Още в края на 20-те години Кимон проявява повече апетит за власт



Дата22.10.2018
Размер72.4 Kb.
Кимон Георгиев Стоянов (11. /23./ 8. 1882 г. - 28. 9. 1969 г.) е роден в Пазарджик. Завършва Военното училище в София през 1902 г. Расте в йерархията на войската и през 1912-1913 г. участва в Балканската война като капитан, командир на рота в 3-ти резервен полк. Участва в ПСВ като командир на дружина в 27-ми пехотен плок. През 1916 г. е ранен в окото. Оттогава го съпровожда и прякора "Кьоркимон". На 3. 12. 1920 г. е уволнен от армията като подполковник. През 1919 г. е един от основателите на Военния съюз и член на централното му ръководство. Както може и да се очаква от един бивш военен Георгиев е враг на земеделското управление и прегръща идеите за силна надпартийна власт. Участва в създаването на Народния сговор. Някои грешно описват това събитие като състояло се през 1922 г., но през 1921 г. е убит първият му председател Александър Греков, наследен от проф. Ал. Цанков. Кимон взема дейно участие в подготовката и извършването на преврата от 9. 6. 1923 г. (парадокс е, че същият беше определян в учебниците по история като "фашистки"). Влиза в ръководството на Демократическия сговор. Народен представител в 21 ОНС (1923-1927 г.) и 22 ОНС (1927-1931 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите в първия кабинет на Ляпчев от 4. 1. 1926 г. до 3. 3. 1928 г.

Още в края на 20-те години Кимон проявява повече апетит за власт.

Интересно е, че взема участие в правителство на Сговора, доминирано от племето на старите партийни лидери. Може би и затова около 1927-1928 г. с него се случват важни събтия: основава и на практика ръководи ПК "Звено", което повече гравитира към лявото (!) републиканско крило на Военния съюз. (В много от историческите материали с основание се посочва, че крайно лявото и крайно дясното са много силно свързани и ги дели понякога една крачка!). През същия период е освободен и от кабинета, но остава депутат.


Първо малко отклонение от сухата статистика: едно от най-добрите описания на Георгиев дава Стефан Груев в своята “Корона от тръни”: “Той се беше отличил и в службата, и на фронта, където беше загубил едното си око и бе награден за храброст. Син на скромен държавен чиновник от Пазарджик, който се беше поминал рано, Кимон получил прякора Гърка, защото майка му беше от гръцки произход. Като Дамян (Велчев – б.м.) той беше трезв, дисциплиниран човек, отдаден на работата, дългогодишен ерген, който накрая се беше оженил за по-млада жена от заможна фамилия. Кимон беше образцов баща и съпруг... Кимон беше по-умният от двамата (сравнение с Дамян Велчев – б.м.), в смисъл на по-бърз ум и прозорлив поглед върху действителността. Въпреки че обикновено беше мълчалив като Дамян, той беше по-добър оратор и по-представителен пред публика. Георгиев беше обаче по-студен, по-скептичен и пресметлив от Велчев. Той винаги владееше себе си и чувствата си, беше строг и взискателен с подчинените си, а кривогледият поглед иззад очилата, причинен от бялото на сляпото му око, никак не улесняваше контакта с него.
Когато се явяваха заедно на срещи и събрания, Кимон показваше повече самоувереност, отколкото стеснителния непохватен Дамян. Амбициозен човек и по-обигран политик, той вдъхваше известен респект и неговите студени неемоцинални анализи имаха голяма тежест пред техните последователи. Мо докато някои офицери бяха привързани към Дамян Велчев като човек, никой никога не бе хранил топло чувство към Кимон Георгиев.”

През 1934 г
ПК "Звено" на гребена на вълната, наречена Таен военен съюз (ТВС), участва във вземането на властта на 19. 5. 1934 г., изпреварвайки царя, Цанков и следващи опити на Мушанов. Левичарите в ТВС са движещата сила на проявата, дясното крило е слабо и дезорганизирано, а центърът ("блатото") е както винагиа апатичен. Единственото, което десницата и центърът успяват да наложат на Кимон и съратникът му Дамян Велчев (според някой още по-добър превратаджия от Кимон!) е да не се стига до принудителна абдикация на Борис III. (Указът за нов кабинет е в единия джоб на Кимон, а Манифестът за абдикацията в другия. Кимон явно не се е притеснявал много кой от двата ще извади, та е трябвало да го инструктират много подробно). Предупреден царят, за разлика от 9. 6. 1923 г. избира друга тактика. Вместо да се крие из "Врана" посреща начаса Георгиев и Велчев в парадна военна униформа. Картината е стресираща за Кимон, който е облечен небрежно и тази конфузна ситуация не убягва от очите на двамата, а даже това му е подметнато и от царя. Чувствайки, че силата е на негова страна Георгиев подава "правилния" документ, който царят след малко театър и желание да се спазят някакви конституционни правила, подписва без уговорки. Според Стефан Груев (“Корона от тръни”) на тръгване Кимон се подхлъзва на излъскания под и пада, оставяйки върху тапета отпечатък от ботуша си. Царят заповядва да не го бършат и заедно с новия отпечатък си спечелва и един нов страшен враг завинаги.
Георгиев е премиер от 19. 5. 1934 г. до 22. 1. 1935 г. Едновременно е и министър на външните работи и вероизповеданията (19. 5. - 23. 5. 1934 г.), министър на правосъдието (19. 5. 1934 г. - 22. 1. 1935 г.) и управлява министерството на войната няколко часа, докато го поеме ген. Пенчо Златев.
Новия кабинет упорито работи за създаване на нова елитарна държавно-политическа система: разтурено е 23 ОНС, законодателства се с наредби-закони, създават се общ синдикат и общ работодателски съюз, въвежда се ново териториално деление, ликвидират се ВДРО, ДРО, ВМРО, КСТ и ВЗРО, забранени са партиите. Конфликтът с всички важни отговорни фактори е пълен. Единственото, което ще послужи за по-нататъчна легитимация на Георгиев е установяването за пръв път на дипломатически отношения със СССР през юли 1934 г.
И ето още едно отклонение от сухите факти: Ето какво пише в своята “Събития и хора” неговият върл антагонист, но въпреки това доста правдив като автор Константин Муравиев: “Режимът на Кимон Георгиев не се различаваше много от този на Ляпчев. В някои отношения се отличаваше с още по-голямата си строгост. Наредбата-закон за защита безопасността на държавата съдържа клаузи извънредно строги. Цензурата беше много по-жестока от тази на сговористкия режим. Смъртните присъди по политическите дела се изпълняваха бързо. Обиски се вършеха непрестанно и откритията им се оповестяваха шумно като например намирането на печатницата “Никола Кофарджиев” и др. (интресено как после в ОФ и след 9. 9. 1944 г. и Кимон и звенар и комунисти “забравят” услужливо този факт... – б.м.) За политическите конспирации, особено за тези в казармите се налагаха тежки присъди. По това време имало в Пазарджикския полк 7-8 войници, осъдени на смърт. Делегация от родители и жени пристигнали в София и помолили Георги Йорданов (земеделски лидер – б.м.) да ги заведе при Кимон Георгиев да измолят отменяването на смъртните присъди. След като говорили с министър-председателя, хората излезли от кабинета му и Георги Йорданов казал на тези, които го чакали:
- Е, жесток човек е този Кимон Георгиев, жесток човек! Не се съгласява да се отменят смъртните присъди...
След като делегацията пристигнала в Пазарджик (родно място на Кимон – б.м.), научила, че осъдените били екзекутирани!”
Недоволен от новото си правителство и от това, че е изпреварен по пътя към властта царят напипва слабото място на звенарите и левичарите в ТВС. Парадоксално това не е забраняването на ВМРО, а конфликтът с другите крила в ТВС. С ласкателства, повишения и обещания царят подтиква към действие "блатото" и десницата, които на 22. 1. 1935 г. предприемат вътрешнолигарски и почти държавен преврат на Георгиев и Велчев, заплашвайки ги с линч. Звенарите се оттеглят от власт. Интерено е, че ген. Златев доживява до 1948 г. и дори в зенита на властта си Кимон не му посяга!
След като разчиства всичко по пътя си за налагане на царска власт Кимон става окончатекно антимонархист и се ориентира към левите сили. През 1935 г. влиза в сътрудничество с БЗНС "Ал. Стамболийски" ("Пладне"), а през 1936 г. се свързва с дейци на БКП. През 1938 г. е кандидат за народен представител като “народофронтовец". (Къса памет има Георгиев, но и комунисти и земеделци, но пък нали имаме дипломатически отношения със СССР!) Интересен момент е заточването му от правителството на Андрей Тошев на о-в Света Анастасия и то заедно с Ал. Цанков на 18. 4. 1935 г.!!!
Обявява се против обвързването на България с Германия през ВСВ. На 1. 11. 1940 г. подписва протесно писмо до кабинета на Филов против ЗЗН. Един от учредителите на ОФ. От 1943 г. е член на НК на ОФ. На 7. 8. 1944 г. заедно с 12 души от буржоазната опозиция, сред които Мушанов и Гичев подписва декларация до регентите и правителството с искане за коренна промяна на външната политика, излизане от ВСВ, сближаване със СССР и образуване на ново правителство.

Взема дейно участие в подготовката на преврата от 9. 9. 1944 г.,
като заедно с Велчев са основните промивачи на мозъка на поредния троянски кон в министерството на войната - дошлия от Битоля ген. Иван Маринов. От 9. 9. 1944 г. до 31. 3. 1946 г. е премиер и министър без портфейл (сигурно за по-голяма заплата!). От 31. 3. 1946 г. до 22. 11. 1946 г. е премиер, министър без портфейл и управляващ министерство на войната от 25. 9. 1946 г. до 22. 11. 1946 г. В периода 22. 11. 1946 г. - 17. 3. 1962 г. последователно и без прекъсване е подпредседател на МС и министър на външните работи, подпредседател на МС и министър на електрификацията и мелиорациите, министър на електрификацията, министър на електрификацията и водното стопанство, Председател на Комитета по строителство и архитектура (с ранг на министър) и зам-предс на МС.
Успоредно с това валят и други "стимули": от 1. 11. 1944 г. е генерал-майор от запаса, от 15. 9. 1945 г. генерал-лейтенант, а от 16. 10. 1946 г. генерал-полковник!
На 1. 10. 1944 г. се учердява НС "Звено". Кимон е председател на ИК до разпускането на съюза (февруари 1949 г.). Правителството на Георгиев поставя печален рекорд: за 3 месеца изчезват около 26 000 души., започват преговорите за южнославянска федерация, провежда се "Народния съд" и разстрелите след него, откриват се първите лагери и много други. При разногласията в редиците на НС "Звено" набързо урежда топли места зад граница на Велчев и някои други по-десни елементи.
Народен представител в 26 ОНС (1945-1946 г.), 6 ВНС (1946 - 1949 г.), 27/1 ОНС (1950-1953 г.), 28/2 ОНС (1954-1957 г.), 29/3 ОНС (1958 - 1961 г.), 30/4 ОНС (1962-1965 г.). Като министър на външните работи е в делегацията по подписването на Парижкия мирен договор (10. 2. 1947 г.)
Член на Президиума на НС (1962-1966, 1966-1969 г.) Герой на социалистическия труд (1962 и 1967 г.). Умира в София.


Кой е всъщност Кимон?
Офицврът? Героят? Деветоюнецът? Звенарят? ОФ-ецът? Кой знае. Но има някои неща, които са неоспорими: човек без скрупули, въжеиграч, по-лош конспиратор от Велчев, но далеч по-голям политически майстор. И което е много, много фрапантно, но и далеч по-тъжно за България: той не е тщестлавен. Не желае да е пръв, а само един от главните на кораба. Не желае да е държавен глава (като Живков), да е премиер, дори не и да е пръв и единствен, което би го направило борец срещу червената диктатура, а само да е на топло и уютно. Ето и една от хилядите визи за уют, която самият Георгиев си е “подпечатал”: “По случай Вашата 65-годишнина от сърце Ви пожелавам здраве, сили и бодрост, за да доживеете и да се радвате на дълбоки и щастливи старини. Ползвам се от случая, за да Ви отправя моите поздравленя за друго бележито и от по-общо значение Ваше тържество – 50-годишнината на Вашата обществена служба, и едновременно с това да изразя моя възторг от една достойна за пример половинвековна дейност, вдъхновявана от безгранична обич към българския народ и стимулирана от най-възвишени общочовешки стремежи. Почитта и авторитета, които Ви спечелиха Вашите неуморни усилия и смела борба в защита на отрудените обществени слоеве, Вие днес влагате в служба на своя народ, който ще Ви бъде вечно признателен и благодарен. Нека тази народна признателност бъде Вашата най-добра награда. К. Георгиев” (в-к “Изгрев”, бр. 825/18. 6. 1947 г. – Телеграма до Г. Димитров по случай 65-тия му рожден ден)... Каква по-голяма проява на раболепие може да се види в годината на предстоящата разправа с Никола Петков? Каква “безгранична обич към българския народ” струи наистина от преговорите с Тито за предаване на Пиринска Македония и каква служба на народа са хилядите жертви, за които лично вождът и учителят нарежда да не им се оказва никаква милост... Каква вечна признателност ще затаят битите и мачканите да се признаят за “македнонци” на преброяването и в какъв възторг изпада Кимон от съгласието на Димитров с плановете да има добруджанска, тракийска и македонска нации... Просто шеметно. Даже малко това раболепие не ви ли прилича като поздрав между сатрапи, като едно своеобразно “Кърваво писмо 2”? Само дето малкият сатрап раболепно и хрисимо си признава, че каквито и злини да е свършил никога няма да може да настигне самият дявол...

И все пак: 1923 г. - Кимон е на 41 г.; 1934 г. - Кимон е на 52 г.; 1944 г. - Кимон е на 62 г. Каква жажда за власт, нали?

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница