Oснови на будизма
Изтегляне 1.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БУДИЗЪМ Връзката между Будизъм, Веданта и Йога
- ЖИВОТЪТ НА БУДА
- РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БУДИЗМА
|
OСНОВИ НА БУДИЗМА oт Сакши Вишва - Юлий Железаров ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА Тази книга е всъщност глава от друга книга, която пиша в момента. В нея се опитвам да представя един вид практическо ръководство и ключ за разбиране на три източни философски системи Йога, Будизъм и Веданта. Затова може да срещнете някои места, в които се визират други части на първоначалната книга. Целта на този труд не е точно представяне на будизма в неговите различни разклонения, школи и модификации. Нито пък задачата ми е да изследвам различията между тях. Тук съм се старал да представя основните принципи на будизма като философия, без изследвам и сравнявам различните разклонения, автори или епохи. Тези основни принципи са обяснени така, че да могат да се прилагат на практика, и ако се разберат добре, те дават ключ за разбиране на отделните школи в будизма. Някой може да ме обвини, че съм направил „миш-маш” от различни будистки учения. Но аз мисля, че така се създава едно по-просто и по-необременено изложение, което се чете по-лесно. Опитал съм се да покажа най-важните концепции и понятия, да ги обясня доколкото мога най-точно и най-разбираемо. Първоначално съм събирал и писал всичко това за лично ползване, и в продължение на години съм осъзнал практическата ценост в личната си практика. Ползвал съм много различни източници от които съм черпил информация, а също съм имал възможност да водя многократни разговори в различни будистки школи в Индия и Англия, които ми помогнаха да усвоя по-бърже тази материя. Сега целта ми е да споделя с другите тази книга, която мисля че може да послужи като едно сериозно въведение и да подпомага за задълбочено и самостоятелно навлизане в тази материя. Искам да изкажа специални благодарности на Дамян Василев от Пловдив, който редактира цялата книга, коригира моя позабравен български език и направи редица ценни предложения. 01\Март\2004 Сакши Вишва Юлий Железаров За отзиви може да пишете на адрес Институт по Йога Веданта 73 Botanic Road Liverpool UK L7 5PY Email: yoga@vedanta.fsnet.co.uk
Правени са много опити да се възстанови истинското значение на ведите. Това е периодът на създаване на ранните упанишади. Махидаса, Шандиля, Уддалака, Яджнявалкя, Джабала, това са имената само на някой от авторите на упанишадите. За съжаление тези автори са избрали анонимността пред известността и славата, и само благодарение на техните ученици можем да съдим за тях. Достигнали невероятни висини на мисълта и мъдростта, те отговарят на най-съкровените въпроси, които вълнуват човека - какъв е смисълът на живота, какво е добро и какво зло; какво е мястото на отделния човек в обществото; защо и как да изградим здрава морално-етичната основа в живота; как за да се научим да контролираме мисълта; как да избегнем собствения си егоизъм; как да не се поддаваме на гняв, омраза, завист и други негативни емоции; как да се справим с негативните емоции или казано на съвременен език как да избегнем стреса, и т.н. Съвременната наука и новите технологии променят коренно мисленето на обикновения човек, така че разликата между постмодерния човек и човека, живял само преди стотина години, е огромна. Онова, което е било фантастика само допреди няколко десетки години, днес е факт, на който дори и децата не обръщат внимание. Благодарение на информационния бум днес съвременният човек получава повече информация за един-единствен ден, отколкото средновековният човек е получавал през целия си живот! Това променя мисленето на човека и начина, по който той възприема света на почти всеки десет години. Ако ние не сме в крак с времето, след десет години нашите възгледи и разбирания биха били безвъзвратно остарели. Но докато по отношение на външния свят мисълта на човек се развива с такива невероятни темпове, то по отношение на ведическата мъдрост днешният човек не е добавил почти нищо ново. Той не е направил и крачка напред, не е успял да се издигне до висините на мислителите от упанишадите. В сравнение с тях съвременният компютъризиран и технологизиран човек все още се намира в първобитните пещери. Технологизиран великан и духовен пигмей - това е състоянието на съвременния човек. Въпреки възможностите на съвременната информационна техника, знанието и мъдростта, в днешно време, тази извисеност на мисълта в упанишадите биват разбирани и прилагани на практика само от едно незначително малцинство. Защо това знание толкова трудно си пробива път сега, когато е така лесно да се напечата една книга например? Причините са многобройни, но тази тема не е предмет на анализ в настоящата работа. И ако сега е трудно, то колко по-трудно е било за болшинството от древните индийци да разберат своите велики мислители и съвременници и да приложат техните учения на практика. Брахманската класа на жреците е контролирала обществото така, както й е било угодно. Настъпва период на морална деградация и изкривяване на разбирането и учението, в резултат на които с религията на ведите започва да се оправдава насилието и безсмислените жертвоприношения на животни. Санскритът се е говорил само от брахманското съсловие и така цялото учение на Веданта остава скрито и недостъпно за обикновените хора. През 6-5 век преди новата ера като реакция срещу духовния упадък във ведическата цивилизация възникват две нови учения. Учението на Вардхамана (известен повече с имената Махавира – велик герой, и Джина – духовен завоевател) – Джайнизъм и учението на Гаутама - Будизъм. Двамата са съвременници и проповядват връщане към ненасилието, спиране на безсмислените жертвоприношения, въздържане от сексуално разточителство. И двамата се отнасят с безразличие към ведите и ведическите богове, и двамата проповядват липсата на съзнателност в първопричината, и двамата се противопоставят на брахманското владичество и кастовата система. И двамата се противопоставят на използването на санскрит като единствен “духовен” език и настояват техните учения да бъдат проповядвани на езика на обикновения човек. През следващите неколкостотин години Будизмът се налага като основна философска система и религия в Индия. Хиляди последователи на Веданта се присъединяват към будизма. Със себе си те носят разбирането, убежденията и основните философски принципи на веданта. Самият Буда е бил също ведантически възпитаник. Един от неговите учители е Арада Калама, който е проповядвал Йога на Упанишадите, кулминирала в “Акинчана Аятана” – (сферата на Нищостта). Друг учител на Буда е ведантистът Удрака Рамапутра. Той е учил, че най-висшето духовно състояние е “Найва Самджня Асамджня Аятана” – (сферата на нито съзнателното, нито несъзнателното). Така че будизмът като философска система е изключително близък до веданта и упанишадите. Именно тази близост става причина за отмирането на будизма в Индия, според професор Радхакришнан. Постепенно през 7-8 век след новата ера Веданта възстановява позициите си на водеща философия в Индия. Будизмът като учение се противопоставя на кастовата система, а Индия не е била готова да отхвърли тази социална договореност. Докато веданта мълчаливо приема кастовата система като необходимост и я утвърждава в Бхагават-Гита и в някои от упанишадите. Възстановяването на веданта-философията не е просто възстановяване на ведическата и следведическа философия на веданта. Благодарение на Будизма, от където Веданта възприема почти всички философски новости и идеи, това възстановяване представлява нова гигантска крачка напред, и така тя се самосъживява отново. Може би най голяма заслуга за възстановяването на веданта трябва да се препише на Ади Шанкарачария. Според професор Радхакришнан, Шанкарачария е дал „предсмъртна целувка” на Будизма. Той е възприел всички видове новости и всички положителни и ценни неща от будизма, и е посочил, че те не са във всъщност нищо ново, но се срещат във упанишадите и ведите. Връщането на Веданта като господстващо учение отново се съпровожда с масово преминаване на хиляди будисти към веданта. Разбира се те отново носят със себе си всички знания и идеи на Будизма. Така във крайна сметка може да се каже че първоначално Веданта е обогатила Будизма, а след това Будизмът е обогатил Веданта. Системата на Йога е била винаги в тясна връзка, с която и да е от господстващите философски системи в Индия. Най-стриктните последователи на която и да е философска система са били наричани Йоги. Йогите са били винаги най-искрените и верни последователи и разпространители на което и да е било учение. Различните йога-системи са били създадени именно от тези най-стриктни последователи на отделни философски даршани. Патанджали е написал своите сутри именно с цел да обедини всички тези различни видове Йога в едно, като се е старал да покаже и даде в систематизиран вид това, което е общо и характерно за всички тях. Предполага се че самият Патанджали е бил добре запознат с Будизма, и дори си е позволил да критикува някой будистки схващания в своите Сутри. Така в известен смисъл йога се е опитала да стане най-универсалната система и учение. Много интерпретатори на Йога твърдят, че тя е само едно продължение на учението на санкхя. Подобно схващане е много ограничено и поставя йога на нивото на обикновена философска система, а това противоречи на шастрите. В тях, когато трябва да се покаже колко напреднал е някой в съответната философска система, независимо коя е тя, той бива определян с различни епитети, които възхваляват неговите качества и достойнства и като най-висш и отличителен сред тях е “велик Йогин”. Дори за Буда, Кришна, Шанкарачария се говори като за “Най-великият Йогин сред йогите”. Така че правилото е, когато се говори за йога, да се разбира най-съществената част на всички даршани в Индия, онова което е общо и характерно за всички тях. Йога - това е квинтесенцията на духовността, и религиозността. Няма съмнение, че Патанджали, създателят на Йога Сутрите е бил добре запознат с всички видове даршани включително и с двете господстващи учения - това на Будизма и Веданта. Може също със сигурност да се предположи че Йога е била обогатявана от Будизма и Будизма от Йога. Всичко е взаимно зависимо, и няма съмнение, че тези три основни философски системи на Индия са се обогатявали взаимно. Това са трите най-големи учения на Изтока, които са оказали и продължават да оказват огромно влияние върху цялата световна духовна култура. Затова мисля, че е добре да се познават поне в основни линии. От това всеки може само да спечели. Познаването на едната от тези системи помага да се разбере по-пълно и по-добре останалите две. И трите системи използват едни и същи термини, и това спомага за по-бързото и по лесно навлизане. Все пак трябва да предупредим читателят, някой от термините имат доста различно значение, и трябва да се заучат така както са обяснени. И за да окуражим читателя, главните идеи са едни и същи, принципите са едни и същи, целта е една и съща и в трите системи, пълно овладяване на непокорният ум. ЖИВОТЪТ НА БУДА (Повечето от термините в тази част на книгата са на Пали – един език близък до езиците, на които е говорил и проповядвал Буда. На някой места, където сме употребявали санскритския им еквивалент, това е специално посочено. Много от термините в будизма имат различно значение от това, с което се използват във Веданта. Така че, за да няма объркване и за да има правилно разбиране, те трябва да се заучат отделно, т.е. трябва да се има предвид контекста и системата, в която се използват. Самият Буда е бил високо образован и е пътувал много из цяла Индия. Най-вероятно той е говорил няколко различни езика, и по всяка вероятност е можел да ползва и Санскрит. Според Теравадантистите езикът на който Буда е проповядвал е Магадхи.) Буда е живял през шестото столетие преди новата ера. Според будистите от Шри Ланка Буда се е родил през 624 година и е умрял през 544 година преди новата ера. Според западните изследователи тази дата е около 483 пр. н.е., тоест около 60 години по късно. Личното му име е Сидхатха (Сидхартха – санскр.), а неговото фамилно име е Готама (Гаутама – санскр.). Баща му – Судходана - е бил цар на малко царство - на племето Сакя, намиращо се в северната част на Индия, днешен Непал. (Затова Буда е известен също под името Сакхямуни – муни е мълчалив мъдрец, тоест мъдрецът от племето Сакхя.) Той е бил женен за царицата Мая – майката на Буда, която е била принцеса от племето Колия. В последните дни на своята бременност, през месец май, тя тръгнала на път от Капилавату – столицата на Сакхите, към Девадаха – градът на бащиния й дом, за да роди там детето, си какъвто е бил обичаят. Но по средата на пътя, в една гориста местност известна под името Лумбини (или Руминдей на около 200 километра северно от днешния Бенарес), тя родила сина си - бъдещия Буда. Царица Мая починала седем дни след раждането на детето. Грижите за малкия били поети от сестрата на майка му - Паджапати Готами. Според преданието, било предсказано, че синът на царя ще стане един ден аскет и просяк. Причината за това щели да бъдат четири знака, изпратени от боговете. Бащата на Буда направил всичко възможно, за да избегне това лошо предсказание – синът му живеел напълно откъснат от света, без да има никакъв контакт с външни хора и знание за реалния живот извън двореца. Но се погрижил Сидхатха да получи възможно най-доброто образование и да живее в пълен лукс и удобство, без да бъде лишаван от нищо. Дворецът, в който бъдещият Буда живеел, бил обграден отвсякъде, така че обикновените хора да нямат достъп вътре. Когато младежът станал на 16 години, го оженили за принцеса Яшодара. Въпреки всичко младият Готама не виждал смисъл в разкоша и празното охолство на палата и бил изправен пред реалностите на живота по един мистичен начин. Според преданието въпреки всички предпазни мерки, боговете му дали четири знака (четирите предзнаменования). С тях те събудили съвестта на принца и го направили буден за страданията в живота на хората. 1. Първи знак - Един ден Готама излязъл на разходка с колесницата си. Един от Девите – боговете, се появил предрешен като немощен сакат старец с побелели коси, беззъб, с прегърбено треперещо тяло, куц и предвижващ се с патерици. Това впечатлило Готама, който, живеейки в пълна изолация, никога не бил виждал преди това стар и недъгав човек. Когато принцът се върнал в двореца, царят се опитал да го и да отвлече мисълта му от неприятното преживяване, като организирал пищни забавления. 2. Втори знак - След известно време отново, пред Готама се явява един от девите, предрешен като болен на смъртно легло. Това разстроило ума на младия принц за дълго време. 3. Трети знак - Един от Девите се появил като труп на умрял човек. Младият принц, дотогава не знаел, че съществува нещо такова като смъртта. Сидхатха бил толкова разстроен, че не можел да се храни нито дори да говори с близките си. Изпаднал в пълна депресия. Царят пак организирал неописуеми празненства, но нищо не помагало. 4. Четвърти знак - След време един от Девите отново се появил пред Готама предрешен като Отшелник. Лицето на отшелника излъчвало спокойствие и ведрина, непознати на младия принц. Кочияшът на каляската обяснил на Готама, че този мъдрец се е отказал от удоволствията на светския живот и се е посветил на праведен живот и изучаване на мъдростта на писанията, което води до пълно спокойствие на ума и свобода от всякакви страдания. Тези четири знака оказали нужното влияние върху младия принц. На другия ден той тайно напуснал двореца и тръгнал да търси учители, които да го посветят в мъдрост и знание как да постигне мир в душата си. Тогава Сидхатха бил на 29 години. Той оставил жена си, принцеса Яшодара и едногодишния си син – Рахула (верига) и в продължение на шест години странствувал в долината на река Ганг. Срещал се с различни, известни по онова време, учители. Ставал техен ученик. Усвоявал техните учения, но така и не постигал желаният мир на ума. Накрая изоставил традиционните учения и тръгнал по свой собствен път. Един ден, седейки в поза лотос, под известното дърво Бодхи (дърво на мъдростта), след продължителна медитация достигнал дълго търсеното просветление и станал Буда - просветлен. Тридесет и пет годишен той започнал да разпространява своите знания и в продължение на повече от 45 години обикалял Индия. Буда не правел разлика в социалната или кастова принадлежност, нито пък по отношение на пол, религиозна принадлежност, и т.н. Неговото учение било отворено за всички, които били готови да приемат принципите на учението и имали готовността да го следват. Около него постепенно се събрали много съмишленици и последователи, отказали се от светския живот. Те се наричали Бхикшу (монаси), а обществото, което организирали, се наричало Сангха. Дори и днес съществуват различни клонове на това общество. Дори и днес членовете на тези общества повтарят ежедневно “трите убежища” (Ти Шарана): Будам Шаранам Гачами (Аз търся убежище в Буда – учителят) Дамам Шаранам Гачами (Аз търся убежище в Дама – учението за правдивостта) Сангхам Шаранам Гачами (Аз търся убежище в Сангха – организацията) Буда умира на възраст около 80 до 88 години (според различните изследователи) в Кусинара – днешен Утар Прадеш в Индия. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БУДИЗМА Буда, който е бил високо образован, не е написал нито ред, нито пък е позволявал на учениците си да правят каквито и да е записки по време на поученията или дискусиите. Явно е, че той е предвиждал евентуалното канонизиране на учението и е искал да избегне или да забави подобна участ. За него е било по-важно да се предават основните принципи на учението. Такава е била всъщност и ведантическата традиция, и тази в йога. Устното предаване на учението от учител на ученик се смята за по-автентично и по-достоверно, отколкото книжния запис. Когато има директна връзка между учител и ученик, учителят може да прецени кога и как да предаде знанието, така че да се избегне неправилното разбиране и предаване учението на хора, които не разбирайки го, започват да злоупотребяват с него. Въпреки всичко учениците са си винаги ученици, тоест все още не са научили урока, все още не са станали майстори-учители. Вместо да следват и пазят чистотата на основните принципи те научават наизуст незаписания текст, без да влагат в него разбирането, дадено им от учителя и отнасящо се специално до тях, и започват да разгласяват учението все едно, че е написано на книга. Така устното предаване на текста по принцип престава да се различава от писмената традиция на предаване на информация. Такава е била съдбата на Ведите, Упанишадите, такава е и съдбата на Будизма. Три месеца след смъртта на Буда се свиква така нареченият първи Събор. На него решават какви да са правилата за организиране на Ордена - Сангха, как и кой да бъде допускан за член на обществото и т.н. На този Събор най-близките ученици на Буда решават кои от неговите учения са най-автентични и трябва да останат да се предават устно от учител на ученик. Тази колекция (Никая) от правила е била наречена Типитака (трите кошници или троен канон в преносен смисъл). Различни групи от ученици е трябвало да наизустяват определени части и да ги предават на следващото поколение ученици. Въпреки че единични ученици са записвали отделни части, устното предаване на Типитака е продължило да бъде официално единственият достоверен източник почти четири столетия след смъртта на Буда. Едва през първото столетие преди новата ера на един от поредните Събори в Шри Ланка най-после бива решено всичко да бъде записано на книга на езика на Пали. Но още преди това вече било започнало раздвояването на Будизма и съществуват записи на каноните, преведени на санскрит. В днешно време съществуват повече от 30 000 различни писания претендиращи за автентичност! Още докато Буда е бил жив се забелязват признаците на разединение на будисткия орден – Сангха, но поради магнетичната сила и харизматичност на учителя цялото общество се е запазило единно. След смъртта му обаче настъпва разделение на множество отделни общества – поне 18 според стари документи, отнасящи се до това време. Постепенно се обособяват най-основните клонове на Будизма - Хинаяна (малка колесница) или наречена още Тхеравада (школата на старите) и Махаяна (велика колесница). Хинаяна се разпространила главно в южната част на Индия и Шри Ланка. Нейните последователи се придържат към използването на езика Пали за изучаване на учението и се ограничават с използването на най-автентичните писания, останали от Буда. Те са по-стриктни в придържането към основните правила за приемане на монашество и т.н. В Махаяна се допуска изучаването на не толкова автентични писания добавят се и някой текстове от различни мистични школи на веданта, йога и т.н. В Махаяна се допуска използването на санскритски език и се превеждат на санскрит всички писания. Последователите на Махаяна се наричат будисти, дори и ако те не принадлежат към Сангха. Махаяна се разпространява в северната част на Индия и постепенно обхваща останалите азиатски страни като Китай, Япония, Монголия и т.н. От тази школа на Будизма възниква и Дзен Будизмът. Истинското разпространение на Будизма и утвърждаването му като водеща религия започва две и половина столетия след смъртта на Буда, когато великият цар Ашока установява своята империя над цяла Индия. Той успял да победи и завладее повечето от многобройните царства съществуващи по това време в Индия. В същото време той става будист и решава да премине към противоположната страна на насилието – НЕНАСИЛИЕ. Той върнал обратно пълните права на покорените царе, върнал им напълно власта, и земите. Ашока е бил горещ привърженик на будизма и прави това учение национална господстваща религия в цялата страна. Ашока издига множество храмове, изпраща мисионери, които да разпространяват учението в Шри Ланка и Кашмир, откъдето то отива в Китай и Япония. Изпраща мисионери в далечни страни - при Антиох ІІ от Сирия, Птоломей ІІ от Египет, Антигон от Македония, Мегас от Кирена и Александър ІІ от Епир. Днес Будизмът е разпространен като философско учение на всички континенти, а будистки школи с установени традиции съществуват и в много от модерните западни страни – Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и т.н. Българският читател може би се запитва защо в България няма школи по Будизъм и по Йога които са установени и водени от Индийски Гуру. Отговора е много прост. Всички тези индийски „гуру” са обикновени хора, точно като нас. Те предпочитат да се установят там където те са най-добре подсигурени материално, или там където биха имали възможно най-голям брой последователи (Индия например). Каталог: file -> knigi knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун knigi -> - knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд knigi -> - knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон Изтегляне 1.62 Mb. Сподели с приятели:
|