Опорни точки на търговската политика на ес. Етапи на постигане на пълна интеграция

Анализите на процесите в международните икономически отношения показват, че икономическата интеграция е предимно интеграция на пазара. Общоприето е разграничението между пазари на стоки и услуги, от една страна, и пазари на производствени фактори (работна сила, капитал, предприемачество), от друга. Свободното движение на стоки, услуги и производствени фактори е основният елемент на икономическата интеграция.

В общ план терминът „икономическа интеграция” се използва за характеризиране на различни сфери на международните икономически отношения, а в по-ограничен план - за разглеждане на процеса и определяне на състоянието на приобщаване на отделни икономики в по-обширни региони за осъществяване на свободна търговия.

Като етапи в процеса на икономическа интеграция на отделни национални икономически единици се приема:

а) Зона за свободна търговия (ЗСТ) – пространство от две или повече митнически територии, между които са премахнати митата и другите търговски ограничения за търговия със стоки, произведени на територията на зоната.

Движенията на стоки вътре в зоната е свободно, но по отношение на стоки от трети страни всяка държава членка на зоната прилага собствена митническа тарифа. За да се избегне възможността стоки от трети страни да влизат в зоната през държавата с най-ниска външна митническа тарифа се изисква стоките да бъдат придружени от „сертификат за произход”.

б) Митнически съюз – Зона за свободна търговия, в която са премахнати всички пречки за търговия със стоки, и е въведена Обща митническа тарифа в отношенията с трети страни. Стоката, влязла в която и да е държава – членка на Митническия съюз, се движи свободно на цялата му територия.

в) Общ (вътрешен) пазар – Митнически съюз, в който е осигурено свободно движение на производствените фактори (работна сила и капитал). В отношенията с трети страни са възможни подходи както на национално, така и на общностно регулиране.

г) Икономически съюз – Общ (вътрешен) пазар, съпроводен с висока степен на хармонизация и координация на най-важните сфери на икономическата политика, както и на Общата търговска политика и общи политики относно производствени и икономически фактори.

д) Валутен съюз – Общ пазар, включващ фиксиране на паритет и пълна конвертируемост на националните валути на държавите членки и Обща валутна единица.

е) Икономически и валутен съюз – съчетаващ белезите на Икономическия и на валутния съюзи.

ж) Пълен икономически съюз – пълна унификация на икономиките и съществуване на общи политики по отношение на всички важни сфери, често съпроводена с политическа интеграция и създаване на политически съюзи.