Основни схващания, свързани с разбирането същността на комуникационния процес
Фактори, които ни влияят 1. Стереотип - Представата ни за другия често се идентифицира с предварителни нагласи, отразяващи неговото социално положение. 2. Физически облик и привлекателност - Често физическите знаци (очила, брада и др.) се преувеличават и въз основа на това се градят междуличностните отношения. 3. Ореол - Ако цялостното впечатление за човека е благоприятно, неговите положителни качества се надценяват, а на отрицателните се приписва случаен характер. 4. Взаимно влияние - Често нашето мнение се повлиява от мнението на авторитетни личности, хора, които имат влияние над нас/имат нашето доверие. 5.Отражение - Илюзия за логика във взаимодействието. Когато ние сме благосклонни към някого - нерядко очакваме подобно отношение и от другата страна към нас. 6. Пренасяне - Илюзия за логика във взаимодействията. Ако изпитваме положително отношение към двама души, в повечето случаи очакваме психически комфорт между тях, макар че това едва ли отговаря в действителност на реалните факти. 7. Невербално общуване - Ефектът произтича от наличието на дисонанс между това, което казваме и това, което излъчваме. Решаваща роля играят жестовете, мимиката, позата,погледа, физическото разстояние между хората в процеса на общуване. 8. Тълкуване - Някои прояви при общуването се анализират като присъщи на самата личност, а всъщност те могат да произтичат от самата ситуация и обратно. 9. "Криво огледало" - Склонност на човек, когато оценява другите да акцентира върху онези черти, които самият той не притежава . В обобщен вид междуличностните бариери в общуването, базирани на съставността и етапността на процеса на предаване на информацията, се съсредоточават върху 1) ценностите, 2) възприятията, 3) нагласите, 4) стила на общуване – вербален и невербален, 5) лошото слушане и 6) липсата на обратна връзка. Обичайни неща, които ни пречат1 тип - Нареждане, заповед, команда: "Повторете още веднъж..", "Говорете по-бавно..","Не говорете с мен по този начин.." 2 тип - Предупреждение, заплаха, обещание: "Ако това още веднъж се случи, с Вас е свършено..", "Ще съжалявате, ако направите това", "Спокойно, ще ви изслушам..” 3 тип - Поучение, посочване на целесъобразността: "Трябва да отидете първи..", "Това е неправилно..", "Така не трябва да правите.." 4 тип - Съвет, препоръка или решение: "Аз бих Ви предложил да обжалвате..", "Опитайте да постъпите така.." 5 тип - Нравоучение, логическа аргументация: "Погледнете на това по друг начин..", "След като това е Ваша задача - проблема е изцяло Ваш..", "На Вашите години и това не съм имал.." 6 тип - Обсъждане, критика, несъгласие, обвинение: "Това, което сте направили е глупаво..", "Повече не мога да споря с Вас..", "Предупреждавах Ви, че ще стане така.." 7 тип - Похвала, съгласие: "Считам, че сте прави..", "Това беше прекрасно..", "Ние се гордеем с Вас.." 8 тип - Необосновани обобщения, унижение: "Всички жени са еднакви..", "Е, добре, умнико!" 9 тип - Интерпретация, анализ, диагностика: "Вие наистина не вярвате в това, нали?", "Вие казвате това, за да ме разстроите!", "Сега ми е ясно, защо направихте това.." 10 тип - Успокояване, съчувствие, утешение, поддръжка: "Следващият път ще се чувствате по-добре..", "Аз също съм се чувствал така..", "Всички правят грешки..", "Дръжте се, ние сме с Вас!" 11 тип - Изясняване, разпит: "Кой Ви е казал това?", "Какво ще направите следващия път?" 12 тип - Отвличане на вниманието: "Нека поговорим за нещо друго.." Активно и пасивно слушанеКомуникацията между личности, групи, организации и общности може да бъде директна или индиректна, конструктивна или неконструктивна, целенасочена или нецеленасочена. Независимо от характера й, участниците в нея си обменят послания или информация - съдържателни и емоционално украсени. Тяхната прецизност и форма повлияват динамиката на взаимоотношенията между участниците - от сътрудничество до конкурентност. и конфликти. За това, първата стъпка за успешното междуличностно или групово общуване е преодоляване на бариерите в общуването и подобряване обмена на информация и идеи. Както видяхме съдържанието, формата, начинът на общуване зависят от различни фактори и срещат различни бариери. То се влияе в много голяма степен и от индивидуалния стил, социалното обкръжение, миналия опит, образованието и средата, в която се общува. В ежедневието си обикновено хората не работят върху съдържанието и формата на своите послания. Те просто говорят. За хора, обаче, които желаят и работят заедно за една обща цел, общуването е средство за ефективно взаимодействие и групов успех. Слушането е базисно умение за успешно общуване и решаване на проблеми. Всеки вербален или невербален сигнал показва, че личността желае да обмени информация, но - сам по себе си - той може да не съдържа достатъчно детайли за това каква е информацията. Говорещият трябва да бъде окуражен да продължи да говори с по-голяма дълбочина за това, което мисли или чувства. Първият най-важен и видим елемент на комуникацията наред с говоренето е слушането. То, най-общо, може да бъде пасивно, което често наричаме “лошо” слушане и активно или “добро” слушане. Добрите слушатели се раждат по-рядко, отколкото добрите оратори. Да бъдеш добър слушател също е изкуство, умение. Пасивният слушател най-често се разкрива с това, че не установява зрителен контакт със своя събеседник. Други белези са жестове, които не са свързани с това, което говорещият казва или въобще липса на такива. Мълчаливото слушане също не подпомага комуникацията, както и неуместните прекъсвания. При подобно поведение предаващият информацията няма представа какво от предаденото е разбрано и как то е прието. За разлика от него активното слушане има следните характеристики:
Активното слушане не означава съгласие с идеите на другия. Това е ниво на общуване, на което участниците се стремят да разберат чувствата и мислите на другия, без да ги отхвърлят или оценяват. Разликата между “чувам” и “слушам”Три четвърти от човешкото общуване се състои от речево общуване (реч и слушане). За това умението де се слуша е важно, както във формалните, така и в неформалните взаимоотношения. Да слушаш е нещо повече от това да чуваш. Чуването изразява физическия акт на възприемането на звука. Слушането е нещо повече. То означава възприемането на звуци с определено значение. Човек чува в резултат на автоматичната реакция на органите на възприятията и нервната система. Слушането е волеви акт, който включва и умствена дейност. То включва и желание да слушаш. В противен случай обикновено вие чувате само това, което ви се иска да чуете, което се случва доста често. В крайна сметка слушането, особено когато то е свързано с важно взаимодействие с другия или другите е активен процес. Накратко това означава няколко неща: - да искаш да слушаш; - двете страни да носят обща отговорност за общуването; - изисква определени навици; - възможно е използването на определени техники, следователно активното слушане може да се учи.
Слушането е само едната страна на общуването. Другата страна е ефективното говорене, което съдържа в себе си уменията да се конструира послание, което да носи точна и ясна информация за съдържанието и чувствата и, в същото време, да достигне до слушателя. Най-често срещаните проблеми при говорене са:
След получаване на информация слушателят следва да оцени и постави под съмнение това което е чул. Правила за критично говорене:
3.Активното говорене е осмислящо: Обърнете внимание на човека срещу вас – слушането създава впечатление на съчувствие и загриженост. Правила за емпатично слушане:
Невербалната комуникацияОпределение: За повечето хора словосъчетанието невербално общуване означава комуникация , осъществявана с несловесни средства, т.е. без думи.Това определение не отразява цялата сложност на невербалното общуване, но може да се ползва като най-често употребявано и разбираемо. Но за да бъде то по-пълно разбрано, е нужно да се подчертаят някои негови важни аспекти. Ето една възможна класификация на невербалните сигнали, която отразява ролята на различни фактори върху тази комуникация:
Физическото обкръжение. Върху общуването влияе заобикалящата среда. Тя може да бъде устроена така, че да повлияе за постигане целите на комуникацията. Средата е съвкупност от фактори, влияещо върху общуването между хората, без да е непосредствена част от самото общуване: подредба, интонационна среда, осветеност, цветове, температура. Пространство в общуването. Социално и личностно пространство. Начините за използване на пространствените взаимоотношения и реакцията от тях: разположение на хората в помещението, отстоянието помежду им, между отделните групи, от лидерите, как тече информацията и др.п. Влиянието на фактори като пол, статус, роля, култура и т.н.
Към тях се отнасят предмети, оставащи непроменени по време на взаимодействието. Това са невербални сигнали, които оказват силно въздействие върху събеседника и не се отнасят към видимите движения на тялото: фигурата и чертите на лицето, общата физическа привлекателност, тона на гласа, миризмата на тялото и диханието, артефакти ( дрехи, козметика, бижута и всякакви аксесоари).
Движения на тялото и неговите външни органи, изражения на лицето, очите, позите, физически контакт (докосвания), мимика, поглед, глас.
Основната теза за мястото на невербалната комуникация в неразделния процес на комуникирането е неоснователността на свързването в него на невербалното поведение със предаването на емоции, а на вербалното – с мисли. За това основните функции на невербалното поведение в човешкото поведение са:
Тя се характеризира със следните взаимозависимости:
Табло
Техники за ефективно общуване Ефективната комуникация означава включване в процеса на комуникирането на всички важни елементи на общуването и прилагането на специфични техники за тяхното успешно изпълнение. В тази презентация са включени основните от тях. Техника: Изявления, които помагат на другата страна да говори
Техника: “Аз – послание”Аз посланието е ясно послание, в което говорещия изразява отношението към поведение на другия, което не приема, без да засяга неговата личност. То не е говорене за другия, а говорене за себе си през преживяните чувства по повод конкретното поведение на другия. Аз-посланието е техника, чрез която се избягват осъдителните, оценъчни и обвинителни съждения; описва в какво се състои проблема и как той влияе върху говорещия; позволява на слушащия да приеме проблема като нещо поправимо в рамките на съвместните отношения. То съдържа:
чувства;
говорещия;
Пример: Вместо: “Защо не предаде отчета навреме? Явно работя с некомпетентни хора”, използвайки Аз-послание, съобщението ще звучи: “Обезпокоен съм, че не подготви навреме отчета. Това ме поставя в много трудна ситуация , защото трябва да давам обяснение пред директора. Бих желал следващия път да го предадеш на време ”
Въпросите могат да разширяват пространството на разговора или да го ограничават в рамки, които удовлетворяват по различен начин страните в общуването. Умението да се формулират въпроси е едно от важните условия за ефективно водене на разговори, преговори и делови срещи. Тук ще посочим най-важните за ефективната комуникация:
“С какво време разполагаме, можем ли да отделим още време на този въпрос?” УТВЪРДИТЕЛНИ – чрез тях двете страни се поставят в ситуация на потвърждаване на казаното. “Можем ли да приемем, че този проект интересува и двете страни?”. Целта е, те по-често да казват “ ДА”, което е крачка към ефективно общуване и работа. БЕЗМЪЛВНИ – задаване на въпрос чрез поглед. Ефективен е при привличане на вниманието на едната и/или другата страна. НАПРАВЛЯВАЩИ – използват се в ситуации, при които разговорът започва да “затъва” заплашително в незначителни подробности. Въпроси от вида “Кои от темите са най-важни в момента?”; “С кои приоритетни въпроси да продължим дискусията до края” могат да върнат страните към значимите теми, без обвинения в разводняване и разсейване. АЛТЕРНАТИВНИ - това са въпроси, които поставят участниците в разговора в ситуация на избор. Те валидизират правото на всяка страна да има свое виждане по въпросите и да предлага различни алтернативи за съвместна работа. “Кои от предложенията отговарят на Вашите изисквания?”; “Как Вашият екип ще оцени различните алтернативи за решение?”. ЗАБАВЯЩИ – чрез тях се отлага за кратко време решението на проблема. Страните получават възможност да обмислят и осмислят по-добре казаното и чутото. “Въпросът е важен за всички, за това може ли да продължим разговора още известно време?” БУМЕРАНГОВИ (КОНТРАВЪПРОСИ) – чрез тях се “отнема” възможността на едната или и на различните страни да поддържат идеята за това, че знаят всичко, че са “всезнайковци”. “А какво е Вашето мнение?” е въпрос, който трябва да се праща като бумеранг към всеки участник в разговора. Ефективна обратна връзкаОсновните критерии за ефективност на обратната връзка включват следните изисквания: Да описва, да не оценява. Описанието на нечии реакции дава на личността свободата да използва обратната връзка, както желае или да не я използва изобщо. Избягването на оценки намалява необходимостта от защита. Да е конкретна, а не обща. Едва ли ще е полезно да кажем на някого, че се опитва да доминира над другите. По-ефективно е да кажем: “Докато обсъждахме възможните решения, Вие не слушахте другите, може би е добре да повторим всички мнения.” Да отчита потребностите както на получаващия, така и на даващия обратна връзка. Обратната връзка може да действа разрушително, ако обслужва само целите на една от страните. Да е насочена към поведението, което получаващия обратна връзка може да промени. Ако коментираме личностни черти и недостатъци, които човек не може или не иска да контролира, можем само да го изнервим. Да е потърсена, а не наложена. Обратната връзка е най-полезна, когато самият получател е формулирал въпросите, на които отговарят наблюдаващите го. Да е подадена в подходящ момент. Добре е обратната връзка да се даде, колкото може по-скоро след предизвикалото я поведение. Да е разбираема. Обратната връзка е безполезна, ако получателят я разбере погрешно. Тя трябва да звучи ясно и кратко. След като сме дали обратната връзка, е добре да разберем дали получателят е разбрал това, което сме казали. Ако има неразбиране, наша е отговорността да обясним: “Това, което искам да ти кажа, е …”, вместо “Ти не ме разбра, аз казах съвсем друго”. Пред Вас е таблица с два подхода за даване на обратна връзка. Оценете Вашия подход, който сигурно включва твърдения и от двете колони. Накрая, пребройте по отделно твърденията в двете колони и преценете къде сте Вие и какво можете да промените.
Конструктивна критика Овладяването и прилагането на тези умения ни дава възможност да подобрим нашето ежедневно или професионално общуване и да решаваме един важен проблем: как да критикуваме така, че да бъдем разбрани и критиката ни да бъде възприета. Критиката е съпътстващ компонент на човешките взаимоотношения. Но малко хора са наистина неуязвими към критиката и продължават отношенията си по един ефективен начин след разменени взаимни обвинения. Отправянето на конструктивна критика включва умения, които могат да направят общуването по различни поводи и среда да бъде плодотворно и дългосрочно. За да бъде критиката конструктивна и развиваща деловото общуване, тя трябва да включва:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 216.58 Kb. Сподели с приятели: |