Определения за застъпничество:
Думите „лобиране“ и „застъпничество“ често се използват като взаимно заменяеми. Лобирането обаче е по-тясно дефинирана дейност от застъпничеството. Първото се използва, за да се дефинира процеса на влияние върху политическия процес и убеждаването на един или повече законотворци, започвайки разговор с тях във фоайето (the “lobby”) на Парламента.„Застъпничеството“, според нас, е „по-широко понятие, при което се набляга повече върху представянето (на група хора) и разгласяването на информация чрез серия от дейности, които могат да включват, но не се ограничават само с лобиране“.
Застъпничеството обхваща не само оказване на влияние върху представители на властта, но и влиянието върху общественото мнение, обучение, организирането на кампании, както и включването на възгледите на много други обществени сектори у нас и по света.Застъпничеството може да се прояви в различни форми, включително и парламентарно лобиране, протести и демонстрации, критика на правителствени политики, образование, дипломация, партньорство и диалог, писане на писма, срещи и др. За нашите цели, ние считаме, че застъпничество включва широк спектър от
дейности – от „застъпничество чрез натиск“ до партньорски споразумения с правителството.
Откъс от вътрешен материал на
Международния център за нестопанско право,
гр. Вашингтон
***
Застъпничеството не е просто преследване на някакъв резултат, на някакво решение. Застъпничеството в името на социалната справедливост се изразява в организирани усилия и действия на основата на „това което е“. Тези организирани усилия повдигат ключови въпроси, които са били пренебрегвани. Тези действия целят да повлияят обществените настроения, да инициират приемането и прилагането на закони и политики, така че „това, което трябва да бъде“ да се превърне в реалност. Организациите, които се занимават със застъпничество черпят енергия и сили от
хората и са отговорни пред своите членове и засегнатите групи.
„Нещо повече за неправителствените организации“
(Избрани откъси), Дейвид Коен,
из „Гражданското участие в законодателния процес“,
издание на Фондация „Обща кауза“
***
Застъпничеството е съвкупност от планирани граждански действия, чиято основна цел е постигането на някаква промяна по значим за дадена общност проблем. Най-важното е обединението на граждани в името на една кауза.
Представител на НПО в България
***
Застъпничеството не е нищо друго освен защита на права и интереси на определена обществена група, най-често намираща се в неравностойно положение спрямо останалите.
„Защо не?!“ Брой 2, 2003, издание на Фондация „СЕГА“
***
Застъпничеството е комплекс от законно организирани граждански действия насочени към постигане на промяна в съответствие с правата и интересите на гражданите по отношение на проблем от обществено значение.
“How Do We Design an Advocacy Campaign In Bulgaria?”,
Публикация на Института за регионални и международни
изследвания
***
Застъпничеството е процес, при който гражданите се обединяват около проблем и оказват влияние върху властта с цел да променят публичните политики или законодателството и по този начин да подобрят живота си.
Адаптирано от Citizen-based advocacy training module,
Национален демократически институт, САЩ
Определения за лобиране:
Чл. 3. (1) Лобист по смисъла на този закон е всяко:
1. юридическо лице, което по занятие или поне веднъж годишно осъществява лобистка дейност, възложена му от друго лице срещу заплащане или по своя инициатива като използва собствени средства;
2. физическо лице, което осъществява лобистка дейност поне веднъж годишно срещу възнаграждение, която му е възложена от друго физическо или от юридическо лице.
(2) Лобистка дейност е дейността на лицата по ал. 1 по осъществяване на системни контакти с органите и лицата по чл. 2, с цел оказване на въздействие при:
1. приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт, както и за отхвърляне на проект за такъв акт;
2. осъществяване или отхвърляне на конкретни управленски мерки и действия, свързани с разработването и/или изпълнението на правителствени програми и инициативи.
(3) Лобистка дейност е и дейността на лицата по ал. 1, свързана с организиране, техническа подготовка, информационно осигуряване и експертно съдействие за упражняване на конституционното право на петиции и предложения до държавните органи от един или повече граждани, когато с тях се цели оказване на въздействие в случаите по ал.2, т.1 и 2.
Из проект за Закон за публичност и регистрация на
лобистите и лобистката дейност, внесен в 39-ото Народно
събрание от Борислав Цеков и група народни представители
***
Според нас, ако се следва традицията на САЩ, следва да се направи разграничението между застъпничество (advocacy), което е в обществена полза, и лобиране (lobbying), което е в частна полза.
Следва да се има предвид, че всяка от тези две форми на влияние върху процеса на вземането на решения е позволена от закона, но за първата във федералния закон се предвижда данъчно облекчение, а за втората – не.
Становище на Програма „Достъп до информация“ от-
носно проект за Закон за публичност и регистрация на
лобистите и лобистката дейност
***
Застъпничеството би могло да се дефинира като антитезата на лобиране, в смисъл на икономическо лобиране.
Застъпничеството е защита на обществени интереси, а лобирането е прокарването на частни икономически интереси.
Общественото и гражданското стои в основата на застъпничеството, докато зад лобирането стои частният интерес.
Мнение на представител на НПО в България
Източник: „Застъпничество.Финансиране на НПО от европейски фондове“ – наръчник на Фондация „Програмен и аналитичен център за европейско право“ (ПАЦЕП) и Фондация „Български център за нестопанско право“ (БЦНП), София 2006
Обучението „Организиране и провеждане на застъпнически дейности" се организира по проект "Платформа за създаване на проекти"на Институт Отворено Общество-София в рамките на инициативата "Максимални ползи за интеграция на ромите от фондовете на ЕС“.
Сподели с приятели: |