Осигурително право проф. Н. Йосифов №1 Предмет на Осигурителното право



страница5/9
Дата23.10.2018
Размер2 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

В случай, когато временната неработоспособност продължава повече от 6 месеца без прекъсване/ до 6 месеца без прекъсване, когато има сериозни основания за настъпила инвалидност, се извършват контролни проверки от ТЕЛК. Тя прави заключения и може да разреши отпуск, както и да нареди да се издаде болничен лист от ЛКК.

При спешни случаи отпуск поради временна неработоспособност може да се разреши и болничният лист да бъде издаден и от друго лечебно заведение, но само за времето, през което лицето трябва да спазва домашен режим на лечение.

Законодателят не допуска да се разреши ползване на отпуск поради временната неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца. Прекъсване на отпуска поради временната неработоспособност ще е налице само, когато лицето се явява на работа със съгласието на органа /ЛКК, лекуващ лекар/, разрешил отпуска. Това се отразява в личната му амбулаторна карта и в издадения болничен лист.

Отпуск поради временна неработоспособност и болничен лист се разрешава и при:


  1. умишлено увреждане на здравето с цел ползване на отпуск поради временна неработоспособност, получаване на парично обезщетение.

  2. нарушаване режима на лечение, определен от здравните органи.

В зависимост от състоянието на осигуреното лице, то в болничния лист се определя един от следните режими:

а) болничен режим;

б) санитарно-курортен режим;

в) домашен режим: бива на легло или стаен; Режимът бива постоянен или за определени часове на деня;

г) свободен: само в района на населеното място, където болният прекарва отпуск поради временна неработоспособност.

3. болничният лист се издава и ако временната неработоспособност е настъпила поради алкохолна употреба; упойващ медикамент без лечебна цел; прояви извършени под въздействието на такива средства.

4. ако временната неработоспособност е настъпила поради хулигански и ли други противообществени прояви, установени по съответния ред.

5. временната неработоспособност е настъпила при неспазване на правилата за безопасна работа.

6. при неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед.

В тези случаи е различен срокът, за който не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност. Неработните дни, а и ползването на друг законоустановен отпуск, не прекъсват отпуска поради временна неработоспособност. Прекъсване на отпуск поради временна неработоспособност може да стане само, ако осигуреното лице се яви на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска.

Осигуреното лице не може по своя преценка, без разрешението на лекуващия лекар/ЛКК, разрешили отпуска поради временна неработоспособност, и издали болничен лист, да се върне на работа, преди изтичане на срока на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност.

Осигурителните РД се задължават да не допускат на работа осигурените лица, на които е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, когато осигуреното лице, въпреки разрешения му отпуск е започнал работа, за дните, през които е работил, ще бъде лишен от парично обезщетение.

По искане на лицата, които са осигурени за всички ОСП, и които работят при повече от един РД по трудово правоотношение, ще се издаде още един екземпляр на болничния лист, за представянето му пред другия РД. Осигуреното лице е длъжно да представи болничния лист на РД/ да информира РД за болничния лист непосредствено след издаването му /най-късно до следващия ден от началото на разрешения отпуск/. Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност.

№ 25 Същност на паричните обезщетения
Паричните обезщетения /ПО/ са плащания по краткосрочното обществено осигуряване. Тяхното предназначение е да заместят в съответна степен загубения трудов доход в резултат на настъпилия ОСР. Те имат компенсаторен характер. Правото на ПО се придобива при настъпване на някои от следните ОСР – ОЗ, ТЗ, ПЗ, майчинство и безработица и при наличието на предвидените в законодателството предпоставки. В зависимост от настъпилите ОСР паричните обезщетения се делят на няколко основни вида:


  1. ПО за временна неработоспособност. Те се делят на:

А) Парични обезщетения за временна неработоспособност поради ОЗ.

Б) Парични обезщетения за временна неработоспособност поради ТЗ.

В) Парични обезщетения за временна неработоспособност поради ПЗ.


  1. ПО за майчинство. Те се делят на:

А) Парични обезщетения за бременност и раждане.

Б) Парични обезщетения за отглеждане на малко дете.



  1. ПО за безработица.


№ 26 Право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност
Правната уредба на ПО за временна неработоспособност се съдържа в КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху, които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на ПО за временна неработоспособност или за бременност и раждане.

За периода на отпуска поради временна неработоспособност осигуреното лице има право на ПО. Придобиване правото на ПО за отпуск поради временна неработоспособност е свързано с редица предпоставки в зависимост от настъпилия ОСР или приравнените към ОСР случаи /временна неработоспособност настъпва в друго лице, а не в осигуреното лице/.

Първата предпоставка е наличието на осигурително правоотношение за рисковете ОЗ, ТЗ, ПЗ към момента на настъпване на временната неработоспособност. В определени от закона случаи правото на ПО за отпуск поради временна неработоспособност може да възникне и след прекратяване на осигурителното правоотношение.

Втората предпоставка е от една страна наличието на настъпил ОСР – ОЗ, ТЗ, ПЗ или приравнен към ОСР – ОЗ случаи /например: заболяване на член от семейството/.

От друга страна необходимо е отпускът поради временна неработоспособност да е разрешен от, правоимащите за тази цел, органи на експертизата на неработоспособността, лекуващият лекар, ЛКК и да е издаден болничен лист.

Третата предпоставка – необходимо е наличието на осигурителен стаж.



Правото на ПО за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на ТЗ и ПЗ имат лицата, осигурени за този риск без да е необходимо наличието на осигурителен стаж. При настъпването на ОСР ОЗ се изисква наличието на осигурителен стаж минимум 6 месеца. Такъв стаж не се изисква за Р/С, които не са навършили 18 годишна възраст. Правото на ПО за временна неработоспособност има относително и абсолютно определени срокове. Относително определените срокове за получаване на ПО поради временна неработоспособност са в следните случаи:

  1. за гледане на дете под карантина до 18 годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичане на срока на карантината.

  2. за гледане на болно дете до 3 годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигуреното лице, за времето, през които осигуреното лице е било в заведението.

  3. за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.

  4. когато временната неработоспособност е настъпила поради ТЗ или ПЗ преди прекратяване на срочни трудови/служебни правоотношения, правоотношението се изплаща до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидност.

  5. за времето, за което осигуреното лице е под карантина.

  6. когато временната неработоспособност е настъпила по време на предизвестието за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение – ПО се изплаща за срок до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидността.

Абсолютно определените срокове за получаване на ПО за временна неработоспособност има когато:

  1. когато временната неработоспособност поради ПЗ,ТЗ,ПЗ е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение или осигуряването, ПО се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.

  2. когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочните трудови договори или служебни правоотношения, то ПО се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението.

