Основни литургични средства на катехизация според св. Кирил йерусалимски гл ас. Магдалена Легкоступ



Дата11.02.2018
Размер172.71 Kb.
ОСНОВНИ ЛИТУРГИЧНИ СРЕДСТВА НА КАТЕХИЗАЦИЯ СПОРЕД СВ. КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ

гл. ас. Магдалена Легкоступ
В църковното съзнание е залегнал дълбоко педагогическият принцип, че никой не може да достигне святост, ако не бъде подпомогнат от духовно възпитание и обучение, което, като даде знания за висшето добро – Бога, да предизвика висши чувства и да укрепи волята за реализиране на добри дела. Длъжността да бъдат посветени вярващите в тайните на небесното царство била наложена на светите апостоли от самия Господ Иисус Христос, Който ги изпратил да проповядват божественото учение в целия свят.1 Светите отци и учители на Църквата, като наследници на апостолската традиция, положили изключителни педагогически усилия да преподадат на поколенията чистотата на божествените истини. Те наставлявали желаещите да приемат Кръщение с ясното съзнание, че само чрез катехизическа2 активност се осветлява умът, задълбочава се разбирането и осмислянето истините на вярата, което от своя страна импулсира към позитивни дела и трансформира радикално личността на християнина в качествено нов човек, в образ (икона) Христова.

Един от най-ярките представители на древната катехизическа традиция е св. Кирил, епископ Йерусалимски. Чрез богатата си катехизическа дейност той е опитал да систематизира най-ранната религиозна педагогика като разработил за практиката си като катехет система от огласителни и тайновъведителни слова, произнесени през 348 г.3 Поученията, съдържащи се в катехезите4 на св. Кирил Йерусалимски, имат подчертано практико-приложен характер за живота на вярващите и отговорното им въвеждане в Църквата като реални членове на Тялото Христово. Според него, катехезите, и особено мистагогичните 5, са неразривно свързани с Литургията.

За да се осъществи целта на религиозното възпитание в катехизацията, св. Кирил Йерусалимски използва разнообразни литургични средства, от които като най-важни могат да бъдат посочени следните:


  1. Кръщение;

  2. Покаяние;

  3. Евхаристия;

  4. Богослужение;

  5. Молитва;

  6. Заклинания.

Изключителното значение на Кръщението, отдадено от св. Кирил за спасението на катехумените, се наблюдава още в Прокатехеза, където той уточнява: “Велико е Кръщението, което ви предстои. То е изкупление на пленените, опрощение на греховете; смърт на греха; ново раждане за душата; одежда светла, свята; неразрушим печат, колесница към небесата, райско утешение, ходатайство за царството, дар на осиновението. 6

Чрез тайната на кръщението катехумените стават причастни на Христа (Μέτοχοι οὖν του̃ Χριστου̃ γενόμενοι), стават сходни на Сина Божий (Рим. 8: 29) - γεγόνατε του̃ Υι̉ου̃ του̃ Θεου̃, защото Бог ги е предопределил за осиновение и ги е направил сходни на славното Христово тяло. Те стават подобие на Христа (ει̉κόνες ε̉στὲ Χριστου̃): “Приемайки Светия Дух, сте станали подобие и върху вас всичко се е случило образно, тъй като вече сте подобие на Христа.”7

Кръщението е средство за очистване и средство за получаване дара на Светия Дух. Също така Тайната на кръщението е антитип, вместообраз на страданията Христови (του̃ Χριστου̃ παθημάτων α̉ντίτυπον): “Никой да не мисли, че кръщението е само прощаване на греховете, защото то се явява и дар на осиновение. Само за опрощаване на греховете беше Иоановото кръщение. Виждате ясно, че както кръщението е средство за очистване и средство за получаване дара на Светия Дух, така е и образ на страданията Христови...”8 Св. Кирил смята, че кръщението е единственото средство за очистване на греховете и привежда като доказателство казаното от св. ап. Павел: “Всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме. И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта.” (Рим. 6:3-4)”. 9

Съгласно този принцип, св. Кирил учи, че християнското кръщение е абсолютно необходимо за спасението. Който не го приема, не може да се спаси, с изключение на мъчениците, за които казва, че те приемат царството небесно и без водата, т.е. без кръщение: “Няма спасение за този, който не приеме кръщението, с изключение само на мъчениците, които и без вода получават Царството Небесно. Защото когато Спасителят изкупва вселената на Кръста и е пронизан в ребрата, от Него изтича кръв и вода, за да могат едни да се кръстят с вода, а други - по време на гонения – да се кръстят в собствената си кръв.”10 Като доказателство за разбирането на кръщението като мъченичеството, Йерусалимският катехет привежда думите на Спасителя: “Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?” (Марк. 10:38)

Кръщението, в неговите литургични измерения, се разглежда от св. Кирил Йерусалимски винаги в контекста на покаянието. Той смята, че кръщението на възрастните трябва да се предхожда от покаяние. Затова отделя на покаянието голямо значение като необходимо средство за християнско възпитание и задължителен компонент на катехизическата подготовка. Нарича го “оръжие на спасението”11 и предупреждава, че “времето за покаяние и опрощение на греховете се ограничава само в този живот” 12. Затова призовава: “И така, пази тялото си, тъй като то е храм на Светия Дух. Не осквернявай своята плът с любодействия, не опетнявай тази своя прекрасна одежда. Ако ли пък си я опетнил, то очисти я сега с покаяние, измий се, докато има време.”13 Покаянието се възприема като благодатно средство за изкупление и духовно осиновение: “Защото Господ предварително, според Своето човеколюбие, ни е дал изкупление посредством покаянието, за да снемем от нас по-голямата, или най-добре, цялата тежест на греховете, и да приемем печат от Светия Дух, да станем наследници на вечния живот.”14 Св. Кирил Йерусалимски приканва катехумените да изповядват греховете, извършени чрез мисъл, с думи и дела, през нощта или през деня; да се изповядват в подходящо време, за да приемат в деня на спасението вечния живот15. В предогласителното си слово светият катехет определя срок от четиридесет дни, в който катехумените трябва да се подготвят за кръщение чрез покаяние” 16, а в проповедите си ги призовава: “...Започнете с покаяние да умивате вашата одежда, за да се явите чисти, когато бъдете призвани в брачния чертог.” 17

Интересно е да се отбележи и това, че св. Кирил Йерусалимски специално подчертава, че “... спасението, което се придобива с покаяние, е еднакво възможно и за мъжкия, и за женския пол”18, като дава за това редица примери от Свещеното Писание. Същевременно, той насърчава катахумените в тяхната надежда за спасение, като не им позволява да изпаднат в отчаяние, а да се осланят твърдо на вярата и надеждата в покаянието.19

Когато преподава Символа на вярата, св. Кирил Йерусалимски използва израза “и в едно покайно кръщение за опрощаване на греховете”20 (“Καὶ ει̉ς ἓν βάπτισμα μετανοίας ει̉ς ἄφεσιν ἁμαρτιω̃ν”), което внася догматическа значимост на темата за покаянието в акта на кръщение. В същото време той отбелязва, че това покаяние придружава кръщението, предхождайки го, докато тайната на изповедта има специален характер. И тук илюстрира учението с дейността на тези, които отиват при светия пророк Йоан, за да бъдат кръщавани, като преди това изповядват греховете си (Матей 3:6) 21; след като изказват душевните си рани, Кръщението им дава лекарството, което ще ги избави от вечния огън.

Друго средство за религиозно възпитание, на което св. Кирил отделя главно значение, е тайнството Евхаристия. Чрез нея новопокръстените катехумени духовно се обединяват с Иисус Христос, като стават истински Христови чеда. 22 Мистагогическата катехеза по времето на св. Кирил Йерусалимски не е била просто проповед, а обред, съставна част от литургичната година, както говорят за това Арменския превод на древния йерусалимски лекционарий23. Мистагогическите слова на св. Кирил24, Поклонничеството на Етерия (Peregrinatio Atheriаe)25 и Арменските лекционарии 26 свидетелстват, че мистагогиката се е провеждала единствено в Анастасиса (ротондата на Възкресението) след извършване на Евхаристията в базиликата Мартириум. Така Литургията в мистагогическите поучения на св. Кирил Йерусалимски е не само критерий за катехизацията, а най-съвършена катехизация, не само възпитаваща и просветляваща, но и хранеща с Хляба на Живота. Той ни дава пример, че всяка истинска катехизация трябва да бъде литургическа, както трябва да бъдат литургически и истинските образование и възпитание.

Всяко слово на Църквата е проникнато с покаен дух и молитва. Ако и катехезата не притежава в себе си такъв дух, тя ще престане да бъде слово, което ражда и преобразява и което истинно просвещава и възпитава. Св. Кирил препоръчва молитвата като едно от най-важните средства за успех на катехизацията. Практикувана по-често, тя придобива за човека от Бога небесни безсмъртни радости. Големият катехет се стреми, посредством духовни примери да запали в сърцата на катехумените пламъка на молитвата, като ги подканва при пробуждане от сън да се молят на Бога 27. Според него молитвата може да бъде произнасяна навсякъде и по всяко време, тъй като духът, който се издига към божественото, не може да бъде възпрепятстван в този възвишен полет от нито една материална преграда. Ефектите на чистата молитва веднага са почувствани в душата на молещия се. Достатъчно е той да си спомня за Бога и ще се почувства излекуван от всяка душевна болка. 28

Друго мощно средство за религиозно възпитание за св. Кирил е богослужението. Във всички свои аспекти то е предизобразяване на бъдещите блага. Иконично-образно то възвежда душата, икона Божия, към Първообраза, прави я христообразна и христоносна. Катехезата възпитава чувствата и издига ума чрез същия метод, който несъмнено има онтологическа и догматическа основа. Що се отнася до дисциплината в общественото богослужение, св. Кирил препоръчва на катехумените да уважават реда и дисциплината в църквата; мъжете да стоят на една страна, а жените на друга, да не би случайно, по време на молитва и очаквайки спасението, да има случай за погубването на душата. За да бъдат концентрирани в духовното, катехумените трябва да имат в ръка книги с молитви, един да чете, а другите да слушат; ако нямат книги, един да се моли на висок глас, а другите да повтарят след него. 29

Изключително голямо внимание се отделя и на заклинанията като важно, духовно подпомагащо средство. Св. Кирил подбужда катехумените да приемат заклинанията с радост и вяра, тъй като те, според свидетелството му, са взети от Свещеното Писание и имат божествен произход30 и по-специално са свързани най-тясно с тайнството на Изповедта31.

Употребата на заклинателни молитви е свързана с вярата, че дяволът може да се всели в човека и да направлява волята му към зло. От друга страна, некръстеният е под властта на злото и поради греха на прародителите. Още повече, че първоначално пристъпващите към кръщение са били не деца, а възрастни езичници, т. е. идолопоклонници.

За разлика от останалите молитви, пред заклинателните не било възгласяно “На Господа да се помолим”. Четенето им над оглашените започвало от деня след вписването им в списъка на непосредствено готвещите се за кръщение – φωτιζόμενοι32. Първоначално били четени всеки ден, а по-късно между осем и дванадесет пъти, но не по-малко от три или четири пъти през целия период на св. Четиридесетница. В Антиохия били четени след, а в Йерусалим преди огласителната беседа. Само в свещения град била утвърдена практиката при четенето на заклинателните молитви оглашеният да покрива лицето си. По време на четенето им вратите на храма били заключвани. Най-напред заклинателни молитви били четени над мъжете, а след това над жените. И едните, и другите били разделяни на малки групи. Произнасянето на молитвите било придружено от духане в лицето, кръстообразно “подпечатване” (осеняване с кръстното знамение) и възлагане на ръце.33

До нас са достигнали множество свидетелства на ранни християнски писатели относно практикуването в древната Църква на заклинанията. Св. Юстин Философ свидетелства за голямата употреба на заклинанията през ІІ век: “Ние, вярващите в Разпнатия при Понтий Пилат Господ Наш Иисус Христос, заклинаваме всички демони зли духове и държим ги в наша власт” 34. Теофил Антиохийски също свидетелства: “Държаните от демони даже и в настоящи дни се заклинават в името на истинския Бог и тези измамни духове сами признават, че са демони” 35. Марк Минуций Феликс в диалога “Октавий” споделя, че “... самите демони признават всеки път, когато ги изгонваме със заклинателни слова и с жарта на нашите молитви. Заклинавани с името на единия истински Бог, те изпадат в състояние на силен трепет и веднага оставят тялото, завладяно от тях, или постепенно се отделят, според вярата на страдащия или по благодатта на изцеряващия”36. Според неговото свидетелство заклинанията се извършвали от тези вярващи, които били получили за това особен дар от Бога. От едно писмо37 на св. Киприян Картагенски се разбира, че по негово време към кръщение се допускали не само лица, намиращи се състояние на болест, но и такива, които заедно с болестта били държани от нечисти духове. При това, над последните преди кръщение задължително се извършвали заклинания и то продължително време. Заклинанията влизали в чина на кръщението и се извършвали, ако не над всички, то над някои лица. В “Завет на нашия Господ Иисус Христос” е отбелязано, че при четенето на заклинателни молитви над оглашените дяволът се гневял и често някои от оглашените били обхващани от него. Над такива трябвало да бъдат четени повече заклинателни молитви.

В “Дидаскалия” се споменава за елей на заклинанието и помазване, извършвано от дякони над мъже и от дякониси над жени. Помазването със заклинателен елей преди самото Кръщение заема особено място и в учението на св. Кирил Йерусалимски: “След като се съблякохте, бяхте намазани с освещаващ елей38 от пръстите на нозете догоре, с което станахте причастни на плодоносната маслина – Иисуса Христа. Откъсвайки се от безплодната маслина, вие се присъединихте към плодоносната и станахте причастни на тучността на истинската Маслина. Освещаващият елей, впрочем, е символ на общението в тучността на Христа, Който става средство за прогонване на всяка противостояща сила. Както въздишките на светиите и призоваването на името Божие като изпепеляващ огън изгарят и прогонват демоните, така и този освещаващ елей заедно с призоваването на Бога и молитвата притежава такава сила, че не само изчиства следите от греховете, но и прогонва всички невидими сили на лукавия” 39.

Според “Апостолското Предание” на св. Иполит Римски, от началото на периода на непосредствена подготовка за кръщение участието на клира в предкръщалната подготовка ставало по-активно. Това се изразявало преди всичко в нееднократните обреди на заклинанието. Текстът ни казва, че над готвещите се за кръщение “ежедневно се възлагат ръце, когато се заклинават”. Възлагането на ръце се извършвало от “учители” след всяко катехизическо занятие. Макар текстът да използва пасивни форми на глагола и да не казва кой извършвал това заклинание, вероятно, това правел свещеникът. Висша точка действието достигало няколко дни преди кръщението, когато заклинания над всеки извършвал самият епископ, “за да узнае чист ли е той. Ако някой от тях не е достоен или не е чист, то той се отделя” (гл. 20). Накрая, последното заклинание се извършвало от епископа сутринта преди Пасхалното бдение, по време на което трябвало да бъде извършено кръщението. “И, възлагайки на тях своята ръка, нека той (епископът) заклинава всички чужди духове, за да избягат от тях и вече да не се връщат в тях. След края на заклинанията нека им духне в лицето и да осени техните чело, уши и ноздри...” (гл. 20).40

Заклинанията представляват мощно средство за религиозно-морално възпитание и оръжие, защитаващо от нападения душата на християнина. Необходимостта от това подпомагащо катехизацията средство се обосновава от св. Кирил Йерусалимски така: “Човекът, още бидейки в плът, противоборства на много най-свирепи нечисти духове. И често нечистият дух, когото мнозина не са могли да смирят с железни вериги, е бил смиряван с това молитвословие, в което обитава силата на Светия Дух: и едно духване на заклинаващия става огън за тези невидими врагове.” 41

За просветлаемите, наричани още просещи – competentes, или избрани – electi, това било време на изповед. Те трябвало да пребивават в строг пост и въздържание, в чувство на покайно съкрушение, изразено и в думи, и в дела. Над тях се извършвали заклинания (екзорцизми). В състава на заклинанията влизали молитви, извлечени от Божественото Писание, осеняване с кръстното знамение и духване. Лицето на заклинавания се покривало, “за да бъде умът свободен; за да не би очите като скитат, да заставят и сърцето да се скита”. Духването било символ на “очистване от греховете” и изгонване на “безсрамния и началозлобен демон”; в същото време то изобразявало действието на Светия Дух и затова имало “огнена сила” против невидимите врагове. Затова св. Кирил Йерусалимски призовава катехумените: “Заклинанията приемай с благоговение, и духат ли в теб, заклинават ли, почитай тези действия за свое спасение.” Според него душата не може да се очисти без заклинания, тъй като те са Божествени, извлечени са от Божествените Писания. От думите му, адресирани към катехумените разбираме подробности относно начина на извършване на заклинанията: “Лицето ти е закрито, за да бъде умът ти свободен; за да не би очите като скитат, да заставят и сърцето да се скита; закриването на очите ни най-малко не препятства слуха да внимава в спасителното учение. ... заклинателите с Духа Божий предизвикват страх в човека, и душата се разгорещява в тялото като в горнило; тогава дяволът бяга; а остава спасението, надеждата за вечен живот, и накрая, душата, очистена от греховете, получава спасение.” 42 Основната цел на заклинанията като средство в катехизацията е да извеждат просветлявания от властта на демоните.

В. Хулап в своя труд “Катехуменатът в историята на Църквата” уточнява, че за по-доброто разбиране на чина на заклинанията трябва ясно да се различава раннохристиянското заклинание над катехумените от екзорцизма над “енергумените” (бесноватите). В основата на първото лежи представата, че всеки човек, който не е под властта на Христа и не е освободен от тежестта на предишните грехове в тайнството Кръщение, е още под властта на “князя мiра сего” - дявола. Човек не би могъл сам напълно да се очисти, за да пристъпи към кръщение, необходима му е особена помощ от силата Божия. Затова Църквата му оказвала особена духовна поддръжка, съпровождайки оглашения по време на духовното му развитие и направлявайки го към един от много важните елементи в кръщелния чин – отричането от сатаната. 43 Според Д. Сысоев44, съкращаването (частично или напълно) на молитвите за изгонване на дявола е свързано и с неверието в съществуването на зли духове, и с либералното убеждение, че децата са напълно безгрешни и затова злата сила не може да им повлияе, и с възникналото благодарение пренебрежението към практиката на заклинанията неверие, което, според него, е фактическо отрицание на първородния грях.

Разгледаните средства на катехизация имат висока педагогическа стойност в контекста на съвременността и никога не са губили своята актуалност. Катехезите на св. Кирил ни предлагат изключително богат информативен материал от православната теология, както и методите за прилагането му в морално-религиозната подготовка на катехумените от всяка възраст. Тяхното внимателно изучаване открива истинските църковни принципи, методи и средства на катехизация, които могат да бъдат съобразени с манталитета на съвременния християнин.



1 Вж.: Матей 28:19.

2 От гр. дума κατηχέω (от κατά и ήχος), която означава огласявам, проповядвам. В частност – преподаване на първоначално учение, наставление за приемане на тайнствата.

3 Вж.: PG 33 / Κατηχήσεις Αγίου Κυρίλλου Ιεροσολύμων. Ετοιμασία. Ιερά Μονή Αγίου Ιωάννου Προδρόμου Καρέα; 2nd edition,1999. / Κυρίλλου Ιεροσολύμων, Μυσταγωγικαι κατηχησεισ, Αθηναι, 1982./ Кирилл Иерусалимский, свт. Поучения огласительные и тайноводственные, М., Синодальная библиотека, 1991.

4 Поучения, наставления.

5 Тайновъведителни – от гр. μυσταγωγία (дума, съставена от μυστήριον и άγω), която означава въвеждане в тайнствата, проповядване на учението за тайнствата, ръководене в познанието за тайнствата.

6 Прокатехеза, 10.

7 Мистаг. катехеза 3, 1.

8 Мистаг. катехеза 2, 6.

9 Катехеза 18, 20: “... греховете уязвяват душата и тялото, и белезите от предишните рани остават и в двете; заличават се само при тези, които приемат кръщение. Предишните рани на душата и тялото изцелява Бог чрез кръщението...”

10 Катехеза 3, 7.

11 Катехеза 2, 15.

12 Катехеза 17, 14.

13 Катехеза 4, 23.

14 Катехеза 4, 32.

15 Катехеза 1, 5.

16 Прокатехеза 4.

17 Катехеза 3, 1.

18 Катехеза 2, 9.

19 Катехеза 2, 5: “Да не се отчайваме, братя, да не изпадаме в състояние на безнадежност. Защото е ужасно да нямаме вярата и надеждата на покаянието.”

20 Катехеза 18, 22.

21 Катехеза 17, 8.

22 Мистаг. катехеза 4, 1.

23 Лекционарии – (от лат. lectionaris, предназначен за четене на глас), ръкописни сборници с библейски четива, предназначени за богослужението. Съдържат откъси от Евангелието и Апостола (с изключение на Откр.). Арменският превод на древния йерусалимски лекционарий отразява практиката на Йерусалимската Църква през V в. (Вж.: Renoux. Lectionnaire arménien; Renoux A. Le codex arménien de Jérusalem 121. Vol.II: Édition comparée du texte et de deux autres manuscrits. Introduction, textes , traduction et notes // Patrologia orientalis 36. Brepols, Turnhout, 1971).

24 Мистагогичната катехеза на св. Кирил е оказала влияние на подобните цикли както на св. Амвросий, така и на св. Теодор Мопсуестийски. Това се е отразило в самата структура на тези цикли. (Вж.: Piédagnel A. (éd.). Cyrille de Jérusalem. Catéchèses mystagogiques // Sources chrétiennes 126). P.: Les Éditions du Cerf, 1988.)

25 Maraval P., (éd.). Égérie. Journal de voyage (Itinéraire) // Sources chrétiennes 296). P.: Les Éditions du Cerf, 2002.

26 Renoux. Lectionnaire arménien. P. 327.

27 Прокатехеза, 16.

28 Катехеза 2, 15.

29 Прокатехеза, 14.

30 Прокатехеза, 9.

31 Катехеза 1, 5.

32 от гр. - просветлявани.

33 Авксентий, архим. Литургика. Пловдив, 2006, с. 45.

34 Юстин, философ и мъченик. Разговор св. Иустина с Трифоном иудеем // Св. Иустин, философ и мученик. Творения. М., 1995, с. 190. (“Dialog cum Triphon”. PG 6, 653).

35 Теофил Антиохийски. “Ad Autolic.” PG 6, 1064.

36 Марк Минуций Феликс. Октавий. (“Octav.” PL 3, 323-326)

37 Киприан. “Epist. LXII ad Magn”, PL 3, 1150-1151.

38 Έπορκιστός или έφορκιστός се нарича този, над който се извършват заклинателните или освещаващите молитви. Този елей не бива да се бърка с тайнството миропомазване, на което е посветено цялото трето мистагогическо слово на св. Кирил Йерусалимски.

39 Мистаг. катехеза 2, 3.

40 За предкръщелните заклинания говорят и други християнски автори: Тертулиян (Апол. 23,16), св. Киприян Картагенски (Посл. 69,15 CSEL 3,764) и др.

41 Катехеза 6, 19.

42 Прокатехеза, 9.

43 Хулап, В. Катехуменатът в историята на Църквата. М., 2000.

44 Сысоев, Д. Таинство Крещения в современной практике. // www.pravaya.ru/faith/117/9577




Каталог: 637 -> pub
pub -> Педагогически умения за формиране на позитивна дисциплина в първоначалната подготовка на учителите гл ас д-р Магдалена Легкоступ
pub -> Разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия
pub -> Съвременни методи за повишаване на интереса на учениците в обучението по религия
pub -> Гл ас. Магдалена М. Легкоступ Великотрновски универзитет„Св. Св. Ћирило и Методије”
pub -> Легкоступ, М. Интегрирано обучение чрез образователното съдържание на християнските празници
pub -> От благовестие към катехизация – забравеното тайнство на просветлението
pub -> Същност, цели и задачи на християнската катехизация
pub -> Съвременни аспекти на педагогическите принципи в катехезите


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница