У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност:
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ Преподавател: гл. ас. д-р . Момчил Емилов Христов
Асистент: гл. ас. д-р Мила Петрова Минева
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
30
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
20
|
Научно есе
|
10
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
60
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
активно участие или поне разбиране на аргументите в дискусиите на семинарните занимания и лекциите
|
20%
| -
| колоквиум две контролни работи в часовете за семинарна работа, като последното контролно е в края на семестъра |
30%
| -
| писмен изпит
Писменият изпит се състои от три части: разработване на тема от конспекта (основен елемент на изпита), анализ на казус и тестови въпрос по проблематиката на курса.
|
50%
|
Критерии на оценяване
|
За оценка „Отличен”
|
Задълбочено познаване на текстовете, на смисловите връзки между тях и приложимостта им за анализиране на социални проблеми. Участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения на базата на познаване на задължителните по съответната тема текстове, на техния контекст, на допълнителна литература. Получени не по-малко от 80 точки от колоквиума.
|
За оценка „Много добър”
|
Познаване на основните идеи в текстовете от задължителната литература и на техните контексти и приложимост при интерпретирането на социални проблеми. Участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения на базата на познаване на задължителните по съответната тема текстове и на допълнителна литература. Получени 70- 80 точки от колоквиума.
|
За оценка „Добър”
|
Нередовно участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения. Добро познаване на задължителните по съответната тема текстове. Получени между 60-70 точки от колоквиума.
|
За оценка „Среден”
|
Нередовно участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения и груби грешки в интерпретациите на текстовете; не умение да идентифицират социални проблеми.. Недостатъчно познаване на проблематиката на курса и на основни идеи в задължителните текстове. Получени под 60, но над 50 точки от колоквиума.
|
Бел.: Участието в работата на семинарните упражнения и лекциите се констатира чрез текущи писмени отговори на кратък въпрос от съдържанието на лекцията или на задължителния за семинарната работа текст.
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът е втора част на „въведение в социологията”. Целта му е да представи на студентите не системата на понятията на науката, а начина, по който те се интерпретират в няколко класически историко-социологически традиции. Той показва основните аналитични категории в поредица от конкретно-исторически контексти, свързани с историческото време проблематики и с големите имена на социологическата традиция – като Макс Вебер, Емил Дюркейм, Габриел Тард, Георг Зимел, Талкът Парсънс, Алфред Шютц, Ървинг Гофман, Пиер Бурдийо, Харолд Гарфинкъл, Мишел Фуко, Мишел дьо Серто, Люк Болтански, Бруно Латур, М. Кастелс и др.
|
Предварителни изисквания: |
Студентите да са положили успешно изпит по курса „Въведение в социологията”.
|
Очаквани резултати:
|
Ще познават основни идеи, автори и дебати в историята на социологията. Ще виждат връзката между науката и всекидневния свят, разликата между всекидневна и научна рационалност, между думи и понятия, между теория и изследователски данни. Ще успяват критично да проследяват преплетените отношения между социалните предмети и социалните методи, между социалните проблеми и социологическите обяснения.
|
Учебно съдържание
№
|
Тема:
|
Хора-риум
|
1
|
Дилемата социална структура – социално действие. «Позитивизмът» и «холизмът» на Емил Дюркейм. Социална интеграция и социална аномия. Интеграцията на индивидите в сакралната общност моралните правила и индивидуалните желания. Нормално и патологично. Научните категории като колективен опит.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
2
|
Социална система и системи на действие. Социалните посредници. Е. Дюркейм и Талкът Парсънс. Никлас Луман – отворените системи: системата като разлика, самоорганизация и автопоезис.Типове социални посредници, превърнати форми, фетишизъм и структури на всекидневието в работите на Карл Маркс
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
3
|
Дилемата структура – действие. Гледната точка на феноменологическата социология. „Социална система” и „жизнен свят”. Всекидневна и научна рационалност. Логика на всекидневното действие. Всекидневие и интерсубективност.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
4.
|
Етнометодологическият обрат в социологията. Противоположността „ситуирани практики – общество”. Харалд Гарфинкъл. Социологическата описуемост и ориентираните обекти. Противоположността „ситуирани практики – общество”.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
5.
|
Социална реалност, шансове на действието и социални светове. „Множеството реалности”. Алфред Шютц и „ Дон Кихот и проблемът за реалността”.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
6.
|
Логиката на практиките според рефлексивната социология на Пиер Бурдийо. „Практическият усет” - от социални правила към социални стратегии. Поле, капитал, хабитус, „логика на практиката”. Кодификация, социално пространство и символна власт. Обективиране на обективиращия субект.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
7.
|
Социално действие и типове легитимност на действието в „разбиращата социология” на Макс Вебер. Формалното рационализиране като „съдба на Запада”.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
8.
|
Социална структура, смисъл на действието и капиталистически хабитус.”. Протестантската етика и „духът на капитализма” - загадката на трансформациите.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
9.
|
Социална структура, качествена и количествена рационалност: Приложение на подхода на Макс Вебер при анализа на други типове социалност. Люк Болтански, „Новият дух на капитализма”. „Религията” на социалистическата модернизация.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
10.
|
Социална структура, всекидневни практики и идеология. Социални стратегии, социални тактики и „бракониерство” в „изобретяването на всекидневието” на Мишел дьо Серто.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
11.
|
Идеология, утопия, социално въображение. Идеологическите апарати на държавата. К. Маркс, К. Манхайм, Л. Алтюсер. Тезата за модалностите на социалните имагинерности - П. Рикьор.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
12.
|
Социална структура и социални мрежи. Предефиниране на понятието „социално” и Теорията за Дееца-Мрежа. От общество към колектив. Противоположността „утаени фактичности - безпокойни предметности”. Реасемблирането на социалното, проследяване на асоциации в „а-социологията” на Бруно Латур.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
13.
|
„Рационализация” или „рационалности” – критиката на Мишел Фуко. Власт и субективация. Индивидуализиращата власт. Специфика на отношенията на власт. Власт и управляемост. Власт и критика.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
14.
|
Глобалност и локалност на социалните практики. Мобилности, граници и поляризации. Мобилност и идентичност. „Виртуалният обрат” и общностите в мрежите. Промяна и традиция. Класическата публичност и новите медии.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
15.
|
Дигиталният ред и глобалната несгигурност. Глобалното пренареждане и системната «несигурност» на социологическите категории. Солидарност и свобода, интеграция и изключване, сигурност и «прекаритет». Рисковото общество и трансформации на политическото. Новите социални конфликти и съпротиви.
|
2 ч. л. +
2 ч. упр.
|
Конспект за изпит
Вж: Програмата. Изпитът е писмен, 4 часа. Елемент на изпита е и анализа на „социологически казус”.
Библиография
Основна:
Улрих Бек, Що е глобализация, Изд. Критика и хуманизъм, 2002, гл. 2
Зигмунт Бауман. Глобализацията и последиците за човека, София, ЛИК 1999.
Пиер Бурдийо „От правилото към стратегиите”, в: П. Бурдийо, Казани неща, Университетско издателство СУ „Св. Кл. Охридски”, 1997
Питър Бъргър, Томас. Лукман. Социалното конструиране на реалността, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996
Вебер, Макс. Генезис на западния рационализъм. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 2001.
Вебер, М.. Протестантската етика и духът на капитализма. София, Изд. „Просвета”, 2004. гл. 2
Харолд Гарфинкъл. Ориентираните обекти. Социологически проблеми, 2011, № 1-2 , с. 367 - 360
Антъни Гидънс, Социология, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2003 (гл. 21 „Социологическата теория”, с. 567 - 589)
Лиляна Деянова, съст. Антология. Социологията като шанс. Текстове. София, 2004. Задължителни текстове: Е. Дюркейм, „Дуализмът на човешката природа”; М. Вебер, „Основни социологически понятия. Социалното действие.”; Макс Вебер „Протестантската етика и духът на капитализма”; Пиер Бурдийо „Ориентири”; И. Христов „Пазар и закон”; Ж. Дельоз. „Постскриптум към обществото на контрола”.
Кольо Коев. „Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”. Социологически проблеми, №. 3, 1985.
Ивайло Дичев. Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови грании, нови форми на обитаване, С. Просвета 1999. Гл. 1, 2, 3.
Мишел дьо Серто. Изобретяването на всекидневието. Т. 1. ЛИК 1999, Общ увод и гл. 1.
Мишел Фуко. «Защо да изучаваме властта: въпросът за субекта». «Как се упражнява властта?» В: Мишел Фуко, Генеалогия на модерността, съст. и прев. Вл. Градев. Университетско издателство «Св. Климент Охридски», с. 63 – 81.
Кольо Коев. “Протестантска етика и всекидневен хабитус: загадката на трансформацията”. Социологически проблеми, кн. 3-4, 2006.
Бруно Латур, Реасемблиране на социалното, Увод, София, Изд. Изток – Запад, с. 9-33.
Мила Минева, Разкази и образи на социалистическото потребление, в Социологически проблеми, 2003, № 1-2
Пол Рикьор, Лекции за идеологията и утопията, Уводна лекция, в сп. Критика и хуманизъм, № 2.
Псатас, Дж. „Етнометодологията като феноменологичен подход в социалните науки”. Социологически проблеми, № 2, 1993.
Фотев, Г. Диалогична социология, С. 2004, ИК Изток Запад
Шютц, А. 2000.Чужденецът (съст. и превод К. Коев). ЛИК, София.
Допълнителна:
Г. Бигелоу, „И нека бъдат пазари...” В: Докато питаме, вървим. Живот след капитализма. София 2010
Ървинг Гофман. Изобретяването на Аз-а във всекидневието. С 1999
Кольо Коев. „Загадката Орак или един естествено възникнал етнометодологически експеримент”. Социологически проблеми, №1, 1985..
Наоми Клайн. Новият марков свят в Н. Клайн, Без Лого., ИК Елементи 2005
Скот Лаш. Критика на информацията. ИК Кота 2004. Увод.
Бруно Латур. Берлинският ключ. В: Антология по социология на изкуството, И. Стефанов, А. Янева, съст. 2003
Никлас Луман. Системната теория. София, ИК КХ , 2008, Увод.
Постър, Марк. Глобални медии и култура. Социологически проблеми, № 3-4/2008
Орлин Спасов. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм. Социологически проблеми, № 3-4, 2008
Надеж Рагару. Социалните орбити на «Междузвездни войни». В: Критика и хуманизъм, кн. 39, 2012
Чарлс Тейлър . Безпокойството на модерността, С.1999 Критика и хуманизъм, , стр 11 – 20
Николай Тилкиджиев. Доверието и качеството на живот като индикатори на доброто управлене. В: Публични политики, 2011, Том 2, № 2.
Момчил Христов. Фуко и либералната идея за гражданско общество, В: Kритика и хуманизъм, 2010, № 32
Постър, Марк. Глобални медии и култура. Социологически проблеми, №. 3-4/2008, с. 7- 27
La liberte par la connaisaance. Pierre Bourdieu. Sous la dir. de J. Bouveresse et D. Roche. College de France, Odile Jacob, 2004
Handbook of Social Theory. G. Ritzer, B. Smart, eds, SAGE, 2003
Peter Wagner. Liberté et discipline. Les deux crises de la modernité. Paris, Metailié, 1996
Loic Wacquant. Symbolic Power and Group Making, manuscript 2012
Дата: януари 2016 Съставили: Проф. Д-р Лиляна Деянова/
гл.ас. д-р Момчил Христов
Сподели с приятели: |
