Основни насоки при извършване на Секторни анализи по реда на чл. 7 ал. 1 т. 5 Ззк

1. 
   Във връзка с актуален обществено-значим проблем, свързан с конкуренцията, повдигнат от държавни органи и институции, средствата за масова информация, браншови или стопански организации, обществени форуми или други;
   
2. 
   В случай, че в хода на една или няколко преписки, образувани в КЗК по сходни проблеми, се установи, че в даден сектор (отрасъл, подотрасъл или) регион е налице проблем, свързан с предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;
   
3. 
   В случай, че в хода на една или няколко преписки по сходни проблеми се установи, че съществуват затруднения или противоречива практика на Комисията и ВАС при дефинирането, тълкуването или оценката на основни, определящи елементи при разследването и/или анализа на конкретните казуси. Подобни проблеми могат да бъдат свързани с дефинирането на определен пазар, противоречия в законодателната рамка, затруднения при оценката на положението или поведението на участниците на пазара или др.;
   
4. 
   При наличие на сигнал, който повдига сериозни въпроси относно конкурентното поведение и среда на съответен пазар и поражда основателно съмнение за наличието на съществени проблеми от гледна точка на конкуренцията;
   

1. 
   Дефиниране на обхвата и съдържанието на секторния анализ.
   

Първата стъпка към извършване на даден секторен анализ е точното определяне на установения проблем, което включва – засегнатия икономически отрасъл, засегнатия пазар/и, увредените или застрашени конкурентни отношения, по възможност периода от време, който ще обхване анализа, лицата или институциите, пряко засегнати от възникналия проблем. Секторният анализ трябва да обхваща проблема от гледна точка на конкурентната среда.

2. 
   Задача на секторния анализ (какво се изследва)
   

След първоначалното дефиниране на проблема, се поставят конкретни задачи за анализ, които да очертаят основните му параметри и цели:

- насочване към даден съответен пазар/и (продуктов и географски пазар);

- продукт, цени, търсене, предлагане, бариери, поведение на потребители или доставчици;

- количествени и/или качествени изменения на търсенето и/или предлагането на даден продукт/услуга;

- динамика на цените;

- изменения в пазарното поведение на основните участници на пазара;

- изменения в структурата на съответния пазар;

- изменения в условията на търсенето и предлагането в резултат на промени в държавното регулиране, нормативната уредба, общата икономическа обстановка в страната и др., които създават проблеми от гл.т. условията за осъществяване на ефективна конкуренция на съответния пазар;

- изясняване на съответните причини за горните промени;

- очертаване на тенденции специфични за сектора (отрасъла, подотрасъла, региона).
Бележка: Изброяването е примерно и задачата на секторния анализ може да обхваща както една от горните характеристики, така и комбинация от тях, а също така да бъде конкретизирана и по различен начин.

3. 
   Събиране на информация (източници / начини)
   

Видът и комбинацията на използваните източници на информация зависи от конкретната задача на секторния анализ, както и от обективните възможности за събиране и анализ на информацията. От значение са също така и достоверността, актуалността и приложимостта на информацията за целите на анализа.

Възможните източници на информация са традиционно използваните в хода на разследванията на КЗК:

• 
  първична – от участниците на пазара;
  
• 
  НСИ;
  
• 
  регулаторни органи;
  
• 
  държавни ведомства и институции, имащи информация и отношение към проблема;
  
• 
  браншови асоциации, сдружения и др.;
  
• 
  специализирани изследвания от неправителствени организации, агенции за пазарни проучвания и др.;
  
• 
  анкети и интервюта, проведени с основни участници на пазара и/или потребители;
  
• 
  Европейската комисия;
  
• 
  Национални антимонополни ведомства;
  
• 
  Интернет
  

4. 
   Анализ
   

• 
  В уводната част на анализа може да бъде направен кратък обзор на състоянието и основните характеристики на сектора/отрасъла/подотрасъла (според статистическия клас), към който принадлежи съответният пазар, обект на анализа;
  
• 
  Описва се периода, обхванат от секторния анализ;
  
• 
  Конкретният анализ следва да започне с дефиниране на съответния пазар/и (по смисъла на ЗЗК), към който е насочено изследването;
  
• 
  По-нататъшният анализ на характеристиките на пазара се извършва в съответствие с методическите указания на Методиката за определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар на КЗК. В зависимост от конкретно поставената задача се поставя различно ударение в дълбочината и изчерпателността на анализа върху конкретна характеристика/и;
  
• 
  Бариери за навлизане на пазара – административни, технически, правни, стратегически и др.;
  
• 
  Внос и износ;
  
• 
  Изследва се степента на пазарна концентрация;
  
• 
  Описват се участващите на съответния пазар предприятия - брой, капацитет, вид, собственост, финансова сила и възможности, пазарно поведение, връзки със съседни пазари и др.;
  
• 
  Описва се предлагания продукт или услуга с основните характеристики – предназначение, заместители, цени, потребители, производство и реализация;
  
• 
  Други икономически показатели – иновации, производствен капацитет, рентабилност, технологично състояние на предприятията, заетост, инвестиции и т.н.;
  
• 
  Динамика в сектора – навлизане на нови фирми и напускане на действащи стопански оператори, потенциална конкуренция;
  
• 
  Нормативна уредба в съответния сектор;
  
• 
  Държавно подпомагане в сектора;
  
• 
  Констатация на установените проблеми – същност, обхват, засегнати лица, причини.
  
• 
  Очаквани тенденции.
  

Използваният при анализа период на ретроспекция е в зависимост от поставената конкретна задача и практическите възможности за достъп до достоверна и съхранявана информация.

Въз основа на анализа се очертават моментното състояние на конкурентната среда, съответните характеристики и структура на пазара, потребителското търсене и степента на конкурентност в сектора.

Ако от събраната и анализирана информация е възможно да бъдат извлечени тенденции и очаквания в развитието на съответния пазар или в целия сектор, те следва да бъдат посочени в анализа. Трябва да се има предвид, че за постигане на достоверност при очертаване на тенденциите и очакванията е необходим ретроспективен анализ на данни за значителен период от време, което трябва да бъде съобразено с времевите и ресурсни ограничения при извършването на секторния анализ.

При анализа е желателно да бъдат приведени съответни примери от практиката на Европейската комисия или на други национални антимонополни институции, касаещи аналогични анализи и/или решения, когато това е възможно.

В анализа може да се включи и обобщена практика на КЗК и ВАС по съответния проблем, ако има такава – извършени нарушения от участниците на пазара (вид и честота), констатирани проблеми със законовата регламентация, която се отразява на поведението от участниците на пазара или не поставя достатъчно ясни правила пред тях, изявени проблеми при действието или бездействието на секторните регулаторни органи, проблеми със събирането и анализа на информация и др.

5. 
   Изводи
   

В резултат на извършения анализ следва да бъдат очертани изводи относно състоянието на конкурентната среда и евентуално откроените й проблеми. При възможност, секторният анализ трябва да включва препоръки, насочени към подобряване на конкурентния климат на съответния пазар.

1. 
   За вътрешно ползване от КЗК
   

• 
  при сходни преписки, с цел улесняване и уеднаквяване на практиката при дефиниране на съответния пазар в продуктово и географско отношение, определяне на конкурентната среда и др.
  
• 
  ако в хода на анализа са установени конкретни данни за нарушения, той може да служи като повод за образуване на производство за разследването им по реда на чл.36 ал.1 т.3 от ЗЗК;
  

2. 
   За информиране на съответния регулаторен орган във връзка с необходимостта от засилено внимание по отношение на определени проблеми на съответния пазар или на поведението на стопанските оператори, както и за по-стриктно упражняване на регулаторните правомощия;
   
3. 
   За информиране на съответните държавни органи и институции, разполагащи със законодателна инициатива във връзка с необходимостта от подобряване на конкурентната среда с оглед прецизиране или изменение на законовата регламентация в сектора;
   
4. 
   При установяване на сериозни проблеми, характерни тенденции или положителни перспективи, секторният анализ може да се предостави на правителството за включване на констатациите и препоръките в цялостната секторна политика за съответния отрасъл;
   
5. 
   Като основа за широка обществена дискусия по даден проблем с цел подобряване на конкуренцията в бранша.
   

Предварителният план се разглежда и приема от Комисията, което може да са стане с определение. В зависимост от сложността на проблема, предполагаемия обем на изследването и наличния ресурс, Комисията в същото определение посочва и очаквания срок за извършването му.

Когато в хода на изследването се установят допълнителни проблеми, обхватът на секторния анализ се разширява, а срокът за извършването му се удължава.

След приключване на секторния анализ, същият се внася за разглеждане в закрито заседание на Комисията, която го приема с решение. В решението се посочва начинът, по който секторният анализ ще се използва в бъдеще.

1. 
   Съдържание на секторен анализ, извършен от Артур Андерсън върху пазара на товарните превози – като пример за изследване в конкретно дефиниран сектор;
   
2. 
   Съдържание на анализ в областта на водния сектор - като пример за изследване в конкретно дефиниран сектор;
   
3. 
   Съдържание на проучване, свързано със изработването на методология за идентифициране на сектори със сериозни структурни проблеми, изготвено от London Economics – като пример за мащабно проучване и установяване на проблеми в множество сектори;
   
4. 
   Примерно съдържание на секторен анализ, изготвено от г-н Ал. Милев – директор на Дирекция “Секторни анализи” в КЗК.