Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (оссе)



Дата13.01.2018
Размер212.22 Kb.
#45209


СУ “Св.Климент Охридски”

гр. София


Юридически факултет

Специалност: Европейски отношения






НА ТЕМА :


Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

Изготвил: Проверил :


СЪДЪРЖАНИЕ

  1. УВОД.................................................................................................3стр.

  2. СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА.....................................................4стр.

  3. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ............................................................................5стр.

  4. ОРГАНИ И ИНСТИТУЦИИ НА ОССЕ......................................7стр.

  5. БЪЛГАРИЯ В ОССЕ.....................................................................12стр.

  6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ..............................................................................15стр.

  7. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА...................................................17стр.

I. УВОД

Европа е поставена пред предизвикателството за икономическо, политическо и географско обновяване. Но най - голямото предизвикателство е как да се запази мира и да се подпомогне европейската стабилност. Политическите системи също стоят пред предизвикателства – как да намерят краткосрочни и дългосрочни стратегии в полза на тази стабилност, как да се намери оптималния начин за сътрудничество между различите институции, с оглед прилагането на политиката за създаването на една мирна Европа.

И накрая, но не на последно място, Европа трябва да определи новата си роля в света като конструктивен и отговорен фактор в глобалната политика и икономика, чувствителен за световните измерения на предизвикателствата, пледирайки за ценности от които да спечелят всички хора по света. Различните институции използват различни инструменти за постигане на цели като: Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, различни рамкови конвенции, интегриране на програми, мерки за създаване на Общ пазар и други. Работата на европейските институции се основава на ценности, които играят важна роля за създаването на мирна Европа, за преодоляването на пропастта между Изтока и Запада, за поощряване участието на малцинствените групи и изграждането на междукултурно общество.

В качеството си на единствен форум, обединяващ всички страни от Европа, Канада и САЩ, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа представлява ключов компонент от архитектурата за сигурност в Европа. ОССЕ осигурява всеобхватни рамки за сътрудничество в областта на правата на човека, основните свободи, демокрацията, Върховенството на закона, сигурността и икономиката.

Днес ОССЕ играе водеща роля в поощряването и поддържането на сигурността чрез сътрудничество в Европа. За тази цел ОССЕ сътрудничи с други международни и местни организации и поддържа тесни връзки с множество неправителствени организации.

II. СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА

 Създаденаото в началото на 70-те години Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), което по – късно се трансформира в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), представляващо многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада възникна като процес за политически консултации с участието на 53 държави(участието на Сърбия/Черна гора прекратено от юли 1992 г.), от Европа, Централна Азия и Северна Америка. През 1995 г. този процес бе трансформиран в организация.

Започналият през 1972 г. процес на СССЕ доведе до приемането на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., който залага нови принципи на международното сътрудничество Този документ съдържа широк кръг от стандарти за международно поведение и задължения, регулиращи отношенията между държавите-участнички, мерки за укрепване на доверието между тях, особено във военнополическата област, за зачитане на човешките права и основните свободи и за сътрудничство в сферата на икономическата, културната и научно-техническата област, също така и опазването на околната среда и човешките права са едни от основните принципи за поведение на държавите спрямо техните граждани (“хелзинкският декалог”), а също и в отношенията помежду им.

Преди 1990 година СССЕ функционира основно чрез серия срещи и конференции, на които се развиват и разширяват компетенциите на държавите-участници, като периодически се провежда разглеждането на изпълнението им. След края на Студената война обаче на първата среща на главите на държавите и правителствата през ноември 1990 година в Париж се набелязва нов курс за развитието на СССЕ. В подписаната в Париж “Харта за нова Европа”, която потвърди края на разделението на Европа основаваща се на три водещи принципа: зачитане правата и основните свободи на човека; икономическо сътрудничество и сигурност.

В контекста на Парижката среща на висшето ниво се сключва също важно съглашение за контрол на въоръженията – Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който и до днес е крайъгълният камък на европейската сигурност.

В началото на 90-те се създават Секретариатът на СССЕ и няколко института, провеждането на срещи се поставя на регулярна основа, организират се първите дългосрочни мисии, а работата на Съвещанието придобива по-систематизиран характер. Като следствие от реформите, на третата среща на висше ниво през декември 1994 година в Будапеща е прието решението от януари 1995 г. СССЕ да бъде преобразувано в Организация за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ). Това решение бележи края на завършването на процеса на структурното оформяне на Организацията и придава на работата й нов политически импулс. Освен това, в Будапеща се приема решението за разработване на модела за сигурност за Европа през XXI век.

