Осигурително право проф. Н. Йосифов №1 Предмет на Осигурителното право



страница1/9
Дата23.10.2018
Размер2 Mb.
#93838
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




Осигурително право - проф. Н. Йосифов
№ 1 Предмет на Осигурителното право
Основните критерии за разграничаване на правните отрасли е предметът на регулиране на обществените отношения. Основата за нормалното функциониране на обществото е трудът на хората. Те са в постоянно взаимодействие с обикалящата ги среда. В резултат на такова взаимодействие и под влиянието на други фактори като например условията на труда, заболявания, стареене на човешкия организъм и други, състоянието на работоспособността на човека претърпява съществени изменения. Понякога тези изменения се превръщат в неработоспособност. Неработоспособността може да бъде реална или презюмирана, временна или трайна, пълна или частична, вродена или последваща. Лицето може да бъде признато за неработоспособно и до настъпване на трудовата му дееспособност. В такива случаи неработоспособността е главното основание, което обуславя потребността от осигуряване на средства за издръжка. В други случаи лицето е напълно работоспособно, готово е да полага обществено полезен труд, но лицето е лишено от тази възможност поради липса на работа. Това са случаите на безработица. ОП има за цел да обезпечи материално хората, които за изпаднали в затруднения поради липса/недостиг на средства за съществуване и се нуждаят от подкрепата на обществото. Осъзнаването на обществото, че не всяка дейност на хората се развива по предварително набелязания начин в резултат, на което могат да настъпят вредни последици за участниците в трудовата дейност в максимална степен независимо от случайностите и за преодоляване на настъпилите вредни последици в резултат на осъществения риск изисква да се извърши осигуряване за съответните социални рискове. Осъществяването или настъпването на риска води до лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата им дейност, както и поражда необходимост от оказване на медицински услуги. Осигуряването за съответните социални рискове има икономическа същност. С цената на минимални разходи във вид на осигурителни вноски осигуряването дава възможност да се удовлетворят чрез материални обезпечения /парични обезщетения/, /помощи, пенсии/ конкретни нужди, предизвикани от настъпването на дадени социални рискове. Материалното обезпечаване е родово понятие. Предназначението на общественото осигуряване е осигурителния орган да изплати парично обезщетение, помощ или да отпусне пенсия на осигурените лица в резултат на настъпилия социален риск, довел след себе си безработица, временна/трайна неработоспособност, смърт на осигуреното лице. Предмет на регулиране на ОП са осигурителните отношения и непосредствено свързаните с тях обществени отношения.

Осигурителните правоотношения се учредяват за натрупване на парични средства, с които да се възмездяват загубените доходи, както и повишените разходи, необходими за издръжка на осигурените лица и на членовете на техните семейства в резултат на настъпили социални рискове. Предмет на ОП са и отношенията по повод раждането и отглеждането на деца. ОП регулира и здравно-осигурителните отношения. Тези правоотношения възникват с оглед специфичното състояние на осигурените лица. Те се реализират чрез парични престации. От една страна набиране на средства чрез осигурителни вноски от осигурените лица и от друга, източници н приходи /глоби, лихви/. От друга страна разходването на тези средства за оказване на медицински услуги ОП регулира отношения, свързани с набирането, управлението и разходването на парични средства. За тази цел се създават парични фондове.

Обществените отношения, непосредствено свързани със същинските осигурителни отношения са отношения, които произтичат от осигурителните отношения и са насочени за подпомагането им. Те съществуват само поради осигурителните отношения. В този смисъл те нямат самостоятелно съществуване вън и независимо от осигурителните отношения. Преди всичко това са процедурните отношения, свързани с производството за установяване на неработоспособността на осигурените лица и отпускане на съответните материални обезпечения. От друга страна това са правни отношения, свързани с разглеждане и решаване на спорове по държавното обществено осигуряване и не на последно място това са правоотношения, свързани с контрола за спазване на осигурителното законодателство.

№ 2 Методи на регулиране на ОП
Всеки правен отрасъл има метод на регулиране. За обективно обособен критерий на обществените отношения държавата определя метода /начина/ на правно регулиране, чрез който тя желае да постигне поставената си цел. Методът на регулиране обхваща правните средства, които се използват за регулиране предмета на съответния правен отрасъл в това число и на ОП. Методът на регулиране посочва начина, по който правните норми от съответния правен отрасъл въздействат юридически върху волята и поведението на правните субекти за да ги мотивират към изискуемото от правните норми поведение и да създадат ред и организираност в регулираните обществени отношения.

Предметът на даден правен отрасъл определя кръга на обществените отношения, които регулира, а методът на даден правен отрасъл определя начина на регулиране на съответния кръг обществени отношения. Тези изисквания се отнасят и към ОП. Докато всеки правен отрасъл има свой предмет на регулиране на обществените отношения, то не така стои въпросът за метода на регулиране на този правен отрасъл. Не всеки правен отрасъл има свой метод на регулиране. Всеки предмет на регулиране изисква свой или пригоден към него, макар и взаимстван от други правни отрасли метод на правно регулиране. ОП няма собствен метод на регулиране. В него се прилагат властническото императивно регулиране взаимствано от административния метод на регулиране и частично диспозитивното регулиране, взаимствано от гражданско-правния метод не регулиране. Основният метод на правно регулиране на осигурителните отношения е административния метод. Страните по осигурителните правоотношения са длъжни да възприемат правата и задълженията така, както са установени в правните норми. Те не могат да се отклоняват от тях за да уговорят права и задължения различни от установените такива в императивните правни норми.

Нормите на ОП установяват съответните права и задължения на субектите на осигурителните отношения с оглед нормалното функциониране на тези отношения. Специфичното в административния метод на регулиране на осигурителните отношения се изразява в обстоятелството, че в преобладаващите случаи те възникват задължително, по силата на закона. Например: осигурителят има задължение да внесе осигурителните вноски, а осигурителният орган има право да получава по сметките на осигурителните фондове осигурителните вноски. Методът на властническото регулиране се прилага в държавното обществено осигуряване /ДОО/, в допълнителното задължително пенсионно осигуряване и в задължителното здравно осигуряване. Императивният метод на правно регулиране на осигурителните отношения се изразява в това, че правните норми определят техните субекти, обема от права и задължения на тези субекти, както и други изисквания. По-главните от тези изисквания, които определят правните норми са:



  1. правните норми определят кръга на лицата, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове или за група осигурени социални рискове;

  2. правните норми определят кръга на ФЛ, които подлежат на задължително здравно осигуряване;

  3. правните норми определят размера на осигурителните вноски;

  4. правните норми определят минималната продължителност на осигурителния стаж за придобиване на осигурителни права;

  5. правните норми определят видовете осигурителни фондове и органите, които ги управляват;

  6. правните норми определят правата и задълженията на субектите на осигурителните правоотношения;

  7. правните норми определят условията и реда за получаване на материални обезпечения и ползване на медицински услуги и др.

Диспозитивният метод на правно регулиране на осигурителните отношения по ДОО се съдържа преди всичко в разпоредбите на чл.4 /4-6/КСО. Самоосигуряващите се лица, които задължително се осигуряват за осигурените социални рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт могат по собствено желание допълнително да се осигурят за осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване.

От друга страна лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредници също могат доброволно да се осигуряват за старост, смърт, инвалидност поради общо заболяване върху избран от тях осигурителен доход установен със Закона за бюджета на ДОО.

Диспозитивният метод на правно регулиране намира приложения в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно здравно осигуряване и безработица- доброволно. Доброволното осигуряване се изгражда въз основа на осигурителните договори между осигуреното лице и осигурителните дружества.

№ 3 Отграничаване на ОП от други правни отрасли
ОП като самостоятелен правен отрасъл е свързано и с други отрасли на правото като ТП, ЗП, право на социално подпомагане, ФП и АП. В същото време между тях, обаче, съществуват различия, както в предмета, така и в метода на регулиране.


  1. ТП и ОП

В процесът на съществуване на трудовите правоотношения се създават материални и духовни блага и част от тези блага във вид на парични вноски се заделят в съответните осигурителни фондове. Тези фондове са предназначени за материални обезпечения, както на работниците или служителите /Р/С/, така и на други категории лица, определени със закон, които са загубили трудовия си доход или част от него в резултат на настъпила неработоспособност или липса на работа, или се нуждаят от оказване на материална помощ при настъпване на съответния осигурен социален риск се извършва разходване на част от създадените вече в резултат на упражнена трудова дейност материални блага във вид на обезпечения, като парични обезщетения, помощи, пенсии и т.н. Основното съдържание на предмета на ТП е работната сила и живия труд, който полага Р/С. А основното съдържание на предмета на ОП се изразява в акумулиране на средства и предоставяне на материални обезпечения на осигурените лица, които са загубили своя трудов доход или част от него /трудоустроени/.

Трудовите правоотношения имат изключително личен характер. Трудовите права и задължения на Р/С не могат да се прехвърлят на друго лице, както и не могат да бъдат в тежест на наследниците, тъй като единствен носител на работната сила, която предоставя на работодателя /РД/ е Р/С. При някои осигурени социални рискове- смърт, обезпеченията придобиват и семеен характер. Те преминават и върху членовете на семейството, които осигуреното лице е издържало приживе. Субекти на трудовите правоотношения са РД и Р/С. От гледна точка на субектите на осигурителното правоотношение то е сложно правоотношение. От една страна това са осигурителят и осигурителният орган, а от друга осигуреното лице и осигурителният орган. При това РД и Р/С, които са субекти на трудовото правоотношение, не са субекти в едно и също осигурително правоотношение по между си. Те не участват в осигурителното правоотношение по между си, но са субекти в различни осигурителни правоотношения с осигурителния орган. Една значителна част от осигурените лица по ДОО са Р/С. При краткосрочното обществено осигуряване при временна неработоспособност трудовите и осигурителните правоотношения съществуват едновременно и паралелно. В тези случаи трудовите правоотношения са предпоставка за възникването и съществуването на осигурителните такива.



При пенсионното осигуряване трудовото правоотношение като правило е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение. ОП се отграничава от ТП и по метода на регулиране. Методът на правно регулиране на осигурителните правоотношения и характера преди всичко е императивното начало при задължителното обществено осигуряване. Методът при трудовите правоотношения се характеризира с равнопоставеност на субектите на трудовото правоотношение и взаимността на насрещния характер на техните права и задължения. При възникването на трудовите правоотношения не се прилага императивният метод, а договорното начало. Това означава, че на лицата се предоставя възможността самостоятелно да изберат мястото и характера на работа чрез предоставената им от закона договорна свобода. При осъществяването на трудовите правоотношения се прилагат принципите на равенството на страните и подчинение на Р/С на законните нареждания на РД, което обстоятелство произтича от същността на съвместния труд на много Р/С.

  1. ОП и ЗП.

ОП има прилики и различия от ЗП. Става въпрос преди всичко за разграничаване на ОП от личното застраховане /застраховка живот и злополука/, които имат за предмет живота, здравето и телесния интегритет на застрахованото или третото лице. Това са лични неимуществени блага, създаващи близост с ОП. И при ОП, и при ЗП е налице система за разпределение на вредите при настъпване на осигурителния или застрахователния случай за сметка на вноски, направени от неограничен брой лица в осигурителния или застрахователния фонд, които лица са изложени на даден риск. Налице е прилика между осигурен социален риск- смърт на осигуреното лице и застраховката живот на трето лице в случай на настъпване на смърт. Осигуряването се разпростира само върху ФЛ, упражняващи трудова дейност. Застраховането обхваща, както ФЛ /лично застраховане/, така и имуществото на ФЛ и ЮЛ /имуществено застраховане/. ОП включва в своя предмет многобройните осигурени социални рискове, докато ЗП в частта му лично застраховане обхваща само рисковете злополука и смърт. Личното застраховане поначало е доброволно и се урежда със застрахователни договори. ДОО не се гради върху договорната основа. Правата и задълженията на осигурителите, осигурените лица и осигурителните органи по осигурителните правоотношения се уреждат в императивни правни норми. При настъпване на осигурен социален риск, ОП предоставя на осигурените лица парични обезщетения, помощи, пенсии, пакет медицински услуги. При настъпване на застрахователен случай застрахователният орган изплаща еднократно застрахователната сума, която има обезщетителен характер. Тя не зависи от конкретно настъпилите вреди и се уговаря предварително между страните. ОП с изключение на допълнителното доброволно пенсионно/здравно осигуряване и ЗП се различават по методите на регулиране. При ДОО като цяло се използва императивният метод на регулиране. При ЗП действа гражданскоправния метод на равнопоставеност на страните и на договорните отношения между тях.

  1. ОП и ПСП

Между ОП и ПСП има редица прилики и разлики. Традиционно в българската юридическа литература се употребява понятието “социално подпомагане”.

Социалното подпомагане и общественото осигуряване са системи за материално обезпечение. Предоставените чрез тях престации се изразяват в предоставяне на материални средства необходими за физическо и духовно оцеляване на гражданите.

Различията между ОП и ПСП се изразяват в две основни насоки. От една страна социалното подпомагане е насочено частично и временно за задоволяване на спешни нужди за обезпечаване на средства, пари, натура за оцеляване на определени категории лица изпаднали в безпомощно състояние. Общественото осигуряване предназначено за бъдещи нужди предизвиквани от настъпване на някои от осигурените социални рискове. От друга страна социалното подпомагане е едностранен акт на престация от страна на държавата/общината без някаква контрапрестация от страна на подпомаганото лице. ОП се гради върху основата на отношенията между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган изразени като престация във вид на материални обезпечения за осигуреното лице и като контрапрестация, изразяваща се в задължението за внасяне на осигурителни вноски от осигурителя и осигуреното лице в осигурителния орган.

В исторически аспект социалното подпомагане предхожда по време общественото осигуряване, но никога не е било негова фаза на възникване и последващо развитие. Колкото повече се разширява обхвата на ДОО по отношение на кръга на осигурените лица и броя на осигурените социални рискове, толкова повече се стеснява сферата на обхвата на социалното подпомагане. Това са предимно случаите на продължителна безработица, тъй като изплащанията на обезщетения за безработица са кратки /максимум 12 месеца/, а безработицата за отделни лица може да продължи години.



Средствата за материални обезпечения на осигурените лица при настъпил осигурен социален риск са натрупани от осигурителни вноски в течение на продължителен период от време в специалните осигурителни фондове. Социалното подпомагане винаги се осъществява от средства на държавния бюджет и на общините.

№ 4 Основни принципи на ОП
Правните принципи са продукт на човешкото съзнание и са отражение на обективно съществуващите отношения между хората. Правните принципи съдържат идеи, реализирани в законодателството. В този смисъл съдържащите се в правните принципи идеи придобиват значение на общи постановки, имащи регулативен характер и се проявяват в качеството на необходим елемент на нормативния механизъм. В последните няколко години правните принципи се посочват изрично в законите. Такъв е случаят и в областта на ОП /КСО, ЗЗО/.

Принципите на ОП са ръководни начала, които са насочени за вътрешно единство за развитие на системата на облигационно правните норми. Съдържанието на принципите на ОП се определя от икономическите закономерности в съответствие, с които се развиват осигурителните отношения. Те, обаче, се формират и развиват и под въздействие на политическата система и на другите правни отрасли. В КСО и по-специално в чл.3 са изведени принципите на ДОО, а именно:



  1. Задължителност и всеобщност на осигуряването. В тази негова формулировка е приложим само за задължителното здравно осигуряване. При ДОО в тази си формулировка, принципът не е приложим, тъй като задължителността и всеобщността на осигуряването е диференцирана. По-скоро става въпрос, че всеобщността на осигуряването се отнася за определени от законодателството категории лица, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове по ДОО или за група социални рискове, за които се осигуряват съответна категория лица. Задължителността на осигуряването се обуславя от една страна и необходимостта материалното обезпечаване да замести липсващия доход на осигуреното лице, което преди настъпване на осигурения социален риск е получавало от упражняване на трудовата си дейност даден доход. От друга страна при настъпване на дадени социални рискове осигуреното лице да получи пакет от медицински услуги.

  2. Солидарност на осигурените лица. Тя се изразява в това, че сегашното поколение работещи лица осигуряват издръжката на минало поколение работещи лица.

  3. Равнопоставеност на осигурените лица. Равнопоставеността на осигурените лица се изразява в относително еднаквите условия за придобиване на осигурителни права и за изпълнение на осигурителни задължения при определени от закона критерии. В такива случаи правото на материално обезпечение се урежда с общи по отношение на всички осигурени лица правни принципи, за даден осъществен осигурен социален риск. Такива например са случаите за придобиване правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване.

  4. Социален диалог при управление на осигурителната система. Той се изразява в няколко насоки и главно в тристранното сътрудничество. Социалният диалог при управление на осигурителната система се осъществява в рамките на националната система за тристранно сътрудничество.

  5. Фондова организация на осигурителните средства. Принципът на фондовата организация на осигурителните средства се изразява в това, че паричните средства, които набира съответният осигурителен фонд са от точно определени източници и преди всичко от осигурителни вноски. Фондовата организация на осигурителните средства се изразява и в това, че има бюджети за отделните фондове, които се приемат всяка календарна година със ЗБДОО и със Закон за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите.

Тези принципи се отнасят не само за ДОО, но и за задължителното здравно осигуряване.

№ 5 Източници на ОП
С понятието източник на правото се отъждествяват нормативните актове, приети или издадени от компетентните държавни органи /приемат- колегиалните органи, издават- едноличните/. ОП в качеството на свои източници има множество нормативни актове от различна степен и с различна правна сила в зависимост от органите, които ги приемат/издават. Понастоящем в съответствие с КРБ единствени правотворчески органи са само съответните държавни органи /К от 71г.- компетентност имаха и някои държавни органи/.

Конституцията определя източниците на правото за всички правни отрасли. Затова поначало за всеки от тях източниците като форма са еднакви с тези на другите правни отрасли. Както ОП се отличава от другите правни отрасли по предмет и метод на правно регулиране на обществените отношения, така и източниците на ОП се отличават от източниците на другите правни отрасли по регулираните обществени отношения, а не от вида на източника.

Източниците на ОП се делят на две основни групи. Първата обхваща международните многостранни/двустранни договори, по които е страна РБ, а втората вътрешните правни източници.

Вътрешни правни източници на ОП според правотворческата компетентност на държавните органи биват:


  1. Конституцията;

  2. кодекси и закони;

  3. подзаконови нормативни актове на МС /акт на МС е по-широко понятие от нормативен акт/;

  4. подзаконови актове на министри.

КРБ е основен източник на ПО с онези свои разпоредби, които се отнасят до правото на осигуряване и до осигурителните права на гражданите. Преамбюла й определя РБ като социална държава. Социалният характер на държавата има основополагащо значение за ОП. За съжаление през последните години преамбюла в тази си част не се спазва. Разпоредбите на чл.51/1,2/КРБ прогласяват правото на гражданите на обществено осигуряване, както и осигуряване на лицата, останали временно без работа. Разпоредбите на чл.52 КРБ прогласяват правото на гражданите на здравно осигуряване.

Осигурителните отношения са предмет на регулиране на редица закони. Основният нормативен акт е КСО. КСО е едновременно устройствен закон за финансовото устройство и управлението на държавното обществено осигуряване и закон, уреждащ материално правните и процесуалните въпроси на ДОО и допълнителното доброволно/ задължително пенсионно осигуряване и за осигуряване при безработица.

ЗЗО урежда задължителното и доброволното здравно осигуряване. Източници на здравното осигуряване са и Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Понастоящем ДОО се регламентира с КСО и преди всичко с наредбите приети от МС като примерно:


  • Наредба за елементите на трудовата възнаграждение и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

  • Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

  • Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки;

  • Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и др.

Важен източник на ОП са международните договори, по които РБ е страна. Съгласно чл.5/4/ КРБ международните договори ратифицирани по конституционен ред и влезли в сила за РБ и обнародвани са част от вътрешното право на държавата, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат с изключение на КРБ..

Международна организация на труда /МОТ/ създадена след първата световна война през 1919г. във Вашингтон, със седалище в Женева – тристранен принцип.

Многостранните международни договори се приемат от международните междуправителствени организации в реда на тяхната компетентност- ОС на ООН и международната конференция на МОТ. Най-значим източник за ОП са международните конференции на МОТ. България е ратифицирала над 18 конвенции на МОТ в областта на общественото осигуряване. Конвенция №3 от 1919г. за закрила на майчинството; Конвенция №37 от 1933г., осигуровки, инвалидност и др. През последните няколко десетилетия МОТ прие редица конвенции в областта на осигурителните отношения, които не са ратифицирани от РБ. В тези конвенции са отразени по-високи изисквания и стандарти – Конвенция №103 от 1952г. – относно минималните норми на общественото осигуряване, Конвенция №157 от 1982г. за запазване на правата в общественото осигуряване и т.н. това са конвенциите, които дават облика на съвременното осигурително законодателство.

Двустранните спогодби за сътрудничество в областта на общественото осигуряване, уреждат осигурителните отношения с международен елемент. През последните години РБ има редица двустранни спогодби в областта на осигурителните отношения с ФРГ, Чехия, Словакия, Испания, Украйна, Македония. Все още са в сила и някои спогодби сключени между РБ и някои бивши социалистически страни през периода 1959-1960г.



№ 6 Кръг на осигурените лица
Под понятието кръг на осигурените лица се разбира категориите лица, които подлежат на задължително осигуряване за съответните осигурени социални рискове. Този кръг е диференциран според броя и видовете осигурени социални рискове /ОСР/. Тези въпроси са уредени в чл.4/1-3/КСО. По този признак кръгът на задължително осигурените лица се дели на три групи.

1. Обхваща всички ОСР по ДОО /майчинство, безработица, общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, инвалидност, старост, смърт/, за които задължително се осигуряват следните категории лица: /Няма изрично посочена инвалидност в КСО, но в решението от 2002г. на КСъд се сочи/, /В предишното законодателство се посочваше болест - тя е в статика, а в сегашното законодателство се използва термина общо заболяване - в динамика/.

- работник или служител /Р/С/, работещ по трудово правоотношение повече от 5 работни дни или повече от 40 часа за един календарен месец. Без значение е характерът на работа, начинът на заплащането и източникът на финансирането. Източник на финансиране може да бъде държавният/общинският бюджет, ФЛ-РД, търговско дружество и т.н. Р/С могат да работят в предприятия, чиято собственост може да бъде частна/държавна/общинска или корпоративна, както и при ФЛ – РД. Начинът на заплащане може да бъде два пъти месечно, седмично, дневно, почасово и др. Лицата, които са включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост се осигуряват за всички ОСП, с изключение на ОСР – безработица. Съображенията на законодателят за това са обусловени от факта, че средствата, за загубване на заетост са за сметка на държавния бюджет. По този начин се съдейства тези категории лица, активно да търсят работа след изтичане на срока на трудовите договори, тъй като времето за работа от социални помощи към осигуряване на заетост не се зачита за осигурителен стаж, даващ право на парично обезщетение за безработица.

- държавни служители - лица, заети на държавна служба, в държавната администрация, като държавни служители по ЗДСл.

- съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписвания и съдебните служители.

- кадрови военнослужещи по Закона за отбраната на въоръжените сила на РБ. В тази категория се включват кадровите войници, сержантите и офицерите, включително генералите и адмиралите. Те осъществяват дейности в пряка връзка с отбраната на държавата и функционирането на въоръжените сили.

- държавни служители, офицери и граждански лица по ЗМВР.

- държавни служители, офицери, сержанти и граждански лица по ЗИН.

- членове кооператори – членове на всички видове кооперации с изключение на ЖСК. Изисква се да упражняват трудова дейност в кооперацията и да получават възнаграждение от кооперацията. Тази категория лица не се осигурява за риска – безработица.

- Р/С, които работят по втори трудов договор, в случаите на непълно работно време по всеки един от договорите или работят по трудов договор за допълнителен труд при същия РД по чл.110 КТ или работят по допълнителен трудов договор при друг РД – външно съвместителство – чл.111 КТ /по чл.110 и чл.111 КТ само при пълно работно време/.

- изпълнители по договори за управление или контрол на търговски дружества. В КСО пише “и”, но не може едновременно и за управление и за контрол. Това са търговски дружества като СД,КД,ООД и др. Изпълнителите по договори за управление са управителите, изпълнителните директори, членовете на УС и др. Към тях се отнасят и изпълнителите по договор за управление на държавни/общински предприятия – ЕТД.

- лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи от изборни длъжности с изключение на лицата по чл.4/1/т.1 КСО /т.е. Р/С наети на работа за повече от 5 работни дни (40 часа) за един календарен месец и чл.4/1/т.7 КСО /изпълнители на договори за управление или контрол на търговски дружества/, както и служителите с духовно звание на българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности /съветници в Общински съвет/.

Другите регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията са: Католическата църква в България; Мюсюлманското вероизповедание; Религиозна общност на евреите в България; Арменската апостолическа православна църква; Обществото Бяло братство; Църквата на адвентистите от седмия ден и Вакайската общност. Духовните звания са примерно: архиепископ, викарий, епископ, имам, кюре, равин и др.



2.Обхваща ОСР – инвалидност, старост, трудова злополука, професионални заболявания, смърт. За тези осигурени социални рискове задължително се осигуряват Р/С наети на работа по трудово правоотношение при един или повече РД за не повече от 5 работни дни /40 часа/ за един календарен месец.

3. Обхваща задължителните осигурени социални рискове старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт. Тези три риска са пенсионни рискове, при настъпването на някои от тях и при наличието на съответните предпоставки, установени в закона, осигурените лица придобиват право на съответния вид пенсия. За тези рискове задължително се осигуряват:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Такива се считат тези, които упражняват професията или занаятчийската дейност:

-- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Пример: нотариуси, адвокати, дипломирани експерт счетоводители, вещи лица и др.

-- които плащат патентен данък и не са ЕТ.

-- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка. Пример: дейци на науката, културата, образованието, артисти, медицински специалисти, журналисти и др. ФЛ, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ и извън горепосочените два случая.

- лицата, упражняващи дейност като ЕТ, собственици или съдружници в търговски дружества.

- земеделски и тютюнопроизводители- ФЛ, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани като земеделски производители /на тютюн/ към съответната областна управа.

Чл.4/3/т.1,2,4 КСО са самоосигуряващи се лица, тъй като те за своя сметка плащат осигурителните си вноски. Тези три категории лица не могат да се осигуряват за ОСР трудова злополука, професионално заболяване и безработица, защото те сами осигуряват за себе си работата, от която да получават трудови доходи и нямат РД, тези три категории лица могат доброволно да се осигуряват за ОСР общо заболяване и майчинство при настъпването, на които осигурените лица придобиват право на парично обезщетение за временна неработоспособност и за майчинство.

Задължително се осигуряват за ОСР инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт следните две категории лица:

1.Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, т.е. работят по граждански договори и получават месечно възнаграждение равно или по-голямо от една месечна работна заплата след намаляването и с нормативно признатите разходи по ЗОДФЛ, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец /пчеларство, литература/.

2.Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, т.е. работещи по граждански договор, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Законодателят дава право на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник доброволно да се осигуряват за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен сьс ЗБДОО за съответната календарна година.

Категориите лица, посочени в чл.4/3/ КСО, които задължително се осигуряват за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт, ако им е отпуснат пенсия и упражняват дейности по чл.4/3/т.1,2,4,5 от КСО се осигуряват по свое желание.

Лицата, на които им е отпусната пенсия и работят по трудово правоотношение/ служебно правоотношение задължително се осигуряват за всички ОСР.



№ 7 Осигурители
Осигурител е всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други ФЛ. Самоосигуряващи се ФЛ са тези, които са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Самоосигуряващият се действа в качеството и на осигурител и на осигурен. В буквалният смисъл на думата осигурител е лицето/органът, който дължи по закон за своя сметка цялата осигурителна вноска за друго ФЛ. Законодателят не употребява, но предпоставя понятието съосигурители. Съосигурителите са ФЛ и/или ЮЛ, които по закон дължат за своя сметка съответната част от осигурителните вноски. Съосигурители са:

1.РД – ЮЛ и ФЛ по отношение на Р/С, работещи по трудово правоотношение;

2.Търговски дружества по отношение на изпълнителите на договори за управление или контрол на ТД;

3.Възложители, по отношение на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, т.е. по отношение на изпълнителите по граждански договори;

4.Кооперации, по отношение на лицата, упражняващи трудова дейност, като членове на кооперацията и получаващи трудово възнаграждение. Доколкото РД, възложителите и кооперациите внасят по сметките на съответните осигурителни фондове осигурителни вноски на Р/С/изпълнителите по договор за управление или контрол и членовете на кооперациите, както своята част, така и тази на осигурените лица, в широкия смисъл на думата те имат качеството осигурител, по-точно те са платци на осигурителни вноски. Съосигурител е и осигуреното лице, което по закон за своя сметка дължи съответната част от осигурителната вноска, но доколкото и частта от осигурителната вноска, която е за негова сметка се внася от РД/възложител/Кооперация на осигурените лица не се признава качеството осигурител в широкия смисъл на думата. Осигурителите в буквалният смисъл на това понятие са държавните органи, внасящи осигурителните вноски за сметката на държавния бюджет, по отношение на лицата по чл.4/1/т.2,3 КСО. Осигурителите са и РД, възложителите и кооперациите, които внасят изцяло за своя сметка осигурителните вноски за ОСР трудова злополука и професионално заболяване във Фонд ”Трудова злополука и професионална болест” на ДОО. За сметка на държавния бюджет за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт във Фонд “Пенсии” на ДОО се внасят осигурителните вноски за изчерпателно посочени в КСО категории лица. Примерно: за лицата отслужили наборна военна служба за периода, зачетен за осигурителен стаж. Осигурителните вноски на тези категории лица се внасят към датата на отпускане на съответния вид пенсия и се начислява върху минималната работна заплата към този момент.

РД са осигурителите за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт и за своя сметка внасят осигурителни вноски във Фонд ”Пенсии” на ДОО за определени от законодателя категории Р/С. Например: за Р/С за периодите на временна неработоспособност, бременност, раждане, които се зачитат за осигурителен стаж, или например за Р/С за времето, през което са останали без работа поради уволнение признато за незаконно от компетентните за това органи. Осигурителният стаж е от датата на уволнението до датата на възстановяването им на работа.

Законодателят възлага редица задължения на осигурителите спрямо осигурителните органи.


  1. Осигурителите са длъжни периодично да предоставят на НОИ данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за осигурителните плащания и за осигурителния стаж по отделно за всяко осигурено лице.

  2. При ликвидация, сливане, вливане, отделяне, разделяне, преобразуване осигурителите са длъжни да уведомят ТП на НОИ, където са регистрирани преди внасяне на искането в сьда. Доказателството за уведомяването е условие за разглеждането на искането в съда.

  3. При откриване на банкова сметка осигурителят е длъжен да декларира това обстоятелство в 7 дневен срок пред ТП на НОИ, където е регистриран.

И тук осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител да издава в 14 дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница