От 22. 03. 2006 г относно данъчното третиране на осигурената от работодателя безплатна храна и/или добавки към нея по чл. 285 от кт

чл. 285, чл. 294 КТ,

чл. 19 ЗОДФЛ,

чл. 36а ЗКПО,

чл. 2, чл. 7 Наредба № 11 от 21.12.2005 г.,

Наредба № 7 от 9.07.2003 г.,

Предвид изразеното становище, че по реда на наредбата работодателят може да предостави както храни, така и пари, купони за храна, ваучери за хранене и други, следва да се има предвид следното относно данъчното третиране при различните варианти на предоставяне:

- храни в готов за консумиране вид или хранителни продукти. Стойността на храните е разход за дейността на предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл. 285 КТ и наредбата. На основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) стойността на храните не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците или служителите;

- пари. Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗОДфЛ. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите;

- купони за храна и ваучери за хранене. Не е напълно изяснен смисълът, който се влага в тези понятия. Ако под купони за храна се има предвид предоставянето им във връзка с осигурено от работодателя организирано хранене по смисъла на чл. 294 КТ, стойността на тези купони представлява социален разход за предприятието. Общият случай на предоставяне на ваучери за храна по реда и при условията на чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяването на дейност като оператор, при който във ваучерите е посочена само тяхната стойност, също е социален разход за работодателя. Счетоводното отчитане, представянето и данъчното третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна са представени подробно в Указание на министъра на финансите № 3 от 21.03.2005 г., което е публикувано на интернет страницата на Министерство на финансите - www.minfin.bg. Налице е очевидно противоречие, произтичащо от различния характер и целите, които се преследват. От една страна, осигуряването на безплатна храна и/или добавки към нея по реда и условията на чл. 285 КТ е задължение на работодателя, което следва да бъде изпълнено във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд по Глава тринадесета от КТ. Купоните и ваучерите за храна по своя характер, респективно данъчно облагане, представляват разходи, които, съгласно Глава четиринадесета от КТ, работодателят може да направи за задоволяване на социално-битовите потребности на работниците и служителите. Следователно съгласно разпоредбите на КТ, както и с оглед счетоводното отчитане и данъчно третиране на направените от работодателя разходи, при осигуряване на храната трябва да бъде определено и ясно разграничено основанието за нейното предоставяне. Не съществува пречка храната по чл. 285 КТ да бъде предоставяна в стола на предприятието срещу специално определени за тази цел купони, които да бъдат предмет на отделно отчитане. Следва да се има предвид, че за предоставена храна в готов за консумиране вид (в натура) ще се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието, заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 КТ и когато по силата на сключен договор между заведението и работодателя получател на стоката (храната) е работодателят и той заплаща храната директно на заведението за хранене. В този смисъл, при спазване на условията на чл. 285 КТ, може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед. В описаните случаи е налице хипотезата на предоставяне на храни в готов за консумиране вид.

В заключение, независимо от възприетото становище относно начините за осигуряване на храната, разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗОДФЛ освобождава от облагане с данък върху доходите само стойността на храната и/или добавките към нея по чл. 285 КТ, които са предоставени в натура. ДИРЕКТОР: (п) не се чете