Остатъкът и неговата мисия

“ОСТАТЪКЪТ И НЕГОВАТА МИСИЯ”

Прави впечатление изразът, който ап. Йоан използва - израза “останалите от нейните потомци”. Този израз означава останалите или остатъка. Този израз “остатъка” не е неизвестен за изследователите на Библията - 4Царе 19:31; Исая 1:9; Ез.6:8 - Библията представя остатъка като група от Божия народ, които въпреки всичко, което им се случва и с което ги заплашват, те остават верни и предани на Бога. Има ли и в новозаветното време остатък? - Римл.10:22 (Ис.10:22) Римл.11:5 Разбираме, че както в Старозаветни, така и в новозаветни времена Бог си е служил с верен остатък, за да запазва истината и да води Народа Си през годините на човешката история.

Какво представляват изразите “Които пазят Божиите заповеди” и “имат свидетелството Исусово”, а също и “тук е нужно търпението на светиите” и “Вярата Исусова”? Да се спрем накратко в/у тях.

1.”Търпението на светиите” - В кн.Откр.10 гл. е описана опитността на очакващите Христос по време на адвентното движение през пролетта и лятото на 1844г. Сладката вест изядена от разпечатаната книжка с библейски пророчества, бе че Христос ще дойде скоро - на 22.10.1844г. Горчивината, появила се след като Христос не дойде бе причината от голямото множество очакващ народ да се отсее малка група, “остатък”, чиято мисия бе описана хиляди години по- рано в Откр.10:11 Трябва пак да пророкуваш - “пак” - защото вече бяха пророкували идването на Христос, “да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе” т.е. в този остатък трябваше да се появи Божий пророк със световна значимост. Така достигнаха естествено до втората характеристика в опитността на “остатъка” пророкувана в Библията - “Свидетелството Исусово”.

2.”Имат свидетелството Исусово” - Откр.19:10 - Ап. Йоан определя “свидетелството Исусово” като “духа на пророчеството”. Едно Божествено ръководство на “остатъка” чрез издигането на пророк в редиците на тази група. Това исторически се случи през втората половина на м. декември 1844г., когато Божият Дух даде видения на едно младо момиче на име Елена Хармон, по късно по мъж Вайт. Чрез вестите дадени на остатъка посредством г-жа Вайт, “остатъка” трябваше да се приготви за своята особена мисия и свидетелство в края на световната история. Този дар на Светия Дух трябваше да действа докато - Еф.4:13. Пророческото ръководство на “остатъка” прави този народ пророчески, прогласяващ пророческа вест в духа и силата на Йоан Кръстител и Илия. Откровението на истината, дадено на “остатъка”, му помага да завърши мисията си - да подготви света за завръщането на Христос.

3.”Пазят Божиите заповеди” - Бог призова хора за “остатък”, които въпреки голямото си разочарование през октомври 1844г. продължиха да изследват Библията. Изследвайки Божието слово те достигаха до все по- голяма светлина и разбиране на истината. Те осъзнаха, че Христос не бе дошъл, защото в небето бе започнал Божият съд. Запитвайки се - Кои са критериите по които ще се отсъжда в този съд? - адвентистите достигнаха до идеята за задължителността и непроменимостта на Божия закон - 10-те Б.з. 1Йоан 2:6 Живата вяра в Исус задължи “остатъка” да последва примера на Христос. Йоан 15:10 Както Исус пазеше заповедите на Отца Си, така и “остатъка” започна да се подчинява на Божиите заповеди и да издига валидността на Божия закон пред лицето на света. Мат.7:21-23 Последицата от греха е беззаконие, нарушаване на 10-те Б.з. Исус казва на тези, които съзнателно поддържат и вършат беззаконие, че не ги познава! “Махне се!” е Божията вест към всички, които нарушават закона Му.

4.”Имат вярата Исусова” - Исус имаше непоклатимо доверие в Своя Небесен Отец и в авторитета на Библията. “Писано е” - бе Исусовия отговор за всеки въпрос на живота. ”Имат вярата Исусова” означава, че последната опитност, която “остатъка” ще направи и изяви пред света ще бъде издигането на Исус Христос като единствен Месия, Спасител предсказан в пророчествата на Библията. Чрез опитността на вяра в спасяващия от греховете ни Христос ние можем напълно да избегнем робството на сатана и белега на звяра, предсказан в Откр.13гл. “Вярата Исусова” е провъзгласяването от “остатъка” на вечното евангелие за спасението чрез вяра в Христос, едно предупреждение за света да се покори на Божието управление. “Вярата Исусова” е завършването на божественото свидетелство към човечеството, провъзгласяването на третата ангелска вест.

(По този въпрос тепърва ще проповядвам, защото има много неща които трябва задълбочено да бъдат разяснявани.)

ИЗВОДИ:

С тези изрази - ”Търпението на светиите”,“Свидетелството Исусово”,”Пазят Божиите заповеди” и “Вярата Исусова” - в Библията е описан народа на “остатъка” и процеса през, който той преминава. За нас това означава:

1. Че е нужно едно проявяване на търпение, т.е. въпреки изживените разочарования, да продължаваме да сме верни на Бога и истината, и да продължаваме да чакаме Исус.

2. Да бъдем ясно просветлени от светлината идваща до нас чрез изучаване Духа на пророчеството, относно своята мисия и вест на “остатък”. Да организираме и издигаме своя живот в хармония с дадената светлина чрез г-жа Вайт.

3. Докато чакаме, да прокламираме необходимостта от послушание към 10-те Б.з., идващо от идеята за започналия Божий съд, малко преди Второто пришествие.

4. Да имаме вярата на Исус относно спасението и Божията благодат.

Да чакаш, да имаш просветено водителството от Духа на пророчеството в своята опитност, да пазиш заповедите и накрая да имаш спасителна вяра в Исус, като твой личен Спасител.
Каква е мисията на “остатъка”?
В Библията мисията на остатъка е посочена като проповядването на вестите от Откр.14:6-12 - Тройната ангелска вест. (По този въпрос ще говоря друг път.)
Кому е необходим “остатъка”?
От всичките характеристики, с които се отличава “остатъка” става ясно, че не става дума за група в Адвентната църква наречена остатък, а за самата Църква на Адвентистите от 7-я ден, като група - един верен “остатък” всред голямото множество от Божии чада всред църквите по света. Църквата на Адвентистите от 7-я ден е “остатъка” всред Божия народ на земята. Това на практика означава едни по- братски отношения и разбиране към останалия християнски свят - в тях също има Божии чада, даже там е по- голямата част от Божия народ на земята, щом Адвентната църква е наречена “остатък” - т.е. малката част от голямото! И.В.том 3 , ст.“Събитията в последните дни”, четем:

“Бог има чада, много чада в протестантските и в католическите църкви. Те са готови в много по- голяма степен да се подчиняват на светлината и да правят всичко според познанията си, отколкото голям брой спазващи съботата адвентисти, които не ходят в светлината…Ние сме прекалено тесногръди в мненията си и не съдим справедливо, тъй като мнозина от тях ще бъдат приети от Бога, защото съхраняват всеки огрял ги лъч светлина.”

Остатъкът би сгрешил ако се възгордее и презре тези, към които има мисия на пробуждане и свидетелстване! За съжаление понастоящем съществува мнението, че адвентистите са по и най от другите, че те “другите християни и хора” едва ли са достойни за спасение. Но Бог е извиквал през цялата човешка история един “остатък” за спасението на всички Свои чада по света. Ние съществуваме заради тях, не за да станем като тях, а да дадем познание и светлина на своите братя по вяра по другите църкви. Необходима ни е небесна мъдрост да разрушим ненужното за да дадем път на необходимото, да запазим и изявим различното, за да разрушим погрешните представи за Бога и Неговия закон. Необходими са решителни действия, много Христова любов, много думи на благодат и Дух за да спечели Бог сърцата на нашите братя. Годни ли сме за това решително дело? Годни ли сме, като адвентисти да бъдем инструменти в Божиите ръце?

От друга страна, щом църквата като цяло е “остатъка” пророкуван в кн.”Откровение”, то трябва да се спрат всички прояви на разединение в самата църква, възникващи на основата, че едните в църквата са верните, а другите - “по- малко святите”, са неверните. Това разделение не идва от Бога, то върши работата на големия противник на Божието дело.

Пред църквата и света идват решителни, съдбоносни времена. Божието провидение, ръководещо земните събития, ще отвори последен шанс за работа на “остатъка” за предупреждаването на света.

И.В.том 3 , ст.“Събитията в последните дни”, отново четем:

“Господ ни е просветил относно предстоящите на земята събития, за да можем и ние от своя страна да просвещаваме и други. Няма да бъдем смятани за невинни, ако се задоволяваме да стоим спокойно и със скръстени ръце и да бъбрим за маловажни въпроси…

“Остатъкът” трябва да се яви ответната страна в битката с/у сатанинското управление. Колко важно е в краткия отрязък от време тръбата да произнесе достатъчно ясния и необходимо високия тон на предупреждение. Светът ще бъде подготвен от Бога да чуе вестта на адвентистите в настоящия исторически контекст! Знаем ли какво и как да им кажем? Готово ли е сърцето ни, просветлен ли е умът ни? Намерена ли е границата на благоприличното, мъдрото, пленителното и истинното във думите ни? Имаме ли ясно съзнание за това което предстои да стане и за нашата отговорна позиция в последната Армагедонска битка м/у силите на доброто и злото?

Няма да бъдем смятани за невинни, ако се задоволяваме да стоим спокойно и със скръстени ръце и да бъбрим за маловажни въпроси - казваше цитата.

И.В.том 3 , ст.“Събитията в последните дни”:

“Предстои последният голям конфликт, но ще дойде помощ за всички, които обичат Бога и спазват закона Му. Цялата земя ще се просвети от Божията слава. “Друг ангел” ще слезе от небето. Този ангел символизира издаването на високия вик, който трябва да се чуе от хората, подготвящи се да извикат мощно и със силен глас: Падна, падна великият вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица” (Откр.18:1,2)

Всеки, който в тези решителни дни занимава себе си или църквата със маловажните неща на своите капризи и погрешни разбирания за една човешка праведност, ще бъде счетен от небето за съюзник на големия враг и Антихрист - Сатана. Всеки конфликт в църквата от тук на татък не ще бъде за да събори църквата, а да я ослаби, отклони и направи неподготвена за важната й мисия. За да се вслушат църквите и света в изнасянето на третата ангелска вест от адвентистите, ние имаме нужда от една силна, обединена, действаща в един Дух и едно сърце църква. Само решително действаща и говореща църква може да събуди увереността на хората, че в света става нещо сериозно и важно. Всяка наша слабост ще бъде повод да се отхвърли сериозността на вестта, затова Бог ни е забранил да бъдем дребнави и слаби. Затова всеки, който упорства да занимава църквата със собствените си прищевки, недоволства, святост и своята си важна вест, можем с пълно право да го считаме, че е станал инструмент в ръцете на дявола, а ученията му са измамни, провокирани и вдъхновявани от бесовете. Такива хора отклоняват души от истината!

Винаги е имало повод за недоволство и недоволни в редиците на църквата, но не и сега! Никой адвентист, брат или сестра, няма вест по- голяма от вестта, която църквата трябва тържествено и свято да предаде на света! Никой няма по важна мисия, от мисията на църквата да събира и приготвя души за спасение в Божия ден. Никой няма по- голяма правда от Христовата! Затова цитата ни задължава и подтиква да си глътнем злите езици, обидчивостта и желанието да победим в дребнавите ни конфликти и като се смирим, да участваме просто и с желание в общата дейност на Божия “остатък”.

Днес имаме нужда от едно работещо и ненарушимо единство повече от всякога! Нека никой да не смее да прави своеволия без да счита, че Господ Бог на Правдата ще търпи подобни проявления без да реагира, когато дойде края.

Моят призив е да се молим за Светия Дух и за единство, за да изпълним поверената ни мисия от Бога пред този свят и църквите! Бог да ни даде сили за едно истинско преобразяване, за едно цялостно личностно потапяне в духовната небесна атмосфера, за да се намерим накрая всички ние, в общността на спасените, като победители! Амин!

Кр.Карев

14.09.’01г.