Основи на счетоводството
Изтегляне 1.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Б / нематериални
- В / Финансови
- Краткотрайните активи
- 2. Класификация на източниците : те образуват пасива и показват произхода на тези средства . На
- Собственият капитал не е еднородна величина и включва а / Основен капитал
- 2. Привлечен капитал
- 3. Стопански операции и процеси .
- ТЕСТ 1 . Кои от посочените счетоводни обекти не са пасиви
- 2. Какво включва собствения капитал
- 3. Кои от посочените обекти отчитат разчети
- 4. Кои от посочените обекти се включват в състава на краткотрайните активи
| ОСНОВИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
ПРЕДГОВОР Предлаганото учебно помагало има за задача да отговори на нарасналите потребности от страна на създателите на счетоводна информация и сегашните студенти - бъдещи счетоводители. Всеки икономист се нуждае от счетоводни познания, които ще му помогнат в конкретната дейност, както в случаите когато има собствен бизнес така и когато работи катf определен специалист. “Азбуката на успешния бизнес” може да бъде всяка книга която дава основните истини за определена дейност. В предлаганата книга сме се опитали да посочим примери, тестове, на база основите на счетоводството като теория и практика. Трудно е да се отразят специфичните условия във всяка фирма, по- голяма част от това, за което става дума може да се използва от всички, които се подготвят да създават счетоводна информация, както и да ръко- водят различни фирми. Стремежът на авторите е написаното от тях да може да се ползва и като “самоучител по счетоводство”. Необходимо е всеки студент мис- лено да се постави в ролята на счетоводител, който търси отговор на практическите въпроси- как да съставя счетоводна информация така необходима за успешно ръководене на всеки бизнес. Глава 1. Счеводството като информационна система 1. Същност, място в управлението на фирмата Всяко предприятие е един вид организъм, който е насочен за по- стигане на определени цели чрез комплексно използване на вложените средства (капитали), които намират своето отражение в различни иму- ществени форми. Производственият процес превежда различните имуществените форми в едно непрекъснато обръщение, в резултат, на което се появяват нови съотношения в състава на имуществото, както и във величината на капитала. Този процес трябва да протича по ефективен начин, което налага непрекъснатото му изучаване, наблюдаване и направляване или така на- реченото управление. Управлението е целенасочено въздействие върху определена система така, че нейното съществуване и развитие на база определени обективни условия за отговори на определени цели. Стопанското развитие и него- вото управление се нуждаят от определена информация. Тя е резултат на определена дейност свързана с регистрирането, количественото и стойностно измерване, качествено характеризиране на стопанските опе- рации и процеси с цел тяхното ефективно управление. Появата на счетоводството като теория и практика е далеч във време- то преди новата ера в Египет, Финикия, Вавилон, Индия, Китай. По- на- татък в епохата на “класическа древност” за която са характерни раз- витието на занаятите, разширяване на стоковото производство като се появяват и длъжности изпълнявани от обучени лица - държавни касиери (бирници). През средните векове се извършват промени в отчетността като смя- ната на използваната цифрова система (от римските цифри) към араб- ските (индуски) цифри. В края на XIX и началото на XXв. се усъвършенствуват средствата с помощта, на които се регистрира, преобразува и съхранява информация- та. През този период се появяват и редица публикации по счетоводство. Първата написана книга е от 1494г. на Францискианският монах Фра Лука ди Барго (светското му име е Лука Пачиоли). В нея е изложена технологията на двойното счетоводство и е озаглавена “Всичко за арит- метиката, геометрията, пропорциите и съотношенията”. На база теоретичните си познания по приложна математика Пачиоли разбира двойствеността при отразяване на стопанските операции и я свързва с двойствената математическа логика и отразява в книгата си. Счетоводството в България е пренесено от Дубровнишката и Цариг- радска школа през XIХвек. Първата книга по счетоводство на български език е от братята Стоян и Христо Караминкови “Диплография или как да се държат търговските книги” (Цариград 1850г.) Съвременното счетоводство е занаят (вид човешка дейност) и научно направление, което непрекъснато се развива. На настоящия етап счетоводството е една усъвършенствувана систе- ма за информационно осигуряване на управлението. Информацията е ресурс жизнено необходим за всички икономически явления и процеси. Тя включва сведения, справки, обобщения. Икономическата информация обхваща една пълна система от данни и показатели, които протичат от обекта към субекта на управление (об- ратна информационна връзка). Информацията помага на субекта непре- къснато да опознава обекта, в който смисъл тя има констативно доказа- телствена сила и отразява същността на икономическите явления. Икономическата информация се разделя на: 1. Нормативно-технологична 2. Планово-прогнозна 3. Отчетна 84% 3.1. Оперативна - създава се поради все по-пълното обвързване на управляващия орган с научно-техническите въведения - телефон, факс, компютри (интернет). Тя дава основно количествена характеристика на обекта. 3.2. Статистическа - тя е неизбежен етап при протичането и отчи- тането на промените в обществения живот. Държавните органи чрез структурите на статистиката се интересуват от дейността на отделните стопански операции. Освен това тя предоставя количествена, стойност- на и качествена характеристика на отделните явления и процеси. 3.3. Счетоводна - заема най- висок относителен дял около 67%, съ- здава се в обособени единици (предприятие), използува основно стой- ностните измерители и се създава непрекъснато. Счетоводството е научно изградена система за непрекъснато, цялост- но, документално обосноваване и стойностно отразяване дейността на стопанските единици с цел осигуряване на отчетно-икономическа ин- формация за ефективното им управление. На базата на трите посочени вида информация се създават науките информатика (най- младата), статистика и счетоводство (най-старата). 2. Потребители на отчетно икономическа информация а/ външни - капиталовложители - конкуренция - контрагенти - кредитори - правителства и техните органи - общественост б/ вътрешни - управлението на стопанската единица - акционери - персонал 3. Отчетни измерители Те обхващат определени мерни величини, с които се дава количест- вен израз на фактите и явленията . До началото на XIXв. в различните страни се използуват различни мерни единици. След това се въвежда световна метрична система. У нас тя започва да действа от 1889г. а/ натурални измерители- те дават характеристика на отчетните обекти - брой, метри, литри, килограми, декари и др. Чрез тях отделните стопански обекти се индивидуализират. но в същото време не всички от тях имат натурално- веществен характер и не могат да бъдат измерени количествено. б/ трудови- чрез тях се характеризират обектите с количеството на вложения труд, който се изразява чрез продължителността на работното време- минути, часове, дни, човекочасове. Те не могат обаче да измерят труд с различна квалификация. Тези измерители определят ефекта от трудовите разходи - трудоемкост, производителност. в/ стойностни- имат всеобхватен характер. Чрез тях се измерва средното необходимо количество абстрактен труд, вложен за производ- ството на определен продукт. тази универсалност на стойностните изме- рители не намалява значението на останалите, те взаимно се допълват. Глава 2. Нормативна уредба на счетоводството Съществуването на всяка дейност е свързано със създаването на определени норми. Нормативната уредба на счетоводството ще помогне за създаване на навременна, точна и надеждна информация за ефектив- но управление на фирмата. С навлизането ни в европейските структури беше необходимо да се съобразим с постиженията на страните от ЕС и по- конкретно с техните нормативни документи. Това е предпоставка за едно ефективно планиране. Първият нормативен документ е Законът за счетоводството приет от ВНС и влязъл в сила от ЗС 1.04.1991г. Неговата непрекъсната актуализа- ция увеличава информационните възможности на счетоводството, което доведе и до неговото отменяне и разработване на нов, влязъл в сила от 01.01.2002 г.и актуализиран през 2004г. /в сила от 01.01.2005г./. Законът е създаден на база директиви на ЕС, в които се третират въпроси свърза- ни със структурата и съдържанието на финансовите отчети на отделните стопански единици; консолидираните финансови отчети на икономичес- ките групировки, както и въпросите по проверката и заверката на тези отчети от одитори, с което се гарантира тяхната надеждност. Вторият документ са НСС Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Министерският съвет приема тези стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, които се изготвят от министъра на финансите, в съответствие с общите положения приети от съвета по Международни счетоводни стандарти, актовете на Европей- ския съюз1. Третият документ са МСС Международните счетоводни стандарти. На територията на Република България действат Международните счетоводни стандарти за финансови отчети, приети от Комисията на Европейския съюз2.1 ЗС чл.22 ал.а т.5 2 ЗС чл.22 ал.а т.1 Освен тези нормативни документи, които са пряко свързани със създаването на информация се използват и други, които подпомагат органите, занимаващи се с организирането й . Това са Търговски за- кон, Кодекс за задължително обществено осигуряване, Закон за здравно осигуряване, Закон за данък добавена стойност, Закон за Корпоративно подоходно облагане, Закон за облагане доходите на физически лица, Да- нъчен процесуален кодекс, Кодекс на труда и др. Принципи на счетоводството Принципът е ръководство за извършване на определена дейност, каквато е създаването на счетоводна информация. В закона за счетовод- ството те са разграничени на: А. принципи, които се отнасят за осъществяване на счетоводството и съставяне на финансовите отчети и включват: - текущо начисляване - приходите и разходите се начисляват в момента на възникването им, а не при получаването или изпла- щането - действащо предприятие - онова предприятие, което няма да се ликвидира или да намали обема на дейността си в бъдеще, в про- тивен случай се прилага ликвидационна или друга счетоводна база. Б. Принципи, върху чиято основа се осъществява счетоводната дей- ност - предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби с цел получаване на обективни ре- зултати. - съпостави мост между приходите и разходите – разходите, извър- шени за определена сделка се отразяват за периода, през който предприятието черпи икономическа изгода. - предимство на съдържанието пред формата – сделките и събити- ята се представят съгласно тяхното икономическо съдържание, а не според правната им форма. Типичен пример за това е догово- рът за финансов лизинг, при който лизингополучателя включва в своя баланс получения актив, като начислява и амортизация, независимо, че от юридическа гледна точка той ще стане соб- ственик в края на лизинговия срок след изплащане на всички вноски. - запазване по възможност на счетоводната политика от пред- ходния отчетен период. Счетоводната политика е съвкупност от принципи, правила, бази, процедури, които предприятието е въз- приело за отчитане на своята дейност. В годишният счетоводен отчет се представя, справка за счетоводната политика която съ- държа3: а/ Оценъчната база, използувана при изготвяне на финансовия от- чет. б/ Всяка специфична счетоводна политика, необходима за правил- ното разбиране на финансовия отчет.3НСС1 Представяне на финансовите отчети, Форком, 2002г Глава 3. Счетоводна политика Тя е съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, пра- вила, бази и процедури, които предприятието възприема за отчитане на дейността си. Значението на счетоводната политика се определя от същността u, което ни дава начина на счетоводното отчитане за отделните отчетни периоди. Възприемането на счетоводната политика като съвкупност от счето- воден инструментариум и конкретни действия я превръща в ръководно начало при осъществяване на текущото управление на дейността. Непрекъсната еволюция на счетоводната политика предполага нейната индивидуалност в различните предприятия, независимо че е възможно да се разработват универсални модели на база определени условности. Разработената от всяко предприятие счетоводна политика трябва да съответствува на: - Принципите, определени от Закона за счетоводство - Изискванията, определени в Закона за счетоводството МСС и НСС - Вътрешни нормативни актове на предприятието, отразяващи спецификата на дейността му Законовите изискваният определя рамката, което налага предприяти- ето да конкретизира своя счетоводен модел. Счетоводната политика може да се актуализира чрез отделните u елементи. В практиката се прилагат различни типове счетоводна политика, основаваща се на специфичността на предприятието, нормативите, раз- витието на икономиката и др. Видове счетоводна политика 1. В зависимост от фазата на икономическия цикъл: а/ Дефанзивна - типична за фазите на спад и криза. При разработ- ването u трябва да се има предвид , че става дума за оцеляването на предприятието. В този случай трябва да се анализира обема на продажбите, да се осъществява режим на икономии, като се реагира на всяко изменение на пазарната конюнктура. б/ Стабилизационна - типична за депресия и в първоначален етап на фазата подем. Основната u цел е стабилизирането на имущество- то и финансовото състояние на предприятието и подготовката му за икономическа експанзия и перспектива. В този случай се пре- настройва дейността на предприятието в асортиментен аспект, за да се реагира на всяко оживление на пазара. в/ Експанзивна - типична за стадия на подем, при който настъпва икономическо оживление, гарантиращо нарастване на брутния национален продукт. Предприятието се стреми да разшири дей- ността си. Счетоводната политика в този период трябва да осигу- ри ниска себестойност и висока степен на конкурентна способ- ност на предприятието. 2. Според степента на обобщаване на счетоводната политика а/ в определено предприятие б/ в икономическите групи Счетоводната политика в отделното предприятие е напълно само- стоятелна дейност и се определя от ръководството му. В икономическите групи счетоводната политика е консолидирана, определена от предприятието майка. 3. В зависимост от степента на устойчивост а/ условно постоянна б/ променлива Условно постоянната счетоводна политика е неизменна от основава- нето до закриването на предприятието. Не се променят отделните еле- менти, които имат определящо значение за финансовия резултат (напр. признаване на приходи, амортизационна политика). При променливата, която се приема в по-голяма част от българските предприятия се променят отделните u елементи през различните отчет- ни периоди. Бюджетните предприятия прилагат условно постоянната счетоводна политика. Утвърждаването на счетоводната политика е съществен елемент от организацията на счетоводството. Тя се превръща в счетоводен модел на отчитане и представяне дейността на предприятието. Глава 4. Предмет на счетоводството, обекти. Класификация на средствата и източниците Счетоводната информация се създава в рамките на предприятията, които имат различна правна форма (търговски дружества, кооперации, фондации, сдружения и други) за определен период от време в рамките на една календарна година. В някой страни този период не съвпада с ка- лендарната година ( например Великобритания и други). Всяко предприятие извършва различна по характер дейност, но всич- ки стопански единици трябва да разполагат с определени ресурси (иму- щество) и капитал. Проф.Д.Добрев определя капитала на макро и микроравнище. В пър- вия случай той има по-тесен смисъл “като съвкупност от продуктивни средства, предназначени за създаване на нови блага” 1. Във втория той има по-широк обхват и е “съвкупен израз на всички средства, които сто- панският субект притежава и които са предназначени за стопанско-при- добивни цели”2. Под имущество стопанската наука разбира количеството материал- ни и правни блага, с които разполага едно лице. Имуществото може да служи за двояка цел: за непосредствени лични цели (индивидуално иму- щество, домакинско) и за добивни стопански цели, в който случай то се нарича капитал. Имуществото, което се използва за консумативни цели не може да се нарече капитал, т.е. то е капитал само, когато е насочено към стопанско придобивни цели. Капиталът е отражение на самото иму- щество, той е съвкупен израз на оценените в стойност стопански блага. Имуществото по състав показва конкретно въплъщение на тези блага в отделни имуществени форми (сгради, стоки, материали). Предмет на всяка дейност е онова за което е създадена. С предмета на счетоводството се отговаря на въпроса за какво се създава информация. В широк смисъл на думата – предмет на счетоводството е капитала – т.е. създаване на информация за неговото движение и изменение в процеса на създаването на материални блага. В тесен смисъл на думата 1 Проф. д-р Д.Добрев, Систематичен курс по счетоводство VI изд., 1945г, с. 11-13 – предмет са средствата – които се намират в постоянно движение, за- почващо в началото като пари – изходния капитал и завършва с пари, но вече увеличени. Формула 1 П (парична) M (материална) Пр (производствена) Ст (стокова) П’ (парична - пари прим, увеличени пари) Движението на средствата когато предприятието функционира е кръ- гооборот на тези средства, в рамките, на които става смяна на формата. За всяка форма се създава счетоводна информация. Активите на предприятието включват различни средства, те са обект на счетоводството, които са и негов предмет. В процеса на развитието се появяват нови обекти, които впоследствие стават и предмет на счето- водството, т.е. за тях започва да се създава информация. Например такъв нов обект е опазването на околната среда. 1. Класификация на средствата (актив) Активът е ресурс, от който се очаква икономическа изгода. Ресурсите са многобройни и разнообразни поради обстоятелството, че се намират в различни предприятия (производствени, транспортни, търговски) и из- пълняват различни функции. За да бъдат изучавани и отчитани активите трябва да бъдат класифи- цирани по някакъв признак. Такъв може да бъде формата им, функцио- нална роля и предназначение, ликвидност. В зависимост от формата на проявление – функциониране и иконо- мическа изгода съгласно чл. 14 на ЗС активите са – дълготрайни и крат- котрайни.  -
дълготрайните – участват многократно в дейността на пред- приятието и очакваната икономическа изгода от тях се черпи през по- вече от едногодишен период. В състава им се включват: А/ материални - имат натурално- веществен характер. Към тях се отнасят машини, съоръжения, земи, сгради, основни стада и др. Тези активи пренасят на части своята стойност в себестойността на продукта или услугата чрез амортизацията. Затова те се харак- теризират като амортизируеми. Б/ нематериални - те са продукт на интелектуалния човешки труд и нямат веществена форма Към тях се отнасят права, върху собственост (патенти, лицензи, концесии), програмни продукти, продукти от развойна дейност и др. Те също са амортизируеми и очакваната икономическа изгода от тях е за срок над дванадесет месеца. В/ Финансови - това са финансови ресурси, с които се увеличава чистата стойност на капитала. Това са дялове и участие в дъщер- ни, смесени и асоциирани предприятия, дългосрочни вземания. - краткотрайните - участвуват еднократно в производствения процес и икономическата изгода от тях се черпи в рамките на дванадесет месеца Краткотрайните активи - пренасят своята стойност в себестойността на продукта или услугата на части, като променят формата си. Към тях се отнасят: а/ краткосрочни вземания- това са предадени активи на трети лица, чиято стойност тепърва ще се получи. Тук става дума за трансформация на средства, т.е. предадени са едни (напр. стоки) и се очаква да бъдат получени други (парични средства). б/ краткосрочни инвестиции – това са ценни книжа, бързоликвидни придобити с цел продажба за срок от 12 месеца. Към тях се отна- сят още благородни метали и скъпоценни камъни. в/ парични средства – всички монети и банкноти в местна и чуждестранна валута, които са собственост на предприятието. Съхраняват се в касите, в банки, както и тези във форма на чекове, дебитни и кредитни карти менителници и др. г/ разходи за бъдещи отчетни периоди – това са разходи извършени през отчетния период, приходите срещу които ще се получат през бъдещи отчетни периоди (напр. получени предварително наеми за отдаване на дълготрайни активи) Всички тези активи образуват ресурсите на предприятието. Класификацията на принципа ликвидност предвижда: а/ бързо ликвидни – краткотрайни активи; б/ бавноликвидни – дълготрайни активи Ликвидността е свързана с възможността на активите да се превръщат в парични средства. 2. Класификация на източниците: те образуват пасива и показват произхода на тези средства. На база формата на собственост те се разделят на: 1. Собствен капитал – той е паричен израз на собствените средства на предприятието (акционерите) т.нар. чисти активи. Последните се получават като разлика между сумата на актива и раздел Б и В на пасива. Собственият капитал не е еднородна величина и включва а/ Основен капитал – стойностен израз на изискуемия се по търговския закон размер. Може да се променя само по решение на собствениците, като в случая се изисква пререгистрация. Той служи като гаранция пред кредиторите. Разделя се на основен капитал изискващ регистрация и основен капитал неизискващ регистрация. б/ Резерви (провизии) – те се използват за покриване на рискове, образуват се основно от печалбата или от други източници, посочени в съответни нормативни документи. Към тях се отнасят: – общи резерви – предназначени за покриване на загуби. – други резерви – формират се по решение на собственика на база счетоводни стандарти и др. разпоредби. Използват се за дарения, спонсорство и др. Към тях се отнасят: премии от емисии, резерви от последващи оценки на дълготрайни активи, резерви от последващи оценки на финансови инструменти, разликата между по-високата справедлива стойност и отчетната му стойност. в/ Финансов резултат - това е крайният резултат от дейността на предприятието за даден отчетен период (обикновено година). Той включва: – неразпределена печалба от минали години - печалбата след облагане с данъци, която остава в разпореждане на собственика – непокрита загуба от минали години - загубата се посочва в пасива раздел А гр. III с отрицателен знак. Тя се явява коректив на капитала и се покрива за сметка на печалбите, резервите. – текуща печалба - тя се отнася за текущ отчетен период (месец, тримесечие), когато се съставя баланса за този период и се показва съответния резултат. 2. Привлечен капитал - чрез него се изразява участието на кредитори при формиране на активите, т. е. придобити срещу определено задължение (дължимо на трети лица). Към него се включват: а/ дългосрочни пасиви - привлечени средства със срок над 12 ме- сеца. Те възникват при увеличение на активи (покупка): като извършени разходи (ползуване услуга-напр.транспортна и др.). Съществуването на този пасив е свързано с разликата във времето на получаване на актив или услуга и времето на тяхното изплащане; приходи за бъдещи периоди и финансирания; Първите са получени приходи, разходите срещу които ще бъдат извършвани за период над 12 месеца (напр. отдаден дълготраен актив под наем), а вторите са безвъзмездно получени средства. При положение, че не са спазени условията поставени за ползуването им те стават възвръщаеми. Съществуват приходи за бъдещи периоди и финансирания със срок един отчетен период. б/ краткосрочни пасиви - те са привлечени средства с характер на задължения, но със срок един отчетен период. Тук се включват задължения към свързани финансови предприятия, доставчици, персонал, социално осигуряване, държавата и др. Към краткосрочните пасиви се отнасят и провизиите за покриване на рискови задължения. 3. Стопански операции и процеси. Квалификации Всяко предприятие в процеса на дейността си влиза в различни стопански взаимоотношения, като едни от тях предизвикват промени в активите и пасивите, а други имат условен характер (условни активи и пасиви), т. е. те ще предизвикат изменения при определени условия (напр, акции, които не са емитирани, наети активи с определен срок на експлоатация) Чрез стопанската операция се извършва конкретна промяна в имуществото. Докато стопанските процеси са съвкупност от няколко стопански операции (производство на продукция). Всяка операция засяга най-малко два обекта, като стойността и на двата е равна. Например доставена е машина съгласно фактура на стойност 10000лв., задълженията към доставчика не са изплатени. Засегнатите обекти са два: увеличение на машините и увеличение на задълженията с 10000лв. Класификацията на стопанските операции и процеси може да бъде извършена на база различни признаци като: кои обекти се засягат (актив или пасив) в коя фаза на производствения процес участват и др. От гледна точка на първи признак различаваме: 1. Стопански операции, засягащ само активите. 2. Стопански операции засягащи само пасивите. 3. Стопански операции, засягащи активите и пасивите в посока увеличение. 4. Стопански операции, засягащи активите и пасивите в посока намаление. ТЕСТ 1. Кои от посочените счетоводни обекти не са пасиви - стоки - разходи за бъдещи отчетни периоди - загуби - основен капитал - финансиране - акции със срок 12 месца - програмни продукти - задължения към персонала - концесия - фирмена и търговска марка 2. Какво включва собствения капитал - печалба - премии от емисия - финансирания - основен капитал - резерви - загуба 3. Кои от посочените обекти отчитат разчети - вземания от клиенти - задължения към бюджета - стоки - задължения към персонала - финансиране - данъци за възстановяване 4. Кои от посочените обекти се включват в състава на краткотрайните активи - парични средства в безсрочни депозити - вземания от клиенти - програмни продукти - стоки - акции със срок 12 месеца - продуктивни животни - компютърна техника 5. Чрез балансовите статии се изразяват - закупените материали и стоки - наети активи - задължения към доставчици - парични средства във валута - заложена продукция пред банката - произведена готова продукция 6. Посочете счетоводните термини съответстващи на следните по- нятия - ценности собственост на предприятието - изисквания от клиенти - изплатени предварително парични средства срещу определена дейност през следващ отчетен период - получени безвъзмездно целеви средства ЗАДАЧА Предприятие “Анди” АД има следните активи и пасиви:
Да се извърши: 1. Групиране на капитала според произхода му 2. Групиране на активите според икономическата им роля и предна- значение и ликвидност 3. Определяне сумата на основния капитал Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|