в околността. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 38 Kb. Сподели с приятели:
|