Особено мнение: на съдия Яника Бозаджиева по внохд №549/2016г на сос

на съдия Яника Бозаджиева

по ВНОХД №549/2016г. на СОС
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав, относно следното:

1.Констатацията за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. Д. за извършено престъпление по чл.206,ал.1 НК от същия и постановеното в съответствие с тази констатация решение за изменяване на присъдата в тази част, посредством редуциране в двоен размер на определеното и наложено от първостепенния съд наказание лишаване от свобода и съществено намаляване на размера на изпитателния срок.

2.За липсата на съставомерни признаци на престъпление по чл.216,ал.1, т.1 НК и за липсата на предпоставки за осъждане на подсъдимия Д. въз основа на подадения протест.

Съображенията ми против намаляването на размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия И.Д., първоначално определено нот РС С. в размер на две години с изпитателен срок от пет години, на минималния размер, определен в закона на една година и намаляване на изпитателния срок също до абсолютния минимален размер са следните:

На първо място при определяне на размера на наказанието, изложените от мнозинството на състава смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, вече са били преценени, в т.ч. и продължителния срок на разследването.Действително, с оглед и в аспект на индивидуалната превенция въздействието и, целящо превъзпитаване и поправяне се намира в обратна пропорционалност на продължителността на наказателното производство.Съществува обаче генерална превенция, насочена срещу пресичане на сходни по характеристики престъпни деяния от останалите членове на обществото, от които се очаква да съблюдават закона, респектирани от строгостта на наложеното наказание- съответна на тежестта на извършено престъпление, както и от неотменимостта на наказателната репресия. По отношение на генералната превенция забавеното правосъдие няма намаляващ ефект на въздействие, обратното- правомерните граждани на обществото, към които е насочена, очакват реализиране на отговорността от страна на държавата, в съответствие с оценката за престъпния характер на стореното деяние.А съчетанието на забавено правосъдие с последващо оневиняване /изцяло или от части на подсъдимия / засилва обществените представи за безнаказаност на престъплението, като по този начин упражнява противоположен ефект на преследвания от генералната превенция – създава мотивация за извършване на престъпни деяние у членове на обществото със слаб респект от закона. Не бива да се забравя с.т. че на обратната страна стои жертвата на престъпното посегателство, която също е потърпевша от забавеното правосъдие и омаловажавайки тежестта и обществената опасност на деянието на подсъдимия се явява „наказана” от правосъдието за втори път.

На следващо място – при определяне на наказание и изпитателен срок в размер на абсолютния минимум е нарушена справедливостта, като не се държи сметка за тежестта и обществената опасност на престъплението, за което законодателят е определил наказание в границите на 1 и 6 години лишаване от свобода /среден размер 3г.и 6 м./.Конкретният начин на извършване, в който се е изразило разпореждането – чрез ангажиране на още три лица , с нарушаване на веществената субстанция на предмета на посегателство, до степен да бъде доведен до състояние на унищожение и невъзможност да се ползва по предназначението си, при положение че се касае за вещ –лек автомобил, която е неизменно в активния оборот на обществото и на икономиката, с.т. въвличането на органите на реда в плана на подсъдимия да прикрие извършеното престъпление, с въвеждане в заблуждение на полицията, че автомобилът е откраднат от неизвестно лице – са все обстоятелства, който не могат по никакъв начин да обосноват невисока обществена опасност на престъплението , а и на самия деец и не следва да остават извън вниманието на съда при определяне на отговорността.Не без значение е и това, че вещта –предмет на престъплението е била предадена на подсъдимия по силата на договор за лизинг, като с престъпното посегателство косвено се засягат обществени отношения свързани с лизинга като икономическа форма на оборот и на лизинговия договор, като регламентиращ стабилни и равностойни отношения.

На трето място: Намаляването на първоначално наложеното наказание и свеждането му практически до минималния размер с аргумент, извлечен от забавено правораздаване по конкретното производство би могло да се приеме като съответно на закона, при условие, че сам подсъдимият – лично – или чрез упълномощения си защитник не е ставал никога причина за отлагане на делото. Това разбиране е в съответствие с основното начало в правото / и в частност- на наказателното правораздаване/, така и на чл.17 ЕКПЧ, съдържащо забрана за злоупотребата с права и черпенето на права, вследствие противоправно поведение във вреда на справедливостта, на другите страни в процеса, упражняването на право с цел различна от предоставената му по закон.От материалите по делото се установява точно обратното – поне на три пъти – съответно на :10.06.2015г., на 24.09.2015г. и на 18.12.2015г. делото е отлагано по изрична молба на защитника /договорен/ на подсъдимия- адв. Г.А..

2.Не бих могла да се съглася с мнението на мнозинството, че подсъдимият следва да бъде оневинен за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216,ал.1 т.1 НК за противозаконно повреждане на чужд автомобил.

По този начин считам, протеста в частта му досежно направеното искане, по силата на което да бъде отменена присъдата на РС и да бъде постановена нова такава, по силата на която да бъде признат за виновен и осъден подсъдимия по обвинението по чл.216,ал.1 т.1 НК за изцяло основателен.