Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие



страница1/12
Дата28.02.2018
Размер2.26 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ

Национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие

Разработена съвместно от

Правителството на Република България, български специалисти,

Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID) и

Програмата за поддържане на биологичното разнообразие (BSP), която е

консорциум от Световния фонд за Природата (World Wildlife Fund),

организацията Опазване на Природата (The Nature Conservancy)

и Института за Световни Ресурси (World Resources).

Април, 1995














Опазване на биологичното разнообразие в България


Картите в настоящия документ са изготвени от к.б.н. Ива Апостолова, к.т.н. Стоян Благоев, Гергин Благоев, Чарлз Конви и Джеймс Хендерсън чрез географска информационна система (ГИС), използваща програмния продукт ARC/INFO™. ARC/INFO™ е разработен от Environmental Systems Research Institute, Inc.

В приложение Б е представен пълният описът на докладите, въз основа на които е разработена настоящата стратегия.


Главен съставител и редактор: Кърт Майни Сътрудници:

Чарлз Конвис

Дейвид Даунс

Кристи Ферал

Франческа Грифо

Джеймз Хендерсън

Каролин Хатър

Мариета Сакалян

Никълъс Спол

Крис Уолд


© 1994 Biodiversity Support Program, Washington, DС. All rights reserved. No part of this book may be reproduced without permission of The Biodiversity Support Program.

Снимка на горицата: Пролетната циклама (Сус1атеп соит) е местен вид за Югоизточ­на Европа и Мала Азия. Photo © 1994, Димитър Пеев.


Дизайн на горицата: Мими Хътчинс, Световен Фонд за Природата, САЩ

Превод от английски: Митко Велков

Да се цитира по следния начин:

Biodiversity Support Program. 1994. Conserving Biological Diversity in Bulgaria: Тhе National Biological Diversity Conservation Strategy7. Washington, D.C.: Biodiversity Support Program c/o World Wildlife Fund.


За поръчки на изданието се обръщайте към:


Biodiversity Support Program c/o World Wildlife Fund, 1250 24th Street, NW, Washington, DC 20037, USA.

tе1. (202) 293-4800


НСОБР, бул. „Ал. Стамболийски" 27 Б, ап. 19, 1000 София.

тел: (02) 893 343




ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ

Препоръки 64

Тя е достигнала тази точка на развитие благодарение на участието и всеотдайността на стотици български граждани. Този процес трябва не само да продължава, но и да се разширява. Осъществяването на дело на стратегията – посредством реформи в държавната политика, чрез образование, научни изследвания, цялостно развитие на обществото и широк кръг конкретни и практически природозащитни дейности – ще се нуждае от поставена на действително широка основа ангажираност и решимост да се работи в името на общото благо, на националното биотично наследство и на бъдните поколения. 66

ПРИОРИТЕТИ ЗА НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ И ПОДКРЕПА 66

ПРИЛОЖЕНИЕ А 73

ОБЕКТИ ОТ СВЕТОВНОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО 74

ПРЕДГОВОР




Ние трябва да се гордеем, че България е между първите страни, които разполагат с документ, даващ възможности за стратегическо планиране в областта на дългосрочното опазване на дивата природа и на нейното разумно, устойчиво използване. Това нямаше да се направи тъй бързо и тъй навременно, ако не бе помощта на правителството на Съединените Щати, работата на неговите служители, трудът на десетки български и американски учени и природозащитници, стратегическото мислене на хората от Националната служба за защита на природата към Министерството на околната среда на България.

Жестът на Правителството на Съединените Щати приемаме с особена благодарност, защото той е насочен към опазването на заобикалящия ни неръкотворен свят, към неговата неподправена красота и чудесно разнообразие. А този свят, изпъстрен от първичните образци на биосферата, е част от природното наследство на Земята и е общо човешко достояние.

Наше общо задължение е да предадем на бъдещите поколения природното наследство, възможно най-малко накърнено от разрушителните фактори, съпровождащи за съжаление цивилизацията ни. Ето защо, подкрепата на Правителството на Съединените Щати, е великолепен пример за международна кооперация в едно от най-благородните проявления на съвременния човешки дух.

Още веднъж изразявам благодарност към всички, които вдъхновиха, подкрепиха и направиха възможно изготвянето на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие на България.



д-р Валентин Босевски

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Бележка на издателя: Разработването на настоящата стратегия беше подпомогнато от Програмата за Поддържане на Биологичното Разнообразие с подкрепата на Бюрото за Европа и новите независими държави/Отдела за енергетика, околна среда и градоустройство/Отдела за екологични и природни ресурси на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID/ENI/EEUD/ENR).


БЛАГОДАРНОСТИ




Програмата за поддържане на биологичното разнообразие изказва признателност и благодарности на следните институции, организации и отделни лица, които направиха възможна настоящата публикация:

Правителството на България и всички негови ведомства и служби, за любезното им съдействие, препоръки и експертна помощ и специално на Министерството на околната среда и неговия отдел за биологично разнообразие, защитени територии и гори (понастоящем Национална служба за защита на природата); Комитета по горите; Българската Академия на Науките; Министерството на земеделието; Министерството на териториалното развитие и строителството и Комитета по туризма;

Всички участници в състоялия се през месец март 1993 г. семинар за изработване на Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и техните колеги, за щедрия и откровен обмен на опит и за споделяне на резултатите от тяхната практическа и научно-изследователска работа; за техните критични бележки и проникновение; и за неотслабващата им енергия и ентусиазъм към настоящия проект:

Всички участващи и сътрудничещи неправителствени организации, за тяхната пионерска работа, за огласяване и споделяне на загрижеността, безпокойствата и опита на техните членове, и за осигуряване на по-широко обществено участие в проекта;

Европейското бюро на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID) и лично на Лори Фриър, специалист по околната среда, за нейната ангажираност към проекта на НСОБР;

Д-р Франческа Грифо, Ph.D., първоначален програмен директор за Източна Европа на Програмата за поддържане на биологичното разнообразие (ППБР), за проявените проницателност, перспективно виждане, всеотдайност към поощряването на съпричастен процес на сътрудничество, и енергия при разработването и осъществяването на този проект. Заслужава признателност и значителният принос, който тя продължава да прави към проекта, дори след като напусна ППБР и премина на работа в Международния център Фогарти на Националните институти по здравеопазване на САЩ;

Д-р Мариета Сакалян, Ph.D., национален Координатор за България на НСОБР, за нейния съществен принос и упорита работа по координиране и организиране на семинара, и за нейната компетентна редакция и вещо съдействие при публикуването на стратегията и основните доклади на семинара на български език.
Д-р Кърт Майни, Ph.D., основен съставител и отговорен редактор на НСОБР, чийто познания, организационни и езикови способности и умения, и търпение, оформиха един наистина стратегически документ, съдържащ огромното количество информация, представена на семинара;

Министерството на околната среда и неговия Лабораторно-информационен комплекс (ЛИК, сега Национален център по околна среда и устойчиво развитие), Института по ботаника и Института по зоология, за разбирането и съгласието техни представители да бъдат отронени от преките им ежедневни задължения, за да преминат интензивно обучение по работа с географска информационна система (ГИС) ARC/INFO™ и да съдействат по-нататък за използването на ГИС в България;

К.б.н. Ива Апостолова, Кит. Стоян Благоев, Гергин Благоев, Чарлз Конвис и Джеймс Хендерсън, за прекараните дълги часове В които превръщаха представените от отделните специалисти данни в информативни обобщени карти и за това, че направиха процеса на картиране разбираем за участниците в семинара;

Националната паркова служба на САЩ за това, че представи на семинара за НСОБР компетентния опит и познания по паркоустройство и управление на Уилям Бригл и за това, че подкрепи участието в семинара на Уилбър ЛаПейдЖ от отдела за паркове и рекреация на щат Ню Хемпшър;

Отдела за паркове и рекреация на щат Ню Хемпшър за позволението неговия директор, Уилбър ЛаПейдж, да изложи своите виждания и опит на семинара за НСОБР;

Международната фондация Крейн, Барабу, щат Уисконсин, за предоставената институционална подкрепа на д-р Майни при разработването на настоящия документ;

Дженифър Барет и Холи Сейц за помощта, оказана на д-р Майни при редактирането на английския превод на основните доклади на семинара;

Environment Systems Research Institute, Inc., за съдействието при разработването на програмното осигуряване за географската информационна система ГИС чрез пригодения за персонален компютър програмен продукт АRC/INFO™, който беше използван при изпълнението на проекта и понастоящем е предоставен на Института по зоология, БАН, както и за проявената изобретателност и творчество от неговите талантливи сътрудници;

Resolve, Inc., за оказаната ценна помощ от Сюзън Оренстейн, чиито мъдри съвети и препоръки спомогнаха за оформянето на дневния ред на работната среща-семинар за НСОБР, и чието умение осигури открития и делови дух на обсъжданията по време на семинара;

Румен Вълчев, от Националния център за разрешаване на конфликти, за споделените от него полезни виждания и оценки, и за способностите му като модератор;

Мими Хътчинс от Световния фонд за Природата, САЩ, за нейните ценни съвети и помощ при оформлението на английското издание.





РЕЗЮМЕ
У

силията за опазване на биологичното разнообразие на България са в решителен критичен стадий. Столетията интензивно ползване на земята от човека, десетилетията погрешно управление на природните ресурси при предишния режим и въздействието на настъпилите неотдавна икономически и политически промени поставят огромни предизвикателства пред природозащитната дейност, ако не се предприеме съгласувана програма за действия по опазване на природата, България ще изгуби съществен дял от биологичното си разнообразие през следващите няколко десетилетия. Такива загуби представляват значителна заплаха както за икономическото развитие и благосъстояние на страната, така и за екологичното здраве на българския ландшафт.

За щастие, България разполага със значителен брой всеотдайни природозащитници, учени и ръководители в граждански неправителствени организации (НПО), университети и държавни институции и ведомства, както и сред населението като цяло, посветили времето и способностите си на опазването на природата. Освен това, с устойчивия си демографски прираст, със солидната база от научна информация и компетентен научен опит и познания, с новосъздадените демократични политически структури и обширните пространства от естествени гори и други ландшафтни особености, България има много предимства, които вещаят всичко добро за бъдещето.

През март 1993 г. над 75 български учени, държавни служители и представители на природозащитни неправителствени организации се събраха на специален семинар, за да обсъдят състоянието и съдбата на българското биологично разнообразие. Задачата им беше да съберат, обобщят и анализират съответната научна информация, да определят целите на опазването, да дадат препоръки и набележат следващите мерки необходими за опазване на биологичното разнообразие в България. Този документ е продукт на техните доклади и дискусии.
БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА БЪЛГАРИЯ
Въпреки че България е сравнително малка по площ (110912кв.км), тя е с богато биологично разнообразие поради силно разнообразните климатични, геоложки, топографски и хидроложки условия.

Тези условия позволяват съществуването на биота, включващи 94 вида бозайници, 383 птици, 36 влечуги, 16 земноводни, 207 черноморски и сладководни риби, около 27 000 насекоми и други безгръбначни, между 3 500 и 3 750 вида висши растения, и повече от в 500 низши растения и гъби. Така България се нарежда между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа.

Българската биота включва значителен брой ендемични видове и подвидове. Растителните ендемити съставляват около 5 процента от общата флора, твърде висок дял в сравнение с други, по-големи европейски страни. Наличната информация за безгръбначните таксони сочи, че 8.8 % от ненасекомните видове и 4.3 % от насекомите са ендемични. Тези проценти най-вероятно ще се увеличат при по-нататъшното пълно изследване на тези групи.

Степента на рядкост варира значително в различните таксономични групи, като реда за флората и фауната са категоризирани повече от 700 висши растения, много от тях ендемични видове, разпространени във високопланинските райони; 567 вида ненасекомни безгръбначни (около 23 % от всички известни видове); над 1500 вида насекоми; 29 вида черноморски и сладководни риби; 2 вида змии; 78 птици (включително 16 вида от списъка за глобално застрашени видове от 1993 г. На Световния съюз за защита на природата [IUCN]); и поне 10 едри бозайници, включително черноморският тюлен-монах, ендемични делфинови подвидове морска свиня и афала, дива коза, кафява мечка, вълк, видра и европейският петнист пор.

В резултат на антропогенния натиск, през последните няколко десетилетия редица български видове намаляха до степен на изчезване. В тях се включват най-малко 31 вида висши растения, 7 безгръбначни, 3 вида риби, 2 змии, 3 птици, 2 (възможно 3) вида бозайници и 6 местни животински породи.
България се характеризира с голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и съдържа примери за почти всички основни типове местообитания и биотопи, известни в Европа. В България има редица уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са много ценни по отношение на биологичното разнообразие, включително алпийски и субалпийски растителни съобщества, ливади, влажни зони, торфени блата и езера; зрели иглолистни и букови гори; дъбови горски масиви; пещери и планински проломи; растителни съобщества с участие на елементи от средиземноморски и субсредиземноморски или степен тип; крайречни храсти и горска растителност по поречието на Дунав и по-малките реки; важни вътрешни, крайречни и крайбрежни и влажни зони; пясъчни дюни, крайбрежни варовити съобщества и други уникални местообитания по Черноморското крайбрежие; и пелагичните, литорални, сублиторални и бентосни съобщества в самото Черно море. Специално трябва да се отбележат българските гори, които покриват 39 милиона декара (35% от общия поземлен фонд на страната). От тази площ, 60% са гори с естествен произход.

Биоразнообразието на България включва видове и генетични ресурси, които се използват широко за търговски и нетърговски цели и които имат възможността да донесат важни икономически и екологични облаги. Освен стопански важните видове растения и животни (включително дървесинни горски видове, черноморски и сладководни видове риба, над 200 вида ядливи гъби и няколко стотин местни лекарствени растения), България е родина на много традиционни и редки културни сортове и породи, и на много диви родственици на облагородени домашни видове. Биологичното разнообразие на България осигурява и екологични функции, които са важни за екологичното здраве на страната, като кръговрат на хранителните вещества, биологична борба с вредителите, опрашване, естествено опазване и защита на почвите и водоемите, рециклиране на отпадъците и регулиране на хидрологичните и биогеохимични цикли.


ЗАПЛАХИ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА БЪЛГАРИЯ
Българското биологично разнообразие е изправено пред множество антропогенни заплахи. Пряката загуба и деградацията на земни и водни местообитания съставлява най-значимата заплаха за биологичното разнообразие на България, засягаща всички екосистеми - от високопланинските гори и езера до откритите водни площи и бентосните съобщества на Черно море.

Замърсяването на въздуха, почвата, подпочвените води, питейната вода и крайбрежните води в България (както и в други страни) се засили през последните пет десетилетия и представлява значителна заплаха, както за биологичното разнообразие, така и за човешкото здраве. В българския ландшафт се откриват буквално всички форми и източници на точково и неточково замърсяване - битово, селскостопанско, нефтено и нефтохимическо, промишлено и радиоактивно, които застрашават в различна степен биологичното разнообразие.

Директното използване и особено свръхползването на стопански ценни видове засяга много екосистеми, местообитания и отделни таксони. Към него спадат такива конкретни заплахи като прекомернотото събиране (и износ) на ядливи гъби, лекарствени растения, охлюви и няколко влечуги и земноводни; свръхулов на някои търговски видове риба в крайбрежните води на Черно море и в открито море; бракониерство и спортен лов на едри бозайници и птици (особено водни и хищни птици); и интензивна борба с цел ограничаване на числеността на някои хищници, особено на тези (като вълк и корморан), които се изхранват с дивеч и стопански ценни видове риба.

Като европейска страна, населявана продължително време от човека и опитомените от него животни и културни растения, инвазията на екзотични видове в България е по-малко опасна заплаха. Въпреки това, инвазиите (например на Черно море от нов вид ктенофора) са повлияли в значителна степен динамиката на основни екосистеми. Умишленото въвеждане на неместни породи и видове риба, дивеч, както и дървесни видове за стопански цели, също оказва неблагоприятно и разрушително въздействие върху местните екосистеми, видове и подвидове. Уникалният генофонд и генетични ресурси на България - местни сортове селскостопански растения, диви предшественици и родственици на културни растения и местни и примитивни породи домашни животни - също са намалели в резултат на промените в режима и начина на земеползване и стопанисване на земята, както и в цялостната икономика на селското стопанство.

Промените във владението на земята съставляват важна потенциална заплаха за биологичното разнообразие, с възвръщането на собствеността върху земята на гражданите и общините чрез процеса на реституция на земята. Реституцията предлага значителни възможности за опазване. Ако, обаче, частните собственици и местните органи на управление не са добре и напълно информирани, или не насърчават прилагането на защитни или възстановителни мероприятия и начини на земеползване, процесът на реституция може да окаже неблагоприятно влияние върху биологичното разнообразие, както извън, така и в границите на защитените територии.

Ускорените глобални промени на климата могат да имат и по-далечни последици за биологичното разнообразие на България, като се има предвид преходното положение на страната между три главни биоклиматични региона. Ако глобалното затопляне доведе до повишаване на морското равнище, неблагоприятните последици за черноморското крайбрежие също ще бъдат значителни.

Липсата на познания и неефективната политика също могат да се разглеждат като заплахи. Макар че солидната основа на научната информация за биологичното разнообразие в България е една от най-силните страни на нацията като цяло, в нея все пак има известни празноти и слабости. Най-значителните измежду тях са недостатъчна информация за видовото богатство, разпределението и разпространението на някои видове, съществуващите популации и популационната динамика и тенденции по отношение на много таксономични групи; недостатъчна информация за биологичното разнообразие в специфични географски райони; и недостатъчна информация за въздействието на различните антропогенни заплахи, както и за методите за тяхното смекчаване и за процедурите и начините за възстановяване. Освен това, налице е неадекватно разбиране от страна на обществеността на значението на биоразнообразието и заплахите за него. Липсва надеждна и леснодостъпна информация, която може да издигне на по-високо ниво обществената култура и съзнание. Свързаните с политиката слабости включват слабо прилагане и осъществяване на природозащитно законодателство и резултатно спазване на екологичните и природосъобразни административно-правни мерки и разпоредби; неефективно стопанисване и управление на защитените територии; неефективни (или несъществуващи) наказания, глоби и санкции; липса на регистрация и ефективен контрол върху добива и ползваните биологични ресурси.
РАЗРАБОТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА

Нито една от заплахите за биологичното разнообразие на България не е лесна за разрешение или предотвратяване. В повечето екосистеми различни заплахи си взаимодействат и намаляват способността на видовете и съобществата да се възпроизвеждат и запазват. За предотстраняване на бъдещите загуби на биологично разнообразие към множеството заплахи трябва да се подхожда координирано и с взаимно подсилващи се мерки и решения. Необходима е комплекса и всеобхватна програма за опазване, съставена от широка и разнообразна гама от дейности. Обобщените по-долу препоръки отразяват два първостепенни Критерия: тези действия са спешно необходими и същевременно в значителна степен постижими със съществуващите институции и финансови и кадрови ресурси.


Управление на земята и ресурсите

Ключът за опазване на биологичното разнообразие в България е възприемането на такъв подход към стопанисването и управлението на земята и ресурсите, който отчита стойността на запазването и възстановяването на разнообразието във всички мащаби, както в защитените територии и резерватите така и на земите извън тях, и при различни режими на стопанисване и управление, предлаганите в тази категория препоръки подчертават нуждата от по-добра интеграция на управлението на всички земни, водни и биологични ресурси, с цел да се запазят и възобновят екологичните процеси от които зависи биологичното разнообразие.


Защитени територии

Основата на усилията на България за опазване на биологичното разнообразие е нейната мрежа от защитени територии. Тази мрежа трябва да се разшири и развие, за да осигури защита за най-важните и застрашени територии и обекти на България, високоприоритетни райони за създаване на нови или разширяване на съществуващите защитени територии са Родопите; Черноморското крайбрежие; Странджа планина; местностите, заобикалящи или свързващи националните паркове в Рила, Пирин, Витоша и Стара планина; и долината на река Струма. Необходими са незабавни по-нататъшни мерки за очертаване на новите защитени територии и за преоценка на целите и методите на мрежата като цяло. В тези мерки трябва да се наблегне върху подобряването и усъвършенстването на управлението на земята, нормативно-правната уредба и практическото прилагане и спазване на законите, мониторинга върху състоянието на биоразнообразието, образованието и разяснителната работа, обучението на персонала, информационните служби и услуги, и възможностите за изследователска дейност.


Земи извън защитените територии

Дори ако се изпълни официалната цел за включване на 7.5% от общия поземлен фонд в България в защитени територии, мрежата от защитени територии ще успее да запази недостатъчна част от националното биологично разнообразие. Освен това, съдбата на защитените територии и на съдържащото се в тях биологично разнообразие се влияе в голяма степен от дейностите в заобикалящия ги ландшафт. По-голямо внимание трябва да се отдели на стопанисването и управлението на земите извън защитените територии, особено тези, които подлежат на скорошно връщане като частна или общинска собственост. Дейността по опазване върху тези земи трябва всячески да се насърчава чрез нови икономически стимули, по-добри интегрирани програми за управление на ресурсите, ефективни екологични данъци и такси и съобразно модифицирани анализи и оценки за икономическа ефективност на разходите и ползите, подходяща нормативна база и други реформи в цялостната политиката в тази сфера.


Устойчиво управление на ресурсите

За да се осигури устойчивото използване на икономически важните растителни и животински видове, на типове местообитания, и на почвените и водни ресурси, тяхното управление трябва да се основава на здрави екологични принципи. Устойчивото управление на рибното стопанство, на горите със стопанско предназначение, на популациите дивеч и диворастящи растения, и на земеделските земи трябва да се поощри чрез приемането на нови закони, регламентиращи вътрешното потребление и износа на важни биологични видове; въвеждането на по-строг контрол върху замърсяването и подобряване на лесоустройствените и земеделски практики; едностранни и регионални действия за опазване на рибните и водни ресурси на Черно море; и съвместни общо-балкански инициативи за сътрудничество в опазването на природата и биологичното разнообразие.


Възстановяване на местообитания

Обширни по площ области от България - особено влажни зони, гори, земеделски земи с отглеждане на интензивни култури, пасища, крайречни зони и промишлени зони - са деградирани или даже унищожени в миналото от прилагането на неразумни практики на управление. За възстановяване на биологичното разнообразие, жизнеността и продуктивността на тези земи са необходими по-големи инвестиции на време, труд, умения и знания. Възстановяването трябва да се поощрява и разширява чрез използване на такива мерки, като въвеждане на икономически стимули, разпространяване и популяризиране на информация по възстановителна екология и методи на управление, създаване на семенни банки, разсадници и развъдни стопанства, както и чрез сътрудничество с други страни по трансгранични възстановителни проекти.


Ех situ опазване

В подкрепа и допълнение на програмите за опазване in situ са необходими различни ех situ съоръжения и институции - семенни банки, опитни стопанства, съоръжения за аквакултури, непромишлени развъдни центрове, и други (включително хербариуми, арборетуми, аквариуми, ботанически градини, зоопаркове и музеи). Тези институции трябва да се засилят и дейността им да се интегрира в по-широката и обща стратегия за опазване, поддържаща както подходящото стопанско развитие на биологичните ресурси, така и проекти за устойчиво земеделие, възобновяване и реинтродукция на видове, образование на обществеността и екологично възстановяване.


Законодателни инициативи и международни споразумения

Законът осъществен инструмент чрез който се гарантира, че държавната политика и правителствените действия точно и последователно отразяват научната информация, общественото мнение и обществените ценности. Необходимо е ново и ревизирано национално законодателство, както и ратификация и прилагане на международните договори и споразумения, за осигуряване на защитата и устойчивото използване на биологичното разнообразие в България. В процеса на разработване на конкретно законодателство и на правилниците и възможностите за неговото прилагане, законодателите трябва да се стремят да създадат закони, които са добре координирани, взаимно последователни и изпълними, и които изпреварват напредъка в научните знания и променящите се социални условия. Участието на неправителствените организации в такъв момент е особено важно, ако законите трябва да отразяват съществуващото ниво на научен опит и познания и пълния обхват на възгледи и мнения сред природозащитниците и обществеността като цяло.


Политика и управление на опазването

Формулирането на ефективна политика по опазване на биологичното разнообразие и практическото изпълнение на съответните закони изискват солидна административна структура. Една от най-важните цели на настоящата национална стратегия е осигуряването на по-силна и по-добре координирана административна структура за опазване на биологичното разнообразие, както в границите така и извън защитените територии. Съществуват различни модели, които българското Министерство на околната среда (МОС), Комитетът по горите (КГ), другите държавни институции и неправителствени организации могат да приложат за ефективно стопанисване и управление на националните защитени територии и за сътрудничество в опазването на биоразнообразието на частните, общински и държавни земи. Като висок приоритет за институциите е да проучат различните начини на сътрудничество и да определят кои от тях съответстват най-добре на съществуващите нужди и произтичащите нови права и задължения.


Научно-изследователска и техническа помощ

Научната информация за биологичното разнообразие на България и неговото опазване е основата върху която е изградена настоящата стратегия. За щастие, в основната си част съществуващите знания за българското биоразнообразие са достатъчно обширни и подробни. Дейността по опазването, обаче, се спъва от множество празноти в знанията и технически ограничения. За осигуряване на по-здрава научна и техническа база за политиката и действията по опазване на биоразнообразието в България трябва да се окаже помощ и подкрепа на научните изследвания за запълване на тези празноти, както се посочва подробно в препоръките към изследователската дейност в настоящия доклад и в основните научни доклади.


Екологично образование

Настоящата стратегия няма да успее без силната подкрепа и разбиране от страна на обществеността. Те, от своя страна, могат да се подпомогнат и развият чрез включването и предаването на информация за ценностите, състоянието и опазването на биологичното разнообразие в България в учебните програми на общообразователните училища, в програмите за професионално обучение и развитие, и в различните публични форуми (включително музеи, зоопаркове, национални паркове, информационни и посетителски центрове, и масмедиите). Образователните програми по опазване трябва да имат за цел да издигнат общественото съзнание по въпросите на биологичното разнообразие, да стимулират гордост и радост от уникалната биота на България, да предоставят съществуващата и ново излизаща научна информация за биоразнообразието, да представят новите понятия и идеи в сферата на опазването и да поощряват конструктивните разисквания по стратегиите за опазване. Накрая, образованието по биологично разнообразие трябва да се провежда като част от една още по-широка национална програма за екологично образование.


Екотуризъм

С многобройните си планини, национални паркове и други защитени територии, с черноморското си крайбрежие, лозарски и винопроизводителни райони, манастири и други културни и исторически забележителности и обекти, България предоставя богати възможности за екотуризъм. Ако бъдат развити по подходящ начин, тези възможности могат да стимулират широк интерес към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, Като същевременно осигурят икономическа възвръщаемост на разходите за опазване на местно равнище. България наскоро взе мерки за поощряване и развитие на екотуризма. Тя трябва да ги доразвие, като приеме национална политика по екотуризъм и като интегрира екотуризма в процеса на общинско и регионално планиране, в екологичните оценки и в програмите за екологично образование и обучение.


Съвместно сътрудничество и партньорство

Партньорствата между широк кръг лица и организации могат и трябва да играят възлова роля в опазването на биологичното разнообразие в България. Могат да се създадат партньорство и съдружия за подпомагане на много дейности по опазването, като поддържане на парковете и туристическите пътеки, образователни и разяснителни програми, биологична инвентаризация и мониторинг, набиране и осигуряване на средства. В България такива новаторски партнъорства за целите на опазването са все още сравнително непопулярни. България, обаче, е страна богата на необходимите човешки умения, познания и решимост за изграждане на успешни партньорство в тази сфера.

Описаната тук програма за партньорство трябва непрекъснато да се развива и усъвършенства, всичките й компоненти ще изискват постоянно участие и обратна връзка с обществеността и ще трябва да се променят в процеса на изпълнение съобразно възникващите нови възможности и пречки. В изпълнението й трябва да участват всички, които имат отношение към бъдещето на биологичното разнообразие на България, включително фермери, управители на земи и имоти, ръководители и служители в различните ведомства и институции, организатори и специалисти по отдих и рекреация, преподаватели, учители, студенти и ученици, учени, еколози, природозащитници и взимащите решения ръководни кадри и политици. За да успее такава програма е необходимо съдействие от страна на всички. И накрая, успешното й осъществяване ще изисква различни дейности на международно, регионално (европейско и балканско), национално, общинско и местно равнище. При правилна координация, дейностите на тези различни нива могат взаимно да се поощряват и да се подпомагат и подсилват едни други.
Приоритети за незабавни действия и подкрепа

Няколко дейности са ключа към цялостния успех на настоящата стратегия по опазването и заслужават незабавна подкрепа от българска страна и от международната общност. Следните седем области са от неотложна важност, предлагат разнообразни дългосрочни ползи и осигуряват съществената част от основата за изграждане на цялостната консервационна стратегия.


Укрепване на научната основа за опазване на биоразнообразието

Необходимо е да се окаже помощ за укрепване на научната особа и знания за биологичното разнообразие в България, усилията трябва да се съсредоточат върху определените в настоящата стратегия липси и празноти, по-специално нуждата от базисна информация за определени таксономични групи, географски райони, антропогенни заплахи и въздействия, и методи за смекчаване и възстановяване. Други високоприоритетни нужди са подобряване на основното научно оборудване и съществуващата материална база за изследователска дейност; ревизия на Червената книга на България и създаване на нови червени книги за таксономичните категории, за които такива книги липсват; допълнителна информация и данни на ниво вид и съобщество; насърчаване на интердисциплинарните изследвания; по-голям достъп и по-ефективно разпространяване на съществуващата научна информация.


Подкрепа на законодателните инициативи

Правовите реформи и законодателните инициативи свързани с опазването на биологичното разнообразие в България навлязоха в своята решаваща фаза. Сега се формулират нови закони и се пре­разглеждат и изменят съществуващите. Измежду предложените са нов Закон за защитените територии, нов Закон за горите, нов Закон за дивеча и ловното стопанство, всеобхватен и изчерпателен Закон за биологичното разнообразие и законодателство за прилагане на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (СIТЕS). За да се гарантира, че тези закони се базират на най-пълната научна информация и отразяват най-широко общественото мнение и участието на неправителствените организации, при изработването на съответните проект-закони трябва да се окаже помощ и съдействие на българските правни експерти и на работещите с българските учени чуждестранни консултанти и съветници, на представителите на неправителствените организации и на правителствените и държавни служители. Тази подкрепа трябва да се разшири до съдействие за осигуряване на по-нататъшното пълно и ефективно прилагане на тези закони.


Разширяване и укрепване на мрежата от защитени територии

Трябва незабавно да се вземат понататъшни мерки за разширяване и укрепване на мрежата от защитени територии. Тези мерки трябва да включват: приемане на предложения нов Закон за защитените територии; пълни пълномощия и поемане на функциите от новата национална служба за защита на природата, определяне на нейните задължения и отговорности, и съдействие за координиране на функциите й с тези на другите правителствени органи; създаване на работна група, която да направи преглед на мисията и целите на мрежата от защитени територии и оценка на ефективността на съществуващата система от защитени територии; определяне на места и обекти на специален интерес или тревога с оглед включването им в мрежата; открити регионални срещи с обществеността, които да доведат до национално съвещание за изработване на подробни планове за ревизия и разширение на мрежата; и преглед на статута и състоянието на 17-те биосферни резервата в България и оценка на техните управленски нужди. Необходима е подкрепа за подобряване на стопанисването и управлението на защитените територии, включително разработване въвеждане на образователни и разяснителни програми за информиране и просвета на обществеността; укрепване на административно-правната база за прилагане на законите и санкциониране на нарушителите, оценка на кадровите нужди и изискванията към персонала; изготвяне на ефективни управленски планове; и разширяване на възможностите за професионално обучение.


Екологично образование и допълващо обучение

Много повече време и енергия трябва да се посветят на екологичното образование на всички нива, това е едно дългосрочно начинание, но още сега могат да се предприемат незабавни стъпки за започване на процеса. Тези стъпки включват разработването на национална стратегия за екологично образование; създаване на Консултативна група от учени, специалисти в областта на образованието и активисти на природозащитното дело за изготвяне на насоки и препоръки за съставянето на учебните програми по въпросите на биологичното разнообразие и неговото опазване; разработване на квалификационни програми за обучение на учители; и подпомагане на възможностите за взаимодействие и сътрудничество между българи и специалисти по екологично образование от други страни. Образователните програми не трябва да се ограничават само със студентите или училищата. Това обучение е особено Важно в процеса на реституция на земята. Необходимо е да се организира национална мрежа за информационно обслужване и допълващо обучение в селското стопанство, която да предоставя и информация за биологичното разнообразие на новите (и на досегашните) фермери и собственици на земя, както и обратно да запознава с техните тревоги и проблеми учените-специалисти и съответните ръководни инстанции.


Разработване и внедряване на политика по екотуризъм

Трябва да се подкрепят българските институции за опазване на природата и биоразнообразието и органите за регионално планиране в разработването и осъществяването на ясна и функционална национална политика по екотуризъм. В тази политика трябва да се предвиди подкрепа за редица практически дейности, включително издаването на туристически насочена литература за защитените територии; изготвяне от Министерството на околната среда на насоки за управление на туризма в защитените територии; определяне на съобразени с опазването на природата и биоразнообразието насоки и изисквания при проектиране на основни строителни и благоустройствени дейности; създаване на система от икономически стимули и преференции за консервационни проекти; и предоставяне на актуална търговска информация и маркетингови консултации на местните занаятчийски гилдии и производители.




Насърчаване на опазването на басейна на Черно море

За възстановяване и опазване на биологичното разнообразие и икономическите ресурси на Черно море са необходими както национални, така и международни мерки. На национално равнище е необходимо да се подкрепят усилията за определяне на биологично важните зони за включването им в мрежата от защитени територии; за провеждане на общонационално комплексно планиране и устройство на крайбрежната зона; предприемане на възстановителни мероприятия и мерки за намаляване на замърсяването и смекчаване на неговите последици ; засилено регулиране и контрол върху прилагането и спазването на екологичните разпоредби. На международно равнище трябва да се подпомогнат съвместните усилия за решаване на проблемите с трансграничното замърсяване, свръхползването на ресурсите и неправилните мелиоративни и устройствени дейности; да се подкрепи провеждането на мониторинг върху биоразнообразието и устройствената консервационна дейност; възстановяването на морското биоразнообразие; научните изследвания на ниво екосистема върху Черно море и неговото биологично разнообразие; и прилагането на Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване и по-нататъшно осъществяване на Плана за действие за Черно море.


Насърчаване на опазването на природата на Балканите

Опазването на биологичното разнообразие в България изисква сътрудничество и координация със съседните страни. Обратно, действията предприети в България оказват влияние и извън нейните граници. Трябва да се подпомогнат усилията за проучване на общите интереси и тревоги, за обмен на информация и координиране на плановете за опазване на биологичното разнообразие с другите страни на Балканския полуостров, към краткосрочните действия, които могат да заздравят съществуващите връзки и да изградят основата за съвместни консервационни проекти и сътрудничество в областта на опазването спадат проучване на проблемите на опазването на биоразнообразието във важни транс гранични райони; спонсориране на регионална Конференция по биологичното разнообразие на Балканския полуостров и неговото опазване; създаване на експертни консултативни съвети във всяка балканска страна; съвместни научни изследвания върху биогеографията и биологичното разнообразие на Балканския полуостров; съставяне на общобалкански Червени книги; и ландщафтно консервационно планиране и устройство в пограничните райони. Макар че сегашната политическа и икономическа нестабилност в региона затруднява започването на такова общи действия, съвместните проекти за опазване могат да дадат положителен стимул за народите в региона и да допринесат за постигането на по-стабилно и мирно бъдеще за Балканския полуостров като цяло.




ВЪВЕДЕНИЕ

П

рез последните няколко години България претърпя дълбоки социални, икономически и политически промени. Тези промени имаха и ще продължат да имат дълготрайни последици за опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на биологичните ресурси. Официалните власти, научната общност и природозащитниците в България предприемат различни действия в отговор на тези промени. В същото време, различни чуждестранни екипи за оценка на въздействието върху околната среда посетиха страната и докладваха за нуждата от разработване на национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) е кулминацията на един тригодишен процес. Този процес бе финансиран от Европейското бюро на Американската Агенция за международно развитие (USAID/EUR) и се проведе като техническа помощ за правителството на България и неговото Министерство на околната среда (МОС). НСОБР се координираше чрез основаната в САЩ Програма за поддържане на биологичното разнообразие (ВSР) - Консорциум от Световния фонд за дивата природа, Организацията за опазване на природата и Центъра за международно развитие и околна среда към Института за световни ресурси. ВSР подпомага усилията за опазване на биологичното разнообразие, като съдейства за подобряване на условията и качеството на живота в развиващите се страни чрез подобряване на опазването и използването на биологичните ресурси.

Настоящата стратегия е разра­ботена в съответствие с изискването за национално планиране на природозащитните дейности, залегнало в Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г., която България е подписала. Стратегията отразява и препоръките на проведеното през 1992 г. от Световната банка Проучване за стратегия за околната среда В България. НСОБР е първият стратегически план на национално ниво за опазване на биологичното разнообразие, изготвян в страна от Централна и Източна Европа.

Централно място в процеса на планиране зае работната среща-семинар за Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие, състояла се в Свети Врач, близо до гр. Сандански, от 12 до 20 март 1993 г. Семинарът и подготвените за него документи бяха замислени така, че да подпомогнат постигането на консенсус за такава национална стратегия и да осигурят рамката за бъдещата чуждестранна помощ по проектите за опазване и развитие. Семинарът имаше следните цели и задачи:



  • Да се събере и оцени наличната информация за биоразнообразието, като предпоставка при планиране на бъдещи дейности в областта на природозащитната в България.

  • Да се определят целите за опазване на биологичните ресурси и биологичното разнообразие в България, както и да се определят биологично важни области и приоритети за природозащитни (консервационни) действия.

  • Да се изясни нормативно-правната и социална база за опазване на биологичните ресурси и възможностите за формиране на целеви фондове за финансиране на природозащитните дейности.

  • Да се определят приоритетите и механизмите за постигане на це­лите на опазването.

  • Да се препоръчат по-нататъшни конкретни стъпки за разрешаване на неотложните проблеми.

Сред 75 участници в семинара имаше широк кръг от български учени, представители на държавни ведомства и неправителствени организации (НПО), както и няколко чуждестранни

консултанти. Преди провеждането на семинара, в средата на 1992 г., бяха формирани пет екипа със задача да активизират и осигурят конкретен принос към процеса, да подготвят основните работни доклади, и да изготвят съответни препоръки.



Екип по биологично разнообразие, съставен от специалисти по биологични науки, които подготвиха доклади за българската гръбначна и безгръбначна фауна, висшата и низшата флора, гъбите, растителните съобщества, сладководната и черноморска биота. Използвайки технологията на географската информационна система (ГИС) за картографски анализ, членовете на екипа изготвиха карти, представящи в обобщен и синтезиран вид разпространението, териториалното разпределение и състоянието на биологичното разнообразие.

Екип по приложна биология предостави информация по приложните аспекти на ползването и опазването на ресурсите, като се съсредоточи преди всичко върху традиционните и съвременни ползвания на лекарствените растения, гъбите, растителните и животинските генетични ресурси, почвите и горите.

Екип по социални науки, съставен от чуждестранни и български специалисти, подготви експертна информация по правните и нормативни аспекти на опазването на биоразнообразието, устройството, стопанисването и управлението на защитените територии, икономиката на природните ресурси и регионалното планиране и териториалното устройство и развитие.

Екип на неправителствени организации се потруди да определи ключовите социални, икономически и политически. проблеми, свързан с околната среда и опазването на природата и биоразнообразието в България. За тази цел, участващите в екипа пет неправителствени организации проведоха обсъждания със своите членове и изготвиха доклади, възоснова на анализите и изводите от техните срещи и от специално проведените социологични проучвания и анкети сред собственици на земя и други заинтересовани граждани.

Заедно с тези екипи работи и информационен екип, съставен от специалисти по географски информационни системи и картиране от различни български институти и от американския Институт за изследване на системи за околната среда (ЕSRI), който изготви карти за семинара и за документите по националната стратегия. Тези карти изиграха решаваща роля за разработване на националната стратегия, предоставяйки нови инструменти за планиране и устройство на земеползването и устойчивото управление на биологичното разнообразие както в, така и извън защитените природни територии в България. Създаването и прилагането на ГИС в работата по стратегията беше подпомогнато от USAID от Агенцията за опазване на природната среда на САЩ и от програмата фар на Европейската общност (РНАRE, английски инициали на Действие за реструктуриране на икономиката на Полша и Унгария).

Работната среща събра на едно място тези пет екипа. Присъстваха Заместник Министърът на околната среда, Президентският съветник по въпросите на околната среда, представители на Парламентарната комисия по околна среда; на Управлението по биологично разнообразие, защитени територии и гори на МОС (понастоящем Национална служба за защита на природата към МОС); на Българската Академия на науките; на Министерството на земеделието; на Министерството на териториалното развитие и строителството; на Комитета по горите; и на Комитета по туризъм. В хода на 8-дневния семинар участниците представиха докладите си, ангажираха се в задълбочена дискусия по изложените в тях данни и обсъдиха препоръките и приоритетите за дейностите по опазване на природата и биоразнообразието. С помощта на готовите и изготвени на място карти участниците бяха в състояние да илюстрират, съпоставят и обобщят в синтезиран вид изложените в подкрепа на техните дискусии данни.

В настоящия документ се обобщават резултатите и препоръките от семинара. Макар че в него се съдържа информация и препоръки от по-общо значение за всички, които са заинтересовани от опазването и устойчивото развитие на природата, той е специално адресиран кьм следните лица и институции:



  • Участниците в работната среща-семинар за изготвяне на НСОБР, чиято упорита работа в сътрудничество с многобройните им колеги и с подкрепата и заради благото на техните съграждани, постави основата върху която се изгражда настоящата стратегия. Пълният текст на всички представени на семинара доклади, заедно със съответните карти, се публикува в отделно издание от Програмата за поддържане на биологичното разнообразие.

  • Българските граждани, учени, неправителствени организации и ръководни правителствени и държавни служители, от които зависи бъдещото развитие и успешното осъществяване на стратегията.

  • Природозащитниците и специалистите в областта на опазването на природата и биоразнообразието в други страни, особено страните от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз, които се сблъскват със същите предизвикателства и трудности както България и много от които са се заели с разработването на техни национални стратегии.

  • Различните международни организации за опазване и развитие и финансови институции, чиято подкрепа ще бъде от решаващо значение за постигане на дългосрочните цели на настоящата стратегия.

Защитата на биологичното разнообразие, утвърждаването на демократичната традиция и изграждането на устойчива икономика са три взаимно свързани предизвикателства, които и в идните години ще изискват внимание и ангажираност от страна на всичките 9 милиона български граждани и избраните от тях представители в сферата на държавното управление. Надеждата на всички, които работиха върху изготвянето на настоящата стратегия е, че тя ще бъде полезна като стимулира действия за запазване на биологичното разнообразие на България на общинско и национално равнище, създавайки в същото време социални и икономически блага за настоящите и за бъдещите поколения.







Каталог: devedu -> resources
resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб
resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II
resources -> V. мерки и подходи за постигане на целите VI. Дейности и финансова рамка VII. Организация на изпълнението на плана


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница