Основни принципи на приложение на cloud computing в логистиката

Технологията Cloud Computing бързо се превръща в сериозна алтернатива за логистичните организации. Тя се разпространява върху три области – управление на веригата на доставките, мобилно управление на ресурсите и съответствие с глобалната търговия. Нарастващ брой логистични решения се предлагат под формата на софтуер като услуга. Логистичните организации могат да се свързват към Интернет и да интегрират облачни логистични решения в своите ИТ системи чрез използването на софтуер, който се предлага чрез тази технология и който е готов за непосредствено приложение. По този начин логистичните организации по-лесно и ефективно могат да адаптират своите услуги спрямо динамичните промени и да си осигурят икономически растеж.

• 
  Инфраструктура като услуга (IaaS) – предоставя възможностите на изчислителни центрове, хардуер за инфраструктура и софтуерни ресурси през Интернет. IaaS може да предоставя сървъри, операционни системи, дисково пространство, бази данни и ресурси за обмен на съобщения. IaaS също така въвежда нови модели за използване и заплащане на услугите посредством концепцията за еластичния облак, която се основава на реалното физическо използване на ресурсите и заплащането им на базата на тяхната употреба
  
• 
  Платформа като услуга (PaaS) – предоставя инфраструктура, на базата на която разработчиците на софтуер могат да изграждат нови приложения или да разширяват възможностите на съществуващи такива без необходимост от закупуване на оборудване, софтуер или сървърно оборудване. Тази платформа позволява на компаниите не само да създават специфичен софтуер, но също така да позволяват и на трети страни да създават решения за вертикални пазарни ниши.
  
• 
  Софтуер като услуга (SaaS) – представлява най-разработената и използвана форма на облачния компютинг. Може да се дефинира като модел за предоставяне на софтуер, при който приложенията се хостват от доставчик на услуги, които се предоставят през Интернет. Този вид услуги е доказал своята висока гъвкавост, доказани услуги по поддръжка, отлична мащабируемост, намалена поддръжка за клиентите и ниски цени, дължащи се на едновременното ползване от много клиенти.
  

• 
  Обновяването и поддръжката на хардуера и софтуера, както и системната администрация се извършват изцяло в облака, като се освобождава персонала на съответната фирма от такава дейност.
  
• 
  Централизация на управлението на операциите, водеща до намаляване на разходите за труд и увеличаване удовлетвореността на клиентите;
  
• 
  Непрекъснат глобален достъп – технологичните решения на базата на облачния компютинг винаги са налице и в работно състояние, позволяващи разрастването на всеки бизнес и оказването на отдалечено съдействие на всеки потребител.
  
• 
  Максимална производителност – облачната архитектура предоставя максимален мрежови капацитет и в повечето случаи по-добра производителност на съответните приложения спрямо традиционните локално разместени решения.
  
• 
  Оптимизирано действие – технологията позволява адаптиране към нуждите на съответния бизнес, динамично заделяне на сървърно оборудване и софтуер по заявка.
  
• 
  Бързо инсталиране, стартиране и поддръжка на приложения, обслужващи съответни бизнес процеси и задачи.
  
• 
  Икономия на енергийни ресурси - облачният компютинг намалява или въобще изключва необходимостта от сървърен хардуер, което съществено намалява разходите, свързани с потреблението на енергийни източници.
  
• 
  Ценообразуване на базата на фактическото използване на ресурси в облачна среда.
  

• 
  Логистика – вече се предлагат софтуерни приложения за управление на складове и транспортни услуги. Налице е тенденция за увеличаване броя на облачни приложения за изпълнението на такива функции като управление на запасите, складово стопанство и транспорт, обработка на заявки, планиране на транспортни маршрути.
  
• 
  Планиране и прогнозиране – съществуват облачни средства, които позволяват натрупването и обработката на различни типове и видове данни, извършването на основни анализи, планиране на производствени разходи и изпълнението на статистически прогнози за потребление. Очакванията са, че много доставчици на облачни услуги ще добавят приложения за планиране и прогнозиране, тъй като в общия случай тези две дейности не са основни компоненти на системите за планиране ресурсите на предприятията (ERP). Това означава, че дадена фирма може в своите рамки да управлява една ERP-система, като същевременно се възползва максимално от услуги за планиране и прогнозиране, разположени в облачна среда.
  
• 
  Управление на услугите и резервните части – много компании не дооценяват ползата и финансовите изгоди от такъв вид управление. Те могат да повишат своята конкурентоспособност чрез използването на съответни облачни услуги за осъществяването на нови процеси. Вече се предлагат съответните софтуерни приложения в облачна среда за обратна логистика, обработка на връщаните стоки, техническа доставка и следене на доставките, инвентаризация на резервни части и др.
  
• 
  Търсене на източници и доставка – облачният компютинг представлява изгодна възможност за намаляване на общите разходи, което е основен показател в тази област. Основната причина се състои във факта, че базираните в облачна среда инструменти вътрешно предлагат възможности за съвместна работа, като по този начин реализират на практика всички възможности при работа с множество доставчици.
  

Логистиката е от особено значение в качеството си на основен компонент на глобалната икономика. Стоки се пренасят по целия свят, обработват и разпределят до потребители, които също може да се намират в различни географски точки по земното кълбо. Управлението на такива вериги на доставки е изключително трудна задача поради три причини:⁴

• 
  Сложност, дължаща се на големия брой логистични обекти и техните параметри;
  
• 
  Динамика, генерирана от изменящите се потребности на клиентите и промените в работната среда;
  
• 
  Дистрибуцията – логистичните процеси обикновено се разпростират върху много фирми, държави и континенти.
  

Логистичното управление изисква взаимодействие с реалния свят, при това на изключително динамична основа. От една страна това означава, че към софтуерната система трябва да се подават данните за протичащи в реалния свят събития, а от друга страна тази система трябва да реагира на измененията, т.е. нейните решения трябва да се изпълняват в реалния свят. Необходимата синхронизация между материалните и информационните потоци представлява предизвикателна задача, тъй като логистичните процеси по своето същество са от разпределителен тип. Тази висока степен на пространствено разпределение възпрепятства подаването на локалната информация за централизирано вземане на решения.

При положение, че планирането и управлението на логистичните процеси може да се изпълняват успоредно, технологията Cloud Computing е уместен подход, който успешно да решава всички проблеми, породени от сложността и динамичността, съчетани с увеличена изчислителна мощност.

Логистичните обекти, независимо дали са физически (като например, стоки, контейнери, камиони и др.) или нематериални (като например, заявки), трябва едновременно да са свързани към дигиталните си съответствия в облака и към съществуващата логистична ИТ инфраструктура (като например, системи за управление на доставките, планиране на маршрутите и системи за планиране на ресурсите на предприятието), за да може да се осъществява осигуряването на логистични услуги на базата на Cloud Computing. Това означава, че системата за обработка на данните, разположена в облака, трябва да бъде свързана с всички други системи и модули.

За тази цел е необходимо решаването на три задачи:⁵

• 
  Уникална идентификация на логистичните обекти с цел установяване на връзка между обектите от реални свят и техните дигитални съответствия;
  
• 
  Интеграция на данните от различни източници;
  
• 
  Динамична интеграция на информационните източници, като например датчици, RFID, онлайн социални мрежи и всички други системи, интегрирани в логистичните обекти.
  

По отношение на нивото PaaS логистичните задачи могат да се дефинират както следва:⁷

• 
  Трябва да се разработят основни услуги, които да отговарят за реализиране обработката на съответните логистични процеси в облачна среда. Това улеснява създаването на такива услуги и прехвърля администрирането на софтуерната платформа към доставчика на облачни услуги.
  
• 
  Трябва да се осъществи синхронизиране между материалните и информационни потоци, за да се изгради връзката между логистичните обекти от реалния свят и съответните им дигитални образи.
  
• 
  За интеграция на данните трябва да се използват предоставените готови интерфейси към различните информационни източници.
  

Облачният компютинг по отношение на SaaS в логистиката трябва да реализира всички софтуерни услуги и модули, необходими за управлението на специфичен логистичен процес.⁸ Тъй като администрирането на софтуера е предоставено на доставчиците на облачни услуги, от администраторите е необходимо да познават и да имат известен опит в управлението на логистични операции. Това от своя страна пък води до минимални ИТ знания в логистичните компании, тъй като техните задачи се свеждат само до подаването на съответната информация.

• 
  Анализ на пазара на облачни услуги – облачният компютинг е все още нов ИТ модел за предлагане на услуги и поради тази причина трябва да се проведе обстоен анализ на неговите възможности по отношение на конкретната фирма, както и анализ на доставчиците на облачни услуги;
  
• 
  Разработване на собствена стратегия – трябва да се определи кои процеси ще се изпълняват в рамките на фирмата и кои от доставчик на облачни услуги;
  
• 
  Дефиниране на конкретна бизнес ситуация – трябва да се разработи подробен план за възвръщане на инвестициите и анализ на риска на базата на получени данни от възможните доставчици на такива облачни услуги;
  
• 
  Дефиниране на успеха на крайната цел спрямо такива показатели като гъвкавост, мащабируемост, бързина за предлагане на продуктите на пазара;
  
• 
  Планиране на съвместна дейност с партньори от веригата на доставките – поради факта, че облачният компютинг позволява по-улеснена интеграция, важно е да се изгради по-цялостното вземане на решения съвместно с партньорите;
  
• 
  Гарантиране на достатъчно висока степен на сигурност – трябва да се дефинират изискванията за сигурност както на самата фирма, така и по отношение на доставчика на облачни услуги;
  
• 
  Постоянна оценка на постигнатите резултати.
  

1. 
   Beukenkamp, C., „Cloud Computing – Demystifying IaaS, PaaS and SaaS”, http://www.scmtimes.com/it/3044-cloud-computing-demystifying-iaas,-paas-and-saas.html.
   
2. 
   Collins, C., „Solving Logistics Service Provider Business Problems with Cloud Computing”, http://logisticsviewpoints.com/2011/03/31/guest-commentary-solving-logistics-service-provider-business-problems-with-cloud-computing/.
   
3. 
   Ekström, M., „Unclouding the Concepts of Cloud Computing”, http://www.logisticsasia.asia/articles/unclouding-the-concepts-of-cloud-computing.
   
4. 
   Schramm, T., Nogueira, S., D. Jones, „Cloud computing and supply chain: A natural fit for the future”, http://www.logisticsmgmt.com/ article/cloud_computing_and_supply_chain_a_natural_fit_for_the_future/.
   
5. 
   Schuldt, A., Hribernik, K.A., Gehrke, J.D., Thoben, K.D., Herzog, O., „Towards Fourth-Party Logistics Providers”, http://www.arne.schuldt.info/media/closer2011.pdf.
   
6. 
   Schuldt, A., Hribernik, K.A., Gehrke, J.D., Thoben, K.D., Herzog, O., „Cloud Computing for Autonomous Control in Logistics”, http://www.sfb637.uni-bremen.de/pubdb/repository/SFB637-B4-10-004-IC.pdf.
   
7. 
   Wright, J., „An Introduction To Cloud Computing In Supply Chain Management”, http://www.supplychainknowledge.asia/articles/20110224_4.