Осигурително право проф. Н. Йосифов №1 Предмет на Осигурителното право



страница2/9
Дата23.10.2018
Размер2 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Осигурителни каси

Правната уредба на осигурителните каси /ОК/ се съдържа в чл.8 КСО и в Наредбата за осигурителните каси, приета от МС от 09.04.2001г., обнародван ДВ 37 от 2001г. Самоосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4 КСО и ЮЛ могатда образуват ОК.

ОК могат да се учредят не по-малко от 5 ФЛ/ЮЛ. В ОК могат да членуват само лица с постоянен адрес или с адрес на управление на дейността на територията на съответното ТП на НОИ. На същата територия или в седалището на ТП на НОИ се регистрира и адресът на управление на ОК.

ОК действат като осигурители за своите членове, т.е. за самоосигуряващите се лица и за наетите от членовете на касата лица по трудово или без трудово правоотношение. Когато едно търговско дружество е член на ОК чрез касата могат да се осигуряват и съдружниците в дружеството, за които то е осигурител. ЮЛ, които има на работа по трудово правоотношение повече от 10 Р/С не може да членува в ОК. В ТП на НОИ се води регистър на ОК. ОК подава заявление за вписване в регистъра на съответното ТП на НОИ. В искането се сочи:



  1. Адрес на управление на ОК;

  2. трите имена, номера на личната карта, ЕГН и постоянен адрес, БУЛСТАТ, адрес на управление на дейността на лицето, представляващо ОК;

  3. броя членове на ОК и броя на осигуряваните лица;

  4. номера на банковата сметка за разчетите, свързани с ТП на НОИ.

За членовете на ОК, които имат наетите по трудово правоотношение до 10 Р/С се посочва и броят на осигурените лица. Удостоверението за вписване на ОК в регистъра на ТП на НОИ се издава от длъжностните лица, на които е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите в ТП на НОИ в 14 дневен срок от искането. Отказът за издаване на удостоверението може да се обжалва по реда на административното производство.

След получаване на удостоверението ОК се регистрира в регистър БУЛСТАТ. Длъжностното лице, на което е възложен контрола на приходите и разходите в ТП на НОИ отписва от регистьра ОК, когато броят на членовете и спадне под 5. В тези случаи ТП на НОИ има задължение писмено да уведомява членовете на касата.за възникването и прекратяването на членственото правоотношение с ОК се подава заявление-декларация по уговорен от управителя на НОИ образец. Въз основа на заявлението управителят на ОК вписва/отписва лицето от списъка.

Членовете на ОК са длъжни да представят на управителя й необходимите документи, свързани с тяхното осигуряване и/или осигуряването на наетите от тях лица. В учредителният договор се регламентират начин и ред за определяне на членския внос.

ОК извършва осигуряване на своите членове и на лицата, наети от тях на работа като:



  1. събира дължимите осигурителни вноски и ги превежда в съответните ТП на НОИ;

  2. тегли от ТП на НОИ и изплаща дължимите парични обезщетения и помощи;

  3. превежда на РД дължимите парични обезщетения в сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение;

  4. снабдява самоосигуряващите се лица и лицата, работещи без трудово правоотношение и осигурителна книжка;

  5. оформя и съхранява осигурителните книжки и други документи;

  6. подава документите за пенсиониране на своите членове.

Осигурителните вноски се внасят в ОС от нейните членове в срокове, определени в учредителния договор. ОК е длъжна:

1.Да предоставя пред ТП на НОИ за заверка платежни искания за теглене на суми за плащане на парични обезщетения заедно с разходооправдателен документ и платежни нареждания за платените осигурителни вноски.

2.Да заверява в ТП на НОИ осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица и на лицата, работещи без трудово правоотношение за осигуряването им за всяка календарна година.

3.Да съхранява всички документи, свързани с осигуряването на членовете на ОК и след извършена ревизия от ТП на НОИ.

4.Да предоставя на своите членове до 25.01. за всяка календарна година удостоверения за преведените през нейната банкова сметка суми за осигурителни вноски за предходната година.

Прекратяването на дейността на ОК се извършва само след ревизия от ТП на НОИ. При прекратяване на дейността на ОК документите, подлежащи на съхраняване се предават в съответните ТП на НОИ.


№ 8 Осигурителен доход
Осигурителният доход /ОД/ е доходът от трудова дейност на осигуреното ФЛ. ОД е винаги месечен доход. Размерът на осигурителните вноски в установените в чл.6 КСО проценти се определят като част то ОД на осигурените лица.

ОД включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Понятието ОД, което се използва за нуждите на ОП е родово понятие. Видовите понятия са трудово възнаграждение, възнаграждение и доход от трудова дейност.

Понятието трудово възнаграждение се употребява в случаите, когато лицето работи като Р/С по трудово правоотношение или пък работи като държавен служител по служебно правоотношение.

Понятието възнаграждение се използва предимно в случаите, когато лицето работи по договор за управление/контрол на търговски дружества или пък полага труд без трудово правоотношение.

Понятието доходи от трудова дейност се използва за получавания доход от трудова дейност от самоосигуряващите се лица.

ОД, върху който се начислява осигурителните вноски на Р/С, работещи по трудово правоотношение се формира от полученото трудово възнаграждение и другите доходи от трудова дейност за календарния месец. Със ЗБДОО се определя:


  1. максималният размер на ОД през календарната година. За 2004г. той е в размер на 1200лв.

  2. минималният месечен размер на ОД през календарната година. За самоосигуряващите се лица за 2004г. той е 200 лева.

  3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минималният месечен размер на ОД за календарната година по дейности и групи професии, както и минималният осигурителен доход за тях.

Националният класификатор за икономическите дейности – вариант 2003г. е издаден от председателя на НСИ и е обнародвана в ДВ 1 /03.01.2003г.

Националният класификатор на професиите е утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика и е публикуван в информационен бюлетин на труда брой 6 от 1996г. Тя осигурява единен подход при класификация на персонала обхванат с четири йерархични равнища - клас, подклас, група, единична група. Длъжността конкретизира вида и съдържанието на трудовата дейност на лицето. С разпоредбите на чл.8,т.1 ЗБДОО за 2004г. е утвърдено приложението за минимален месечен размер на ОД за календарната година по основните икономически дейности и групи професии, както и минималният осигурителен доход за тях.



Минималният осигурителен доход за 2004г. се въвежда за 9 класа професии, а именно:

1. Ръководни служители – лицата, които определят, ръководят и консултират разработването и провеждането на държавната политика, планират и координират политиката и дейността на стопанските обекти и на техните вътрешни структурни части.

2. Аналитични специалисти – в този клас са включени лицата, заети с интелектуален труд, които изучават, анализират и разработват основни проблеми е областта, в която работят. Например: инженери-физици или математици.

3. Приложни специалисти – лица, които участват в прилагането на разработки в областта на точните науки, медицината, хуманитарните науки, лица, които изпълняват услуги свързани с финансите.

4. Помощен персонал – включва професиите на помощния персонал в канцелариите. Тези лица обработват статистическите и финансовите документи, подготвят и проверяват материалите за печат, работят с клиента във връзка с парични операции.

5. Персонал, зает с услуги на населението, охрана и търговия – включва професиите на персонала, извършващ услуги във връзка с пътувания, защита и сигурност при пожари, търговия на едро и дребно и т.н.

6. Производители в селското, горското и рибното стопанство, ловци и риболовци – включва лицата, които отглеждат и прибират реколтата, развъждат, гледат или ловят животни; развъждат или ловят риба; култивират или събират диви растения.

7. Квалифицирани производствени работници – включва лица, които познават производствения процес, изискванията по безопасност и естеството и предназначението на продукциите.

8. Оператори на съоръжения, машини и транспортни средства. Лица, упражняващи и контролиращи по точни предписания еднотипни операции.

9. Неквалифицирани работници. Занятия на неквалифицирани работници, изпълняващи рутинни действия ръчно или чрез най-прости механизми, посредством значително физическо усилие.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за 2004г е с оглед на икономическите дейности и групите професии в тях. За 2004г. е разширен обхвата на основните икономически дейности от 48 на 55.

Минималният месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и групи професии за 2004г. варира между 153 лева /например: социални дейности/ и 781 лева /например: производство на кокс/. За класа на ръководните служители; 120 лева /социални дейности/- за клас неквалифицирани работници; 203 лева – производство на кокс.

Със ЗБДОО за 2004г. е определен:


  • минимален месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица – 200 лева;

  • минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители – 100 лева;

  • минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители, упражняващи само земеделска дейност – 50 лева;.

  • максимален месечен осигурителен доход – 1200 лева.

Възможни са редица хипотези за определяне на месечния осигурителен доход на работещи по трудово правоотношение.

В зависимост от размера на брутното трудово възнаграждение на Р/С, се формира и осигурителният доход, върху който се начисляват осигурителните вноски за съответните осигурителни фондове. Когато Р/С работи само по едно трудово правоотношение и брутното трудово възнаграждение, формиращо осигурителния доход е равен или е над 1200 лева, то вноските се начисляват до размера на 1200 лева. Ако Р/С през съответния месец получава доходи от трудова дейност от други източници, тези доходи не са осигурителен доход и върху тях не се начисляват осигурителни вноски. При получаване на парични суми за работа, извън основното правоотношение, то се декларира сумата, върху която са начислени осигурителните вноски. Случаите, когато се работи само по едно трудово правоотношение и месечният размер на брутното трудово възнаграждение, формиращо осигурителния доход, върху който се начисляват осигурителните вноски е по-малък от 1200 лева, ако се получават доходи от трудова дейност от други източници, същите допълват осигурителния доход до 1200 лева. В тези случаи осигурителните вноски се начисляват върху разликата между брутното трудово възнаграждение по трудовото правоотношение за месеца и паричните суми от доходите за трудова дейност, получени през месеца, но до размера на 1200 лева.

Случаите, когато се работи по два или повече трудови договора, при условия на непълно работно време, то осигурителния доход се формира от брутното трудово възнаграждение за месеца за всеки един от трудовите договори. При всеки един от тях при получаването на трудовото възнаграждение, то се декларира сумата, върху която са начислени осигурителните вноски на всеки един от договорите. Ако сборът от сумите на трудовите възнаграждения е по-голям от 1200 лева, то от сумата над 1200 лева не се начисляват суми за осигурителни вноски. Това е така, тъй като осигурителният доход, върху който се начисляват осигурителните вноски за 2004г. не може да надвишава 1200 лева.

Случаите, когато се работи по основно трудово правоотношение и по трудов договор за допълнителен труд при същия РД по чл.110 КТ или работи по трудов договор по чл.111 КТ, осигурителният доход се формира от сбора на сумите на брутното трудово възнаграждение по основното трудово правоотношение и трудовото възнаграждение от договора или договорите за допълнителен труд. Ако брутното трудово възнаграждение по основното трудово правоотношение е равно или по-голямо от 1200 лева, то трудовото възнаграждение от трудовия договор за допълнителен труд, както и сумите от доходи за трудова дейност от други източници, получени през календарния месец не с осигурителен доход и върху тях не се начисляват осигурителни вноски. За целта се декларира писмено пред втория РД, че осигурителните вноски са начислени до размера на 1200 лева.



Окончателният размер на осигурителния доход за доходи, подлежащи на годишно данъчно облагане се определя по данъчната декларация на осигуреното лице, приспадайки доходите, върху които авансово през календарните месеци са внесени осигурителни вноски. Такова изразяване на осигурителния доход има, когато брутното трудово възнаграждение на Р/С през съответния календарен месец е по-малко от максималния осигурителен доход /1200 лева/ и през съответния календарен месец е получил доходи от трудова дейност по граждански договор, който заедно с брутното трудово възнаграждение за този календарен месец надхвърля установения максимален доход. Тогава брутното трудово възнаграждение по трудовите правоотношения и дохода от трудова дейност от други източници, получени през календарната година се сумират и се делят на 12 календарни месеца. От тази сума се приспадат доходите, върху които авансово са внесени осигурителни вноски.

При годишното определяне на осигурителния доход на Р/С се начисляват осигурителни вноски само в размера, определен за Фонд “Пенсии” на ДОО.

За лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по чл.4/3/т.1 КСО, които полагат труд без трудово правоотношение /т.е. работят по граждански договори/, при изплащане на възнаграждения за работа по граждански договори, осигурителните вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възникването им. Самоосигуряващите се лица изцяло внасят осигурителните вноски, но не през календарния месец, през който са получили. Сумите от възнагражденията по граждански договори на самоосигуряващите се лица, се включват в окончателния размер на осигурителния доход за календарната година, през която са получени, въз основа на данъчните им декларации. Тези категории лица задължително се осигуряват върху избран от тях месечен доход, чиито минимален и максимален размер се определя със ЗБДОО.



№ 9 Осигурителни вноски


  • Парични плащания във фондовете на ДОО.

  • Основен източник на приходи.

  • Заедно с други средства формират фондовете:

  • Пенсии

  • Безработица

  • Общо заболяване и майчинство

  • Предназначение: за изплащане на парични обезщетения, помощи и пенсии, а и за други доходи, предвидени в КСО и ЗБДОО за осигуряване целите на ДОО.

  • Дължат се/внасят се въз основа на чл.6 КСО.

За всеки един от осигурителните фондове се внасят диференцирано установените по чл.6/1/КСО осигурителни вноски.

  • Набират се поотделно за всеки един от осигурителните фондове, а не като обща /сборна/ осигурителна вноска.

  • Размерът за всеки от осигурителните фондове се определя ежегодно със ЗБДОО, според броя на социалните рискове, за които лицето е осигурено.

  • Разпределение: между осигурителите /РД, възложител, кооперация/ и осигурените лица, както следва:

    • За 2000-2001 : 80 към 20 80/20;

    • За 2002-2004 : 75/25;

    • За 2005 : 70/30;

    • За 2006 : 65/35;

    • За 2007 : 60/40;

    • За 2008 : 55/45;

    • За 2009 : 50/50.

Осигурителните вноски за Фонд “Пенсии” на самоосигуряващите се лица, са за тяхна сметка, ако самоосигуряващият се е осигурил и за риска общо заболяване, майчинство, то осигурителните вноски в тези фондове са за тяхната сметка.

Осигурителните вноски за фонд “Трудова злополука”,”Професионална дейност” са изцяло за сметка на осигурителите.

Осигурителните вноски за фонд “Пенсии” покриват социалните рискове – старост, смърт, инвалидност.

Всеки от правните субекти /осигурител, осигурен, самоосигуряващо се лице/ е длъжен да плаща осигурителни вноски, които са за негова сметка. При въведената разделност на фондовете /всеки има своя сметка/ е важност да има определеност и в постъпленията от определени източници. Ето защо в банковите сметка на всеки фонд следва да постъпват парични средства от осигурителни вноски, определени за тях, това обстоятелство определя финансовото състояние на фондовете и степента на наличност на паричните средства по тях. Тази определеност на източниците на постъпления в пълно съответствие с тяхната финасово правна същност като обособени парични средства с точно определен източник на приход и цел за разходване.

Осигурителните вноски се внасят в банки/пощенски клонове по ред, утвърден от НОИ и ЕАД “Български пощи”. Осигурителите са длъжни да плащат осигурителните вноски с отделни платежни нареждания чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на ДОО при изплащане на трудовото възнаграждение, включително и при авансовите плащания. Осигурител, нямащ банкова сметка, внася осигурителните вноски в брой – в банката, по сметка на ДОО. Осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него.

Осигурителните вноски, които с за сметка на лицата, осигурени за всички ОСР по чл.4/1/КСО, се внасят при изплащане на възнаграждението им.

Осигурителните вноски за лица, работещи без трудово възнаграждение се внасят до 10то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Земеделските производители, извършващи само земеделска дейност и осигуряващи се само за “старост”, инвалидност поради общо заболяване и смърт, могат да внасят осигурителни вноски до 31.01. на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.

За лице, получаващо доходи от дейности, на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:


  • доходи по трудови/служебни правоотношения, договори за управление/контрол на търговски дружества, от трудова дейност като член-кооператори;

  • осигурителен доход като ЕТ, собственици/съдружници в търговски дружества, лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност земеделски или тютюнопроизводители;

  • доход без трудово правоотношение.

За гарантиране редовното внасяне на осигурителните вноски, банките се задължават да не отпускат на осигурителите суми за изплащане на трудово възнаграждение, включително за авансово изплащане, както и за парични обезщетения и на други плащания от ДОО, без преди това осигурителите да представят платежни нареждания за прехвърляне на дължимите от тях осигурителни вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за ДОО, за задължително здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Размерите на осигурителните вноски за 2004г., съобразно обхванатите ОСР, са диференцирани така:

-За лица, осигурени за всички ОСР:

*36,7%, за работещите при трета категория труд;

*46,7%, за работещите при втора категория труд;

*51,7%, за работещите при първа категория труд;

*41% за учителите.

За фонд “Пенсии” – 29/100 за лица, родени преди 01.01.1960г., работещи при условията на трета категория труд;



  • 26/100 за лица, родени след 31.12.1959г., работещи при условията на трета категория труд.

  • 32/100 за лица, родени 01.01.1960г. – първа и втора категория труд;

  • 29/100 за лица, родени след 31.12.1959г.- работещи при условията на първа и втора категория труд.

За учителите – основанието е в размер 4,3/100 от осигурителния доход и е за сметка на осигурителите.

За фонд “Трудова злополука и професионална болест”, осигурителната вноска е в размер 0,7/100 и е за сметка на осигурителите.

За фонд “Общо заболяване и майчинство”, осигурителната вноска е 3/100.

За фонд “Безработица”, осигурителната вноска е 4/100.



№ 10 Осигурителен стаж
За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или са внесени осигурителните вноски. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са осигурени само за трудова злополука, професионално заболяване. Осигурителен стаж се изчислява в дни, месеци, години. Доколкото осигурителния стаж се изчислява така, лицето е работило при непълно работно време, то осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното изработено време.

За член-кооператор, упражняващ трудова дейност, получаващ трудово възнаграждение от кооперациите, за лица, полагащи труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание, получаващо месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата.

Когато възнаграждението на член кооператор, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, върху което са внесени осигурителни вноски, е по-малко от минималната работна заплата, то осигурителният стаж се зачита пропорционално.

За самоосигуряващите се лица, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски за съответната година.

За осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита:

-времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;

-времето на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност;

-времето на платен и неплатен отпуск за бременност и раждане.

Неплатеният отпуск за временна неработоспособност са случаите, когато осигуреният е лице под 18 години и на него му е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, но това лице няма 6 месеца осигурителен стаж,


  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

  • времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

Времето, посочено от четирите случая, се зачита като осигурителен стаж, поради съображения от социален/здравен характер.

За осигурителен стаж се зачита времето, през което Р/С не са работили, поради незаконното им допускане до работа. Тогава съществува трудово правоотношение, но трудовите задължения на лицата по него не са били реално изпълнявани. Например: чл.213/1/КТ. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано, но на друго основание, то осигурителните вноски се правят върху разликата между последното трудово възнаграждение и осигурителният доход за периода, ако този доход е по-малък.

За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа, поради признато за незаконно уволнение. Това е времето от датата на уволнение до датата на признаване за незаконно/ от датата на уволняването до датата на възстановяване на предишната работа.

За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на лицето, което е било на наборна военна служба. Съгласно параграф 9/1/ на преходните и заключителните разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999г, се признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин се запазва заварения трудов стаж и КСО го възприема като осигурителен, не се допуска преоценката/ дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в правно положение на осигурените лица.

Осигурителният стаж има значение за създаването на осигурителни права и задължения. Той е предпоставка за съществуване правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и за придобиване правото на пенсия. От вида/продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права.

Осигурителен стаж и продължителността му се установява с:



  • трудови книжки

  • осигурителни книжки

  • документи по утвърден от управителя на НОИ образец.

Правната уредба за установяване и изчисляване на осигурителен стаж – чл.37-45 Наредбата за пенсии и осигурителен стаж.

Трудовите книжки се издават от РД. Трудовата книжка е официален удостоверителен доход за вписаните в нея обстоятелства по трудовата дейност. Там задължително се вписва продължителността на времето, признато за трудов стаж. То се признава и за осигурителен стаж, тъй като осигуряването на Р/С започва от деня на постъпването на работа.

Осигурителните книжки са официални удостоверителни документи за вписания осигурителен стаж/осигурителен доход. Вписва се времето, през което са внасяни осигурителни вноски и доход, върху който са начислявани. Издават се от ТП на НОИ на самооосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4КСО и на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по чл.4/3/т.5.

Осигурителният стаж се установява и документи по образец – утвърдени, издадени от РД, въз основа на изплащателните ведомости, да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или само за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителният стаж и осигурителният доход.

Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение в документите за пенсиониране, ще се посочи минималната работна заплата за РБ /за съответния период/.

За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което Р/С са изработили законоустановеното за тях време.

При пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО или за осигурителен стаж по чл.69 КСО, осигурителният стаж с е превръща, като три години стаж от първа категория/четири години от втора категория се зачитат като 5 години стаж от трета категория.

Ако лицето има осигурителен стаж от различни категории труд, то при определяне на придобиването му като право на пенсия за инвалидност – не се прави такова превръщане.



№ 11 Финансово устройство на ДОО
Финансовото устройство на ДОО се в набирането, управлението и разходването на средства, необходими за осъществяване на неговите цели. Основното условие за всяка осигурителна система е да създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите. В света са известни следните осигурителни системи:

1. Разходопокривна. При нея набирането на финансовите средства, необходими за покриването на разходите на общественото осигуряване се извършва преди всичко от осигурителните вноски, а така също и от други източници на постъпления в осигурителните фондове на ДПП. За нормалното функциониране на тази система и нейната финансова стабилност е необходимо от една страна значителна по брой постоянно работеща част от населението с оглед постъпването на прихода от осигурителни вноски в осигурителните фондове. От друга страна са необходими точни актюерски разчети. Тази система в РБ се прилага от началото на 1997г.

2. Капиталопокривна /пенсионно покривна/. При тази система осигурителните вноски се водят по отделна индивидуална партида за всяко осигурено лице. Осигурителните вноски се капитализират и олихвяват. От набраните по този начин парични суми се покриват разходите по нея и преди всичко изплащането на пенсии. Тази система в РБ се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване и при доброволното пенсионно/здравно осигуряване.

3. Държавно-бюджетна. Тази система се състои в събирането на осигурителни вноски и тяхното общо влизане в приходната част на държавния бюджет, от който със средства, предвидени и обособени в държавния бюджет се изплащат материални обезпечения. Тази система съществуваше в РБ от 1952 до 1996г. през годината се събират приходите от осигурителните вноски и се правят разходи за различните осигурителни плащания. В края на календарната година, ако разликата между приходите и разходите е положителна тя се внася в държавния бюджет, а ако е отрицателна, тя се покрива от средствата на държавния бюджет.

Със Закона за фондовото обществено осигуряване приет през 1995г., от началото на 1997г. се въведе фондовият принцип за набиране и разходване на средства за осъществяване на ДОО. Първоначално беше създаден един фонд – обществено осигуряване. С КСО се усъвършенства ОП чрез създаване на 3 самостоятелни фонда – фонд “Пенсии”; фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. От началото на 2002г. действат още два нови фондове, управлявани от НОИ – фонд “Безработица” и фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Върху фондов принцип е изградено и задължителното здравно осигуряване. Паричните средства в отделните осигурителните фондове се натрупват и изразходват отделно. Те се характеризират със специфичността за всеки от тези фондове. Източниците на постъпления на парични средства и специфичните цели за които се изразходват. По силата на този специфичен фондов принцип е недопустимо отклоняването на парични средства и постъпления предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както изразходването на набрани средства от един фонд за заплащането на друг фонд. Обособяването на фондовете е извършено въз основа на близостта на ОСР и на целите, за които се натрупват и за които се разходват. Осигурителните фондове са един от основните елементи на финансово осигурителните системи. Те са самостоятелни осигурителни институции за осигуряване на кръг от ФЛ за определени със закон ОСР.

Осигурителните разходи, извършени от фондовете са до размера на осигурителните доходи и резервите на фондовете. Основният източник, който формира приходите на всеки от осигурителните фондове с изключение на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” са осигурителните вноски. Техният размер е диференциран за отделните осигурителни фондове от гледна точка на необходимите средства за изплащане на материални обезпечения на осигурените лица при настъпване на ОСР.

Вторият по относителна тежест източник на приходи за осигурителните фондове са сумите на държавния бюджет за провеждане на осигуряването на държавните служители, кадрови военнослужещи, лицата по ЗМВР, ЗИН и др.

Във фонд “Пенсии” приходи се набират от суми на републиканския бюджет за осигурителни вноски в случаите, предвидени в КСО и в ЗБДОО на НОИ.

Разходите на средствата на осигурителните фондове имат целеви характер: 1. за материални обезпечения, произтичащи от настъпили ОСР; 2. за плащания, свързани с поддържане нивото на доходите на някои категории осигурени лица, получаващи в резултат на настъпилите ОСР. Пример: индексиране на пенсии и на други осигурителни плащания.

Приходите във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се набират от държавния бюджет и се разходват: 1. за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски; 2. за добавки или пенсии на ветерани от войните и др.

Значителна част от набраните средства се разхождат за издръжка дейността на ТП на НОИ, както и за придобиване на недвижими имоти, необходими за осъществяване дейността на НОИ по ДОО.

Народното събрание приема ЗБДОО за всяка календарна година. Законопроектът се изготвя от НОИ. Той е отделен от законопроекта за държавния бюджет. Законопроектът за ЗБДОО се представя в МС за съгласуване заедно с проекта на закона за държавния бюджет и законопроектът за бюджета на НЗОК.

Това изискване на законодателя цели уточняване размерите на вноските от държавния бюджет и бюджета на ДОО. Законопроектът за бюджета на ДОО се разглежда от НС едновременно със законопроектът за бюджета на НЗОК и законопроектът за държавния бюджет. Това изискване на законодателя е насочено за да се осигури съгласуване в трите законопроекта.

Разпоредбите на чл.19/4/ КСО задължават НОИ да включи в законопроектът за бюджета на ФОО общ резерв на фонд “Пенсии”, фонд “Трудова злополука и професионално заболяване”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица”. Този резерв се образува чрез отчисления по нормативно определени в закона за бюджета въз основа на осигурителен технически план. Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на ДОО.


№ 12 Управление на ДОО
В управлението на ДОО участват НОИ, Министерството на труда и социалната политика. Министерството има задължението да разработва, координира, провежда държавната политика по ДОО. Това се изразява от една страна в определяне на основните направления в развитието на ДОО и предлагането им за утвърждаване от МС. От друга страна, провеждането на държавната политика по държавното обществено осигуряване се изразява в подготовката на проекти за нормативен акт в тази област.

ДОО се управлява от НОИ. НОИ е сложно, организационно образование, включващо органи на национално и териториално ниво. Той е юридическо лице със седалище в София. НОИ е специализиран държавен орган, имащ редица задължения. Изпълнява бюджета на ДОО. Управлява на осигурителните фондове по ДОО. НОИ има следните основни задължения:

  1. Събира осигурителните вноски и вземанията по ДОО;

  2. Събира осигурителни вноски за задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

  3. Контрол за спазване на осигурителното законодателство и по-точно на това по ДОО, като за целта изгради контролна система и определи правния статут на контролните органи.

  4. Организира дейността по установяване на административните нарушения и административните наказания.

  5. Извършва плащания на пенсии. Организира дейността на другите осигурителните плащания.

  6. Събира информация и поддържа информационна система за осигурители, осигурени, самоосигуряващи се.

НОИ образува система от органи, чрез които се осъществява управлението на ДОО. На национално равнище това са надзорен съвет и подуправител на НОИ.

Надзорният съвет е изграден на тристранен принцип. Състои се от по един представител на всяка от представителните организации на Р/С и РД и равен на тях брой представители, определен от МС.

Законодателят изисква в квотата на представителите на МС да има включен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. Това е така, поради ролята на агенцията в събиране на вземанията, дължими на НОИ.

Законът позволява разширяване състава на Надзорния съвет, ако нови осигурителни на Р/С или РД бъдат признати от МС за представителни на национално равнище. Подходът на законодателя за тристранния състав на Надзорния съвет на НОИ е обусловен от изискването на чл.3 КТ за тристранното сътрудничество в областта на трудовите правоотношения, осигурителните правоотношения и въпросите на жизненото равнище.

Представителите на Р/С и РД в Надзорния съвет се определят от ръководните им органи на национално ниво, съгласно уставите им. Съставът на Надзорния съвет /НС/ се избира за срок от четири години. Няма законова пречка членовете на НС и от трите групи да се избират и през следващите мандати. Членовете на НС избират от състава си председател. Това става на ротационен принцип /т.е. от трите групи за срок от една година/.

Законодателят не посочва срока, за който се определят членовете на НС. Това значи, че промените в състава на НС могат да се извършват по всяко време в зависимост от конкретните обстоятелства, които налагат това. Законът изисква поименният състав да се обнародва от председателя му в “ДВ”. При определяне представителите за членове на НС, то управителя и подуправителя на НОИ, както ръководните органи на осигурителните на Р/С,РД, така и МС и Народното събрание са длъжни да се съобразят с изискванията на чл.39 КСО с оглед характера на дейността на тези органи и доверието на осигурителните и осигурените лица. Във връзка с тези изисквания, членовете на НС на НОИ, управител и подуправител на НОИ не могат да са:

-лица, лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа, материално отговорна длъжност.

Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдените лица.

Наредба №63 за прилагане на Указ 1074. за целта се предоставя свидетелство за съдимост преди тези лица да са определени за членове, управител, подуправител.

-лица, участващи в управителен или контролен орган на други осигурителни фондове. Да не се допуска нелоялност и конкуренция на такива лица в полза на фондове, където те участват.

-лица, осъждани за умишлени престъпления.

-лица, били членове на управителни органи на ЮЛ, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Дейността на такива лица, като членове на НС/управител/подуправител на НОИ може да доведе до аналогични резултати в дейността на НОИ.

-лица, в родство по права, съребрена линия, сватовство до 4та степен с член на НС, управителя, подуправителя на НОИ.

Стремеж на законодателя да предотврати злоупотреби, а и да се осигури нормално осъществяване на дейността на тези органи.

Правомощията на НС на НОИ се изразяват няколко основни насоки:



1. Правомощия от организационен характер. Те се заключават в това, че НС утвърждава основните насоки на дейността на НОИ.

2. Правомощия от финансов характер. Те се изразяват в утвърждаване на проектите на годишния бюджет на ДОО и отчета му, от друга страна НС по искане на длъжниците към фондовете на ДОО при изключителни случаи по време на материални затруднения да разреши плащането по вземания по-големи от 100 000 лева за срок до три години.

3. НС взема решения за заличаване на несъбираеми вземания след приключване на производството по ликвидация на осигурителите.

4. НС взема решения за използване средствата от резерва на бюджета на ДОО.

5. НС определя възнаграждението на управителя и подуправителя на НОИ.

НС има правомощия от правотворчески характер. Те се изразяват в утвърждаване проектите на нормативните актове по ДОО преди внасянето им за приемане в съответните държавни органи.

НС има правомощия от контролен характер. Осъществява контрол върху дейността на НОИ, съвета на управителя, управителя и подуправителя. По-скоро това са правомощия от надзорен характер /контролният характер е с по-широка компетентност/.

Решенията на НС са в основата на управлението на НОИ. Те са задължителни за изпълнение, включително и от управителя и подуправителя на НОИ.



Управителят е едноличен орган на НОИ. Той се избира от Народното събрание за срок от четири години. Управителят на НОИ действа от името на НОИ, организира и ръководи дейността му, и го представлява пред всички ФЛ и ЮЛ в РБ и чужбина. Освен представителните функции, Управителят има правомощия от оперативен, финансов, контролен, административно наказателен характер и по въпроса за трудовите правоотношения. Той сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със Р/С в централното управление на НОИ, главният счетоводител, началник-отделите и юридическите консултанти.

Подуправителят е едноличен орган на НОИ. Избира се от Народното събрание за срок от четири години. Подпомага управителя при изпълнение на неговите функции и го замества, когато същият отсъства. От 1996г. до сега не е избран подуправител на НОИ.

Към управителя на НОИ функционира и съвет на управителя. Състои се от подуправителя и ръководителите на направления на НОИ. Това са съответните директори и главни директори на дирекциите на НОИ. Съветът на управителя не орган на НОИ, а е помощен орган на управителя. То има правомощия от съвещателен характер, т.е. да подпомага управителя при изпълнение на функциите му като проучва въпроса, по който е упълномощен управителя да вземе решение и му предлага проекти за него.

ТП на НОИ са районните управления “Социално осигуряване” /РУСО/. В РБ съществуват 28 ТП на НОИ. Техните седалища са в областните градове. Компетентността им е териториална. Цялостната дейност на РУСО се ръководи от директори. С оглед спецификата на дейността на тези ТП на НОИ, в тяхната структура са включени отдели: осигурителните приходи и краткосрочните осигуровки; отдел пенсионни осигуровки; отдел – бюджет и финансово икономическа дейност. Поради големият обем дейност на СУСО в неговата структура вместо отдели са включват следните дирекции:

a) Oсигурителни приходи и краткосрочни осигуровки.

b) Пенсионни осигуровки.

c) Бюджет и финансово икономическа дейност.

Дейността на отделните дирекции се ръководи от директори. СУСО се ръководи от главен директор. Правомощията на директорите са аналогични с тези на управителя на НОИ, но имат териториален обхват.
№ 13 Oсигурителни правоотношения – понятие. Същност на осигурителното правоотношение
Конституционното право на обществено осигуряване прогласено в чл.51 от КРБ се реализира чрез правоотношенията, които възникват между съответните обекти. КП на общественото осигуряване е сложно по съдържание, което предоставя наличие на повече от едно осигурително правоотношение при неговото осъществяване. Понятието осигурително правоотношение е родово понятие, защото съществуват множество видове осигурителни правоотношения.

Осигурителните правоотношения са уредени от правните норми обществени отношения за възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигуреното лице или за издържаните от тях членове на семейството при осъществяване на предвидените в закона ОСР в резултат, на които са настъпили временно оставане без работа, временна/трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.

На осигурителното правоотношение като вид обществено правоотношение са присъщи редица белези, които го индивидуализират. Такива ЮФ, субектите и обекта.

ЮФ са основания за възникване, съществуване, изменение и прекратяване на осигурителното правоотношение. Според характера на правните последици, които настъпват ЮФ в ОП имат правопораждащ, правопроменящ и правопрекратяващ характер. Осигурителните отношения възникват върху основата на ЮФ. Обикновено те възникват върху сложни фактически състави. Обстоятелства, с които ОП свързва настъпването на определени правни последици могат да бъдат, както събитие, така и действия на хората. При повечето осигурителни правоотношения последиците настъпват в резултат на събития. Например: временна/трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице, настъпила в резултат на осъществения ОСР – ОЗ,ТЗ, ПЗ. Само за отделни видове осигурителни правоотношения последиците настъпват в резултат на действията на хората. Като правило това са правомерни действия. Пример за такива действия са случаите при реализиране на ОСР – безработица. Юридическите основания са закрепени в съответните правни норми. Към юридическите основания, обслужващи предоставянето на парични средства, помощи или пенсии на осигуреното лице и/или на членове на семейството му, което те издържат се отнася наличието на временна или постоянна неработоспособност, пенсионна възраст и осигурителен стаж, раждане и/или отглеждане на малко дете, оставане без работа и т.н.

ЮФ, които образуват сложния фактически състав, пораждащи осигурително правоотношение по своето значение са равнозначни. Отсъствието макар и на един юридически факт в сложния фактически състав прави невъзможно възникването на конкретен вид осигурително правоотношение. Например: за възникване на осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е необходимо: лицето да е осигурено за риск ОЗ; да е настъпил ОСр ОЗ; да е констатирана временна неработоспособност от лекуващия лекар или ЛКК и да е издаден болничен лист; лицето да има не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж, с изключение на тези, ненавършили 18 години.

Ако лицето няма минимум 6 месеца осигурителен стаж за него не възниква правото да получи парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради ОЗ, но на същото лице се разрешава отпуск поради временна неработоспособност, който се зачита за осигурителен стаж. От момента, когато лицето става носител на юридическите основания, установени в осигурителното законодателство за него възниква видовата правоспособност. Тя му предоставя възможността да реализира правото на конкретен вид материално обезпечение чрез конкретно осигурително правоотношение.

Във възникването на конкретен вид осигурително правоотношение се проявява едно от важните качества на общественото осигуряване. Съответното право от възможно ще се превърне в реализирано при наличието при наличието на волеизявление на осигуреното лице/ на неговите наследници и решението на даден орган за конкретния вид материално обезпечение. Например: настъпването на ОСР – безработица, ОЗ, ТЗ,ПЗ или майчинство води до придобиване правото на парични обезщетения за пенсия за инвалидност на осигуреното лице и до задължение на осигурителния орган да му изплати материално обезпечение при наличието на установените от закона предпоставки.



Следователно правопораждащи ЮФ водят до придобиване на права и задължения за субектите на осигурителното правоотношение. Изменението на осигурителното правоотношение може да бъде предизвикано от един юридически факт или от сложен фактически състав. Изменението в правоотношението може да се отнася, както до съдържанието в правата и/или задълженията, така и до техния обем. Например: увеличаването/намаляването на трудовото възнаграждение на осигуреното лице води до увеличаване/намаляване размера на осигурителните вноски, но до установения минимален/максимален размер, определен със ЗБДОО. Такова увеличаване/намаляване на осигурителните вноски се отразява върху размера на материалните обезпечения. Или преминаване от състояние на временна неработоспособност в инвалидност води до прекратяване на изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност и отпускане на пенсия за инвалидност при наличието на установените в закона предпоставки.

Правопрекратяващи юридически факти водят до прекратяване на съответния вид осигурително правоотношение, т.е. водят до прекратяване на съществуващите права и задължения на неговите субекти. Например: с възстановяване на работоспособността на осигуреното лице се прекратява отпуска поради временна неработоспособност и изплащането на обезщетение за нея или се прекратява изплащането на пенсии за инвалидност, ако такава е била отпусната. В такива случаи се прекратяват насрещните права и задължения на субектите по конкретното осигурително правоотношение. Осигурителните правоотношения по ДОО се характеризират с това, че винаги един от неговите субекти е ФЛ, т.е. Р/С, държавен служител, изпълнител на договор за управление/контрол на ТД, самоосигуряващо се лице, а другия субект е държавен орган в лицето на НОИ и неговите ТП. При допълнителните задължения и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване субектите са пенсионните осигурителни дружества /ПОД/, които са частни АД, осигурителите и осигуреното лице.

Само при правоотношения, свързани с отпускане на наследствени пенсии, като правило субектите са от една страна членове на семейството на починалото осигурено лице, които то е издържало, т.е. субектите са няколко ФЛ, а от друга страна субект е пенсионният орган.

Правоспособността и дееспособността на ФЛ са важни юридически категории, свързани с осигурителните правоотношения. Правоспособността на ФЛ в ОП се изразява в предоставяне от правните норми възможност да бъде субект на осигурителните правоотношения. Възможността на ФЛ да бъде носител на съответните права и задължения, в конкретното осигурително правоотношение възниква в различно време и при настъпването на различни ЮФ. Дееспособността се изразява в способността на осигуреното лице със своите действия да придобива съответните права и да изпълнява съответните задължения в конкретното осигурително правоотношение. Дееспособността на осигурените лица зависи от видовете материални обезпечения като основания за възникване на осигурително правоотношение. В ОП има случаи, когато лицето е правоспособно, но не е дееспособно. Такива са например: малолетните и непълнолетните лица, както и психически болните лица, дееспособността, на които е ограничена с решение на съда. Тези категории лица могат да реализират правото си на наследствена пенсия чрез законните си представители. В такива случаи осигурителното правоотношение за отпускане на пенсии възниква между лицата и пенсионния орган, но те се представляват от техните законни представители, т.е. чрез законните представители се реализира тяхното субективно право на наследствена пенсия.

Обект на осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган са осигурителните вноски, които осигурителя дължи на осигурителния орган, обект на осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган са обезщетенията и пенсии и помощи. Процесуалните правоотношения във връзка с установяване на ЮФ или разглеждане на спорове по ДОО, обект представлява самия установителен факт или оспорваното право. Конкретните обекти са специфични за различните видове осигурителните правоотношения. Задължителен елемент, което характеризира всяко осигурително правоотношение е неговото съдържание, т.е. правата и задълженията на субектите на правоотношението.

Осигурителните правоотношения са сложни. Характеризират се с това, че всяка от страните има множество права и задължения. Осигурителният орган има право да иска от осигурителя да внася дължимите вноски, а осигурителят е длъжен да ги внася. Осигуреното лице има право на материално обезпечение при наличието на установените от законодателството предпоставки, а осигурителният орган е длъжен да ги изплати.



В ОП не възниква единно осигурително правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и осигурителния орган. Съществуват толкова видове осигурително правоотношение, колкото видове ОСР са установени от закона и свързаните с тяхното реализиране материални обезпечения. Осигурителните правоотношения са самостоятелни обществени отношения и се различават по между си по субектите, обекта, съдържанието и основанията за тяхното възникване, съществуване и прекратяване. Осигурителните правоотношения по ДОО се отнасят към правоотношенията от недоговорен характер. Осигурителното правоотношение се характеризира с точна правна определеност на поведението на техните субекти. Поначало правата и задълженията на страните по осигурително правоотношение са установени в нормативните актове и не могат да бъдат определени със споразумения. Осигурителните правоотношения са многобройни по вид и разнообразни по съдържание. Според обхвата на ОСР осигурителните правоотношения, които възникват между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган се делят на редица видове:

1. осигурително правоотношение по ДОО за всеки ОСР – чл.4/1/КСО.

2. осигурително правоотношение по ДОО за всеки ОСР без риска безработица - отнасят се за работещите по трудов договор лица по програмата от социални помощни към трудова заетост.

3. осигурително правоотношение за всеки ОСР без Тз, ПЗ о безработица. Субектите на тези правоотношения са самоосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4 КСО. Тези категории лица задължително се осигуряват за трите ОСР – инвалидност поради ОЗ, старост и смърт и ако се осигуряват доброволно за ОЗ и майчинство.

4. осигурително правоотношение по ДОО за ОСР – старост, ТЗ, ПЗ, инвалидност, смърт. Субектите на тези правоотношения са Р/С по чл.4/2/КСО.

5. осигурително правоотношение за ОСР – инвалидност поради ОЗ, старост, смърт. Субектите на тези правоотношения са осигурените лица по чл.4/3/т.1,2,4,5,6 КСО.

В зависимост от това дали осигурителното правоотношение възниква между осигурителния орган на ДОО /ТП на НОИ/ или с ПОД те се делят на:

1. правоотношения по задължителното ДОО;

2. правоотношения по допълнителното задължителното пенсионно осигуряване. Този вид правоотношения възникват между осигурителя и съответните ПОД и между осигуреното лице и съответният ПОД.

В зависимост от задължителният или доброволен характер на осигуряването, осигурителното правоотношение от една страна се дели на осигурително правоотношение по задължителното ДОО, а от друга страна се дели на осигурителното правоотношение по доброволното обществено осигуряване. Те от своя страна се делят на правоотношения по допълнителното ДОО за ОСР – ОЗ и майчинство, както и на правоотношения по допълнителното доброволно обществено осигуряване. В зависимост от субектите, между които възниква осигурителното правоотношение по ДОО се дели то една страна на осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган, а от друга страна на осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган.



№ 14 Видове осигурителни правоотношения
Осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган

При ОСР по ДОО, осигурителният орган е съответното ТП на НОИ. Това са РУСО, а за София – СУСО по седалище/местожителство на осигурителя. При допълнително /задължително, доброволно/ пенсионно осигуряване – осигурителният орган е съответното ПОД. Осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган възниква по силата на закона в различен момент в зависимост от възникването на качеството на осигурител, защото осигурителният орган в лицето на ТП на НОИ е постоянно съществуващ държавен орган. Осигуряването на Р/С включително и на държавни служители възниква от деня на постъпването им на работа. Различен е моментът на възникване на осигурителното правоотношение между самоосигуряващите се лица и осигурителния орган. Това зависи от момента на придобиването на правното качество на самоосигуряващ се. За лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност осигурителното правоотношение с осигурителния орган възлиза от деня на тяхната регистрация в съответния държавен орган. За лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ, собственици или съдружници в ТД осигурителното правоотношение възниква от деня на придобиване на това си качество в съответните разпоредби на Търговския закон, както и решенията на съответните органи на ТД за упражняване на трудова дейност от съдружници на ТД.

За земеделските производители и тютюнопроизводителите осигурителното правоотношение с осигурителния орган в съответствие с чл.7 Закон за подпомагане на земеделските производители възниква от деня на регистрирането им като земеделски производители и тютюнопроизводители в регистъра за земеделски и тютюнопроизводители към областната управа. Основната особеност на осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган е, че по това правоотношение задължение има само осигурителят към осигурителния орган, а осигурителният орган има само права към осигурителя, а именно да изисква изпълнението на задължения към него. Задължението на осигурителя към осигурителния орган се изразяват в следните основни насоки:


  1. задължения за внасяне на осигурителни вноски.

  2. осигурителите /и самоосигуряващите се/ имат задължението да предоставят на НОИ данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за трудов стаж, по отделно за всеки Р/С. тази информация трябва да бъде периодично осъвременявана за да отразява точното състояние на посочените данни.

  3. осигурителите имат задължение да изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност и други плащания по ДОО. Това обстоятелство от една страна намалява разходите на осигурителния орган, а от друга страна уеднаквява осигурените лица да получават обезщетения и помощи поначало там където работят.

  4. осигурителите са длъжни да регистрират в ТП на НОИ и писмено да ги удовлетворяват тяхното сливане, вливане и ликвидация.

Заличаването на регистрацията се извършва след окончателното уреждане на сметките по ДОО и изплащането на осигурителните вноски за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване!
Осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган

В правоотношенията по краткосрочното осигуряване осигурителният орган като правило се представлява от осигурителя. Осигурителят, представляващ осигурителен орган при краткосрочното обществено осигуряване от една страна има задължение да определя размера на паричните обезщетения въз основа на изискванията на нормативните актове и да ги изплаща на осигуреното лице, от друга страна осигурителят има задължение да следи за размера на разходите на паричните обезщетения поради временна неработоспособност и съвместно със здравните органи, обслужващи предприятието, периодично да прави анализ на заболеваемостта в предприятието и свързаните с нея разходи с оглед превантивното й избягване.

По това правоотношение основното право на осигуреното лице е правото да иска и да получи паричните обезщетения/помощи или да му бъде отпусната съответния вид пенсия при настъпване на съответния ОСР при условията и по реда, установени в закона. На това право на осигуреното лице кореспондира задължението на осигурителния орган да изплати обезщетение, помощ или да отпусне искания вид пенсия при наличието на предвидените изисквания в закона. Фактическият състав, пораждащ право на осигуреното лице да получи съответното материално обезпечение от осигурителния орган в едни случаи обхваща само документиране на настъпилия ОСР без, каквото и да било друго изискване. Пример: при настъпилия ОСР – ТЗ паричното обезщетение се изплаща само при наличието на разпореждане на длъжностното лице, определено от директора на съответното ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова и издаден болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност. В други случаи паричните обезщетения за временна неработоспособност ще се изплатят, както при наличието на настъпилия ОСР, така и при наличието на други предпоставки – осигурителен стаж и навършена определена възраст.

Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган за отпускане на пенсия възниква непосредствено между осигуреното лице и пенсионния орган. Изплащането на пенсията, обаче, се извършва чрез поща или по банков път.

Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителният орган е в тясна връзка с трудовото правоотношение на Р/С или със служебното правоотношение на държавния служител. Осигурителното правоотношение между Р/С и осигурителния орган възниква от деня, в който той постъпва на работа по трудов правоотношение или по служебно правоотношение. То възниква от този момент, защото Р/С/държавния служител е започнал вече да работи ида получава доходи от своята трудова дейност. Но в същото време се подлага на риска да загуби работоспособността си или възможността да загуби работата си и да стане безработен. Затова от деня на постъпване на работа се разпростира осигурителната закрила, която предоставя осигурителното правоотношение от момента на възникването му. Видът и размерът на материалното обезпечение се предпоставя от вида на осъществения ОСР. Това е субективно право на осигуреното лице, което има към осигурителния орган с всички протичащи от това последици за неговото упражняване и правна защита. Това право има многообразни проявни форми и различни предпоставки за възникването му, т.е. според вида на настъпилия ОСР и причинената от него загуба. Осигуреното лице има съответните задължения към осигурените органи. От една страна осигуреното лице е длъжно да спазва определено поведение от неизпълнението, на което могат да настъпят непредвидени разходи за осигурителния орган. Поведението включва задължението на осигуреното лице да не уврежда умишлено здравето си и да не симулира заболяване, водещо до настъпване на временна неработоспособност или инвалидност или изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност или пенсия за инвалидност. При нарушаване на тези задължения осигурителният орган лишава осигуреното лице от материалното обезпечение за съответния период от временната неработоспособност или отнема отпусната пенсия за инвалидност. От друга страна осигуреното лице има задължение да изпълнява предписанията на лекуващия лекар/ЛКК. За нарушаването на тези задължения осигуреното лице се лишава от парично обезщетение поради временна неработоспособност.

Осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице се прекратява като правило със загубване на качеството си на осигурено лице.


Осигурително правоотношение по краткосрочното обществено осигуряване

В зависимост от характера и последиците, които настъпват от регламентирането на ОСР от гл.т. продължителността на изплащаните обезщетения от осигурителния орган на осигуреното лице, ДОО се дели на краткосрочно и дългосрочно /пенсионно/ осигуряване. ОСР – безработица, майчинство, ОЗ,ТЗ и ПЗ са рискове, свързани с краткосрочното осигуряване. В редица случаи те, обаче, с изключение на безработицата и майчинството могат да бъдат и пенсионни рискове. Това зависи от характера на вредните последици, които са настъпили в резултат на регулирането на посочените ОСР, т.е. дали е налице инвалидност или смърт на осигуреното лице.



Обект на краткосрочното обществено осигуряване са обезщетенията и помощите, а обект на пенсионното осигуряване са пенсиите. Съществуват толкова видове правоотношения по краткосрочното обществено осигуряване, колкото и видове обезщетения и помощи са предвидени в действащото осигурително законодателство. Правоотношенията по повод на всеки вид обезщетение/помощ се различава по между си по съответната уредба, по характера на правата и задълженията на страните, по основанията за възникване, изменение и прекратяване. В същото време са налице съществени различия на правоотношенията, възникващи по повод на всеки вид обезщетения/помощи. Осигурителното законодателство установява видовете правоотношения по повод на паричните обезщетения/помощи като:

  1. правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради ОЗ;

  2. правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради ТЗ;

  3. правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради ПЗ;

  4. правоотношения по повод парични обезщетения за бременност и раждане;

  5. правоотношения по повод парични обезщетения за отглеждане на малко дете;

  6. правоотношения по повод парични обезщетения за безработица;

  7. правоотношения по повод парични обезщетения при карантина.

  8. правоотношения по повод парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и т.н.

Правоотношенията по повод на паричното обезщетение не винаги са свързани с настъпването на временната неработоспособност на осигуреното лице. В повечето случаи на осигуреното лице се изплаща обезщетение не във връзка с наличието на временната неработоспособност на същото, а при наличието на такава на членовете от семейството, когато не е в състояние, тогава, да се грижи за своето здраве. Пример: гледане на болен човек/дете до 18 години.

№ 15 Същност на осигурения социален риск
“Риск” – явления, чиито настъпване води до имуществени и неимуществени вреди за човека.

Рискът се появява при различни ситуации и източниците му не може да се посочат изчерпателно. Може да причини страдания, затруднения и други негативни последици. Множество рискове все още не да опознати от човека, дори все още не е известен характера им. Всяка нова технология крие риск. Отговорността на хората, за да бъде трудовата им дейност, независима от случайностите, а и за преодоляване на настъпилите вредоносни последици, е предпоставка за осигуряване на съответните социални рискове. Реализирането на риска е свързано с лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата дейност или появата на нуждата от нови доходи.

Осигуряването за съответните социални рискове има икономически характер: минимум разходи, във вид на вноски, а се удовлетворяват конкретни нужди чрез парични обезщетения/помощи/пенсии. ОСР заемат централно място в ОП. То е осигуряване за определени социални рискове. Терминът “ОСР” е легален, но “риск”- няма дефиниция.

ОСР е специфичен ЮФ, от категорията на юридическите събития или състояния или действия; настъпва независимо от човешката воля, при бременност/безработица от значение е настъпилия резултат; последиците от действията са ядрото на ОСР; правопораждащ ЮФ.

От наличието на ОСР съществуват осигурени права и осигурени задължения за страните в осигурителните правоотношенията т.е. за осигурителния орган/осигурителя и осигуреното лице. Този факт определя и същността му на ЮФ в ОП. Значителен брой от осигурените рискове, които настъпят, са и правопроменящи ЮФ. Осъществяването им води до важни промени за осигурените лица.

Рискът е възможността от нежелана случайност, по-голяма/малка вероятност от настъпването й. Възможността от настъпването на риска като правило, е вероятно. Вероятността е степен на възможност, понякога вероятността от настъпването на осигурен риск е толкова голяма, че прераства в неизбежност. Например: настъпването на риска “смърт”. Друг път рискът е с по-голяма степен на вероятност, но няма сигурност. Така е при старостта. Поради биологични характеристики всички хора остаряват, но този риск няма сигурността на настъпване на риска “смърт”, тъй като някои хора умират преди да остареят. Има рискове, които могат да не настъпят – трудова злополука, професионално заболяване, бременност. Пълна е несигурността от настъпването на рисковете по време.

Всеки риск се реализира случайно и непредвидимо по време. За да бъде даден риск предмет на осигуряване, то той трябва да е възможен и да има несигурен/случаен характер. Несигурността може да се отнася до това дали събитието ще настъпи или до това кога ще настъпи.



Обектът на осигуряване може да бъде само такъв риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде математически изразен. Чрез такова отчитане и чрез математически изчисления може да се определят честотата на рисковете и тежестта им.

Честотата на риск – броя на случаи, в които даден риск настъпва.

Тежест на риска – степен на увреждания и мащаб на последици, с които е свързано настъпването му.

От тежестта зависи степента и продължителността на загубената работоспособност, а следователно и степента на изгубен трудов доход. В зависимост от вероятността, рискът може да се намалява/увеличава, следователно той е относителен. Степента на отчитане/математическите изчисления се извършват чрез актюерството/актюерските изчисления.

Въз основа на тези изчисления и осреднените величини за определено време се определя размера на осигурителните вноски за отделните осигурени рискове, размерът на математически обезпечения и т.н. Актюерството е насочено за осигуряване на финансова стабилност на осигурителните фондове. Настъпването на риска се свързва с определени последици, а и поражда състояние на математически затруднения /губи доходи, които е получавал преди това/. Причините, провокирали загубата на доходи са настъпването на осигурени социални рискове. То води до намаляване/загуба на работоспособност. Липса на възможност да се работи, смърт. Има и желани рискове, както и благоприятни последици – майчинство. ОСР се характеризира с белег “социален” – за посрещане на последиците, които той предизвиква е изградена обществено осигурителна система. Последиците настъпват за човека като част от обществото. ОСР засяга отделния гражданин и обществото. Социалният риск е осигурен – признат от действащото законодателство.

Признаването става чрез включването му от законодателството като ЮФ. Признаването на определен социален риск за осигурен значи, че осигурителната система предвижда съответният риск за обхванат от националната осигурителна система. При настъпването му, за всеки отделен случай, се предвиждат съответните материални обезпечения. Осигурителните фондове предвиждат парични средства за посрещане на разходите, с които е свързано предоставянето на материални обезпечения.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница