Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”



Дата23.07.2016
Размер339.57 Kb.


Основни информационни източници за социалната статистика

доц. д-р Никола Чолаков, УНСС, катедра „Труд и социална защита”, София 1700, тел: 62 92 78, e-mail: cholack@bigfoot.com



Резюме: Обществото получава от социалната статистика широка гама информация, варираща от задълбочени анализи, подкрепени със статистически данни и друг фактически материал с определена научна стойност и интригуващи прогностични разчети, до лаконични съобщения и журналистически коментари, обикновено във формата на таблици и графични изображения. Понякога трудно се открива в статистическите подходи, методи и инструменти някаква диференциация и специализация, породени от спецификата на отделните първични източници на информация. По всичко личи, че съществува някаква центростремителна сила, която не позволява фрагментиране на социалната статистика, колкото и пъстра и разнообразна да бъде. В статията се разглеждат първичните информационни източници и се търси обяснение за подобна монолитност на социалната статистика.

Ключови думи: информационни източници, статистически наблюдения и проучвания, преброяване, регистри, извадки.

JEL: A14, A22, C10, C42, C80.

Основни информационни източници за социалната статистика

В социалната статистика се очертават три вида първични източници на информация за социалните процеси: преброяванията, текущата статистическа отчетност и регистратурите и репрезентативните наблюдения. В редица отношения тези източници са толкова различни, че възниква въпросът за цялостта и монолитността на социалната статистика, за онези общи знаменатели и свързващи елементи, които се крият зад съвременния й облик. Преброяванията понякога са еднократни или се провеждат многократно, но през по-продължителни периоди. Текущата статистическа отчетност и регистрите са постоянно действащи наблюдения, при които се събира информация за настъпилите събития, а не толкова за статуквото в определена съвкупност. Репрезентативните проучвания може да бъдат както еднократни, така и периодични или дори постоянно действащи. При тях може да се изучава както състоянието, така и да се следи за възникналите събития в изучаваната съвкупност. Особеното е, че се базират на извадки, които на практика са много малък дял от генералната съвкупност и въпреки това от така събраната информация обикновено се постигат доста съдържателни изводи по отношение на изучаваните въпроси в цялата генерална съвкупност. Подобни различия във фундамента на статистическото познание биха могли да доведат до очертаване на по-ярки и самостоятелни сектори в социалната статистика, а такива всъщност не се забелязват. Нещо повече, на практика различните първични източници така добре се съчетават и допълват, че често е много трудно по крайните резултати да се познае откъде е започнато и как се е движила информацията.



Преброяване на населението и жилищата

Най-яркият пример за преброяване е преброяването на населението и жилищата, което вече е утвърдена практика в развитите държави, подкрепена от солидна национална и международна нормативна уредба и редица препоръки на ООН и Евростат. Преброяванията се провеждат обикновено веднъж на десет години от държавния статистически орган – у нас това е Националния статистически институт. Те са характерни със своята изчерпателност, т.е. пълно покритие на населението и всички жилища. Това, разбира се, е само на теория, а на практика се случва макар и много малък процент дефект в обхвата или дублиране на събраната информация. Последното обаче не оказва съществено влияние на резултата и данните от преброяванията обикновено се считат за напълно точна картина на състоянието на населението и жилищата към датата на статистическото наблюдение.

Преброяванията представляват своеобразна инвентаризация на наличностите. Информацията се събира съгласно определени преброителни карти, отчетни форми и въпросници и наподобява моментна снимка на статуквото по признаците на отделните единици – домакинствата и техните членове, както и жилищата, дори и необитаваните. Целта на отделните въпроси от преброителната карта е да се осветлят някои страни, аспекти и особености в живота на хората. За жилищата например може да се събере информация за вида и качествата на постройката, за собствеността, размера на жилището, водоснабдяване, електроснабдяване, канализация, отопление и подобни. Серия въпроси би могло да има относно оборудването и обзавеждането на жилището с оглед оценка на жилищните условия, а с това и един важен аспект на стандарта на живот.

Информацията за живущите обикновено включва основните демографски показатели – възраст, пол, образование, етническа и религиозна принадлежност, деца и раждаемост в семействата, икономическа активност, източници на средства за издръжката, а също и какви семейства и домакинства се образуват в жилището и в какви роднински или други връзки се намират живущите. Напоследък в преброителните карти се срещат и въпроси относно качеството на околната среда, престъпността и сигурността и използването на модерните информационни технологии.

Преброителната карта се разнася по домовете от специално обучени за целта служебни лица – преброители. Те са отговорни за правилното и пълно нанасяне на информацията в картата. Понякога след преброителите минават и контрольри, за да установят доколко плавно протича процеса.

При българското преброяване на 1 март 2001 г. в основната преброителна карта при изчерпателното наблюдение се съдържат 8 въпроса за сградата, 17 за жилището, по 6 въпроса за всеки от временно присъстващите и по 40 въпроса за членовете на домакинствата и семействата. Това прави минимум 81 въпроса с различна степен на сложност на отговорите. Освен това в преброителната карта има и 14 полета за попълване от преброителя/анкетьо­ра. Всичко това усложнява задачата на преброителя и би могло в някои моменти да затрудни респондента дори и когато това е главата на домакинството, достатъчно добре познаващ конкретната ситуация.

В последното американско преброяване например (1 април 2000 г.) основната преброителна карта (т.нар. кратка форма – short form) съдържа осем общи въпроса и по шест за отделните лица в домакинството. Преброители не се използват освен в изключителни случаи. Формата се изпраща по пощата и лицата сами я попълват. Според федералната статистика на САЩ (US Census Bureau) попълването на кратката форма нормално отнема десет минути. Има и безплатен телефон, от който може да се получи всякаква консултация по попълването на данните и въобще за преброяването. Попълнените форми се изпращат обратно по пощата и само ако се наложи, с телефонен разговор се уточняват пропуски или неясни отговори.

За да не се остане с погрешното впечатление, че при американското преброяване се събира много по-малко информация, трябва да се отбележи, че кратката форма се праща на около 83 % от домакинствата, като останалите 17 % получават т.нар. дълга форма (long form), която фактически съдържа кратката форма плюс двадесет и шест допълнителни въпроса относно живущите и двадесет за жилището.

Обикновено още в първите няколко дни след всяко преброяване се оповес­тяват някои предварителни резултати като общият брой на населението, броят на мъжете и жените, на градското и селското население и основните възрастови групи. Средствата за масова информация бързо подемат темата и обикнове­но се правят сравнения с данните от миналите преброявания и с аналогична информация за други държави. Събраната в хода на преброяването информация продължава да се обработва в по-големи подробности, резултатите се раз­полагат в таблици и графични изображения и се предоставят на публиката както в отделни томове, така и по интернет или на компактдискове. Често се съпровождат и от известен анализ на констатираните факти, макар че подобна изследователска и аналитична дейност обикновено излиза извън рамките и плана на преброяването. Като основен потребител на резултатите от преброяванията често се сочи дър­жавата с оглед намирането на адекватна политика, но данните от преброяванията напоследък са доста търсена стока и на пазара и подпомагат инвеститорите и предприемачите да се ориентират в демографската обстановка в интересуващия ги регион. Сайтът на Националния статистически институт на България http://www.nsi.bg съдържа някои данни от последното преброяване у нас (2001 г.). Американската федерална статистика се намира на адрес: http://www.census.gov. Много интересно е специализираното представяне на статистически данни за САЩ на http://factfinder.census.gov.

Програмата на преброяванията на населението и жилищата обикновено е разширена със съпътстващи наблюдения по отделни теми като: раждаемост, миграции, образование, здравно състояние на населението, бюджет на времето, ежедневни трудови пътувания и др. Към последното преброяване у нас имаше и отделна преброителна карта за земеделските стопанства.

Преброяването на населението е познато на човечеството от дълбока древност. Във Вавилон и Китай са събирали данни за населението с военни цели или за събиране на данъците. Египтяните са провеждали преброяване на населението във връзка със строежа на пирамидите. Има данни за преброявания на израилтяните по заповед на цар Давид. В Римската империя преброяванията са били основен информационен източник за редовния набор във войската, за определяне на данъчната ставка и събирането на данъците. Според Св. Лука, Мария и Йосиф са били принудени да отидат до Витлеем за преброяването на населението, насрочено от Цезар Август, и там се е родил Исус1. През средните векове като преброяване се сочи книгата по вписванията на Уйлям Завоевателя от 1086 г., но и по-рано през VII в. в Шотландия се намира галският документ „Senchus fer n’Alba"2, свидетелстващ за нещо подобно. В завещанието (1340 г.) на Великия княз Иван Калита пише, че е провел преброяване на населението в Московското княжество. През 1638 г. при управлението на Алексей Михайлович е проведено преброяване на населението и занаятите в Москва.

В по-ново време преброявания на населението започват в Квебек (1666 г.), Исландия (1703 г.), Русия (1727 г.), Швеция (1749 г.). В САЩ първото преброяване на населението е през 1790 г. и е срещнало силна религиозна съпротива поради страх от гнева на Господ, тъй като след преброяването на цар Давид е имало чумна епидемия, отнела живота на над 70 000 души. Във Великобритания първото преброяване е през 1801 г., макар че и преди това е имало много опити законодателно да се установи подобно статистическо наблюдение. Още през 1753 г. в Камарата на общините е предложен подобен закон, но е отхвърлен от Камарата на лордовете както поради религиозни предразсъдъци, така и заради опасения, че събраната информация може да се използва от враговете на Британската империя или че подобно мероприятие би ограничило правата на гражданите. Чак след появата на труда на Малтус в 1798 г. и лошата реколта през 1800 г. настроенията се променят и се разчиства пътя пред статистиката.

На 25 юни 1880 г. с княжески Указ № 296 към Министерството на финансите на България е образувано Статистическо организационно отделение. С Указ 712 на Народното събрание от 19 август 1881 г. се създава българската държавна статистическа институция. От статистическо отделение тя „се възвисява в самостоятелно Статистическо бюро със задачата да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физическото, икономическото, интелектуалното и моралното състояние на държавата". На практика първото общо преброяване на населението в Княжество България се провежда на 1.1.1881 г., на населението, живеещо в Източна Румелия – на 1.1.1885 г., а първото общо преброяване на цялото население, обитаващо обединена България, се осъществява през 1888 г. Тези преброявания са последвани от още четиринадесет: 1893 г., 1900 г., 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1947 г., 1956 г., 1965 г., 1975 г., 1985 г., 1992 г. и 2001 г.

Преброяванията на населението са се изменяли и развивали през годините както в своя инструментариум, така и в задачите и целите си. С развитието на информационните технологии през последните години подобни статистически наблюдения придобиват и съвсем нова форма. Съвременната тенденция е констативната функция на преброяванията да се измества от верифициращата. Типичен пример за това е преброяването на населението в Швеция, което служи предимно да се установи доколко правилно и точно функционират останалите информационни системи на статистиката. Предвижда се в американското преброяване през 2010 г. да отпадне дългата форма и събирането на съответната информация да се осъществява със специализирано, самостоятелно и постоянно действащо статистическо наблюдение American Community Survey, което вече в ход3. Така и фокусът на преброяванията се измества в съвсем друга посока.

Терминът „преброяване” се използва и в други сфери, примерно преброяване на дивите животни в Африка, рибното богатство в даден воден басейн, дори прелетните птици. В подобни случаи обаче преброяването не е изчерпателно статистическо наблюдение и се провежда по съвсем други методи и схеми. Подобни индиректни методи за оценка вместо истинско преброяване не са съвсем чужди на демографската и социалната статистика, тъй като в отделни райони на Андите и Амазония. както и на други места в Африка и Азия засега е невъзможно да се проведе изчерпателно статистическо наблюдение и непосредствено да се установи броят и съставът на жителите по някои труднодостъпни места.

Текуща статистическа отчетност и регистри

Друг традиционен източник на информация за социалната статистика е текущата отчетност и различните регистратури. Повечето от тях са възникнали във връзка с фискални цели и събиране на данъци. Данните от преброяванията често са формирали данъчни регистри, дори книгата по вписванията на Уилям Завоевателя от 1086 г. прилича повече на такава постоянно действаща отчетност. От данъчните регистри на отоманската империя може да се почерпи информация за упадъка на редица селища в България през XV и XVI век. Църковните регистри от Средните векове в Западна Европа често са ценен източник на данни за демографските процеси по онова време.

По седмични данни за умрелите в Лондон (1532 г.) Джон Граунт (1620-1674) успява да направи задълбочен анализ на смъртност­та в известния си труд4 „Естествени и политически наблюдения върху актовете за смърт" (1662 г.). През този период и на други места се забелязва по-системно събиране на данни за браковете, ражданията, кръщенетата и умрелите, което представлява своеобразно начало на текущата демографска статистическа регистрация. Във Франция това става още през 1529 г.

Най-старият църковен регистър в Швеция датира от 1571 г., но чак в 1608 г. се поставя началото на църковните регистри в национален мащаб и през седемнадесети век това става масова практика на местните свещеници (установена с разпореждане на църквата от 1686 г.). През 1748 г. шведският парламент приема закон за регистъра на населението и местните свещеници започват да изпълняват граждански задължения по предоставяне на събраните данни за населението (ражданията, смъртта и женитбите) на съответните служби. Така постепенно се оформя и регистърът на населението, който всъщност в днешно време представлява данъчния регистър на физическите лица в Швеция. Състои се от персонални записи за всяко отделно лице, съдържащи личния идентификационен номер (аналогичен на нашето ЕГН), имената, място на раждането и информация за местоживеенето, гражданското състояние, родителите, децата и подобни, дори и къде е погребано лицето, в случай че е умряло. От 1960 г. шведският регистър за населението е изцяло компютризиран и към днешна дата представлява разгърната информационна мрежа, обхващаща всички свои поделения в реално време.

Регистрите на населението със своя широк обхват и дълбока функционалност са характерни повече за скандинавските държави, като този в Швеция често се сочи за образец. И в други държави са създадени подобни регистри, в т.ч. и у нас – т.нар. ЕСГРАОН (Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението)5. В САЩ съществува регистър на социалното осигуряване, който наподобява регистъра на населението, но има значително по-ограничено значение. Регистърът на населението в Сингапур също се смята за доста успешен6. В Германия, Франция, Швейцария и Италия е поставено началото на изграждане на регистри на населението. В Холандия конституцията забранява такъв регистър, тъй като по време на нацистката окупация съществуващият тогава регистър на населението е бил използван за масови арести. Но това не пречи да бъде създаден регистър на пощенските адреси, с който да се свързват живеещите на отделните адреси лица. В бъдеще може да се очаква практиката в ЕС и САЩ по развитие на регистри на населението да се разшири във връзка с документите за самоличност, включващи дори биометрични показатели за бърза и безспорна идентификация.

Регистърът на населението в Швеция, както и подобните в други страни, е административен регистър. В развитите страни съществуват редица други административни регистри като: здравните, на образованието, на социалното осигуряване, за работните места, заетостта и безработицата, за бизнеса и търговската регистрация (като съдебната регистрация на формите и БУЛСТАТ у нас), регистър на юридическите лица, регистър на адресите и адресната регистрация, данъчни, банкови, кредитни осигурителни регистри, полицейски регистри, регистри на транспортните средства, на недвижимите имоти, на археологическите и културните паметници, на селскостопанските земи, на книгите и изданията7 и много други. Да не говорим за телефонния указател или за интернет, където всеки участник се идентифицира със своя IP номер. Голяма част от различните картотеки и кадастри са административни регистри, опиращи се на съответна нормативна уредба и множество съпътстващи класификатори и номенклатури, служещи за правилното наблюдение и управление на определени процеси.

Административните регистри, дори и когато са на държавата, по принцип не са публични, а някои от тях дори попадат под строгите изисквания на закони за защита на информацията, вкл. и личните данни. В Дания например регистърът на населението е съвсем недостъпен за публиката. В Швеция доскоро отделните лица имаха пълен достъп до записа за тях, но не бе позволено да получават каквато и да е информация за други лица. След реформата на регистъра8 от 1991 г. вече е възможно да се публикува информация за данъчните задължения на всеки и перспективата е административните регистри да стават по-открити и да подлежат на някакъв по-широк обществен контрол. Това не пречи обаче и сега данните от тях да се обобщават, да се извличат справки и сводки, и доколкото позволява нормативната уредба да се довеждат до знанието на обществеността. Така административните регистри служат индиректно и за статистически и други публични цели. В това отношение се забелязва една съвременна тенденция с включването на мултимедийни елементи и превръщането на регистрите в графични информационни системи. Туристическият сектор се очертава като крупен потребител на подобна информация.

Административните регистри нямат статистическо предназначение, но данните от тях могат да се трансформират в статистически регистри с големи подробности. В Швеция отдавна е възприета подобна практика. Отделните записи от регистъра на населението се преработват така, че да се заличи идентификацията на отделните лица, но да останат демографските признаци наред с някои други показатели, свързани с доходите и данъците, и получените по такъв начин файлове с анонимни записи се предоставят на държавния статистически орган (Statistiska Centralbyrån, http://www.scb.se). В близкото минало тази процедура се извършваше два пъти месечно, а сега - ежедневно. Все едно че всеки ден се прави преброяване на населението, като всичко става съвсем задочно и, разбира се, напълно автоматизирано. Едновременно с това регистърът позволява текуща отчетност по основните демографски процеси: раждаемостта, смъртността, браковете, развитието на семействата и механичното движение.

Американската статистика пък компилира подобни регистри от данните от преброяванията, както и от други информационни източници. Тази информация е доста търсена от университети, различни изследователски и консултантски организации, инвестиционни банки и др.

Регистърът на населението в Швеция, както и в останалите скандинавски държави, служи като гръбнак и свързващо звено за повечето информационни системи за човешките ресурси. Чрез него се осъществява информационен обмен между останалите регистри и се постига сравнително интегрирана система на социалната и демографската статистика. Например здравното досие на пациентите, вкл. епикризите, става достъпно във всяка клиника и не представлява проблем от дистанция да се научи историята на различните заболявания. Така се постига текущо определяне на епидемиологичния профил на населението в максимални подробности, отмерването на здравните рискове и своевременно планиране на определени действия в здравеопазването и здравното осигуряване. Чрез регистъра на населението се установява връзката между работните места, длъжностните характеристики, заетостта и заявките в бюрата по труда, между обучаваните и техните обучаващи в системата на образованието, между недвижимите имоти и собствениците им, между транспортните средства и техните водачи, корабите и екипажите им и др. От техническа гледна точка регистрите на населението представляват определена подсистема в мрежа от взаимно свързани бази данни, като комуникациите вече изцяло са в интернет и транзакциите с информация за новите събития се разпространяват в мрежата без закъснение.

Един по-внимателен поглед върху регистрите показва, че най-съществе­на­та им част е точното и своевременно „улавяне" на всички промени в статуквото на обхванатите единици и актуализацията на съответните записи. Регистрите на населението например непрекъснато се актуализират на база текущата статистическа отчетност по раждаемостта, смъртността, брачността, бракоразводите и механичното движение. Използването на актовете за раждане, кръщелните свидетелства и актовете за смърт като първична документация за статистическо наблюдение на естественото движение на населението отдавна се използва в развитите страни и е известно като vital statistics дори и там където няма регистър на населението9. Аналогично се извлича информация от брачните свидетелства и бракоразводните дела, за да се актуализира семейното положение в регистъра. По-проблематично е отразяването на механичното движение както на вътрешната, така и на външната миграция. Във времето на свободно движение на хората е трудно да се очаква, че регистрите на населението биха могли да бъдат съвсем в крак с този процес. В това отношение дори и шведският регистър е подложен на сериозно изпитание.

По подобен начин функционират регистрите на заетостта, тясно свързани с регистрите на безработните и регистрите на работните места, вкл. и длъжностните характеристики. Всяка промяна по върховете на този своеобразен триъгълник се отразява и в останалите две подсистеми и така се поддържа непре­къс­нат информационен баланс. Регистрите на заетостта, здравеопазва­нето, образованието и всички останали, засягащи човешките ресурси, са тясно свързани с регистъра на населението, от който се получават транзакции за всяко демографско събитие, и така плътно следват развитието в основната съвкупност и са в пълна съгласуваност помежду си.

Подобна интегрираност на различните регистри позволява текущо да се получава баланс на отделните съвкупности и да се води статистическа отчетност на наличностите във всеки отделен момент по отделни признаци, категории и групи. Регистрите за населението се актуализират периодично с добавяне на живородените и имигрантите и приспадане на умрелите и емигрантите. Всъщност такова своеобразно счетоводство се извършва много по-подробно по единични възрасти, отделно за двата пола, с отчитане на развитието на семействата и евентуални промени в семейното положение и често по отделните региони на страната. Целта е да се обхване целият възпроизводствен процес на населението с всичките му аспекти. У нас практиката по текуща калкулация на възрастовите групи на населението е въведена след Втората световна война и е известна като метод на придвижване на възрастовите групи. Преди това броят на населението между отделните преброявания се е определял само като ориентировъчна величина с аритметична интерполация на данните от преброяванията10. Националният статистически институт публикува съответните годишни данни в специализираната публикация за населението.

Възможността да се води статистическа отчетност на наличностите във всеки отделен момент, да се разполага с динамични данни за социалните процеси в тяхното възпроизводство е солидна база и за съставяне на прогнозни варианти за бъдещото развитие на населението, за заетостта и безработицата, за капацитета на образованието и здравеопазването, за оценката на разходите в тези отрасли и т.н.

Регистрите също са с изчерпателен обхват както преброяванията, но съществената разлика е, че при първите се регистрират събитията, които се случват, докато при преброяванията обект на наблюдение са самите населения. По този начин регистрите акумулират информация за развитието на отделните процеси, докато преброяванията генерират информационна картина на положението на дадена дата, т.нар. критичен момент на преброяването, и може да се охарактеризират с известна статичност. Съществуват обаче и много допирни точки между тези два вида информационни източници и много общи черти. При планирането на преброяванията на населенията обикновено се изхожда от данните от регистъра на населението или ако няма такъв – от регистъра на адресите, на дворните места или някакъв друг помощен информационен масив. От своя страна резултатите от преброяванията обикновено служат за верификация на регистрите и особено на регистъра на населението, каквато е например шведската практика. Както вече се отбеляза, основната функция на преброяванията в Швеция, а и в другите скандинавски държави, се очертава да бъде тъкмо верифициращата, докато по същество информацията за населението и жилищата се получава текущо от съответните регистри.

Статичността в преброяванията може отчасти да се разсее с включването на въпроси както за настоящо, така и относно предходно местоживеене, предходно семейно положение или предходен трудов статут, примерно шест месеца или една година по-рано. Събраната при такъв дизайн информация би имала динамичен характер и би позволила по-ясно да се напипат съществените тенденции в развитието, което е основната познавателна функция и на регист­ри­те. Включването на подобни панелни въпроси скъсява дистанцията между преброяванията и регистрите.



Репрезентативни статистически наблюдения

Тези статистически източници са дело на двадесети век, макар че и преди това Адолф Кетле е предвиждал11 подобна възможност за изучаване на социалните процеси. Като едно от първите практически проведени репрезентативни статистически наблюдения се сочи12 това на Оскар Андерсон по време на експедицията му през 1915 г. в Централна Азия за изучаване на селското стопанство. Оскар Андерсон е свързан и с развитието и на българската статистика. Живял е в България през периода 1924–1940 г., бил е професор в икономическия университет във Варна и в Софийския университет, директор на Статистическия институт за стопански проучвания, инициатор е на репрезентативното наблюдение по време на преброяването на населението у нас през 1926 г., както и на серия проучвания в селското стопанство в България през тридесетте години на миналия век13.

Механизмът на репрезентативните статистически наблюдения може да се обясни с две думи: наблюдава се само една малка част от генералната съвкупност, т.нар. извадка, и от събраната информация се правят преценки и изводи, засягащи цялото като обект на изучаването. Философията, логиката, статистиката и математиката на репрезентативните статистически наблюдения обаче са доста по-сложни. Извадката би трябвало да бъде излъчена непред­на­мерено, с максимална обективност, така че да се постигне представителност (репрезентативност) на получените данни и да осигури съответна възможност за обосновано екстраполиране и обобщаване на извлечената информация като валидна за цялата генерална съвкупност. Може да звучи изненадващо, че при най-авторитетните репрезентативни проучвания обемът на извадките представлява далече под 1 % от размера на генералната съвкупност (често около едно-две на хиляда), и това се оказва съвсем достатъчно за постигане на желаната репрезентативност14.

Възможността обемът на извадката да бъде относително малък в сравнение с генералната съвкупност се обяснява в теорията на репрезентативните наблюдения и е централен въпрос въобще в статистиката. Ежедневната логика обаче подсказва, че колкото по-голяма е извадката, толкова по-репрезентатив­на би трябвало да бъде. Максимално голяма извадка би покривала цялата генерална съвкупност, би се получила стопроцентова представителност и проучването би се превърнало в нещо като изчерпателно преброяване. Особеното в такова мисловно построение на постепенно уголемяване на извадките обаче е, че всяко следващо повишаване на обема би показало все по-малка печалба в представителността, нещо наподобяващо известния закон за намаляващата се възвръщаемост15 в икономическата теория. Така че прекаленото увеличаване обема на извадките фактически би представлявало повече преразход, отколкото повишаване на достоверността и надеждността на резултатите, което трудно би се оправдало в практиката.

Генезисът на репрезентативните наблюдения безспорно е свързан с опита и първообразът му може да се търси примерно в т.нар метод на пробите и грешките. По-скоро обаче ключът е в осмислянето и теоретизирането на опита, което всъщност е неразделна и вероятно най-висшата част от самия опит. Елементи на репрезентативни наблюдения може да се открият в области далече от статистиката. Географските карти например трябва да бъдат репрезентативни на съответната територия и колкото по-подробен е мащабът, толкова по-репре­зен­тативни (с това и по-инфор­ма­тивни) са картите. Снимките в документите за самоличност са репрезентативни за собствениците им, което е тяхното основно и единствено предназначение. Собственоръчно направеният подпис е репрезентативен за неговия собственик. Основното изискване към политическите избори е да бъдат представителни, т.е. репрезентативни, и избраните примерно в парламента да отговарят най-плътно на желанията на избирателите16. Често разчитаме с един поглед през прозореца да се уверим дали скоро ще вали навън, макар и да сме предупредени, че времето е променливо. Ами готвачът, който от време на време пробва с лъжица дали е станала гозбата, нима не провежда типично репрезентативно изучаване! Преди всяка проба той внимателно разбърква тенджерата, за да бъде получената извадка достатъчно непреднамерена, нетенденциозна и обективна и да се окаже максимално близка по съдържание (т.е. да бъде представителна, репрезентативна) до генералната съвкупност и да не се подлъже майсторът в преценката си.

Методът на извадките в по-статистически смисъл може да се открие и при контрола на качеството на продукцията, където просто е нецелесъобразно или неикономично, а често и съвсем невъзможно щателно проучване на всяка единица. Митническият и данъчният контрол често се осъществяват на принципа на репрезентативните наблюдения, като се използват и странични индикации и друга допълнителна информация. Преброяването на дивите животни или оценката на рибното богатство в даден воден басейн не биха могли да се постигнат иначе освен по репрезентативния метод, с извадки, макар че в подобни случаи често се използва терминът „преброяване”.

Репрезентативните наблюдения в статистиката и социологията се срещат в различни форми и варианти. Ако трябва да се очертае някакъв спектър, би могло да се каже, че в единия край се намират инцидентни сондажи на общественото мнение, експресни анкети и запитвания на случайно срещнати хора по улиците, телефонни интервюта, т.нар. екзит полове17 по време на избори и подобни. Това са олекотени проучвания с основна цел много бързо и на ниска цена да се получат някакви резултати без претенция за особена точност.

В другия край са мащабни постоянно действащи репрезентативни наблюдения като статистическите изучвания на икономиката на семействата и домакинствата, на заетостта и безработицата, на доходите, потреблението и потребителските разходи, на условията за живот, работното време и оползотворяване на свободното време и др. Те са характерни с многостранност, с изучаване на няколко взаимно свързани пласта в обществения живот, представляват наблюдения с комплициран дизайн и деликатен механизъм на действие. Такива репрезентативни наблюдения са тежката артилерия на статистиката и социологията.

По средата на този обширен и пъстър спектър би могло да се открие многообразие от различни повече или по-малко системни социологически и икономически проучвания на населението.

При проектирането на репрезентативните проучвания често се изхожда от данните от изчерпателни наблюдения като преброявания и регистратури. Телефонният указател като регистър на телефонните постове се оказва настолна книга за формиране на извадката при експресните интервюта. Самото преброяване на населението и жилищата често е в пакет със серия съпътстващи репрезентативни проучвания. У нас например статистическото изучаване на раждаемостта и ежедневните трудови пътувания представляваха репрезентативно наблюдение в рамките на поредното преброяване на населението. Интересна еволюция претърпява преброяването на населението и жилищата в САЩ. Предстои да отпадне т. нар. дълъг формуляр (long form), който и без друго е на репрезентативен принцип (получава се от 17 % от домакинствата), и да се замести от специализирано постояннодействащо репрезентативно изучаване - American Community Survey.

Често методът на извадковите наблюдения се използва за проверка на точността и пълнотата на преброяванията. Така например при преброяването на заетите и безработните в САЩ през ноември 1937 г. са установени 7,8 милиона напълно и 3,2 млн. частично безработни, но контролното репрезентативно наблюдение (известното Enumerative Check Census) с директно интервю на лицата в извадката разкрива фактически 11,0 млн. напълно и 5,5 млн. частично безработни и показва в каква степен би могъл да страда обхватът на традиционните изчерпателни преброявания. Ефектът от това наблюдение е толкова голям сред обществеността и масмедиите, че репрезентативните наблюдения бързо се утвърждават като постоянна практика в американската държавна статистика.

Срещат се и пробни проучвания, своеобразни репетиции, т.нар. пилотни преброявания, които не са друго освен умален извадков модел на предстоящото мащабно мероприятие по изчерпателното преброяване на населението и жилищата, с цел на практика да се проверят всички механизми и процедури. Избират се едно-две населени места, като достатъчно репрезентативни (като Елин Пелин, Сливница, Правец или Ихтиман, каквато е българската практика) и се подлага на проверка целият механизъм на преброяването, при това не непременно на цялата територия на избраните селища.

Подборът на единиците в извадките често се свързва с лотарийни механиз­ми като тотото например. В играта „6 от 49" извадката се формира от случайно избрани шест топки, като всичките четиридесет и девет имат абсолютно еднакъв шанс да попаднат в извадката при отделния тираж. Вярно, че с попълването на извад­ка­та този шанс постепенно намалява, тъй като остават все по-мал­ко свободни места, но въпреки това кандидатите продължават да имат еднакви изгледи да се окажат избрани. Такъв лотариен метод на подбор води до т.нар. проста случайна извадка и е в основата на репрезентативните проучвания, макар и не съвсем в подобна опростена форма. Лотарийният метод на подбор притежава редица предимства. Единиците в генералната съвкупност са равнопоставени, няма никаква предварителна селекция или дискриминация, механизмът е съвсем обективен и резултатът е напълно достоверен. В миналото за целите на подбора на единици в извадките при репрезентативните проучвания често са били използвани механични устройства, подобни на това при тотото и лотариите, по-късно са съставени и използвани таблици от случайни числа, напоследък обаче се налага компютърът, с чиято помощ перфектно може да се имитира всякакъв механизъм на случаен подбор.

Случайният подбор може да се реализира и с други алгоритми. При телефонните интервюта например често се практикува следният модел на т.нар. систематичен подбор. За целта се използва телефонният указател като списък на единиците от генералната съвкупност. По някакъв (случаен) начин се подбира първата единица и се определя стъпката напред в списъка. Втората единица се намира, като се сборува номерът на първата единица плюс стъпката. Третата е с още една стъпка напред и т.н. Ако в един момент се окаже, че номерът на поредно избраната единица надхвърля списъка, от този номер просто се приспада обемът на генералната съвкупност и се продължава някъде от началото на списъка. Методът на систематичния подбор импонира със своята простота, но не винаги е за предпочитане пред напълно случайния лотариен подбор18.

Случайността играе важна роля при репрезентативните проучвания, но в лотарийния подбор, а и във всеки подобен метод за формиране на извадката, се съзира един съществен конструктивен дефект. За генералните съвкупности в социалната статистика обикновено се знае доста, много преди да е проектирано наблюдението. Знае се например, че има някои съществени разлики в начина на живот на градското и селското население. У нас градското население е около две трети от цялото и една напълно случайна извадка би възпроизвела този относителен дял (макар и само като сред­на величина, благодарение на законите за големите числа). По отношение размера и структурата на населението лотарийна извадка в случая би била максимално репрезентативна, но ако се изучават доходите, потреблението и цените на дребно, ситуацията би била коренно различна. Доходите в градовете са от многообразни източници и диференциацията в размера им е значителна. В селата има по-скоро сходство в размера на доходите, някаква уравниловка, а и доходите в голямата си част са натурални и не преминават през пазара и паричното обръщение. Така че репрезентативната извадка за доходите, потреблението и цените на дребно по-скоро би трябвало да съдържа доста по-голяма част градско население - непропорционално по-голя­ма, отколкото е в генералната съвкупност. Нищо чудно, че при изучаването на потребителските цени извадките се правят само сред градското население, още повече че магазинната мрежа в селата е доста оскъдна и едва ли на нея може да се разчита за постигане на по-висока репрезентативност, а и разноските по наблюдението в селата по-трудно биха се оправдали. Обратно, при изучаване на безработицата у нас може да се очаква, че делът на селското население и малките градове в извадката би трябвало да бъде повече. И това сигурно би било така, ако причините за безработицата в тези селища са разнообразни и изучвания феномен е с много аспекти.

Генералните съвкупности в социалната статистика са относително добре познати и основната цел на репрезентативните наблюдения в тази област е да добавят, попълнят и актуализират информацията за тях. В това отношение обектите на наблюдение съществено се различават от топките при тотото, билетите в лотариите и други подобни. Известно е, че населението е хетерогенна съвкупност не само по пол и възраст, по семейно положение, образование, трудов и социален статус, по доходи и редица социално-икономически, етнически, религиозни и други признаци, с повече или по-малко социално съдържание. Игнорирането на цялата тази информация при лотарийния подбор неизбежно би било в значителен ущърб на репрезентативността на извадките и достоверността и надеждността на резултатите. Умението да се открива спецификата на отделните групи от населението и да се използва наличната информация за различните слоеве от обществото е показателно за професионализма при проектирането на репрезентативните наблюдения в социалната статистика.

В статистическата теория са разработени различни методи и модели на извадките, така че максимално да се оползотворява наличната информация за генералните съвкупности още във фазата на проектиране на репрезентативното проучване. Широко се използва методът на стратификацията, при който генералната съвкупност се разглежда като хетерогенна и съставена от различни групи и слоеве (страти). При такава конструкция е желателно да е налице почертано различие между отделните страти, което би трябвало да е основание за тяхното обособяване. Стратите се определят по редица демографски, икономически, социални и други признаци, като максимално се използва предварителната информация, обикновено от предходните преброявания, текущата регистрация или други наблюдения.

Обратно, в рамките на отделните страти се очаква да има определена хомогенност, техните единици да са повече сходни и да приличат на топките в урната на тотото. Това е по-солидна основа за прилагане на напълно случаен лотариен подбор в отделните страти. Общата извадка се получава като сбор от извадките в отделните страти и така се явява стратифицирана извадка.

В американското постояннодействащо репрезентативно статистическо наблюдение на населението Current Population Survey стратите се определят така, че стандартното отклонение за коефициента на безработица в отделните слоеве да не надхвърля 8 % от средното ниво на безработица в страната и по този начин се постига търсената хомогенност. В резултат на такъв строг критерий се оказва, че за редица щати (като Флорида, Ню Йорк, Калифорния и Тексас) стандартното отклонение на коефициента за безработица е дори под 4 %.

Друг практикуван метод за формиране на извадките е т.нар. многостепенен подбор. При него генералната съвкупност също се разслоява или районира подобно на стратификацията и така се образува някаква мрежа от части, секции и сегменти, често наричани гнезда (у нас това са преброителните участъци съгласно схемата на последното преброяване на населението и жилищата). Извадката обаче се прави на няколко етапа (степени). Като първа степен от мрежата се излъчва извадка от гнезда, което обикновено се осъществява след някаква стратификация, примерно на градски и селски гнезда. От така селекционираните гнезда като втора степен се извлича извадка примерно от улици или направо адреси. От всеки адрес се подбират едно или няколко лица, семейства или домакинства, на които се предоставя анкетната карта за попълване. Това в случая е третата и последна степен, но би могло многостепенният подбор да бъде и по-продъл­жи­те­­лен.

Всъщност терминът „Гнезда” е възникнал и се среща най-често при едностепенния подбор, най-простият вариант на този метод. При него след подбора на гнездата се извършва изчерпателно наблюдение на единиците в него и фактически няма последващ подбор като втора степен. Едностепенният гнездови подбор е изобретен най-рано, още в първата половина на двадесети век. Ефективността на този метод се дължи на редица фактори и условия, между които и фактът, че първоначалният списък на единиците за анкетиране на практика никога не е актуален и процентът на ненамерените и неотговорилите би могъл да се окаже толкова висок, че катастрофално да снижи репрезентативността и да подрони надеждността и достоверността на проучването. Докато списъкът на адреси, квартали, райони, селища, землища и т.н. е винаги по-стабилен и често е за предпочитане като изходен пункт за репрезентативни наблюдения.

Разликата между многостепенния и стратифицирания подбор е, че при стратифицирания в един ход се осъществява окончателната селекция на извадката, макар и диференцирано по отделните слоеве, и се получават единиците за анкетиране. При многостепенния подбор на различните степени се излъчват единици от различно естество: при първата степен това може да бъдат някакви райони, участъци, гнезда и подобни, при втората – обикновено улици, адреси или жилища, при третата – вече окончателните единици за анкетиране, примерно домакинствата, семействата или отделните лица. На практика обаче многостепенният подбор е винаги в съчетание с някаква стратификация, което е най-често срещаният хибриден дизайн на репрезентативните статистически проучвания в социалната област. Обикновено гнездата са стратифицирани по териториален признак, което е довело и до специфичната терминология при многостепенния или гнездови подбор.

По-особен дизайн на репрезентативните статистически наблюдения се среща при панелните проучвания. При тях информацията се събира от извадката два пъти на период примерно след шест месеца. Основната цел на подобни статистически наблюдения е да се установи динамиката в дадена област, тенденциите в процесите и да се хвърли светлина върху бъдещото развитие. Миграционните процеси, трудовата мобилност, заетостта и безработицата често са предмет на такива проучвания. Основният проблем при панелните проучвания е, че доста единици от първоначалната извадка може по ред причини да не бъдат намерени за повторно анкетиране. И за да се запълнят тези празноти се налага някакво заместване и подменяне с еднотипни или сходни единици и формиране на определен резерв за извадките, без това да бъде в сериозен ущърб за представителността на получените резултати. Подобни проблеми се срещат и при останалите репрезентативни наблюдения. Процентът на ненамерените или неотговорилите може да се окаже доста висок и да се хвърли сянка от съмнение върху получените резултати. Така например при американското Current Population Survey през 2001 г. в извадката са предвидени 72 000 жилища, но само в около 60 000 се оказва възможно анкетиране, останалите са се оказали временно или постоянно необитавани, трансформирани за нежилищни нужди или просто разрушени. От намерените 60 000 обаче в около 7,5 % анкетирането е било неуспешно по различни причини – временно отсъствие, значителни непълноти в отговорите или отказ от сътрудничество.

Тези проблеми стоят още по-остро пред периодичните и постояннодействащите репрезентативните наблюдения. При такива проучвания анкетираните попълват своебразни дневници в продължение на няколко седмици и подобна отегчителна операция не би трябвало да продължава прекалено дълго, за да не се получат изкривявания в информацията и да се размие достоверността на събраните данни. От друга страна, анкетирането не трябва да бъде съвсем инцидентно и краткотрайно, за да не се загуби от репрезентативността поради несистемност. Така че се налага някакъв компромис или по-скоро намиране на оптимум в продължителността на престой на единиците в извадката. Във връзка с решаването на подобни проблеми е възникнал методът на ротационните извадки (rolling samples) с периодично подменяне на единиците под наблюдение, което представлява доста сложен и нелек за управление дизайн. Това е едно от големите изобретения в теорията на репрезентативните проучвания, което дължим на Лесли Киш19. Ротационните извадки са най-разпрост­ра­нени в американската и канадската статистика. Като примери може да се посочат Current Population Survey и сравнително новото American Community Survey.

Теорията и практиката на репрезентативните проучвания е комплицирана статистическа материя. Импониращият със своята простота метод на систематичния подбор се оказва всъщност вариант на стратифицирания подбор. Генералната съвкупност може да се разглежда като съставена от сегменти - слоеве с еднаква големина, и от всеки слой се избира първата по списъка единица. Може да се мисли и за някакъв рандомизиран подбор в слоевете, не непременно първата единица или някоя друга предопределена, а по случаен начин да се подбира един представител от всяка страта. Друг поглед върху систематичния подбор може да разкрие, че всъщност става дума за специален и много прост двустепенен подбор. Генералната съвкупност е разделена на серии от единици, намиращи се съгласно списъка на еднакви разстояния помежду си. Като първа степен селекцията се състои в избора на една от сериите. Втората степен е тривиална, тъй като подборът на единици в отделната серия вече е предопределен.

Заключение

Може да се предполага, че разнообразието от информационни източници би оставило някакъв отпечатък върху цялата социална статистика, биха се оформили отделни направления и сектори с по-ярка специфика и определена самостоятелност. Съдейки по крайните резултати, по продукта на социалната статистика, трудно може да се открият такива. Това, което обществото получава от социалната статистика, е широка гама информация, варираща от задълбочени анализи с безспорна научна стойност и интригуващи прогностични разчети до лаконични съобщения и журналистически коментари, подкрепени със статистически данни и друг фактически материал, обикновено във формата на таблици и графични изображения. Трудно се открива в статистическите подходи, методи и инструменти някаква диференциация и специализация, породени от спецификата на отделните източници на информация, макар че това е разбираемо повече за професионалния статистик. По всичко личи, че съществува някаква центростремителна сила, която не позволява фрагментиране на социалната статистика, колкото и пъстра и разнообразна да бъде.

Да вземем например изчерпателните статистически наблюдения, по-кон­крет­но преброяването на населението и жилищата. Поради изчерпателността на подобни статистически наблюдения може да се остане с впечатление, че няма място за проблема по репрезентативността, характерен за извадковите проучвания. Дали обаче това е така? Ако ценността на събраната информация от преброяванията се свежда само до установяване на статуквото към определена дата (и то веднъж на десет години, каквато е практиката по света), ползата от провеждането им би била доста ограничена. Преброяванията на населението и жилищата служат да генерират информация и за миналото на процесите, да се установи как са се сложили нещата, как се е формирало статуквото, да се разкрие какви тенденции са се зародили, в каква посока и с каква сила действат и колко трайни са те. Това от своя страна би спомогнало да се хвърли светлина и върху бъдещето. Да се оцени в каква степен демографските процеси например биха се отразили върху заетостта и икономиката в страната по отрасли и региони, как системата на социалното осигуряване би понесла непрекъснатото и задълбочаващото се стареене на населението и увеличаващия се дял на възрастните при непрекстанно намаляващия се дял на младите, в каква посока трябва да се развива здравеопазването и образованието за да се посрещнат новите предизвикателства и т.н. Излиза, че преброяването като моментна снимка на процесите е всъщност извадка, но не в пространството, а във времето. В случая генералната съвкупност са изучваните процеси в техния собствен ход и присъщата им протяженост, с очерталите се траектории и темпове. И по информацията от извадката трябва да се оцени цялата тази съвкупност, да се определят основните черти и най-характерните особености в движението за един по-продължителен период, вкл. и изработването на надеждни и достоверни прогнози.

Разбира се, преброяването на населението и жилищата само за себе си не би могло да отговори на такава серия амбициозни въпроси, но в съчетание и комбинация с текущата отчетност, регистрите и репрезентативните проучвания е солиден информационен фундамент за напредъка в производството и разпространението на социалната информация.



1 200 Years of the Census, London: Office for National Statistics, 2001.

2 Възможно е да има връзка на англ. дума census с галската senchus. Коренът обаче е в латинския и е свързан с думата censor - избрана личност (обикновено двама с мандат от година и половина) с широки пълномощия и власт в Римската република и главна роля при преброяването на населението.

3 Повече за това ново статистическо наблюдение в: http://www.census.gov/acs/www/.

4 Graunt, J., Natural and Political Observations on the Bills of Mortality, London, 1662.

5 ЕСГРАОН бе създадена през 1977 г. с постановление № 15 на МС. Бяха анкетирани всички български граждани. За всяко лице бе съставен Личен регистрационен картон (ЛРК). Съгласно чл.25 от Закона за гражданската регистрация ЛРК може да съдържа следните данни: Единен граждански номер (ЕГН), име, псевдоним, пол, дата на раждане, гражданство, място на раждане, акт за раждане, постоянен адрес, настоящ адрес, семейно положение, акт за сключен брак, съпруг/а, съдебно решение за развод, деца, майка, баща, братя/сестри, документ за самоличност, правни ограничения, починал. Съдържанието на ЕГН е обяснено на http://www.grao.government.bg/esgraon.html.

6 Caribbean Community Secretariat,Twenty-Eighth Meeting of the Standing Committee of Caribbean Statisticians, SCCS/2003/28/16, 2003.

7 Класически пример е каталогът на библиотеката на Американския конгрес. През 1972 г. се въведе международният регистър на книгите с идентификационен номер (ISBN) за всяко издание, състоящ се от десет цифри. Този формат се оказа твърде тесен и от 2005 г. се премина към тринадесетцифров код по модел на европейската система EAN (European Article Numbering), като старите ISBN номера получават префикс 978 и се модифицира последният контролен знак.

8 С която църквата вече е освободена от задължението по регистъра на населението, а всеки жител е длъжен да подава необходимата информация в съответните служби в посочения срок.

9 С "Височайший указ" от 8.Х.1880 г. се постановява в България да се въведе от 1 януари 1881г. регистрация на ражданията, женитбите и умиранията.

10 Сугарев, З., Демографска статистика, С., Наука и изкуство, 1975.

11 Quetelet, А., Sur l'homme et le developpement de ses facultés, essai d'une physique sociale, 1835.

12 Johnson, N., S. Kotz, Leading personalities in Statistical Sciences, New York: John Wiley and Sons, 176-178, 1998.

13 В своята лекция при получването на Нобеловата награда на 17 юни 1970 г. Рагнар Фриш посочва Андерсон като една от водещите фигури в съвременната икономичска мисъл.

14 При американското постояннодействащо наблюдение на населението Current Population Survey в извадката се обхващат фактически около 60 000 домакинства при население на САЩ близо 300 млн. Така в извадката попадат около 112 000 лица на възраст 16 и повече години. Вж Current Population Survey, Technical Paper 63RV: Design and Methodology (2002). Съвместно издание на U.S. Department of Labor, Bureau of Labor Statistics и U.S. Department of Commerce, U.S. Census Bureau.

15 Този забележителен закон (Law of Diminishing (Marginal) Returns) е описан за пръв път от Тюрго и е споменат от Томас Малтус в труда му Essay on the Principle of Population (1798). Впоследствие става крайъгълен камък в редица модерни икономически теории, свързани с имената на Алфред Маршал, Леон Валрас и др.

16 Във връзка с това може да се припомни дискусията доколко системата на Д'Онт за преразпределение на мандатите в Народното събрание у нас не е в нарушение на този принцип.

17 От англ. exit poll, което е придобило гражданственост и в модерния български език.

18 Темата е блестящо развита в работите на Кокрън, Йейтс, Медоу и др. Вж. Кокрен, Методы выборочного исследования, М., Статистика, 1976.

19 Fellegy, I., (2002) Remembering Leslie Kish, International Statistical Institute Newsletter, Volume 25, No. 73, Statistics Canada (2004). Survey methodology, vol. 30, No. 02, Cat. 12-001-XPB.


Каталог: alternativi -> br6
alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
alternativi -> Практико-приложна конференция
br6 -> Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус сред възрастното население на страни от Европа
br6 -> Алсадег Амхамед Милад унсс, докторант в катедра „Агробизнес”
br6 -> Държавната намеса в икономиката в търсене на Алтернативи проф д. ик н. Пеню Михайлов
br6 -> Пета международна конференция „Логистиката в променящия се свят теория, практика, обучение”
br6 -> Конституиращи елементи в научноизследователския процес Проф д. ик н. Пано Лулански


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница