Организирането на читателя” – за читателския кръг и читателската общност Кристиана Димчева рб “Пенчо Славейков” Варна „Организирането на читателя – за читателския кръг и читателската общност”



Дата20.09.2016
Размер75.44 Kb.
Организирането на читателя” – за читателския кръг и читателската общност
Кристиана Димчева

РБ “Пенчо Славейков” - Варна


„Организирането на читателя – за читателския кръг и читателската общност” е отмъстително читателско „щъкане” между творци и критици, учени и обикновени лица, между времена на съграждане и разрушаване. Между книги, които запалват искрата на българското историческо самопознание с вазовите прозрения ”Четете и знайте”.1 Между личности, осъзнаващи, че „ от четенето на добрите книги ще имаме голяма полза. .... и още... у нашия народ добрите книги по-прилежно се прочетат...”

И за читателят потънал в модерната епоха, „разпилян между пластовете. Кой читател – „старомодният читател”2 , имплицитния читател на Изер3 или професионалният читател от книгата на Елена Алексиева спрял на 368 страница, четеца преминал границата на духа.

Аз съм всеки от тях и съм библиотекар. И думата е за три случили се времена в „организирането на читателска общност.

Какво е да си „читател”?

Обръщането към най-често използваната от младото поколение модна енциклопедия, Wikipedia –та ни отпраща само към граматическите форми на думата, с ясно изписаното – „ значението на думата не е още въведено, можете да добавите, както и да редактирате част от липсващата информация”. Разбира се това е игра със ситуацията, драги читателю, но и не въвеждането на етимологията е също знак как отмерваме значението „да си читател”.

Различни гледни точки бележат очертанията му .

Съвременния литературен образ е от творбата на Елена Алексиева4 : ... “Аз съм читател. Професионален читател, на щат към Читателска група 31, а тя от своя страна е подчинена на отдел ”Аналитично четене и авторски контрол” към Министерството на културата... Читателска група за родна литература”

Културоложкият поглед от страниците на „ Места на всекидневието” Читателският кръг, според Роже Шартие – е следствие и на факта, че ...”мнозина от читателите, желаели да придружат прочита на книгата с обмяна на мисли или дискусии, т.е имали нужда от конфронтации на информация и мнения... Едва съвместното четене на книга и списания обещавало да се превърне в радост от интелигентното обслужване. Изпепеляващото общуване с текста /Сава Василев, Обладаването на читателя/което бързаме да споделим с близки и приятели.... „Читателските сдружения създали едно пространство, в което частните лица могли свободно и публично да изразяват мнението си и да се възползват от величината на неговата оценка."

Любопитно е, че в читателските дружества се предлагали и "неинтелектуални" наслади - "тютюнът, виното, билярдът, картите, вкусното и обилно ядене".
Читателският кръг или Книжевната дружина / един български пример от ХІХ век/

"Дружината доставя всякакви полезни книги и вестници, преимуществено български, руски и френски, за учредяването на една библиотека".

На 21 март 1883 г. над входа на „българското кафене, където се помещава и първият “Български клуб”, на централния площад на Варна се появява табела “Читалище на Варненската Книжeвна дружина” - първообразът на Варненска градска общинска библиотека, чийто наследник е Регионална библиотека "Пенчо Славейков". Създателите й са млади учители, адвокати, чиновници, лекари, търговци. Те записват в устава, че "целта на дружината е умственото и нравствено развитие откъм научна страна".

Под учредителния протокол стоят подписите на трима кметове, единият от които Кръстьо Мирски е вече с депутатски стаж, вторият Харалан Ангелов, със славата на поет и композитор и кметът Михаил Колони, вложил цялото лично си богатство в развитието на града.

Списъкът на членовете възлиза на 95 господа, 45 колективни и частни благодетели. Сред имената на благодетелите (дарителите) са и тези на руския вицеконсул Теодоси Лисевич, на руски офицери и инженери, на Славянското благотворително дружество в Киев и др.

Голяма част от членовете на дружината ще счетат за свой дълг по-късно да дарят част от личните си библиотеки на града, за развитие на библиотеката. В старите документи те са наречени „пожъртвователи”, които са обогатили Книжевната дружина с парични суми, книги и др Откриваме сред дарителите5 имената на Михаил Колони, Харалан Ангелов, Иван Церов, Никола Попов, Петър Стоянов, Иван X. Стоянов, д-р Параскев Стоянов и т.н.


Тя е отворена всеки ден "от 7 до 12 сутрен и от 1 до 10 часа вечер", в неделя - след литургия. "В помещението на Дружината трябва да се пази тишина, чистота и приличие. Спиртни питиета и всякакви игри са запретени, но пушение тютюн, пиение чай, кафе и други разхладителни питиета се позволява. Във време на заседания и сказки частни разговори не се допущат. Лични докачения и политически препирни строго са запретени ...", пише в правилника на Книжевната дружина.

Комуникацията / акта на споделяне/ е белег на модерното мислене за потребностите на българина.


Градския читател или още история по „организиране” на читателската общност
В колекцията „Варненски градски архив” на Регионална библиотека „ Пенчо Славейков се съхраняват документи, свързани със създаването на Съюз на читателите в България – клон Варна. Запазени са : устав на организацията, преписка с централното ръководство, протоколи от образуването на варненския клон.

През март 1932 година към уредника на Варненската библиотека Добрин Василев се обръщат Велико Йорданов и Стоян Аргиров, директор на Университетска библиотека с покана и молба за съдействие, като го известяват за създаването на “Съюз на читателите в България”. Те се надяват, че в негово лице ще срещнат не просто съмишленик, а тънък анализатор на процеса на общуване с книгата.

“…Като донасяме до сведението ви горното ние се ласкаем да вярваме, че ще погледнете благосклонно на нашия почин и ще ни удостоите с доверието и съчувствието си като се запишете за член на съюза.”

По страниците на сп. Читалище и варненския периодичен печат Добрин Василев многократно разглежда въпроса, кой и как чете, към какви книги е насочен читателския интерес, търси ролята на библиотеката като културно средище и нейното място за изграждането на родната култура. Европейски възпитаник, Добрин Василев съзнава ,че библиотеката трябва да бъде средище на „общополезни дела”.Сам изкушен от словото –писател и журналист, преводач, активен читалищен деец , той посреща с интерес новосъздадената организация.

Уставът на Съюза е утвърден от Министерство на вътрешните работи и народното здраве под № 2380/12 март 1932. него организационният комитет записва:
Наименование
чл.1 Основава се Съюз на читателите в България с седалище София и клонове в цялата страна.
Цел и средства:
Чл.2 Да обедини българските читателите; Да буди и поддържа към тях интерес към добрата книга и изобщо към здравото четиво. Да им се дава на цена каквато ще струва. да засили връзката между нашите книжовници и читателите.

Чл.3 За да постигне горните си цели съюзът ще си служи със следните средства:

Образува дружества в София и в цялата страна; издава месечни известия; грижи се за издаването на наши и преводни творби из ранните области на книжнината ;урежда сказки, срещи и събори.
Членове и тяхните права и задължения
Чл. 4 - Членовете на съюза биват единични /индивидуални/ и сборни /колективни/

Чл. 5 - Член на съюза може да бъде всеки гражданин, който възприема целите и средствата на съюза.


Необходимо е да се организират дружествени клонове в страната Организационния комитет в който влизат:Васил Митаков, председател на Кодификационната комисия, Сава Чукалов, началник на културния отдел на Министерството на Нар. просвещение, писателите Антон Страшимиров и Иван Кирилов, д-р Асен Хаджиолов, директорите на Народна и Университетска библиотека изготвят уведомителни писма за цели, средства, по свободно общуване, издателска дейност. От запазената кореспонденция усещаме бързата реакция и готовност, като че ли тази организация е очаквана от дълго време „ нужни са ни повече сведения и устава да основем варненски клон – 21 април 1932г.”

На 6 декември временен комитет с членове: Добрин Василев, Георги Сапунджиев и Иван Шюлюшев, разпраща покани до лицата: Димитър Аджемов /журналист/, д-р Цвятко Цветков, Стефан Савов /собственик на бюро Мерки и теглилки/, Енгибар Енгибаров, Александър Бегажев /журналист/, г-ца Милка Периклиева, Иван Стоянов, адвокат, д-р Григоров, Стойко Писарев, д-р Стефан Стайков, Кирил Георгиев /скулптор/, Дечо Дачев, Петър Николов, Петър Михайлов.

На 9 ти декември се създава първият клон извън столицата на съюза:

“Днес 9 декември 1932 г. в гр. Варна в помещенията на Варненската градска библиотека, се състоя учредителното събрание на варненския клон на Съюза на читателите в България…” Няма запазени документи за последвалата дейност на варненския клон.


Неосъществени остават намеренията на съюза за книгоиздателска дейност. За срещи във Варна идват през 1933г. Антон Страшимиров и д-р Асен Хаджиолов. Съюзът на читателите е един от първите опити за създаване на специализирана организация за пропаганда на книгата.

Продължение на идеите на Съюза са изложбите на българската книга, предизвикали огромен интерес. Традиция стават и срещите с български писатели и учени юбилейните чествания на Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров и пр.


Читателят в съвременната библиотека

Погледът към съвремието ни представя една общност от старомодни и авангардни читатели, виртуални четящи групи, нет-форуми, интернет дискусии, фен сайтове , от другата страна на процеса може да бъде партньор само една „играеща библиотека” с готовност за гъвкавост към изискванията на читатели или както се казва в стила на новите технологии „ user friendly „ Библиотека ,готова да промени себе си за да бъде достъпно богатството във нея. Променящите се библиотеки илюстрираме с голямата кампания „Четяща България” започнала във Варна по повод 23 април с Маратон на четящите хора и „приказна нощ в библиотеката”. С включването и като едно от местата където се реализира във Варна и идеята Bookcrossing -“място, където се пресичат пътищата на книгите Опитомяване на пространството и за да останат читателските клубове, реалната комуникация , не форумни мнения.




1 Кьосев, Александър. Музеят –четири фигури на кражбата :Кьосев, А. Лелята от Гьотинген,.- София:Фигура,2003 ; Нерадикален манифест:Кьосев, А . Лелята от Гьотинген : Извън-дисциплинарни есета / Александър Кьосев . - София : Фигура, 2005. - 396 с

2 Неделчев, Михаил. Старомодният читател : Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет : Сборник с доклади от Международната конфeренция в чест на проф. Волфганг Изер : София : 2000 . - София : Фигура, 2003 ; Неделчев, М. Старомодния читател в мрежата/ Михаил Неделчев//К у л т у р а, №21, 2 юни 2000.

3 Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет : Сборник с доклади от Международната конфeренция в чест на проф. Волфганг Изер : София : 2000 . - София : Фигура, 2003. - 380 с.

4Алексиева, Елена. Читателска група 31 / Елена Алексиева . - София : Колибри, 2005. - 224 с

5 Василев, Добрин. Кратка история на Варненската библиотека..- Варна, 1933, 86 с.

А до войните през 1912 г. в списъка на дарителите са вписани имената на 15 варненски кметове. Крупно дарение прави през 1920 г. чрез завещанието си Кръстьо Мирски. Той предоставя на варненската библиотека 795 тома.



литература, част от тях от следването му в Табор, Чехия. Благородният жест на дарителя е проявяван не само от първите хора на града, но и от обикновените варненски граждани, които съзнават, че книгата е също начин за издигане, мерило за просперитет и авторитет. До 1933 г., когато се чества 50 г. юбилей на библиотеката 80% от книгите във фонда и са дарения от варненци.



Каталог: archive -> prezentations
prezentations -> Прегледът на периодични издания, свързани с популяризирането на медицински знания, излизали във Варна след Освобождението и ни връщат към далечната 1884 г
archive -> Президентът учредява награда 'Джон Атанасов' за принос към информационното общество
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
prezentations -> Кристиана Димчева Емилия Милкова Предмет на настоящото съобщение са някои неизвестни в историческата литература
prezentations -> Технологии vs. Библиотекари
prezentations -> Неразгаданият шифър на модела “Перфектен библиотекар”


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница