2.Основни процеси и зависимости при различните видове демодулации.
Описание на процеса демодулация.
Детектирането е процес обратен на модулацията, и по тази причина се нарича още демодулация.Това е процес на извличане на информация от носещ сигнал. При детектор на амплитудно модулирани сигнали в радиоприемник извлечената информация е еквивалентна на оригиналния модулиращ сигнал ,докато детектор с автоматично регулиране на коефициента на усилване извлича сигнал, пропорционален на амплитудата на немодулирания носещ сигнал. Той се характеризира с това че от модулираните трептения се получава управляващия сигнал и по същество е нелинеен или параметричен процес.По тази причина се получава и преобразуване на спектъра на трептенията.Така например в АМ-трептения се съдържат носещото трептение и страничните съставки.При хармоничен управляващ сигнал в спектъра на АМ-трептение са съставките с честоти ,а след детектирането се получава сигнал, които е с честота .
Устройствата, чрез които се осъществява детектирането, се наричат детектори или демодулатори. Те се изграждат с нелинейни или параметрични елементи. При това в сигнала не трябва да се внасят изкривявания.
Основната класификация на детекторите е съобразно модулацията.По този признак те се разделят на три основни класа:
-
детектори за амплитудно модулирани трептения;
-
детектори за ЧМ и ФМ-трептения;
-
детектори за ИМ-трептения;
Другото и по-маловажно разделяне е съобразно използувания нелинеен елемент.В това отношение са диодни, транзисторни и с интегрални схеми.
Основните характеристики на детекторите са детекторната характеристика, коефициентът на предаване, и коефициентът на нелинейни изкривявания. Изискванията към демодулаторите обикновено се свързват с изискванията към апаратурата, в която работят.
Детекторна характеристика се нарича зависимостта на изменението на постоянния ток в детектора от амплитудата на сигнала U . За да няма нелинейни изкривявания в полученият сигнал след детектирането, тази зависимост трябва да е линейна, но има детектори и с нелинейна детекторна характеристика .Видът на детекторната характеристика зависи преди всичко от волт-амперната характеристика на нелинейният елемент.
Коефициентът на предаване на демодулатора е отношението м/у напрежанието на товара и амплитудата на входния сигнал.
Нелинейните изкривявания се оценяват преди всичко с коефициента на хармониците. Значителни са изкривяванията, които внася транзисторният демодулатор, и поради тази причина той няма широко приложение независимо от това, че усилва сигнала.
Коефициентът на филтрация се изразява с отношението между амплитудите на изходното високочестотно трептение и входният АМ-сигнал на демодулатора. Неговите приемливи стойности са <0,01.
2.1. Демодулация на амплитудно модулирани (АМ) сигнали.
2.1.1. Диоден детектор.
Фиг.2.1 Блоковата схема на амплитуден детектор.
На Фиг.2.1 е дадена блоковата схема на амплитуден детектор. Модулираните сигнали Хaм се подават на входа на нелинейния елемент, чрез който се осъществява преобразуването на спектъра. В изходния сигнал х се съдържат високочестотни и нискочестотни съставящи. Чрез нискочестотния филтър се отделят съставящите от спектъра на модулиращия сигнал Хм.
В зависимост от работния участък от характеристиката на нелинейния елемент различаваме два вида амплитудна детекция - квадратична и линейна.
При квадратичната детекция се работи в квадратичиния участък от волт-амперната характеристика на нелинейния елемент. Този случай е в сила при малки стойности на амплитудно модулираните сигнали.
За линейна детекция се говори, когато работният участък от характеристиката на нелинейния елемент се апроксимира с начупена права линия. .Такава апроксимация на нелинейната характеристика е
валидна при сравнително големи стойности на входните сигнали на детектора (например над 0,5 V за диодните детектори).
2.1.2.Квадратична детекция. Нека характеристиката на нелинейния елемент на детектора да е от вида :
х = а2 х2АМ. (2.1) тичната и нелинейната детекция.
Подаваме на входа на детектора едночестотно амллитудно модулиран сигнал, който се изменя по закона :
хАМ = х0 ( 1 + ma sin Ωt) cos ω0t, (2.2)
Изходният сигнал на нелинейния елемент получаваме, като заместим в (2.1) с израза (2.2) :
х = а2 х2АМ = а2 х02 (1 + ma sin Ωt)2 cos2 ω0t = (а2/2)х02 [1 + (ma2/2) + 2ma sin Ωt - (ma2/2) cos2Ωt + (1 + ma2/2) cos2ω0t + ma sin (2ω0 - Ω)t – ma sin(2ω0 + Ω)t – ma2 cos2(ω0 - Ω)t – ma2 cos2( ω0 + Ω)t]. (2.3)
Фиг. 2.2 Спектъра на модулирания сигнал, който се подава на входа на детектора.
Фиг.2.3 Спектъра на изходния сигнал на нелинейния елемент.
