Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013

www.bgregio.eu

Инвестираме във Вашето бъдеще!

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие

декември 2009 г.

Чуждестранен партньор в реализацията на проекта е гръцката община Ефкарпия, която се намира в рамките на префектура Солун (Северна Гърция).

Общата цел на проекта е да насърчи и улесни развитието на туризма на местно ниво в общините Крушари и Тервел (Североизточна България), чрез междурегионално сътрудничество с гръцкия партньор Община Ефкарпия (Северна Гърция).
1.1. Значение на туризма за устойчивото общинско развитие
Устойчивото развитие на туризма в една община следва да допринася за разнообразяване и стабилизиране на местната икономика. Предприемането на адекватни и ефективни мерки за постигане на такава икономическа устойчивост изисква познаване на икономическото въздействие на туризма върху местното население и местната икономика, както и определане на икономическата ефективност на туристическата дейност в дестинацията.

Икономическата ефективност на туризма изразява степента на оползотворяване на производствените фактори (труд, туристическите ресурси, капитал) през определен период от време за създаване и реализация на определен обем висококачествени услуги и стоки, съответстващи на търсенето на местни и чуждестранни туристи.

Реализацията на стратегия за развитие на туризма позволява целенасоченото развитие на този отрасъл на местно ниво и прилагането на стратегически подход за неговото развитие и подобряване. Задачата е в периода на реализация на стратегията да се премине от единични непланирани посещения към кратки почивки, които да генерират нощувки в региона и извършване на разходи от страна на туристите за храна, развлечения и т.н. В средносрочен план развитието на дестинацията ще привлече инвеститори – както корпоративни, така и частни, напр. за закупуването на дом за ваканция (втори дом). Основен ефект от това е подобряване на конкурентоспособността на туристическото предлагане.

Оценката на икономическата ефективност на туризма на общинско равнище се прави с помощта на система от показатели: общи приходи от туризъм, равнище на трудова заетост в туризма, заплати и генерирани доходи, размер на платени данъци, нови участници в бизнеса, среден приход от турист, относителен дял на туризма в общия обем приходи на общината, приходи от местни данъци и такси, мултипликационен ефект на туризма върху местната икономика и т.н.

Оценката на икономическата ефективност на туризма на общинско равнище е съпроводена с големи трудности:

• 
  Първо, липсва пълна и достоверна информация от страна на частния туристически сектор.
  
• 
  Второ, не всички туристи или нощувки се регистрират.
  
• 
  Трето, в търговската мрежа не може да се направи разлика между турист и местен жител.
  
• 
  Четвърто, част от информацията, нужна за изчисляване на икономическата ефективност или не се събира, или е оскъдна.
  

Затова, резултатите от изследването на икономическата ефективност на туризма са в голяма степен условни.

• 
  Икономическа ефективност
  
• 
  Екологична съвместимост
  
• 
  Социална търпимост
  

Това произтича от наличието на много и често разностранни интереси на членовете на обществото. От друга страна, обществения интерес към туристическия бизнес се засилва и това важи с особена сила за общества, в които туризмът играе съществена роля в местната икономика или предоставя възможности за диверсификация на икономиката. Туризмът е вплетен в сложна комбинация от връзки с разнородни стопански и нестопански, частни и публични субекти. Подобна ситуация прави задачата на едно общество да програмира и реализира устойчиво развитие на туризма на дадена територия изключително трудна.

Нуждата от инициатор на такава програма и контрол върху изпълнението й естествено извежда на преден план идеята за активната, лидерската роля на местната власт при прилагането на “обществения” подход за устойчиво развитие на туризма. Органите на местно самоуправление и местната администрация трябва да изградят такъв механизъм, който да не позволява противопоставяне между икономическата ефективност на туризма, съхраняването на екологичната среда и социалния консенсус на територията на съответната община.

Водещ сектор в икономическото развитие на общините Крушари и Тервел е селското стопанство, но то не се явява достатъчно силен двигател за техния растеж и устойчивост. Последствията от това са негативните социално-демографски процеси – населението е застаряващо, малко са младите семейства, живота по тези места вече не е привлекателен за тях, а възможностите за реализация са все по-малко. Териториите на двете общини се обезлюдяват. Икономическото им изоставането в съпоставка с другите общини от област Добрич е значително. С течение на времето това вътрешно регионалното различие в област Добрич се засилва.

Ето защо, за двете общини е необходимо определянето на нов двигател за тяхното социално-икономическо развитие. Този двигател е алтернативния туризъм, за който двете общини имат богат исторически и природен ресурс. Обстоятелствата, поради които досега той е оставен на заден план е липсата на ясна визия и стратегия за туризъм в двете общини. Недостатъчен е натрупаният капацитет и умения у местната администрация да разработи и утвърди туристическия облик на региона.

В рамките на настоящия проект бе разгледан опитът и добрите практики както на партньора по проекта – община Ефкарпия, така и на други европейски дестинации, които за сравнително кратък период от време, на база на иновативни продукти в сферата на туризма са успели да се превърнат в привлекателни туристически дестинации.

• 
  Създаване на интегриран комплекс от дейности, който да позволи на общините Крушари и Тервел да приложат най-добрите и съвременни практики в сферата на туристическата индустрия за повишаване на благосъстоянието на жителите на двете общини, базирано на туризма.
  

Специфични цели на стратегията:

• 
  Превръщане на потенциала на региона като туристическа дестинация в сравнителни и конкурентни предимства
  
• 
  Реализация на комплекс от мерки за подобряване на инфраструктурата за предоставяне на туристически услуги
  
• 
  Привличане на външни инвестиции в областта на туризма
  
• 
  Подобряване на капацитета на общинските администрации и останалите социално-икономически партньори за прилагането на съвременни подходи за развитие на туризъм
  

Следователно, стратегията ще ползва като отправна точка настоящото състояние и перспективи, но ще има за цел своето приключване във времеви диапазон, когато все още ще бъдат изпълнявани проекти в рамките на първата НСРР и ще започне реализацията на втората такава, когато следва вече да се очаква значително подобряване на състоянието на регионите в България.

• 
  Вътрешни:
  
  • 
    Местното население
    
  • 
    Местният бизнес
    
  • 
    Служители на общинските администрации
    

• 
  Външни
  
  • 
    Потенциални туристи
    
  • 
    Потенциални инвеститори
    

И двете целеви групи ще имат значителна полза от реализацията на стратегията. Местното население и бизнесът ще почувстват ползи от изпълнението й благодарение на повишената заетост, увеличените доходи и качество на живот. Служителите на общинските администрации ще приложат на практика политиката за развитие на региона, която е част от техните задължения.

Потенциалните туристи ще бъдат облагодетелствани от разнообразяването на достъпния за тях туристическия продукт, възможността да се запознаят с нова дестинация и да почиват при добри условия на умерена цена. Външните инвеститори ще успеят да реализират проекти, които ще им донесат устойчива възвращаемост на вложените средства.
1.5. Допускания
Допусканията са фактори, които се очаква да останат непроменени в периода на реализация на стратегията. При тяхната промяна е възможно извършването на промени в документа, които да отразят новото състояние на нещата.

• 
  В периода на реализация на стратегията макроикономическата и политическата ситуация в България и региона на Югоизточна Европа ще остане стабилна;
  
• 
  Туризмът ще остане приоритетен сектор на националната икономика;
  
• 
  Тенденциите в развитието на туризма и по-специално ролята на алтернативния туризъм ще се запазят;
  
• 
  Обемът на входящите преки чуждестранни инвестиции в България ще нараства устойчиво или ще се запази на нива от поне 2,5-3,0 милиарда евро на година;
  
• 
  България ще започне активно усвояване на средства от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
  

Понастоящем, въздействието на икономическата и финансовата криза не предполага съществено негативно въздействие върху горните предпоставки, което се потвърждава от статистически данни. Финансовата стабилност на българската икономика се запазва, в съчетание с ниска инфлация и стабилен фискален резерв. Растежът на икономиката намалява, но не толкова значително, колкото в други държави-членки на Европейския съюз. Макар да се наблюдава известно намаление на личното потребление, то варира в рамките на 5-10%, което не може да се отрази върху реализацията на стратегията. Освен това, не се наблюдава съществено влошаване на социално-икономическите параметри. Стабилен резерв за развитие на местната икономиката представляват средствата от Европейския съюз, чието усвояване се очаква значително да се подобри през следващите 2-3 години и да е съществен стимул за развитието на частния сектор.

• 
  Увеличаване на приходите от туризъм в общините на годишна база с 10%, т.е. с почти две трети за 6-годишния период на реализация на стратегията – както в общинските бюджети на база на туристически такси, издаване на разрешителни и лицензи, местни данъци, така и в местното население и фирми;
  
• 
  Увеличаване на дела на местното население, което пряко и непряко (чрез обслужващи туризма дейности) е ангажирано в сферата на туризма с 30% до 2015 г.;
  
• 
  Привлечени външни инвестиции в сферата на туризма;
  
• 
  Въведени принципите на екологичната устойчивост в упражняваните дейности в сферата на туризма.
  

• 
  Преглед на състоянието и тенденциите в туризма/инвестициите в световен мащаб и на местно ниво
  
• 
  Анализ на настоящото състояние в общините Крушари, Тервел и Ефкарпия – от гледна точка на туризма и инвестициите. Идентифициране на:
  

• 
  Основните проблеми
  
• 
  Основните възможности
  
• 
  Основните сравнителни/конкурентни предимства
  

• 
  Анализ на конкурентната среда, в която се намират общините от гледна точка на туристическото предлагане
  
• 
  Анализ на добри практики и иновативни подходи за развитие на туристически дестинации - за разработване на нови туристически продукти
  
• 
  Benchmarking анализ на туристическото представяне
  
• 
  Приоритизиране на основните фактори, които биха довели до най-голяма ефективност в реализацията на стратегията
  

• 
  Хоризонтални:
  

• 
  Прилагане на Бизнес схемата за “зелен” туризъм
  
• 
  Усвоява на средства по Европейските фондове за развитие на туризма
  
• 
  Привличане на инвестиции в туризма
  

• 
  Вертикални:
  

• 
  Разработване на интегрирани туристически продукти и атракции
  
• 
  Развитие на човешките ресурси за подобряване на обслужването на туристите и инвеститорите
  
• 
  Промоция на дестинацията за привличане на туристи
  

В заключение, стратегията дава отговор на следните важни въпроси:

• 
  Избор на оптимален подход за развитие на различни видове туристически дейности
  
• 
  Избор на оптимален подход за развитие на туристически атракции и инфраструктура
  
• 
  Избор на оптимален подход за привличане на туристи
  
• 
  Избор на необходимите партньорства с туристически организации
  
• 
  Избор на оптимален подход при подготовката на професионални кадри в сферата на туризма
  
• 
  Избор на методи и дейности за привличане на инвеститори в сектора на туризма
  
• 
  Оценка на сферите на въздействие за подобряване на инвестиционния климат в общините
  

На следващата фигура е представено схематично нейната логика и съдържание.

• 
  Личните пътувания и туризмът се очаква да се увеличат като дял от общата икономика от 8,6% през 2009 г. до 8,9% през 2019 г.
  
• 
  Бизнес пътуванията се очаква да останат сравнително непроменени в периода 2009-2019 г. с минимално нарастване от 1,3%.
  
• 
  Приходите от износ на услуги за международни посетители и туризъм се очаква да генерират 11,0% от общия обем на износа през 2009 г. и 9,7% през 2019 г.
  
• 
  Капиталовите инвестиции в туризма се очаква да нараснат от 9,4% от общите инвестиции през 2009 г. до 9,6% през 2019 г.
  
• 
  Разходите за туризъм и пътувания на правителствено ниво през 2009 г. се очаква да бъдат 3,9% от общите бюджетни разходи, като в периода до 2019 г. се очаква намаление от 4% на годишна база.
  
• 
  Общото търсене на туристически услуги през 2009 г. се очаква да възлиза на 0,16% от световния пазар.
  

От гледна точка на предлагането на туристически възможности, постоянно се увеличава конкуренцията, която в момента наброява около 200 държави. Традиционните дестинации, които предлагат слънцето и пясъка като туристически продукти, започват да диверсифицират туристическото си предлагане, развивайки нови туристически сегменти, като например културния туризъм. Новите страни-членки на Европейския съюз навличат широко на Западноевропейския, Американския и Азиатския туристически пазар и предлагат нови продукти на по-ниски цени, които заедно с директния достъп по въздух, създават допълнителни конкурентни туристически центрове.

Всичко това отговаря на постоянно повишаващата се взискателност на потребителите на туристически услуги.

Туристите все повече търсят автентично преживяване по време на своята почивка или т.нар. “уникално предимство за продажба” на дестинацията, където преживяването има по-голямо значение от самата дестинация.

Освен това, с широкото навлизане на информационните технологии, се търси добра стойност на парите. На всички нива се наблюдава стремеж от страна на туриста да намали разходите си чрез самостоятелно търсене на възможности за почивка чрез интернет или чрез лична резервация по телефона. Търсят се автентични изживявания, различни от масовите туристически продукти, които могат да допринесат за получаването на нови емоции и впечатления от традиционни дестинации, така че те да изглеждат екзотични.

В бъдеще се очаква тенденциите в туристическото търсене да се концентрират върху следното:

• 
  По-кратки, но по-чести почивки
  
• 
  Лесни резервации и добър достъп до обектите на туризъм
  
• 
  Запомнящо се посрещане и отношение от страна на домакините за отговаряне на нуждите на туристите
  
• 
  Самостоятелно откриване на новото и възможността да се опитат нови неща
  
• 
  Почивки с цел подобряване на здравословното състояние и за “разглезване”
  
• 
  Автентичност – автентичен опит и дейности
  

В тази връзка, предвид усилията на разнообразните туристически дестинации да предлагат по-добър и качествен продукт, се налага прилагането на комплекс от мерки в областта на политиката за подобряването на качеството на туристическото предлагане.

Основните пазари на Стария континент, които са най-популярни за европейците, са представени в долната таблица.

Позиция	Дестинация	Дял, %
1	Испания	13
2	Франция	10
3	Германия	9
4	Италия	8
5	Великобритания	5
6	Австрия	5
7	Турция	4

От гледна точка на изходящите туристически потоци, пак по данни на IPK International, през 2006 г. най-сериозен ръст регистрират туристите от Полша (17%), Русия (10%), Ирландия (10%), Испания (8%), Италия (8%), Република Чехия (7%) и Ирландия (7%), т.е. новите страни-членки на ЕС и Русия генерират значими изходящи туристопотоци, което се запазва като тенденция и в момента.

Сегментите, които регистрират най-сериозен растеж са следните:

• 
  Събитиен туризъм: 14%
  
• 
  Селски туризъм (трекинг, байкинг, планински и т.н.): 9%
  
• 
  Градски туризъм – посещение основно на столиците и по-големите градове: 5%
  
• 
  Ваканционен туризъм (слънце и плаж): 4%
  

Следователно, разработваната стратегия отговаря на следните предпоставки:

• 
  По-високо ниво на разбиране на тенденциите в поведението на потребителите и пазарните промени – познаване на пазара
  
• 
  Философия на надхвърляне очакванията на посетителите – качество, умения, достъп
  
• 
  За повишаване на конкурентноспособността на дестинацията е необходима интегрираност на маркетинговите усилия
  
• 
  Бъдещият растеж следва да бъде устойчив – икономически, социално и от гледна точка на околната среда