Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Това означава да намерим истината за собствените си сърца, за Божието сърце и решението на проблеми притеснявали повечето от хората през вековете.

• 
  Защо има скръб и болка?
  
• 
  Какво мога да направя за моята вина? 
  
• 
  Как да живея?      
  
• 
  Как мога да победя изкушенията?    
  
• 
  Какво следва след смъртта?    
  
• 
  Какво е Християнството?       
  
• 
  Има ли ключ за Библията и тази книга, ли е ключа?     
  
• 
  Как мога да различавам религиите и да предотвратя измама и подхлъзване? 
  
• 
  Какви принципи могат да ме ръководят в моите отношения с Бог, съседа ми, църквата и държавата?
  
• 
  Какво е благовестието?
  

Тази книга започва със статии, които са резюме на моите лекции върху книгата към Римляните, редактирани от Рой Джий и след това публикувани в списанието Good News Unlimited.  С по–комплексните тълкувателни  проблеми се занимаваме в приложенията.

Понякога ние повтаряме ключови точки, имайки предвид, че хората не четат цяла книга наведнъж, а могат само да се консултират относно определен проблем.

Най–добрият начин да четете тази книга е с Библията до вас, така че да прочетете главите от Римляни, преди да прочетете коментара върху тях.

Ние ви препоръчваме да използвате The Living Bible. Повече внимание трябва да отделите върху The New International Version (NIV) и  The New American Standard Bible (NASB).

Не забравяйте предупреждението на  Ф. Ф. Брус: “Бъдете готови – съвестното изследване на Римляни означава да предизвикате катастрофална промяна... една чудесна промяна към добро.” Римляни е врата към Рая.

Ние не се опитваме да разглеждаме значението на всеки нюанс в Павловия шедьовър. Това ще  бъде книга с хиляди страници, а аз установих, че повечето от хората не четат големи книги. Тук се опитваме да разгледаме по практичен начин прелестните скъпоценности в Римляни, за всеки грешник, който търси или е намерил благовестието.

Лутер каза, че: “молитвата е по–добрата част от изследването”. Така че, нека всеки един от нас, който изследва посланието до Римляните, да го направи на неговите или нейни колене, ако може така да се изразим. Томас Акуинас казва, че ако магаре гледа в книга, не може да очакваме ангел да погледне от нея. Ние сме магарета, ако забравим колко много се нуждаем от помощта на великият учител, Святия Дух. Той е истинския Викарий на Христос, който прави разбираема за нас истината и волята на Бог и ние трябва непрекъснато да признаваме нужда си от него  и по–специално, когато четем святата Книга.

Римляни е първата книга от посланията и в приложенията ние говорим относно значението на този факт. Книгата е написана от Новозаветен водач, който в някой отношения беше като нас. Павел не познаваше лично живият Христос, от дните преди възкресението. Павел е образец за нас, според Новия завет (1 Тимотей 1:16). Римляни е неговата най–велика книга, защото в нея той разглежда систематично основните проблеми на християнската вяра. Тук е единственото място в Библията, където плана за спасение е представен систематично.

Много писатели като Скрудж, представят естеството на начина, по който тази вдъхновена книга е устроена, както следва:

Римляни 1 – 8 съдържа главната доктринална част на книгата, обхващаща  последователно обвинение, оправдание, освещение и прославяне.

Погледната като цяло, книгата има три части:

Глави 1- 8 Доктринална

Глави 12-16 Практична

 

Или

Глави 1- 8 Изложение

Глави 12-16 Приложение

 

Или

Глави 1- 8 Расова

Глави 12-16 Лична

 

Или

Глави 1- 8 Проблема грях

Глави 12-16 Проблема живот

 

Или

Глави 1- 8 Философия на Спасението

Глави 12-16 Поведение

 

Или

Глави 1- 8 Праведността на Бог във взаимоотношение с

Глави 9-11 Праведността на Бог във взаимоотношение с

отсичането на Израел

Глави 12-16 Праведността на Бог във взаимоотношение с

всекидневния живот.

 

Или

Глави 1- 8 Доктринална

Глави 12-16 Преданост

Молитвата на автора е, изследването на тези страници да доведе до резултат в живота на читателя, изпитвайки радостта и мира, които идват чрез вяра в благовестието (Римляни 15:13). Никой не е толкова богат, колкото вярващият християнин. Светиите на Бог са открили тайната на живота.

Ние наистина сме свободни, когато в резултат на добрата вест  и идването на Святия Дух в нашите сърца искаме да правим това, което трябва да правим. Никой не може да обича Бог, докато не повярва, че Бог го/я обича.

Кръстът е мястото, където това най–висше откровение бе извършено, и когато видим ръцете на Разпънатия протегнати към изток и запад, ние разбираме, че небето ни приканва да дойдем при Него и да го приемем като наш Заместник, Представител, Изкупител и Приятел.

От сега нататък, може би ще видите не само Бог, но и себе си в нова светлина. Ще видите, че бяхте разпнати с Исус, погребани с Него, възкръсни и възнесени с Него. (Галатяни 2:20; Римляни 6:2-4; Колосяни 3:1; Ефесяни 2:6)

2 Коринтяни 5:14 ни казва, че денят, в който умряхме беше Голготския Разпети Петък. “Ако един умря за всички, то всички умряха.” Христос не умря само като наш Заместник, но ние умряхме с Него, Който беше наш Представител. Според закона, на Голгота всеки един от нас плати за вчерашните, днешните и утрешните си грехове. Затова ние имаме привилегията, както тази на каещия се разбойник на кръста, да знаем със сигурност, че раят е наш днес, защото ние вярваме в любовта, която беше проявена за нас на Голгота.

С благодарност аз признавам моят дълг към Шели Фриц, която доброволно и умело напечата оригинала за списанието и приложенията, Марион Фриц най-добрият коректор, който познавам, и Джил, моята друга половина, която помогна с финалната публикация. Заглавието също е нейно.

Това, което помогна най-много за започването и приключването на целия проект беше настойчивостта и щедростта на моя приятел Даг Лединг.    

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ПЪРВА ЧАСТ

Ако хората в този свят знаеха, колко ценна е книгата до Римляните и ако това беше книга, която се намира трудно, те щяха да воюват, за да я намерят.

И когато я намерят, те щяха да я изследват така, като че ли живота им зависи от нея. (Което те правят) Те ще я оценят повече, отколкото богата златна мина, повече и от диамантена мина.

Книгата до Римляните съдържа лекарството за болестите на човечеството. Книгата до Римляните съдържа отговорите за човешките проблеми. Тя прониква дълбоко в нашите души, така че ние можем да се изправим срещу това, което виждаме там, защото книгата до Римляните прониква дълбоко в сърцето на Бог.

Дори лошите новини в Римляни могат да бъдат добри новини, защото те ни завеждат при Христос. (Дори Бог не може да ни помогне, ако ние нямаме чувството, че се нуждаем от Неговата помощ).

Лошата новина в Римляни е, че всяка наша мисъл е осквернена. Всяка сърдечна емоция, всяка наклонност на нашето сърце, всяка склонност на ума и на плътта са опетнени, във всеки един от нас, до второто идване на Исус и прославянето ни.

Но дори и лошата новина в тази книга е добра, защото ни води при Исус, който единствен е нашата правда, сила и мъдрост.

Веднъж, по време на религиозно събрание, Исус каза на хората около него: “Заблуждавате се, защото не познавате Писанията нито Божията сила.” (Матей 22:29; Марк 12:24) Ние грешим, защото не познаваме Библията.

Думата, която Исус използва, казвайки, “заблуждавате се” е дума, която символизира заблудила се овца, планета извън траекторията си или падаща звезда. Той казва, че ние сме заблудили се овци, защото не познаваме добре Писанията.

Исус казва също, че ако познавахме Писанията по–добре, нямаше да се налага да поправяме толкова много неща в живота си. Проблемът в живота не е толкова в правене, отколкото в поправяне. Поправянето на нашите дела е проблем, който е много труден за нас.

Павел казва нещо подобно на това, което Исус каза: “Елате на себе си, както е редно, и престанете да вършите грехове, защото някои от вас не познават Бога. Казвам това, за да ви засрамя..” (1 Коринтяни 15:34)

Павел ми казва, че ако познавах Бог по–добре, така както Той е представен в Библията, аз нямаше да пропускам целта толкова често.

Римляни притежава мъдростта да адресира четирите централни проблема на живота.

Може би живота е многоцветен калейдоскоп, но централния проблем в него е относно правилно и неправилно. 

Това е, което предизвиква възхвала, обвинение, радост, или омраза в нас. Всичко е концентрирано около правилното и неправилното и зависи от тези две категории. Това, което философите наричат “страшния избор”, избора между правилно и неправилно, е нашето бреме от момента, когато съвестта ни се събуди, до момента, когато ни напуска през нощта.

Когато взимаме решения ние сме зависими от това, какво мислим относно правилното и неправилното. Ако не познаваме тази книга – Библията, ние ще вършим неправда. Има твърде много религия, която е недоброкачествена, защото не е основана на Библията.

Има религиозни мъже, които вярват, че са много верни на съпругите си, ако са им верни през шест вечери от седмицата.

Има млади хора, които смятат, че могат да бъдат послушни на своите родители, когато пожелаят, или когато са склонни да бъдат такива. 
Религиозни странности

Религиите притежават своите странности, като свещени крави и формули. Може би сте чували за ляв крак братство и десен крак братство? Те съществуваха в една част на САЩ.

Те вярваха в измиване на краката преди Господната вечеря, но бяха разединени относно въпроса кой крак трябваше да измият. Така се стигна до ляв крак братство и десен крак братство.

Когато отворим книгата към Римляните, ние ще разберем каква трябва да бъде истинската религия. Истинска религия, според Римляни е относно вяра, надежда, любов; относно Христовия кръст и относно любовта на Бог. Тя е относно реалността за прощение, всекидневно прощение, ежечасово прощение.

Когато Римляни ни говори относно поведение и въздържание, даване и прощение, ние научаваме какво е истинска религия. Истинската религия е единството на нашето сърце с това на Бог, което прави нашите взаимоотношения с други хора да преливат. Смисълът не е във формули и свещени крави. Смисълът не е във вероучения.

Това е един от проблемите, с който Римляни се занимава: проблема за правилното и неправилното. Така ние можем да избегнем грешките, които правим толкова естествено.

Ето го вторият проблем: Основният стремеж в нашия живот е този да бъдем приети. Взаимоотношенията са основната есенция на нашия живот. Не богатство, репутация или сила, но взаимовръзка. Дори миенето на чинии е забавление, когато се прави с правилния човек.

Всички притежаваме желанието да бъдем приети. Но има проблем, има пречка. Ние правим много неща, които нараняват взаимоотношенията.

Някои от тях правим безсъзнателно а други съзнателно. Някои обмисляме предварително, а други извършваме лекомислено.

Литературата на всяка държава през вековете, поставя на централно място човешката отговорност и вина, тъй като те са централната тема в живота.

Ние искаме да бъдем приети, но вижте как се държим. Когато погледнем в гръцката литература представена от Есхил или  Римската представена от Вергил, ние срещаме тази тема. Тя се намира при английския Шекспир, немския Гьоте и най-великите Американски новелисти.

Най-вече, ние искаме да бъдем приети от Бог. Уолт Уитмън казва, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове, но хората правят това. Това е вторият проблем – ние придобиваме не само познанието за правилно и неправилно, така че да предотвратим правенето на грешки, но също, “как да бъдем приети.”

Ако бъда приет от Бог, тогава аз мога да приема себе си – но не и преди това. Съзнателната вина, винаги води до увеличаване на вината. Съзнаване на вината води не само до увеличаването й но до болест, злополуки, себе–омраза и себе–наказване.

Ние знаем, че ако греха не е простен, той трябва да бъде наказан. И понякога ние се само–наказваме поради нашата вина. Затова вторият проблем, с който Римляни се занимава – да бъдем приети – е представен с термини за опрощение. Римляни е книга относно опрощението.

Опрощението в Римляни е много по–добро, отколкото можем да си го представим, защото там ние срещаме думата оправдание. Тя е използвана около 50 пъти. Оправдание означава опрощение плюс.

То означава опрощение, но също така означава отиване по–далеч от опрощението. Това означава, че Бог ни третира като такива, които никога не са имали нужда да бъдат опростени. Каква прекрасна идея!
Римляни до тук

Нека да обобщим това, което казахме до тук. Основните проблеми в Римляни до тук са: 1) Правилно и неправилно и 2) Как да бъдем приети.

Ако злото стане дреболия, добродетелта става играчка. Ние трябва да разберем основните неща в живота – какво е правилно и неправилно и Римляни ни казва това.

Но ние няма да бъдем мотивирани да изберем доброто и да отбягваме злото, ако не сме приети от Бог, ако не знаем това днес, в този час, в този момент, че Бог ни приема такива, каквито сме, с всичките ни дефекти, с всичките ни недостатъци, с всичките ни грешки, с всичката ни непохватност, с всичките ни залитания. Ако не познаваме това приемане, ние никога няма да бъдем мотивирани да вършим това, което е добро.

Най–лошият човек в света, знае повече относно дълг, отколкото най–добият.

В сърцето на всеки един от нас има егоизъм. Той покварява всичко, което правим и затова ние не вършим нищо, което е непокварено. Ние не се молим, не проповядваме, не пеем химни или правим каквото и да е, което да не е покварено. Аз говоря за Християни. Ние се нуждаем от опрощение.

Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашите грехове, са като пясъчно зърно пред планината на Божието опрощение. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашата вина е като загасваща искра пред океана на Божията милост. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че Бог е по–готов да ни прости, отколкото майка да спаси собственото си дете от горящата къща. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че е по–трудно да извадим любовта от сърцето на Бог, отколкото солта от океана или блясъка от слънцето. Ние не сме започнали да живеем преди да знаем тези неща.

Третият проблем: Себе приемане

Третият проблем, с който Римляни се занимава е себе приемане.

“Заблуждавате се, защото не познавате Писанията” – каза Исус. Но, Римляни ни показва, кое е добро и кое е зло, така че можем да вземем решения, с които да предотвратим правенето на грешки. Римляни ни казва, че сме приети от Бог в Христос, даже тогава, когато сме пропуснали целта и не познаваме Бог.

Само когато знам, че Бог ме приема, аз мога да приема себе си. Никой не може да приеме своите братя и сестри, докато не приеме себе си. Римляни обяснява, че Бог ме приема такъв, какъвто съм и това води до себе приемане.

Себе приемането започва с познанието, че Бог ме приема. Какво право имам аз да говоря за недостатъците на другите, когато Бог ме приема с всичките ми недостатъци? Бог ме приема в Христос, независимо от моите грешки, моите петна, моето безразсъдство и моята глупост.

Това, което открих, че най–много ме смирява е не когато греша, но когато направя нещо глупаво. Разбира се, това е друга форма на грях, защото ние трябва да бъдем разумни.

Но, ние имаме велик и добър Бог, който познава тези неща и знае относно всичките ни слабости.
Четвъртият проблем: Смърт

Четвъртият проблем, с който Римляни се занимава е смъртта.

Хората са единствените живи същества, които се страхуват от смъртта. Животните не се страхуват от нея. Те се отпускат и умират.

Уолт Уитмън беше прав, когато каза, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове. Животните не се страхуват от смъртта. Но ние се страхуваме.

Библията казва, че “жилото на смъртта е греха” (виж 1 Коринтяни 15:56). Книгата Римляни се занимава с основните въпроси. Тя е най–великия шедьовър, който човешкият ум някога е създал.

Както ще видим, този шедьовър не само адресира четирите големи проблема на живота. По–важното е, че открива как тези проблеми са посрещнати и разрешени само в Христос и благовестието.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ВТОРА ЧАСТ

Много хора свидетелстват, че книгата към Римляните е духовен шедьовър.
Римляни предотвратява фалшивата религия и популяризира истинската.
Римляни поощрява духовен прелом, съживяване, истинско мотивиране и вяра.

Римляни идентифицира двете религии в света:

фалшивата религия, на добри идеи и истинската религия, на добрата вест.

Френският теолог, Фределик Годет, нарича посланието до Римляните: “Катедрала на християнската вяра.” То наистина е. Това е най–важният документ, който някога е бил написан.

Римляни е написана от главния теолог на Писанията, апостол Павел. Исус извърши  изкуплението, а Павел го обясни. Изкуплението не можеше да бъде обяснено, преди да бъде извършено.

Римляни е Павловото завещание и последен завет, сумирайки есенцията на това, което той познаваше от опит. Когато четете Павловите писания, вие не четете само доктринен материал, вие четете Павловата душа, вие четете неговия опит в живота. Римляни притежава завещателен характер. Това е последна воля и завещание на Павел.
Римляни предотвратява фалшивата религия

Римляни е профилактичен.

Ние използваме думата “профилактика”, когато говорим за предотвратяване на неща, като например предотвратяване на проблеми в медицината. Но, използвайки я тук, ние имаме предвид предотвратяване на проблеми в религията.

Повтарям, повечето от религията в света е недоброкачествена. Ако разберем Римляни, ще имаме правилна представа за това, що е религия.

Тиндейл нарича Римляни: “Светлината и пътя към Писанията.” Лутер казва: “Ръководещата част в Новия завет и най–чистото благовестие.” Калвин казва: “Всеки Християнин трябва да се храни от тази книга всеки ден, тя е ежедневен хляб за душата.” Колрийдж, съгласяващ се с Фредерик Годет, казва: “Най–дълбоката част от съществуващата литература”

Ф.Ф. Брус казва: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”

Моника беше християнка, живееща в Картаген, Северна Африка. Тя имаше необуздан син, който се казваше Августин.

Августин живееше много свободен, разпуснат живот и Моника се тревожеше за него. Един ден той обяви, че заминава за големия град Рим. /Там той може да живее и греши по–добре./ Моника продължи да се тревожи.

Но в Рим, живота на Августин, подготви пътя за неговото обръщане. Един ден той се разхождаше в една градина, където чу дете да пее и приканва. Единствената латинска фраза, която заседна в главата на Августин беше: “Вземи и прочети.”

Със себе си той имаше препис на Новия завет. Неговият интерес нарасна и той отвори и прочете. Първите думи, които видя бяха: “ Вместо това се облечете с Господ Исус Христос и не мислете как да задоволите грешната си човешка природа ” (Римляни 13:14).

Нашият свят е различен поради Августин, а Августин стана различен поради Римляни.

След времето на Христос, тези мъже, които споменахме, промениха света. Павел, Августин, Лутер, Калвин и Уесли – са велики мъже, които промениха нашия свят. Ф.Ф. Брус беше прав, когато каза: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”  Всички съживявания в християнския свят са започнали благодарение на тази книга.

Римляни е отговорна за съживяването в САЩ, което Джонатан Едуардс започна, съживяването в Англия, което Уесли започна, това, на Джордж Уайтфийлд в Англия и Лутер в Германия. Всички големи истински християнски съживявания са започвали с тази книга. Подходете внимателно, когато я изследвате, защото всичко може да се случи.
Закон и мотивиране

Римляни ни казва истината относно Бог. Казва ни истината относно религията. Казва ни истината относно това как да живеем. Това са неща, които ние трябва да знаем.

Но Римляни също ни мотивира.

Всички знаем за съществуването на закона. Ние не се нуждаем от някои да ни прочете десетте заповеди. Всеки има познание относно правилно и неправилно, независимо дали посещава или не посещава църква.

Законът не може да ни наложи желание. Законът е безпомощен и безнадежден да ни предпази от грях. Единственият мотив в света, който може да ме предпази от грях е познанието, че Бог е мой и аз негов.

Няма заповед, която може да ме пази да не съгреша. Няма закон, който да ме държи далече от грях. Не съществува вероучение, което да направи това. Дори страха от моя брат, не може да го направи – а това е мощна сила, тъй като ние всички искаме да бъдем приети.

Римляни е книга относно вяра, надежда, любов и кръст. Тя не казва нищо относно сектантски лозунги.

Няма да намерите разгорещени спорове относно естеството на Господната вечеря. Римляни приема кръщението чрез потапяне, за разбиращо се от само себе си и не се опитва да спори за това. Когато говори относно пазенето на дни, казва достатъчно ясно, че пазенето на дни не е толкова важно, колкото вяра в Исус Христос.
Вяра – ключовата дума в Римляни

Ключовата дума в Римляни, е вяра. Тя се среща на 64 места в книгата. Ще я намерите в първата глава, стих пети: “послушание от вяра”, а също така тя е последната дума в книгата, точно преди славословието, същата фраза: “послушание от вяра”.

Животът щеше да е много различен, ако Павел беше написал обратното – “вяра от послушание”. Това щеше да е ужасно. Но в началото и в края, той написа, “послушание от вяра”. Изглежда, че той казва: “Бог приема само това, което е направено поради твоята вяра в Исус Христос. Нищо друго освен това. Всичко, което е направено преди вяра в Христос е грях. Недостатъчно е, защото му липсва това, което го определя като автентично – вяра в Христос.

Единственото послушание, което Бог ще приеме е това, което пораства от вяра в Исус Христос. Прекрасно е, че Римляни завършва с тази дума – “вяра.” Вяра е последната дума, в последната глава, точно преди заключителното славословие. (Римляни 16:26)

Много от античните преписи на Римляни не съдържат глава 16^та, тъй като това е страница с имена. По всяка вероятност, това, което се е случило е, че един препис на Римляни без глава 16 е бил препращан от църква в църква. Главата, която съдържа имената на християните в Рим, които Павел познаваше, беше извадена, защото нейното съдържание бе от местен интерес.

Въпреки това, тя е глава пълна с красиви, къси изказвания. Павел поздравява Акила и Прискила, които рискуваха живота си за него (Римляни 16:3-4). Той говори нежно за Руфа и неговата майка: “, която беше майка и за мен”– казва той (Римляни 16:13).

Циркулиращо писмо между църквите е била единствената Библия, която някои от ранните християни са имали. Те признаваха, че Римляни съдържа същността и материята на Християнството. Те имаха традицията да говорят за Исус и разпространяваха на широко вестта за Него. Но Римляни, беше единствената написана Библия, която някой хора имаха.

Затова много ръкописи на Римляни завършват без глава 16^та, защото книгата бе изпратена до всичките църкви.
Само две религии

Римляни е книга относно истинската религия, най–значимата от значимите. Тя е книга казваща истината по такъв начин, че ни предупреждава за противното.

Има само две религии в този свят. Библията говори за тях символично, като религията на Ерусалим и религията на Вавилон. Те са споменати в първата книга на Библията – Битие, а също така и в последната – Откровение. Книгата на Данаил също говори за тях.

Едната религия е религията на добрите идеи. Това не е християнската религия, въпреки че много християни я практикуват. Другата е религията на добрата вест. Има голяма разлика между добри идеи и добра вест.

Фалшивата религия на добрите идеи, се съсредоточава върху човечеството. Истинската религия на добрата вест се съсредоточава върху Бог. Фалшивата религия се съсредоточава върху човешката дейност и постижения, а истинската върху кръста.

Фалшивата религия представя Христос първо като наш Пример. Това е мизерно учение. Това ще депресира всеки един от нас, които сме честни. Не може да се сравняваме с Христос, без да открием, че сме отишли твърде далеч.

Истинската религия гледа на Него като Заместник. “Исус бе моят заместник на Голгота и той е моят Заместник в последния велик ден.” Никой от нас не може да премине през съда без този Заместник.

Боби Бърнс каза: “Моят живот не е, какъвто трябва да бъде.” Той каза: “Дори не е това, което можеше да бъде.” Той каза това за всеки един от нас. Нашият живот не такъв, какъвто трябва да бъде. Нашият живот не е такъв, какъвто можеше да бъде, или какъвто ние искахме да бъде.

Но ние имаме Заместник в деня на съда. Това е Христос.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ТРЕТА ЧАСТ

Когато отворите Библията си на Римляни първа глава, вие ще намерите ключа за книгата в стихове 16 и 17.

“Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16).

Римляни се разделя на три основни части. 1) Първите осем глави се занимават с начина за спасение от грях. 2) Следващите три глави задават въпроса: “Защо най–религиозните хора в света не намериха този път?” Това са глави 9, 10 и 11. 3) След това Римляни казва: “Това е начина, по който трябва да живеем.” Това е казано от глава 12 до края.

След всяка от тези три части, има славословие (което е израз на хвала към Бог.)

Отново, разделянето е: “Осем глави, които ни казват как да се справим с проблема грях,” след което има славословие.

След това три глави: “Защо Евреите го пропуснаха, след като е толкова добро?” След това, ново славословие.

След това пет глави: “Това е начина, по който трябва да живеем.” След това още едно славословие.

Първата част, глава 1-8, се състои от четири части.

Добре е да обърнем внимание на цялата дъга на истината. Дъгата има, както тъмни, така и ярки цветове. Не можем да оценим светлите, без тъмните цветове. Видели ли сте някога хубава картина, без сенки? Съмнявам се. Сенките казват, че някъде има светлина. Римляни започва с тъмен цвят – осъждане.

Това е законната и словесна противоположност на осъждането. Оправданието е ярък цвят в контраст със сянката.

Освещението също е ярък цвят. То е плод на оправданието, така че може да наречем освещението отразена светлина от цветове. Освещението е произходна на оправданието.

Бог дава подаръците си с две ръце. Той не оправдава никого, когото не освещава. Ти не можеш да приемеш смъртта на Христос, без да приемеш неговият възкресен живот. Първият поглед към кръста е: “Той умря за мен.” Вторият: “Аз умрях с Него.“ “Разпънат бях на кръста заедно с Христос, така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен.” (Галатяни 2:20)
Част на прославяне

Това е много важна доктрина, за която малко се говори. Ще дойде време, когато аз ще изгубя тези грешни подбуди, които ме преследват и измъчват през всеки ден от моят живот. Това ще стане, когато Исус се завърне и ние бъдем преобразени. Тогава нашето грешно естество, ще бъде унищожено, но не и преди това.

Греха остава в християнина до прославянето, но не трябва да господства. Там е, но не трябва да доминира. Но е там.

Ако можем да разберем ключовите стихове, Римляни 1:16-17, ние ще бъдем спасени от съмнение, отчаяние, поражения и разочарования.

Тези тъмни и ужасни неща идват в резултат от непознаване Книгата, Библията. “Вие грешите, защото не познавате Писанията”–каза Исус. “А Исус в отговор им рече: "Не се ли заблуждавате, понеже не познавате писанията нито Божията сила?” (Матей 22:29 и Марк 12:24)

“Вие грешите, вие не улучвате целта, “ казва Павел, “защото не познавате Бог, който е открит в Писанията.” “Отрезнявайте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.” (1 Коринтяни 15:34)

Забележете още веднъж въведението към Римляни, стихове 16 и 17, ключовите стихове на книгата:
“Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16-17).

 

Опитността на Лутер

Лутер казва: “Аз се борех с този пасаж ден и нощ. Каква е връзката между благовестието, "оправдание от Бог" и "праведния ще живее чрез вяра?”

Той казва: “Аз мразех този пасаж. Как може Бог да бъде справедлив и да изисква от мен, грешник от зачатие, да го обичам? Аз мразех Бог.”

Лутер изповядвал греховете си на другите монаси по шест часа на ден. Накрая абата му казал: “Мартин, Мартин, ти си този, който е разгневен на Бог. Бог не ти е разгневен.” Мъдрият стар свещеник бил прав.

Лутер видя в този пасаж, че праведния Бог, изисква от нас да Го обичаме с цялото си сърце, ум и душа. С други думи Бог изисква невъзможното, защото ние не сме праведни. Лутер мразеше тази непоследователност.

Един ден, светлината огря Лутер. Той казва:

“Вратите на Рая се отвориха. Бях новороден. Аз намерих ключа за цялата Библия.

“Видях, че тази "правда от Бог" беше подарък от Бог. Тя беше дадена в ръката на вярата на всеки, който чувстваше своята нужда от Исус. Това е благовестието – добрата вест.”

Тогава той каза: “Аз бях нов човек. Библията беше нова книга. Аз намерих рая.”

Сега, скъпи приятели, това е есенцията на християнската вяра: това, което ние не притежаваме по естество, това, което не можем да усъвършенстваме, това, което не можем да спечелим е Божият подарък за просяка, който е протегнал ръката на вярата.

Протегнатата детска ръка не изработва ябълката, която й е дадена. Детската ръка не произвежда ябълката нито заслужава ябълката. Тя просто взима ябълката. Това е вярата.

Вярата не е нещо, което ти трябва да изработваш. Вярата не е нещо, което е постигнато чрез психологически стремеж или чрез логични аргументи. Вярата е Божия подарък за тези, които са чули, че Бог ги обича толкова много, че е умрял за тях. Ако не се възпротивим на това, ако не се противопоставим на благовестието, вярата е родена и царува.

Вярата взима, вярата получава. Всички добри неща, са дадени в ръката на вярата.

Лутер четеше Римляни 1:16-17 почтително и ги изследваше през деня и нощта. Това, което той откри беше, че те казват: “Аз не се срамувам от добрата вест!”

“Аха!”– каза си Лутер, “сега разбирам. Това е добра вест, защото казва, че Бог е за грешните.”

Римляни 1:16-17 е също ехо на това, което Лука 15:2 казва: “Тоя приема грешниците и яде с тях.” Исус иска да гостува на този, който е грешник.

Нашият е Бог, който оправдава грешните. (виж Римляни 4:5)

Стария завет забранява тази практика.(Второзаконие 25:1; Притчи 17:15) Казва се: “Съдиите не трябва да оправдават виновния.” Бог нарушава собствения си закон, когато оправдава грешника!

Но в по–висок смисъл, Той не го нарушава.

Бог оправдава грешника. Всички сме грешници. Всички сме се отбили от пътя. Всички сме непроизводителни. Ние всички сме себелюбиви. Себелюбието ни изкушава всеки час, всяка минута.

Лутер видя славата: “Аз не се срамувам от добрата вест, защото тя е силата на Бог.” Това е, което ни трябва – сила защото всички сме слаби.

Благовестието може да достигне на далеко – то е за спасение. Благовестието е универсално, то е за всеки. Няма Калвинистка идея за предопределение тук, като че ли спасението е само за определени хора. Стихът казва: “Всеки, който вярва.”

Не се казва, че благовестието е сила на Бог за всеки, който постигне. Това е учение на фалшивата религия.

То е за всеки един, който вярва, не за всеки, който постигне. Всеки, който вярва. Тогава правдата от Бог се открива.
Праведния чрез вяра, ще живее

Следващата мисъл е преведена по-правилно в много от модерните преводи, отколкото в King James Version. Тази в KJV е правилна: “Праведния ще живее чрез вяра.”

Но RSV (Revised Standard Version) е за предпочитане: “Този, който чрез вяра е праведен, ще живее.” NRSV (The New Revised Standard Bible), казва: “Този, който е праведен, ще живее чрез вяра.”

По–правилно би било да се преведе по следния начин: “Този, който е праведен чрез вяра, ще живее.”

Защо казвам това? Защото тази мисъл е във въведението до Римляни и в главите, които следват има ясно разграничени части.

Глави 1–5 поставят ударението върху думите “вяра” и “правда” и много рядко се среща думата “живее”. Когато преминем в шеста глава, главата, която представя темата за освещението, ние срещаме думата “живее” отново и отново, около 15 пъти. Но ние не срещаме думите “вяра” и “правда” свързани в тази част.

 Първите пет глави, където оправданието е обяснено, учат: “Този, който е праведен чрез вяра.” Следващите глави върху освещението учат: “Ще живее.”
Божият велик подарък

Това е ключовата идея в книгата към Римляните. “Това, което ти и аз не можем да спечелим и което не заслужаваме е Божий подарък за тези, които го пожелаят.”

Дори не ни е дадена възможността да превърнем вярата в дела или ние ще се върнем обратно при спасение чрез дела. Да вярвам, означава просто да получа.

Спасителната вяра е Божий подарък за тези, които чуват добрата вест, че: “Бог е за нас“ каквото и да е нашето минало, каквито и да са нашите трудности, каквито и да са нашите слабости. Десет хиляди пъти, десет хиляди грехове не могат да се доближат до планината на Божието опрощение.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Римляни обяснява как Бог може да оправдае неправедния.

“Оправданието” е Божията декларация, че ние сме праведни само в Христос.

Разбираме ли, че Бог е готов да оправдае виновния?

“Оправдавам” означава ли “да ме направи праведен вътрешно?” Ако означава това, аз никога не съм бил  истински оправдан, никога истински обърнат, защото аз не съм праведен вътрешно. Аз познавам напълно факта на моята вътрешна неправедност. Аз съм осведомяван за това ежедневно.

В Старият и Новият завет, думата “оправдавам” винаги означава противоположното на “осъждам.” Ако осъдите някого вие не го правите лош, вие го обявявате за лош. По същия начин, когато оправдаете някого вие не го правите праведен вътрешно, вие го обявявате за праведен.

За това, на съдиите в древния Израел им беше казано: “тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния." (Второзаконие 25:1) Да оправдая, означава да обявя за праведен.

Съдия или адвокат, който прави обратното е осъден в Притчи 17:15: “Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.”

Как тогава Бог може да оправдае неправедния?

Когато четем относно оправдание, в Новия Завет ни се казва, че Бог ще ни третира така, като че ли ние сме Неговия Син, праведният Исус.

Това ни удивява, но също ни кара да го приемем за естествено. След всичко той третираше собствения си Син, сякаш беше грешник.

В оправданието Бог третира грешника така, сякаш той е Сина. Единственото нещо, което трябва да направим, за да разберем оправданието е да обърнем кръста обратно. Защо този добър човек е третиран като лош? За да мога аз, лошият човек, да бъда третиран като добър.

Защо невинният Човек бе третиран като виновен? За да мога аз, виновният, да бъда третиран като невинен.

Никога не мислете за оправданието като нещо, което се случва само в началото на християнския живот. Като че ли, след като сме били оправдани, ние трябва да запретнем ръкави и да кажем: “Да започваме с работата по нашето освещение, защото може да изгубим оправданието си.” Не! Не! Оправданието е над нас през целия ни живот, както слънцето. Както облака в пустинята, който закриляше Израел от горещината.

Оправдание и освещение са като двете линии на влака. Те са успоредни през цялото време, през всичките дни на живота ви. Може би изглежда, че те се сливат на хоризонта. Факт е, че те са успоредни, една до друга през целия ви живот.

С други думи, всяка минута от вашия живот с Бог не зависи от това, как вие се справяте, но какво Христос е направил. Това е добрата вест на благовестието.

Новият завет говори относно оправдание чрез вяра. Да бъдеш оправдан е нещо постоянно. Момента, в който вярвам на следващият ден и на следващия, и на следващия. Дори когато падна като християнин, аз съм оправдан чрез вяра.

Всички сме родени законници. Когато правим нещо нередно, ние се чувстваме обвинени. След това сме склонни да издигнем нашия грях на пиедестал и да бъдем мизерни за три дни. След като сме наказали себе си достатъчно безпощадно, тогава казваме: Господи, сега аз ще приема прощение. Благодаря ти.”

Това не е начина, по който става оправданието. Оправданието става чрез вяра. “Съществуващо оправдание чрез вяра.” “Съществуващо оправдание чрез вяра.”

Ако гледаш към Исус, оправданието никога не се повтаря в смисъла на ново оправдание. Оправданието е върху теб през цялото време.

Исус каза на апостолите: “Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си.” (Йоан 13:10) Ние бяхме измити, когато приехме Спасителя. Ние бяхме измити, дори преди да бъдем кръстени. То се случи само веднъж.

Когато пътуваме през странстванията си в живота, нозете ни се омърсяват от нашите неуспехи и грешки. Не е нужно да бъдем кръстени отново. Ние донасяме нозете си при Христос и Той ги очиства.

Кръвта на Исус Христос ни очиства и продължава да ни очиства. Както слъзните жлези измиват очите постоянно, така кръвта на Исус Христос ни очиства от всяка нечистота.

Оправданието, скъпи приятели, е като арка над нас, то ни покрива през цялото време. Нашето положение пред Бог винаги зависи от оправдание чрез вяра.
Оправдание и освещение

Оправданието е свързано с местоположението, а освещението с обстоятелствата.

Оправданието е свързано с вашето правно положение. Освещението – с вашето състояние.

Много важно е да разберете разликата, иначе няма да имате мир.

Вашето състояние се влияе от данъчните служби, времето, артрита, настинката, роднините, баща и майка, свекър и свекърва – всяко едно от тях. Вашето състояние се влияе от тези неща.

Вашето местоположение не се влияе. Вашето местоположение е винаги постоянно в Христос – съвършено. Вашето състояние отива нагоре и надолу, навътре и навън, то е объркано. Всеки един, който гледа честно в себе си не може да не бъде обезкуражен.

Но, гледайки към Исус, ние можем само да бъдем окуражени.

Така че, много важно е да направим разликата, но да не разделяме тези две неща: оправдание и освещение. Едното е извън нас, а другото – в нас. Едното е основано на това, което Христос направи за мен. Другото е основано на това, което Христос прави в мен.

Първото е завършено, 100 процентово. Второто не е, защото Бог го извършва в мен, а теренът, на който работи е отвратителен.
Не гледай в себе си

Благовестието е относно това, което Христос направи за мен. То довежда оправданието. Благовестието е относно приключената Божия работа на кръста. Неговата правда е съвършена, изработена в съвършен живот и изкупителна смърт. Всичко това ми е дадено.

Мои са Христовия живот, смърт, говор и дела. Чрез вяра аз живях Неговия живот и умрях с Неговата смърт. “На живот, който не живях, и на смърт, която не умрях, аз залагам цялата си вечност.”

Есенцията на истинската религия е, да не гледаме в себе си, а да гледаме към Христос. Ако се опитвате да балансирате пръчка на върха на пръста си и гледате към пръста, вие няма да можете да балансирате пръчката. Трябва да гледате към върха на пръчката. Същото важи и за истинската религия – тя е обективна, а не субективна.

Не започвайте с вашите чувства. Чувствата са плод на спасението. Никога не бива да ги поставяме на мястото на корена. Чувствата са твърде непостоянни. Чувствата ни са като шумни деца в детската градина – не се надявайте на тях за вашето правно положение пред Бог.

Гледайте надалеко от вашите чувства – към Исус. Павел казва:
“Още, братя, напомням ви благовестието. Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.”(1 Коринтяни 15:1-4)
Ако кораб попадне в буря, моряците не хвърлят котвата в трюма. Моряците хвърлят котвата през борда, извън кораба. Ние сме в буря през цялото време. Това е, което живота представлява, буря след буря със случайно затишие понякога. Хвърлете котвата извън себе си, на Христос.

Християнската вест е Христос за мен – това, което Христос вече е направил. Християнският живот е Христос в мен – това, което става след обръщането.

ОБЩ ПРЕГЛЕД ВЪРХУ РИМЛЯНИ

ГЛАВИ 1 – 3:20

Забележете, че в уводните глави на книгата до Римляните - първите три глави, Павел представя нещата във вид на прокурорски увод пред съда.

След като ни представя писмото си в първата глава и ни дава ключа за това писмо в Римляни 1:16–17, Павел казва: “Сега нека видим нуждата от този ключ, благовестието.”
Могъщи скоби

След 1:16–17, Римляни продължава тематично и логично след 3:21. Всичките стихове между 1:17 и 3:21 са в скоби. В тези скоби, Павел ни показва нашата нужда от Божията правда (спомената в 1:17), която ни дава праведно положение пред Бог.

Тук Павел вмъква скоби, в които казва: “Нека да ви кажа, защо благовестието е толкова важно. Причината е, че без него всички хора, са изгубени.”
Нерелигиозните са изгубени

Първо Павел казва: “Виждате ли тези нерелигиозни хора? Те всички са изгубени. Бог ги предаде....Бог ги предаде.....Бог ги предаде.” Три пъти той казва: “Бог ги предаде” – стихове 24, 26 и 28.

Павел ни показва, как всички нерелигиозни хора са изгубени. В 18 стих четем: “Божият гняв се открива от небето против всяко безбожие и неправда на човеците, които потискат истината чрез тяхната неправда”(Римляни 1:18 NIV).  Забележете, че той не казва “неправда и безбожие”. Всичката неправда се заражда от безбожност. Всичко в живота е повредено поради нарушената връзка с Бог. Когато Адам и Ева съгрешиха против Бог, не измина много време преди техните деца да започнат да се избиват. Спиците на колелото, се доближават една до друга, колкото повече се приближават до центъра. Колкото по–далеч отиват от центъра, толкова повече се раздалечават една от друга. Така е и с човечеството. Съгрешавайки срещу Бог, (Битие 3) те съгрешиха, срещу своите сестри и братя (Битие 4). Колкото по се отдалечаваме от святия Център, толкова повече се отдалечаваме един от друг. Неправда и злина се пораждат от безбожие.

Когато сме в изправни отношения с Бог в Христос, ние ще бъдем в добри отношения и с нашия съсед.

След това Павел изрежда греховете на нерелигиозните и езичниците. Той представя отвратителен списък с греховете на езичниците. Забележете тази част:

Павел знаеше, че много от членовете на църквата в Рим бяха евреи, които бяха праведни според закона. Във втора глава той казва (аз перифразирам): “И вие, религиозните,  също сте изгубени. С вас също е свършено, точно както с нерелигиозните и езичниците.” Погледнете как Павел започва втората глава.

След това, той говори за религиозните и казва: “И те са изгубени.”

Накрая в трета глава Павел казва: “Нека да погледнем целият свят.” Продължавайки той казва: “Всички са изгубени.”
Всички са изгубени

Обърнете внимание на трета глава, където започвайки от стих 9 Павел използва 14 цитата от Стария завет.

Скъпи приятели, помислете за това, което Бог изисква от нас! Той е Свят Бог! Дори небесата не са чисти в Неговото присъствие (Йов 15:15). Бог изисква безупречно послушание. Не само в думи и дела, но дори и в мислите ни – в нашето същество.

Той изисква ревностно послушание. Послушание без ревност е като жертва без огън.

Той изисква доброволно послушание. Ако вашето послушание не е доброволно, Той няма да го приеме.

Той изисква съвършено послушание. “Проклет е всеки, който не постоянства в спазването на всичко, написано в книгата на закона” (Галатяни 3:10; Второзаконие 27:26).   “Проклет е всеки.” Това е лично. “Който не постоянства.” Това е безкрайно. “Да изпълнява всичко писано в книгата на закона.” Това е практично.

Бог разрушава нашите идеи за човешко съвършенство. Божият закон изисква от мен да съм съвършен отвътре и отвън. Божият закон изисква от мен да имам съвършено зачатие, съвършено ранно детство, съвършено детство, съвършена зряла възраст и съвършена смърт. Божият закон изисква от мен да мога да кажа: “Може ли някой от вас да ме уличи в грях? Защото аз винаги върша това, което го радва! (Йоан 8:46, 29). С нас е свършено.

Библията казва: "И в ангелите си намира недостатък” (Йов 4:18). В нея се казва, какво създание е човека: “Който пие неправда, като вода.” (Йов 15:16) “Наистина всеки човек, колкото и здраво да стои е само лъх.” (Псалм 39:5)
Няма разлика

Аз харесвам стиха, който казва: “За това няма разлика, понеже всички съгрешиха.” (Римляни 3:22-23)

Няма никаква разлика между нас: нерелигиозни, езичници, религиозни, евреи. Има разлика в степента на греха. Няма разлика във факта на грях.

В повечето страни, няма значение дали си убил един човек или 30. Наказанието е едно и също – смърт.

Павел приключва своите прокурорски уводни думи. Цялото човечество е виновно! Всички заслужават смърт – вечна смърт!

АКРОПОЛЪТ НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА