Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по
Изтегляне 220.09 Kb.
|
| 11 декември 2008 г.
С определение от 10 декември 2008 г. състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД взе най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража” на Р.С. от Габрово, на когото е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.321, ал.1 от НК – организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по чл.210, ал.1 от НК – измами, свързани с наети извън пределите на страната автомобили. Съдът счете, че с оглед събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че Р.С. е извършил престъпленията за които е обвинен, наказуеми с лишаване от свобода, както и че е налице реална опасност при вземане на по-лека мярка за неотклонение лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Поради това и на основание чл.64, ал.4 от НПК съдът определи на обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение. Определението на Габровски окръжен съд подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок. В случай на обжалване, делото се насрочва за разглеждане пред Апелативния съд за 18 декември 2008 г.
Подсъдимият бе признат за виновен в това, че в периода 1 декември 2006 г. – 21 юли 2008 г., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, без надлежно разрешително придобил в гр. Плевен и държал до гр. Ловеч с цел разпространение в област Габрово 50 грама хероин на стойност 6 000 лв., както и че разпространявал в Габрово и Севлиево високорискови наркотични вещества – хероин с общо тегло 1 753,14 грама на стойност 210 376,80 лв. и амфетамин с общо тегло 362,7 грама на стойност 10 831 лв. – всичко на стойност 227 207,80 лв. За извършеното престъпление и на основание чл.354а, ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.ІІІ, ІV и V вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и „б” от НК и чл. 55, ал.1 т.1 от НК Ц.Ц. бе осъден на 4 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, както и да заплати глоба в полза на държавата в размер на 10 000 лв. На основание чл.59 от НК съдът зачете като изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 21 юли 2008 г. до привеждане в изпълнение на настоящата присъда. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок. *** Делото бе разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, без да се провежда разпит на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание. Подсъдимият заяви, че се признава за виновен по всички факти и обстоятелства посочени в обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства по тях. При постановяване на присъдата съдът ползва самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, които ги подкрепят събрани в досъдебното производство, като определи наказанието при условията на чл.55 от НК – под предвидения от закона минимален размер от 5 години лишаване от свобода. Връзки с обществеността Окръжен съд – Габрово e-mail: pr@court-gbr.com 17 ноември 2008 г. С присъда по наказателно дело от общ характер № 51 от 2008 г., постановена на 17 ноември 2008 г. състав на Габровски окръжен съд оправда К.Д. (роден 1986 г., от Трявна) по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1 пр.І (отм.) във вр. с чл.255, ал.1 пр.ІІ и ІІІ вр. с чл.26, ал.1 от НК – избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Подсъдимият бе признат за невинен в това, през периода от 1 февруари 2005 г. до 14 ноември 2005 г. в Габрово, при условията на продължавано престъпление, като собственик и представител на “Стронг” ЕООД от Трявна да е избягнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 651 230,36 лв., като потвърдил неистина и затаил истина в 9 броя справки-декларации за ДДС, които се изискват по силата на чл.100 от ЗДДС (отм.). Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-днвен срок.
С присъда по наказателно дело от общ характер № 47 от 2008 г. постановена на 14 ноември 2008 г. състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД осъди В.В. (роден 1951 г., от Габрово) на 4 месеца лишаване от свобода – условно, за причинена смърт по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият бе признат за виновен в това, че на 5 ноември 2007 г., около 18,15 ч. в Габрово, на кръстовището между бул. “Могильов” и улиците “Петър Михов” и “Напредък”, при управление на таксиметров автомобил “Деу Ланос”, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП ; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП и чл.193 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на 80-годишен мъж от Габрово, пресичащ пътното платно. Предвид горепосоченото и на основание чл.343, ал.1 б.”в” вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК В.В. бе осъден на 4 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така определеното наказание бе отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г във вр. с чл.37, т.7 и чл.49, ал.1 от НК подсъдимият бе лишен от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. В.В. бе осъден да заплати на наследниците на пострадалия, конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото, сумата от общо 105 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление. При постановяване на присъдата и определяне размера на наложеното наказание съдът прие, че при инцидента е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил разпоредбите на чл.113 от ЗДвП - при пресичането на пътното платно, същият не е преминавал по намиращата се в близост пешеходна пътека и не се е съобразил с интензивността на движението. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок. Връзки с обществеността Окръжен съд – Габрово e-mail: pr@court-gbr.com 13 октомври 2008 г. С присъда по наказателно дело от общ характер № 60 от 2008 г., постановена на 24 октомври 2008 г., състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД осъди В.К. от с. Душево общ. Севлиево (роден 1987 г.) на 4 години лишаване от свобода за причинена от него смърт по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие, като същият е управлявал превозно средство след употреба на алкохол. В.К. бе признат за виновен в това, че на 3.11.2007 г., около 23,40 ч. в с. Шумата, общ. Севлиево, при управление на лек автомобил “Опел Вектра” в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,90 промила, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2 т.3 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 20-годишна жена от с. Шумата. От събраните по делото доказателства е видно, че при инцидента подсъдимият е управлявал автомобила със скорост превишаваща значително разрешената за движение в населено място, а именно 116 км/ч, изгубил е контрол над превозното средство и същото се е преобърнало встрани от пътното платно. За извършеното престъпление и на основание чл.343, ал.3 алт. първа, б.”б” алт. първа във вр. с ал.1 б.”в” вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК В.К. бе осъден на 4 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 и чл.49, ал.2 от НК подсъдимият бе лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Съдът постанови В.К. да заплати на родителите на пострадалата, конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат да извършеното престъпление общо в размер на 200 000 лв. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.
Съдът счете, че служебното положение на лицето може да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което отстрани П.Х. от заеманата длъжност. Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок.
Лицето е осъдено с решение на Окръжния съд в гр. Бреда, постановено на 2 юли 2003 г. и влязло в сила на 31 януари 2005 г., на 12 месеца лишаване от свобода за извършени престъпления на територията на Нидерландия – трафик на хора. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счете, че са налице законовите предпоставки за допускане изпълнението на Европейската заповед за арест, издадена срещу Т.К. Решението на Габровски окръжен съд, с което се допуска предаването на лицето на властите в Кралство Нидерландия, подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 5-дневен срок. Връзки с обществеността Окръжен съд – Габрово e-mail: pr@court-gbr.com 30 юни 2008 г. С присъда по наказателно дело от общ характер № 46 от 2008 г. постановена на 30 юни 2008 г. състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД осъди трима младежи от с. Ряховците, общ. Севлиево за извършено от тях престъпление по чл.108, ал.2 от НК – опетняване знамето на Република България. Съдът призна подсъдимия Х.М. (роден 1988 г.) за виновен в това, че на 18-ти срещу 19-ти май 2007 г., през нощта, пред сградата на кметството в центъра на с. Ряховците, Севлиевска община, опетнил знамето на Република България, като го свалил от пилона, на който било издигнато. За извършеното престъпление и на основание чл.78а от НК Х.М. бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложено наказание 1 000 лв. в полза на държавата. Подсъдимият И.А. (роден 1988 г.) и непълнолетния към момента на деянието Х.П. (роден 1989 г.) бяха признати за виновни в това, че на посочените по-горе време и място, в съучастие като съизвършители, опетнили знамето на Република България, чрез счупване на придържащата го летва и скъсване на плата по дължина. За извършеното престъпление и на основание чл.78а от НК на И.А. бе наложено наказание 1 500 лв. в полза на държавата, а Х.П. бе осъден на обществено порицание, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата пред живущите в с. Ряховците, община Севлиево. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.
Съдът счете, че с оглед събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че И.Е. е извършил тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 20 години, както и че е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. Поради това и на основание чл.64, ал.4 от НПК съдът определи на обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение. Определението на Габровски окръжен съд подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок. В случай на обжалване, делото се насрочва за разглеждане пред Апелативния съд за 17 април 2008 г. от 10,00 ч. Връзки с обществеността Окръжен съд – Габрово e-mail: pr@court-gbr.com 24 март 2008 г. С решение от по въззивно гражданско дело № 352 от 2007 г. тричленен състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ОСТАВИ В СИЛА решението на Районен съд – Габрово от 27 декември 2005 г. по гражданско дело № 992 от 2005 г., относно спор за недвижим имот в местността Узана. Производството пред Габровски окръжен съд е образувано по жалба на Община Габрово срещу решението на Районния съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Общината против физическо лице от Габрово иск (по чл.108 от Закона за собствеността) за установяване на собствеността и предаване владението на Община Габрово върху недвижим имот с площ 49,165 дка в землище Смирненски, местност Узана. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил и иска на Община Габрово за отмяна на нотариален акт за собственост от 2004 г., касаещ същия имот. Процесният имот е придобит от физическото лице, чрез договор за замяна на недвижими имоти, сключен с Министъра на земеделието и горите, срещу земи в област Враца. С решение от 5 април 2006 г. по въззивно гражданско дело № 23 от 2006 г. състав на Габровски окръжен съд е оставил в сила горепосоченото решение на Районен съд – Габрово. Въззивното решение е отменено от Върховния касационен съд с решение от 27 септември 2007 г., като делото бе върнато на за ново разглеждане от друг състав Габровски окръжен съд. От събраните доказателства (и съобразявайки се с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение от септември 2007 г.) настоящият състав на съда е установил, че при спазване изискванията на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи Поземлена комисия Габрово е възстановила на Община Габрово правото на собственост върху 1 645,9 дка земи в местността “Узана” (при заявени от Общината 1 600 дка). Общината е възмездена и с компенсационни бонове за още 190 дка. Влезлите в сила решения на Поземлената комисия, към които са приложени и заверени скици на имотите (след съвместно уточняване със заявителя на границите на земеделските земи), удостоверяват правото на собственост на Община Габрово и имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите. От данните по делото обаче е видно, че на Община Габрово не е възстановена собственост върху процесния имот. Същият фигурира като част от Държавния поземлен фонд (удостоверено с решение на Общинска служба “Земеделие и гори” от 28.05.2004 г. за възстановяване правото на собственост на ДПФ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници) и съгласно чл.24 от ЗСПЗЗ Министърът на земеделието и горите може да упражнява върху него правата на собственик . С оглед на изяснената в хода на процеса фактическа обстановка Габровски окръжен съд е преценил, че и при новото разглеждане на делото ищецът – Община Габрово, не е представил доказателства, които го легитимират като собственик на процесния имот, поради което не е налице първата от трите предпоставки за основателността на иска по чл.108 от Закона за собствеността – ищецът да е собственик на претендирания имот на валидно правно основание. Предвид това въззивният съд счита, че отхвърляйки иска на Община Габрово (макар и на базата на съображения, различни от изложените в настоящото решение), Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Решението на Габровски окръжен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по делото при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК (нов). 27 февруари 2008 г. С решение по гражданско дело № 225 от 2007 г., постановено на 4 февруари 2008 г. състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД обяви неплатежоспособността на “Лотос” АД – гр. Трявна с начална дата 18 декември 2007 г. и откри производство по несъстоятелност на дружеството. Със същото решение за временен синдик на дружеството е назначен Милен Козарев от Бургас – вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, утвърден със заповед на Министъра на правосъдието и обнародван в Държавен вестник. Съдът е допуснал обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана на цялото движимо и недвижимо имущество на дружеството и е определил дата на Първото събрание на кредиторите на “Лотос” АД – 4 март 2008 г. Събранието трябва да се проведе в Зала 1 на Съдебната палата в Габрово от 14,00 ч. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването му в Търговския регистър. *** Производството пред Габровски окръжен съд (по реда на чл.626 и сл. от ТЗ) е образувано по молба на “Лотос” АД за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от дружеството в качеството му на длъжник по търговски сделки. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която установява, че “Лотос” АД има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и публично-правни задължения към държавата, които не е в състояние да изпълни и по които плащанията са спрени. Анализираните от вещите лица показатели, характеризиращи отделните страни на финансовото състояние на дружеството, са предпоставка за квалифициране на предприятието като недействащо и неплатежоспособно. Експертите са посочили още, че с наличните активи на дружеството биха могли да се удовлетворят кредиторите по предвидения от Търговския закон ред и са определили за начална дата на неплатежоспособността 18 декември 2007 г. Предвид гореизложеното съдът е преценил, че следва да се постанови решение съгласно чл.630, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “Лотос” АД. Връзки с обществеността Окръжен съд – Габрово e-mail: pr@court-gbr.com 19 февруари 2008 г. С присъда по въззивно наказателно дело от общ характер № 4 от 2008 г. състав на ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД отмени присъдата на Районен съд – Севлиево по наказателно дело от общ характер № 167 от 2007 г., с която Р.К. от Севлиево бе оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 от НК – длъжностно присвояване в големи размери. Вместо това Окръжният съд призна подсъдимият за виновен в това, че на 26.11.2002 г., в Севлиево, противозаконно е присвоил чужди вещи, поверени му да ги пази – 16 904 кг електролитна мед на стойност 51 918,10 лв., държавна собственост, представляваща военновременен запас, като присвояването е в големи размери. Поради това и на основание чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК Р.К. бе осъден на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание бе отложено с изпитателен срок от 5 години. На основание чл.206, ал.3 във вр. с чл.37, т.7 от НК Р.К. бе лишен от право да заема длъжност или упражнява професия, свързана с пазенето или управлението на стоково-материални ценности за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивният съд призна Р.К. за невинен в това, да е извършил присвояването в качеството на длъжностно лице и го оправда в тази част от обвинението по чл.202, ал.2 т.1 от НК. Присъдата на Окръжен съд – Габрово подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок.
Считайки решението на първоинстанционния съд за недопустимо, въззивният съд го обезсили и прекрати производството по гражданско дело № 1170 от 2006 г. на Габровски районен съд. Решението на Окръжен съд - Габрово подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено. ***
Въззивно гражданско дело № 203 от 2007 г., е образувано пред Габровски окръжен съд по жалба на Анани Явашев и Стефан Явашев, лично и като пълномощници на Христо Явашев, против решение на Районен съд – Габрово по гражданско дело № 1170 от 2006 г. С обжалваното решение, постановено през февруари 2007 г., Районният съд е отхвърлил предявеният от Явашеви иск, да се признае за установено по отношение на Община Габрово, че тримата са придобили по давност чрез владение от 1993 г. до 2001 г., на основание чл.79 от Закона за собствеността, и са станали собственици на дворно място от 3 860 кв. м. на ул.”Никола Войновски” в Габрово, заедно с построени в дворното място сгради (част от имот предназначен за училище “Никола Войновски”). Преценявайки събраните по делото доказателства, Габровски окръжен съд счете, че е налице съвпадение на искането по настоящото дело и по иска на Община Габрово против Явашеви за установяване собствеността на същия имот, въз основа на който е образувано гражданско дело № 50 от 2002 г. на Габровски районен съд. Последното е приключило през декември 2007 г. с влязло в сила решение. Окръжният съд е преценил, че е налице идентичност на страните по настоящото производство и по делото на Районния съд от 2002 г., както и идентичност на предмета и правното основание на двете претенции. Предвид горепосоченото и с оглед забраната на чл.224 от ГПК, да бъде пререшаван въпрос, който е решен с влязъл в сила съдебен акт, Габровски окръжен съд счете, че предявеният иск по настоящото дело е недопустим. Поради това, и на основание чл.209, ал.1 пр.І от ГПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено на основание чл.224 от ГПК.
С решение от 10 януари 2008 г. състав на Върховния касационен съд отмени изцяло въззивното решение на Великотърновски апелативен съд от 15 юни 2007 г., с което е потвърдена присъдата на Габровски окръжен съд по наказателно дело от общ характер № 611 от 2003 г., с подсъдима Гинка Копаранска, и върна делото на прокурора за ново разглеждане от досъдебната му фаза. *** С присъда от 16 ноември 2006 г., състав на Габровски окръжен съд осъди Г.Копаранска на 5 години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК – длъжностно присвояване в големи размери. Подсъдимата бе призната за виновна това, че през периода 2 юни 2000 г. – 13 септември 2002 г., при условия на продължавано престъпление, присвоила чужди пари – сумата от 135 973,39 лв., собственост на “Финтекс” АД – Габрово (в несъстоятелност), връчени в качеството й на длъжностно лице - синдик на същото дружество, да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери. На основание чл.202, ал.3 във вр. с чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, първоинстанционният съд лиши Г.К. от право да упражнява материално-отчетна длъжност в държавни и общински предприятия и организации, както и да заема длъжност “синдик” за срок от 5 години. Със същата присъда подсъдимата бе призната за невинна, по същото време и място и при споменатите условия да е присвоила чужди пари в размер на 34 556 лв., както и да е извършила горното деяние при условията на чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК и я оправда по така предявеното й по-тежко обвинение. Габровски окръжен съд постанови още подсъдимата да заплати на гражданския ищец – “Финтекс” АД (в несъстоятелност) сумата от 135 973,39 лв. – имуществени вреди от престъплението по чл.202 от НК. След обжалване от страна на подсъдимата делото е разгледано от състав на Великотърновски апелативен съд, който с решение от 15 юни 2007 г. потвърди присъдата на Габровски окръжен съд. Решението на апелативния съд е обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България. Тричленен състав на касационната инстанция е преценил, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо ново разглеждане на делото, което да започне от досъдебното производство. ............................................................................... РЕШЕНИЕ №. 824 гр. София, 10 януари 2008 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и седма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Румяна Виденова и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПАЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 533/2007 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимата Гинка Иванова Копаранска срещу въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителна присъда на Габровския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - № 91 от 16 ноември 2006 год. по нохд № 611/2003 год., е за длъжностно присвояване по чл.202, ал.2, т.1 („в големи размери" - 135 973 лева) във връзка с чл.201 и с чл.26 НК (в периода 2 юни 2000 год. - 13 септември 2002 год. при условията на продължавано престъпление, като по-„благоприятен закон" по смисъла на чл.2, ал.2 НК), извършено от Копаранска като синдик на „Финтекс"АД-Габрово. Наложеното наказание е 5 години лишаване от свобода при общ режим и за същия срок лишаване от правото да упражнява отчетническа длъжност в държавни и общински предприятия и организации, както и да заема длъжността на синдик. Гражданскоосъдителната част на присъдата в полза на „Финтекс"АД(в несъстоятелност) е също в размер на 135 973 лева. Присъдата има и част за отхвърляне на обвинението и на гражданския иск за 34 556 лева, която за обвинението е свързана с отпадане от правната му квалификация на чл.203 НПК („за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай"). Второинстанционното (въззивно) решение - № 94 от 15 юни 2007 год. по внохд № 404/2006 год., е постановено по жалба от страната, обжалвала и сега. В касационната жалба има позоваване на всички отменителни основания, както и аргументи, отнесени към всяко от тях; поискано е ново разглеждане на делото след отмяна на обжалваното решение. Жалбата е допълнена и поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът – единствената друга страна, участвала в него, е за отхвърляне на жалбата. ВКС намери жалбата за основателна, доколкото с нея е претендирана недоказаност на обвинението, но само за част от него и не по съображенията, изложени в жалбата или в нейна подкрепа. I. Обвинението е останало недоказано по отношение на деянията, които имат за предмет получените от подсъдимата Копаранска, неотчетени от нея, най-вече пари - общо 102 875 лева, но и метална каса и мобилен телефон - общо за 197 лева. Въпреки забраната по чл.303, ал.1 НПК, наказателната отговорност да почива върху предположения, точно това представляват изводите, че щом Копаранска е останала неотчетена за тези пари и други вещи, тя ги е присвоила по смисъла на чл.201 НК. В(К)С в трайната си практика винаги е изхождал от разбирането, че неотчитането на чуждото имущество е само косвено доказателство за неговото присвояване и затова не може да бъде единственото за причинената щета - и в този случай щетата си остава с неизвестен произход, защото неотчитането на поверените „пари, вещи или други ценности" не води до единствено възможния извод, че отчетникът се е разпоредил с тях като със свои (вж. изрично така р.854/05-06-1, както и цитираните в него други решения, Б 5/06). Въззивният апелативен съд само привидно е изхождал от същото разбиране - от една страна, го е декларирал (макар и неточно да разграничава липсите на имущество на такива с известен и с неизвестен произход-вж. напр. на с.4 и 8: липсата винаги е щета с неизвестен произход), а от друга страна, това не е попречило неговите изводи да са в противоречие с декларираното. Привидността вероятно е резултат на тази особеност на делото, че по останалите недоказани пунктове на обвинението са събирани на практика различни видове доказателства, но всички те всъщност са само за получаването, респ. неотчитането на имуществото, а не и за самото разпореждане с него „в свой или в чужд... интерес" (арг. от р. 19/95 на Конституционния съд, с което цитираното допълнение на чл.201 НК в ДВ, бр.50/95 е обявено за противоконституционно единствено заради определянето на интереса като „личен" - вж. ДВ, р.97/95). II. Касационната жалба е неоснователна, доколкото засяга осъждането по обвинението, че Г.Копаранска се е разпоредила като със свои с текстилните машини, изнесени от цеха на предприятието в с.П.Славейково. В тази насока преди всичко не е нарушен законът (чл.348, ал.1, т.1 НПК). Подсъдимата Копаранска не само е длъжностно лице в качеството си на синдик на търговското дружество (вж. и р.235/03-III, Б 9/03), но и машините в цеха са й „поверени... да ги... управлява"(чл.2О1, ал.1 НК) - всички тези белези от обективната страна на длъжностното присвояване са възникнали по силата на съдебния акт, с който тя е получила назначение от съда по несъстоятелността на „Финтекс"АД(вж. и т.5 от П. З/1970-Пл.). В обсъжданата и тук част касационната жалба е неоснователна и защото липсват съществени нарушения на процесуалните правила (чл.348, ал.1, т.2 НПК). Възраженията във връзка с това касационно основание се отнасят към доказаността на обвинението, но те не могат да бъдат споделени. Изводът е очевиден, ако бъде съобразено казаното по-горе за „поверяването" на чуждото имущество за „управление" - от тази гледна точка е ясно, че предметът на доказване по делото не е бил стеснен с неизясняването на такива въпроси, като например дали подсъдимата е била конкретно отговорна за машините в с.П.Славейково, имало ли е други длъжностни лица, които конкретно да отговарят за тях, приемани- предавани ли са те и др. подобни. Що се отнася до процесуалната правомерност при установяване на точния размер на равностойността на изнесените текстилни машини, той неубедително се оспорва било с оглед на недопустимостта на доказателства (например в свидетелските показания на заинтересовани лица или когато в закони извън НПК съществуват забрани за доказване със свидетели), било с оглед ограничаване на правото на защита (например с недопускането на нова експертиза, която да изясни дали машините от цеха в с.П.Славейково не се намират в друг цех на дружеството). Има, разбира се, и една трета категория възражения от доказателствено естество, които са направо голословни - например, че оценката на машините представлявала сбор от балансовите им стойности, а не пазарната им стойност (вж. напр. конкретните аргументи в обратен смисъл, изложени на с.7/8 от експертното заключение-л.223/224 от съд.дело в първата инстанция). III. Неоснователността на една част от изложените в предходния раздел аргументи има отношение и към иначе основателната част от жалбата, обсъдена в р.1.; излишно е тук поради това както да бъдат повтаряни те, така и да бъдат подробно разисквани останалите такива аргументи, като например, че нарушенията в работата от страна на други длъжностни лица в предприятието правят поведението на Копаранска несъставомерно по чл.201 НК; че не е изяснена неправомерната дейност на гл.счетоводител, касиера, различните материалноотговорни лица; че е процесуално недопустимо използването на приходно-разходни документи, оформени не съобразно изискванията на специалните закони; че била нужна нова, съдебно-икономическа експертиза за цялостно изследване на дейността във „Финтекс"; че РКО 541/28 декември 2000 год. не бил подписан от Копаранска (вж. напр. фотокопието от него в т.3 от сл.д., л.23). IV. Нарушаването на забраната по чл.303, ал.1 НПК, разгледано по-горе в р.1, не би могло да не бъде съществено нарушаване на процесуалните правила, след като забраната може да бъде разглеждана между гаранциите за правото на обвиняемия на защита. Същественото нарушаване на процесуалните правила, на свой ред, изисква ново разглеждане на делото не само поначало (арг. от чл.354, ал.З, т.2 НПК), но и защото не е ясно дали погрешното осъждане за длъжностно присвояване не се дължи на погрешното стесняване на предмета на доказване по делото в тази му част (сведен само до неотчитането на повереното имущество). Това погрешно стесняване, от друга страна, е заложено още в самото обвинение и до евентуалното му поправяне, произнасянето по отговорността на подсъдимата би било преждевременно. Наложително е при това положение, новото разглеждане на делото да започне от досъдебното производство, а понеже обвинението е за продължавано престъпление, неговото единство налага отмяна на обжалваното решение и по отношение на деянията, за които касационната жалба е неоснователна. Ръководен от всичко изложено, ВКС - I наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивно решение № 94 от 15 юни 2007 год. по внохд № 404/2006 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Габровския окръжен съд по нохд № 611/2003 год., и връща делото на прокурора за ново разглеждане от досъдебната му фаза. 14 януари 2008 г. С присъда по наказателно дело от общ характер № 86 от 2007 г., постановена на 14 януари 2008 г., ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД осъди Д.Б. (роден 1963 г., от София) на пробация за прокарване в обръщение на неистински паричен знак – престъпление по чл.244, ал.1 от НК. Подсъдимият бе признат за виновен в това, че на 30 януари 2007 г., около 17,00 часа в офиса на фирма на ул.”П.Р.Славейков” в Севлиево прокарал в обръщение подправен (неистински) паричен знак – банкнота с номинална стойност 200 евро, за която знаел, че е подправена. Д.Б. дал банкнотата на служител в офиса заплащайки, направена от него покупка на изделие предлагано от фирмата. Делото бе разгледано от Габровски окръжен съд по реда на глава двадесет и седма от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция - без да се провежда разпит в съдебно заседание на призованите свидетел и вещо лице. Подсъдимият заяви, че се признава за виновен по всички факти и обстоятелства посочени в обвинителния акт, като изрази съгласие да не се събират доказателства по тях. При постановяване на присъдата съдът ползва самопризнанията му и доказателствата, които ги подкрепят събрани в досъдебното производство. Предвид горепосоченото и на основание чл.244 ал.1 вр. с чл.55, ал.1 т.2 б.”б” от НК Д.Б. бе осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години и 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно за срок от 3 години. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание “пробация” с посочените по-горе мерки, по настоящата присъда и по предишно негово осъждане за деяние от същия характер. Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство по делото – неистинската банкнота от 200 евро, да се унищожи. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок. Връзки с обществеността Окръжен съд – Габрово e-mail: pr@court-gbr.com Каталог: CMS ADM -> images content images content -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово Изтегляне 220.09 Kb. Сподели с приятели:
|