-
СТАТИСТИЧЕСКИ ГРУПИРОВКИ
-
Аритметична формула за определяне ширината на интервала при интервални групировки с еднаква ширина на интервалите:
h – ширина на интервала; Xmax – максимално значение на признака; Xmin – минимално значение на признака; k – предварително определен брой на групите.
-
Относителни честоти, характеризиращи едномерни емпирични честотни разпределения.
-
По отношение на цялата съвкупност:
fi – абсолютни честоти на i-то значение на статистическия признак Xi ; N – общ брой на единиците в съвкупността
-
По отношение на броя на действително разпределените единици в съвкупността:
Σfi – сума от абслоютните честоти за всички значения на статистическия признак Xi .
-
Кумулативни честоти, характеризиращи едномерни емпирични честотни разпределения.
1.3.1. Кумулативна честота
за i=1, …, k.
fj – абсолютни честоти на j-то значение на статистическия признак; k – брой на значенията на признака Xi .
1.3.2. Относителна кумулативна честота:
за i=1, …, k.
Ci – кумулативна честота на i-то значение на статистическия признак Xi ; pj – относителна честота на j-то значение на признака Xi ; k – брой на значенията на признака Xi .
-
СТАТИСТИЧЕСКИ СРЕДНИ ВЕЛИЧИНИ
2.1. Алгебрични средни величини
2.1.1. Средна аритметична величина
2.1.1.1. Непретеглена средна аритметична величина
където: хi са индивидуалните значения на признака ; N- брой на наблюдаваните единици.
2.1.1.2. Претеглена средна аритметична величина
където: хi са индивидуалните значения на признака ; fi - абсолютни честоти (тегла); pi - относителни честоти (тегла); k – брой на значенията на xi ; N- брой на наблюдаваните единици.
Основни свойства на средната аритметична величина:
където А е произволна константа, А≠ 0.
2.1.2. Средна хармонична величина.
2.1.2.1. Непретеглена средна хармонична величина:
където: хi са индивидуалните значения на признака ; N- брой на наблюдаваните единици.
2.1.2.2. Претеглена средна хармонична величина:
където: Fi = xi fi ; хi са индивидуалните значения на признака ; k – брой на значенията xi ; N- брой на наблюдаваните единици.
-
Неалгебрични (позиционни) средни величини.
2.2.1. Медиана (средна на положение) при интервални статистически редове:
където: е долната граница на медианния интервал;
NMe е номерът на единицата, носеща медианното значение:
- N- общ брой на единиците в съвкупността.
е кумулативната честота на предмедианния интервал;
е честотата на медианния интервал;
h е ширината на медианния интервал.
2.2.2. Мода (най-често срещаното значение на признака) при интервални статистически редове:
където: LMo - долна граница на модалния интервал;
fMo - честота в модалния интервал;
fMo-1 - честота в предмодалния интервал;
fMo+1 - честота в следмодалния интервал;
h - ширина на модалния интервал.
-
Съотношение между средната аритметична, медианата и модата в едно емпирично честотно разпределение:
-
СТАТИСТИЧЕСКО РАЗСЕЙВАНЕ
3.1. Размах на разсейването.
3.1.1. Абсолютен размер:
R = xmax - xmin
3.1.2. Относителен размер (коефициент на вариация по размаха):
където: xmax - максимално значение на признака ; xmin - минимално значение на признака; е средната аритметична.
-
Средно аритметично (линейно) отклонение.
3.2.1. Абсолютен размер.
-
Непретеглена формула:
където: хi са индивидуалните значения на признака ; е средната аритметична; N – брой на наблюдаваните единици.
-
Претеглена формула:
където: хi са индивидуалните значения на признака ; fi - абсолютни честоти (тегла); е средната аритметична.
3.2.2. Относителен размер (коефициент на вариация по средно аритметично отклонение):
-
Средно квадратично(стандартно) отклонение.
3.3.1. Абсолютен размер.
-
Непретеглена формула:
където: хi са индивидуалните значения на признака ; е средната аритметична; N – брой на наблюдаваните единици.
-
Претеглена формула:
където: хi са индивидуалните значения на признака ; fi - абсолютни честоти (тегла); е средната аритметична.
3.3.2. Относителен размер (коефициент на вариация по средно квадратично отклонение):
-
Дисперсия.
-
Непретеглена формула:
-
Претеглена формула:
-
Средно квадратично (стандартно ) отклонение при алтернативен (дихотомен) признак:
където р е относителен дял на единиците по едно от значенията на признака, а q – по другото, т.е. q = 1- p.
-
Средна разлика на К.Джини.
-
Непретеглена формула:
където: хi и xj са индивидуални значения на признака; N – брой на наблюдаваните единици.
-
Претеглена формула:
където: хi са индивидуални значения на признака; fi - абсолютни честоти (тегла); е прогресивно-кумулативна честота, получена чрез сумиране на честотите от първата до i–та група; е регресивно-кумулативна честота, получена чрез кумулация на честотите от последната до i–та група; N – брой на наблюдаваните единици.
-
АСИМЕТРИЯ И ЕКСЦЕС
4.1. Коефициент на асиметрия на Пирсън.
където: е средната аритметична; σ е стандартното отклонение; Мо е модата на разпределението.
-
Коефициент на асиметрия на Юл
където: е средната аритметична; σ е стандартното отклонение; Ме е медианата на разпределението.
-
Коефициент на асиметрия на Боули.
където: Q1 и Q3 са съответно 1-ви и 3-ти квартил на разпределението; Ме е медианата на разпределението.
-
Моментен коефициент на асиметрия.
където 3 е 3-тия централен момент, който се изчислява по формулата:
Интерпретация на коефициентите на асиметрия -
Когато Ка = 0 разпределението е симетрично;
-
Когато Ка < 0 разпределението е ляво асиметрично;
-
Когато Ка > 0 разпределението е дясно асиметрично.
-
Моментен коефициент на ексцес.
-
Обикновен коефициент на ексцес:
където 4 е 4-тия централен момент, който се изчислява по формулата:
-
Стандартизиран коефициент на ексцес:
Еs = E – 3
Интерпретация на коефициентите на ексцес -
Когато Е = 3 или Еs = 0 разпределението е с нормален ексцес;
-
Когато Е < 3 или Еs < 0 разпределението е приплеснато;
-
Когато Е > 3 или Еs > 0 разпределението е с връхна източеност.
-
ЕДНОМЕРНИ ТЕОРЕТИЧНИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ
5.1. Функция на разпределението (интегрален закон на разпределението):
F(x) = P(X≤x)
където: х е произволна стойност от областта от значения на случайната величина Х; Р е вероятност.
5.1.1. При прекъснати (дискретни) случайни величини:
F(x) = Σf(x)
5.1.2. При непрекъснати (индискретни) случайни величини:
където f(x) е функция на плътността.
-
Функция на плътността (честотна функция):
където F(x) е интегралната функция.
5.2.1. При прекъснати (дискретни) случайни величини:
f(a) = P(х=a)
5.2.2. При непрекъснати (индискретни) случайни величини:
-
Нормално разпределение.
-
Функция на разпределението:
-
Функция на плътността:
където средната аритметична ( ) и стандартното отклонение (σ) са параметри на разпределението.
-
Стандартизирано нормално разпределение.
-
Функция на разпределението:
-
Функция на плътността:
където са стандартизираните стойности на случайната величина х .
-
Логаритмично нормално (логнормално) разпределение.
-
Функция на разпределението:
-
Функция на плътността:
където ln y = x и = E(ln y).
-
t – разпределение на Стюдънт.
-
Функция на плътността:
за -∞ < t < ∞,
където ; e средна на случайната величина Х, наблюдавана от извадка; е средна на Х за генаралната съвкупност; е стандартното отклонение на получените средни за извадките; Г е гама функция с общ вид:
ν е параметър на гама функцията, наричан степени на свобода, който може да заема само положителни значения.
-
F – разпределение на Фишер.
-
Функция на плътността:
където ; и са дисперсиите на две независими случайни величини Х и У, наблюдавани чрез извадки (-∞< Х <∞) и (-∞< У <∞); Г е гама функция с параметри ν1 и ν2, наричани степени на свобода, които могат да заемат само положителни значения.
-
2 – разпределение на Пирсън.
-
Функция на плътността:
( 0 ≤ 2 < ∞ )
където ; xi са стойности на случайната величина Х, наблюдавани при случайна извадка; и σ са съответно средната и стандартното отклонение на случайната величина Х; Г е гама функция с параметър ν (степени на свобода).
-
СТАТИСТИЧЕСКО ОЦЕНЯВАНЕ НА ПАРАМЕТРИ
Сподели с приятели: |