Опус Идентифициране белега на ума



Дата10.04.2018
Размер286.69 Kb.
#66649
https://www.youtube.com/watch?v=xchtjAhLOtA
Опус – Идентифициране белега на ума
Обърнете се към Господа и, ако мислите, че сте достатъчно силни да живеете без предния дял на мозъка – изборът е ваш! Аз обаче не го препоръчвам! Хората казват: „Музиката не ни се отразява“. Така ли? Тя го прави! Дали разбирате или не, това не променя факта, че музиката ни променя! Небесни Татко, как да разбера дали няма някоя от сатанинските примки в живота ми, която да промени моя характер и накрая да ме накара да Те намразя?
Объркваща дилема

или


умопомрачително разсейване
част 2
Разкриване опасностите в музиката, които отвличат вниманието на християнина от неговия Господ.
Добро утро! Добре дошли на втората сесия на 10-часовия семинар. Колко от вас планират да бъдат тук на оставащите части през този следобед и утре? Слава на Бога! Насърчавам ви да поканите приятели, а за тези от вас, които ни гледате по света, всъщност разбрахме, че миналата вечер сме имали 240 гледания по целия свят от тази сграда. Благодаря, че църква „Трите ангела“ отваря сърцата и вратите си за нас. Какво благословение! С толкова голямо излъчване имахме малко технически трудности, затова молете се относно този проблем, за което ще ви бъдем признателни. Днешната тема е озаглавена „Опус. Идентифициране белега на ума“. Опус е музикален термин. Разбира се, тъй като това е музикален семинар, искаме да използваме някои музикални термини в нашите заглавия. Опус е художествена творба, особено в по-голям мащаб. Велика творба, шедьовър. Приятели, днешната тема е за ума, за разума. Когато Бог създаде човешкия ум вярвам, че това е било ОПУС - велико дело, фантастично дело, истински шедьовър, намиращ се в този малък череп, който всички ние имаме. Във Всемира има историческа битка за теб и за мен. Има две страни, които воюват помежду си и те воюват за нашите души и за нашия избор. Това е Бог, от едната страна и Сатана - от другата. И двамата се прицелват в нашите сърца. Понякога дяволът насилва, понякога дяволът принуждава, но Бог никога не прави това! Бог само направлява и привлича. Всъщност, ние може да ги сравним и да видим, че Бог иска нашата съзнателна любов и поклонение, докато Сатана иска нашето съзнателно или несъзнателно (поради невежество) поклонение. Виждате, Господ иска да вземем решение за Него. А за да вземем това решение, трябва да кажем: „Аз искам да служа на Бога“. За дявола няма значение дали ние съзнателно го избираме или просто ни води към светски живот и така получава това поклонение. За дявола няма значение дали го правим съзнателно или защото сме невежи. Но има и такива, които доброволно служат на дявола. Бог иска нашите умове да бъдат изцяло незасегнати (неопорочени) и изцяло осъзнаващи. Можем ли да кажем „амин!“? Защото истината е, че дяволът иска да затормози умовете ни - буквално да направи „късо съединение в тях“ - и така да ни заслепи. Докато Бог работи съзнателно, за да сложи чудесни неща в нашия живот и хора в нашия живот, да вложи истина в нашия живот, дяволът използва всяко изкушение, което може да измисли, за да отвлече вниманието ни от Бога. Затова семинарът ни е озаглавен „Объркваща дилема или умопомрачително разсейване“.

И така, когато дяволът поставя различни спънки по нашия път за отвличане и разсейване на вниманието ни, именно тогава се създава тази дилема за християнина. Бог иска да направим интелигентен избор, който се основава на очевидните доказателства за Неговата любов. Така че, Той не иска просто като роботи да Го следваме и да правим каквото казва Той, а напротив – Бог иска всеки един от нас да направи напълно осъзнат избор. Аз избирам да се поклоня на Бог. Избирам да следвам Бога. Бог не иска да ни изиграе. Той иска съзнателно да направим този избор. Сатана иска да вземем емоционално решение, основаващо се на нашето собствено щастие така, както в момента си мислим, че е. Така че, няма значение дали би могло да бъде добре за нас или зле за вас, аз го направя, защото ме кара да се чувствам добре. Дяволът поставя пред нас много неща, които по общо мнение ни карат да се чувстваме добре, но накрая ни оставят празни. Някой разбира ли за какво говоря? Бог иска да знаем Кой е Той и какво устоява (на какво държи). Затова ни е дал Своето Слово, дал ни е Боговдъхновените Писания, за да можем всъщност да „копаем надълбоко“ и да открием какъв е Божият характер, Кой е Бог и за какво става въпрос.


И така, Бог казва: „Ето, това съм Аз. Проверете Ме, опитайте Ме! Ако ви харесва това, което виждате, нека установим връзка заедно. Ако мислите, че се нуждаете от нещо, което Аз имам (а, разбира се, всички се нуждаем), - Той казва: „Ела! Нека разсъждаваме заедно“. И така, този уикенд ние ще разсъждаваме заедно. Ще се обърнем към Писанията, към науката, както и към вдъхновените Писания. Дори ще се обърнем към музикалната индустрия и ще разберем какво мислят там за тяхната собствена индустрия.

Сатана иска да маскира кой е и какви са неговите цели. Ако дяволът каже: „Аз съм дяволът и искам да открадна душата ти“, колко души биха казали: „О, добре, запиши ме там“. Така че, той не прави така. Някои хора може да кажат: „Разбира се, запиши ме“. И някои в действителност го правят. Но, приятели, в действителност дяволът идва маскиран по най-различни начини и форми, като се опитва да ни изиграе. Всъщност битката е за нашия ум. Битката е за това, кои сме ние. Разбирате ли, решаващо е какво ще решим ние, какво ще изберем ние!


Спомнете си - има две страни, които искат да изберем. В действителност няма средно положение! Води се истинска война вътре във всеки един от нас! Има плътски човек. Бих го нарекъл „плътското куче“, ако нямате нещо против! И това „плътско куче“ се бори против духовния човек, против „духовното куче“. Защо използвам думата „куче“? Защото искам да го оприлича на борба между кучета. Виждали ли сте някога как кучета се бият помежду си? Това всъщност е доста страшно нещо. Много „опъва нервите“! Но, ако ние като християни разберем, че за нашите души има една истинска война, която се води между Бог и Сатана, може би ще бъдем също така изнервени, както когато виждаме борбата между кучета.

Надявам се, че до края на този уикенд, ще си тръгнете оттук вероятно малко притеснени, мислейки си: „О, наистина има война за нашите души“! Но в това е ключовия момент – което от кучетата е нахранено по-добре, точно то ще спечели битката. Така че, с други думи, духовното приложение е, че когато ние храним плътския човек, а това е всичко, което стимулира плътта, като всякакъв вид долнопробни филми или лоша музика, или алкохол. Всичко, което стимулира естеството на плътския човек. Ако ние продължаваме да подхранваме плътския човек – не са само тези неща, а също любовта към парите, любовта към други неща - действителността е, че ако храним това плътско куче, ние му даваме сили да победи духовното куче. Разбрахте ли смисъла? Но обратното е също вярно, да благодарим на Бога! Всичко, което е хранено, ще спечели битката! Затова, ако храним духовния човек, или духовното куче с чудесни неща като Божието Слово, Духа на пророчеството, приятелство с други вярващи хора, слушане красива музика, гледане програми, които хранят душата, тогава ние ще храним духовното куче и духовното куче ще спечели борбата. Истината е, че има духовен човек и плътски човек. Преди да преминем нататък, ще прочетем цитат. Ап. Павел говори за тази борба в Римл. 7:18, 19. Той казва: „Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто…“. В плътта ми живее (какво?)… никакво добро нещо! Аз искам да угодя на Бога, така че тук, в моите мисли, с душата си искам да зарадвам Бога, но как да изпълня това, което е хубаво? Ето, тук се провалям, не зная как. Дали някой изпитва същото? Мога напълно да разбера (да се отъждествя с) Писанието. „Защото не върша доброто, което желая…“. С други думи, зная какво да правя, зная какво се очаква от мен като християнин да правя и да преодолея, но не го правя. „Но злото, което не желая, него върша...“. Виждате, че ап. Павел говори за битката вътре в човека. Има плътско, има и духовно. Плътско куче - духовно куче. Плътски човек - духовен човек.


Виждате ли, в Едемската градина се случи нещо съдбоносно. Нещо изключително сериозно, наистина съдбоносно! Всъщност това, което се случи в Едемската градина е нещо, което много християни не могат да схванат. О, да, Адам и Ева съгрешиха. Ева беше измамена, а Адам избра. Но всъщност нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат на повърхността. Те съгрешиха, не се подчиниха на Бога. Това всъщност беше толкова сериозно! Когато първоначално беше създаден Адам, а после и Ева, те бяха, човешкият инструментариум, - ако предпочитате - с божествено влияние. Бяха с божествено естество – имаха Христос, обитаващ вътре в тях! Разбирате ли? Така че, имаха божествено естество. Когато ние, като човешка раса, избрахме да съгрешим, когато нашите прадядо и прабаба взеха това решение, когато направиха този избор, това, което направиха всъщност беше, че заложиха (лишиха се от) божественото си естество! И бяха оставени с плътския човек! Затова всичко, което Бог се опитва да направи е, да ни доведе до положение ние да искаме да се отворим за влиянието на Светия Дух, да бъдем изпълнени с Христос и да Го оставим да живее Своя живот в нас, за да можем отново да участваме в Неговото божествено естество. И така, какво става, когато слушаме, гледаме и участваме в неща, които наистина подсилват плътския човек? Мислите ли, че това ще ни помогне да се отворим за Божественото влияние? Не! Това е битка! И е много истинска.
2 Кор. 3:18 заявява: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от (влиянието, подтика на) Духа Господен“.
Това, което се казва в стиха е, че ние изграждаме основата тук. Ако прекарваме време с Бога, ще станем подобни по характер на Него. Така ли се казва? - Категорично да! Искам да го прочетем отново. Но смятам да ви дам редактирана версия. Да, тук-там ще сменя думата „Бог“. Малко, не бързайте да ме заклеймите. Понякога, когато чета думата „Бог“ виждам, че има двойно приложение. Когато казвам, че когато гледаме на Божието Слово и Божия характер, се променяме, обратното трябва също да е вярно. Ако гледаме на думите на Сатана, ще станем като него. Така че всичко, което трябва да направя е, да пренапиша Писанието негативно. Нека го направим: „Но ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки греховността на света, се променяме в същия образ от деформация към деформация, под влиянието и подбудата на сатанинския дух“.
Същото Писание, просто написано отрицателно. Така че, когато гледаме към Бог се преобразяваме по Божия характер. Когато гледаме към дявола и света, по характер ставаме като дявола и като света. И така, как двете страни достигат до ума ни? Това е много добър въпрос! Как става така, че и дяволът може да намери достъп, и Бог може да намери достъп? Това става чрез петте ни сетива. Ние имаме зрение, докосване, вкус, мирис и слух. Казва ни се, че трябва да пазим внимателно тези пътища към душата. Това е вдъхновено изказване. Така че тези пет сетива са повече, отколкото кое да е нещо, чрез което можем да възприемаме света. Те са като супер-магистрали към душата. Нека прочетем един много силен текст от „Адвентен дом“, стр. 403.
„Тези, които не искат да станат плячка на сатанинските изкушения, трябва да пазят добре пътищата към душата си. Те трябва да избягват четенето, гледането и слушането на това, което ще им внуши нечисти мисли. Умът не трябва да бъде оставян да блуждае върху всеки предмет, който врагът на душите може да предложи, да внуши“.
Затова послушайте за момент. Ако ние слушаме нашата музика безразборно, без подбор например и в действителност е нещо толкова силно – музиката; вижте, когато гледаме филм или документален филм, или нещо по телевизията, вие трябва да бъдете активно въвлечен в това, за да видите какво се случва, трябва най-малкото да гледате. Но при музиката… Тя може да бъде навсякъде, дори когато работите, когато се упражнявате, карате колата си или сте у дома с прахосмукачката. Няма значение, може да имате музиката навсякъде! Помислете върху това! Какво се казва, ако слушаме грешни неща по характер? Умът не трябва да бъде оставян да блуждае върху всеки предмет, който врагът на душите може да предложи. Ако слушате погрешни неща и, ако врагът е в тази музика, внушавайки... Например хората казват: „Аз не слушам сатанинска музика, аз просто слушам всякаква поп-музика, която се предлага. Но слушам всичко, освен дет-метъл, защото това е сатанинско! Нима мислите, че дяволът работи само чрез този тип жанр? - Не! Точно в това е коварството! Дяволът всъщност работи чрез много различни жанрове! Жанрът е тип музика, термин от класическата професионална музика. И така, това, което дяволът прави много пъти е, да слушаме много различни видове песни, слагайки всички тези типове в нашия ум, и после се чудим защо сме неудовлетворени от своя партньор, защо не сме удовлетворени от живота и работата си, защото слушането на тези неща ни води към чувственост или сладострастие, алчност... Врагът на душите ни внушава тези неща. Разбирате ли за какво става въпрос? Този уикенд ще говорим за това и всичко ще ви стане много ясно.
Продължаваме да четем нататък: „Сърцето трябва да бъде от време на време пазено ...“. Така ли се казва? - Не, казва се: „Сърцето трябва да бъде вярно пазено“! „Пазено“ означава „да бдим над него като стражи“, или „да поставим (крепостни) врати“. На какво? - На ума си! Трябва да поставим стражи на всеки път към нашата душа – на петте сетива. Поставете стражи там, за да бъдат вярно пазени! Затова цитатът казва: „Сърцето трябва да бъде пазено вярно“. Това означава „непрекъснато пазено“ или злото. Злините отвън ще събудят злините отвътре - с други думи, плътското куче ще бъде стимулирано, а душата ще блуждае в тъмнината. Ето битката за ума! Защо битката за ума е толкова важна? - Ами, това е същността на въпроса, кои сме ние! Не мислите ли, че Бог в действителност иска да повлияе на това, което сме? - Разбира се. Мислите ли, че и дяволът иска да влияе на същото? - Разбира се.
Някой чувал ли е това? Това е удивителна история. Удивителната история на Финиъс Гейдж. Някой чувал ли е историята преди? Няколко от вас. Това ще ви удиви. Сега, говорейки за ума и какво ще се случи, ако ние имаме увредени части на ума. 25-годишният Финиъс Гейдж бил железопътен работник във Вермонт. Бил майстор (това е негова снимка). Бил майстор и работел с трамбоващо желязо дълго 3 фута (близо метър) и тежко 14 паунда (над 6 кг). И неговата работа като майстор била: когато разчиствали този железен път, той трябвало да минава по грубия неравен терен, да дълбае с това желязо, да прави дупки докато стигне до скалата и в тях да поставя барут. Запълват ги с пясък, всеки бяга настрана и тогава ... и брррдт... буффф. Скалата избухвала и... така пътят бил разчистен. И това се повтаряло отново и отново, ден след ден. Един ден нещо се случило и Финиъс не разбрал, че подготовката на нещата не била извършена правилно, а работата му била да извърши финалното запълване. За нещастие никой не поставил запълващ пясък вътре. И когато той слязъл долу, и ударил отстрани тази скала, а нямало запълващ пясък, тя се взривила и експлодирала. Всъщност, скалата преминала през черепа му - от бузата му и излязла от върха на главата му на височина някъде 100 фута (около 30 м)… Бум... Бам! И знаете ли какво е удивителното в тази история? Той оживял, за да разкаже това! Невероятно! Това засегнало челната част на мозъка му, която се нарича фронтален лоб (преден лоб). А този уикенд ние ще говорим много за фронталния лоб (челния дял на мозъка). Ето какво казва д-р Харлоу - личният му лекар. Това е истинският череп – може да го видите в музея. Ако искате и можете да забележите на челото му тук, можете да видите, че има една част, която липсва, увреждане около очната ямка и уврежданията на челната част. Но той оцелял, за да разкаже какво се случило! Ето какво пише д-р Харлоу: „Гейдж беше непостоянен, непочтителен, отдаващ се от време на време на вулгарни ругатни, богохулство, което преди не му беше навик. Преди това го познаваха като благороден човек, добър християнин, който ценеше своите приятели и другари. Беше по-добър от другите, беше просто чудесен, праведен човек. Но сега стана нетърпелив, невъздържан, склонен да не бъде ограничаван или съветван, когато това влизаше в конфликт с естествените му желания. Дете по своя интелектуален капацитет и прояви, той беше с животинските страсти на силен мъж. Преди неговото нараняване, макар и без училищно образование, той притежаваше добре уравновесен ум. Истината е, че той драстично се промени – характерът му се промени; и от нормален, щастлив, здрав човек, той се превърна в човек, изпълнен с ярост. Всъщност, след този инцидент, той вече не желаеше дори да общува с приятелите си, отдаваше се на грозни псувни. Напусна църквата, напусна и съпругата си.
Неврологът, д-р Пол Маклейн пише следното, относно друг един дял в мозъка, наречен „лимбичен лоб“. Разбирам, че тъкмо започнахме да говорим за фронталния (предния) лоб - ние ще се върнем към това след малко - но има друг дял от мозъка, наречен „лимбична система“. „Лимбичните лобове регулират емоциите, относно четирите първични инстинкти“. Например, преди нараняването на Финиъс Гейдж, ако някой би дошъл да го провокира, няма проблем, защото лимбичните лобове не биха надделели, понеже са под контрола на правилно действащия фронтален лоб (челния дял на мозъка). Защото челният дял е контролният център. Така става ли разбираемо? Това е от ключово значение, приятели! Челният дял е контролният център. Така че, ето какво се случва при здрав, нормално действащ морален челен дял: Ако някой те провокира, ти си казваш – „Не! Аз трябва да се спра и да действам като Христос в тази ситуация“. Предизвикателството е, че ако имаме потиснат челен дял и някой ни провокира, ние веднага скачаме и може да поискаме да се бием! Или може да искаме да се отдръпнем настрана, без оглед нашите отговорности. Може да искаме да бъдем ненаситни чревоугодници и когато трябва да спрем, когато челният дял трябва да ми каже: „О, Крисчън, яде твърде много. Стига вече! - Не, не, не“! Аз искам да ям, защото ми се яде и просто ям, защото лимбичният лоб надделява. Разбирам, че това е доста примитивно обяснение, но в нашия случай може да послужи. Или разврат (изневяра) – друг първичен инстинкт, както го наричат докторите. Какво ще се случи, ако челният дял на мозъка е увреден и искаш да отидеш да прелюбодействаш? Ще го направиш, защото челният дял няма да ти каже: „О, почакай малко, ти си женен! Ти си християнин, не правиш такива неща“. В това отношение умът на Финиъс Гейдж бил радикално променен, толкова очевидно, че неговите приятели и познати казвали: „Той вече не е Гейдж. Не знаем вече кой е този човек“! Казвали ли сте някога за някой млад човек, може би брачен партньор или член на семейството: „Вече не познавам този човек! Вече не познавам децата си“! Идват родители при мен и казват: „Знаете ли защо децата ни са толкова глезени? Защо мислите, че на моите деца не може да им се има доверие? - О, знам, това е голям въпрос! - Моите деца са толкова бунтовни, толкова неблагодарни“... И изреждат цял списък. Като си поговорим малко, не е трудно да се проследи връзката от причина до следствие и да се види, че тези деца са седели и слушали всички тези бунтовни неща, и чрез възприемането им, те са били променени. Не е нужно да си някакъв пророк, за да го предвидиш. Просто това е начина, по който работи умът! Затова битката наистина е битка за ума. И след като дяволът не може да причини фронтална лоботомия, т. е. да отстрани челния лоб на мозъка ни, както е направил в случая с Гейдж, той изнамерил много други начини, които по същество могат да направят същото нещо! И отгатнете как? Определени видове музика могат да предизвикат фронтална (челна) “недостатъчност“. Дяволът знае как да омагьоса ума! Как да направи „късо съединение“ в челния дял чрез музиката. Това е много мощно, силно твърдение.
„Свидетелства“, т. 1, стр. 496 (амер. изд.). „Сатана знае кои органи да възбуди, да раздвижи, да завладее и как да очарова ума така, че Христос да не бъде желан. Духовните копнежи на душата за Божествено познание, за израстване в благодатта не достигат (липсват)”.
Казва се, че дяволът знае как да очарова ума толкова много, че вече никак да не поискаме Христос. Ние вече говорихме за баланса на ума – това изследвахме тази сутрин. Това е преди всичко челния дял (фронталният лоб). Факт е, че ние, човешките същества, имаме най-големия морален дял в сравнение с всяко друго същество на тази планета. Около една трета от мозъка ни е челният дял.

За да придобиете по-точна представа, кучетата имат мисли 7-11%, а котките – от 2 до 4%. Котките, от които понякога стоя настрана. Виждали ли сте котка, която има малко по-голям челен дял? И са наистина добри пазачи. Иначе, сякаш казват: „О, ти кой си“? Аз обичам котките. Котките обичат мен, но аз съм алергичен и съм като магнит за тях! Навсякъде, където отида, когато пътувам и посещавам домовете на хората и ... котката дойде... О, имам алергия към котките. Хората ми казват: „Е, когато имаме гости, котката не идва при нас“. И тогава най-неочаквано, изведнъж, котката идва точно при мен и се умилква. „Здравей, как си?“ А те: „Ние никога не сме виждали нашата котка да прави така“! Така че, аз съм магнит за котки! Явно, тези котки имат по-голям челен дял. И така, балансът на ума – защо? - Защото това е контролният център – говорим по-специално за челния дял, не за мозъка изобщо. Битката е за челния дял, който е контролния център! Това е решаващият проблемен дял от мозъка, това е седалището на разсъжденията. Всъщност, тук се намира нашият филтър, но ще достигнем до това след малко. Следователно, при един челен дял, който функционира правилно, β (бета)-вълните присъстват и са активни, проявяващи се в активно и здраво мислене. Затова, ако имате каквато и да е входяща информация, както сега, вие трябва да сте в това, което се нарича β-мозъчни вълни“, които изглеждат така: Те са много бързи и сякаш сканират мозъка ни – ъъъ, ъъъ. Това са β-вълните. β-активността показва, че има динамично, критично анализиране на цялата информация, която влиза в ума ни. И така, ако вие гледате някоя програма, ако сте извън църквата, ако слушате музика, вие трябва да ги възприемате с челния си морален дял, с β-капацитета си, в състояние β. Това е всичко, което засега трябва да знаем. Има много други състояния на ума, които протичат. Но, има също така и α (алфа)-вълни. Имам предвид, че α-вълните са по-бавни. Някои от вас може в момента да са на α-възприятие, един вид сънливо. Когато ви се доспи и сте уморени, α е страхотно. α-вълните са, когато отиваме сред природата, когато сме навън около бълбукащ извор, или нещо подобно. Отдъхваш си. Имат релаксиращ ефект, карат те да седнеш и да релаксираш. Затова α-състоянието е чудесно! Ние трябва да балансираме между α и β мозъчна активност. Защо това е важно в един музикален семинар? Защото, приятели, ако критично анализираме входящата информация, можем да я възприемем като християни или да я отхвърлим като християни. Амин! И, ако някой дойде при мен и ми каже: „Дяволът наистина те обича“ и аз съм в β-мозъчно състояние, ще отхвърля тази мисъл чрез моите филтри, които са там. Ще отхвърля и ще кажа, че това не е истина. Ето какво прави дяволът чрез всички видове различни забавления. Той се е научил, че може да ни постави в α-състояние, когато постъпва входящата информация. Може да ни надхитри, когато слушаме музика - това е просто музика – аз изобщо не вярвам в тези неща, просто се наслаждавам на музиката. Поставени в α-състояние, ние не можем вече критично да анализираме идващата информация, която идва и променя нашите характери. Успяхте ли да схванете мисълта? Това е същността на проблема! Ако входящата информация действително е страхотна, както например разликата между източната медитация и йога (йом – йом – йом) това, което става е, че се научаваш да се поставяш в α-състояние и така избягваш от своето разсъждение и своята логика, отхвърляш ги настрана и започваш ооу... в α и... тогава дяволът идва и ти нашепва някаква ерес. Разликата между този вид медитация и размишляването върху Божието слово и даже молитвата към Бога е, че получаваш същата релаксация, имаш същия релаксиращ ефект, но ти запазваш мозъка си непокътнат, цялостен в β-активност! Затова всеки път, когато имаме входяща информация, която може да повлияе на нашите души, ние трябва да сме в β и когато преминем през това, всичко ще бъде в наша полза. Има някои елементи в музиката, които могат да ни поставят в α и това може да бъде много опасно! Разбрахте ли смисъла на казаното досега? Добре. Сега. Когато сме в α-състояние и входящата информация, всичко, което влиза в мозъка, е без интерпретация (т. е. неосмислено), без да е филтрирано от челния дял, нашите мисловни качества биват до голяма степен елиминирани. Модерната наука е доказала, че незаконните дроги (наркотиците) увреждат челния дял. Затова хората, които казват: „Аз никога не съм се ангажирал в такива дейности, никога не съм правил това или онова, не зная какво става...“, когато вземат наркотици, които затормозяват челния дял и лимбичната система надделява… Е, аз наистина искам да правя това, страхотно е. И тогава ние можем да направим погрешен избор! Затова нелегалните дроги – не е нужно да спорим за това - някои лекарства с рецепта също затрудняват и увреждат челния дял на мозъка. Внимавайте! Алкохолът, кофеинът, никотинът и някои други храни (някои хора вече не ме харесват), също увреждат челния дял на мозъка. Затова алкохолът, кафето… казах ли кофе, кофеин, ОК, кофеин, никотин? О, Крисчън, няма да споря за алкохола и никотина, но мога да споря за кофеина! Отнесете се към Господа и ако мислите, че сте достатъчно силни да вървите напред без челния си дял, изборът е ваш! Аз не го препоръчвам, защото дяволът ще си каже „Ооу“! Той ще даде повече информация за мен. Определени храни също увреждат челния дял. Определен вид модерни филми... Някой може да каже: „Вече не харесвам този човек“! Определени модерни филми също разстройват челния дял. Това става чрез бързата смяна на кадрите, когато всичко се променя толкова бързо, че мозъкът се обърква. Защото, когато живеем живота си ден след ден, има голям контраст с това, как виждаме света, защото ти си редакторът, ти гледаш към мен, гледаш натам, можеш да се върнеш обратно, да се огледаш. Разбирате ли какво имам предвид? Но в един филм ти показват какво трябва да гледаш и всичко да се променя бързо, и музиката, и видеото просто „подпалват“ челния ти дял, всъщност това не е съвсем точно, но схванахте идеята. Мозъкът просто не успява да възприеме всичко и превключва на α-състояние и всичко влиза директно вътре! И, разбира се, много съвременни телевизионни програми разстройват челния дял с определен вид музика. Точно затова сме тук. Сега, в префронталния кортекс… Да видим техническата част. Та префронталният кортекс, всъщност, учените го наричат „короната“ - страхотно е - (мисля си за Исус Христос и Неговата праведност и короната на праведността) - и те наричат префронталния кортекс (какво?) пре–пред-фронт – значи предната част на мозъка, а кортекс е един вид зона. ОК. Така че имаме най-предната от предната част на мозъка. Това е в общи линии, което се има предвид. Най-предната от предната част на мозъка! Ето, там се съдържа нашият характер! Мислите ли, че дяволът иска да развали нашите характери? - Категорично да!
Ето, там е нашата духовност, нашата способност към правилна преценка, нашата моралност, нашите умствени способности, нашата воля, способността да избираме, да се подчиняваме, да се покланяме на Бога – всичко това, което дяволът преследва най-много! Именно това е – предната част от челния дял на мозъка, който и Бог „преследва“ най-много! Защо? - Защото и Той иска да промени нашите характери в нещо наистина красиво! Бог иска те да са изпълнени с духовност, да имат точна преценка, да бъдем правилни морални хора. Иска да имаме правилно функциониращ челен дял, който да Му казва: „Да, аз избирам Теб, открито Те избирам, защото искам да Ти се покорявам, да се покланям на Теб“. Затова пре-фронталният кортекс е наистина една специфична зона, която е преследвана и от двамата – и от дявола, и от Бога! Сега, нека обобщим всичко – какво ще стане, когато имаме тези пет струни, имам предвид петте сетива - всичко идва чрез тези пет сетива и всичко се записва съвършено. Не зная дали знаете това или не - всяко нещо, което някога сме направили; всяко нещо, което някога сме помирисали; всяко нещо, което някога сме вкусили; всяко нещо, което някога сме видели; всяко нещо, което някога сме чули... всяко нещо е абсолютно съвършено записано! Всичко, което сме докоснали, всяко едно сетиво. Което в действителност мога да ви го докажа. Били ли сте някога в ситуация, когато съвсем внезапно у вас се появява спомен от детството? Можете да го помиришете, да го вкусите, да го чуете - всичко. Имали ли сте такава опитност? Четирима от вас вдигат ръка... Имали ли сте такава опитност? ОК. Добре. Истината е, че всичко е било записано. Ние имаме машина като в контролер, която записва като на видео и се нарича „айсъкото технолъджи“, така че шест входящи потока влизат в тази записвачка, които са били отделени и записани заедно. Всеки канал е бил записан, така че можем да отидем до всяка една камера със записаното от нея, и да разгледаме историята на записването и да проверим: „О, всичко е записано съвършено точно. Всеки канал е бил записан“! И БОГ прави това с един единствен мозък! Сравнете го с всички тези големи кутии и екипировка! А Бог е побрал всичко това в една малка глава! Говорим за ОПУСА! Говорим за ШЕДЬОВЪРА! Амин! А ние понякога се бъркаме в шедьовъра! Затова, помислете от онази гледна точка, където всичко, което някога сме казали, всичко, което сме докоснали, всичко, което сме направили е точно записано. Проблемът тук е колко много „боклук“ сме записали? Това влияе на нашите характери. Или колко красиви неща сме записали – това също влияе на нашите характери! Точно така. Всичко е било записано. Ето защо Соломон казва в Притчи 23:7 „Защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той“. Нещата, които влизат вътре, започват да променят нашето мислене и това сме ние. В списание „Нюзуик“ има интересна статия - „Музиката и умът“. В нея пише: „Учените откриват, че човешкият мозък е програмиран за музика. Слепоочните дялове на мозъка, точно зад ушите, действат като музикален център. Мозъкът изглежда като гъба за музиката и подобно на гъба, потопена във вода, се променя от нея (от музиката)”. Това е много интересно.
Проект на Дейвид Мерил за началното училищно изложение (за горен, гимназиален курс). 16-годишният Дейвид Мерил мислел, че силните звуци на хард-рок музиката сигурно имат лошо влияние върху посветените й фенове и измислил начин на провери тези вреди. Мерил взел 72 мишки, разделил ги на 3 групи – при една проверявала реакцията на мишките спрямо хард-рок музиката; при друга – към музиката на Моцарт и една контролна група, която нямало да слуша никаква музика. Три различни групи, нали? Две слушат музика, една – не! Младият изследовател приучил мишките да живеят в аквариуми в неговото мазе, след което започнал да го озвучава с музика по 10 часа на ден. Мерил пускал всяка мишка три пъти през седмицата през лабиринт, като първоначално били необходими средно 10 минути за неговото преодоляване. Така че, първоначално всички мишки се справяли с този лабиринт за приблизително еднакво време. С малко сирене на края, пуска ги през лабиринта и те търсят начин да достигнат края. Подушват сиренето... и получават своята награда, което им отнемало около 10 минути. С времето, контролната група от 24 мишки успяла да съкрати времето с пет минути при преодоляването на лабиринта, т.е. тези, които не слушали музика, се справили два пъти по-бързо с преминаването през лабиринта, защото научили маршрута и били в състояние да „задържат“ (да запомнят) информацията. Сега, това е много силно! Слушащите Моцарт съкратили времето с 8,5 минути! От 10 минути на минута и половина! Те станали по-умни, слушайки правилния вид музика! Ще говорим и за това. Обаче, хард-рок мишките прибавили 20 минути към тяхното време – направо да припадне човек! Малките мишки, с малкия миниатюрен като грахово зърно мозък, ако решите, могат да станат по-умни или умствено изоставащи. Те не можели да се ориентират: „О, човече, не мога да стигна до сиренцето… аааз не зная, но тази музика е страхотна, аааз...“.
Приятели, тази музика върши същото, даже в много по-голяма степен и в човешкия мозък! А хората казват: „О, музиката, тя не ни влияе“! Как ли не! Разбира се, че ни влияе! Дали осъзнавате или не, това не променя факта, че музиката ни се отразява, че ни променя! Всъщност, те отиват по-далеч, не точно в този експеримент, но учените казвали: „Не, няма начин! Учените из цялата страна не повярвали, когато това било изнесено в пресата (в „Асошиейтед Прес“). Това са глупости, ние ще докажем, че този експеримент не е коректен.“ Направили още експерименти и получили точно същите резултати! После отворили малките мозъци в лабораториите си и открили соматични деформации в мозъка, малформации – свивания, атрофия. И така, хард-рок мишките прибавили 20 минути към времето, правейки го с 300% по-лошо, отколкото първоначалното им средно необходимо време. Нужно ли е да кажем нещо повече? Да, може би да! Мерил казал на „Асошиейтед Прес“, че бил пробвал експеримента една година преди това, позволявайки на мишките от различните групи да живеят заедно. Цитат: „Трябваше да съкратя моя проект, защото всичките хард-рок мишки биха се убили една друга“. Хмм. „Никоя от класическите мишки не направи това“. ОК. Ако в малкото миниатюрно мозъче на мишката, характерът може да се промени от „О, какво хубаво сиренце, хей-хей!“ до „Ще те убия!“, какво мислите, че трябва да се случи, за да се стигне дотам? О, това са мишки, Крисчън!
Нека да говорим за хората! Не зная дали сте чували някога за Пати Хърст? Тя произхожда от заможно семейство на издатели. През 1974 г. тя била щастливо здраво момиче. Била отвлечена от ... Освободителна армия. Скоро след това тя започнала да им помага да ограбват банки. Как била „обърната“ (променена)? Ами д-р Уилям Сержант, един от водещите британски експерти по промиването на мозъци, изследвала Пати Хърст. Ето цитат: „Тя била недоброволна (съпротивляваща се) жертва на „ПРИНУДИТЕЛНО ОБРЪЩАНЕ или промиване на мозъка“. Според Сержант човек, чиято нервна система се намира под непрестанно напрежение може да „затормози“ или да „прояви“ парадоксална мозъчна активност – може да стане добър или точно обратното. Как са направили това? Ами, ето какво буквално казва д-р Сержант за това, какво точно се случило с Пати Хърст. Ето какво казва за нея: „Нейната нервна система била държана под максимален стрес чрез непрекъснато звучене на силна рок музика“. Това, което направили с нея било, че я затворили в една стая, пускали тази музика, докато „обърнали душата й“! Не след дълго тя вече мислела, че обирането на банки е добра идея! Затова не си казвайте: „Това е експеримент с мишки“. Приятели, дяволът насилва към „обръщане“ много от нас, дори в църквата! Джими Хендрикс, един от популярните китаристи в рок-група от 60-те и 70-те години бил в рок класацията на списание „Лайф“, като един от най-великите китаристи, живели някога. Ето какво казва той: „Можеш да хипнотизираш хората с музика и когато ги доведеш до най-слабата им точка, (до състоянието α), да проповядваш на подсъзнанието им всичко онова, което искаш да им кажеш“. Ето, виждате – музиката го разбира, науката го разбира, но понякога християните не искат да го разберат, защото искаме каквото ни се иска, без да ни интересува дали Бог го иска или не! И това е интересно – яйцата се сваряват – бинг!
Напоследък е тийнейджърска мода да се носят сурови яйца на рок-концерти и да се поставят в подножието на сцената. По средата на концерта яйцата можели да се ядат твърдо-сварени в резултат от музиката. Удивително колко малко рок-фенове се замислят какво би могла същата тази музика да направи в техните тела! Докторите Даниел и Бернадет Скубик в някои от своите проучвания доказали, че всяка музика, която съдържа набиващи се (пулсиращи, удрящи) ниски честоти, подобно на тези, които можем да чуем в летищата или строителните площадки, се считат за пресушаващи (изтощаващи) мозъка“. Рок, хип-хоп и поп-музиката попадат в тази категория поради непрекъснатия ритъм на бас-китарата и други „ниски пулсиращи звуци“. И дори невро-учените казват, интересно как ниско пулсиращите звуци – бум-бум – изтощават мозъка. Д-р Алфред Томатис открил, че музиката, която съдържа високи честоти, помага на мозъка да се възстанови (презареди). Тази сутрин, когато (Кейт и Нейбър) свириха на струнни инструменти - в действителност цигулката е един от най-високите, „най-високият“, мисля, струнен инструмент - цигулка произвежда звуци между 5000-8000 Hz (херца) и тези вибрации всъщност презареждат вашия мозък. Може би, когато се свири на цигулка, това ще зареди вашия мозък докато, ако седите в колата това „бум-бум-у-у“ всъщност изтощава мозъка. Не е чудно, че нашите музиканти (Кейт и Нейбър) имат толкова много енергия! Колкото по-високи са вибрациите, толкова повече мозъкът се презарежда. Между 5000 Hz и 8000 Hz. Музиката на Моцарт, например, съдържа повече от тези честоти, отколкото тази на други композитори“. Учените са доказали, че честотите, сами по себе си, са в състояние да ни въздействат на физиологично ниво.
Наскоро ние провеждахме семинар в една малка църква за възстановяване от депресията. Една от рецептите на д-р Негли е да слушаме класическа музика. Защото той разбира тези неща. Всъщност, снощи четох опитност от съпругата на нашия пастор. Тя казва: „Когато започнахме да слушаме класическа музика в нашия дом, всеки започна да става щастлив. Няма спорове дори между моите деца! Нуждаете ли се от разрешение на проблема с караниците между децата си? Махнете „боклука“, сменете жанра и ще промените техния характер, ще превърнете дома в по-щастливо място. Амин“.
И така, музиката влияе ли на човешкото физическо тяло? Дейвид Тейм, в своята книга „Тайните сили на музиката“ (той е музиколог), пише: „Едва ли има дори една единствена функция на тялото, която да не може да бъде повлияна от музикалните тонове. Корените на възприемащите звука нерви (слуховите нерви) са по-широко разпределени и притежават по-обширни връзки, отколкото кои да са други нерви в тялото“.
Бог ни е създал като музикални същества, приятели! А слуховите нерви са по-добре разпределени и притежават по-обширни връзки, отколкото другите нерви в тялото. Защо? Защото Бог знае силата и красотата на музиката да въздейства на нашата душа! Не е нужно да ви казвам, че Луцифер, с ангелите и с небесните струи музика, са се покланяли там на Бог, но Луцифер (след падението си – бел. прев.), разбирайки, че се покланя на Бога, бил обърнат за момент и си казал: „О, какво правя аз“? И се отдал на великата борба (на големия спор, на опозицията). Музиката в небето има удивителна сила. И все пак, музиката в небето не ни насилва към обръщане! Но музиката на дявола ще го направи! Схванахте ли разликата? Това интригуващо ли е за вашите уши? Амин! Слава на Бога!
Проучването показало, че музиката се отразява на храносмилането (всъщност, можете да си докарате разстройство в храносмилането или да прекъснете храносмилането). Музиката влияе на жлезите с вътрешна секреция, храненето и дишането. Дори било открито, че нервната мрежа в мозъка е чувствителна към принципите на хармонията“. Музиката може да повиши или да понижи кръвното налягане. Тя е удивително лекарство за кръвното налягане! Слушането на правилния вид музика може да помогне на умствените заболявания или обратното, да доведе до тяхното възникване! Може да помогне при депресия или да създаде депресия! Може да помогне при умствена изостаналост – има толкова много научни разработки - една от най-новите области в работата с човешкия мозък е, използването на музиката (музикалната терапия – бел. прев.). Така работят с тези деца, които са с тежка умствена изостаналост и имат тежки проблеми в протичането на процесите – пускат им определени видове класическа музика и по този начин техните мозъци са в състояние да функционират на най-високо ниво! Невероятно! Музиката може да причини безсъние или да го отстрани! Може всъщност да промени метаболизма – да го ускори или забави! Може да повлияе на мускулната ни енергия.
Направили експеримент. Накарали няколко човека да държи тежести. Мисля, че държали 40 паунда (около 18 кг). Били в състояние да държат 40 паунда, докато слушали класическа музика доста дълго време. После сложили 40 паунда в ръцете им, докато слушали хард-рок музика и едва могли да издържат, за съвсем кратко време. Музиката се отразява на мускулната ни енергия! Затова, ако наистина искате да станете силни вие, момчета, докато тренирате, най-лошото нещо, което можете да направите е, да слушате „боклуците“, които се свирят обикновени, да се упражнявате в типичната фитнес-зала! Сложете си слушалките и пуснете нещо, което ще зареди вашето тяло и докато се усетите, ще направите... БУМ! Но ние не знаем тези неща! Затова вървим против себе си с това „бамс-бум“. Това прави да се вдига адреналинът ви, но не и мускулите! Много интересно! Толкова е мощно! Всъщност, влияе на храносмилането ни и на много, много други неща! Музикологът Джулиъс Потной казва: „Тя (музиката) е в състояние да направи всички тези неща по-успешно, отколкото които и да са други стимуланти, които произвеждат тези промени в нашите тела“. Или, казано с други думи, ако успеете да използвате музиката по подходящия начин, тя може да ви влияе по различни начини, и то по-мощно дори от дрогата (стимулантите). Силно изказване. Напълно доказан, установен факт е, че човешкото тяло и ум могат да бъдат контролирани от музиката. Много научни и медицински разработки са доказали това категорично. Ефектът на музиката върху човешката физиология и анатомия е изключително голям! Някой чувал ли е за Фредрик Шопен? Бил 10-годишен пианист и композитор. Бил извикан да свири за великия херцог Константин, губернатор на Полша. Музиката на Шопен поставила под контрол неговите апоплектични припадъци. Изцелението успявало да трае известно време. После, когато музикалното лекарство преминавало, отново викали младия Шопен. Тази пиеса (ноктюрно – от малките леки пиеси на Шопен) е написана за губернатора на Полша, защото имал проблеми с тези апоплектични припадъци и когато Шопен бил канен да ходи при него, бил изцеляван, и ефектът продължавал известно време след това. Наистина удивително! Има подобна история в Библията, но до нея ще стигнем по-нататък.
Откр. 14:9. Сега нека обобщим всичко казано дотук, нека свържем нещата. Ако битката е за ума, а тя наистина е за ума, дяволът претендира за него и Бог претендира за него, защото това е същността на онова, което сме, там се намира нашият характер! Нека прочетем малко от Писанието за префронталния кортекс. Знаехте ли, че Библията говори за него? Знаехте ли това? Той е там, нека прочетем! Откр. 14:9. „И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег (къде?) на челото си (добре, коя част на мозъка е челото? - префронталният кортекс... ОК. Така). Ако някой получи неговия белег на челото си или на ръката си, ще пие от виното на Божия гняв“. С други думи, можем да имаме характера на дявола на нашия префронтален кортекс. Така става ли ясно? - ОК.
Продължаваме нататък. Откр. 14:1. „И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец написано (къде?) на челата им“. Интересно! Едните имат префронталния кортекс на дявола, а другата група, представена в Откр. 14: 1, има префронталния кортекс на Бог! Звучи ли ви смислено? - Да!
Нека поговорим за префронталния кортекс на друг един... Нека прочетем едно много съдържателно изказване за префронталния кортекс на Сатана! „Сатана беше някога почитан ангел в Небето, непосредствено до Христос. Неговото изражение, подобно това на другите ангели, беше кротко (благо) и изразяваше щастие. Челото му беше високо и широко, показващо голяма интелигентност. Фигурата му беше съвършена; държанието му – благородно и величествено. Беше ми показан Сатана, както беше някога – щастлив, възвишен ангел. После ми беше показан такъв, какъвто е сега. Той все още имаше царствена осанка. Чертите му са все още благородни, защото е ангел, макар и паднал. Но изражението му е изпълнено с тревога, угриженост, нещастие, злоба, омраза, злотворство, измама и всякакво зло. Това чело, което някога бе толкова благородно, - специално забелязах, - неговото чело започваше да се наклонява от очите. Видях, че той толкова дълго се беше отдавал на злото, че всяко добро качество беше изродено, а всяка зла черта беше развита“.
Вярвам, че самият дявол си беше причинил лоботомия! Още повече, неговото чело се накланя от мястото, където някога е било! Така че, помислете си как взема жени, деца, животни... защото той няма морален „компас“! Това е точно нещото, което иска да направи на теб и на мен! Отхвърли своя „морален компас“ и стани животно като него! Аз казвам: „Не! Аз и моят дом определено ще служим на Господа“!
„Очите му бяха хитри и лукави, и показваха дълбока проницателност. На лицето му имаше усмивка, която ме караше да треперя - толкова беше изпълнена със зло и сатанинско лукавство. Тази усмивка е именно онази, която се появява точно преди да се увери, че жертвата му е здраво оплетена в мрежата му. Тогава тази усмивка става ужасна“! Хванах го! Приятели, действителността е, че понякога дяволът е точно в колите ни. Не е само на работните ни места, в магазините, не само в нашите домове, в смартфоните ни. Понякога дяволът, с неговата музика, е дори в Божия дом! Какво прави в Божия дом? Внасяме Вавилонски езически празници, езически богослужения в дома на Всемогъщия създател. Само защото ни харесва да правим каквото ни се иска, не означава, че всичко това е ОК. Следите ли мисълта ми? Амин! Защо все още Исус не е дошъл за нас? Ами, това има връзка с челата ни!
Откр. 7:2, 3. „И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас на четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата преди, да ударим печат (къде? - върху техните префронтални кортекси, амин!) върху челата на слугите на нашия Бог“.

Бог чака за хора, които да кажат: „Аз искам да принадлежа на Исус“! Искам Господ да бъде моят Пастир! Искам да отворя своя ум, своята воля, своето сърце за Него, за да може Той да промени моя характер и затова някой ден, когато напусна тази планета, ще бъда подобен на Него! Докато съм тук, аз искам да израствам по подобие на Христос и Неговия характер. Аз няма да стана Бог, няма да стана Христос, но ще стана подобен на Него по характер. И това, приятели мои, е евангелието на Исус Христос! Има спорове, които днес звучат около нас: „Ооо, Бог ще ни вземе такива, каквито сме...“. Разбира се, че да. Той ще ни вземе такива, каквито сме, но Той ни обича толкова много, че няма да ни остави там, където сме сега. Амин! Слава на Бога! Така че, има истинска война, която се води около нас, приятели! Плътското куче се бори с духовното куче. Което куче храним по-добре, то ще спечели битката! Тогава, защо не позволите на своя ум да избере – какво консумирате всеки ден, какво слушате, какво гледате, с какво се занимавате? Задайте си тези въпроси! Господи, разкрий ги пред мен! Господи, помогни ми да разбера дали съм във вярата! Помогни ми, Отче, да разбера дали някои пипала (на Сатана) не са в моя живот, които променят моя характер, за да може накрая да намразя Теб! Защото, приятели, такива са дяволските планове. Дяволските планове са да те задържи. Последното нещо, което дяволът иска е, да има група хора, които казват: „Не моята воля, Господи, но Твоята да бъде“! Понеже, когато дяволът види хора, които казват: „Мисля, че съм на твоята страна сега, но не искам да съм повече с теб, г-н Дявол, ще избера другата страна и искам да бъда с Бога“, дяволът не харесва това. Но Бог е доволен. Той пее за всяка каеща се душа. Самият Бог пее за нас!



Бог да ви благослови! Мисля, че всичко това има дълбок смисъл и нека вашите имена останат записани в Книгата на живота!
The Three Angels Seventh-day Adventist church




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница