Освободи се от вината І. Видове вина ІІ. Причините за вината ІІІ. Ефектът от вината ІV. Справяне с вината

Чувството за вина и безпокойството причиняват най-големи душевни страдания на човека.

Днес ще говорим за вината. Всеки познава чувството за вина, защото всички допускаме грехове и грешки.

Да се живее с чувство за вина не е лесно. Помислете си за човек, който е причинил катастрофа, в която са загинали хора. Как се чувства? Може ли да бъде заличено това чувство на вина?

Или пък родители, които не са дали достатъчно грижи за децата си и заради липса на адекватно възпитание те са пропаднали, станали са престъпници или са си провалили живота.

Или помислете си за деца, които не са имали възможност да обърнат внимание на своите родители, които са боледували и починали. Те може да живеят с чувство за вина до края на живота си, че не са направили необходимото.

Чувството за вина може да докара човека наистина до лудост, за това ние трябва да се научим да се справяме с него.

За тази цел ви каня да разгледаме няколко аспекта на вината:

Най-общо вината може да бъде групирана в две категории: обективна и субективна.

Обективната вина е свързана с действия от страна на индивида, с които той нарушава някакви закони или своите собствени ценности.

Обективната вина може да се раздели най-общо на четири групи:

Законова вина има тогава, когато човек е нарушил някакви закони на страната, в която живее.

Теологичната вина е свързана с нарушаването на Божествени принципи, свързани с религията, която изповядваме.

Социалната вина е свързана с нарушаването на някакви социални привички, общо приети в обществото. Например да отидем най-отпред на опашка, да говорим високо в библиотека, да не занесем подарък за сватба или рожден ден, когато това се очаква. Няма нарушени закони, но обективно погледнато това са правила, които всички спазват.

Личната вина е свързана с нарушаване на лични принципи и ценности. Не са нарушени закони или социални норми, а стандарти, които самата личност си е поставила.

Например, ако един баща е решил да излиза всяка неделя със семейството си и да отделя време за децата си, но пропуска да го направи, това е лична вина. Ние не отговаряме за това пред обществото, държавата, Бог, а пред себе си.

Обективната вина може да бъде почувствана, може и да не бъде. Може да бъде призната, може и да не бъде. Но това, че не е призната не я омаловажава.

Например Адолф Айхман, който е отговарял за избиването на евреите при Третия Райх се е чувствал невинен и пред съда се е държал като невинен.

Това, че един престъпник, убиец не осъзнава вината си и не я признава, не означава, че е невинен.

2. Субективна вина

Субективната вина е почувстваната вина. Това е чувството за вина, което е смесица от съжаление, угризение, срам и самообвинение.

Към тези чувства може да прибавим също така и обезкуражение, безпокойство, страх от отхвърляне или наказание и изолация.

Субективната вина може да бъде основателна или неоснователна:

а) Основателна вина

Вината е основателна, когато има наистина някакво нарушение в личен, социален, законов или теологичен план.

б) Неоснователна е, когато причината за тези чувства не е някакво реално обективно действие на нарушение.

Тогава причините може да са много други, но не може да се говори за реална вина.

Вината се появява тогава, когато се сблъска нашето възпитание, чувство за справедливост с действие, което е оценено като престъпване на нашите принципи и правила.

Чувството за вина е свързано с нашата съвест, това е вътрешният глас, който ни съобщава тогава, когато според него има нарушение на нашите принципи.

2. Остатъчна вина

Това е вина, която е свързана с детството на индивида.

„Ако направиш това, мама няма да те обича“.

„Виж какво направи, не те ли е срам от себе си“.

Чувството за вина е много удобно за манипулиране. Много често хората го използват, за да постигнат нещо от децата си или от своите приятели, семейство.

Например: „Донеси столовете. Сега играя на компютъра. Добре, аз ще ги донеса, нищо че ме боли гърба и цял ден съм тичала нагоре надолу.“

Целта на едно такова изказване е да събуди чевсттво за вина.

„Не се разведох с бащата ти само заради теб.“

„Знаеш ли колко тежка ми беше бременността с теб, едвам съм оцеляла.“

Или намеци, свързани със здравето: „Заради теб пак вдигнах кръвното, ще ме довършиш“.

Брачните партньори може да използват чувството за вина за да се манипулират един друг.

Децата може да манипулират възрастните: „Цял ден съм сама, сега ще ме извадиш на разходка.“

Църквата може да използва чувството за вина, за да манипулира хората.

Има хора, които са особено чувствителни към изобличителни проповеди. Най-лесно е да манипулираш човека, когато му внушиш чувство за вина.

4. Нереалистични очаквания

В някои домове има прекалено високи изисквания към поведението на децата по отношение на учене, поведение в къщи, ангажименти.

За да може да се харесат на родителите си, децата се опитват да отговорят на тези изисквания. Когато не успеят те изпитват чувство за вина.

Когато децата пораснат и усвоят стандартите на своите родители, тогава развиват перфекционизъм и започват да изискват сами тези неща от себе си. Когато не успеят да постигнат високите стандарти те изпитват угризения, че не са съвършени.

До какво води чувството за вина?

Чувството за вина може да има положителен, може да има и отрицателен ефект.

1. Положителен ефект

Вината може да доведе до самоанализ и поправяне на отрицателното поведение.

Решения за промяна и нов живот.

Покаяние.

Библията говори за скръб, която води до покаяние, промяна.

Чувството за вина може да доведе до осъзнаване на грешките и вземане на поука от тях и решение да не бъдат повтаряни.

- Причинява психично страдание

- Защитно мислене и обвинение на други

- Блокира, парализира нормалния живот на човека – може да доведе и до физическа парализа

- Физическо страдание

- Самоосъждане

- Депресия

- Затваряне в себе си и нарушаване на личните взаимоотношения

- Отнема ни вътрешната свобода, радост и мир

- Лудост и самоубийство

Ако са твърде високи

Нищо не можем да променим в нашето минало. Можем да потърсим прошка от Бог и да си простим самите ние.

Пример на стр. 141 разговор между майка и дъщеря.