  3. ПО за временна неработоспособност поради отстраняване от работа, поради предписания на здравните органи се изплаща за времето на отстраняване от работа, ако осигуреното лице не може да бъде трудоустроено на друга подходяща работа, но за не повече от 90 календарни дни.

  4. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната/чужбина на болен член на семейството над 18 години – ПО се изплаща на всяко осигурено лице до 10 календарни дни през една календарна година.

  5. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследвания или лечение в страната/чужбина на болно дете до 18 годишна възраст – ПО се изплаща до 60 календарни дни – общо за всички осигурени членове на семейството.

ПО за отпуска поради временна неработоспособност настъпила в резултат на ОЗ,ТЗ,ПЗ се изплаща от първия дена на настъпването на неработоспособността и продължава до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидността. Но с оглед укрепване на финансовата стабилност на фонд “ОЗ” и фонд “ТЗ и ПЗ” на ДОО от една страна и намаляване продължителността на отпуските за временна неработоспособност чрез внедряване на системата от профилактични мероприятия от осигурителя и самоосигуряващото се лице. От друга страна разпоредбите на чл.40/4/КСО задължават осигурителите за своя сметка за изплащат ПО за временна неработоспособност а именно ПО за първия работен ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни в една календарна година е за сметка на осигурителите.

На самоосигуряващите се лица, които са осигурени по свое желание за ОСР – ОЗ и майчинство при наличието на разрешен отпуск за временна неработоспособност поради ОЗ за посочените периоди на отпуска поради временна неработоспособност няма да се изплаща парично обезщетение от фонд “ОЗ и майчинство” на ДОО. Това е така, защото по смисъла на чл.5/2/КСО те са осигурители тъй като изцяло за своя сметка внасят осигурителни вноски.

Не се изплаща ПО за отпуск поради временна неработоспособност в следните случаи:


  1. когато осигуреното лице умишлено уврежда здравето си с цел да им бъде разрешен отпуск или обезщетение за временна неработоспособност.

  2. когато осигурените лица нарушават режима, определен от здравните органи. Те се лишават от ПО за временна неработоспособност само за дните на нарушение.

Частично се лишават от ПО за отпуск поради временна неработоспособност осигурените лица:

  1. когато са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършени под тяхно въздействие. В тези случаи срокът, за който не се изплаща ПО не може да се по-дълъг от 15 календарни дни.

  2. когато са станали неработоспособни поради хулигански прояви и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред. В тези случаи срокът, за който не се изплаща ПО не може да е по-дълъг от 15 календарни дни.

  3. когато са станали неработоспособни преди увреждания в резултат на неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установени по съответния ред. И в тези случаи срокът, за който не се плаща ПО е не по-дълъг от 3 календарни дни.

Правоотношение за отпуска поради временна неработоспособност се изплаща за работните дни, макар че отпускът за временна неработоспособност се разре5ава в календарни дни.

Дневното ПО са отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на ОЗ се изчислява в размер 80%, а за отпуск поради временна неработоспособност настъпила в резултат на ТЗ или ПЗ се изчислява в размер 90% от средното дневно брутно трудово възнаграждение или среднодневно осигурително доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. От 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

За дните включени в 6 месечния период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период, ако Р/С:


  1. Не е бил осигурен за всички ОСР. Това са случаи, когато Р/С е ползвал неплатен отпуск, незачетен за трудов стаж или е бил безработен, независимо дали е (не)получавал парично обезщетение за безработица.

  2. Не е бил осигурен за всички социални рискове без ТЗ,ПЗ и безработица. Това са случаите когато Р/З в 6 месечния период е бил самоосигуряващ се, но се е осигурявал само за пенсионните ОСР – старост, инвалидност поради ОЗ и смърт. Тези ОСР не дават прави на ПО за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване.

  3. Р/С е ползвал отпуск, който се зачита за трудов стаж.

  4. Осигуреното лице е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете, т.е. платен отпуск по чл. 164КТ или неплатен отпуск по чл.165 КТ.

За дните включени в 6 месечния период, през който лицето е получавало ПО от фонд “ОЗ и майчинство” на ДОО за отпуск поради временна неработоспособност или за отпуск поради бременност и раждане се взема предвид размера на обезщетението. Следователно базата, която служи за определяне дневното ПО за отпуск поради временна неработоспособност включва брутното възнаграждение или осигурителния доход за 6 месеца, предхождащ месеца на настъпването на неработоспособността, върху който го внася или са дължими осигурителни вноски.

Брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени/дължими са осигурителни вноски, а следователно от когато се изчислява ПО за отпуска за временна неработоспособност се изисква от законодателя и не може да се определя от лицето. По осигурителното задължение за внасяне на осигурителни вноски и съответно като база за изчисляване на ПО за отпуск поради временна неработоспособност, то това се отстрани със ЗБДОО.

Среднодневната минимална работна заплата за РБ при изчисляване на ПО за отпуск поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като минималното месечно работно възнаграждение за Б се раздели на броя работни дни през месеца. Например: 01.2004г. – минималната работна заплата е 120 лева, а работни дни са 20, среднодневното работно заплащане е 6 лева.

Среднодневният осигурителен доход при изчисляване на ПО за отпуска поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като осигурителен доход за месеца, в който са внесени осигурителните вноски са дели на броя работни дни през съответния месец. Примерно: минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2004г. е 200 лева. Среднодневният осигурителен доход за януари 2004г. е 10 лева.

Определянето на размера на дневното ПО за отпуск поради временна неработоспособност зависи от редица предпоставки, установени от законодателя:


  1. Зависи от вида настъпил ОСР – ОЗ,ТЗ,ПЗ.

  2. Зависи от размера на възнаграждението или осигурителния доход, върху който се внасят осигурителни вноски;

  3. Зависи от източниците на средствата, които формират базата, от която се изчислява средно дневното възнаграждение или осигурителния доход, а именно:

а) само от месечно възнаграждение;

б) само минималната работна заплата за РБ;

в) само месечния осигурителен доход;

г) от месечното възнаграждение, минималната работа заплата за РБ и от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от обезщетение за отпуск поради бременност и раждане;

д) от месечното възнаграждение, от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от ПО за бременност и раждане;

е) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ

ж) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от ПО за бременност и раждане;

з) от месечния осигурителен доход, обезщетението за временна неработоспособност или от ПО за отпуск поради бременност ти раждане и т.н.



  1. Зависи от броя РД, при които работи по трудово правоотношение Р/С.

  2. Зависи от характера на извършената работа и т.н.

В зависимост от базата, от която се изчислява дневното ПО за отпуска за временна неработоспособност са възможни различни хипотези:

Хипотеза 1. През 6 месечния период, предшестващ месеца на отпуск за временна неработоспособност, Р/С е изработил всички работни дни. В такива случаи средно дневното брутно възнаграждение се определя от сбора на сумите от трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца, върху които са внесени/дължими осигурителните вноски, но да максималния размер на осигурителния доход, върху който се начисляват осигурителни вноски, определени със ЗБДОО. Сборът от сумите на трудовото възнаграждение за 6те календарни месеца се дели на броя работни дни за този период. Например: за всички 6 месеца осигурителните вноска се определя от трудовото възнаграждение, което е в размер на 1200 лева или за 6те месеца общия размер на сумите от трудово възнаграждение е 7200 лева. Работните дни са 125. Сумата тук е 7200/125. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя ПО за временна неработоспособност, в зависимост от настъпилия ОСР се определя размера на дневното ПО за временна неработоспособност.

Хипотеза 2. През 6-те месеца период, предхождащ на отпуск поради временна неработоспособност, Р/С:

  1. изработил е 4 календарни месеца, като общата сума, върху която са направени/ дължими са осигурителни вноски е 1000 лева, а работните дни за тези четири дни са 85.

  2. ползвал е един месец неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, а работните дни са 21. минималната работна заплата за РБ е 110 лева.

  3. ползвал е един календарен месец отпуск поради временна неработоспособност, за който е получавал ПО в размер на 200 лева, работни дни са 20.

Базата, от която ще се определя средно дневното брутно възнаграждение е в размер на 1310 лева, а работните дни са 126. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното ПО за временна неработоспособност се намира – 1310/126.

Хипотеза 3. През 6 месечния период, предхождащ месеца на отпуска, поради временна неработоспособност Р/С е бил безработен 5 месеца – минимална работна заплата за РБ тогава е била 110 лева, а работните дни са били 104. Един месец е работил, размерът на брутното трудово възнаграждение е 200 лева, а работните дни са 21. Базата, от която ще се определи средно дневно брутно трудовото възнаграждние е в размер 750 лева. Общият брой на работните дни е 125. Средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното ПО се намира ката 750/125.

Правоотношенията за отпуск за временна неработоспособност на лицата, които са осигурени за всички ОСР или са осигурени за всички ОСР без ТЗ, ПЗ и безработица по различни договори или на различно основание се изчисляват поотделно от възнаграждението или осигурителният доход за всички договори или дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка. Такива случаи биват:

1. лицето работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за управление/контрол на ТД, което също така е осигурено за всички ОСР.

2. лицето работи по трудово правоотношение, за което е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за външно съвместителство по чл.111 КТ, т.е. работа по трудов договор за допълнителен труд при друг РД и също така е осигурено за всички ОСР.

3. лицето упражнява трудова дейност като ЕТ и е осигурено за всички ОСР без ТЗ, ПЗ, безработица, както и работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР.

4. лицето работи п трудов правоотношение на непълно работно време при двама или повече РД и при всеки един от тях е осигурено за всички ОСР и т.н.

В посочените случаи дневното ПО за отпуск поради временна неработоспособност се изчислява върху база, която не може да надвишава максимално установения размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО – 1200 лева. Когато брутното месечно възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски при първия РД е максималния размер на осигурителния додох, определен със ЗБДОО, лицето няма да получи ПО за отпуск за временна неработоспособност при втория работодател. При втория РД или при месечен осигурителен доход от друга дейност ПО се изчислява до максималния размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО.

ПО за отпуск поради временна неработоспособност се изчислява за работни дни. Общата сума на ПО се определя като дневния му размер се умножи по броя работни дни, включени в отпуска пради временна неработоспособност.

ПО за отпуска за временна неработоспособност се изплащат чрез РД. На самоосигуряващите се лица ПО се изплащат от осигурителните каси, ако има такива учредени. Когато няма такава ПО се изплащат от съответното ТП на нОИ, където са регистрирани и по сметките, на които са внасяни осигурителни вноски.

№ 27 Право на парични обезщетения за майчинство. Размери на паричните обезщетения за майчинство
Първоначалната редакция на чл.40/2/ КСО не изискваше от жените, осигурени за ОСР – ОЗ и майчинство да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за да придобият право на парично обезщетение /ПО/ за бременност и раждане. С разпоредбите на § 3 т.11 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗБДОО за 2004 година вече се изисква от жените, осигурени за ОСР – ОЗ и майчинство да имат съответно най-малко 6 месеца осигурителен стаж за придобиване на право за ПО за бременност и раждане. Във връзка с това бе създаден чл.48а КСО – разпоредбата на чл.48а КСо постановява, че осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж най-малко 6 месеца. Като осигурено за всички ОСР без ТЗ, ПЗ и безработица или за всички ОСР без безработица, от които 3 месеца през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва да тече отпускът за бременност и раждане /За риска безработица не могат да се осигуряват самоосигуряващите се лица, дори и доброволно, но не е включено изключението изрично в чл.48а КСО. В чл.48а КСО се забелязва дискриминационна разпоредба спрямо жените, също както и в чл.52 КСО/.

Осигурените жени за посочените рискове и при посоченото изискване в чл.48а КСО придобиват право на отпуск, съответно право на ПО за бременност и раждане за срок от 135 календарни дни – за всяко дете, от които 45 календарни дни преди раждане на детето /в законодателството до 2000г. за първо дете се даваха 120 дни отпуск, за второ дете – 150 дни, за трето дете – 180 дни, за четвърто дете и следващо – 120 дни/. В случаите, когато раждането стане преди изтичането на 45 календарни дни остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Когато действително прекараното време в отпуск поради бременност, считано от началото на ползването на отпуска до деня на раждането на детето се окаже повече от 45 дни, разликата се приспада от останалия размер на отпуска, като в никакъв случай отпускът след раждането не може да бъде по-малък от 42 календарни дни. Неизползваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане се използва изцяло след раждането на детето. Законодателят въвежда ограничения, отнасящи се до размера на отпуска за раждане и съответно ограничения за получаване на ПО за бременност и раждане:



  1. когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване, майката има право на отпуск, съответно на право на ПО до изтичане на 42 ден от раждането на детето;

  2. когато работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена след 42-я ден, считано от деня на раждането, независимо, че детето е родено мъртво или е починало, или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.

До изтичане на 135те дни на отпуска за бременност и раждане на майката се изплаща ПО в размера за бременност и раждане, т.е. – 90% от осигурителния доход, а за останалия над 135те календарни дни период – до възстановяване на работоспособността на майката се изплаща ПО в размера за временна неработоспособност поради ОЗ – 80% от осигурителния доход.

  1. когато детето е дадено за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-я ден от раждането, отпускът за раждане се прекратява, съответно се прекратява изплащането на ПО за бременност и раждане от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена, отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.

До изтичане на 135-те календарни дни на отпуска, поради бременност и раждане ПО се изплаща в размера за бременност и раждане, а за останалите дни над 135-те, период до възстановяване на работоспособността на майката се изплаща ПО по размера за временна неработоспособност, поради ОЗ.

Осигурената/осигуреният за ОСР – ОЗ и майчинство, когато осиновят дете имат право на отпуск, съответно на ПО за раждане в размер на разликата от възрастта на детето в дена на предаването му за осиновяване, до изтичане на срока от 135-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. В тези случаи, ако след деня на осиновяването на детето до навършване на 135-те календарни дни от раждането, детето бъде дадено на детско заведение на пълна държавна издръжка или детето почине отпускът, съответно ПО се прекратява.

При тежко заболяване или смърт на майката/осиновителката, когато е възпрепятствана да гледа детето на лицето, което ползва отпуска за бременност и раждане по чл.163 КТ се изплаща ПО по размерите за бременност и раждане до изтичане на 135те дни на отпуска за бременност и раждане. В такива случаи остатъкът от отпуска за раждане, съответно ПО се ползва от бащата/осиновителя на детето. С писмено съгласие на бащата/осиновителя на детето отпускът може да се ползва от един от неговите родители или един от родителите на заболялата тежко или починала майка или осиновителка на детето, който работи по ТПО. Отпускът се разрешава от компетентните здравни органи при наличието на акт за тежко заболяване или на акт за смърт на майката или осиновителката.

Когато и двамата родители или осиновители на детето починат и ако детето не е настанено в детско заведение съответната част от отпуска за раждане, ПО за раждане се ползва от настойника на детето, ако той работи по ТПО. В такива случаи е без значение дали родителите/осиновители на детето са работили по ТПО. Със съгласието на настойника, частта от отпуска може да се ползва от един от родителите на майката/бащата на детето, ако работят по ТПО.

В такива случаи отпускът се разрешава въз основа на акт за смъртта на двамата родители/осигурители на детето и документ за настойничество.

При прекратяване на осиновяването през време на получаване на ПО за бременност и раждане на осигурената жена се изплаща ПО до изтичане на срока на отпуска в размер на 135 календарни дни.



ПО за бременност и раждане или осиновяване се изплаща въз основа на болничния лист, издаден от органите на експертизата на неработоспособността. Базата, от която се определя ПО за бременност и раждане е същата, от която се определя ПО за временната неработоспособност. Дневното ПО за бременност и раждане се определя в размер на 90% от средно дневното възнаграждение или осигурителния доход. При това дневното ПО за бременност и раждане не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната.

След изтичане на срока на отпуска за бременност и раждане или осиновяване /135-те календарни дни/, съответно на ПО за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ, на майката или осигурителката се изплаща месечно ПО размерът, на който се определя със ЗБДОО, за 2004г. размерът на ПО за отглеждане на малко дете е 120 лева.

Новосъздадената разпоредба със ЗБДОО за 2004г. чл.52а КСО установява условията за придобиване право на обезщетение за отглеждане на малко дете. тази разпоредба постановява, че осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж не по-малко от 6 месеца, като осигурено за всички ОСР, за всички ОСР без ТЗ, ПЗ, безработица или за всички ОСР без безработица, от които 3 месеца през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месец, от който започва да тече отпуска за отглеждане на малко дете.

Размерът на платения отпуск за отглеждане на малко дете се определя в зависимост от броя на живите деца, родени или осиновени от майката към момента на раждането или осиновяване на детето. От този брой се изключват децата, дадени за осиновяване преди раждането на детето, за което се определя размерът на отпуска. Размерът на платен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете е до навършването на 2 годишна възраст на детето. Размерът на платеният отпуск за отглеждане на четвърто и всяко следващо дете е 6 месеца, считано от деня след изтичане на 135-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. За посочените периоди се изплаща ПО за отглеждане на малко дете. изплащането на ПО за отглеждане на малко дете се извършва при наличието на подадено заявление от майката/осиновителката до осигурителя РД и приложени към него акт за раждане на детето и попълнена декларация по образец, приложен към чл.46/3/ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че детето не е настанено в детско заведение и, че майката/осиновителката не е дала съгласие по чл.164/3/ КТ на бащата/осиновителя или на някой от техните родители да ползва нейните осигурителни права, т.е. да ползва отпуска и да получава ПО за отглеждане на детето. Законодателят предоставя възможност платеният отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва и от други лица. Тава са бащата/осиновителят на детето или един от родителите на майката/осиновителката или на бащата, които работят по ТПО. В такива слуаи РД разрешава отпускът за отглеждане на малко дете.

Майката/осиновителката може по всяко време да оттегли с писмено заявление до РД, с който е в ТПО даденото от нея съгласие за ползване на отпуска за отглеждане на малко дете от бащата/осиновителя или на един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя и да продължи лично да получава ПО. В тези случаи към заявлението на майката/осиновителката се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Изплащането на ПО за отглеждане на малко дете се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване на детето или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.

В случай, когато се ползва от платения отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ или лицето, което ползва такъв отпуск, на майката или осиновителката се изплаща ПО за сметка на ДОО.

Такова право тя ще има /майката/осиновителката/ при условие, че е имала право на ПО за отглеждане на малко дете. изплащането на ПО за отглеждане на малко дете се прекратява, когато майката/осиновителката е починала или е лишена от родителски права, или упражняването на родителските прав върху детето са предоставени на бащата/осиновителя на детето. В тези случаи ПО се дава на бащата/осиновителя на детето, ако той е жив и не е лишен от родителски права или упражняването на неговите родителски права не е ограничено.

Когато бащата или осиновителят на детето е починал или е лишен от родителски права или упражняването на родителските му права е ограничено по установения от закона ред, ПО получава настойникът на детето. Със съгласието на настойника ПО се получава от единия от родителите на майката/бащата на детето.

Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето е осигурено, като работещо по ТПО.

№ 28 Парични обезщетения при безработица
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването, реализирането на правото на ПО за безработица е свързано с три основни условия:


  1. посочените категории лица да имат регистрация като безработни в съответната дирекция – Бюро по труда;

  2. тези категории лица да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или срочна пенсия от професионален фонд по допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

  3. тези категории лица да не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 КСО.

За тези категории лица от 01.01.2004г. отпада изискването ежемесечно да декларират пред ТП на НОИ, че са регистрирани като безработни в дирекцията – Бюро по труда.

ПО за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. /до 31.12.2003г. – се отпускаше от Бюро по труда/. ПО за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването /на ТПО/, ако е подадено заявление в 3 месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини ПО се изплаща за съответния период намален със закъснението. Безработното лице с придобито право на ПО за безработица е длъжно да представи ежемесечно в дирекция Бюро по труда писмена декларация, която да заявява, че търси активно работа и че е на разположение на Бюрото по труда да започне работа, когато Бюрото по труда му предложи подходяща такава. Лице, което активно търси работа е всяко лице, което не е отказало срещи с РД, организирани от Дирекция Бюро по труда или самостоятелно е посещавало РД за постъпване на работа. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и полът, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.

Размерът на ПО за безработица на безработните лице е 60% от получения средно месечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР и не може да бъде по-малък от минимума и по-голям от максималния размер на обезщетението. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО.

ПО за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. Правото на ПО за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж, а именно:



  1. при осигурителен стаж до 3 години – ПО за 4 месеца;

  2. при осигурителен стаж от 3 до 5 години – ПО за 6 месеца;

  3. при осигурителен стаж от 5 до 10 години – ПО за 8 месеца;

  4. при осигурителен стаж от 10 до 15 години – ПО за 9 месеца;

  5. при осигурителен стаж от 15 до 20 години – ПО за 10 месеца;

  6. при осигурителен стаж от 20 до 25 години – ПО за 11 месеца;

  7. при осигурителен стаж над 25 години – ПО за 12 месеца.

Средствата за ПО за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата те остават за сметка на фонд “Безработица”. Безработните лица, чиито ТПО са били прекратени по тяхно желание или с тяхното съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл.325, т.1 и 2 КТ, чл.326, чл.330 КТ – получават минималния размер на ПО за безработица за срок от 4 месеца, независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Безработните лица, които са придобили право на ПО за безработица преди изтичането на 3 години от предходното упражняване на правото на ПО за безработица се спира за периода, през който лицето получава ПО за временна неработоспособност /заболяването започва преди прекратяване на ТПО до 75 дни, или до 2 месеца след прекратяване ТПО/. Безработното лице е длъжно да декларира настъпването и отпадането на обстоятелства пред ТП на НОИ. Изплащането на ПО се възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране, изплащане на ПО и продължава за оставащия срок. Изплащането на ПО за безработица се прекратява:



  1. при започване от безработното лице упражняване на трудова дейност за което подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КСО.

  2. при прекратяване на регистрацията от Дирекцията Бюро по труда. В тези случаи Агенцията по заетостта е длъжна да уведоми НОИ за прекратяване на регистрацията;

  3. при смърт на безработното лице.

Законодателят изисква изплатените ПО за безработица да се възстановяват от лицата, чието уволнението е отменено като незаконосъобразно за периода на полученото ПО по чл.225/1/ КТ, т.е. за не повече от 6 месеца. В 7 дневен срок от изплащането на обезщетенията осигурителят е длъжен да предостави копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ. За възстановяването на сумите, длъжностното лице, на което е възложено да издаде разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Тези категории лице нямат право на ПО за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми по задълженията му.

№ 29 Пенсии – същност и видове
Пенсиите са вид материални обезпечения. Те са периодични плащания, които заместват загубеното възнаграждение или доход от трудова дейност на осигуреното лице. Основните белези, които характеризират, пенсиите са изразяват в няколко насоки:

  1. пенсиите са парични плащания по дългосрочното обществено осигуряване. Поначало те се дължат за продължително време и по това се различават от ПО по краткосрочното обществено осигуряване.

  2. пенсията е периодично парично плащане. Тя се определя, дължи и плаща от осигурителния орган за календарния месец, в това се изразява нейния характер на периодично плащане /става въпрос за пения като родово понятие/.

  3. общата предпоставка за възникване на правото на пенсия е трайно/постоянно загубване на работоспособността на лицето, т.е. трайна неработоспособност на осигуреното лице. Трайната неработоспособност води до загуба на трудовите доходи, което е получавало осигуреното лице, преди нейното настъпване.

  4. пенсията е субективно материално право на осигуреното лице. Предпоставките са специфични и диференцирани за отделните видове пенсии.

Кръгът на субектите на правото на пенсия се свежда до кръга на лицата, на правото на определен вид пенсия. Това е кръгът на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност. Това са ОСР – старост, инвалидност и смърт. Следователно кръгът на субектите на правото на пенсия /съответния вид пенсия/ като правило е производен от кръга на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.

  1. пенсиите са понастоящем и основен източник за издръжка на пенсионерите.

  2. правото на пенсия не се погасява по давност. След възникването то може да бъде упражнено от неговия носител в неограничено от закона време.

  3. Пенсиите не подлежат на облагане с данъци, пощенски и други такси.


Видове пенсии.

Пенсиите се делят на две основни групи:



  1. Пенсии за трудова дейност:

а) пенсии за осигурителен стаж и възраст;

б) пенсии за осигурителен стаж;

в) пенсии за инвалидност поради ОЗ, ТЗ, ПЗ;

г) наследствени пенсии.



  1. Пенсии, несвързани с трудова дейност:

а) пенсии за военна инвалидност;

б) пенсии за гражданска инвалидност;

в) социални пенсии за старост;

г) социални пенсии за инвалидност;

д) пенсии за особени заслуги към държавата и нацията;

е) персонални пенсии.

Според това дали основанието за правото на пенсия възниква за субекта на правото на пенсия и той го упражнява лично, докато е жив или това основание за осигуреното лице, което е починало и с това е лишило членовете на семейството си, които е издържало със своите средства, пенсиите се делят на лични и наследствени.

Лични са пенсиите, за осигурителен стаж и възраст; за осигурителен стаж; за инвалидност поради ОЗ, ТЗ, ПЗ; за военна инвалидност; за гражданска инвалидност; за особена заслуга към държавата и нацията, социална пенсия за старост; социална пенсия за инвалидност и персоналните пенсии.

Наследствени са пенсиите, които получават лицата, от починалия осигурен, който ги е издържал приживе. Всички лични пенсии, с изключение на социалните пенсии за старост и социалните пенсии за инвалидност, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и персоналните пенсии могат да се наследяват!

Трудови са пенсиите, чиито размер се определя от внесения осигурителен доход /вноски/.

Пенсиите, несвързани с тези, чиито размер не се определят от осигурителния доход /т.е. това не е право, а правна възможност/.

№ 30 Пенсии за осигурителен стаж и възраст
ОСР, при реализирането на които се отпускат пенсии за осигурителен стаж и възраст е старостта. Старостта като ОСР в пенсионното законодателство е възрастовата граница, която се определя от навършен голям брой години. Възрастта е точно определена в закона след настъпването й, за която може да се иска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Възрастта, след навършването на която за осигуреното лице настъпва право на пенсия означава презюмираната, т.е. предполагаемата неработоспособност на лицето. Затова пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат именно във връзка с презюмираната неработоспособност на осигуреното лице.

Понятието “старост” в пенсионното законодателство се изразява в навършването на определена възраст, с която правните норми свързват освобождаването на лицето да упражнява трудова дейност и предоставянето му на материално обезпечение под формата на пенсия.

От 1957г. пенсията за осигурителен стаж и възраст /по тогавашното законодателство – пенсия за старост/ са свързани с пола на осигуреното лице на работата /категориите труд/. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените възниква по-рано от тази за мъжете.

Според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране всички видове работи и дейности в зависимост от техния характер и тежест и според условията, при които се извършват от осигуреното лице са разпределени в три основни категории труд. Към първа категория труд се отнася трудът на заетите в най-тежките и най-вредните за здравето на Р/С производства и дейности. Такива са например: подземни, подводни работи. Видовете работи и дейности от първа категория труд изчерпателно са посочени в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Към втора категория труд се отнася трудът на заетите в тежки, вредни за здравето на Р/С производства и дейности. Такива са например: редица производства и дейности в черната и цветната металургия, цимент, химическа промишленост, транспорт и т.н. Видовете производства и дейности от втора категория труд изчерпателно са изброени в Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране. Към трета категория труд се отнасят всички останали работи и дейности, които не се включват в първа и втора категория труд. Тяхното извършване е съпроводено с нормално напрежение и с нормални условия на труд.

Категоризирането на труда при пенсиониране по същество е определеня на различни условия за пенсиониране на отделни категории осигурени лица, съобразно извършваната от тях работа.

Субектите на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст са ФЛ, включени в кръга на осигурените лица, за ОСР – старост. Субективното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при наличието на определени в КСО предпоставки. В чл.68/1-3/ КСО са посочени предпоставките за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За придобиване правото на този вид пенсия законодателството използва три величини:



  1. възраст – навършени години;

  2. години – осигурителен стаж;

  3. сбор между първите две. Това е т.нар. точкова система за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст базисна е 2000 година. Изискващият се осигурителен стаж представлява разликата от общия сбор, т.е. навършените години възраст и години осигурителен стаж и навършени години възраст. От 01.01.2000г. и началото на следващите години изискващата се възраст се увеличава с 6 месеца всяка календарна година за да достигне 63г. за мъжете, през 2005г. и 60г. за жените, през 2009г. Математическата формула не е дадена в закона, извлича се от чл.68 КСО.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете се придобива както следва:

  1. от 01.01.00г. – възраст – 60,5г., осигурителен стаж – 37,5г., общ сбор – 98 точки;

  2. от 01.01.01г. – възраст – 61г., осигурителен стаж – 38г., общ сбор – 99 т.;

  3. от 01.01.02г. – възраст – 61,5г., осигурителен стаж – 38,5г., общ сбор -100т.;

  4. от 01.01.03г. – възраст – 62г., осигурителен стаж – 38г., общ сбор – 100т.;

  5. от 01.01.04г. – възраст – 62,5г., осигурителен стаж – 37,5г., общ сбор – 100т.;

  6. от 01.01.05г. и насетне – възраст – 63г., осигурителен стаж – 37г., общ сбор – 100т.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените се придобива, както следва:

  1. от 01.01.00г. – възраст – 55,5г., осигурителен стаж – 32,5г., общ сбор – 88т.;

  2. от 01.01.01г. – възраст – 56г., осигурителен стаж – 33г., общ сбор – 89т.;

  3. от 01.01.02г. – възраст – 56,5г., осигурителен стаж – 33,5г., общ сбор – 90т.;

  4. от 01.01.03г. – възраст – 57г., осигурителен стаж – 33г., общ сбор – 90т.;

  5. от 01.01.04г. – възраст – 57,5г., осигурителен стаж – 32,5г., общ сбор – 90т.;

  6. от 01.01.05г. – възраст – 58г., осигурителен стаж – 33г., общ сбор – 91т.;

  7. от 01.01.06г. – възраст – 58,5г., осигурителен стаж – 33,5г., общ сбор – 92т.;

  8. от 01.01.07г. – възраст – 59г., осигурителен стаж – 34г., общ сбор – 93т.;

  9. от 01.01.08г. – възраст – 59,5г., осигурителен стаж – 34,5г., общ сбор – 94т.;

  10. от 01.01.09г. и насетне – възраст – 60г., осигурителен стаж – 34г., общ сбор – 94т

Разпоредбите на чл.68/1/ КСО дават възможности за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на мъжа, и на жената навършили 65 годишна възраст в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочените години. Изисква се тези категории лица да имат не по-малко от 15 години осигурителен стаж, от които не по-малко от 12 години:

1. действително изслужено календарно време по ТПО/ служебно правоотношение;

2. времето, през което лицето е работило без ТПО /по граждански договори/;

3. времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своята сметка.

Съгласно чл.69 КСО кадровите военнослужещи, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при уволнение, независимо от възрастта им, при условие, че има 25г. трудов стаж, от които не по-малко от 2/3 да са действително изслужени на кадрова военна служба. Офицерите и сержантите и гражданските лица – държавни служители от МВР, НСС, Главното управление на местата за лишаване от свобода и Главна дирекция следствени арести при МП, военните съдилища и прокурорите, следователите и помощните служители, специалната куриерска служба при МТС и офицерите, сержантите и гражданските лица – държавни служители, по ЗИН придобиват право на пенсия при уволнение, ако имат не по-малко от 25 години трудов стаж, минимум 2/3 да са действително изслужени на такава длъжност в посочените ведомства, независимо от възрастта им.

Кадровите военнослужещи и офицерите, и сержантите по ЗМВР, които са прослужили 15 години на длъжности, от летателния състав, екипажите на подводните съдове и водолазите, съответно придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при уволнение, независимо от възрастта им.

При преценяване правото и определяне на размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща в трета категория труд. При осигурителен стаж от различни категории труд, стажът от първа и втора категория труд се превръща в осигурителен стаж от трета категория труд като 3 години трудов стаж от първа категория труд се зачита за 4 години от втора категория труд и 5 години за трета категория труд или в съотношение 3:4:5.

За работници – инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител включително заети на работа под земята в подземни рудници, подземни геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелно и подземното минно строителство, работещите в добива на радиоактивни и манганови вещества определени с акт на МС – 1 година осигурителен стаж от първа категория се зачита за 3 години трета категория. Тези категории осигурени лица са определени в Постановление № 40 от 1968г.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се състои от две части, а именно: основен размер на пенсията и добавки към пенсията. Добавките към пенсията може да бъде например: месечни добавки за деца до 18г. възраст, добавки за работа във вредни условия на труд и т.н.

Сборът от основния размер и добавките към пенсията е размерът на определената при отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувана от 1% за всяка година осигурителен стаж и съответно пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж, а именно: 0,08% за 1 месец; 0,17% за 2 месеца; 0,25 за 3 месеца; 0,33% за 4 месеца; 0,42% за 5 месеца; 0,5% за 6 месеца; 0,58% за 7 месеца; 0,67% за 8 месеца; 0,75% за 9 месеца; 0,83% за 10 месеца; 0,92% за 11 месеца. Например: ако лицето има осигурителен стаж – 40г. и 7 месеца – сборът е 40,58%. Доходът, от който се изчислява пенсията се определя като средно месечния осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалният коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент на лицето е аритметична величина. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху което са внесени осигурителни вноски за периода от 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 31.12.1996г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. /от 2000г. има горна и долна граница, от 2003г. е с фиксиран размер/.

За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят две съотношения:

1. съотношение между средно месечния осигурителен доход на лицето, за периода до 31.12.1996г. и средно месечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ. Например: ако средно месечния осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за 3 годишния период – 87-89г. е 300 лева, а средно месечната работна заплата за страната е била 150 лева, съотношението е 300/150.

2. съотношение между средно месечния осигурителен доход на лицето, за периода след 01.01.1997г. до датата на пенсионирането му и средно месечния осигурителен доход за страната за същия период /който се определя от Надзорния съвет на НОИ/.

Индивидуалният коефициент се определя като всяко от посочените съотношения се умножава съответно на броя месеци, за които то е установено и сбора на получените производителя се раздели на общия брой на месеците включително в свата периода.

Когато не са работили след 01.01.1997г. индивидуалният коефициент е равен на съотношението между средно месечния осигурителен доход на лицето за периода до 31.12.1996г. и средно месечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ. Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде по-малък от 115/100 от социалната пенсия за старост – която за тази година е 50 лева /Н.Й. – не е правилно да се взема на база социална пенсия при положение, че се определя на база размер на осигурителни вноски/.



Максималният размер от 01.01.2004г. на получените една или повече пенсии отпуснати до 31.12.2009г. без добавките към тях равен на 35% от максималния осигурителен доход за всяка календарна година, определен със ЗБДОО. За 2004г. максималният осигурителен доход е 1200 лева. Следователно за 2004г. максималният размер на пенсията /една или повече/ без добавките към тях е 420 лева.

До 31.12.2003г. максималният размер на пенсията, която се получава от лицата се определя на база минималната работна заплата за страната. Например: за 2003г. се определя на базата на 4 минимални работни заплати за страната /200 лева/. Посочените ограничения не се прилагат за лицата, които са били Президент или Вицепрезидент на РБ, председател на НС, министър-председател или съдия от Конституционния съд – от 2001г. – тълкувателно решение на КС.

Отпуснатите пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се изплащат за всяка календарна година в размер равен на 35% от максималния осигурителен доход за всяка календарна година, определен от ЗБДОО – от 01.01.2004г. - 420 лева.

№ 31 Пенсии за инвалидност
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност на лицето. Инвалидността е загубена напълно или частично, завинаги или за продължителна временна неработоспособност. Налице са елементите определеност, т.е. за винаги и определяемост, т.е. за продължително време.

Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност, предизвикана от нея невъзможност на лицето да упражнява трудова дейност и да получава доходи, за да осигурява своята и на семейството си издръжка.

Инвалидността е едно обобщение като правно понятие. Има видове пенсии за инвалидност, чрез които се проявява общото понятие за пенсия за инвалидност и съобразно с тези различни видове пенсии за инвалидност се обособяват и присъщите за тях и отделни категории на субектите на правото на всеки отделен вид пенсия за инвалидност.

Пенсиите за инвалидност се делят на две основни групи:

Първата група включва пенсии за инвалидност, свързани с трудова дейност. Към нея се отнасят:

а) пенсии за инвалидност поради общо заболяване;

б) пенсии за инвалидност поради трудова злополука;

в) пенсии за инвалидност поради професионално заболяване.

Втората група включва пенсии за инвалидност несвързани с трудова дейност. Тя включва:

а) пенсии за военна инвалидност;

б) пенсии за гражданска инвалидност;

в) социални пенсии за инвалидност.

В КСО се въвежда правилото за % намаление на работоспособността за придобиване право на пенсии за инвалидност. По такъв начин се изостави съдържащото се в отменения Закон за пенсиите правило- неработоспособността да се отделя в група инвалидност в зависимост от степента на загубена работоспособност и с оглед на професията на лицата.

Пенсия за инвалидност се определя:



  1. на лица с намалена работоспособност от 50 до 70%, което отговаря на трета група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – първа степен на неработоспособността;

  2. на лица с намалена работоспособност от 70,99 до 90%, което отговаря на втора група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – втора степен инвалидност;

  3. на лица с намалена работоспособност над 90,99%, което отговаря на първа група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – трета степен инвалидност.

Право на пенсия за инвалидност независимо от рисковете, които са предизвикали инвалидността /ОЗ, ТЗ, ПЗ/ възниква от датата на инвалидизирането и пенсия се отпуска за времето, докато продължава инвалидността.

Пенсиите за инвалидност на лицата навършили възрастта за пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО се отпускат пожизнено. Осигурените лица, които са загубили 50 на 100 или над 50% от работоспособността си, поради трудова злополука или ПЗ имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния стаж.

В кръгът на субектите на право на пенсия за инвалидност поради ОЗ са включени лицата, осигурени за всички ОСР, лицата осигурени за всички социални рискове без безработица и лицата осигурени за ОСР – старост, инвалидност поради ОЗ, смърт. Правото на пенсия за инвалидност поради ОЗ възниква при наличието на две основни предпоставки:

а) от една страна установена инвалидност поради ОЗ. Инвалидността се установява със заключение на ТЕЛК/НЕЛК, което опредял процента загуба на работоспособността и общо заболяване, което е предизвикало инвалидността. Необходимо е инвалидността да е настъпила през време на съществуването на осигурителното правоотношение.

б) от друга страна е необходимо наличието на минимален осигурителен стаж. КСО е сравнение с отменения Закон за пенсиите е уеднаквен правен режим от гл.т. на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност поради ОЗ, както за лицата, осигурени за всички ОСР, така и за лицата, осигурени за ОСР старост, инвалидност поради ОЗ и смърт.

За лицата до 20г. възраст за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа пенсия за инвалидност поради ОЗ се отпуска без необходимостта тези категории лица да имат осигурителен стаж.

За лицата до 25г. възраст и за инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа пенсия за инвалидност поради ОЗ се отпуска най-малко при наличието на една година осигурителен стаж.

За лицата до 30г. възраст, които са инвалидизирани, пенсия за инвалидност поради ОЗ се отпуска при наличието на не по-малко от 3г. осигурителен стаж.

За лицата над 30г. възраст, за придобиване право на пенсия поради инвалидност поради ОЗ се изисква да имат минимум 5г. осигурителен стаж.

При уредбата на пенсиите за инвалидност осигурителното законодателство и по-точно КСО третира еднакво инвалидността, причинена както от ТЗ, така и за ПЗ. Затова правната уредба се отнася едновременно и за инвалидността, причинена от двата ОСР.

Инвалидността причинена от ТЗ?ПЗ от гл.т. придобиване право на пенсия се третира по-благоприятно от инвалидността причинена от ОЗ. Това се изразява в две насоки:



  1. при настъпване на тези два риска в резултат, на които на лицето е определена степен на инвалидност, придобиват право на пенсии за инвалидност без да е необходимо наличието на осигурителен стаж.

  2. размерът на пенсията за инвалидност поради ТЗ/ПЗ е по-голям в сравнение с пенсията за инвалидност поради ОЗ.

Субектите на правото на пенсия за военна инвалидност са лицата, които са загубили част от работоспособността си, поради това, че са заболели/са пострадали през време или по повод:

а) на наборна военна служба;

б) служба в запаса/ в резерва;

в) лицето е пострадало при оказване съдействие на въоръжените сили.

В някои случаи дори когато страданието не може да бъде предизвикано от условията на изпълнението на военната служба във въоръжените сили, но заболяването е установено през време на военната служба на лицето се приема, че то е пострадало през време на изпълнение на военната си служба.

Чрез пенсиите за гражданска инвалидност в обсега на пенсионното право се включват лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали:

а) при изпълнение на граждански дълг – случаите, когато лицата са пострадали при спасяване на човешки живот, при извършване на спасителни и възстановителни работи, природни бедствия и други;

б) случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи – това са лица при преследване на престъпници, при организирани акции на полицейски и други органи за борба с престъпността. Органите на властта в тези случаи са полиция, други органи на сигурността и реда при изпълнение на възложените им от закона задачи. Необходимо е тези граждани да са пострадали неволно от органите на властта, а не като преследвани за извършено от тях престъпление.



№ 32 Наследствени пенсии
Наследствените пенсии имат за цел да обезпечат членовете на семейството/ други близки лица на осигуреният, които са били издържани от него до смъртта му.

Наследяване – преминаване на имуществото на починалото лице, наследодателят към неговите наследници.

При наследствените пенсии на ДОО е налице изплащане от осигурителния орган на лицата, които са били издържани от починалото осигурено лице на средства за тяхната издръжка, получавани от тях приживе и които те са престанали да получават, поради смъртта на осигуреното лице.

При наследствените пенсии по ДОО не е налице наследяване, нито фигурата на “наследници” в точния наследствено-правен смисъл на това понятие. Налице са права, предвидени в пенсионното законодателство. Тези права са предоставени на преживелите починалия осигурен, негови близки, които той е издържал със средствата, получавани като трудови доходи или лична пенсия.

Наследствените пенсии по ДОО не се изплащат от личните средства на осигуреното лице, за да е налице тяхното наследяване. Те се изплащат от Фонд “Пенсии” или Фонд “ТЗ и ПЗ” на ДОО.

Разбирането на законодателят за наследствените пенсии, като различни от наследяването се възприема от разпоредбите на чл.80/4/ КСО, съгласно които получаването на наследствената пенсия не се счита за приемане на наследство.

Личните пенсии за трудова дейност могат да преминават в наследствени, също така пенсиите на военна и гражданска инвалидност могат да преминават в наследствени.

Субективното право на наследствена пенсия възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:

а) от една страна да е настъпила смъртта на осигурения, който е издържал определените в чл.80/4/ КСО лица;

б) от друга страна се изисква починалият да е с придобитото право на лична пенсия или да е получавал лична пенсия.

Субектите на правото на наследствена пенсия са посочени в чл.80/2/ КСО. Правото на наследствена пенсия имат децата на починалия осигурен до навършване на 18г. възраст. Децата ще имат право на наследствена пенсия и след 18г., ако учат. В тези случаи срока е със завършване на обучението, но не по-късно от навършването на 26г. Право имат и лицата за времето на отбиване на наборна военна служба – не по-късно от 26г. децата инвалиди, инвалидността на които е настъпила до 18г., и след 18г. но не по-късно от 26г. /учащи/наборна военна служба/ са инвалидизирани и право на наследствена пенсия продължава и след тази възраст.

Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. Децата, които имат право на наследствена пенсия след навършването на 18г. възраст са:


  1. учениците, които продължават образованието си след навършване на 18г. в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение. Това обстоятелство учениците удостоверяват в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;

  2. деца, независимо от формата и степента на обучението им приети и записани във Висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование. Това обстоятелство те установяват в началото на всеки учебен семестър с документ от съответното висше училище.

За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждани и отглеждане на малко дете, но общо за не повече от две години, за лица, завършващи последен курс на обучение се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.

Право на наследствена пенсия има преживелият съпруг. Това право възниква 5 години по-рано от възрастта по чл.68, ал. 1-3 КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен.

Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл.68, ал.1-3 КСО. Родителите на децата, починали по време на наборна военна служба имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си и наследствена пенсия.

При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90,99% на сто.

Наследствената пенсия се определя в % от полагащата се лична пенсия на починалия осигурен:


  1. при един наследник – 50% от пенсията;

  2. при двама наследници – 70% от пенсията;

  3. при трима и повече наследници – 100% от пенсията.

Минималният размер на наследствената пенсия не може да е по-малко от 90% от социалната пенсия за старост.

Наследствената пенсия се отпуска общо за всички лица, които имат право на тази пенсия и се разделя поравно между тях.


№ 33 Социални пенсии за старост. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Персонални пенсии
Социална пенсия за старост

Социалната пенсия за старост е материално обезпечение, което се предоставя когато лицата нямат право на друг вид пенсия по КСО. Правото на този вид пенсия възниква при кумулативно наличие на две предпоставки:



  1. лицето да е навършило 70г. възраст. Тази възраст е обща и за мъже и за жени;

  2. годишният доход на член на семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсията.

При определяне на годишния доход за член на семейството се считат съпругата/ съпругът и децата до 18г. възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.

Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване се определят от МС по предложение на Министерството на труда и социалната политика и НОИ. Преди всичко това е най-ниският размер на лична пенсия по българското законодателство. Размерът на социалната пенсия за старост служи като мярка, от която се изчисляват минималните размери на всички други видове пенсии /няма икономическа логика/.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница