Определение



Дата21.01.2018
Размер35.11 Kb.
Начало на формуляра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14068
София, 23.11.2009


Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТОДОР ПЕТКОВ




при секретар




и с участието

на прокурора




изслуша докладваното

от председателя

ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА



по адм. дело № 12904/2009.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Георги Делчев Арабаджиев от гр. Хасково против определение от 20.08.2009 г., постановено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 407/2009 г. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба предявена от Арабаджиев против Областна дирекция на МВР – Хасково (ОД на МВР) и е прекратил образуваното съдебно производство.


С частната жалба се оспорва правилността на постановения съдебен акт, като се твърди, че съдът, при позоваването си относно липсата на предпоставка по чл. 204 от АПК, не е съобразил факта, че посочената причина – основание за претендираните вредите е незаконосъобразност на действията на служителя на КАТ, извършил проверка на ищеца и съставил против него акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз основа на тези аргументи е направено искане за отмяна на оспорваното определение и връщането му на друг състав на Хасковския административен съд.
Ответника по делото – ОД на МВР, в срока по чл. 232 от АПК, не е изразила възражения по така подадената частна жалба.
Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта на частната жалба, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК.
С обжалваното определение административният съд е приел, че предявената от Арабаджиев искова молба е по реда на чл. 201 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но че претенцията за обезщетение от страна на ищеца спрямо ответника е недопустима поради липса на правен интерес – чл. 159, т. 4 от АПК. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че исковата молба е подадено без да е налице изпълнение на изискванията на чл. 204, ал.1 от АПК, а именно акта, причинил вредите (НП № 1755/30.03.2009 г., издадено от началника на РУ на МВР - Хасково) не е отменен по съответния ред. Втори аргумент на съда е, че посочения от ищеца „незаконосъобразен” акт не е административен, а правораздавателен акт, от което следва че липсва предмет на иска. Третия застъпен от съда аргумент е обстоятелството, че „твърде бегло и неясно се твърди извършване на незаконосъобразни действия от длъжностните лица на органа, но те отново остават недоказани по надлежния ред с влязло в сила решение прогласяващо тяхната порочност”.
Определението е правилно, като настоящата инстанция споделя частично изложените от първоинстанционният съд мотиви.
Съгласно чл. 204 от АПК, допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предпоставя от наличието на една от двете посочени в разпоредбата предпоставки – предхождащо подаването на иска установяване незаконосъобразност на съответния административен акт (независимо от неговата проявна форма – волеизявление, фактическо действие или бездействие) или съединяване на иска за обезщетение с оспорване на законосъобразността на акта. В случая, ищецът се е възползвал от възможността уредена в чл. 204, ал. 2 от АПК като е направил опит да съедини оспорването на действията на длъжностни лица по съставянето на АУАН и издаването НП, заедно с иска за вреди, причинени му от същите тези действия.
Самостоятелното оспорване на посочените „действия” обаче е недопустимо, тъй като на първо място, съставянето на АУАН е правно действие, което няма самостоятелно значение, тъй като то е осъществено в производство по издаването на НП, а на второ издаденото НП е правораздавателен, а не административен акт.
От това следва, че е недопустимо упражнено правото на иск от страна на Арабаджиев срещу държавата, тъй като вредите не са причинени от актове, издадени при и по повод изпълнението на административна дейност, каквито предполага хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 20.08.2009 г., постановено по адм. дело № 407/2009 г. от Административен съд – Хасково.


Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Веселина Кълова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Галина Христова
/п/ Тодор Петков

Д.Л.

Край на формуляра
Каталог: 2009 -> oct dec -> finished


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница