Основни принципи



страница1/3
Дата27.10.2018
Размер465.5 Kb.
#101361
  1   2   3
СЪДЪРЖАНИЕ:



I.

ПРЕАМБЮЛ


2

II.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ


4

III.

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ИНДИКАТОРИ, ИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ И ПРИОРИТЕТИ


5

IV.

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ


7

V.

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ


8

VI.

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И ПАЗАР НА ТРУДА


9

VII.

РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ, РЕФОРМА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА, РАЗВОЙНА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ


11

VIII.

ЗАПАЗВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ, РЕФОРМА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


13

IX.

ПЕНСИОННА СИСТЕМА


15

X.

АДМИНИСТРАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ И ОБСЛУЖВАНE


18

XI

ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ


20

XII.

КОНКУРЕНЦИЯ И ПРЕМАХВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ


23

XIII

ПРОЗРАЧНА И КОНКУРЕНТНА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И КОНЦЕСИИ


24

XIV

ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ


26

XV.

ИНФРАСТРУКТУРА


28

XVI

ОТБРАНА


28

XVII.

СИГУРНОСТ


31

XVIII.

ПРАВОСЪДИЕ


33

XIX.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


37

I. ПРЕАМБЮЛ
Ние, членовете на партия ГЕРБ вярваме, че стопанското благосъстояние на хората се гради върху свободата на избор и на действие, както и върху богатството от възможности за плодотворно взаимодействие. Само когато правата са ясно определени и защитени и когато всеки има равен достъп до разнообразни възможности за стопанска дейност, хората ще получат стимул да поемат рисковете и отговорностите, без които истинско забогатяване и стопански напредък са невъзможни.
Въз основа на тази своя вяра, ние очертаваме следните три изходни ценности, от които ще изхождаме при политиката си по отношение на българското стопанство:
ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
Само свободни хора, с равен достъп до всякакви стопански възможности могат не само да забогатяват материално, но и да се чувстват удовлетворени от живота си, да постигнат пълното си достойнство на хора в едно харесвано от тях общество. Затова партия ГЕРБ отстоява принципа Laissez-faire в икономиката - повече свобода за индивида и бизнеса, по-малко държава и регулации, насърчаване на конкуренцията и свободната инициатива.
КОНКУРЕНЦИЯ ПРИ ЯСНИ ОТГОВОРНОСТИ И ПРАВИЛА
Забогатяването и стопанския напредък са възможни само в състезание между равноправни субекти. Ние вярваме, че българите са способни, трудолюбиви и честни хора, които могат успешно да се справят с предизвикателствата на живота и ще го правят още по-успешно тогава, когато имат възможност да имат активна, а не пасивна роля, правилата са ясни и важат за всички еднакво.
МИНИМАЛНА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА
Държавата трябва да участва по начин, който не уврежда стопанската свобода на хората и стремежа им за забогатяване. Свободната конкуренция е основна ценност в пазарната икономика. Това означава, че извън осигуряването на ясни и еднакви за всички правила и тяхното спазване, държавата се намесва в стопанската дейност само при две условия. Първо, доказана невъзможност на гражданите чрез свободно, конкурентно и подходящо регламентирано взаимодействие да решат важен стопански проблем. Второ, намесата да изкривява възможно най-малко стимулите за стопанско поведение.
Цели на България
Ролята на България в динамично променящия се свят може да е успешна, ако тя се превърне в износител на успешен преход към Западните Балкани и ключов посредник за процеса на преговори и членство на Турция в Европейския съюз (ЕС).
България има важна роля в черноморското икономическо сътрудничество, транспортни коридори и енергийни пръстени. Страната ни може да се превърне в регионален икономически лидер и финансов инвеститор, конкурент на Гърция.
Къде е България сега?
Ние имаме сравнително висок реален растеж на БВП, но най-нисък доход на глава от населението в ЕС.


Source: EUROSTAT

GDP per Capita in PPS, (EU-25=100)



2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006 (f)

EU -25

100

100

100

100

100

100

100

EU-15

110

110

109

109

109

108

108

Bulgaria

26

28

28

31

32

33

34

Romania

25

26

28

30

33

34

36


Source: EUROSTAT
Каква е конкретната цел за България?
Да догоним по икономически резултати и ниво на жизнен стандарт развитите държави в рамките на това поколение – 30-35 години. Това означава да ускорим ръста на БВП от 6% поне до 8-10%, и повече, запазвайки финансовата стабилност.
България трябва да стане по-добро място за живот на гражданите си. Страната ни трябва да бъде възприемана като привлекателно, предсказуемо и стабилно място за правене на бизнес от чуждите инвеститори.


II. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
За да постигне така описаните цели, партия ГЕРБ ще се ръководи от следните принципи :


  1. ИКОНОМИЧЕСКАТА И ФИНАНСОВАТА ПОЛИТИКА СЕ РЪКОВОДИ ОТ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

Всички решения, които имат връзка с тази политика, включително ниво на разходи, начин на предлагане на публичните услуги, брой на държавните служители и други, ще се вземат и/или потвърждават от Министерството на финансите.




  1. МАЛКО НА БРОЙ МИНИСТЕРСТВА

Премахване на практиката на постоянно роене на нови министерства и разрастване на бюрокрацията. Намаляване броя на министерствата.


3. ВСИЧКИ ДЪРЖАВНИ ПРОЕКТИ ДА СЛЕДВАТ ПРАВИЛАТА НА ЕС
Не трябва да има различен начин на харчене на европейските и бюджетните средства - и едните, и другите трябва да се разходват еднакво прозрачно и ефективно. Всички разходи трябва да се извършват по правилата на ЕС и по приоритетите, които са определени от правителството. Това, че ЕС ще покрие част от разходите за някои от проектите ще позволи да се изпълни по-голяма част от приоритетните проекти.
4. ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ
Парите от еврофондовете дават възможност да се финансират повече проекти, но това не означава, че трябва да се създават паралелен начин и структури на управление на тези средства. Европейските средства трябва да се управляват от Министерството на финансите, а не както до сега да има отделни платежни агенции към Министерство на земеделието и продоволствието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на финансите трябва да играе главна роля при вземането на решения за разпределение на средствата като дава предварително одобрение и налага вето на проекти, представени му от останалите ведомства, преди тяхното обсъждане в Министерски съвет.
5. БЪЛГАРСКА ПОЗИЦИЯ В ЕС
Участието във вземането на решения в ЕС изисква ясна, открита, прозрачна и достъпна процедура за определяне на българската позиция по обсъжданите в институциите на ЕС въпроси. Вземането на решения от закрити работни групи, по неясни критерии и с неясна отговорност е вредно както за българския интерес, така и за европейската кауза в България. Тъй като много от обсъжданите решения ще се отразят и на законодателството в България, необходимо е включването и на парламента в процеса на изготвяне на позиции.
6. ФИСКАЛНА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ
Все повече разходни и данъчни решения да се вземат на ниво местна власт. Все по-малко общините да зависят от трансфери от централния бюджет и решения на централната власт.
7. КАЧЕСТВЕНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Въвеждане и използване на процедура за оценка, публикуване, обсъждане и икономически анализ на предложенията за нормативни актове. Приемане само на тези от тях, които недвусмислено увеличават благосъстоянието на обществото и имат експертна подкрепа.
8. ОТКРИТОСТ, ПРОЗРАЧНОСТ И ОТЧЕТНОСТ
Държавните разходи се извършват при задължително спазване на правила за публикуване на информация, прозрачно вземане на решенията, залагане на ясни цели, задължение за регулярно отчитане на нивото на постигане на заложените цели и предварителна и последваща оценка на ефективността на похарчените средства.

III. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ИНДИКАТОРИ, ИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ И ПРИОРИТЕТИ
България има следните макроикономически индикатори:


  • Все още висока инфлация в сравнение с еврозоната:




Източник EUROSTAT


  • Висок външно-търговски дефицит и дефицит по текущата сметка като проценти от БВП:




Източник:EUROSTAT


  • Нисък коефициент на заетост в сравнение със средния за ЕС. Коефициентът на заетост постоянно нараства през последните години, той е динамична величина и има голям потенциал за развитие.


Демографски проблеми пред България


  • Намаляване на населението – през 2025 година населението на България ще

е с 18% или с 1.5 млн души по-малко от 2000-та


    • Застаряване – през 2025 година 20% от населението ще е над 65 години




    • Очаква се броят на хората с ниско или без образование да надхвърли 1 млн.

души през 2020 година

Тези негативни тенденции имат огромни последици върху:


  • Пазара на труда – необходимост от внос на работна сила. Дефицитът може

да надхвърли половин милион души


  • Мерките по интеграция на населението – трябва да се интегрират и да намерят своето място в пазара на труда всички нискообразовани и нискоквалифицирани граждани.




  • Дефицит на високо квалифицирани кадри в най-динамичните отрасли на икономиката



Приоритети пред българската икономика и бизнес
Като приоритети на макроикономическата ни политика, бихме посочили поддържане на макроикономическа стабилност и водене на разумна макроикономическа политика, с цел постигане на по-висок икономически растеж и доходи на глава от населението при избягване на рисковете за икономиката. Това ще бъде постигнато чрез:


  • Осъществяване на административни и институционални реформи и рационализиране на регулаторните режими;




  • Задълбочаване на интеграцията с ЕС в областта на инвестициите и търговията при въвеждане на привлекателни за инвеститорите данъчни промени (плосък данък);




  • Повишаване на заетостта чрез осъществяване на реформи на трудовия пазар, които да повишат неговата гъвкавост и приспособимост;




  • Повишаване качеството и количеството на физическия и човешкия капитал и инфраструктурата;




  • Реформиране на образователната система и системата за осъществяване на научни изследвания и развойна дейност;




  • Усъвършенстване на пенсионната и осигурителна системата.



IV. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ
Макроикономическата, финансовата и фискалната стабилност са предпоставките, без които не могат да бъдат реализирани приоритетите на икономическата политика на ГЕРБ за икономическа свобода и просперитет на българските граждани.
Обща рамка на паричната политика и присъединяването към Еврозоната


  • Паричната политика на страната трябва да бъде насочена към постигане на ниски темпове на инфлация, които не ограничават икономическия избор на отделните индивиди, не изкривяват техните стимули и не водят до преразпределение на богатство в обществото;




  • Тази основна цел ще бъде постигната чрез запазване на фиксиран курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лева за 1 евро и поддържане на режим на паричен съвет до пълноправното членство на България в еврозоната;




  • Централната банка трябва да бъде независима от правителството, като се запази ясен механизъм за отчетност пред Народното събрание;




  • Правителството ще следва политика за възможно най-бързо изпълнение на критериите от Маастрихт и присъединяване на страната към Еврозоната.



Обща рамка на политиката по отношение на финансовите услуги и пазари


  • Политиката по надзора върху финансовите пазари и услуги ще се придържа към консервативна практика на лицензиране, прозрачност на дейността на финансовите посредници и прилагане на най-добрите стандарти за регулиране;




  • Законодателството трябва да регламентира разширен регистър на задълженията, който ще обобщава информация не само за банковите заеми, но и за дългове към други организации и към бюджета.


Обща рамка на фискалната политика


  • Фискалната политика трябва да бъде насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък при спазване на Пакта за стабилност и растеж на ЕС;




  • Максимално възможно ограничаване на правителствените разходи до най-ниските нива в ЕС –целта е те да достигнат 30% от БВП;




  • Намаляване на правителствения дълг (изплащане) и много строга политика по издаване на правителствени гаранции и натрупване на нов дълг;




  • Потенциалните бюджетни излишъци ще се използват за изплащане на правителствен дълг или формиране на Фонд Национално Богатство (sovereign wealth fund) - всеки работещ гражданин ще има лична сметка в този фонд;




  • На всеки 3 години ще се прави преглед на ефективността и целесъобразността на правителствени програми – какво носят на обществото, не може ли частният сектор да го прави, има ли баланс между цена и качество (value for money) при предоставяните от правителството услуги на обществото;




  • Организацията по събиране на фискални приходи трябва да достигне високо равнище на автоматизация. За целта регистрите на фиска трябва да са свързани чрез обща информационна платформа;




  • Данъчното законодателство ще се основава на ясни и опростени текстове и структура на данъците. Силно ще се ограничи въвеждането на нови данъчни закони.


V. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Данъчното облагане ще следва следните принципи и цели:


  1. Пределните ставки на облагане на доходите с данъци и осигуровки да се намалят до ниските нива на облагане на печалбите;




  1. Въвеждане на истински плосък данък върху доходите от 10% с висок необлагаем минимум от 1000 лева, вместо сегашната социалистическа иновация. В рамките на първия управленски мандат ще се анализира събираемостта и при втори управленски мандат съобразно разчетите и възможностите на бюджета ще се цели намаляването на плоския данък до нива от 7%. Също така, продължаване на реформата с актуализиране/увеличаване на необлагаемия минимум всяка година, според възможностите на бюджета;




  1. Широка данъчна основа и неутралност – всичко се облага, но с много ниска ставка;




  1. Редуциране на ставката на ДДС до 15% при анализиране на събираемостта и с оглед възможностите на бюджета в рамките на първия управленски мандат;




  1. Разходите като дял от БВП да достигнат най-ниските нива в ЕС – цел 30% от БВП;




