Операция „Айсберг 3 Силата на вечното благовестие



Дата27.11.2017
Размер247.05 Kb.
Операция „Айсберг“ - 3

Силата на вечното благовестие


https://www.youtube.com/watch?v=LHs9Jxh5YXM
Тази презентация е съвместно усилие на различни личности и служения, които споделят обща загриженост относно фино проправящия си път спиритизъм в ЦАСД. Докато слушате думите на говорителите, моля Ви да проумеете че:

1.Ние обичаме нашата църква и търсим начин как да я защитим от атаките на врага.

2. Имена на хора са споменати поради широко разпространения обществен характер на тяхното влияние и материали (виж Римл. 16:17).

3.Ние не съдим мотивите и оценяваме единствено онова, което ни е представено. Нашата цел не е да нараним репутация или да смалим извършеното от тях добро, но по-скоро да насочим към Исус Христос и Библейската истина.

4.Не твърдим, че сме безпогрешни. Само Бог е безпогрешен. Молим се за всички участници в тази полемика и много от нас са в диалог с личности, с които не сме в съгласие.

5. Тези серии са заснети през октомври 2014 г. За нова информация посетете www.operationiceberg.com


Добро утро, светии. Благословена събота на всеки. Чест и привилегия е да съм с вас тази сутрин. Преди да се заема с вестта, тази сутрин още веднъж ще ви поканя да се присъедините заедно с мен в молитва, в търсене на Божието ръководство, в търсене на Неговата защита, така че ушите ни да бъдат отворени и очите ни способни да видят. Нека заедно се помолим.

Небесни Отче, още веднъж идваме при Теб сега, приготвяйки се да разчупим Хляба на живота разкривайки Твоите думи, така че да можем да видим какво точно искаш да знаем за това последно време. Отче, знаем, че времето е кратко. Знаменията са навсякъде около нас. Тези знаци не са с цел сензации, а за да ни помогнат да насочим погледа си навътре и да изследваме взаимоотношенията, които имаме с Теб. Отче, когато днес говорим за силата на вечното благовестие, моля се Ти да бъдеш издигнат - всяка дума, всяка мисъл да дойде отгоре, светите ангели да ни заобиколят, да ни обградят със защита и да ни донесат цялата мъдрост и знание в истината. В името на Исус , амин!


Тази сутрин искам да споделя с вас какво е историческото послание на адвентизма от седмия ден. Нарекох го „историческо послание“, защото то е основата на всичко, в което ние вярваме като адвентисти от седмия ден. Трябва да погледнем за малко в историята. Преди четири години, когато започнах своята следдипломна работа в Университет на източното крайбрежие, започнах пламенно да следвам пътя, който вярвах, че Господ ме беше призовал да поема. По време на записването ми за докторантура в университета имах професор, който се доближи до мен - той беше един от главните професори, които имах, - та той се приближи и ми каза: „Ти, като адвентист от седмия ден, имаш нужда да проумееш, че твоята църква е в криза”. И разбира се, аз наострих уши – какво ли има предвид като ми казва това? Е, скоро, през следващите няколко семестъра на изучаване открих, че неговата дефиниция за криза и моята са противоположни. Когато започнах да дискутирам с него разбрах, че неговия мисловен процес върху адвентизма не е в хармония с нашите исторически основания на вярата. В резултат на това Господ ми позволи да се потопя в Писанието и Духа на пророчеството, както никога преди. Така, от онова изследване се роди посланието, което тази сутрин споделям с вас. Малко по-рано сутринта споделих с пастор Томпсън, че ако трябва да направя това точно и прецизно, се нуждая от девет проповеди, но тъй като не разполагам с такава възможност, ще се опитам да се вместя максимално в рамката, която имаме, защото имам да споделя твърде много, за твърде кратко време. Ако не успеете да схванете всичко, не се безпокойте. Ще ви предоставя тези записки да бъдат на ваше разположение, тъй като смятам, че трябва да приемете нещата, не защото аз съм ги казал, а за да се потопите в Божието слово. Защото това са думи на живот. Да се задълбочите в Духа на пророчеството и да проучите дали казаното от мен е в хармония с това, което трябва да разбираме в тези последни дни.

Тази сутрин искам да започнем с фундаменталния пасаж за днес. Да отворим Библиите си на Посланието към Тит. Обърнете внимание как през годините тези думи стават трудни за разбиране. Ще трябва да си сложа очилата, за да съм сигурен, че дума няма да пропусна.

Тит 2 гл., започвайки от стих 11: Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, 12. и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, 13. ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, 14. Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела. 15. Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира”.

Сигурен съм, че сме запознати с този текст от Писанието. За съжаление, поради все по-рутинното му четене ми се струва, че пропускаме самата сърцевина на посланието, което апостол Павел иска да ни предаде. Вярвам, че пасажът, който току-що разгледахме, се отнася точно за време като нашето. Ако пропуснем да го схванем, да го приемем в светлината на Божието слово и истината, която произлиза от него, когато огнените изпитания ни връхлетят, можем да се окажем пресети от движението на Божия остатък. Не знам за вас, но аз вярвам, че точно в този момент пресяването тече между нас. В такъв случай, днес ще слушате още повече прякото свидетелство. Вестта, която чухме последната вечер, както и следващата, която ще чуем следобед, са замислени с ясната цел да бъдем уверени и информирани, та да не попаднем в клопките на врага. Думите, които ви споделям тази сутрин, са с цел да ви дам вестта на адвентизма от седмия ден. Защо? - За да можете, както се казва във 2 Петрово, да бъдете установени в настоящата истина и, за да можете да различавате истината от заблудата. Смятам, коректно е да ви кажа, че онова, което чухте досега на тези срещи, е само върха на айсберга, който заплашва да разтърси кораба на адвентистите от седмия ден. Този кораб е истината, че чрез пълно предаване и чрез обитаващата сила на Светия Дух вярващият може да живее живот на победа над изкушенията и греха. С други думи, Господ може да усъвършенства нашите характери така, че да станат като този, на Исус Христос, точно преди края на благодатното време и Неговото второ идване. В кратце: нашето движение се породи, за да бъде част от заключителната работа от последната фаза на изкупителното дело на Исус Христос в Светая Светих на небесното светилище - реабилитирайки Божия характер, възстановявайки Божия образ в човечеството и разкривайки на света, че Христос, който ние познаваме, Христос, Който се проповядва в тази Библия, може напълно да промени нашия живот. Трябва да разберем това. Трябва да разберем какво значи да си част от остатъка. Това е нашето послание, братя и сестри.

Сега трябва да направя пауза и да изясня за какво става дума в това течение на Изплуващата църква. Трябва напълно да го изясня защото, когато го разберем, всичко останало много естествено ще си дойде на мястото. Библейският изследователски институт, който е част от ГК заявява: „Целта е нищо друго, освен деконструкция на църквата такава, каквато я познаваме и създаване на екуменическа църква, която има само няколко (ако въобще има), солидни доктрини, на които да постави основите си”. Е, каква е тази деконструкция, за която говорим, братя и сестри? Мисля, че по-ясно ще го разберем, когато си отворим Библиите и Духа на пророчеството и погледнем по-внимателно, защото ще ви представя, че няма нищо ново под слънцето. Често съм се чудил, какво се има предвид, когато съм слушал и чел за Омега на отстъплението. Разбирайки от гръцки, че омега е в края на линията осъзнах, че е крайно наложително да осмисля какво означава алфа – думата, която стои в началото. Така че искам да ви споделя сега някои много силни послания, някои много силни пасажи от „Избрани вести” том І. Вярвам, че това, което ще чуем от Духа на пророчеството не е само с цел подбуждане и вдъхновение. Смятам, че те са авторитетни за обосноваване, вярвам че Елън Уайт бе пророк. На стр. 194 тя пише: „Никоя лъжа не е от истината. Ако следваме хитро измислени басни, ние се съединяваме със силите на врага срещу Бог и Исус Христос. Бог призовава, които носят бремето на човешки изобретения да счупят това бреме и повече да не бъдат подчинени служители на хора”. Това послание е дадено специално за изкривената теология на д-р Дж. Х. Келог в началото на ХХ в. Разбиранията на д-р Келог по отношение на Бог Отец и разбиранията му за пантеизма предизвикаха сериозни смущения не само между ръководителите, но също и сред миряните. Тези негови виждания поставиха сцената за сериозните отклонения, които щяха да настъпят и посеят своите семена през петдесетте години на ХХ в., и днес ясно се вижда почти пълното заличаване на умоляващата истина, разкрита в Писанието. Бог е, Който е сред осъществяването на Божието последно реформаторско движение. Сестра Уайт има много да каже за Алфа-отстъплението.

Сега искам да слушате много внимателно, защото това ни отвежда у дома. „Битката се води в момента. Сатана и неговите ангели работят чрез цялата измамливост на неправедните. Те полагат неимоверни усилия да отклоняват души от истината, встрани от праведността, да сриват до руини из цялата вселена. Те работят по необикновен начин да представят на множествата измами, да вземат в плен души. Техните усилия са неспирни. Врагът винаги се стреми да въвежда души в невярност и скептицизъм. Той би се разправил с Бог и с Христос, Който се въплъти, за да обитава между нас, за да ни научи на покорност спрямо Божията воля, та да можем да сме победоносни над греха”.



Схванахте ли основния пункт на този пасаж? Използвайки фината измама на спиритизма, дяволът ще се опита да заличи идеята, че Христовото естество е същото, като нашето паднало естество и че Божиите деца могат да победят природните страсти и желания на плътта точно както Той, чрез пълно предаване на волята на Бог-Отец, и имайки Духа, работещ в нас и чрез нас. Това е – Сатана ще направи всичко, което може, за да премахне всяка мисъл, че последното земно поколение може да спечели победа над греха чрез пълно предаване на Христос. Това разбираме като праведност чрез вяра. Относно текста, който прочетохме в Тит, нека се вгледаме по-внимателно. Често си мисля, че малко се объркваме, защото Павел е един голям ум и трябва да се вгледаме в пасажите, които той навързва с голямо внимание. Ето, забележете какво казва: „… за да ни изкупи от всяко беззаконие”. Изкупени! Той ни извади от всичкото нечестие, за да очисти за Себе Си отбран народ. Срещаме идеята за избраността още в Изход 19:5, 6, където Господ казва: „Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; 6. и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните”.

Помните, нали? Петър казва същото в своето Първо послание във 2 гл., където описва разбирането за църквата и членството като за живи камъни, царско свещенство, избран род. И това, че сме особен народ, не означава „странни“, но по-скоро „специални“. Такива, които са осветени, означава, че са „храм на Христос“. Ние трябва да сме ревностни за добри дела, отричащи се от нечестието и светската похот. Виждате, концепцията за тази земна временна мръсотия трябва да се премахне, гледайки към блажената надежда, а тази блажена надежда е Второто пришествие на Христос. С други думи, систематичната концепция в тази фраза, в този пасаж е, че с тези неща трябва да се занимаваме преди да се уверим, че можем да кажем: „Ето, това е нашият Господ! Чакахме го и Той ще ни избави“. Има работа за вършене. В смисъла на Павловите думи тук няма никакво съмнение. Според мен това майсторско изявление съдържа пълното описание на Божия идеал за Божия народ навсякъде из цялата Библия. Павел успява да повлияе на почти всички доктрини за християнски начин на живот, които би трябвало да отличават истинската църква днес. Но вие няма да откриете тези въпроси, дискутирани в теологията на Имърджинг движението. Това просто няма да се случи. В думите на Павел откриваме доктрините за истинското освещение, както и пълната победа над всякакво нечестие. Коя част на думата „всяко” не разбираме? С други думи плътта и плътският ум могат да бъдат победени, като се следват думите на Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам”. С други думи – аз трябва да допусна Христос чрез силата на Светия Дух вътре така, че себичността ми и собствената ми правда да бъдат премахнати, а единственото, което да остане на тяхно място, да е Христовата праведност. Братя и сестри, мисля, че ако се подобрявам малко по малко с напредване по моя християнски път, то това е еволюция. Аз не се подобрявам. По-скоро с все по-дълбокото ми потапяне в Христос всяка картина на его-то изчезва и остава само Христос. Ще говорим още по това по-нататък. Как го правим? - Чрез вяра. „Защото сте спасени по благодат чрез вяра”. По-нататък Павел пише: „Благодатта, която ни носи спасение, учи верните светии да гледат блажената надежда на Второто Христово пришествие”. Ние очакваме ли Пришествието? Подготвяме ли са бъдем завършени с това, което става тук? Миналата вечер пастор Уолбърг каза: „Аз съм готов да си отида у дома”. Аз също. Нужно е да живеем в радостно очакване на Христовото завръщане. Тази църква на последното време, от която сме част, е нужно да е отделена от отстъпническия начин на живот на плътското множество и е нужно да отречем нечестието и светската похот. За съжаление изглежда тези, които приемат постмодерната Имърджинг теология, се опитват да ни убедят, че идеята за победа над греха в плътта е чужда на истинското евангелие. Изглежда те ни казват, че ние сме отстъпили от това разбиране през далечната 1957 г. при публикуването на „Доктринални въпроси”, което впоследствие беше утвърдено чрез ученията на Дезмънд Форд през 1979 г. Това постмодерно, евангелистко земетресение е разложило адвентизма. И те ни казват, че ние, които вярваме в ученията на М. Л. Андреасен и Елън Уайт по въпросите за усъвършенстването на характера, са отклонение от истинското християнство. Постмодерното вярване е, че нашият характер никога няма да бъде усъвършенстван преди Христовото завръщане. И това при положение, че сам Христос в Матей 5:48 каза: „Бъдете съвършени както е съвършен небесния ви Отец”. Казва ни се, че ще продължим да грешим отново и отново, и отново. Плътта и плътският ум не позволяват друго. Попадаме в омагьосан кръг на падение и изповед. Това е римокатолицизъм. Разбирам цикъла на падение и изповед. Падение и изповед! Но няма победа. Само и единствено падение и изповед! Но Исус Христос може да ни даде победата. Той ни казва съвсем целенасочено, че ние можем да победим. На жената, хваната в прелюбодейство, каза: „Иди си и не съгрешавай вече”. Дали говори за едно единствено нещо? Или говори за всичко, което потенциално може да ни уязви, което може да ни провали? „Иди си и не съгрешавай вече”. Какво значи това? Спри да съгрешаваш. Със свои собствени сили това човек не може да го направи. Постмодерното вярване ни казва, че всичко, което имаме да сторим, е просто да вярваме в Исус. Исус е всичко! Същото това изявление – Исус е всичко, ме кара да спирам и да питам: За сметка на какво?

Когато тази сутрин пастор Уолбърг имаше някои размишления, сподели с мен за тази книга. Първоначално аз не мислех да споделям от нея, но в крайна сметка се реших, защото мисля, че ще ни даде представа за това, какво се случва. Тази книга се казва „Гласове. Проект Едно”. Там, по отношение на Христос, един от авторите заявява: „Той нито тогава, нито сега призовава хора да следват религията или някаква деноминация, кауза или движение. По-скоро Той ги призовава към Себе Си”. И продължава с цитат на Карлайл Хейнц, че „Той самият е посланието, не ученията. Той самия е конституирал християнството”. Но вие не можете да имате Исус, а да изключите Неговите учения. Христос и ученията Му вървят ръка за ръка. Много хора приемат Исус просто за един много добър човек и нищо повече. В такъв смисъл се смятат за християни, но без да вярват, че Той е Бог. Извинявам се, но тези двете не си хармонират. Или Христос е всичко, което казва за Себе Си, или просто е един лунатик. Най-лудият човек, ходил някога по лицето на земята. Но ние без съмнение знаем, - защото тази книга ни казва, - че Той е всичко онова, което казва за Себе Си. Искаме ли да Го следваме? Искаме ли да Го следваме на основа онова, което Той ни заповядва, а не на основата на онова, което ние мислим? Амин! Казва ни се от застъпниците на това послание, че ако ние просто отстраним различията, стандартите, доктрините, тогава ще изплува истинската църква? Това мислене поставя под заплаха ученията, които са основа на нашето движение, защото нашето движение е горния камък на протестантската реформация. То поставя финалния щрих на делото, което Уиклиф започна, Лутер продължи, Калвин надгради на Джон Уесли, на Уилям Милер през ранните години на ХІХ в. Много от нашите учения днес са изкоренявани от неверни адвентисти. И много, много попадат в тази измама. В такъв случай се нуждаем да издигнем Христос и Неговите учения, по отношение на силата на вечното евангелие. Това е и заглавието на посланието днес: Силата на вечното евангелие. В Матей 24:14 се казва следното: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът”. Така че въпросът, който идва, е каква е тази сила? Нещо повече – какво е това евангелие? Ние сме запознати с израза „вечно благовестие“. Той върви ръка за ръка с адвентизма. Но какво да кажем за силата на онези, които го поддържат? Писанието заявява: „А на онези, които Го приеха като Христос, даде им власт да се нарекат Божии чеда. На онези, които повярваха в името Му”. Разбирате ли какво значи да си син Божий? Да си съвършено пресътворен в Христово подобие. Защото точно това означава в близкоизточния идиом „да си син“ – да си подобие на бащата. И ако на нас е била дадена тази сила чрез Христос, чрез доверие и покорство във всичко, което Той ни е дал, ние също можем да изискаме това обещание, но въпросът е как го приемаме. Авакум 2:4 ни показва: „Праведният чрез вяра си ще живее”. Чия вяра – вярата Исусова. Единственото нещо, което ще ни подготви е да го приемем. И съвсем не е неточно разбирането, че освещението на светиите е причинило забавянето на Неговото идване. Пишейки по този въпрос във „Великата борба“ сестра Уайт казва: „Хората все още не са готови да посрещнат своя Господ. Все още има подготвителна работа, която трябва да се извърши за тях. Защо трябва да им се даде? Насочвайки умовете си към Божието светилище в небето и пристъпвайки с вяра там, където е техният Първосвещеник, ще им бъдат открити нови задължения”. Промени ли се нещо с преминаването на Исус от Светая в Светая Светих? - Казва се, че „ще им бъдат открити нови задължения“, нали така? Знаем ли какви са тези задължения? - Да видим: „Друго послание на предупреждение и упътване трябваше да се даде на църквата” - казва пророкът. Кой може да съм аз в деня на Неговото пришествие? И кой ще устои, когато се яви Той? Той ще очисти Своя народ като огъня на пречиствач. И ще седне като очистител и пречиствач на сребро и ще очисти левиевите синове. Ние синове на Левий ли сме? Амин! „И ще ги очисти като злато и сребро и те ще направят приношение на Господа в правда”. Тези, които ще живеят на земята, когато Христовото застъпничество приключи в небесното светилище, ще трябва да могат да стоят в присъствието на Светия Бог без Ходатай. Това не означава без Божия Дух, обитаващ в тях, но това значи без Христос. Той винаги е на разположение да ни ръководи, да ни упътва. Но посредничеството ще е завършило. Други възможности за спасение няма да има. Тогава всички ще трябва да са без петънце, характерите им очистени от греха чрез попръскването на кръвта, чрез Божията благодат и със своите прилежни усилия. Обърнете внимание на този израз: „Те трябва да са покрити в битката със злото“. Докато Изследователният съд тече в небето, докато греховете на каещите се светии биват премахвани от светилището, има специална работа по очистване на премахване на греха измежду Божиите люде.

Това дело е още по-ясно изявено в посланията на Откровение 14 глава. Когато това дело бъде завършено, Христовите последователи ще бъдат готови за Неговото явление. Много от нас мислят за Тройната ангелска вест в Откровение 14 глава и въпреки това често си мисля, че съществува опасността да пропуснем какво Господ иска да ни покаже, и то е, защото не дълбаем достатъчно дълбоко. Така че сега ви каня да си отворим Библиите именно на Откровение 14 глава, където ще започнем със стих 6: „И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. - Всички сме запознати с това. - 7. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”.

Нуждаем се да изследваме тази първа ангелска вест, защото в един коректен анализ всичко друго се осмисля. Не можете да имате първата ангелска вест – толкова много искат да проповядват за печелене на души, без да разбират нито първата, нито втората ангелска вест. Ние често сме готови да отправяме послание за белега на звяра, но не разбираме какво предхожда тази страшна вест. Така че нека я анализираме сега. Започваме с фразата „бойте се от Бога”. Какво значи това?

Пс. 34:11. Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа”.



Пс 19:9. „Страхът от Господа е чист, пребъдва до века”.

Пс. 111:10. „Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века“.

Пр. 1:7 „Страх от Господа е начало (главна част) на мъдростта”.

Пр. 8:13 „Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста”.

Пр. 10:27 „Страхът от Господа придава дни”.

Пр. 14:26, 27. „В страха от Господа има силна увереност и Неговите чада ще имат прибежище. 27. Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта”.

Пр. 19: 23 „Страхът от Господа спомага към живот; Който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло”.

Такъв няма да е посещаван от зло. Йоан 15:5 показва допълнително какво значи да пребъдваш. Исус каза: „… който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо”.

Пр. 23:17 „Сърцето ти да не завижда на грешните, но да пребъдва в страх от Господа цял ден”.

Ис. 2:10 „Влез в скалата и скрий се в пръстта поради страха от Господа, и поради славата на Неговото величие”.

Какво означава да се боиш от Господа? - Означава да Го познаваш. Интимно! Да си скрит в Него и да имаш пребъдваща, спасяваща връзка с Исус Христос.

Когато имаме това, Той ни позволява да преминем към следващата фаза на тази първа ангелска вест. „Отдайте Нему слава!”

В Изх. 33:18-23 виждаме Мойсей на планината да говори с Бога: „Господи, искам да Те видя, да видя славата Ти”. И четем, че Мойсей казва: „Покажи ми, моля, славата Си. 19. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост и ще проглася пред тебе името Иеова… 21. Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; 22. и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина”.

Не прочетохме ли преди малко Исая 2:10? - Влизане в какво? Ние имаме нужда да се скрием в Скалата. Недопустимо е да има никакво присъствие на „его“, братя и сестри. Ние трябва да сме в Христос. Тогава придобиваме представа за прекрасния характер на Бога.

Изх. 34:6, 7. „Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, 7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение”.

Числа 14:21. „Но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целият свят с Господната слава”.

Втор. 5:24. „Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив”.

1 Лет. 16:10. „Хвалете се с Неговото свето име; нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа…  24. Възвестете между народите славата Му, между всичките племена чудните Му дела… 28. Отдайте Господу, вие, семейства на племената, отдайте Господу слава и сила. 29. Отдайте Господу славата, дължима на името Му; донесете принос, и влезте пред Него; поклонете се Господу с великолепие свето”.

Ис. 40:5. „И славата Господна ще се яви, и всяка твар купно ще я види;
защото устата Господни изговориха това”.

Светът ще я види и Неговият народ - също. Продължавайки напред скрити в Христос, разбирайки страха от Господа, ние ще Му отдадем слава. Призовани сме да отразяваме съвършено характера на Христос във всяка мисъл, думи и дела. В противен случай ще имаме проблем. Всички, които съгрешават, отпадат от славата Божия. Имаме нужда да бъдем препрограмирани. Нужно е нашите умове да бъдат преобразени, за да можем съвършено да отразяваме Христовия характер.

Защото настана часът, когато Той ще съди”. Казано по друг начин: „Тогава светилището ще се очисти”, „защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие”?

Ез. 9:4 ни казва: „И Господ му рече: Мини през града, през Иерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него… 6. и започнете от светилището Ми”.

Въздишаме ли, плачем ли за мерзостите, които виждаме, че изпълват света около нас? Страдат ли душите ни, постим ли, молим ли се, казвайки: До кога, Господи? До кога? До кога?

Йов 34:4. „Нека си изберем правото, та да знаем помежду си доброто”.

Нека помежду си да знаем какво е добро.

Нали помните един млад управник, който дойде един ден при Христос и каза: „Учителю, благи! Какво добро да сторя, за да придобия вечен живот? И Исус го запита: „Защо ме наричаш благ? Един Господ е благ”. Или казано другояче: „Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите“. Естествено, младият човек попита: Кои? И Господ ги изреди, и му каза: „Иди, продай всичко що имаш и раздай на бедните, и ела и Ме следвай”.

Макар този младеж да твърдеше, че е опазил заповедите от младостта си, неговото сърце не можеше да се откаже от едно нещо, от един любим грях. И той си тръгна разочарован. Отиде си разочарован. Неправедните няма да устоят в съда, както ни казват Псалмите, нито грешниците - в събранието а праведните. Господ ще съди народите правдиво. Той ще извърши праведен съд. В Пс. 25:9 е казано Ще води кротките с правда, и ще научи кротките на пътя Си”. Ние кротки ли сме? Той ще ни води в Своя съд и кротките ще научи на пътя Си, когато съди. Трябва ли да се страхуваме от Съда? Само, ако не влезем в предписанието, което Господ ни е дал. Но, ако го сторим, Той ще ни води. Защото Той ще го знае. Той ще ни оформя и ще отнеме онова, което руши, и ще го очисти.

Мнозина от нас тук са запознати със земеделие, някои имаме овощни градини. Какво правите, за да добиете по-добър плод? - Трябва да се почиства. Точно това иска да направи с нас и Господ. Той иска да изчисти цялата гнилост, всичко, което не е продуктивно. Всичко, което не е от Неговото царство, Той иска да го премахне и да го сложи в огъня, така че да може истинската вътрешност да остане. Иска да имаме пребъдваща връзка. В Псалмите се поставя въпросът: „Как ще очисти младежът пътя си? Ако обръща внимание на Твоето Слово. Твоето Слово опазих в сърцето си, та да не Ти съгрешавам“. Ето как Библията обещава, че грехът може да бъде победен. Но не обещава, че може да бъде изпълнено от вас. Не! Трябва да стане чрез пребъдващата връзка в Христос. „Ако се не родите отгоре – каза Исус на Никодим, казва го и на нас – не може да видите Божието царство”. Трябва да се родите отново! Ето защо ви умолявам, братя и сестри. Чрез Божиите милости, да представите телата си в жертва жива – това е идеята на новорождението – свята, угодна на Бога. Което е вашето разумно поклонение или служба. „И не се съобразявайте с настоящия век, но преобразявайте се чрез обновлението на ума си – това е вашето сърце, – за да докажете какво е угодно, приемливо според Божията воля”.

Беше ли Христовата саможертва приемлива? Беше ли съвършено всичко, което Той направи? Амин! Беше! И Той ни обещава, че всяка дума, мисъл и действие, което извършваме чрез Него, ще бъде праведно, угодно и съвършено. Вярвате ли го? Разбирате ли го? Амин! Обновление на ума значи точно това – нека нашите умове бъдат в Теб, - което означава и в Христос Исус.

1 Йоан 2:1. „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай (Утешител - Йоан 14:16) при Отца, Исуса Христа праведния… И всеки, който има тая надежда в себе си, очиства себе си, както Той е чист”. Така че, който извършва грях, нарушава също и закона. Защо? Защото грехът е нарушаване на закона. Моля ви, следвайте ме внимателно! Законът отражение ли е на Божия характер? - В 1 Йоан 4:8 се казва, че „ … Бог е любов”. Е, тогава ако ние съгрешаваме, ние не хармонираме с Божия характер и не обичаме по начина, по който Господ е промислил да се обичаме един друг. Ясно ли е? Защото Законът трябва да се впише в сърцата ни, така че мислите ни, думите ни, делата ни да са в съгласие със Светия Бог над нас. „Който пребъдва в Христос, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал… който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога”. Някои хора се опитват да ми обяснят, че този пасаж няма предвид това, което казва. Е, какво значи тогава? - Значи това, което си казва. Означава, че няма да съгрешаваш. С други думи, ако Христос пребъдва в нас чрез силата на Светия Си Дух, ние ще имаме ум Христов, който няма да съгрешава и как тогава ще нарушаваме Светия Му закон? Разбирате ли връзката? Въпреки това много хора казват, че няма да бъдем спасени ОТ греховете си, а В греховете си, защото ще продължаваме да си съгрешаваме до Второ пришествие. Това не е библейско. То противоречи на всяка истина в Писанието от Битие до Откровение, но също така и на самите думи, дадени ни от пророка чрез Духа на пророчеството. Трябва да бъдем очистени. Павел ни казва: „Ако ходим по Духа, няма да изпълняваме похотите на плътта”. Няма да изпълняваме похотите на плътта. В Римл. 8 гл. пише, че когато не следваме похотите на плътта, праведността на закона ще се изпълни в нас. Защо? – Защото, когато не следваме плътските похоти, но ходим по Духа, тогава делата ни показват плода на Духа, което е агапе, милосърдие. В съвременните преводи превеждаме тази дума като любов, но днес под любов се разбират пари. Какво значи „Аз обичам колата си”? Но това не е проява на безкористната и саможертвена любов, която само Господ има. Всичко, което бих сторил, за да ви представя извън Христос има нещо прикрепено независимо дали го осъзнаваме или не. Аз трябва да бъда освободен от его-то си така, че да може Божият дух, Който е любов, да проблесне.

В Софония 3:13 се казва: „Останалите от Израиля няма да беззаконствуват,
нито да лъжат, нито ще се намери в устата им измамлив език; защото те ще пасат и ще лежат, и никой няма да ги плаши”.

Те какво няма да правят? Няма да беззаконстват, нито да лъжат, нито ще се намери в устата им измамлив език; но … ще пасат и ще лежат, и никой няма да ги плаши. Амин! Амин!

Пс. 32:2. „Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама”. Звучи ли ви познато? Откровение 14:5 говори за 140 000, в чиято уста не се намери лъжа. Ние сме умолявани да пазим езиците си от зло и устните си от говорене на лъжа.

1 Петр. 2:1, 21, 22. „И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване … 21. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; 22. Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му”.

Ето защо са ни дадени изключителни, невероятни и скъпоценни обещания. Защото чрез тях ставаме участници в Божественото естество, като сме избегнали от произлязлото в света разтление. И тогава Господ работи с нас, в нас и чрез нас, чрез това, което наричаме Изследователен съд, което по същество значи очистване на светилището. Помните ли – всички ние сме живи камъни, които трябва правилно да се вградят в Божия храм, чиято основа са ученията на апостолите и чийто крайъгълен камък е сам Исус Христос. Помните, че камъните в Соломоновия храм не бях прецизно вградени на самото място на храма, те бяха загладени в каменоломната, в пустинята. Чак след като бяха готови, бяха донесени, заедно бяха прецизно вградени и когато всички хармонично бяха наместени, чак тогава Шекината на Славата влезе. Искам да помислите за това по отношение на Божията църква от последните дни. Между нас цари голямо несъгласие и дори раздор. Ние трябва да отгърнем на една и съща страница. Откриваме, че когато Исус възлезе на небесата, апостолите и другите ученици се събраха и сграбчиха възможността да оставят настрана различията си и да се върнат към онова, което Писанието имаше да им каже и всички станаха един ум и едно сърце. И когато пламенно се молеха Светият Божий Дух слезе на тях и ги изпълни по същия начин, както, когато Соломон се молеше при освещението на храма и Шекината влезе в Светая Светих, в Пресвятото място. Към това се стремим и днес. Това разбираме като Късен дъжд. Когато приемем това, братя и сестри, тогава ще се вградим прецизно при Високия вик. Тогава ще получим същото насърчение, същите думи, които Исус даде на Натанаил. Исус каза: „Ето истински израелтянин, в когото няма нечестие”. Амин! Бог ще ни даде силата да надделеем над изкушенията и да живеем живот, свободен от грях. Духът не само ще ни напомни съзнателните грехове, но също така и несъзнателните, онези любимите, за да можем да ги изповядаме и бъдем очистени. Ние често се занимаваме с външното. Пушене, пиене, прелюбодейство и хората виждат тези неща, и резултатите от тях, но Исус се занимава по-скоро със сърцето. С гордостта например? Завистта? Горчивината? Себичността? Злите внушения? Всички онези скрити неща, с които, ако се окича, аз не се виждат, но има Един, Който вижда. Това е, което Той иска да отнеме. Можем да си изглеждаме много добре събота след събота, но отвътре можем да сме си все същите мъртвешки кости. Това иска Той да очисти. Защо? - Защото чрез думите на пророка ни е казано: „Христовата праведност няма да покрие и един-единствен подхранван грях”. Нито един! Казано ни е така да се поклоним. Тази последна фраза ни насочва назад към сътворението - концепция на вяра и влизане в Господната почивка.

В книгата Евреи четем следното: „9. Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. 10. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. 11. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие”.



С други думи, да позволим на Христос да влезе в нас и да работи чрез Духа Си. Виждаме ли връзката да познаваш Бога, да бъдеш очистен, докато славата, която отдаваме, всъщност идва чрез почитане на съботата? Умолявани сме: „Светлината ви да свети пред човеците, та да видят добрите ви дела”. Не защото те идват от нас самите, но по-скоро заради Онзи, Който работи в нас, прославяйки Отец на небесата. Съботата значи пресътворяване и изкупление, за да преживеем възобновление. Повече от ясно е, братя и сестри. Ако пропуснем тази връзка, не сме нищо повече от едни пазители на събота. Имаме нужда напълно да разберем, че само Исус може да работи в нас. Но и ние си имаме своята част. Трябва да сътрудничим. Словото е: Имайте такъв ум. И това трябва да стане чрез вяра, вярвайки, че Господ ще завърши точно каквото е казал, че ще направи – пълно преобразяване. Апостолът пише: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). Обърнете внимание, че не казвам – сам разпънах себе си. „Той трябва да расте, а аз да се смалявам”. Забелязвате ли, че това е форма на сътрудничество? Ако го обърнем – аз трябва да раста, а Той да се смалява – това са дела. Нали го схващате? Не защото аз правя нещо, а защото се предавам и позволявам чрез влизане в присъствието на Светия Бог, служещ в светилището, аз ще бъда променен. Трябва да го разберем, особено в светлината на типологичния ден на умилостивението. Всичко, което има да каже Писанието, става реалност за искрените търсачи на истината и трябва да следваме принципа и предписанието, записани в Левит 16 гл. в типологичния Ден на умилостивението от древността. Казано ни е, че трябва да смирим душите си, за да бъдем чисти от всичките си грехове. Ето я пак думичката „всичко”. Какво означава? - Значи всичко. Ще ти бъде събота за почивка. И да смирите душите си да ви бъде вечно постановление. Тук има нещо много сюблимно – вярваме ли, че живее в буквалното изпълнение на типологичния Ден на умилостивението? Обърнете внимание, казва се, че е събота за почивка за нас. И ако ние трябва да се трудим, за да влезем в Господната почивка, за да не изпаднем в същия пример на неверие, кой е Този, който върши делото в нас и чрез нас? - Исус Христос извършва това. Забележете също, че ако това е съботна, то всяка седмична събота е велика събота. Е, какво значи това? Помните ли борбата на Яков с Господа в Битие 32 гл.? Как тази нощ го срещна Някой и докато се бореха, Господ, Този ангел разбра, че не надделява. Случва ли се Господ да не надделява във вашия живот? Но тогава Господ му привлече вниманието и Яков почувства невъобразима болка. И единственото нещо, което можеше да направи тогава беше, да Го сграбчи. „Стой – каза патриархът – няма да те пусна, докато не ме благословиш“! И Господ го попита: Как е името ти? Как е името ти? И той отговори: „Името ми е Измамник“. Но Господ каза: „Не … името ти е Победител. Победител“!

И аз ви каня да си прочетете насаме Откровение 1-ва, 2-ра и 3-та гл., и да погледнете всички обещания, които победителите ще получат. Каква чудесна любов! Нямаше нужда Яков да прави духовни упражнения и не беше нужно да практикува мистичните практики на съзерцателната молитва и Духовното формиране. Нито му беше нужно да тъпче по пода, правейки молитвени кръгове и да практикува „присъствието на Бога”. Той се бореше с Бога и ние трябва да правим същото, та да бъдем осветени, и в крайна сметка оправдани. Ние приемаме това послание ежедневно с молитва към Бога да прости съзнателните ни грехове, както и несъзнателните. Всичко, противно на това, ще считаме за евангелие на дявола, на Вавилон. Казано ни е, че Вавилон е паднал, а смирените Божии люде, позволяващи Господ да извърши Своето мощно дело със започването на съдът, ще видят изливането на Късния дъжд. И силата на първата ангелска вест ще даде своя резултат. Защо? - Защото това наистина е оправдание чрез вяра. Тук е търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова. А Божиите заповеди, както ни казват Псалмите, са праведни. Виждаме идеята за оправдание чрез вяра. Това се иска, приятели. Тези, които побеждават чрез кръвта на Агнето и тяхното свидетелство, ще бъдат намерени за истинни и верни. Без петно или грях, без лъжа в устите си, ние трябва да снемем собствената си праведност и облечени в Христовата. Тези, които откажат да сътрудничат в това всеобхватно дело, ще бъдат пресяти. Плявата ще бъде отделена от скъпоценното зърно и ще получат белега на звяра. Но верните и които са се приготвили преди предстоящите изпитания, тези, които са разумни девици, които имат масло в светилниците си, и които решиха в сърцата си да не се оскверняват от това, което идва от царската трапеза, ще прогласят четвъртата ангелска вест: „Излезте от нея, люде Мои, за да не споделяте греховете и да не участвате в язвите й!”. И ние, които цял живот сме се учили, ще помагаме на тези, които за месеци ще трябва да го научат. Много ще бъдат пресяти, но много ще се присъединят. Мнозина ще се присъединят! Братя и сестри, всички ние имаме приятели и обични хора, които са били измамени от софистиките на противника или пък воъбще не са имали възможност да чуят това послание. Сега е време това да се промени. Едно е да се седи тук и да се слуша всичко, което протича сега. Въпросът ми към вас обаче е: Какво ще направите с чутото? Какво ще направите? Бог иска да приготви група за специално реагиране за контраофанзива, защото знаем, че Божието царство непрекъснато напредва и че портите адови няма да му надделеят. Призовани сме с много ясни инструкции и верни думи: „Посрещнете го!” Посрещнете го, братя и сестри! Трябва да достигнем онези скъпи и искрени хора и да ги осветлим за силата на вечното благовестие, която се съдържа в Свещените писания, които могат да ни направят мъдри за спасение чрез вяра в Исус Христос, нашият Господ. Не чрез формите на съвременния мистицизъм, чийто произход лежи в религията на мистериите на древния Вавилон. Готови ли сме да се заровим още по-дълбоко? Готови ли сме да се издигнем до такова ниво на християнството, каквото никога преди не сме си представяли? Той ни чака да го постигнем.

„Който е жаден нека дойде и който желае нека вземе живата вода без плата”. Безплатно! Братя и сестри, да се помолим.



Отче, Който си на небесата! Ти си Един изключителен Бог, Който толкова обича людете Си. Отче, моля се само днес нашите уши да бъдат отворени и очите ни готови да видят посланието, което искаш да знаем в последните часове на човешката история, да приемем думите и да действаме спрямо тях, да облечем Божието всеоръжие, Христовата праведност и слава да Му бъде, защото боят е Господен. В Исусовото име се молим, амин!




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница