Оперативен план за надзор и контрол на грипа и острите респираторни заболявания (орз) в област кюстендил

(Утвърден със Заповед № РД-11-272 / 17.10.2017 г. на директора на РЗИ – Кюстендил)

За постигането на тази цел от особено значение са следните фактори:

• 
  Постигане на пълно функционално интегриране, успоредно с разширяването на обема на дейност на вирусологичния и епидемиологичния надзор (подобряване на надзора на пневмониите и другите усложнения, създаване на система за надзор на добавъчната смъртност, свързана с грипа и др.);
  
• 
  Подобряване на качеството на данните, тяхното управление, използване, обмен и разпространение;
  
• 
  Разширяване на надзора на грипа при животните и интегрирането му с надзора на грипа при хората.
  

1.1.Лечебните заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ да осигурят постъпване в РЗИ - Кюстендил на необходимата епидемиологична информация за проследяване динамиката на заболяемостта от грип и ОРЗ, с цел оценяване на епидемичната обстановка, ранно сигнализиране за началото на грипните епидемии и анализиране на техните особености:

Броят на регистрираните в почивните и празничните дни случаи на грип и ОРЗ да се съобщават на следващия работен ден, разделно за всеки от предходните дни, по възрастови групи.

За целта общопрактикуващите лекари и дежурните в кабинет за неотложна медицинска помощ да попълват предоставяните от РЗИ - Кюстендил таблици или да съобщават информацията по телефона сутрин от 8.30 до 9.00 часа на тел. 558210 (558209, 558225, 558245) или по електронна поща на адрес: dr.iliana.krasteva@gmail.com

Като случаи на ОРЗ и грип да се съобщават заболяванията, съответстващи на следните четиризначни рубрики от Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – Х ревизия, с изключение на тези случаи, при които е доказана бактериална етиология на заболяването:

J02.8 Остър фарингит, предизвикан от други уточнени причинители

J02.9 Остър фарингит, неуточнен

J04.0 Остър ларингит

J04.1 Остър трахеит

J04.2 Остър ларинготрахеит

J06.0 Остър ларингофарингит

J06.8 Други остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена локализация

J06.9 Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена

J10.0 Грип с пневмония, идентифициран грипен вирус

J10.1 Грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус

J10.8 Грип с други прояви, идентифициран грипен вирус

J11.0 Грип с пневмония, неидентифициран вирус

J11.1 Грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус

J11.8 Грип с други прояви, неидентифициран вирус

J20.4 Остър бронхит, причинен от парагрипен вирус

J20.5 Остър бронхит, причинен от респираторно-синцитиален вирус

J20.6 Остър бронхит, причинен от риновирус

J20.8 Остър бронхит, причинен от друг уточнен агент

J20.9 Остър бронхит, неуточнен

J21.0 Остър бронхиолит, причинен от респираторно-синцитиален вирус

J21.8 Остър бронхиолит, причинен от друг уточнен агент

J21.9 Остър бронхиолит неуточнен

В34.9 Вирусна инфекция, неуточнена
Забележка: При текст „предизвикан от други уточнени причинители“ или „причинен от друг уточнен агент“ в горепосочените рубрики да се имат предвид вируси, причиняващи ОРЗ (парагрипни, респираторно-синцитиален, коронавируси, аденовируси), които не са посочени като причинител в отделна рубрика.

Отг.: Общопрактикуващите лекари и дежурните в кабинет за неотложна медицинска помощ

1.2. Дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ - Кюстендил определя броя на наблюдаваните лица при сентинелния надзор на грип и ОРЗ (10 % от броя на населението в областния град), като при определянето на броя на наблюдаваните лица във всяка от утвърдените възрастови групи се запазва 10 % относителен дял за всяка възрастова група на база общото население в областния град. Директорът на РЗИ - Кюстендил определя със заповед лечебните заведения, включени в системата на сентинелно наблюдение.

РЗИ-Кюстендил анализира и въвежда информацията за броя на заболелите от грип и ОРЗ по възрастови групи (от 0 – 4 години, от 5 – 14 години, от 15 – 29 години, от 30 – 64 години, над 65 години) в Информационната система за събиране и анализ на данни за заболяемостта от грип и ОРЗ в България, съобщени от лечебните заведения, включени в системата на сентинелно наблюдение.

Данните се въвеждат в системата ежедневно за предходния ден за периода 1-ви ноември – 31-ви март и ежеседмично всеки понеделник за предходната седмица за периода 1-ви април – 31-ви октомври. За почивните и празничните дни данните се въвеждат на следващия работен ден, разделно за всеки от предходните дни.

По разпореждане на Министерство на здравеопазването, при усложнена обстановка по отношение на грип се провеждат допълнителни дейности - засилен надзор на респираторните заболявания и грипа с ежедневно въвеждане на данните в системата и през периода 1-ви април – 31-ви октомври, създаване необходимата организация за приемане в извънприсъствено за РЗИ - Кюстендил време, в почивни и в празнични дни на информация от лечебните заведения и уведомяване на МЗ, извършване на епидемиологично проучване и изпращане на информацията по предназначение и др.

Отг.: Директор на дирекция НЗБ, РЗИ - Кюстендил

1.3. Проследяване на усложненията и смъртните случаи по причина на грип и пневмонии и повлияването на общата смъртност от грипната епидемия с оглед оценяване на тежестта на грипните епидемии:

1.3.1.За периода м. ноември – м. март МБАЛ „Д-р Н. Василиев” АД – Кюстендил, МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – Дупница и МБАЛ „Св. Иван Рилски - 2003” ООД – Дупница да съобщават в РЗИ - Кюстендил ежеседмично всеки понеделник сутрин от 8.30 до 10.00 часа по електронна поща на адрес dr.iliana.krasteva@gmail.com регистрираните през предходната седмица:

• 
  усложнения след грип и ОРЗ (брой пневмонии, брой отити и др.)
  
• 
  брой на починалите от грип, ОРЗ и пневмонии
  
• 
  общ брой починали
  

Отг.: Директорите на МБАЛ

1.3.2. Дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ - Кюстендил анализира информацията и я предоставя текущо и в обобщен вид след приключване на епидемичния сезон в МЗ – дирекция „Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите” и в отдел „Епидемиология и надзор на заразните болести” при НЦЗПБ.

Отг.: Директор на дирекция НЗБ, РЗИ - Кюстендил

1.4.1. В лечебните заведения да се проведат клинико-епидемиологични колегиуми за грип и ОРЗ и да се запознае медицинския персонал, ангажиран с диагностиката, лечението и обслужването на пациенти с грип, с определенията за случай и класификацията на случай, указанията на МЗ за вземане, съхраняване и транспортиране на материали от болни за диагностика на грип, алгоритмите на действие, указанията за приложение на антивирусни средства и указанията за защита на медицинския персонал.

1.4.2. Да се осигури вземането на материали за лабораторна идентификация на грипните вируси и вирусите на ОРЗ от болни с грип и ОРЗ при спазване на изискванията за вземане, съхраняване и транспортиране на материали за лабораторна идентификация на грипни вируси.

За успешното интегриране на епидемиологичния и лабораторния надзор и за повишаване ефективността на вирусологичните изследвания е от голямо значение вземането на проби за вирусологично изследване да се извършва предимно от определените със заповед на директора на РЗИ-Кюстендил лечебни заведения, включени в системата за сентинелно наблюдение, взети в първите дни на заболяването.

Броят на взетите проби и разпределението им по дни/ седмици/ месеци, населени места и лечебни заведения се съгласува с РЗИ - Кюстендил и се определя по преценка на епидемиолог и в зависимост от броя на населението и от епидемичната ситуация в областта. РЗИ съгласува пробонабирането и всички дейности, свързани с лабораторния надзор, с Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ.

Отг. по т. 1.4.: Директорите на МБАЛ и общопрактикуващите лекари

1. Популяризиране на специфичната профилактика на грипа сред населението и увеличаване на обхвата на рисковите групи от населението, изложени на висок риск от усложнения при заболяване от грип, със сезонни противогрипни ваксини и на лицата, професионално застрашени от заразяване с животински грипен вирус, с цел да се избегне възможността от възникване на смесена инфекция.

Отг.: лечебните заведения, РЗИ

2. Подобряване на регистрацията и отчитането на имунизациите срещу грип. Мониториране на ваксиналния обхват при рисковите групи от населението.

Отг.: лечебните заведения, РЗИ

3. Популяризиране и имунизиране с пневмококова ваксина на рисковите групи от населението, особено на лицата над 65-годишна възраст.

Отг.: лечебните заведения, РЗИ

4. Използване на антивирусните препарати за лечение, особено на лица от рисковите групи.

Отг.: лечебните заведения

Препоръчаният от Световната Здравна Организация състав на противогрипните ваксини, които следва да се прилагат в Северното полукълбо през зимния сезон 2017 - 2018 г. е:

• 
  A/Michigan/45/2015 (H1N1)
  
• 
  A/Hong Kong/4801/2014 (H3N2)
  
• 
  B/Brisbane/60/2008
  
• 
  B/Phuket/3073/2013
  

1. Лица с повишен медицински риск от развитие на усложнения при грип:

• всички лица, навършили 65 години, особено такива, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги;

• възрастни и деца над 6 месечна възраст с хронични заболявания (сърдечно-съдови, вкл. сърдечна недостатъчност, сърдечни пороци, артериална хипертония, съпроводена със сърдечни увреждания; белодробни, вкл. хроничен бронхит, емфизем, бронхиална астма, бронхиектазии, муковисцидоза; метаболитни, особено захарен диабет; бъбречна недостатъчност, вкл. болни на хемодиализа; вродена и придобита имуносупресия, вкл. медикаментозна; носители на HIV и болни с клинично проявена HIV инфекция; хемоглобинопатии; хронични анемии; органна трансплантация).

2. Лица, способни да предадат инфекцията при контакт с високорисковите групи

• персонал на лечебни, здравни и социални заведения

• членове на семейството, вкл. деца

• живеещи в организирани колективи (домове за деца и юноши, домове за медико-социални грижи, общежития, военни поделения, лечебни заведения за хронично болни и др.)

3. Лица с повишен риск от заразяване във връзка с професията им:

• медицински персонал, служители в армията и полицията, транспортни работници

4. Всички здрави лица над 6 месечна възраст с цел да се намали рискът от заболяване (студенти, ученици, деца, посещаващи детски заведения).

Необходимото време за изработване на имунитет е 2 седмици след имунизацията.

Дози и начин на приложение:

1. Възрастни и деца над 9 години: една доза от 0.5 ml интрамускулно в областта на делтоидния мускул.

2. Деца на възраст от 6 до 35 месеца:

- когато се ваксинират за първи път: две дози от 0.25 ml с едномесечен интервал

- когато се ваксинират повторно: една доза от 0.25 ml

Ваксината се прилага интрамускулно, в антеролатералната част на бедрото.

3. Деца на възраст от 36 месеца до 8 години:

- когато се ваксинират за първи път: две дози от 0.5 ml с едномесечен интервал

- когато се ваксинират повторно: една доза от 0.5 ml

Едновременно приложение с други ваксини: Инактивираните противогрипни ваксини могат да се прилагат едновременно или без да се спазват фиксирани интервали с други инактивирани и живи ваксини.

Пневмококовите ваксини (конюгирани и полизахаридни) са възможност за ваксинопрофилактика на усложненията на грипа (пневмококова пневмония и други пневмококови инфекции).

От 01.01.2010 г. имунизацията с пневмококова конюгирана ваксина е задължителна, включена в Имунизационния календар на страната за децата навършващи 2-месечна възраст. За останалите възрасти имунизацията с пневмококови ваксини е препоръчителна.

Имунизацията срещу пневмококови инфекции с конюгирана ваксина се препоръчва за:

1. 
   Деца до 5-годишна възраст, родени преди 2010 г.
   
2. 
   Възрастни лица на 50 и над 50 години.
   

Децата на възраст над 2 години, които попадат в посочените рискови групи и са били имунизирани по-рано с конюгирана пневмококова ваксина, следва да бъдат имунизирани и с 23-валентна полизахаридна пневмококова ваксина, като интервалът между приемите на двата вида ваксини трябва да бъде най-малко 8 седмици.

При възрастни лица, ако употребата на поливалентна полизахаридна пневмококова ваксина се счита за подходяща, може да бъде приложена след конюгираната ваксина.

Имунизацията срещу пневмококови инфекции с поливалентна полизахаридна пневмококова ваксина се препоръчва за:

1. 
   Лица, навършили 65 години, особено такива, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги.
   
2. 
   Възрастни и деца над 2 години:
   

• 
  с повишен риск от пневмококова инфекция, обусловен от наличието на хронични заболявания: сърдечно-съдови, белодробни, обменни заболявания, особено диабет, алкохолизъм и чернодробна цироза;
  
• 
  с хронично изтичане на ликвор поради вродени дефекти, черепни травми или неврохирургични манипулации;
  
• 
  с функционална или анатомична аспления, сключително със сърповидноклетъчна анемия; когато предстои планова спленектомия, имунизацията следва да се направи най-малко 14 дни (за предпочитане 4 до 6 седмици) преди операцията;
  
• 
  с понижена имунна реактивност, което е непосредствена причина за повишен риск от тежка пневмококова инфекция: болест на Ходжкин, лимфома, левкемия, мултиплена миелома, хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, органна трансплантация, имуносупресия, причинена от друго заболяване или специфична терапия, включително с кортикостероиди;
  
• 
  носители на ХИВ и болни с клинично проявена ХИВ инфекция.
  

Грипните ваксини са съвместими с пневмококовата ваксина. Инжектират се едновременно, но на различни места.

Всички извършени препоръчителни имунизации и реимунизации с противогрипни и пневмококови ваксини да се отчитат в РЗИ от лекарите, които са ги приложили, по реда на Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България.

За осъществяване на успешен контрол на грипа, важно допълнение към ежегодната имунизация с противогрипна ваксина са химиопрепаратите със специфично антивирусно действие Oseltamivir phosphate (Tamiflu), Zanamivir (Relenza) и Rimantadine hydrochloride (Ремантадин), които могат да се използват за лечение на грипа. За лечение да се използват химиопрепаратите, препоръчани за употреба през конкретния грипен сезон. Химиопрепаратите със специфично антивирусно действие могат да се използват и за постекспозиционна профилактика (само при лица с висок риск от усложнения, които са осъществили тесен контакт с пациент с потвърден лабораторно случай на заболяване по време на заразния период).

При предоставяне на антивирусни препарати от РЗИ на лечебните заведения, ползването им да се извършва в съответствие с актуалните алгоритми за работа на лечебните заведения при случай, съмнителен за грип, като не е необходимо задължително лабораторно потвърждение на диагнозата, както и хоспитализация на пациента за провеждане на лечението с антивирусни препарати.

Началниците на отделения в МБАЛ да контролират правилното използване на антивирусните препарати за стационарно лечение на пациентите и на предоставените за домашно лечение на пациентите антивирусните препарати (срещу подпис на пациента) и да определят лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението и за изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични количества. Лечебните заведения да отчитат в РЗИ изразходените количества антивирусни препарати ежемесечно до 5-то число, като изготвят ежеседмична обобщена справка за изразходваните и налични количества.

3.1. В обектите с обществено предназначение да се осигурят:

• 
  оптимални условия на работа при зимни условия (отопление, остъкляване, проветряване, намаляване на запрашеността, чисто работно облекло, повишаване на витаминното съдържание на храната и осигуряване на топли закуски в детските и учебни заведения);
  
• 
  качествено провеждане на ежедневен филтър в детските и учебните заведения;
  
• 
  снабдяване с достатъчно количество марлени маски и правилното им използване;
  
• 
  спазване на здравно–хигиенния и противоепидемичния режим.
  

3.2. РЗИ да извършва контрол в обектите с обществено предназначение по т.3.1.

Отг.: Директорите на дирекции НЗБ и ОЗ

3.3. РЗИ да извършва контрол в обектите за търговия на дребно с лекарствени препарати в хуманната медицина, относно готовността им за повишаване търсенето на медикаменти (антибиотици, антипиретици и аналгетици и други терапевтични средства) и на противогрипни ваксини, по спазване на здравните изисквания за съхранението им и контрол по т.3.1.

Отг: Директор на дирекция МД

3.4. РЗИ да информира населението относно възможностите за предпазване от грип и свързаните с него усложнения.

Отг.: Директорите на дирекции НЗБ и ОЗ

4. Противоепидемични мерки:

4.1. РЗИ извършва анализ и оценка на заболяемостта от ОРЗ и грип, техните усложнения, интензитета на епидемичния процес, клиничното протичане на регистрираните заболявания, наличните данни за резултатите от извършените лабораторни изследвания за лабораторна идентификация, данните за отсъстваемост в учебните и детските заведения поради заболяване и др., с оглед своевременно установяване началото на грипна епидемия и взема решения за разпределението/ преразпределението на антивирусните средства в лечебните заведения на територията на областта. При необходимост привлича други медицински специалисти, ръководители на лечебни заведения, представители на общини, на други ведомства и организации за допълнителна информация и съдействие.

РЗИ организира, ръководи, контролира и координира провеждането на профилактичните и противоепидемичните дейности при възникване на епидемична ситуация и подпомага органите на местната администрация.

4.2. Директорите/ управителите на лечебните и здравните заведения да изготвят/ актуализират Планове за надзор и контрол на грипа и ОРЗ и да приведат съответните лечебни и здравни заведения в готовност за посрещане на грипна епидемия.

4.3. Директорите/ управителите на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ да планират графици и схеми за извънболнично обслужване на населението при нарастнал брой домашни посещения и намален брой на медицинския персонал поради отсъствие от работа по болест.

4.4. Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ да изолират и лекуват амбулаторно болните от грип с леки и средно тежки форми на заболяване, да осигуряват медицинско обслужване на болните при епидемия главно по домовете, при необходимост да насочват болните/ съмнително болните за консултация със специалист по инфекциозни болести.

4.5. Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ да насочват за хоспитализиране болните с усложнения, с тежки форми на грип и ОРЗ и пациенти, страдащи от хронични заболявания (белодробни, сърдечно-съдови, диабет и др.) в случаите, когато лечението в дома би могло да доведе до риск от неблагоприятен изход от заболяването.

4.6. Директорите/ управителите на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ да планират осигуряването на транспортни средства за извършване на значително увеличен брой домашни посещения.

4.7. Директорите на лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП) да планират възможност за разширяване на легловия капацитет на вътрешните и детските отделения за сметка на други отделения, с оглед осигуряване приемането на по-голям брой насочени за хоспитализация пациенти с грип и/ или усложнения.

4.8. Директорите на ЛЗБП да осигурят изготвянето на графици и схеми за обслужване на пациентите при нарастнал брой хоспитализирани с грип и с усложнения и намален брой на медицинския персонал поради отсъствие от работа по болест.

4.9. Директорите/ управителите на лечебните заведения да поддържат резерв от медикаменти, консумативи, диагностикуми, миещи и дезинфекционни средства.

4.10. Директорите/ управителите на лечебните заведения да осигурят достатъчни количества лични предпазни средства (маски, очила, ръкавици и престилки) за медицинския и обслужващия персонал и спазването на изискванията за предпазване на медицинския персонал от експозиция на инфекциозния агент.

4.11. Директорите/ управителите на лечебните заведения да осигурят спазването на противоепидемичен режим в лечебното заведение и недопускане поява и разпространение на вътреболнични инфекции.

4.12. Директорите/ управителите на лечебните заведения да не допускат на работа заболели лица от персонала.

4.13. Директорите/ управителите на лечебните заведения да осигурят спазването на алгоритмите за действие, на общите хигиенни, профилактични и противоепидемични мерки спрямо болните, придружителите, контактните лица в лечебното заведение (в огнищата) и мерките за прекъсване механизма на предаване на инфекцията.

4.14. Директорите/ управителите на лечебните заведения привеждат в изпълнение Плановете за надзор и контрол на грипа и ОРЗ, като изпълняват и засилват посочените в т. от 4.2. до 4.13. мерки.

4.15. Ръководителите/ управителите на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ преустановяват плановите консултации на здрави бременни жени и кърмачета, извършването на профилактични прегледи и имунизации.

4.16. Директорите на ЛЗБП прекратяват плановите операции.

4.17. Директорите на ЛЗБП преустановят свижданията.

4.18. Директорите на ЛЗБП осигуряват засилване на мерките за предпазване от вътреболнично заразяване с грип и ОРЗ във всички отделения.

4.19. Директорите/ управителите на лечебните заведения осигуряват непрекъсната оперативна връзка с РЗИ.

4.20. Противоепидемични мерки в детските заведения и училищата:

• 
  В детските заведения и в училищата медицинските специалисти, с помощта на преподавателите и възпитателите, да провеждат ежедневен филтър, като откритите болни се връщат по домовете;
  
• 
  Да не се допускат на работа заболели лица от персонала;
  
• 
  При поява на признаци на заболяване на вече присъстващо в детското заведение/ училището лице, то незабавно да се изолира до извеждането му от колектива;
  
• 
  Да се засилят здравно – хигиенните и общите профилактични мерки;
  
• 
  Медицинските специалисти в училищата да водят ежедневно в периода от 1-ви ноември до 31-ви март тетрадка за процент на отсъстващите ученици по класове и паралелки. При отсъствие на 30 % от учениците директорът на учебното заведение уведомява директора на РЗИ и началника на Регионалния инспекторат по образованието (РИО). При висока интензивност на епидемичния процес РЗИ издава предписание до началника на РИО за временно прекратяване на учебните занятия във всички учебни заведения на територията на дадена община или на територията на цялата област.
  
• 
  Да се осъществява вътрешно-ведомствен контрол по спазване на профилактичните и противоепидемичните мерки.
  

4.21.Мерки по отношение на болните от грип:

• 
  Домашна „доброволна изолация” на болните с леки и средно тежки форми на грип/ ОРЗ, при които не се налага хоспитализация;
  
• 
  Хоспитализация при болни с тежки форми или с повишен риск от възникване на усложнения;
  
• 
  Изолация на болния при възможност в отделна стая, спазване на постелен режим, щадяща диета, почивка;
  
• 
  Използване на марлени маски (предаването на вируса от човек на човек става предимно чрез пръски от горните дихателни пътища, като рискът от заразяване намалява значително на разстояние по-голямо от 1 метър);
  
• 
  Преглед от лекар с оглед ранно поставяне на диагнозата, което е свързано и с правилната употреба на антивирусни препарати и прилагането на антибиотик при болни в тежко състояние, което може да подобри прогнозата и да има значителна роля за намаляване на свързаната с грипа смъртност, дължаща се на вторични бактериални инфекции;
  
• 
  Спазване на алгоритъм за работа от лечебните заведения при грип.
  

• 
  Използване на марлени маски, покриващи носа и устата;
  
• 
  Самонаблюдение за поява на първите симптоми на грип и търсене на лекарска помощ при появата им;
  
• 
  Ограничаване в рамките на инкубационния период на пътуванията и социалните контакти;
  
• 
  Стриктно спазване на стандартните хигиенни правила.
  

• 
  Ограничаване на пътуванията;
  
• 
  Ограничаване на контактите;
  
• 
  По възможност по време на епидемията да не се организират масови събирания;
  
• 
  Преустановяване посещенията на външни хора в затворени колективи;
  
• 
  Дезинфекционни, хигиенни и др. мероприятия - почистване с влажна кърпа и дезинфекция на контаминирани повърхностите; редовно миене на ръцете със сапун и използване на съдържащи спирт дезинфектанти за ръце; избягване докосването на очите, носа и устата; редовно проветряване на помещенията и осигуряване на добри хигиенни условия, включително подходяща температура; спазване на т. н. “респираторен етикет” - при кашляне и кихане да се закрива устата с ръка и кърпа, която след това да се изхвърли в кошче за отпадъци; използване на еднократни хартиени кърпи за нос; носене на марлена маска от болния и обслужващите го лица, която следва да се сменя на всеки 3-4 часа.
  

5.1. Осъществяване на редовен обмен на информация и комуникация с Министерство на здравеопазването, НЦЗПБ, лечебните заведения, областната и общинските администрации и другите организации и институции, имащи отношение към дейностите по време на епидемия.

Отг.: РЗИ, лечебните заведения

5.2. Осъществяване на функциониращи връзки и взаимодействие с медиите и предоставяне на информация на населението. Създаване на механизъм за получаване на обратна връзка за определяне нивото на знания в обществото за грипа и възникващите опасения сред населението, активна реакция на слуховете и коригиране на невярната информация.

Отг.: РЗИ

5.3. Осигуряване на специализирана информация на лечебните заведения.