  1. Балансиран бюджет при спазване на Пакта за стабилност и растеж на ЕС;




  1. Поддържане на данъчните ставки за облагане на труда и печалбите до най-ниските нива в ЕС и в региона;




  1. Данъчна конкуренция в ЕС по отношение на преките данъци;




  1. Децентрализация на данъчни правомощия, приходи и отговорности към местните власти;




  1. Премахване на данъците върху наследствата, даренията, възмездното придобиване на имущество, като се запазват само нотариалните такси, които да бъдат определяни на пазарен принцип при конкуренция между нотариусите, както и с отпадане на нормативно определените нотариални такси;




  1. Необлагаемият минимум по данъка върху доходите е равен на максималния праг за облагане с осигуровки.



VI. ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И ПАЗАР НА ТРУДА
България се намира в ситуация между две необходимости - да ускорява развитието си и едновременно с това да запазва финансовата си стабилност.
Доброто държавно управление означава политика на поемане на разумен и оправдан риск.
Това е възможно само ако средата за бизнес се подобрява, сивата икономика намалява, чуждестранните инвестиции нарастват, а пазарът на труда е конкурентен и гъвкав, което се постига с намаляване на неговото регулиране и реформа в системата за социално подпомагане. Когато държавата осигури това, трудовият пазар ще се приспособи към нуждите на бизнеса. Пазарът на труда, в смисъл на механизъм и принципи на действие, може да осигури гъвкавост на бизнеса, но първо самият той трябва да е достатъчно гъвкав , а и като резултат производителността на труда и капитала расте.
Формулата на успеха е по-висока производителност.
Повишаването на производителността ще бъде по-важен фактор за икономическия растеж в сравнение с увеличаването на заетостта.
Пазар на труда - flexicurity
Реформите на пазара на труда следва да са ориентирани към:


  • Постигане на баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда (flexicurity);




  • Повишаване на заетостта и преодоляване на разминаването между търсенето и предлагането на специалисти с определен тип квалификация;




  • Реформи в образованието и доброволно обучение по време на целия живот;




  • Легитимност на социалните партньори и нови критерии за тяхната представителност. На тази основа, по-активно участие на социалните партньори - работодатели и синдикати при определяне на трудовите взаимоотношения. Трудовите взаимоотношения се осъществяват на двустранна основа. Разбира се, не трябва да има забрана за доброволно сдружаване, но в никакъв случай задължения за колективно договаряне. Ролята на синдикатите или работодателските организации не може да надхвърля ролята на всяко едно доброволно сдружение или фондация –без да са подплатени със законовоустановени правомощия.

За постигане на горните цели е необходимо:


  • Да се прилагат достатъчно гъвкави договорни решения и се въведат политики, насочени към по-гъвкаво използване на срочни договори и работни графици, временни договори и договори за работа на непълен работен ден, почасово наемане, както и да се увеличат възможностите и стимулите за работа след пенсиониране;




  • Да се опростят изискванията и процедурите за създаване на алтернативна заетост и стартиране на нов бизнес;




  • Да се повиши обвързаността на възнаграждението с постигнатите резултати;




  • Да се въведат по-гъвкави и опростени административни процедури за уволнение и назначаване на служители в зависимост от производствените резултати и качеството на работа;



Пазарът на труда и рационализиране системата за социална защита


  • Да се реформира трудовото законодателство;




  • Да се оптимизират размерът и срокът на помощите при безработица с цел да се стимулира търсенето на работа сред получаващите помощи;




  • Да се ускори осъществяването на реформата във висшето образование, която да позволи създаване на нови високо квалифицирани специалисти съобразно нуждите на пазара на труда;




  • Да се изгради надеждна система за продължаващо образование/учене през целия живот, като инвестициите в образование да се признават за разход.



VII. РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ - РЕФОРМА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА, РАЗВОИНА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ
Реформата в образованието изисква разработване на нова стратегия, която да бъде ориентирана към:


  • Подобряване и гарантиране на качеството на образованието;




  • Повишаване качеството на училищните и университетските програми;




  • Непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателите;




  • Повишаване на притока на публични и частни ресурси към средното и висшето образование;




  • Легализация на сивия сектор в образованието;




  • Въвеждане на финансиране, основано върху реалния брой студенти и ученици;




  • Повишаване размера на таксите и въвеждане на схема за студентски или ученически заеми.



Реформа в средно образование
Сред мерките, които предвиждаме с цел реформиране на средното образование, са:


  • Училищната автономия - избор на учебници и определяне съдържанието на курсовете от страна на училището, самостоятелно разпределение на разходите в съответното училище, вземане на решения за назначаване и уволняване на учители и определяне на заплащането на ниво училище;




  • Външно оценяване на изхода (матура напр.);




  • Ваучерна система за финансиране по Шведски модел – парите следват ученика в училището, което той избере (вкл. частно);




  • Облекчени възможности за създаване на частни училища, включително и възможност родители и учители да могат да създадат собствено училище, ако не са доволни от държавното;




  • Равнопоставеност на частните и държавните училища по отношение на финансирането;




  • Стимули за добро представяне за училища, учители и ученици /бонуси, стипендии/;




  • Финансирането зависи не само от броя ученици, записани в училището, но и от посещаемостта на занятията и постигнатите резултати от обучението;




  • Получаване на социални помощи, само ако децата посещават редовно училище и ако постигат определени резултати при обучението си.



Висше образование и наука
Реформата във висшето образование и изграждането на съвременна система за учене през целия живот са ключови за развитието на икономиката и повишаване на заетостта.
Основните принципи и мерки за реформа на висшето образование са:


  1. Привличане на водещи световни университети да отворят факултети и лаборатории в България. Премахване на забраната за откриване на чуждестранни висши училища в страната;




  1. Конкуренция между университетите за избора и доверието на студентите – финансирането от бюджета ще се обвърже с реалния брой на студентите;




  1. Създаване на връзка между нуждите на икономиката, пазара на труда и образователната система – за формиране на образователната поръчка и за нейното финансиране;




  1. Автономия на университетите – сами да определят броя на студентите и таксите за обучение в конкуренция с останалите университети в страната и в ЕС;




  1. Промяна в начина на финансиране на университетите. Не се отпускат субсидии на университетите както сега. Държавата отпуска финансиране на студентите, които не могат да си осигурят сами такова, под формата на стипендии и кредити. Състезание между студентите за бюджетната субсидия – образованието да е напълно безплатно само за отличници;




  1. Децентрализиране и опростяване на системата за израстване на млади учени и преподаватели. Премахване на Висшата атестационна комисия;




  1. Премахване на монополът на държавната агенция за акредитация /НАОА/. Университетите в България могат да получат акредитация от избрана от тях акредитационна институция от Европейския съюз и развитите страни;




  1. Финансирането на науката става на проектен принцип - край на субсидиите. Повече пари се отделят за наука, но се спазват европейски правила за харченето им – конкуренция, публичност, прозрачност, отчетност.



Изследователска и развойна дейност
Усилията трябва да се насочат към:


  • Посрещане потребностите на бизнеса и индустрията;




  • Осъществяване на по-интензивно сътрудничество между бизнеса и академичните среди;




  • Укрепване на режима за защита на интелектуалната собственост;




  • Увеличаване броя на изследователите и броя на студентите в научните и технически специалности;




  • Преосмисляне на институционалната рамка за осъществяване на изследователска и развойна дейност;




  • Насърчаване на изследователската дейност в университетите;




  • Преоценяване и преструктуриране на БАН с акцент върху изследователската и развойна дейност с практико-приложен характер;




  • Повишаване ролята на конкурсното финансиране;




  • Насърчаване на индустриалното финансиране.



VIII. ЗАПАЗВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ, РЕФОРМА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Здравеопазване: основни принципи
Изхождайки от основните принципи на свободата и отговорността, системата на здравеопазването би трябвало да се промени много съществено от сегашното си състояние. В момента българските граждани нямат свобода на избора по отношение на значителни компоненти на опазването на здравето си, в системата на здравеопазване няма конкуренция, липсват ясни отговорности и правила, както и каквато и да било финансова дисциплина. Не на последно място, държавата се намесва в тази сфера по начин, който изкривява пазарните сигнали и стимулите за поведение на участниците и който обхваща дейности, при които не съществува каквото и да било оправдание за държавна намеса.
Основни компоненти на сегашното състояние на половинчата реформа:



  • Липса на свобода на избора. Хората не могат да избират, освен личния си лекар, какви услуги и от кого да получават;




  • Липса на отговорност. Неколкократно системата на отговорност беше пробивана, държавата покриваше плащания на неосигурени или недостатъчно осигурени хора, което тотално премахна стимула хората да се осигуряват;




  • Липса на интерес. Нито един от вътрешните участници в системата, т.е. от производителите на здравна услуга, няма интерес крайният клиент да е здрав. Никой не получава награда, когато крайният клиент е здрав. Никой не получава наказание, когато крайният клиент не е здрав. Няма пазар, който най-добре върши тези работи.

Необходимо е изработване на ясна визия относно реформата и типа на системата на здравеопазване. Оттук и основните предложения за промени в системата, стъпващи на някогашната първа стъпка с личните лекари и здравната каса, и по-точно:




  1. Много здравни каси. Изравняване на частните здравни фондове с държавната здравна каса като права и задължения. Разбиване на монопола на здравната каса и на корупционните практики в нея. Въвеждане на втори частен стълб в здравното осигуряване;




  1. Насърчаване на конкуренцията между фондовете за вноските на осигурените и на конкуренцията между болниците за ресурсите на фондовете. Това ще създаде предпоставки за ефективен контрол от страна на фондовете за качеството на услугата, оказвана от болниците и за контрол от страна на осигурените за ефективността на изразходваните средства от фондовете;




  1. Задължителност на здравната застраховка по почти чиста аналогия със застраховката за гражданска отговорност: всеки е длъжен да е застрахован за оределен минимум от събития, всеки е свободен да се застрахова за повече от това колкото си иска. Този минимум включва основно скъпоструващи дейности (главно операции), дългосрочни хронични състояния и спешната помощ;




  1. Гражданите, които декларират годишен доход над определен праг са освободени от задължителна здравна застраховка и при тях процесът е напълно доброволен на тяхна собствена отговорност;




  1. Солидарният компонент на системата на здравеопазване се запазва само за граждани, които отговарят на стриктни критерии за получаване на държавна помощ в здравеопазването (основно бедност). Те получават ваучери за здравна помощ, с които могат да сключат съответна застраховка;




  1. Държавната здравна каса се приватизира, като се запазва като държавна само дейността по точка 5;




  1. Регламентиране на здравните фондове по подобие на застрахователните дружества и на пенсионните фондове, в смисъл на основни принципи на действие, права и задължения на страните. В началния етап на реформата държавата може да участва и помага в процеса на първоначално договаряне между здравните фондове и системата от предлагащи здравни услуги: лични лекари, клиники, лаборатории, болници. Това е много сложна система от договори, и за това е необходим преходен период;




  1. Създаване на баланс между нивото на здравноосигурителните вноски и събираемостта. Легализиране на сивия сектор в здравеопазването;




  1. Стимулиране на доброволното здравно осигуряване чрез въвеждане на данъчни облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите лица и работодателите;




  1. Премахване на монополното положение на лекарския съюз;




  1. Преструктуриране на болничния сектор и въвеждане на нов тип инвестиционна политика, осигуряваща приоритет за здравни заведения с национално и регионално значение. Намаляване на броя на болниците, промяна на собствеността им и повишаване качеството на предлаганата услуга. Приватизация на държавните болници след осъществяване на другите основни стъпки в реформата. С общинските болници, общините имат пълен избор както да правят, но без да получават пари от централното

правителство за тях;


  1. Разширяване финансирането на национални програми за профилактика и лечение на социално значими заболявания;




  1. Обогатяване на действащата система на акредитация на лечебните заведения с нови критерии, отчитащи качеството на предоставените услуги. Не всички болници са еднакви.



IX. ПЕНСИОННА СИСТЕМА
Осигуряване, социално подпомагане и солидарност
Сред основните недостатъци в тази област са:


  • Първи стълб – липса на капитал, 100% разходопокривен принцип и от там ниско равнище на пенсиите и невъзможност за увеличаване бюджета на НОИ чрез увеличаване на осигурителните вноски, поради бягство в сивия сектор на икономиката;




  • Втори и трети стълб - сложна и тромава процедура по лицензиране на пенсионните дружества, липса на конкуренция, регулаторни ограничения, много ниска доходност, непазарно служебно разпределение на лицата, които не бяха избрали фондове след приключване на кампанията.

Сред мерките, които предвиждаме са:




  • Капитализация на ДОО (първи стълб на пенсионната система) с приходи от приватизация, концесии и от преизпълнението на бюджета, за да се създаде солидна основа за времето на демографската криза и за устойчиво намаляване на осигуровките. Ще могат да се харчат само приходите, а основният капитал на този стълб ще се запазва;




  • Промяна на регулациите на частните пенсионни фондове от втория и третия стълб, така че да се гарантира по-висок доход на осигурените;




  • Намаляване на осигурителната вноска и легализиране на сивия сектор, баланс между работник, работодател и държава;




  • Въвеждане на ефективен механизъм за контрол над събираемостта на осигурителните вноски;




  • Намаляване на дисбаланса между пенсиите на пенсионерите от различните поколения;




  • Преодоляване недостатъците на точковата система.



Пенсионна система
Мерките, които предвиждаме за реформа на системата са:


  1. Намаление на вноската от 23% на 10%;




  1. Цялата вноска влиза в избран от осигурения частен пенсионен фонд;




  1. Всички осигурени внасят вноска в частен фонд (а не само родените след 1959 година);




  1. При пенсиониране получават пенсия от съответния частен пенсионен фонд;




  1. Тези, които са внасяли вноски в държавния пенсионен фонд, получават като компенсация пари или дългосрочни държавни облигации, които се внасят в пенсионната им сметка в частния пенсионен фонд;




  1. Изискване за оптимална диверсификация на портфейлите на фондовете и отпадане на остарелите количествени ограничения за инвестиране;




  1. Допускане на създаването на различни по риск фондове с възможност за избор от страна на осигурените.


Сегашни пенсионери и очакващи пенсиониране скоро


  1. Получават пенсии от консолидирания държавен бюджет както досега;




  1. Разходите за пенсии растат с темп равен на ръста на БВП плюс ръста на инфлацията;




  1. Спестените средства от увеличаване на пенсионната възраст се насочват изцяло към увеличаване на пенсиите;




  1. Част от спестените средства от намаляване на държавните разходи се насочват към увеличаване на пенсиите;




  1. Част от приходите от приватизация, концесии, бюджетен излишък се насочват към пенсионната система.


Други фондове


  1. Осигуровката за фонд трудова злополука и професионална болест се преобразува в застраховка. Всеки пенсионен фонд застрахова осигурените при него лица за тези рискове’




  1. Осигуровката за фонд безработица се премахва. Помощи за безработица се предоставят от бюджета на социалното министерство – но само на безработни, които нямат доходи, собственост или спестявания. Помощите за безработица като размер са относително високи през първите месеци на безработицата и намаляват постепенно’




  1. Осигуровките за фонд общо заболяване и майчинство се премахват. Помощите за майки се отпускат директно от държавния бюджет. Общо заболяване се преобразува в застраховка, осигурявана от пенсионния фонд (работодателя) здравния фонд.



Солидарност


  1. Насочване на помощите към бедните и опростяване на системата;




  1. Програмата „От социални помощи към заетост“ се закрива в рамките на една година. Спестените средства се насочват към намаляване облагането на труда и съответно насърчаване на заетостта;




  1. Тестване в някои региони на модели за приватизация и/или прехвърляне към общините на социални услуги; при успех – прилагане в национален мащаб;




  1. Получаването на социални помощи – срещу изискване за полагане на труд в полза на обществото и посещаване на образователни/квалификационни курсове;




  1. Социални помощи се получават от родители само ако децата им посещават училище редовно;




  1. Стимули за търсене на работа и въвеждане на максимални срокове за получаване на помощи;




  1. Интегрирана информационна система – която да свързва данъчни, социална система, имотен регистър, КАТ и пр., така че да се намали броят на хората, получаващи средства от социалната система без основание.



X. АДМИНИСТРАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ И ОБСЛУЖВАНЕ
Политика в областта на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
Основания за смяна на посоката
Една от най-слабите страни на българската икономика днес е наличието на голям брой, продължителни и скъпоструващи процедури и правила, свързани със започването, поддържането и развитието на стопанска дейност. По този показател, всички признати международни организации оценяват страната далеч под средното световно ниво и препоръчват опростяване на регулаторната рамка.
Прекомерното регулиране води до по-лоши икономически резултати от потенциално възможните, обезкуражава част от онези, които имат идеи и желаят да ги реализират и спъва други, които вече развиват стопанска дейност. За разлика от други фактори, които стимулират инвестициите, икономическият растеж и доходите, нивото на административно регулиране и контрол може да бъде променено относително бързо. Това е и една от основните цели, които си поставя ГЕРБ.

Водещи принципи и цели


  • Всички са свободни да полагат труд, произвеждат, потребяват и инвестират, тези права трябва да бъдат едновременно защитавани и ненарушавани от държавата в лицето на правителството и подчинената му администрация;




  • Държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията, правата на собственост и ползване, правото на избор и свободно договаряне;




  • Дейностите във връзка с административното регулиране и контрол трябва да се извършват бързо, ефективно и прозрачно и не следва да се прехвърлят на структури извън държавната власт по никакъв повод;

В конкретен план усилията на ГЕРБ ще бъдат насочени към:




  1. По отношение на фирмената регистрация и търговския регистър




  • Електронният регистър трябва да предоставя възможност за вписване по Интернет;




  • Минимален изискуем капитал за регистрация на дружество с ограничена отговорност;




  • Всички вписани обстоятелства в търговския регистър трябва да са публично достъпни и безплатни през Интернет за всеки, ограничения за брой проверки или единствено по определени обстоятелства не трябва да съществуват;




  • Добавена стойност под формата на информационни услуги не следва да се предлага от структурата, администрираща регистъра;




  • Такси се събират единствено за вписване или промяна на обстоятелства, свързани с дейността на търговския субект;




  • Посочените в заявлението за регистрация обстоятелства не следва да се изискват или доказват повторно от търговеца, пред който и да е орган на държавната или местната власт. При промяна на някое от обстоятелствата, търговецът трябва да уведоми в законовия срок единствено търговския регистър.



  1. По отношение на регулаторните режими




  • Свеждане на регулаторните режими до два вида: лицензионен и регистрационен;




  • Преглед на съществуващите режими от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност, редуциране на режимите като брой и съкращаване на административните срокове;




  • Стриктно спазване на принципа лицензионен или регистрационен режим да се въвежда единствено със закон. Министерски съвет, отделните министерства, държавните и изпълнителните агенции, комисиите и всички други държавни административни структури, както и органите на местното самоуправление не могат да въвеждат регулаторен режим;




  • Ревизия на съществуващите лицензионни и регистрационни изисквания и критерии, на които стопанските субекти трябва да отговарят с цел разширяване на стопанската свобода и възможностите за икономическо развитие;




  • Ревизия на списъка със стопански дейности (към Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност), за които е позволено да се установява лицензионен режим.




  1. Въвеждане на принципа „мълчаливо съгласие” при работата на гражданите и бизнеса с администрацията. Мълчаливо съгласие следва да е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне;




  1. Административно контролирани цени;




  • Преглед на всички механизми за ценови контрол (директно определяне, ценови подове, тавани, одобрение, задължителни или обвързващи тарифи и др.) с цел същественото ограничаване директната намеса на държавата в ценообразуването на частния сектор.




  1. Силно ограничаване правомощията на секторните регулатори - функциите им не трябва да надхвърлят формулирането на общи правила, неограничаващи конкуренцията по никакъв повод и начин;




  1. Отмяна на делегираните от държавата регулаторни правомощия на структури, извън самата държава (браншови организации, камари, съюзи, сдружения и пр.) – вземане на решения за допустимост, събиране на членски внос, налагане на санкции и други;




  1. Браншовите сдружения и организации трябва да имат доброволен и незадължителен характер;




  1. Прекратяване на практиката, за започване на дадена професия или занаят да се изискват разрешителни, сертификати, удостоверения свидетелства и др. Такива могат да служат единствено като доказателство за по-висока квалификация, качество, международна принадлежност, но не и като бариера към упражняването на определена дейност (с изключение на ограничен брой случаи, предимно от финансовия сектор, спрямо които ще се прилага лицензионен или регистрационен режим);




  1. Държавни гаранции за частни или смесени инвестиционни проекти няма да се издават.



XI. ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Основания за подобряване на системата
Бързото и качествено административно обслужване, кратките срокове и отсъствието на административен произвол са част от предпоставките за спазване на законите и добрите нрави от всички. Те същевременно съставляват и задължителен компонент за създаването на привлекателна бизнес среда.
Въпреки че подобни цели бяха заявявани от всяко едно от предходните правителства, те до голяма степен останаха неизпълнени. За това свидетелства високата неудовлетвореност от работата с администрацията на гражданите, на българските и чуждестранните инвеститори. Пословични са случаите на административен произвол, вкл. неспазване на законни срокове за издаване на разрешителни, трудността или невъзможността за проследяване на подадени документи, както и принудата едно и също учреждение да се посещава повече от веднъж, независимо дали това е следствие от законодателна неуреденост, несвършена работа от страна на изпълнителната власт или поради лоша организация и ниска функционалност вътре в самото учреждение. От друга страна, непрозрачната и тромава администрация освен, че “съдейства” на корупционни практики с друг произход, тя самата е източник на такива. Резултатът е чиста загуба за икономиката всяка година в размер на стотици милиони левове.
Една от основните задачи, които си поставя ГЕРБ е инициирането и приемането на промени, които да повишат ефективността на администрацията, намалят нейните разходи, ускорят изпълнението на процедурите (законодателно и технически) и превърнат процеса на работа в напълно прозрачен.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница