„Основни учения на Библията“
Изтегляне 0.89 Mb.
|
УводБиблията е най-скъпият дар, даден на човечеството. От възприемането на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. В настоящата книга „Основни учения на Библията“ са изложени основните доктрини на Библията. Препоръчвам на читателя да чете бавно и да разсъждава върху всяка мисъл, защото библейската материя е много по-различна от всяко друго четиво, което съвременният човек познава, и защото книгата е написана в стегнат стил. Отделните глави са подредени в логическа последователност - затова препоръчваме книгата да се чете в този ред, в който е написана. Всяка следваща глава може да бъде разбрана правилно, само ако е усвоена добре предишната. Моето желание е Бог да благослови искрения търсач на истината с духовно озарение, за да намери "Пътя, Истината и Живота". Авторът 1. Има ли Бог? В религията, както и във философията, строго научното доказателство е немислимо. Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. Алберт Айнщайн казва: "Виждам часовника (т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря" (Твореца). А пророк Исая пише: "Вдигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва" (Исая 40:26). От опит знаем, че всяко нещо има своя причина. Ето как Исак Нютон изразява това: "Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество". Напоследък някои космолози говорят за някаква логика в устройството на Всемира. Логика, която преследва определена цел. Излиза, че над Вселената властва разум. Библията казва за този Разум: "Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог" (Евр. 3:4). Дори скептикът Волтер пише: "... не мога да мисля, че този часовник (т.е. светът) няма часовникар". Микросветът също говори за своя Творец и мъдростта Му. Физикът Макс Борн в есето си "Моят живот и възгледи" пише: "Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца". Псалмистът възкликва: "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всичките..." (Пс. 104:24). Вероятността да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че това може да се случи един път на 10321 години. Имайте предвид, че възрастта на нашата галактика се изчислява на 1010 години! Великият Луи Пастьор е опровергал хипотезата за самозараждането и е доказал, че живот има само от живот. Христос представя този принцип с думите: "... както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:26). Въпросът "Кой е създал Бога" е нелогичен. Ако Бог е създал всичко, т.е. ако е Първопричина на всичко и ако Той е създаден, това значи, че не е Първопричина. Нека сега се обърнем към дилемата "има Бог, няма Бог" и да видим какви са последиците, произтичащи от двете решения. Ако няма Бог, ако човекът е произлязъл от маймуната, тогава понятия като морал, нравственост, съвест, са без смисъл. Атеистичният принцип "Право е онова, което е полезно", е абсурд. Същото важи и за "Целта оправдава средствата". Такъв начин на разсъждение Библията представя в Псалом 14:1: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро". Съвсем различно изглеждат нещата ако реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен смисъл - формиране на добродетелен характер, стремеж към пълно единение с Бога. Апостол Павел изразява тази мисъл в Еф. 2:10 така: "Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим". Щом има Бог, хората са братя, защото имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се отдалечаваме един от друг, няма какво да ни обединява. Защото в името на какво да обичам и почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, по култура, може би по образование, интереси или материално състояние? Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки човек за свой брат, независимо от хилядите различия и противоречия. От гледна точка на човешката психика Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замени Божията любов и топлина. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и празно. Достоевски казва в книгата си "Бесове", че човек няма нужда само да е щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която да се стреми. Той има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост. Той има нужда да вярва в нещо, което не може да се достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Той има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. "Ако бихме лишили човечеството от това безкрайно велико, то би умряло от отчаяние", казва Степан Трофимович в последната глава на "Бесове". Без Бога няма утеха. В Притчи 14:32 четем: "Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование". 2. Библията Известният руски химик Ломоносов казва: "Съществуват две велики книги, които трябва да четем - природата и Библията. Първата, за да признаем Божието всемогъщество, втората - за да научим как да се спасим от греховете. Тя е най-старата и най-преследвана книга, но понеже е Божие слово, тя е неунищожима". Ап. Петър казва: "Всяка твар е като трева, и всичката з слава като цвят от трева. Но Словото Божие трае до века" (1 Петр. 1:24,25). Преписвана и превеждана през вековете, днес тя е преведена на над 1800 езика. Оригиналният текст на Библията не е променен, въпреки че има хиляди преписи и фрагменти. Прочутите пергаментни свитъци, намерени през 1947 г. край Мъртво море потвърждават, че оригиналният смисъл е запазен. Писана в различни епохи и от различни писатели, тя все пак не греши, говори истината и не си противоречи. Генетиката, основана от Г. Мендел, откри законите за унаследяване на родителските белези и доказа стабилността на вида. Той варира в различните сортове и породи, които се приспособяват към различните условия, но всичко става вътре във вида! Библията казва, че треви, риби, птици, животни, са създадени "всички по видовете си" (Бит. 1:11,12,21,24). По-рано библейските твърдения са били считани от известни учени като легенди. Но развитието на различните науки доказаха истинността им. Библията твърди, че само тя говори истината: "Същността на Твоето слово е истина" (Пс. 119:160; Йоан 17:17). Библията има силата да промени грешника. Учени, философи и мъдреци са се мъчили да преобразят, да облагородят човека, но без успех. Единствено Библията е могла да стори това. Ерем. 13:23 казва: "Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло". Било есента на 1787 г. Корабът "Баунти", на път от Англия за Таити е сполетян от бунт на моряците. Те изгонват жестокия капитан Уилям Блай и се заселват на малкия тихоокеански остров Питкерн. Оженват се и започват един живот на пиянства, побоища и убийства. Най-старият моряк Адам Смит намира една Библия останала от кораба, разбира, че такива хора няма да влязат в Божието царство, и започва да посещава един по един всички моряци. Чете им Библията. За кратко време в живота им настъпила пълна промяна, мирът се възцарил. По-късно бившите моряци приемат учението на Адвентистите от Седмия Ден и днес жителите на целия остров са Адвентисти. Посетителите се учудват на гостоприемството и обноските им. В техния живот се изпълнило казаното в 2Тим. 3:16,17: "Всичкото Писание е Боговдъхновено и полезно за поука,... за поправление ... за да бъде Божият човек... приготвен за всяко добро дело". 27% от текстовете на Библията са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само Бог е Този, "Който от началото изявява края". Ето като потвърждение един пример. В Откровение 9:15 е предсказано, седемнадесет века и половина преди да се случи, че Отоманската империя ще отслабне и че султанът ще потърси помощ, за да не се разпадне империята му. Това щяло да стане на 11 август 1840 г. Две години преди тази дата Йосия Лич от Филаделфия, базирайки се на това пророчество, пише в пресата, че предстои капитулация на султана. Никой не повярвал, но когато две години след това се сбъднало пророчеството, всички разбрали, че Библията не е писана от хора, и пророците "са говорили от Бога, движими от Святия Дух", а не от своята воля (2 Петр. 1:21). Библията е Божие послание до тебе и до мене, за да ни осветли относно смисъла на живота (1 Сол. 2:13). Тя ни посочва единствения Спасител, Исус Христос, и пътя към Божието царство. Поетът Иван Вазов заявява, че "на света няма няма по-мощна книга от Библията", и съжалява, че "тя е тъй малко позната и четена у нас". 3. Вяра и религия Преди да представим истинската библейска вяра, нека видим що е религия. Религията - това са отношенията на човека с Бога. Има формални религии и те се изразяват във външни форми, ритуали и традиции. Правилната религия е чист и възвишен живот за слава на Бога и за доброто на всички хора. Порядъкът в природата, мъдростта и логиката, които виждаме навсякъде, ни говорят за един велик Дух, велик Разум - за Бога. Ап. Павел казва, че никой не е видял Бога, но силата Му се вижда ясно в Неговите дела (Римл. 1:20). Най-ясно обаче Бог се вижда в Словото Му - Библията, която ни посочва основния принцип на библейската и християнската религия. Бога можем да видим, да Му служим и да Го почитаме само чрез вярата. Определението за вяра намираме в Евр. 11:1: "Вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат". Две неща са подчертани тук: Първо - "убеждение за неща, които не се виждат". Има хора, които казват, че не вярват в Бога, понеже не Го виждат. Електроните, магнитните вълни, радиовълните, са невидими, но ние твърдо вярваме, че те съществуват. Без тях съвременната техника, индустрия, а и живота, са немислими. Също така и обектите на вярата са невидими, но много неща в живота и в света говорят за съществуването им. Второ - "твърда увереност за ония неща, за които се надяваме". Да се надяваш в нещо значи да го желаеш и обичаш. Да вложиш сърце и душа в него. В Евр. 11:6 четем за важността на вярата: "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят". Вярата в Бога не е само някакво чувство, но ясно понятие за Него. Между Бога и човека се създават лични отношения - Той "възнаграждава тия, които Го търсят", а към тези, които не Го търсят, няма да е благосклонен. Бог е една висша, разумна и етична личност. Ап. Павел казва, че Бог "обитава в непристъпна светлина" (1Тим. 6:16), а ап. Йоан, че "никой, кога да е, не е видял Бога" (Йоан 1:18). Въпреки това, личните отношения между човека и Бога са като на един любящ Баща и един добър син. Библията говори за нова земя, за възкресение и за вечен живот. Тях ние приемаме чрез вяра. Основание за тази вяра ни дават пророчествата на Божието слово, които са изпълнени с математическа точност. На база проверените и изпълнените истини в Библията, ние изграждаме вярата си и в онези библейски изявления, които сега не могат да бъдат проверени. Нека сега да споменем и нещо много важно - връзката между вяра и дела. В Библията се говори за два вида вяра: "жива" и "мъртва". Живата вяра е послушна на Божията воля. Тя води живот на благотворителност и пожертвователност. Подтиква към покаяние, отказване от грехове, пороци и слабости. Има стремеж към Христоподобен живот. На мъртвата вяра липсват всички горепосочени неща, тя се задоволява само със знание на Божията воля, но не и с изпълнение. В своето послание ап. Яков описва "мъртвата вяра" доста картинно (Яков 2:14-17), а патриархът Ной е пример за "жива вяра" (Евр. 11:7). Коя е правата вяра? Защо има толкова много църкви и секти? Сборът от верските принципи, теоретичната страна на вярата, трябва да се базира на Библията. Ако нямат потвърждение в Библията, тогава те са човешко учение, отречени са от Бога и от истината. Може тези разбирания да са унаследени, да са ни мили, но не може ли за тях да се каже "ПИСАНО Е", те са фалшиви и противни на Бога. За да не изпаднат хората във фалшивото, пророк Исая препоръчва едно златно правило: тези, които се заемат да поучават, трябва да се базират на закона и на свидетелството на Библията, иначе, казва Бог, "няма зазоряване за тях" (Исая 8:20). Традициите, преданията, църковните събори и решенията им не са в съгласие с учението на Библията. На такива поборници на човешки предания, Исус Христос заяви: "Напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди" (Мат. 15:9). Няма да се заблудим, ако следваме съвета на Исус в Йоан 5:39: "Изследвайте Писанията понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене". Ако ежедневно се храним със Словото Божие, ще се убедим в истинността на Евангелието и ще се освободим от съмненията по кой път да поемем, ще имаме сили да сме послушни на Бога, а не на човеци (Римл. 10:17). 4. Бъдещето на света Бъдещето на света и на човечеството - това е вечният въпрос, който е стоял пред хората в миналото и днес. Човешкият интелект не може със сигурност да предскаже бъдещето. Само Бог е могъщ за това и Той го подчертава в Исая 45:11: "... Допитвай се до Мене за бъдещето". Чрез пророчествата в Библията Бог открива бъдещето. В книгата Даниил, 2-ра глава, Бог открива политическата история на света от 603 г. пр. Хр. до Своето Второ пришествие - края на света. В един сън на силния владетел на Вавилонската империя Бог показва с подробности промените в политическия свят. Навуходоносор II вижда този сън, но го забравя. Той търси своите астролози, врачове и магьосници, за да му припомнят съня, но те не могат, и той в гнева си нарежда да ги избият. Даниил, който е юдейски пленник във Вавилон, но в същото време и един от мъдреците на царя, с помощта на Бога открива самия сън и го разтълкува, и с това спасява мъдреците и астролозите. Врачовете, гадателите и астролозите в онова време претендирали, че знаят всички тайни, но Бог ги посрамва. В съня си (Дан. 2:1-12) Навуходоносор вижда един много голям образ на човек. Главата му била от злато, гърдите и ръцете от сребро, коремът и бедрата от мед, нозете му от желязо, а пръстите му отчасти от желязо и отчасти от кал. Той (Навуходоносор) видял как един камък се откъснал от планината (не от човешка ръка), ударил образа в пръстите и строшил на прах златото, среброто, медта, желязото и калта, и вятърът го отвял. А камъкът станал голям като планината и изпълнил целия свят. В Дан. 2:21 Бог заявява, че Той "изменя времената и годините, сваля и поставя царе". А ето и тълкуванието на съня, което пророк Даниил казва на царя: "... Ти си оная златна глава. И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго трето царство от мед... Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо... А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство... няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, ...то ще строши и довърши всички тия царства, а самото то ще пребъде до века" (Дан. 2:38-44). Златната глава - това е Вавилонската империя - от 605 до 539 г. пр. Хр. В своята "История" Херодот пише, че много злато е било употребено за украсяването на Вавилон. Сребърните гърди: Кир Персийски, който в 539 г. пр. Хр. превзема Вавилон и основава Мидо-Персийската империя. Най-известният неин владетел бил Ксеркс. Медта: към края на четвъртия век пр.Хр. се издига Гръцката империя с император Александър Македонски. Той в три битки, последната от които при Арабела, 331 г. пр. Хр. разгромява Дарий III и със светкавична бързина основава нова империя от Македония до Индия. Умира в 323 г. пр. Хр. и империята му се разделя на 4 части, а Македония през 148 г. пр. Хр. става Римска провинция. Желязото - това е желязната Римска империя. Към 200-та г. пр. Хр., като побеждава своя противник - Картаген, Римската държава се разпростира от Британия до река Ефрат. Тя има най-дълъг живот. След желязната Римска империя идват "пръстите" - символът на разделена Европа: франките (Наполеон), Пруското, Английското и Австроунгарското кралство са силни като желязото, другите са слаби като калта. Въпреки всичко, те остават разделени. Напразни остават усилията на Карл Велики, Лудвиг XIV, кайзер Вилхелм и Наполеон да възстановят Европейската империя. Словото Божие бе казало, че няма да се слеят. Световната история ще приключи с падането на "камъка" в пръстите на величествения образ. Ап. Павел ясно казва кой е този камък в Еф. 2:20: "... като крайъгълен камък е сам Исус Христос". Основното учение на Библията е, че не хората ще унищожат нашата планета, но че Исус със Своето Второ идване ще сложи края, като с това ще се положи началото на един нов, съвършен свят. Библията не е човешко изобретение, тя носи печата на Бога и ние живеем в най-тържествените дни на човешката история, в "пръстите на краката". Готови ли сме да посрещнем Исус, Който ще дойде да сложи края на земната история и ще даде възможност за спасение на всяко човешко същество? 5. Второто пришествие Две велики теми са развити в Библията. В Стария завет - идването на Месия, Спасителя на човечеството от греховете. В Новия завет - повторното Му идване, за да спаси ония, които са Го приели за свой Спасител. Стотици стихове говорят за тези две велики събития: При Второто Си идване Христос ще вземе Своите при Себе Си (Евр. 9:28), ще унищожи злото, неправдите, мизерията и ще установи Своето царство на правда и мир (Мат. 24 гл; Марко 13 гл; Лука 21 гл; Йоан 14:1-3). Докато беше на земята, Исус най-много насочваше вниманието на апостолите Си, а това значи и на нас, към фалшивите втори пришествия, които Дяволът ще представя. Ще се намерят хора, които ще казват, че Исус вече е дошъл, но е невидим. Спиритистите твърдят, че не е нужно Второто пришествие на Исус, понеже Той вече е дошъл и те говорят с Него и с Неговия дух! Ап. Йоан предупреждава: "изпитвайте духовете" (1Йоан. 4:1)! Демоните са готови да ни заблудят. Други твърдят, че Христос ще дойде невидимо и ще грабне Своите на небето, без другите да разберат това. Каква лъжа! В Мат. 24:27-30 Исус казва истината за Пришествието - че Пришествието Му ще бъде видимо като светкавицата, ще е видимо и от изток, и от запад, Той ще бъде придружен от хиляди ангели, няма да е Сам. Идването Му ще е реално, а не някакво духовно и всички обитатели на нашия глобус ще го видят. Още при възнесението на Исус ангелите казаха, че ще бъде така: "И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето" (Деян. 1:10,11). Има хора, които твърдят, че когато някой се покае, това било за него Второто пришествие, а други - че когато умре. Това са човешки възгледи, противни на библейските. При Второто пришествие цялата човешка раса ще е разделена на четири категории с различни съдби. Първата категория - мъртвите праведни от Сътворението до Второто пришествие. Те ще бъдат възкресени за вечен живот в един нов свят (1Сол. 4:16). Втората категория - това са всички живи праведни по време на Второто пришествие. Те ще бъдат преобразени мигновено и с първата група ще посрещнат Спасителя, идващ на облаците (1Сол. 4:13-17). При идването Си Исус Христос няма да стъпи на земята. Мъртвите праведни, възкресени, и живите праведни, преобразени, ще се срещнат със своя Спасител в атмосферата. Божията тръба (1Сол. 4:16) ще събуди мъртвите праведни. Вероятно за тази тръба говори поетът Иван Вазов в стихотворението си "Новите гробища на Сливница". Третата категория - мъртвите грешници. Те ще останат в гробовете си и ще възкръснат чак след 1000 години (Откр. 20:5). Четвъртата категория - това са живите грешници. За съдбата на живите грешници при Второто пришествие четем в Ерем. 25:33: "В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани. Ще бъдат за тор по повърхността на земята". Живите грешници ще видят славата на идещия Исус и от нея ще погинат всички. В края на земната история ще има две групи хора: праведни и грешни. Праведните ще ликуват и ще посрещнат идващия Спасител с думите на Исая 25:9: "Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ, чакахме Го, ще се възрадваме и развеселим в спасението Му". А за грешните четем в (Откр. 6:15-17): "И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето...". Радостта на добрите и ужасът на злите и непокорните са еднакво неописуеми. А ние - в коя група бихме желали да се намерим? 6. Белези на последното време В миналото, a и днес има хора, които са се опитвали да определят датата на Христовото Второ идване. Всички са останали разочаровани. Датата на Второто Му идване знае само Бог Отец (Мат. 24:36). Изразите на Библията "последното време", "последните дни", "краят на времето" са синоними на епохата, която ще предхожда Второто идване на Исус. Точното време на Второто пришествие не знаем, но белезите, по които то може да се разпознае, са предсказани. И от тях разбираме, че Исусовото Второ идване е близо. Още учениците на Исус се интересуваха за тях (Мат. 24:3). Първият белег, че живеем в последното време, е увеличаването на знанието (Дан. 12:4). До 19 век от хилядолетия назад хората са ползвали впрегатния добитък за главна двигателна сила. С настъпване на 19 век обаче станаха революционни изменения. Откри се парната машина, парният влак, корабът, двигателят с вътрешно горене, автомобилите, самолетите, реактивните двигатели. Разстоянията се скъсиха. Физиката разбули тайната на микросвета. Настъпи векът на електричеството, ядрената енергия, радиото, телевизията, радара, космическия кораб. Астрономията откри чудесата на Божията вселена. Археологията потвърди древната библейска история. Генетиката откри законите на наследствеността и стабилността на биологичния вид. Кибернетиката създаде електронно-изчислителната машина. Последните 100-150 г. на небивал досега "бум" в науката и технологията ни показват, че първият белег е налице. Вторият белег за края, това е морално-нравственото израждане на човечеството. Бог чрез перото на ап. Павел е описал това така: "... човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви" (2Тим. 3:1-4). Разводи, разбити семейства, престъпност от всякакъв род се ширят по цялата планета. Трети белег: неверие и безбожие. В Лука 18:8 Исус задава следния риторичен въпрос: "Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?". А апостол Петър във 2Петр. 3:3,4 говори за безбожни подиграватели, които ще казват: "Где е обещаното Му пришествие?". От 18 век материализмът и атеизмът се засилиха, особено с появата на дарвинизма, въпреки, че геологията опроверга всички критики и съмнения в истинността на Библейските писания. Истинската вяра и благочестие днес са рядкост. Политическата област - в Мат. 24:6,7 се казва: "ще чуете за войни и за военни слухове... ще се повдигне народ против народ". До Първата световна война е имало само изолирани локални стълкновения между две-три държави. От 1914 година войните се наричат световни, като във Втората са взели участие 59 държави. Според статистиката във в. "Поглед" от 02.06.1962 г. в Първата световна война са загинали 442000, а във Втората - 50 милиона жертви! Апостол Яков в Яков 5:1-5 посочва един друг белег на Христовото идване: трупането на богатства. С напредъка на техниката и индустрията се оформи едно съсловие на богаташи, а от друга страна, огромни маси от бедни, и от там - зачестилите революции. Конфликтът между труда и капитала е предсказан и е видим. В Лука 21:11,25,26 Исус предсказа природни аномалии - трусове, глад, мор, затъмнения на слънцето и луната, които ще настъпят преди края на света. Нека видим статистиката на земетресенията: В I век по-тежките са били 15, през XII век - 115, през XV век - 174, през XVI век - 253, през XVII век - 378, през XIX век - 2119, а само в първите 30 години на XX век - 2000! Според статистики от ООН, от хронически глад днес страдат 1,5 милиарда души. Всяка секунда от глад умира един човек. През 1980 г. от глад са умрели 55 милиона. Сред белезите на последното време Свещеното Писание ни посочва безгрижието и порочната житейска философия на съвременния човек В Лука 17:26-30 Христос предсказа, че светът преди Неговото пришествие ще бъде подобен на жителите преди потопа и на жителите на Содом и Гомор. Въпреки всичко, Евангелието днес се проповядва по целия свят, което също е белег, че Христос скоро ще дойде (Мат. 24:14). Библията се чете навсякъде, и които я приемат, се спасяват, а за други тя ще бъде съдия и обвинител. За мнозина думите, изговорени от ап. Павел ще се изпълнят - за тях Исус ще дойде неочаквано, като крадец (1 Сол. 5:2,3). А за тебе, драги читателю? 7. Хилядагодишнината В предишната глава разгледахме събитията само около Второто пришествие. Сега ще разгледаме плана на Бога за нашата планета и човечеството до окончателния триумф на правдата. За предмета на нашата тема говори Откровение 20-та глава. Там в стихове 1-3 четем: "И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана, и го върза за 1000 години, и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат 1000-та години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време" (Откр. 20:1-3). "Веригата" е символ на ограничения чрез обстоятелствата, защото едно духовно същество не може да бъде вързано. Когато Христос дойде отново, праведните ще бъдат взети на небето, а грешните избити от Неговата слава, и Сатана няма да има кого да мами и изкушава, т.е. ще бъде "вързан"! Съществува погрешна теория, че по време на 1000-та години на земята ще настъпи златен век за Църквата. Истината според Библията е съвсем друга. Стиховете в Откр. 16:18, Исая 24:19,20 и Ерем. 4:23-26 потвърждават плачевното състояние на земята. На земята ще бъде хаос от страхотния трус, който ще съпътства Второто пришествие. Но думите "ключът на бездната", който ангелът носи, показват, че Небето контролира събитията и че Сатана не може да избегне съдбата си. Сатана е обещавал, че може да дава благоденствие и живот. Но през 1000-та години ще се види безсилието му, и лъжите му ще станат явни. Божието Слово говори, че ще има две възкресения. В Откр. 20:4-6 пророкът вижда праведните възкръснали и седнали на престоли да съдят грешните и падналите ангели (1 Кор. 6:2,3). Грешните мъртви ще възкръснат след изтичането на 1000 г. При първото възкресение възкръсват праведните, за да получат вечен живот, а при второто ще възкръснат неправедните за да получат вечна смърт, след която вече няма нито покаяние, нито възкресение. Те, както и Сатана и възбунтувалите се ангели, ще изчезнат завинаги (Йоан 5:28,29; Деян. 24:15). Освен първото и второто възкресение ще има и едно частично възкресение, за което говорят стиховете в Дан. 12:2 и Откр. 1:7. Праведните ще възкръснат в цветуща младост и безсмъртие, а грешните в състоянието на смъртта си, с всички признаци на немощ и болести, за вечно наказание. Да обясним понятието "първа смърт" и "втора смърт". От първата смърт всички умират - и праведни и неправедни, но от втората ще умрат само непокаялите се грешници. Това обаче няма да е вечен живот в мъки. Ето какво казва Откр. 20:7-10: "... но падна огън от небето от Бога, та ги изпояде". Текстът в Откр. 20-та гл. казва, че в края на милениума Сатана ще бъде пуснат "за малко време", през което той ще организира безбожните за един последен конфликт. Когато милиардите грешници възкръснат, Сатана ще им каже, че той ги е възкресил, че те са много повече от праведните, които ще бъдат в Новия Ерусалим, "стана на светиите", описан в Откр. 21:2, и който по това време ще слезе от небето, и че трябва да го превземат. Ако хората могат да изпращат спътници във вселената, колко по-леко Бог може да изпрати от своя трон Новия Ерусалим - столицата на Новата земя. Той ще се постави на Елеонския хълм, откъдето Исус се възнесе след възкресението Си. Исус първо ще стъпи на този хълм, който ще се разцепи и ще стане голяма равнина. Новият Ерусалим ще стъпи на очистеното място. Тогава Исус, праведните и ангелите ще влязат вътре и вратите му ще се затворят. Сатана ще се приготви за последната борба. Той и всички възкръснали грешници ще обкръжат Божия град, но огън от небето ще падне и ще ги унищожи. А какво ще стане след това? От земната материя, пречистена от грях, великият Творец ще създаде нова, красива планета, като вечна родина на всички Божии чада. 8. Новият свят Нашият ум няма представа за Новия свят, затова ще се задоволим с изказванията на Библията. Има четири пасажа, в които се говори за "ново небе" и "нова земя" (Исая 65:17; Ис. 66:22; 2 Петр. 3:13; Откр. 21:1). Апостол Петър казва: "Според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда" (2 Петр. 3:13). Какво означава "ново небе"? Апостол Павел говори за "трето небе" (2 Кор. 12:2). Тогава би трябвало да има първо и второ. Първото небе е въздушната атмосфера около земята, дебела около 2000 км. Това небе ще трябва да бъде обновено и очистено чрез огън. Второто небе е безкрайния космос - звездните системи, галактиките. Нашата галактика наброява 150 милиарда звезди. Във всемира се наброяват 100 милиарда такива галактики. До днес учените са проникнали във всемира на дълбочина до 20 милиарда светлинни години. Но къде е краят? "Третото небе" е командният център на всемира, Божието присъствие. Естествено, обновяването не засяга второто и третото небе, където живеят цивилизации, чисти от грях. В Откр. 21:1 четем, че в Новата земя морета и океани няма да има. Днес те заемат 3/5 от земната повърхност. Тези води са резултат от Потопа. При сътворението на земята съотношението на вода и суша е било друго. В Новата земя ще има красиви езера и реки (Исая 35:1,2,6,7). Там няма да има зверове и хищници. В Исая 11:6-9 четем: "Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно и малко дете ще ги води. Кравата и мечката ще пасат заедно... И лъвът ще яде слама както вола. Сучещо дете ще играе над дупката на аспида (бел. - вид отровна змия, усойница)". Ръководният център на вселената според Откр. 21:3 ще бъде преместен на Обновената земя, и Божият престол ще бъде завинаги на нея: "... Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях...". Ще се случи основна промяна в космологията - системата на света ще стане геоцентрична. На какво се дължи тази висока чест на Земята? Тук, на нашата земя Творецът се смири и преживя страдания и смърт, за да я изкупи. Неговият народ беше преследван, мъчен, подлаган на изпитания. През всички векове Божиите чеда са водили неравна борба със злото и греха, и са победили чрез Христовата благодат, затова Земята бива възвишена в най-висок ранг. Те са срещнали греха лице с лице. Съзнателно са се борили и отрекли от него. Те са най-качественият плод на Божиите творения и заслужават тази чест. Трудно можем да си представим живота на Новата земя. Апостол Павел в 1 Кор. 2:9 казва: "... Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". Там смърт няма да има, понеже няма да има и грях. Болест, скръб и страдания няма да има. Трудът няма да изтощава тялото, той ще служи за телесно и духовно развитие. Всеки ще се ползва от плодовете на своя труд. Там ще има съвършена правда и честност. Няма да има никакъв национализъм. С какво ще се осмисля времето там? Две теми ще занимават умовете на безсмъртните жители: Божията любов и тайните на всемира. Всяка наклонност ще се развива, всяка способност ще се увеличава, ще могат да се постигнат най-възвишените стремежи и постоянно ще се явяват все нови висоти за изкачване, нови истини за възприемане, нови предмети ще развиват силите на ума, душата и тялото. Всички съкровища на вселената ще могат да се изследват. Чрез неуморно летене ще се стига до отдалечени светове. Ще се възприемат радостите, мъдростта, знанията и постиженията на непадналите в грях жители. Впрочем, кои ще бъдат там? Мат. 5:1-12 и Откр. 21:7 ни казват кои ще са жители на Новия свят - тези, които побеждават. Само чисти хора ще могат да живеят в присъствието на Бога. Всички кротки, добри, честни хора, които всеки ден са побеждавали грехове и пороци чрез силата на Святия Дух. Всички, които съзнателно са грешили, няма да влязат в Новия Ерусалим, а ще изгорят в огненото езеро. Там ще бъдат и всички страхливи, които са предпочитали спокойствието пред борбите и страданията за истината. Тези, които са предпочели човешки заповеди пред Божиите, всички малки и големи лъжци ще бъдат извън стените на Новия Ерусалим. В Исая 32:17,18 пророкът казва, че верните на Бога "ще живеят в мирни заселища", където ще има "мир, покой и увереност до века". А ти, скъпи читателю, къде си избрал да живееш? 9. Спасителният план Според Битие 1:27 човекът е бил създаден по образ Божий, без никакви наклонности към злото. Съвършеното послушание е било гаранция за вечно щастие. Освен висши умствени способности той е имал и свободна воля. Човекът е имал пълната свобода да избира своето поведение - да се покорява на Бога или не. Човекът бе създаден в невинност, но тя трябваше да се развие в праведност, т.е. човекът да срещне злото, да го порицае и да го отхвърли със свободната си воля, да има свое становище против злото. Забраненото дърво щеше да послужи като изпит на неговия свободен избор (Бит. 2:15-17). Същественото при този изпит беше послушанието или непослушанието спрямо Бога, а не от какъв вид беше дървото. Непослушанието лишава човека от вечния живот и той става смъртен. Адам направи погрешния избор, който доведе до тежки последици за цялото човечество - той изгуби своята невинност, своето безгрешно естество. Той получи влечение към злото, докато по-рано имаше влечение към доброто. Бог предупреди за това първия човек, а по-късно и неговия син, Каин (Бит. 4:7). Ето как векове след това ап. Павел се оплаква от своята покварена от греха природа - Римл. 7:17-19,21: "...Желание за доброто имам, но не и сила да го върша". "Искам да върша доброто, но вместо добро върша зло", казва апостолът. Грехът е отровил, превзел е мисленето, чувствата, волята и съвестта на човека. Исус пояснява това в Мат. 7:21-23: "... отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства..", т.е. нравственото естество на човека е изродено в греховно. Една от истините, които Библията казва, е, че човек сам не може да си възвърне загубената невинност. Пророк Еремия описва това в Ерем. 13:23 чрез две сполучливи сравнения. Както негърът не може да си промени цвета на кожата и леопардът шарките си, така и грешникът не може да прави добро. Нужна му е помощ отвън. От любов към хората Бог е създал един план за спасение на падналата човешка раса. В центъра на този план стои Божият Син - Исус Христос. Исус Христос е този, Който дава възможност на грешника да си възвърне невинността, и още повече, да намрази греха, да го осъди и отхвърли (Деян. 4:12). Апостол Йоан в Евангелието си пише, че "Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16). Още пророк Езекиил бе казал, че Бог желае доброто на престъпника и не благоволи в страданието и в смъртта му (Езек. 18:23,32). Нека сега накратко да проследим развитието на Божия спасителен план. Бог е предвидил този план още преди сътворението на земята в случай, че човекът съгреши. В Стария Завет Той го е съобщил на еврейския народ, а в Новия е изпратил Своя Син да го реализира (1 Петр. 1:18-20, Еф. 3:11). Още на Адам Бог каза този план с думите, които четем в Бит. 3:15, а на Авраам не позволи да пожертва своя син Исак, но сам Той, Бог Отец, даде Своя Син да умре на кръста. Говорейки с Авраам и казвайки му, че "в твоето потомство ще се благословят всичките народи", Бог е имал предвид Исус Христос (Бит. 22:15-18, виж Гал. 3:16). Както Авраам страдаше, докато приготвяше сина си за жертва, така и Бог Отец страдаше, докато Исус, Неговият Син, висеше на кръста. За този план Бог е говорил чрез пророците - как ще дойде Исус, а също и чрез жертвоприношението в Стария завет - символ на Исусовата жертва. Всяко заклано агне от който и да е грешник в Стария завет говореше, че Исус ще дойде и ще умре за греховете на всички покаяли се грешници, за да им се простят греховете. Йоан Кръстител, виждайки Исус как идва към него, извиква: "Ето Божият агнец, Който носи греха на света!" (Йоан 1:29). Чрез пророците Бог бе предсказал времето, месторождението, мисията и делата на Исус, векове преди Той да е дошъл на земята. В Исая 53:3-6, 9-12 са предсказани страданията, духовното Му величие и жертвата Му за човешката раса. Днес всеки от нас може да гледа с кураж в бъдещето. Чрез вяра в Христос и чрез искрено покаяние ние получаваме прощение на греховете и сила за един нов, праведен живот. Получаваме победата над наследени и придобити влечения към злото. Чрез пророк Езекиил Бог пояснява как ще стане това - като ни даде ново сърце и нов дух и като вложи в нас Своя Свят Дух, без Който човек не може да победи злото в характера си (Езек. 36:26,27). 10. Най-важният въпрос Нашата тема сега е - какви практични стъпки трябва да предприема, за да получа спасение. Как трябва да живея? В Мат. 16:26 Исус открива безсмислието на материалните придобивки, ако човек заради тях изгуби този и вечния живот. Хиляди хора губят живота си от много тичане и ядосване за придобиване на земни богатства. Но идва момент, когато те виждат празнотата на всичко придобито, виждат и духовната си нищета. Какво да сторим, за да се спасим, за да получим обещания от Бога вечен живот? Първото условие на Библията е записано в Деян. 2:37,38 - "Покайте се!". Ап. Павел пояснява много добре що е истинско покаяние. Той казва: "Покаянието е скръб по Бога" (2 Кор.7:10), или с други думи, с нашите беззакония ние сме огорчили и наранили нашия Небесен Отец - Бога, и поради това скърбим. Пророк Езекиил в тънкости пояснява що е покаяние в Езек. 36:31 и 20:43. Истинското отвращение от собствените ни грехове може да бъде предизвикано от влиянието на Святия Дух. Същевременно Той обръща душата към разпнатия Исус, и човек разбира, че неговите нечестия са причината да приковат Исус на кръста. Втората стъпка след покаянието е изповядване на греховете. Святият Дух подтиква истински покаяният грешник да търси прошка за греховете си. Апостол Йоан (1 Йоан. 1:8,9) казва, че Исус е готов да ни прости всички грехове, които изповядваме, и да ни очисти от всяка неправда. За да ни се простят греховете няма нужда да отиваме на Божи гроб или да се самоизтезаваме. Ако сме сгрешили нещо, което засяга само Бога, тогава трябва да търсим прошка само от Него. Ако сме засегнали и някой човек, тогава ще търсим прошка от него, а после и от Бога (Яков 5:16). Когато съзнаваме, че сме онеправдали някого, но не искаме да отидем да търсим прошка, и в същото време продължаваме да се молим, такава молитва няма да бъде чута от Бога. Ние сме длъжни да търсим прошка и да сме искрено решени да не повтаряме грешките си (Пр. 28:13). Дали другата страна ще ни прости - това засяга другата страна, не и нас. Ние сме направили нужното за сдобряване с брата си, но инициативата трябва да е наша, а не да чакаме другия да дойде при нас (Мат. 5:23,24). Ако грехът се повтаря, ще търсим прошка всякога и ще се борим, докато го победим, без да се отчайваме. Ако вината е свързана с материални злоупотреби, загубата трябва да се възстанови (Лев. 6:4,5). Трето: трябва да вярваме, че Исус е нашият Спасител. Всички наши молитви биха били напразни, ако Той не бе умрял на кръста за нашите грехове (Йоан 3:16; Деян. 16:31). Да повярваш в Христа значи да Го приемеш в сърцето си, в живота си, като свой личен Спасител и да живееш за Него. Четвърто: трябва да се "новородим", или да се "обърнем" (Деян. 3:19). В срещата с Никодим, юдейски началник, Исус поясни новорождението (Йоан. 3:1-8). То е коренна промяна на стимули, цели и идеали - друга насока на целия ни живот. Пророк Езекиил илюстрира това с особен вид "сърдечна операция" - изваждане на нашето "каменно" сърце и замяната му с "меко" - коренно преобразяване на личността и характера (Езек. 36:26,27). Последното изискване Божието Слово нарича "освещение", или усъвършенстване на характера (2 Сол. 2:13; 1 Петр. 5:10). Горепосочените духовни процеси са сравнително кратковременни, но освещението е процес за цял живот. Всеки ден трябва да напредваме, да побеждаваме слабостите си. До последното ни дихание животът ни трябва да е насочен все напред и нагоре. Но как да сме сигурни, че се движим в правилната посока? За да знаем кой е критерият за добро, право и свято, трябва да се съобразяваме с Божия закон, с Десетте Божии заповеди. Там е пояснено какво Бог смята за право. Не човешките разбирания за право, но Божията мярка! Бог, от Когото очакваме прощение на греховете, спасение, вечен живот и всичко друго, определя кое е право и кое не. Следващата глава ни запознава с Божия закон. 11. Божият закон Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества. Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е необходим правилникът за движението по пътищата? - за безопасност. По отношение на времето в Библията срещаме два вида духовни закони: а) вечни и неизменни; б) временни. Но по отношение на задълженията на човека спрямо Бога и човека, в Библията намираме 4 типа закони: 1/ Морален закон, или Декалог, познат ни като "Десетте Божии заповеди". Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас пред целия еврейски народ, написа го лично на две каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на най-святото място - в ковчега на завета (Изх. 40:20). Декалогът отразява характера на Бога и също така е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за непроменимостта на този закон става ясен от изказването на Исус в Мат. 5:17,18: "... докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине..." 2/ Церемониален (обреден) закон - той постановяваше символичната служба за прощение на греховете чрез жертвоприношения, които символизираха идещия Изкупител - Исус Христос. Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След смъртта на Христа този закон е престанал да действа. 3/ Граждански закон. Текстът в Изход 21,22,23 глави уреждаше правните отношения в еврейската държава. Днес той също не действа, но някои основни правила и етични норми от него са все още валидни. 4/ Здравен закон - включва диетичните принципи, заедно с други санитарни и хигиенни норми, предназначени за поддържане и запазване здравето на човека. Изискванията на тялото на човека днес са същите, както и тогава, когато е даден този закон, затова и валидността му продължава и след Голгота. Принципите, заложени в този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека уточним понятието "грях". Грехът е беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се нарича "грях". Божият морален закон е даден в Изход 20 гл.: Първата заповед - Изх. 20:1-3: "Да нямаш други богове освен Мене". Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти си нарушил първата заповед. Втората - Изх. 20:4-6: "Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето..., на земята, ... във водата..., да не им се кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11, 12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя глупостта на службата на изображения, които човек сам си е направил. Третата заповед - Изх. 20:7: "Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога. Четвъртата заповед - Изх. 20:8-11: "Помни съботния ден, за да го освещаваш... да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти... защото в шест дни Господ направи небето и земята... а на седмия ден си почина." Бог благослови този ден, и той е единственият от седмицата, който е осветен* и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Само Бог може да благославя дни, никой човек не може да направи един ден свят. Петата заповед - Изх. 20:12: "Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята..." Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат - да ги почитат и уважават. Шестата - Изх. 20:13: "Не убивай". В "планинската проповед" (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство (Мат. 5:21,22). Седмата - Изх. 20:14: "Не прелюбодействай". Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Човек може да наруши тази заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28). Осмата - Изх. 20:15: "Не кради". Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. В нея се включват и фалшификациите, скриването на дефекти на стоката, която продаваме, притурянето на качества, които тя няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с държавни пари. Деветата - Изх. 20:16: "Не свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа (Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21). Може да се лъже като се премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на вежди. Десетата: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и "не завиждай"? Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40; Римл. 13:8-10). Каталог: books -> Osnovni-Uchenia books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|