Орфей пръв прокарва идеята за безсмъртието на душата след физическата смърт на тялото
Изтегляне 56.18 Kb.
|
По следите на изгубения ГраалОрфей пръв прокарва идеята за безсмъртието на душата след физическата смърт на тялотоСпоред келтска легенда крал Артур, подобно на Орфей, слиза в царството на мъртвите, за да донесе от там съд с течност, даряваща безсмъртие. Така се ражда и легендата за Граала - изгубената чаша, в която Йосиф Ариматейски събрал кръвта на Христос. Кръстоносните походи имат за цел да открият чашата, за която се вярва, че дарява вечен живот на онзи, който отпие от нея или дори само я види. Неслучайно историците смятат, че орфизмът е оказал силно влияние върху средновековното рицарство и митовете за Граала. Как обаче е станало това? Траките са почитали Дионис като бог, даряващ безсмъртие. Чрез божията намеса на два пъти той умира и отново се ражда. В произведението "Утешение към своята жена" Плутарх уверява съпругата си, че душата продължава да живее и след смъртта: "Безсмъртието на нашето починало дете ще бъде постигнато с помощта на мистичните формули от култа към Дионис, които ние, посветените, споделяме помежду си." Възможно ли е Орфей да е знаел формулата на вечния живот, на безсмъртието, към което човечеството се стреми от хилядолетия до наши дни? И до днес никой от нас не може да се примири с факта, че един ден ще си отиде от този свят. Независимо дали е беден или богат, глупак или мъдрец. "Човек и добре да живее, пак умира и друг се ражда", пише на колоната на Омуртаг. Болест ли е смъртта Много учени днес смятат, че смъртта е вирус, с който човек се заразява при раждането си и търсят лек срещу него. Парадоксален е случаят с Гогол, който се "разболява от смърт". Страхът му от смъртта бил тъй панически и отчайващ, че писателят, който иначе се радвал на добро здраве, отказал да приема храна, не желаел да става от леглото и си отишъл за броени седмици. Историята му е показателна за ужаса, на който са подложени хората пред безалтернативната смърт. Възможно ли е човек да "се разболее" от смърт? В Тибет вярват, че намшез - съзнанието, личността на човека, е способна да се отдели от тялото преди момента на видимата смърт. След отделянето на намшез човекът е мъртъв, въпреки че известно време той може да продължи да извършва физически и умствени дейности. Тибетските лами често се отказват да лекуват болни, защото, според тях, те са мъртви от няколко месеца или дори няколко години. Според тибетците един човек може да установи дали намшез е напуснала тялото му, като вдигне и изпъне дясната си ръка на нивото на очите и се вгледа в линията, съединяваща китката с дланта му. Ако тя е тънка като нишка, постепенно избледнява и създава илюзията, че дланта му е отделена от ръката, значи съзнанието му го е напуснало. В книгата си "Любов и черна магия" Александра Давид-Неел разказва за игумена на един манастир в Тибет, който знаел рецепта за безсмъртие. Бонзите там били създали еликсир на живота и се ползвали от него. Авторката, която доживява до 101 г., е първата жена - лама. Според легенда Манастирът е основан от китайски маг, открил тайната на дълголетието. Над 1000 г. китаецът, невидим за човешко око, обитавал манастира и обучавал своите последователи. Никой не бил в състояние да определи възрастта на игумена на манастира. Авторката го описва като човек без възраст, с жълтеникава кожа, ненабраздена нито от една бръчка. Според Александра Давид-Неел обикновените хора говорят за живот, за смърт, за прераждане, без да вникват в същността на тези понятия. Невежите обясняват живота чрез смъртта и обратното. Дори посветените бонзи не могат да победят смъртта, защото вярват в нея. Смъртта, според авторката, може да бъде победена само, ако човек се потопи в нея, стане свидетел на разрушителното й дело и я отрече. Необходимо е всеки атом енергия, който тя разрушава, да бъде преобразуван в енергия. Именно тя е стотици хиляди пъти по-жива от субстанцията, която изчезва. За да се освободи неразрушимата енергия, трябва напълно да се унищожи тленното. В какво се състои тибетският еликсир на безсмъртието В течност, получена от разлагащите се тела на хора, погребани живи под специален железен плот. За тази адска смес монасите вярват, че е концентрат от жизнената сила на млади, силни мъже, обрекли се доброволно на тление, за да станат част от магията на сатанинския култ и да се преродят, сливайки се с посветените. "Смятайте се за щастлив, сине мой, че ще можете да допринесете за подхранването на този извор, който ще приравни върховните учители с боговете. За всеки друг, освен за посветените, този еликсир е смъртоносен; за посветения, подготвен за неговото поглъщане, той става източник на вечна енергия", казва на един от все още живите участници в ритуала Великият учител, за когото се говори, че е надхвърлил 1000 г., преди да отпие от адската смес. Труповете на умрелите не се вадят, а редом с тях под тежкия железен плот голи лягат мъжете, обрекли се да станат част от чудотворния еликсир. Подобно на тибетските монаси и древните перси са "произвеждали" еликсир на безсмъртието по аналогична "рецепта": "Трябва да се подбере човек рижав и луничав и той да се храни до 30 г. с плодове. След това трябва да се постави в каменен съд с мед и други съставки, този съд да се опаше с обръчи и да се затвори херметично. След 120 г. тялото ще се превърне в мумия. Съдържанието се взема по определени правила, което, ако не безсмъртие, гарантира удължаване на живота." ("Скритите страници на историята" - Гарбовски и Семьонов). В Китай хората вярват, че даоистките монаси знаят тайна отвара от билки, която удължава живота им. Основателят на философията дао Джан Даолин (34-156) е живял 122 години с помощта на отварата. Китайският император Сюан Дзун (VІІІ в.) обаче умира, след като изпива еликсир на безсмъртието. Смята се, че един от основателите на известния манастир Шаолин - Бодидхарма също е знаел тайната на безсмъртието. Според легенда, столетия след смъртта на Бодидхарма ученик от манастира Шаолин бил изпратен да отнесе послание до управата на друг манастир. По пътя той срещнал старец - единият му крак бил обут в сандал, а другият бос. Той му помогнал да изпълни мисията, като го напътствал с ценни съвети. Преди да се разделят, младежът го попитал за името му. - Казвам се Бодидхарма, представил се мъдрецът. - Не може да е истина. В двора на манастира е вашият гроб, възкликнал монахът. Старецът се усмихнал и изчезнал. Връщайки се в Шаолин, ученикът разказал за странната си среща. Изумените монаси решили да разровят гроба на Учителя. В него те открили само... един сандал. Според друга китайска легенда млад мъж се изгубил в тибетските планини. Той бил на ръба на отчаянието, когато видял няколко старци, които сечели дърва. Те го упътили, но преди отново да поеме на път, младежът поседнал да почине и известно време наблюдавал работата им. Когато се върнал в селото, то било неузнаваемо. Оказало се, че "наблюдението" му е траело точно 100 години. Съществува предание, според което библейският цар Соломон също притежавал формулата на еликсира на безсмъртието. Той обаче бил дотам мъдър, че отказал да го изпие, защото не желаел да стане свидетел на смъртта на най-близките си. Друга библейска притча гласи, че когато на път към Голгота Христос паднал, към Него се приближил мъж и го сръгал да става. Исус го докоснал по рамото с думите: Ти също върви, докато отново не се върна. Така се родила легендата за вечния евреин, който не можел да намери покой в смъртта, защото тя му била отнета лично от Господ. Той продължавал да се скита по света, в очакване на Апокалипсиса. Що се отнася до Орфей, макар и разчленен, той на практика не умира, въпреки че е смъртен. Когато отрязаната му глава стигнала до остров Лесбос, местните жители я погребали с почести и му издигнали гробница. От нея обаче продължавала да се чува песента на Орфей и затова Лесбос се прочул като родина на лирическата поезия. Според друга легенда, след убийството на Орфей, над Тракия надвиснал мор. Оракулът предсказал, че божият гняв няма да бъде усмирен, докато траките не открият и се погребат с почести главата му. След дълго търсене рибари я открили при устието на река Мелес, заровена в пясъците. За техен ужас тя продължавала да кърви и да пее. Любопитно предание за гроба на Орфей съществува в Тесалия. Според него той се намирал в Лебетра и оракул на Дионис предсказал, че ако прахът на Орфей види слънцето, градът ще бъде опустошен от глиган (прасе). Жителите не му обърнали внимание, защото не вярвали, че прасе е в състояние да погуби града им. Веднъж по обед на гроба на Орфей задрямал овчар. В съня си той бил обсебен от духа му и започнал да пее с мелодичен глас орфически химни. Като чули музиката, работниците по полето прекъснали работата си и се струпали около гробницата. Настъпила блъсканица и в суматохата тълпата прекършила колоните на надгробния паметник. Те разбили саркофага, в който се намирал прахът на певеца. Развихрила се страшна буря и водите на река Сикс (на гръцки - "прасе"), на чийто бряг бил построен градът, се надигнали и наводнили селището. Повечето къщи били разрушени. У нас археологът проф. Николай Овчаров откри древно светилище край родопското с. Татул, посветено на култа към Орфей. То има формата на пресечена пирамида, на чийто връх е древната гробница. Това свидетелства, че там е бил положен човек, комуто предстои да стане бог. Възниква логичният въпрос - защо е този неистов стремеж за обезсмъртяване в този живот? Както видяхме Орфей пръв прокарва идеята за безсмъртието на душата след физическата смърт на тялото. Как обаче се постига то? Само посветените знаят отговора. Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 56.18 Kb. Сподели с приятели:
|