На фиг. 2.2 е показан спектъра на модулирания сигнал, който се подава на входа на детектора, а на фиг. 2.3 – спектъра на изходния сигнал на нелинейния елемент. Полезното модулиращо трептение с честота Ω може да се отдели от изхода на елемента чрез теснолентов нискочестотен филтър, горната гранична честота Ωгр.,на който е избрана от условието 2 Ω > Ωгр > Ω. Най-често модулиращите сигнали могат да имат различни честоти, разположени в честотния интервал от Ωмин. до Ωмакс.,поради което горната гранична честота на нискочестотния филтър трябва да е (Ωгр2 = Ωмакс.). В такъв случай детекцията на сигналите може да бъде съпроводена с изкривяване, понеже при Ωмакс ≥ 2Ω ≥ Ωмин на изхода на детектора заедно с полезната съставяща с честота Ω ще се отдели и нежелателната втора хармонична с честота 2Ω.
Коефициентът на нелинейни изкривявания при този вид детекция е :
Кf1 = (A1/A2) = (ma2/2)/(2ma) = ma/4. (2.4)
Следователно коефициентът на нелинейни изкривявания на квадратичния детектор при детекция на амплитудно модулирани с един тон трептения е пропорционален на коефициента на дълбочината на модулацията m.
При сложен модулиращ сигнал изкривяванията при квадратнчното детектиране нарастват вследствие на наличието на трептения с ком- бинационни честоти.
2.1.3.Линейна детекция.
Фиг.2.4 Апроксимирана характеристика.
При подаване на амплитудно модулираното трептение, на детектор, нелинейният елемент на който има апроксимирана характеристика от вида (фиг. 2.4).
х = а1хам при хам > 0,
х = 0 при хам < 0,
т.е характеристиката на нелинейния елемент се апроксимира в работния участък с начупена права линия.
Спектралния анализ на сигналите, получени на изхода на нелинейния елемент, ще може да се извърши като вземе предвид, че амплитудата на модулираните трептения се изменя бавно в сравнение с носещото трептение. Поради това може да се приеме, че за един период на високочестотните трептения тяхната амплитуда не се изменя, което свежда разлагането на детектираните сигнали в ред на Фурие към разлагане на косинусоидални импулси.
Без да се извършват преобразуванията на фиг.2.5 се дава спектралната диаграма на детектираните сигнали.
Фиг. 2.5 Спектралната диаграма на детектираните сигнали.
В спектъра на детектираните сигнали се съдържат трептения с модулираща честота Ω. За отделянето е необходим нискочестотен филтър.
Липсата на висши хармонични с честоти, кратни на Ω,което улеснява филтрацията и е показател за липсата на изкривявания на полезния сигнал, който се получава на изхода на линейния детектор. Поради това линейната детекция се предпочита в повечето случаи пред квадратичната.
Най разпространеният амплитуден детектор е диодният детектор, нелинейният елемент на който е полупроводников диод.
Фиг.2.6 Принципната схема на диоден детектор.
На фиг.2.6 е показана принципната схема на диоден детектор, реализиран съответно с полупроводников диод. Тази схема е аналогична на схемата на диодните изправители. Различието се състои в стойностите на товарното съпротивление Rt и на капацитета на филтриращия кондензатор Сф.Товарното съпротивление на детектора се избира сравнително голямо (няколкостотин килоома), за да се получи в него достатъчно голямо полезно изходно напрежение от модулиращия сигнал.
Капацитетът на филтриращия кондензатор Сф, се избира от следните съображения:
1.Този кондензатор не трябва да шунтира товарното съпротивление за хармоничните съставящи на модулиращия сигнал :
Rt >> 1/(ΩвCф) (2.5)
Или
Τт = Rt Cф << 1/Ωb, (2.6)
където Ωв е най-високата честота от спектъра на модулиращия сигнал;
тт =Rt Сф - времеконстантата на разрядната верига на кондензатора Сф.
Условието Rt >> 1/(ΩвCф) показва, че детекторът трябва да действа безинерционно за всички хармонични съставящи на модулиращия сигнал.Физически това означава, че кондензаторът Сф, трябва да се разрежда в съответствие с изменението на модулиращия сигнал. Ако условието Rt >> 1/(ΩвCф) не е спазено, на изхода на детектора се получава изкривен (деформиран) модулиращ сигнал.

Фиг.2.7а Изкривен (деформиран) модулиращ сигнал при голям Сф.

Фиг.2.7б Осцилограма на процесите при много малко Сф.
Такъв случай е показан на фиг. 2.7а. Поради голямата инертност на детектора в интервала аб изходното напрежение Uout не може дa следва нарастването на амплитудите на модулирания сигнал, а в интервала бв входното напрежение не оказва влияние върху товарната верига. През този интервал (поради сравяително голямата стойност на времекопстантата на товарната верига тт) кондензаторът Сф се разрежда по експоненциален закон през съпротивлението Rт. В резултат се получават нелинейни изкривявания на полезния модулиращ сигнал Uout.

Фиг. 2.7в Диаграмите на входното и изходното напрежение на диодния детектор.
Фиг. 2.7в са показани диаграмите на входното и изходното напрежение на диодния детектор, в случай че е спазено условието Rt >> 1/(ΩвCф)
2.С оглед филтрирането на високочестотните съставящи в детекторния сигнал необходимо е съпротивлението на кондензатора Сф при високи честоти да бъде много по-голямо от товарното съпротивление,т. е.
Rt >> 1/( ω0 Сф) или
т = Rt Cф >> 1/ ω0, (2.7)
където ω 0 е носещата честота на модулираните трептения.Условието
Rt >> 1/( ω0 Сф) или т = Rt Cф >> 1/ ω0,
показва, че детекторът трябва да работи инертно при високите честоти (носещата честота и нейните хармонични), т. е. за един период на носещата честота изходното напрежение на детектора не трябва рязко да се изменя.Условията Rt >> 1/(ΩвCф) или Τт = Rt Cф << 1/Ωв,
и Rt >> 1/( ω0 Сф) или т = Rt Cф >> 1/ ω0 могат да се напишат съвместно във вида:
1/ ω0 << Τт << 1/ Ωв. (2.8)
От това условие за избор на времеконстантата на детектора тт следва, че при дадено товарно съпротивление на детектора RT = RT, има една оптимална стойност на филтриращия капацитет Сф опт > при която се получават минимални изкривявания на детектираните сигнали.
Направеният теоретичен анализ на квадратичната и линейната детекция се отнася за диодния детектор без филтриращ кондензатор. Например квадратичната детекция отразява твърде точно работата на диодния детектор с полупроводников диод при малки входни напрежения, което се дължи на специфичната волт-амперна характеристика на полупроводниковия диод.Наличието на филтров кондензатор, между краищата на който се получава определено постоянно напрежение U0, изменя работните условия на детектора. Под действието на напрежението U0 се измества работната точка върху характеристиката на диода. Поради това при линейна детекция диодът работи с ъгъл на отсечка, различен от 90°, конкретната стойност на който ъгъл зависи от товарното съпротивление и от стръмността на волт-амперната характеристика. Изследванията показват, че в този случай се запазва предимството на линейната детекция - неизкривено предаване на модулиращия сигнал.
2.2.Демодулация на ъглово модулирани сигнали.
2.2.1.Детектиране на честотно модулирани трептения.
При детектирането на фазово модулирани трептения и честотно модулирани трептения трябва да се получи изходен сигнал съответстващ на манипулиращия сигнал.
Фиг.2.8 Блокова схема на честотен детектор.
На фиг.2.8 е начертана блоковата схема на един вариант на честотен детектор. Блоковата схема на честотния детектор съдържа: ограничител,
преобразувател а модулацията и детектор за Uam.
Ролята на ограничителя е да изравни амплитудите, защото във входния сигнал Uчм+Uам(t) се съдържат шумове и паразитна амплитудна модулация. След като ограничителя елиминира чрез изрязване до определено ниво на амплитудата на ЧМ трептение шумовете и паразитната амплитудна модулация в преобразувателя на модулация постъпва честотно модулирано трептение. В преобразувателя то се превръща в трептене с амплитудна модулация и преминава към детектора за амплитудно модулирани трептения, където се детектира.
Фиг.2.9 Принципната схема на детектор за честотно модулирани трептения.
Схемата на фиг.2.9 съдържа: ограничител, преобразувател на модулацията (представен, като трептящ кръг, формиран от елементите L1, C1, а с R1 са отразени загубите на трептящия кръг). Детекторът за амплирудно модулирани трептения е образуван от C, R, D. Този детектор е наричан още детектор с разстроен кръг.
Преобразуването на модулацията става с подаването на честотно модулираните трептения през разстроен кръг фиг.2.10а. Трептящият кръг се настройва на честота ωр, а тя от своя страна трябва да е по-малка или по-голяма от честотата на носещото трептене ω0. .Резонансната честота на кръга се избира така, че при изменението на честотата на модулираното трептене да се заеме лявата или дясната страна на резонансната характеристика.
Върху трептящия кръг се получава Ам сигнал, чиято отвивка следва изменението на честотата на ЧМ трептението – фиг.2.10б.
Използвани са и системи с два разстроени кръга, които са с по-добра линейност.Това обаче е един отминал етап, тъй като този подход е неприемлив при микроминиатюризацията на системите.
Детекторът с разстроен кръг използва стръмната част на резонансната характеристика, която не е линейна и предизвиква изкривявания на обвивката, но пък е значително по-прост.
Фиг.2.10 Преобразуване на модулацията.
2.2.2.Демодулация на ъглово модулирани сигнали с ФАДЧ.
В съвременните радиотелекомуникационни системи в сателитните системи за връзка и управление, в компютърните мрежи, радио и телевизионно разпръскване, битова аудио и видео записваща и възпроизвеждаща техника, където е необходимо точно поддържане или следене на фазова разлика между честотите на два сигнала респективно за демодулиране на ЧМ и ФМ сигнали се използват системите за фазова автоматична донастройка на честотите – системи за ФАДЧ или системи с PLL – phase – locked loop – затворена верига за поддържане на фазата.
Фиг.2.11 Блокова схема на система за ФАДЧ.
Фиг.2.12 Регулировъчна характеристика.
На фиг. 2.11 е дадена блоковата схема на система за ФАДЧ.
На входа на фазовия детектор постъпват входния сигнал uс(t) с честота fc и сигнал от управляем (с ток или напрежение) генератор (УГ) ur(t) с честота fr. Когато fс = fr при тях няма фазова разлика. При появата на фазова разлика между двата сигнала fc и fr,
φ = φc - φr, (2.9)
където φc е фазата на входния сигнал от генератора, на изхода на фазовия детектор се получава напрежение uд(t).
Принципът на работа на системите за ФАДЧ се основава на връзката между честотата на фаза :
ω(t) = dφ/dt.
Следователно чрез промяна на честотата на управляемия генератор (УГ) под въздействие на напрежение (или ток), съотвестващ на фазовата разлика на входните за фазовия детектор сигнали, системата открива и премахва малки фазови разлики между тези сигнали.
Полученото на изхода на ФД напрежение uд(t) се подава към нискочестотен филтър (НЧФ), на чийто изход се получава напрежение:
uф(t) = Kф(ω)uд(t),
където Kф(ω) е предaвателната функция на филтъра.
Филтърът е свързан с генератор, които може да се управлява с ток (ГУТ)
или напрежение (ГУН). Регулирането на честотата се извършва в линейната част на регулировъчната му характерстика (фиг.2.12), която е със стръмност Sг, Hz/V , или Sг, Hz/А.
От регулировъчната характеристика се вижда, че системата ще действа
ефикасно в определен честотен обхват.
Нека собствената работна честота на управляемия генератор е fг0 и да съответства на средата на обхвата. При условие, че на входа па фазовия детектор не е подаден сигнал, напрежението на изхода на НЧФ ще бъде uф(t) = 0. Когато честотата на напрежението на втория вход на фазовия детектор е fн < fс или fс > fв, състоянието на системата не се променя. Когато честотата па сигнала наближи границите, fн или fв, на изхода на фазовия детектор, съответно НЧФ, ще се появи напрежеиие, но то е все още с малка стойност и не може да предизвика промяна на честотата на генератора. В момента, в който честотата на входния сигчал премине границите на регулирането fн и fв ,и стане fс > fн или fс < fв честотата на управляемия генератор със скок ще измени стойността си и ще приеме стойността :
fГ = fг0 + Sрегuф(t) = fс . (2.10)
Честотата. на генератора е ”захваната" oт честотата на входния сигнал. Честотният обхват, в който това е възможно, се нарича обхват на захващането. Лентата, определена от наи-ниската и най-високата честота на захващане, се нарича честотна лента на захващането.
Ако честотата на сигнала се изменя вътре в обхвата на захващането до определени граници тя ще бъде следена от честотата на управляемия генератор. Когато тя премине тези граници, системата ще излезе or режим на следене и честотата на генератора със скок ще стане
fГ = fг0 . Обхватът на следене(обхвата на задържане), е по широк от обхвата на захващане.
За някои приложения се използва един обхват на захващане, а друг на задържане. Това се реализира чрез активни НЧФ с програмируем усилвател, на който може да се управлява коефициентът на усилване.
Нека входният сигнал да бъде :
uc(t) = Uc sin ωct, (2.11)
А изходния сигнал на генератора да е :
uг(t) = Uг sin(ωгt + φ). (2.12)
Фазовият детектор в съвременните интегрални схеми представлява умпожител на две аналогови напрежения. Последният се реализира лесно без каквито и да са реактивни елементи.
В резултат на аналоговото умножение на изхода на фазовия детектор ще се получи напрежението :
uд(t) = UcUг[sin(ωгt + φ)] sinωct . (2.13)
Ще бъдат разгледани два характерни случая – когато е установено и когато не е установено захващане.
Преди да е установено захващането, честотите се различават :
ωс ≠ ωг. Не може да се говори за фазова разлика. Като се приеме в (2.13),че φ = 0 се получава :
uд(t) = ((UcUг)/2)[cos(ωс - ωг)t - cos(ωс + ωг)t]. (2.14)
След НЧФ с предавателна функция Кф(ω) високочестотната съставка (ωс + ωг) ще бъде премахната. Следователно :
uф(t) = Кф(ω) UcUг cos(ωс - ωг)t0. (2.15)
Напрежението uф(t) управлява честотата на генератора. Управляващото въздействие е правопропорционално на амплитудите на двата сигнала. Докато разликата между fс и fГ е много голяма изходното напрежение на НЧФ е нищожно малко , тъй като разликовата му честота е в лентата на непропускане.С намаляването на разликата косинусоидалната функция нараства и при една стойност на fс :
fс = fг0 ± ∆f, (2.16)
става захващането, при което fс = fг0.
Тогава са в сила други завистости в които е отразено влиянието на фазовата разлика между двете равни честоти.
В описването на процеса на захващането на честотите беше разгледано влиянието само на един фактор – разлика в честотите. Може да се окаже, че и при достатъчно малка разлика ± ∆f не настъпва захващане. Това ще се получи ако амплитудата на входния сигнал е много малка.Необходимо е да се предвиди допълнително усилване на сигнала.
Захващане няма да има и когато fс е твърде далече от fг0, т. е. разликата ± ∆f е много голяма. За осъществяване на захващане в този случай е необходимо да се предвиди въможност за настройка, която да приближи fг0 към fс.
Фиг. 2.13 Изменена характеристика на нискочестотен филтър.
Ако това не е изпълнимо, тогава трябва да се промени характеристиката на НЧФ, като се измести честотата на сряза по посока на високите честоти (фиг. 2.13)
При установеното захващане fс = fг = f, като се вземе под внимание, че в (2.13) е произведение на sin от два ъгъла, напрежението ще бъде :
uд(t) = ((UcUг)/2)[cosφ - cos(2ωt + φ)]. (2.17)
От (2.17)се вижда, че напрежението е сума на постоянна съставка и високочестотен сигнал.Последния няма да се пропусне от нискочестотния филтър. Тогава напрежението на изхода на филтъра ще бъде :
uФ(t) = Uф = (Kф(0)UсUг)/2 cosφ = Kф(0)UсUг cosφ. (2.18)
С Kф(0) e oзначен коефициента на предаване па филтъра за постоянен ток.
Ако fс и fг са равни на собствената честота на генератора fг0, това означава, че напрежението, управляващо генератора, е Uф =0. От (2.18) слeдва, че това условие ще е изпълнено при φ = 90о. Следователно Uф ще зависи от фазовата разлика ∆φ между fс и fг, отчетена спрямо първоначалната стойност на фазовия ъгъл φ = 90о. Тогава общата фазова разлика включваща и първоначалния фазов ъгъл φг ще бъде:
φ = φ г ± ∆ φ . (2.19)
Като се замести (2.19)в (2.18), се получава :
UФ = Kф(0)UсUгcos(φ г ± ∆φ) = ±Kф(0)UсUг sin ∆φ. (2.20)
Максималният обхват, в който се управлява генераторът, следователно и следенето иа фазовия ъгъл е φ = ± 90о. Това съответства на изменението на φ от 0 до 180". От (2.20)се вижда че с изменението на ∆φ в една или друга посока, напрежението получава съответния знак, водещ до компенсиране на разсъгласуването.
За нормална работа на системата на ФДДЧ трябва да се избере fг0 в средата на честотния обхват, в който може да се изменя fс.
Фиг. 2.14 Управляем генератор реализиран, като интегрална схема на мултивибратор с управление на честотата.
Управляемият генератор може да се реализира като интегрална схема на мултивибратор с управление на честотата чрез промяна на напрежението в точна А (фиг. 2.14). Кондензаторите се включват, като външни елементи, определящи работната честота fг.
НЧФ се проектира така че да пропусне с необходимия коефициент на предаване разликата fс - fг , но да има голямо затихване на честотата 2fс или fс = fг.
За всяко изменение ∆φ UФ се изменя, променяйки честотата fг до изравняването и с fс и ликвидирането на фазовата разлика. При ъглова модулация информацията е кодирана в промяна на честотата. Следователно измененинего на UФ(t) е всъщност демодулираният сигнал. Това показва, че с помощта на интегралната схема на системата за ФАДЧ се осъществява честотна или фазова демодулация без използването на индуктивности.
Koгато честотната девиация на ЧМ или ФМ сигнали ±∆fм е по-малка от лентата на захващане, т. е. ±∆fзахв ≥ ∆fм, може да се осъществи линейна ЧМ или ФМ детекция. Изходният сигнал ще се вземе след НЧФ,както е показано на фиг.2.11 .Необходимо е междинната честота на приемника да бъде равна на централната честота на управляемия генератор fг0. По този начин системата за ФАДЧ заменя няколко МЧУ и фазовия детектор, като при това се избягват скъпите и ненадеждни индуктивности. Предлагат се специални схеми за УКВ приемници, насгроени на 10,7 MHz. В стереорадиоприемните с помощта на ФАДЧ се детектира стереопилотсигнала.
В телевизионните приемници, особено за цветно изображение,системата за ФАДЧ се използва в МЧУ, в детекторите за звука, в детекторите за цвета и разделителите на синхроимпулсите.
Качествата на честотните детектори с ФАДЧ са много добри.
Например за схемите на 10.7MHz нелинейността на детектора е 1% при 100% модулация, отношение сигнал/шум 40dB и подтискане на паразитната АМ над 45dB.
2.2.3. Демодулатори на ъглово модулирани сигнали в спътниковите комуникации.
В този раздел е даден пример за едно съвременно приложение на система за ФАДЧ в честотния демодулатор на тунера на спътникова радио и телевизионна система.
За нормалната работа на този блок е необходимо на входа му да се осигури такова отношение сигнал/шум (S/N), което да превишава определена стойност, наречена праг на честотния демодулатор. Това понятие може да се дефинира от
Фиг. 2.15 Зависимостите между входното и изходно отношение сигнал/шум на два различни честотни демодулатора.
фиг. 2.15, която представя зависимостите между входното и изходно отношение сигнал/шум на два различни честотни демодулатора. Когато входните сигнали са достатъчно силни, т.е. отношението (S/N)n е по-голямо от прага на нормалното демодулиране, телевизионното изображение се приема без смущения. С намаляване на (S/N)m отношението сигнал/шум в изхода на демодулатора (S/N)out се понижава първоначално по линеен закон, а след това рязко спада. Точката, в която този спад достигне 1 dB определя прагът на честотния демодулатор или неговото прагово отношение сигнал/шум, което за първия демодулатор е 12 dB, а за втория - 8 dB. Влошаването на (S/N) out, при приближаване на прага на нормално демодулиране е причина в изображението да се появи сняг и случайно разпределени по екрана бели и черни чертички. При работа под прага на демодулатора се наблюдава недопустимо влошаване на качеството на изображението и звука.
Общият честотен демодулатор може да бъде конструиран на базата на три принципа, като най- ниска прагова стойност на (S/N)in притежава PLL демодулатора. Предимства са добра линейност на детекторната му характеристика, лесното установяване на работния режим и сравнително голямото ниво на получените в изхода му демодулирани сигнали, поради което той се е наложил в по-новите спътникови тунери.
Фиг. 2.16 Структурна схема на PLL демодулатор.
Структурна схема на често използван в тунерите PLL демодулатор, който е реализиран чрез интегрална схема TDA8730 (включваща и веригата за АРУ). е показана на фиг. 2.16. От изхода на ПАВ-филтъра. включен като товар на последното стъпало на втори МЧУ, сигналът с честота 479,5 MHz се подава на широколентов усилвател-ограничител. Входното съпротивление на този възел е 50Ω, а усилването 20 dB, с което се осигурява съгласуване с ПАВ-филтъра и компенсиране на загубите в него. Същевременно с въведеното двустранно ограничаване на амплитудата на сигнала се отстранява паразитната амплитудна модулация, която би довела до влошаване на праговото отношение сигнал/шум на демодулатора. Усиленият сигнал постъпва във фазов детектор, където се сравнява с формирано от ГУН опорно трептение, чиято честотата се определя от външно включена LC-верига. съдържаща варикап. Поради изменение на честотата на носещото трептение на приемания сигнал около 479,5 MHz в съответствие със закона на модулация, неговата фаза не съвпада с тази на трептението на ГУН. Информация за големината и посоката на фазовото отклонение се съдържа в сигнала, получен в изхода на фазовия детектор, от който чрез подходящо филтриране се отделя общият демодулиран сигнал (сигналът в основна лента) и управляващото напрежение за варикапа на ГУН.
По каталожни данни оптималното ниво на входните сигнали за схема TDA8730 е -37 dBm и при него стръмността на характеристиката на фазовия детектор е 0,45 V/rad. Включеният в изхода на фазовия детектор активен следящ филтър на веригата за ФАПЧ (активен PLL следящ филтър) се състои от ОУ, чието усилване при отворена верига е 40 dB и външен ЯС-филтър от втори порядък във веригата за ОВ. Времеконстантата на този филтър зависи от спектъра на модулиращия сигнал, като същевременно стойностите на елементите му се подбират така, че да се постигне минимален праг на честотния демодулатор. Честотната лента на следящия филтър е равна на тази на сигнала в основна лента (5 MHz) и затова само шумовете, които попадат в нея, се появяват в изхода на демодулатора. Другите два типа честотни демодулатори детектират шумовете в цялата работна радиочестотна лента (около 30 MHz), т.е. те имат около шест пъти по-широка шумова лента и от там около 4 dB по-висок праг на нормално демодулиране. Полученият в изхода на активния PLL следящ филтър вискочестотен сигнал, който представлява всъщност общият демодулиран сигнал, се използва и за управление на капацитета на варикапа в честотно определящата верига на ГУН. С това се цели честотата на генерираното трептение от ГУН да следи непрекъснато текущата честота на сигнала. За разглежданата схема стръмността на характеристиката на управление на ГУН, която дава изменението на честотата на генерираното от него трептение при промяна на управляващото напрежение с 1 V, е 13,5 MHz/V. Буферното стъпало, включено след следящия филтър на системата за ФАПЧ. осигурява нискоомен изход за демодулирания сигнал. Към изхода на схемата се свързва веригата за АПЧ на втори хетеродин.
Разглежданият PLL демодулатор работи с оптимално ниво на входните сигнали -37 dBm. При по-ниско ниво се влошава качеството на изображението и звука, а при по-високо ниво вследствие разширяване на шумовата лента на демодулатора се повишава прагът му на нормално демодулиране. Допустимото отклонение на нивото на сигнала във входа на демодулатора от номиналната му стойност се осигурява от веригата за АРУ, която съдържа квадратурен амплитуден детектор. ОУ и външно включен нискочестотен RC-филтър. За температурна стабилизация на коефициента на детектиране на амплитудния детектор в него се използва температурно компенсираща верига. С помощта на външно включен потенциометър може да се регулира опорното напрежение на ОУ и по този начин входното ниво на сигнала, от което се задейства веригата за АРУ за да се подбере в границите от -40 dBm до -34 dBm. Изходният транзистор на ОУ има незахранен по постоянен ток извод (отворен колектор) и това позволява чрез използване на външен захранващ източник управляващото напрежение Uagc да се изменя в границите от 2 до 9 V. При динамичен обхват на сигналите на входа на тунера 30 dB чрез веригата за АРУ се постига максимална нестабилност ±0,2 dB на нивото на входния сигнал на демодулатора.
Описаната интегрална схема работи с честота на входните сигнали от 300 MHz до 600 MHz и осигурява размах на общия демодулиран сигнал.
2.3. Демодулация на импулсно модулирани сигнали.
За да се получи информацията, която се предава чрез импулсно модулирани трептения по радиолиния, необходимо е трептенията да бъдат детектирани два пъти. Първото детектиране има задачата да отдели импулсно модулираните сигнали от радиоимпулсите, а второто да отдели полезния модулиращ сигнал от ИМ сигналите.
За отделяне на импулсно модулираните сигнали от радиоимпулсите се използуват АМ и ЧМ детектори с достатъчно малка времеконстанта на товарната верига с оглед неизкривено възпроизвеждане на формата на модулираните импулси.
Детектирането на ИМ сигнали се осъществява по методи, различни от тези, които се използват за детектиране на радиоимпулсите и модулираните трептения с непрекъсната структура. Това се обяснява със специфичния спектрален състав на ИМ сигналите.
АИМ сигнали могат да бъдат детектирани чрез използване на нискочестотен филтър, горната гранична честота ωгр2, на който е равна на най-високата честота Ωв от спектъра на модулиращия сигнал. При това, за да се избегнат комбинационни честоти, в модулирания сигнал е необходимо да бъде спазено условието
Ωв < Ω0 - Ωв или Ω0 > 2Ωв,
където Ω0 е честотата на повторение на немодулираната импулсна последователност.
Фиг.2.20 Детектиране на сигнали с НЧФ.
Ако горното условие не е спазено, съставящата с честота Ω0 - Ωв ще попадне на изхода на нискочестотнин филтър и ще се сумира с полезния сигнал.
Освен чрез нискочестотен филтър често АИМ сигналите се детектират с диоден импулсен детектор, който се различава от обикновения амплитуден диоден детектор само по сравнително по-голямата времеконстанта на товарната верига. Това се налага поради малкия коефициент на запълване на тактовите импулси.
За детектирането на ШИМ сигнали също може да се използува нискочестотен филтър, за който са валидни с същите изисквания, каквито бяха поставени при детектирането на АИМ сигнали с такъв филтър.
При ФИМ и ЧИМ амплитудите на страничните честоти зависят (за разлика от АИМ и ШИМ) от честотата на модулиращия сигнал, което затруднява точното възстановяване на предадената информация при приемане на ФИМ и ЧИМ сигнали.
Детектирането на ЧИМ и ФИМ сигнали се осъщестняна чрез системи за ФАДЧ детектиране на така получените сигнали по описаните методи.
2.4.Демодулация на манипулирани сигнали.
Демодулацията на манипулираните сигнали - амплитудна и ъглова има за цел от високочестотните трептения, съставящи спектъра на съответния манипулиран сигнал, да се извлече импулсната поредица на манипулиращия сигнал.Още веднъж трябва да се отбележи, че широко в съвременната литература по телекомуникации и компютърни комуникации и предаване на данни, вместо точното като термин манипулация, съдържащ същността на процеса, се използва модулация. Оттам и устройствата, които се включват например към компютъра за да се осъществи включването в канала за връзка, се наричат модеми – от модулатор – демодулатор.
2.4.1.Демодулация на амплитудно манипулирани сигнали.
Както бе посочено в глава I , при амплитудната манипулация импулсната редица накъсва носещото трептение. Демодулацията на амплитудно манипулиран сигнал може да се извърши с обикновен амплитуден демодулатор, на изхода на койти е включен формировател на правоъгълните сигнали.
Фиг.2.21а Обикновен амплитуден демодулатор.
Фиг.2.21б
Това най-често е компаратор, на единя вход на който се подава демодулиращия сигнал аd(t) (на практика винаги с изкривявания на формата в резултат на смущенията в канала за връзка), а на втория вход – еталонно напрежение Ue – фиг.2.21a.
Стойността на еталонното напрежение се подбира съобразно максималната амплитуда на смущаващите сигнали, като Ue > Ucм. Формираните импулси са изместени във времето спрямо момента на появата на амплитудно манипулирания сигнал на входа на детектора и с променлива продължителност. Това се дължи на инертността на схемата на амплитудния демодулатор и съответно получените полегати, а не отвесни, предни и задни фронтове. Точната продължителност на правоъгълните сигнали се възстановява в приемната система под въздействие на тактовите синхронизиращи сигнали.
Много внимателно трябва да се избере лентата на пропускане на нискочестотния фитър на амплитудния демодулатор. Трябва да се пропуснат всички честоти от спектъра на модулиращите правоъгълни импулси, определящи стръмността на фронтовете и като цяла формата на правоъгълните сигнали. Следователно в израза за определяне на елементите и граничната честота на филтъра трябва да фигурира най-високата честота от спектъра на правоъгълния импулс Ωв.
1/ω0 << RC << 1/ Ωв.
Преминаването на по-широк спектър води до появата на изкривявания в демодулирания сигнал, породени от смущения по канала. Формирането на изходните сигнали спрямо еталонното напрежение Ue води до премахването на смущенията при нулите на кодовата комбинация.
Условието е : Ucм < Ue.
2.4.2.Демодулация на ъглово манипулирани сигнали.
От разглежданията в глава I се вижда, че при фазова манипулация (най-често използваната в съвременните мрежи) с четири фазови състояния може да се предават по два бита (два импулса) на кодова комбинация. Редуването е през 90 , като φ = π/4 съответства на 00 ; φ = (¾) π – 01 ; φ = (5π/4) – 11 ; φ = (7/4)π -10 . Тези дефазирания могат най-точно и лесно да бъдат открити и отчетени чрез система за фазова автоматична донастройка на честотата (ФАДЧ). Чрез системата за ФАДЧ са изградени всички съвременни модеми в телекомуникациите и компютърните мрежи.
Фиг.2.22 Блокова схема на демодулатора на модем.
Блокова схема на модем е дадена на фиг.2.22. Сигналът, съответстващ на фазата, се получава след НЧФ на системата за ФАДЧ. Той се формира в правоъгълни импулси. При честотната манипулация влиянието на шумовете е по-слабо поради принципа на работа и формираните импулси са по-близо по продължителност до тези на манипулиращата комбинация.
2.4.3.Модем (съкращение от модулатор - демодулатор) — устройство с приложение в телекомуникациите и изпълняващо функциите модулация и демодулация. Модулаторът осъществява модулация, т.е. изменя характеристиките на носещия сигнал в съответсвие с измененията на входния информационен сигнал, а демодулаторът извършва обратния процес. Частен случай на модем е популярното периферно устройство за компютър, което позволява той да се свърже с други компютри, оборудвани с модем, чрез телефонната мрежа (телефонен модем) или кабелната мрежа (кабелен модем).
Класификация на модемите
Според изпълнението:
-
външни — включват се към com, usb или към Ithernet(LAN) порта и най-често имат собствено захранване.
-
вътрешни — монтират се вътре в компютъра в специален слот ISA, PCI, PCMCIA
Според вида на синхронизацията:
-
Синхронни - работят в режим на синхронно поблоково предаване и генерират сигнали за синхронизация.
-
Асинхронни - нискоскоростни.
-
Смесени - работещи както в синхронен, така и в асинхронен режим. Те сами генерират сигнали за синхронизация, като обикновено работят с фиксирана скорост на предаване.
Според типа на модулацията:
-
модеми с дискретна амплитудна манипулация - Променя се големината на сигнала в зависимост дали е 1 или 0 .
-
модеми с дискретна честотна манипулация - Промяна на честота на сигнала за индициране на 0 или 1.
-
модеми с дискретна фазова манипулация - Извършва се промяна на фазата за индуциране на 0 или 1.
-
модеми с комбинирани и сложни типове манипулации
Според поддържаните режими на обмен:
-
дуплекс
-
полудуплекс
-
симплекс
Модемите днес
За да създадат по-бързи модеми, на разработчиците се наложило да използват по-съвършени техники за предаването на данни. Първо те преминали на phase-shift keying, а след това я подобрили до quadrature amplitude modulation - модулиране на честотата (като при радиото) - тези техники позволяват да се вмъкне огромно количество информация, като се използва носеща честота от 3 000 херца. Тя се използва и в днешните 56К модеми. Следващата стъпка в модемната еволюция е т.н. ADSL - Asymmetric Digital Subscriber Line - те използват факта, че от всеки дом до телефонната централа има прекаран меден кабел. Този кабел сам по себе си може да носи много повече информация, отколкото да се използва само за гласова връзка - така се достига до скорости до 1Mb/s на ъплоад и 8Mb/s на даунлоад. Има само един недостатък - може да се предлага главно от телефонни оператори, понеже модемът-приемник трябва да се намира не къде да е, а точно в телефонната централа, най-близо до дадения дом, защото сигналът ползва кабела като кабел, а не като връзка с телефонната централа (т.е., колкото по-далеч е от централата, толкова повече нарастват шумовете и пада скоростта).
Сподели с приятели: |