От самото възникване на СССЕ/ОССЕ Северноатлантическият съюз активно подкрепя неговата дейност и бе сред инициаторите на институциализирането на процеса на ОССЕ, решение за което бе взето на Парижката среща на СССЕ на най-високо равнище през 1990 г. На своята Римска среща на най-високо равнище преа ноември 1991 г. НАТО подтвъди решимостта си да съдейства за по-натъшно развитие на процеса на СССЕ и оцени ролите на СССЕ и на НАТО в развитието на диалога и сътрудничеството в Европа като взаимно допълващи се.

III. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

На СССЕ се поставя задачата да направи своя принос в управлението на процеса на историческите промени в Европа и да даде отговор на новите предизвикателства на постконфронтационния период чрез създаването на постоянни институти и оперативния потенциал.

„Съветът на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа споделят общата цел да превърнат нашия континент в по-добро, по-сигурно и по-справедливо място”

Една от основните и най-важни цели и задачи на ОССЕ, призната по смисъла на глава VIII на Устава на ООН. като регионално споразумение, представлява основен инструмент за ранно предупреждение, избягване на конфликти, урегулиране на кризи и постконфликтно възстановяване в работния му регион. ОССЕ се отбелязва с присъщия само за него подход за осигуряване на сигурност, който е едновременно всестранен и основан върху сътрудничеството. Той обхваща трите измерения на сигурността – военно-политическо, икономическо/екологическо и хуманно. Поддържа международния мир и сигурност, които са подходящи за регионални действия, при условие, че тези споразумения или органи и тяхната дейност са съвместими с целите и принципите на организацията. ОССЕ се занимава с широк кръг проблеми, свързани със затвърждаването на сигурността, включващи противодействието на тероризма, контрола над въоръжението, мерките за укрепването на доверието и безопасността, икономическите и екологичните въпроси, правата на човека, демократизацията и други. Всички 56 държави от ОССЕ имат равен статут, тъй като решенията се приемат с консенсус. При това те носят не политически, а юридически характер.

Общата концепция за развитието на сътрудничеството между взаимно подсилващите се институции, съгласувана на заседанието на министрите от ОССЕ в Копенхаген през декември 1997 г., съдържа списък на принципи и задължения за развитие на сътрудничеството между взаимно подсилващи се организации и институции в рамките на платформата за колективна сигурност. Държавите-участнички поемат задължението да работят съвместно в рамките на съответните организации и институции, в които членуват, с цел да се гарантира спазването на патформата на тези организации и институции. Като първи пакет от практически стъпки, насочени към развитие на сътрудничеството между ОССЕ и тези организации и институции, Общата концепсия препоръчва установяване на редовни контакти, провеждането на срещи в рамките за диалог, засилена прозрачност и практическо сътрудничество. Това включва определянето на служители за връзка или центрове за контакти, взаимна размяна на предствители на подходящи заседания, както и други контакти, целящи засилено запознаване и разбиране на средствата за предотвратяване на конфликти, с които разполага всяка организация. Отношенията между НАТО и ОССЕ вече се развиват на основата на тази Обща концепция.

На форума на ОССЕ за сътрудничество в областта на сигурността страните-членки на НАТО, заедно с други държави-участнички, предствиха редица съществени предложения по въпроси, като размяната на информация по планирането на отбраната, неразпространението на ОМУ и трансфера на оръжия, военното сътрудничество и контакти, глобалния обмен на военна информация и стабилизиращи мерки за локализирани кризистни ситуации. Всички тези предложения допринесаха за разработването на редица съгласувани документи на ОССЕ в периода между 1993 и 1995 г. НАТО внесе предложения за осъвременяване на мерките за укрепване на доверието и сигурността (МУДС), съдържащи се във Виенския документ на ОССЕ, и с това допринесе за съгласуването на ревизирана, усъвършенствана версия на документа, приета през декември 1994 г. (Виенски документ 1994).

Независимо че ролите на ОССЕ, НАТО и другите междуправителствени организации, участващи в по-широките евроатлантически рамки за сигурност, продължават да се различават съществено.

Резултат на Лисабонската конференция на висшето ниво през 1996 година е повишаването на ключовата роля на ОССЕ в укрепването на сигурността и стабилността в трите им измерения. Тази среща стимулира разработването в рамките на ОССЕ на Хартата за европейската сигурност, приета по-късно на срещата на високо равнище в Истанбул на ОССЕ през 1999 година. Това по съществен начин допринася за укрепването на оперативния потенциал на Организацията и развитието на сътрудничество с нейните партньори. Освен това, в Истанбул се приема Виенският документ от 1999 година от преговорите за укрепването на доверието и сигурността и се одобрява Съглашението за адаптацията на Договора за ОССЕ.


IV. ОРГАНИ И ИНСТИТУЦИИ НА ОССЕ

I. Органи за приемането на политически решения


1. Срещи на върха – срещи на висшето ниво с участието на главите на държавите и правителствата, на които се провежда преглед на дейността на ОССЕ, приемат се ръководни решения, набелязват се ориентири в дейността на Организацията.

2. Съвет на министрите – срещи на министрите на външните работи на страните-членки на ОССЕ. Отговаря за изпълнението на решенията, приети на срещите на върха, както и има пълномощия да развива и допълва тези решения. В компетенциите на Съвета влиза определянето на задачите за институтите на ОССЕ и търсенето на начини за изпълнението им. Съветът се събира веднъж годишно, с изключението на годините, в които се провежда среща на върха.

3. Ръководният съвет – срещи на високото ниво на политическите ръководители на външните министерства. Понастоящем се провеждат веднъж годишно в качество на Икономическия форум на ОССЕ в Прага.

4. Постоянният съвет е основният постоянно действащ орган на ОССЕ за политически консултации и приемането на оперативни решения по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Организацията. Постоянният съвет се състои от представителите на държавите-членки на ОССЕ. Заседанията му се провеждат всяка седмица във Виена под председателството на представителя на Действащото председателство на ОССЕ. Постоянният съвет може също така да бъде свикван при възникване на извънредните обстоятелства.

5. Форумът за сътрудничеството в областта на сигурността (ФСС) е орган за разглеждане на военните аспекти на сигурността. В неговите задачи влизат преговорите за контрола над въоръженията, разоръжаването и укрепването на доверието и сигурността, както и провеждането на регулярни консултации и активизацията на сътрудничеството по въпросите, свързани с безопасността. Във форума участват представителите на делегациите в ОССЕ. Заседанията се провеждат веднъж седмично във Виена.

II. Органи на оперативна дейност


1. Действащ председател (ДП) на ОССЕ, който е министър на външните работи на държавата, заемаща председателския пост, носи общата отговорност за изпълнителната дейност на ОССЕ и е главното лице при политическите консултации. В задачите му влиза координацията на страните-участници, а също и формирането на консенсус в ОССЕ. ДП и неговите представители подготвят съвещанията, разработват тяхната структура и проектите на решенията. Председателят осигурява съгласуваност на графика на мероприятията на ОССЕ и разработва дългосрочна програма за дейности, контролира работата на мисиите на ОССЕ, ръководи провеждането на консултации и преговори при кризи, координира работата на другите институти на ОССЕ, а също приема решенията за назначаването на ръководните постове. Председателството преминава всяка година към страните на ротационния принцип. От 1 януари до 31 декември 2004 година функциите на Действащото председателство са изпълняват от България с председател Соломон Паси (в момента председателството е поето от Белгия с председател Карел де Гухт). В своята работа ДП се подпомага от т.нар. Тройка (Troika), коята е консултативен орган при председателя и в която влизат самият председател и предхождащият и последващият председатели (през 2006 г.-Белгия/Карел де Гухт/, Словения /Рупел/ и Испания /Мигел Анхел Муратинос/). Освен това, ДП може да назначава лични или специални представители за работа по конкретни проблеми или ситуации.

2. Секретариатът на ОССЕ, разположен във Виена, оказва подкрепа на ДП на ОССЕ и страните-участнички в достигането на целите на ОССЕ. Дейността на Секретариата се Ръководи от Генералния секретар на ОССЕ, който се назначава от съвета на министрите на страните-членки на ОССЕ за тригодишен период (от 10 юни 2005 година постът на Генералния секретар се заема от френския посланик Марк Перрин де Бришамбо). Той представлява Действащия председател и осигурява изпълнението на решенията на ОССЕ. Генералният секретар участва на срещите на Тройка на ОССЕ на различни нива, допринасяйки за процеса на консултациите. Той непосредствено отговаря за изпълнението на бюджета и осъществява общ административен надзор върху работата на структурите на ОССЕ. Освен канцеларията на Генералния скретар в състава на Секретариата на ОССЕ влизат Центърът за предотвратяване на конфликти, Офис координаторът по икономическата и екологическата дейности на ОССЕ, отделите по борба с тероризма, търговията с хора, полицейската дейност, както и Департаментът по въпросите на управлението и финансите. Пражкото отделение на секретариата изпълнява спомагателни функции от документационен, изследователски и информационен характер.

3. Бюрото по демократичните институти и правата на човека на ОССЕ, базирано във Варшава, осъществява съдействие за обезпечение на човешките права, демокрацията, правовата държава. Бюрото играе активна роля в наблюдението за провеждането на изборите, съдействие за изграждането на националните институти по правата на човека и оказване на техническа помощ и способства за развитието на неправителствените организации и построяването на гражданското общество. Освен това, то се явява контактен пункт по въпросите Рома и Синти и осигурява провеждането на специфичните семинари на ОССЕ по човешкото измерение. Директорът на БДИПЧ на ОССЕ е Кристиан Щрохал (Австрия), назначен за срок от три години през януари 2003 година.

4. Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства (ВКНМ), намиращ се в Гаага, има съществена роля в областта на ранното предупреждение и предотвраряване на конфликти. Той анализира ситуациите, възникващи във връзка с националните малцинства и предприема мерките по регулирането на потенциалния кризис на възможно най-ранния стадий на неговото развитие. ВКНМ действа независимо от всички заинтересовани страни, изпраща мисии на местата и използва методите на превантивната дипломация. Освен получаването на информацията непосредствено от заинтересуваните страни, Върховният комисар способства за развитието на диалога между тях чрез провеждане на консултации и подготвяне на препоръки. От 1 юли 2001 постът на ВКНМ на ОССЕ се заема от шведския дипломат Ролф Екеус.

5. Представител на ОССЕ по СМИ е най-младата институция на Организацията, която се създава през 1997 година за наблюдаване на делата в областта на средствата за масова информация в страните-членки, оказване на необходимото съдействие и оперативно реагиране в случаите на сериозно нарушаване на приетите в рамките на ОССЕ принципи и задължения, касаещи свободата за изразяването на мнението и свободата на СМИ. Офисът на Представителя по въпросите на СМИ се намира във Виена и се оглавява от Милош Харасти (Унгария).

6. Парламентарната асамблея (ПА), състояща се от над 300 депутати от всичките страни-членки на ОССЕ, съдейства на парламентарните институти на държавите-членки в тяхното участие в дейността на организацията посредством обсъждането на проблемите и приемането на резолюциите и препоръките, отнасящи се до работата на ОССЕ. Освен това, членовете й притежават важната компетенция за наблюдаването на изборите. Редовната сесия на Асамблеята се провежда през юли, а през цялата година се организират най-различни съвещания и семинари, включвайки зимната сесия на Асамблеята във Виена. Международният секретариат на ПА се намира в Копенхаген, а от януари 2003 година действа Бюрото на ПА на ОССЕ по комуникациите. Председател на Парламентската асамблея е американският конгресмен Алси Хастингс.

7. Оперативен център Един от инструментите на оперативната дейност на ОССЕ са мисиите. Пълномощията, съставът и съдържанието на дейността на мисиите се различават, потвърждавайки гъвкавостта на дадения инструмент. Важна задача на мисиите е съдействието на приемащите страни в решаването на задачите, определени с мандата на мисията. В момента ОССЕ разполага с 24 мисии или други присъствия в следващите региони: Балканите (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Хърватско, Сърбия и Черна Гора, Македония), Източна Европа (Молдова, Беларус, Украйна), Кавказ (Азербайджан, Грузия, Армения), Централна Азия (Алма-Ата, Ашхабад, Душанбе, Бишкек, Ташкент), Русия (Чечня), Прибалтика (Латвия, Естония).

8.Съдът по помиряване и арбитраж е един от механизмите за мирно урегулиране на споровете между държавите-членки на ОССЕ, подписали Конвенцията за помиряването и арбитража. Към момента 33 държави са страни по Конвенцията. Съдът се намира в Женева и се председателства от бившия френски министър на правосъдието Робер Бадинтер.



III. Работата на европейските институции се основава на ценности, които играят важна роля за създаването на мирна Европа, за преодоляването на пропастта между Изтока и Запада, за поощряване участието на малцинствените групи и изграждането на междукултурно общество.

Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП) е главната институция на ОССЕ при оказване съдействие на страните участнички —да гарантират пълното спазване на човешките права и основните свободи, да съблюдават върховенството на закона, да поощряват принципите на демокрацията и (…) да изграждат, укрепват и

защитават демократичните институции, както и да насърчават толерантността в цялото общество“ (Хелзинкски документ от 1992 г.)

СДИЧП е базирана във Варшава, Полша, и бе създадена като Служба за свободни избори на Парижката среща на върха през 1990 г., а започна да действа през май 1991 г. Една година по-късно името на Службата бе променено, за да отрази разширения мандат, включващ правата на човека и демократизацията. Днес в нея работи персонал от над 100 души. СДИЧП е водеща агенция в Европа в областта на наблюдение на избори. Тя координира и организира всяка година разполагането на хиляди наблюдатели, които оценяват дали изборите в региона на ОССЕ са в унисон с националните законодателства и международните стандарти.

Нейната уникална методология осигурява задълбочен поглед върху всички елементи на изборния процес. Посредством проекти за помощ СДИЧП

оказва помощ на страните-участнички да подобряват изборната си рамка.

Дейностите на Службата насочени към демократизация включват следните тематични области: върховенство на закона, гражданско

общество, свобода на движението, и равенство на половете. Ежегодно

СДИЧП изпълнява множество целенасочени програми за помощ, стремящи се както да улеснят, така и да подобрят съответствието на страните спрямо ангажиментите в ОССЕ, и да развиват демократични структури. СДИЧП наблюдава спазването от страните-участнички на ангажиментите по човешките измерения на ОССЕ, и оказва съдействие за подобряване защитата на човешките права. Също така тя организира по няколко срещи всяка година, за преглед на изпълнението на ангажиментите по човешките измерения на ОССЕ от страните участнички.

В сферите толерантност и липса на дискриминация СДИЧП предоставя

подкрепа на участващите страни при изпълнението на техните ангажименти към ОССЕ в укрепването на тяхната реакция срещу престъпления на омразата и инциденти включващи расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и други форми на нетолерантност. Дейностите на СДИЧП свързани с толерантността и отсъствието на дискриминация, са насочени към следните области: законодателство; обучение по прилагане на закона; мониторинг; докладване и проследяване на реакции спрямо престъпления мотивирани от омраза и инциденти; както и образователни дейности за поощряване на толерантността, уважение и взаимно разбирателство.

СДИЧП предоставя съвети на участващите страни относно тяхната политика спрямо ромите и синти. Тя поощрява изграждането на капацитет и системи от връзки сред ромските и синти общности, и насърчава участието на ромски и синти представители в органите формиращи

политика. Също така Службата действа като централен пункт за обмен на информация по въпросите на ромите и синти между национални и международни действащи субекти. Всички дейности на СДИЧП се осъществяват в тясна координация и сътрудничество със страните участващи в ОССЕ, институциите и полевите екипи на ОССЕ, както и с други международни организации.
V. БЪЛГАРИЯ В ОССЕ
На 7 декември 2002г., по време на 10-то заседание на Сьвета на министрите на ОССЕ в гр. Порто, Портогалия, България беше избрана за председател на организация през 2004г. българия пое председателството във важен за ОССЕ момент, когато организацията се ориентира към нови задачи и дейности, произтичащи от променената политическа обстановка, свързана с присъединяването на голям брой държави към ЕС и НАТО. ОССЕ се обръща и към новите заплахи и предизвикателства към международната сигурност и стабилност, главната сред които е тероризмът. Важни задачи остават разпространяването на демократичните стандарти в нови региони, включени в обхвата на организацията, реголирането на конфликтите, включително в прилежащи на нашата страна региони.

Председателството на ОССЕ, която едновременно трансатлантическа, паневропейска и евроазиатска международна организация, е огромно предизвикателство пред външната политика през 2004г.. В същото време за тази една година България ще има възможност за се утвърди като важен фактор в европейското политическо пространство. В контекста на разширяването на ЕС и НАТО българското председателство, което започна от 1 януари 2004г., работи за нарастване ролята на организацията, която да служи като форум за диалог и взимане на решения особено по въпроси от сферата на сигурността. България се стреми и към по – тясно сътрудничество между ОССЕ, ЕС, НАТО, Съвета на Европа и груги международни организации, така че да се постигне по-добра съгласуваност при взимане на решения от взаимен интерес.

България се стреми към постигане на по-добър баланс между политическо – военното, икономическото, човешкото и екологичното измерение в дейността на организацията.

Асамблеята на депутатите, в която участват и българските народни представители - ПА на ОССЕ, бе създадена в Париж през 1990 г. Наред с правителственото (Съвета на министрите), тя стана парламентарното измерение на СССЕ. На Парижката конференция не някой друг, а главата на съветската делегация Михаил Горбачов призова делегатите: “Да използваме шанса и да изградим непознат досега световен ред…” През април 1991 г. в Мадрид парламентаристи от всички държави-участнички последваха неговия призив и приеха декларация и процедурни правила на организацията, която през януари 1995 г. получи названието ПА на ОССЕ. Сега в асамблеята членуват 317 парламентаристи от 55 страни (едно малко ООН) и заседават два пъти годишно.


Във Варшава е разположено Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ). ПА на ОССЕ е разработила програма за наблюдение на избори в страните-членки. Изпраща делегации от парламентаристи със специални мисии в зони на напрежение. Поддържа връзки с Парламентарните асамблеи на Съвета на Европа, Европейския парламент, НАТО и ОНД.


Какви са българските амбиции и цели, свързани с ОССЕ? - Те бяха заявени още от предишното правителство. Министърът на външните работи Соломон Паси само потвърди амбициите и готовността на България да поеме председателството на организацията през 2004 г. Това стана на заседание на Съвета на министрите – висш политически орган на ОССЕ, проведено на 3-4 декември 2001 г. в Букурещ. Въпросът трябваше да получи отговор след една година в Португалия. Доста делегации, включително и американската, се отнесоха скпетично към нашето намерение. Притеснителни бяха предупрежденията, че за България било по-добре да не е председател, отколкото да се провали като такъв. Недоверието ни амбицира допълнително. За да постигнем високата българска цел, ние – постоянните членове на делегацията, уточнихме с представители на Външно министерство и с посланичката ни във Вашингтон обща стратегията и тактика на парламентарната делегация и на съответната дирекция в МВнР. Какво включваше тя? От наша страна – парламентарна активност и дипломатическа прецизност във всички дейности на организацията. Професионалните дипломати си вършеха работата.

През ноември делегацията участва в конференция по въпросите на миграцията. Румяна Георгиева посети предизборна Украйна, Анастасия Мозер – Прибалтика, а на 21 и 22 февруари 2002 г. във Виена се проведе зимната сесия на ПА на ОССЕ. Посланик Иван Найденов беше подготвил най-важните ни срещи извън протокола с ръководители на големи делегации. Всички постоянни членове – български народни представители, защитиха общата българска кауза.


Владимир Дончев, Анастасия Мозер, Румен Овчаров и Лютви Местан убедиха американската делегация в способностите на България да управлява ОССЕ. Полезни бяха срещите с колеги от Франция, Италия, Русия, Португалия, Испания, Германия и лично с водачката на немската делегацията г-жа Рита Зюсмут.


На 5 май 2002 г. двама народни представители участваха в специална наблюдателна мисия със задача да инспектират базите на ОССЕ в района на Кавказ заедно с няколко други национални делегации. С народния представител Владимир Джаферов посетихме Армения и Грузия във връзка с умиротворяване на военните конфликти в Нагорни Карабах, в Нахичеван, в Абхазия и в Южна Осетия. В доклада си до председателя на Парламента и до министър-председателя препоръчахме да бъде затвърдено българското дипломатическо присъствие в Ереван и в Тбилиси, където активността на западните мисии бе повишена.


На 6 юли 2002 г. в Берлин започна лятната сесия на Асамблеята. В главната декларация “Противопоставянето на тероризма – предизвикателство на 21-ви век” влязоха 10 предложени от нашата делегация текста от 98-те параграфа на документа. В изказването си в голямата зала на Бундестага представих на делегатите от 55 страни логистичните, политическите и законодателните мерки, предприети от България и от парламента за борба срещу тероризма. Потвърдих готовността да поемем председателството.


Особено внимание заслужава участието на народните представители Йордан Памуков и Татяна Калканова в наблюдението на общите избори в Босна и Херцеговина, организирано от ОССЕ от 3 до 6 октомври 2002 г. В специално писмо-предупреждение за възможни нападения срещу международни наблюдатели, организаторите дават шанс на парламентаристите да се откажат. След кратко съвещание Памуков и Калканова решават да изпълнят докрай ангажиментите си в изборния ден, въпреки сигналите за опасност. Посещават повече от 20 избирателни секции и предават в срок попълнени с резултатите формуляри. Български парламентаристи наблюдават избори в Азербайджан, в Грузия и в Косово. В работата на Асамблеята в Сараево участва и народният представител г-н Папаризов.


На среща на Съвета на министрите от ОССЕ в гр. Порто – Португалия на 6 и 7 декември 2002 г. беше утвърдена кандидатурата на България за председател на ОССЕ през 2004 г. В специално обръщение, прочетено в Народното събрание, министър Соломон Паси заяви: “Ангажиментите ни към ОССЕ ще издигнат престижа и ролята на Република България… Специално бих искал да отбележа политическата подкрепа на всички парламентарно представени политически сили… да благодаря на всички народни представители и особено на членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с председател г-н Станимир Илчев и на делегацията ни към ПА на ОССЕ, водена от г-н Тошо Пейков.”


На 15 януари 2004 г. във Виена министър Паси официално ще приеме от външния министър на Холандия и нов генерален секретар на НАТО председателството на ОССЕ. Няма да е леко. Недовършени инициативи на предишни председателства има безчет. Непотушени конфликти димят без решения. Задават се нови мисии, задават се избори… Нарушават се избирателни права, права на човека. Но да си пожелаем успех - с помощта на парламентаристи от всички цветове и с божието благоволение - да затвърдим един нелесен български успех.







VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всички хора трябва да могат да участват изцяло и на равни начала в изграждането на Европа. Ето защо необходимостта хората да се научат да живеят заедно е важна не само за европейската политика, но и като конкретна реалност на национално и местно равнище.С това издание ние ще изследваме взаимоотношенията на междукултурното обучение със зачитането на човешките права, зачитането на правата на малцинствата, солидарността, равните възможности, участието и демокрацията. Това са ценностите на междукултурното обучение, но това са и заявените ценности на европейските институции и основа за европейското сътрудничество и интеграция. Как да направим тези ценности, ценности и на европейските граждани?

Почти 30 години след подписване на Заключителния акт от Хелзинки ОССЕ е изправена пред едно от най-големите предизвикателства - необходимостта от реформа, чиято цел е да отговори на реалностите на съвременния свят и да противостои на безпрецедентните заплахи, с които се сблъсква организацията.

По време на многобройните срещи с външни министри на страни от ОССЕ тази година обсъждат различни предложения по преобразуване на организацията. Като и действащите председатели си поставям същата цел - да направя организацията по-динамична, гъвкава, способна да се адаптира към новите заплахи за сигурността.

Борбата срещу тероризма и неговото ликвидиране трябва да заемат приоритетно място в дневния ред на ОССЕ. Длъжни сме обаче да не допускаме да бъдат подкопани коренните принципи на ОССЕ, на първо място спазването на основните човешки права и свободи.

Мерките, които са предприети от ОССЕ през последните три години за засилване на антитерористичния потенциал на организацията в транспорта, граничния контрол, съдействието на полицията в ред държави и предотвратяването на конфликти. Внасят се предложения за разпределяне и подобряване бюджета на ОССЕ. Смятам, че трябва да се установи нов баланс и ново оптимално равнище на разходите, като повече средства отиват за Кавказ и Централна Азия.

В заключение искам да изразя съгласие с мнението, изразено от министър Лавров в статията му - трябва да превърнем ОССЕ в ефективен инструмент, който да служи на интересите на всички участнички. ОССЕ ще бъде ефективна и значима дотолкова, доколкото пожелаят 55-те държави членки. Нов тласък може да даде на организацията най-вече ясната политическа воля на всичките 55 държави изцяло да използват потенциала на ОССЕ като форум за политически диалог,

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


1. За всекиго – частица от Европа –история, институции, политики... – Евро Инфо Център Враца 2003г.
2. Мирела Велева – История на Европейската интеграция – 2005г. университеиско издателство
3. Орлин Н. Борисов - Право на Европейския съюз – Нова Звазда 2004г.
4. Устав на ООН
5. www.mfa.government.bg
6. www.euractiv.com
7. www.bg.wikipedia.org
8. www.vn.government.bg/world/stranici/Evropa/osse.htm
9. www.osce.org/odihr



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница